Решение по дело №307/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 231
Дата: 15 юли 2019 г.
Съдия: Вера Иванова Иванова
Дело: 20195001000307
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 3 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   231

 

 

Гр. Пловдив, 15.07.2019 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в открито съдебно заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

ЧЛЕНОВЕ:           Стела Дандарова

                                Величка Белева

 

с участието на секретаря Анна Стоянова разгледа докладваното от съдията Вера Иванова въззивно търговско дело  307 по описа за 2019 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

         Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 4, постановено на 10.01.2019 г. по т.д. 105/2018 г. на Окръжен съд–Х., с което е осъдена О.Х. да заплати на „А.п.“ ЕООД-гр. С. дължими суми по договор №*************г. на основание чл.266, ал.1 във  вр. с чл.258 от ЗЗД и чл.86 ал.I от ЗДД, както следва: сумата 39 613,90 лв. с ДДС относно извършени и изцяло неизплатени дейности по т.1 и 2 от договора по обследване за установяване на техническите характеристики по чл.169 от ЗУТ, технически паспорт и енергийна ефективност по НПЕЕМЖС, съставена от 10 822,03 лв. по фактура **********/11.ХII.2017 г. относно обект  в гр.Х.,ул.“С.п.“ №*****вх.*****, 19 857,97 лв. по фактура **********/11.ХII.2017 г. за обект в гр.Х. ул.“С.п.“ №** вх.*и ул.“Г.“ №*******и 8 933,90 лв. по фактура **********/11.ХII.2017 г. за обект в гр.Х. ж.к.“Б.“ бл.*,ведно със законната лихва от 05.VII.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата 34 918,76 лв. частично неразплатени дейности по т.1 и 2 от договора относно установяване на техническите характеристики по чл.169 от ЗУТ,технически паспорт и енергийна ефективност по НПЕЕМЖС за 37 възложени обекта на територията на о.Х. ведно със законната лихва от 05.VII.2018 г. до окончателното й изплащане, както е и осъдена О.Х. да заплати на „А.п.“-гр. С. на основание чл.78 от ГПК сумата 6 697,76 лева разноски по делото.

Жалбоподателят О.Х.Х. моли решението да бъде отменено като неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба от 25.01.2019 г., и да бъде постановено от въззивния съд решение, с което да бъде отхвърлен предявеният срещу О. иск. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва иска като неоснователен. Не заявява искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски. 

