ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28
гр. София, 03.07.2023 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на трети юли през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:полк. СВИЛЕН Р. А.
Членове:полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ
полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ
при участието на секретаря ТАНЯ ИЛ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20236000600025 по описа за 2023 година
образувано по частен протест от капитан Христо Атанасов Анчев срещу
определение № 40/22.06.2023 г. по ЧНД № 182/2023 г. по описа на Военен съд
- П..
и с участието на военния прокурор лейтенант Дойчева
Производството е по реда на чл. 64, ал. 7 и сл. от НПК.
С протестираното определение № 40/22.06.2023 година по ЧНД №
182/2023 година по описа на ВС – П. е взета мярка за неотклонение „Парична
гаранция“ в размер на 8000 лева по дос. пр. № 13-Рп/2023 г. по описа на ВОП
– П. спрямо обвиняемия гр. л. Д. М. П..
С частния протест на прокурор кап. Анчев от ВОП – П. се иска
определението на ВС – П. да бъде отменено, като се вземе спрямо обвиняемия
Д. М. П. мярка за неотклонение „задържане под стража“. В протеста се
изтъква, че спрямо Д. П. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 281,
ал. 2 и др. от НК /за тежко престъпление по смисъла на закона/. Сочи се, че от
материалите от досъдебното производство може да се направи обосновано
предположение, че обвиняемия П. е извършил престъплението за което му е
повдигнато обвинение. Сочи се, че ако не му бъде взета най-тежката мярка за
неотклонение съществува реална опасност той да извърши друго
престъпление от вида на това в което е обвинен. Посочва се, че постоянният
му адрес няма да съставлява пречка обвиняемият да продължи с престъпната
си дейност. Изтъква се, че здравословното състояние на обвиняемия П. не се
явява пречка за престой в местата за лишаване от свобода.
1
В съдебно заседание представителя на Военно-апелативната
прокуратура дава становище протеста да бъде уважен, като определението на
Военен съд - П. да бъде отменено и се вземе мярка за неотклонение
„задържане под стража“ спрямо обвиняемия Д. М. П.. Изтъкват се факта, че
същият подсигурява автомобилите за превоз на мигрантите, както и това , че
П. е бил осъждан т.е. има криминално минало.
В съдебно заседание обвиняемия Д. М. П. и защитникът му адв. А. П.
считат, че определението на ВС – П., с което е взета мярка за неотклонение
„Парична гаранция“ в размер на 8000 лева следва да бъде потвърдено т.е.
оставено в сила.
Защитата изтъква, че обвиняемия П. е с постоянен адрес /гр. Х., ул. „......
№ .. ет.../, семеен е, с две деца. Твърди се, че няма опасност нито да извърши
друго престъпление, нито да се укрие. Сочи се и тежкото му здравословно
състояние, за което е представен медицински картон пред Военен съд – П. в
който е посочено, че преди години е претърпял мозъчен инсулт, а в момента
има артериална хипертония. Изтъква се, че П. е с чисто съдебно минало
доколкото е реабилитиран за Д.ията които е извършил преди много години.
По отношение на това дали е налице обосновано предположение за
извършено престъпление по чл. 281, ал. 2 и др. от НК се сочи, че дори и да се
приеме, че то е налице то липсват всички други останали предпоставки, които
да обусловят вземането на най-тежката мярка за неотклонение.
Военно-апелативният съд, като взе предвид доводите, изложени от
страните, материалите по досъдебното производство и обжалвания
първоинстанционен съдебен акт, намира за установено следното:
Протеста срещу определението на Военен съд – П. е подаден от
легитимно лице /ВОП – П./ в законоустановения срок чрез съда, постановил
първоинстанционния съдебен акт и е процесуално допустим.
С постановление от 21.06.2023 г. /т. 6, л. 5-6 дос. пр./ на военен
разследващ полицай при РС „........ П. на Д. М. П. е повдигнато обвинение по
чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК за
това, че на 10.03.2023 г. в землището на гр. Х., обл. Х., в съучастие като
съизвършител с: гр. л. С. А. М. от гр. Х., обл. Х., гр. л. Г. А. Б. от с. Т., общ.
М., обл. П., . Д. Г....... Д. от с. Т., общ. М., обл. П. и гр. л. И. Н. П. от с. Т., общ.
М., обл. П., с цел да набави за себе си имотна облага противозаконно
подпомогнал чрез извършване на превоз от гр. Л. до землището на гр. Х., обл.
Х., осем лица - група чужденци – А. С. С.; М. А. Х.; М. Ш. Б.; Я. Ф. А.; А.
Ш.Б.; Я. Х. А.; С. Х. А. и Е. Я. А., да преминават в страната в нарушение на
закона по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Закона за чужденците в Република
България (ЗЧРБ) „Чужденец може да влезе в Република България, ако
притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и
виза, когато такава се изисква“, чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ „Чужденец, който
влиза в Република България или преминава транзитно през нейната
територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава
2
редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ,
както и виза, когато такава е необходима“ , чл. 30, ал. 1, т. 6 от Закона за
убежището и бежанците „По време на производството по предоставяне на
закрила, чужденецът е длъжен да не навлиза в граничната зона на Република
България без надлежно разрешение“, като Д.ието е извършено чрез
използване на моторни превозни средства – лек автомобил марка „........, с рег.
номер ........, лек автомобил „......“ с рег. № ......, лек автомобил марка „.“ м.