Ответникът по жалбата „А.п.“ЕООД-гр. С. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговора от 7.03.2019 г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява искове с правно основание чл. 266,ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата 39 613,90 лв. с ДДС – възнаграждение за извършени и изцяло неизплатени дейности по договор №****************г., сключен между дружеството и О., по обследвания за установяване на техническите характеристики, свързани с изискванията по чл.169 от ЗУТ, изготвяне на технически паспорт и извършване на обследване за енергийна ефективност, която сума е сбор от сумата 10 822,03 лв. по фактура **********/11.12.2017 г. относно обект  в гр.Х.,ул.“С.п.“ №*****, вх.*****, от сумата 19 857,97 лв. по фактура **********/11.12.2017 г. за обект в гр.Х. ул.“С.п.“ №**, вх.* и ул.“Г.“ №*******и от сумата 8 933,90 лв. по фактура **********/11.12.2017 г. за обект в гр.Х. ж.к.“Б.“ бл.*, както и да му заплати сумата 34 918,76 лв. – възнаграждение за частично неразплатени дейности по договор № ****************г., сключен между дружеството и О., по обследвания за установяване на техническите характеристики, свързани с изискванията по чл.169 от ЗУТ, изготвяне на технически паспорт и извършване на обследване за енергийна ефективност за 37 възложени обекта на територията на о.Х. *** с частично неплатена сума 2549,54 лв. по фактура 123/8.02.2016 г., ЖК“Б.“,бл.** с частично неплатена сума 1645,25 лв. по фактура 118/8.02.2016 г., ЖК“Б.“,бл.** с частично неплатена сума 938,34 лв. по фактура 119/8.02.2016 г., ЖК“Б.“, бл.* с частично неплатена сума 1387,24 лв. по фактура 120/8.02.2016 г., ул.“Т.К.“** с частично неплатена сума 1649,58 лв. по фактура 121/8.02.2016 г., ЖК“Б.“,бл.** с частично неплатена сума 952,51 лв. по фактура 122/8.02.2016 г., ул.“С.“*** с частично неплатена сума 2733,61 лв. по фактура 124/8.02.2016 г., ЖК“Б.“,бл.* с частично неплатена сума 2000,63 лв. по фактура 125/8.02.2016 г., ул.“Д.“6,бл.*****с частично неплатена сума 2758,74 лв. по фактура 126/8.02.2016 г., ЖК“Б.“,бл.** с частично неплатена сума 832,66 лв. по фактура 127/8.02.2016 г., ЖК“Б.“,бл.** с частично неплатена сума 1136,58 лв. по фактура 128/8.02.2016 г., ул.“Д.“* с частично неплатена сума 2205,54 лв. по фактура 129/8.02.2016 г., ЖК“Б.“,бл.** с частично неплатена сума 99,13 лв. по фактура 171/12.05.2016 г., ЖК“Б.“,бл.** с частично неплатена сума 132,17 лв. по фактура 173/12.05.2016 г., ул.“Г.Б.“*****, „М.“** и „О.“** с частично неплатена сума 165,21 лв. по фактура 202/18.07.2016 г., ул.“С.п.“*****, кв.“Р.“ с частично неплатена сума 1519,81 лв. по фактура 203/18.07.2016 г., ЖК“Б.“* с частично неплатена сума 94,94 лв. по фактура 204/18.07.2016 г., ул.“Б.“,бл.** с частично неплатена сума 158,23 лв. по фактура 205/18.07.2016 г., ул.“Б.“,бл.** с частично неплатена сума 66,09 лв. по фактура 206/18.07.2016 г., ул.“Б.“,бл.** с частично неплатена сума 63,29 лв. по фактура 207/18.07.2016 г., ул.“Б.“, бл. ** с частично неплатена сума 63,29 лв. по фактура 208/18.07.2016 г., ул.“С.п.“*****с частично неплатена сума 1537,52 лв. по фактура 209/18.07.2016 г., ул.“Б.“,бл.** с частично неплатена сума 99,13 лв. по фактура 210/18.07.2016 г., ул.“С.“*****с частично неплатена сума 63,29 лв. по фактура 211/18.07.2016 г., ул.“В.“* с частично неплатена сума 126,58 лв. по фактура 212/18.07.2016 г., „ЖК“Б.“,бл.** с частично неплатена сума 347,17 лв. по фактура 235/23.06.2017 г., ул.“С.п.“*****с частично неплатена сума 1417,35 лв. по фактура 236/23.06.2017 г., ул.“С.“*****и ул.“П.“*****с частично неплатена сума 285,06 лв. по фактура 237/23.06.2017 г., ЖК“Б.“,бл. ** с частично неплатена сума 122,72 лв. по фактура 238/23.06.2017 г., ул.“О.“*****,вх.***** и ул.“Щ.В.“№* и №* с частично неплатена сума 223,76 лв. по фактура 239/23.06.2017 г., ул.“С.п.“№*****с частично неплатена сума 1381,93 лв. по фактура 240/23.06.2017 г., ул.“М.“*****с частично неплатена сума 154,98 лв. по фактура 241/23.06.2017 г., ул.“С.п.“*** и №** с частично неплатена сума 5588,43 лв. по фактура 242/23.06.2017 г., ул.“С.“** с частично неплатена сума 202,78 лв. по фактура 243/23.06.2017 г., ул.“С.п.“*****с частично неплатена сума 80,55 лв. по фактура 244/23.06.2017 г., ул.“Ц. С.“*** с частично неплатена сума 52,94 лв. по фактура 245/23.06.2017 г. и ул.“М.“**с частично неплатена сума 82,16 лв. по фактура 246/23.06.2017 г., ведно със законната лихва върху сумите 39 613,90 лв. и 34 918,76 лв. от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на всяка от сумите. Не заявява искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

         Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

         Безспорно е между страните, че на 20.10.2015 г. между тях е сключен представеният от ищеца в копие с исковата молба договор № *** за възлагане на обществена поръчка за услуга, съгласно който О.Х. като възложител възлага на „А.п.“ООД-гр.С. да извърши услугата „Извършване на обследване за установяване на техническите характеристики, свързани с изискванията по чл. 169,ал.1,т.1-5 и ал.2 от ЗУТ, изготвяне на технически паспорт, както и извършване на обследване за енергийна ефективност и предписване на необходимите ЕСМ в съответствие с нормативните и минимални изисквания за енергийна ефективност и сертифициране по реда на ЗЕЕ“ във връзка с изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради в одобрените многофамилни жилищни сгради (НПЕЕМЖС) на територията на О.Х. Няма спор между страните, че изпълнителят е изпълнил така възложената му работа конкретно относно посочените в исковата молба обекти при спазване на изискванията по договора. Не се спори и че изпълнението е прието от възложителя и относно неговото качество възражения няма. Няма също така спор, че ищецът като изпълнител е претендирал да му бъде заплатено възнаграждение от О. като възложител съгласно уговорката по чл. 3 от договора. Безспорно е, че на ищеца не са били изплатени сумите по трите посочени в исковата молба фактури изцяло за извършената работа на трите, посочени в исковата молба, обекта, както и частично сумите по 37 броя фактури за извършената работа на 37 броя обекти, посочени в приложена към исковата молба таблица. В исковата молба ищецът твърди, че е спазил всички изисквания, за да получи плащане по трите фактури, по които обаче неоснователно ответникът не е извършил плащане. Твърди, че по 37-те броя фактури е получил частични плащания, но те не съответстват на действително обследваните площи, поради което възложителят дължи възнаграждение съобразно уговорените единични цени, тъй като съгласно договора предоставените от дружеството услуги се заплащат въз основа на реално обследваната площ. С отговора на исковата молба ответната община заявява, че съгласно чл. 5 от ПМС 18/2.02.2015 г. кметовете на общини провеждат процедурите за възлагане на обществени поръчки и отговарят за цялостното техническо и финансово администриране на дейностите по програмата, а разплащането на извършените дейности се извършва от „***“АД, като О. в качеството си на представляващ сдружението на собствениците открива банкова сметка на негово име и нарежда плащанията по договора до размера на установените с Анекс 1 (разходи за Фаза 1) или Анекс 2 (разходи за Фаза 2) суми. Посочва, че б. предоставя на конкретното сдружение на собствениците целево финансиране за изпълнение на дейностите, които средства се предоставят чрез довереника на сдружението, в случая кмета на О.Х.  при условия и срокове съгласно анекси, определящи конкретните дейности за сградата и определяне на цената по съответните фази. Посочва, че след отправянето на възлагателни писма, в които се посочват РЗП и стойност, документите се изплащат в б. и се подписва Анекс 1 за всяко сдружение на собствениците. Заявява, че впоследствие действително е било установено, че за голяма част от сградите посочената във възлагателните писма РЗП не отговаря на действителната. Посочва, че на 25.11.2015 г. б. е била уведомена за проблема по електронна поща и О. поискала да се сключи допълнителен анекс към Анекс 1 с б. за разликата между дължимата цена и първоначално възложената, но б. не отговорила на този имейл, а го препратила на М***, което упражнява методически контрол, и бил получен отговор, че не следва да се подписва допълнителен анекс, а на изпълнителя по договора следва да се заплати първоначално възложената дейност. Заявява, че при това положение няма как да бъде вменено във вина на О. неразплащането с изпълнителите по Фаза 1 за разликата между възложеното и реално извършеното, тъй като О. е доверител на сдруженията на собствениците, конкретните суми се одобряват от „***“АД и М***, които отказали да изплатят реално изпълненото. Заявява, че друг мотив за неоснователност на втората искова претенция може да се извлече и от подписването от страна на изпълнителя на протокола за действително приети дейности и подлежащите на разплащане суми, в който е посочена реалната РЗП, но са посочени сумите, които са във възлагателното писмо, именно за които суми ищецът е издал фактури, които са му разплатени. Заявява, че може да се приеме, че с извършването на тези действия изпълнителят се е съгласил цената по договора да бъде именно такава, като следва да се има предвид чл.3,ал.5 от договора, съгласно който конкретната сума за всяка отделна сграда ще се определя във възлагателното писмо за стартиране на дейностите. Относно претенцията за неразплащане по три възлагателни писма заявява, че О. също не носи вина, защото съгласно ПМС 18/2.02.2015 г. допустими по програмата са тези СС, които имат сключен договор до **********г., а за тези три сдружения на собственици са налице сключени договори между тях и кмета на О. съответно на **********г. и **********г., поради което са възложени за изпълнение дейностите по Фаза 1, тези три сдружения имат подписан договор за осигуряване на финансиране № ***************г., № ***************г. и № ***************г., но М*** като координатор по програмата е спрял изпълнението на дейностите на тези три сдружения с мотив, че са заявени през 2016 г. пред „***“АД, въпреки че договорите са били изпратени на **********г. с куриер до „***“АД. Посочва, че с писмо с изх. № 03-02-86/22.03.2016 г. на заместник-министъра на РРБ е указано, че всички сгради с подадени заявления през 2015 г., но със сключени договори за целево финансиране през 2016 г., следва да бъдат третирани като сключените през 2015 г., но впоследствие зам.-министъра на РРБ уведомил О. и „***“АД, че за тези три сдружения дейностите може да започнат едва през 2017 г. и при наличие на други две условия, които към настоящия момент не са изпълнени. С допълнителната искова молба ищецът заявява, на първо място, че О. има договорно задължение да заплати дейностите, които са предприети в изпълнение на договора от 20.10.2015 г., който е сключен с О. като правен субект, а не като представител или пълномощник. Посочва, на второ място, че в сключените договори със сдруженията на собствениците също е посочено, че довереникът О.Х. разплаща всички дейности по обновяването (чл.1,т.4 от договорите), а в чл. 4,т.6 О. поема задължение да извърши всички плащания, свързани с изпълнението на дейностите по сградата, включително по сключените договори с външни изпълнители. Твърди, на трето място, че освен договорна обвързаност О. дължи плащане на реално извършените и приети дейности и на основание чл. 5,ал.1,т.2 от ПМС 18/2.02.2015 г. за приемане на Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата и за определяне на органите, отговорни за реализацията й. Твърди, че извършените дейности подлежат на заплащане, тъй като са възложени, извършени и приети без възражения, като доводите на О. по отношение на финансирането, освен недоказани, не могат да освободят ответника от отговорност. Посочва, че наличието на издадено възлагателно писмо създава за ищеца задължение да извърши възложената работа съгласно чл.6,т.2 от договора, като след предаването й има право да получи съответното възнаграждение съгласно чл. 3,ал.1 от договора, а задължение на О. е да възлага само обекти, за които има осигурено финансиране, и самият предмет на договора, както и обхватът на задълженията по него (чл.1,чл.4 и др.) изискват О. да се увери, че обектите са одобрени за финансиране, преди да ги възложи. Посочва, че в случая възлагателните писма за работата по процесните три обекта са приложени към придружително писмо на О. с изх.№ 04-15-31/16.12.2016 г., което е близо година след сключването на договорите със съответните сдружения на собствениците на **********г. и на **********г. Заявява, че в писмото на М*** изрично се посочва, че измененията, предвидени в ПМС 23/4.02.2016 г. (с които са добавени две нови условия за започване на работата по отношение на сгради, които са одобрени и има подадени искания за тях през 2016 г.), не се отнасят до сгради с подадени заявления през 2015 г., за които договорите за целево финансиране са сключени в началото на 2016 г., каквито са процесните три обекта, което становище се потвърждава и с оглед на действието, което