„......“, ......с рег. номер ...... и лек автомобил „.“ м. „........“..... рег. № ......... и по
отношение на повече от едно лице /общо осем лица/.
С определение № 40/22.06.2023 г. по ЧНД № 182/2023 г. на ВС – П. на
обвиняемия гр. л. Д. М. П. е била взета мярка за неотклонение „Парична
гаранция“ в размер на 8000 лева.
Касае се за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 от
НК, тъй като за престъплението законодателя е предвидил наказание
лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до
двадесет хиляди лева.
Основният съд е приел, че е налице обоснованото предположение за
съучастие на обв. П. в престъплението за което му е повдигнато обвинение,
като излага подробни мотиви затова в своето определение. От друга страна
ВС – П. е приел, че не съществува реална опасност обвиняемия П. да се укрие
или да извърши друго престъпление доколкото същият е семеен, с деца, с
постоянен адрес и не е осъждан /реабилитиран е/. Взето е в предвид и
здравословното състояние на Д. П. и с оглед всички тези обстоятелства е взета
спрямо него мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 8000
лева, като в този смисъл не уважава искането на прокуратурата за вземане на
най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Военно-апелативният съд, след като извърши проверка на съдебния акт
и направи актуална самостоятелна преценка дали е налице обосновано
предположение за извършване на престъплението, намери, че събраните до
момента по делото доказателства, проследени в хронологичната им
зависимост и логическата им последователност, в необходимата и достатъчна
степен за този етап от наказателното производство дават възможност да се
формира устойчив извод, че за обвиняемият гр. л. Д. М. П. са налице в
достатъчна степен на убедителност данни за съпричастност пряко към
инкриминираното Д.ие, за което му е повдигнато обвинение.
Данни за съпричастност на обвиняемия П. към Д.ието се извеждат от
обясненията на обв. И. П. пред съдия от 08.06.2023 г. /т. 6, л. 16-21, дос. пр./,
обв. Г. Б. /т. 6, л. 24-25, т. 1, л. 11-12, дос. пр./ свидетелските показания на : Р.
М. /т. 6, л. 28-34, л. 39-40, дос. пр./, . А. К. /т. 6, л. 44, дос. пр./, ....... В. В. /т. 6,
л. 45, дос. пр./, Н. К. / т.2, л. 40-41, дос. пр./ резултатите от проведените
претърсвания, изземвания и обиски разрешени от съд /т.6, л. 46-96, дос. пр./,
протоколи от огледи на веществени доказателства, албуми, докладна записка
от ..... Д. Н. /т.6, л. 162-163, дос. пр./ и всички останали писмени доказателства
3
по делото.
С оглед изложеното въззивната инстанция не приема довода на
защитата за липса на съпричастност на обвиняемия П. към Д.ието за което му
е повдигнато обвинение.
По отношение на това дали съществува реална опасност обвиняемия П.
да се укрие или да извърши престъпление с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 1
от НПК въззивната инстанция счита, доводите и аргументите изложени в тази
насока от основният съд в неговото определение за правилни и
законосъобразни.
Реалната опасност се извлича от тежестта на санкцията, предвидена за
престъплението, за което по отношение на обвиняемия е повдигнато
обвинение и която предполага той да извърши друго престъпление, с цел
осуетяване на евентуална бъдеща наказателна репресия, както и да извърши
действия целящи възпрепятстване на разследването. В конкретния случай, по
делото не се съдържат никакви данни за наличие реална опасност и заплаха за
живота и здравето на свидетели или други лица, които да са от съществено
значение за разкриване на обективната истина по делото. Няма данни, които
да обосноват и извод, че обвиняемият би извършил друго престъпление.
Видно от приложената по делото справка за съдимост/том 6,л.215-216
/обвиняемият не е осъждан - реабилитиран.
Не може да бъде изведен и извод за трайно незачитане от страна на
обвиняемия на установените правила, осигуряващи обществения ред и
превенцията на личността. Към настоящият момент обвиняемият Д. М. П. не е
обвиняем по други висящи наказателни производства, не е осъждан, което не
обуславя реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление, с
което да възпрепятства разследването по делото. Не може да се приеме и че
има реална опасност обвиняемият да се укрие доколкото същия има
постоянен адрес – гр. Х., ул. „...... № ., ет. .. на който адрес живее със
семейството си и полага грижи за съпругата си и двете им деца. Правилно
основният съд е съобразил здравословното състояние на обвиняемия, с оглед
приложения медицински картон – л. 7 от чнд № 182/2023 г. по описа на ВС –
П..
Настоящата съдебна инстанция счита, че определението на ВС – П.
следва да бъде потвърдено доколкото не са налице предпоставките за вземане
на най-тежката мярка за неотклонение посочени в чл. 63, ал. 1 от НПК, а
именно към момента не съществува реална опасност обвиняемият Д. П. да се
укрие или да извърши друго престъпление.
Въззивната инстанция намира размера на определената гаранция – 8000
лева за съответстващ на обвинението което е повдигнато на П..
С оглед изложеното и на основание чл. 64, ал. 8 от НПК, Военно-
апелативният съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 40/22.06.2023 г. по ЧНД № 182/2023
по описа на Военен съд - П., с което е оставено без уважение искането на
прокурор от ВОП – П. за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ на обвиняемия гр. л. Д. М. П. и му е взета мярка за неотклонение
„Парична гаранция“ в размер на 8000 лева.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5