ПМС 23/4.02.2016 г. има по време, а именно в §4 от ДР е посочено, че то влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, което е направено на 9.02.2016 г. По отношение на втората претенция за заплащане на суми, неиздължени поради установено разминаване между посочените във възлагателните писма РЗП и действителната площ на обектите, която е реално обследвана, ищецът поддържа, че на разплащане подлежи реално извършената и приета без възражение работа съгласно чл.3,ал.1 от договора. Заявява, че съгласно писма от М*** са дадени указания, че следва разплащанията да се извършат на база РЗП от техническото обследване, а не въз основа на възлагателните писма, като дори във възлагателните писма да не е упоменато, че посочената РЗП е прогнозна, то това се извежда от факта, че за дадените обекти няма първична техническа документация. Оспорва твърдението, че с подписването на възлагателните писма изпълнителят се е съгласил да получи по-малко от дължимото, защото в протоколите са посочени действителните площи и е потвърдено задължението на О. да заплати реално извършените и приети без възражение дейности. С отговора на допълнителната искова молба ответникът възразява срещу твърдението на ищеца, че договорът от 20.10.2015 г. е сключен от самостоятелен правен субект, а не като представител на сдружение на собственици. Посочва, че в договора изрично е посочено, че се сключва във връзка с изпълнението на НПЕЕМЖС, че от представените договори със СС, както и ПМС, са видни функциите на всеки един субект по програмата. Заявява, че О. не може самостоятелно да се разплаща по програмата, тъй като това се извършва от „***“АД въз основа на фактури, които се издават на името на СС и след проверка от страна на областния управител. Заявява, че е невярно твърдението на ищеца, че във всички свои писма М*** изразява становище, че размерът на разплащането следва да се определя според РЗП от техническия паспорт, а не съгласно възлагателните писма, като, например, в писма с рег. индекс **********************г. М*** изразява становище, че следва да се заплати това, което е уговорено в договора, а посочените от ищеца писма не касаят О.Х. С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че договорът урежда отношения само между О. и дружеството-ищец, без да има правила за каквото и да е участие на трети лица в тези договорни отношения или да се предвижда възможност трети лица да могат да предопределят правата и задълженията на възложителя и изпълнителя, както и изпълнението на същите, със свои действия или бездействия. Приема, че договорът не съдържа каквито и да е модалитети, които да предпоставят осъществяването му и изпълнението на клаузите му от събития и отношения, които стоят извън него, поради което е неоснователен доводът на ответника, че не дължи заплащане, тъй като не били осигурени средства от третите за настоящите отношения лица „***“АД, МФ и др. Приема за установено, че О. съгласно изискванията на договора е възложила съответните обекти, дружеството е изпълнило работата и О. е приела изпълнението, което поражда задължението по чл.3 от договора тя да заплати стойността на извършеното. Приема, че чл.3,т.7 от договора урежда само начина на плащане и процедурата за това, но не екскулпира възложителя от задължението му да заплати извършената работа. Приема, че договорите между О. и отделните сдружения на собственици нямат отношение към договора за изработка, тъй като те уреждат различен предмет, поради което не могат да му влияят. Приема, че въпросните сдружения на собственици на обекти са само бенефициенти по програмата за енергийна ефективност, която се осъществява чрез останалите, стоящи извън договора за изработка, правоотношения и по особен ред, част от който е и начинът на разплащане, както и изискването фактурите да са с получател именно тези сдружения, но всички разплащания се осъществяват само от О.. Приема, че в тези процеси и правоотношения О. участва в различно качество и с различни функции, включително и като представител (довереник) на сдруженията на собственици, но само пред „***“АД и МФ, но в договора за изработка О. е само възложител с всички, произтичащи от това, задължения. Приема, че е без значение, че средствата се осигуряват по реда на договорите за целево финансиране от трети за договора за изработка лица, тъй като само и единствено О. разплаща всички дейности на външни изпълнители съгласно чл.1,ал.4 и чл.4,ал.6 от договорите със сдруженията на собственици. Затова приема, че е основателно искането за заплащане на сумата по първата претенция – сбор от сумите по трите, посочени в исковата молба, фактури. Относно втората претенция съдът намира за установено, че всеки един от 37-те обекти е възложен с възлагателно писмо, след което ищецът е изготвил необходимата документация, като поради липсата на проектна документация за обектите истинската им площ е установена при изпълнение на работата от дружеството. Съдът приема, че извършеното е прието без възражения от ответника в документите по чл.8 от договора, като съобразно договора между страните при липса на проектна документация стойността на обследван квадрат възлиза на 1,16 лв. без ДДС за дейност по т.1 и 0,48 лв. без ДДС за дейност 2, и всеки един от тези обекти е включен в публичния регистър на сключените договори за целево финансиране от „ББР“АД и О. ги е отчела пред съответните контролни органи по проекта. Приема, че О. е погасила стойността на обектите по РЗП от възлагателните писма, а не по действително установените квадратури от ищеца, като се дължи по-високата ставка за всички обекти поради липсата на проектна документация за дейност първа. Приема, че в чл.3,ал.1 от договора за изработка изрично е определена стойността на дължимото на изпълнителя от възложителя – че възнаграждението е на база реално извършените и приети без забележка дейности съгласно ценовата оферта, в случая 1,16 лв. без ДДС на кв.м. за сграда при липса на проектна документация за дейност 1 и 0,58 лв. без ДДС на кв.м. за дейност 2. Приема, че предмет на протоколите, съставени за всеки обект поотделно, е установяване на действително извършените дейности, подлежащи на заплащане съгласно договора, като е посочена обследваната площ по възлагателно писмо и действително установеното РЗП, която е по-голяма, като в т.4 на всеки протокол е записано, че възложителят дължи на изпълнителя заплащане според реално извършените и приети без забележка дейности, поради което не може да се приеме, че е налице изменение на процесния договор. С въззивната жалба О.-жалбоподател твърди, че решението е необосновано, тъй като относно втората искова претенция съдът е осъдил О. да заплати на ищеца частично неразплатени дейности от договора за 37 възложени обекта, без обаче да конкретизира тези обекти. Твърди, че съдът е направил погрешни изводи относно спорните по делото обстоятелства за чия сметка е изработеното по договора и, съответно, кой е задължен да заплати извършената работа. Посочва, че дружеството-ищец е издало фактури за извършената работа с получатели съответните сдружения на собственици, като сумите са заплатени от банкови сметки в „***“АД с наредител и титуляр на сметката конкретното сдружение на собствениците. Посочва, че е установено от окръжния съд, че са сключени договори между сдруженията на собствениците и кмета на О., по силата на които О. като довереник приема да представлява доверителя-сдружението, включително да осъществява разплащанията с външните изпълнители, като нарежда в качеството й на представител на сдружението да се извърши разплащане от конкретна сметка на съответното сдружение на собствениците, т.е. тя не оперира със собствени банкови сметки и средства. Заявява, че погрешно съдът е приел, че страните по договора са ищеца и О.. Посочва, че договорът между ищеца и О. е подписан в изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, приета с ПМС 18/2.02.2015 г., съгласно чл.1,ал.3 от което ПМС сдружение на собствениците, чието заявление е одобрено, сключва договор, с който възлага на кмета на съответната община да го представлява за упражняване на правата и изпълнение на задълженията му по програмата, включително да усвоява суми по договора за целево финансиране по ал.4, от името и за сметка на сдружението на собствениците, което се установява и от представените от ищеца фактури, в които е посочено, че получател на услугата е съответното сдружение на собственици, както е видно и от представените от ищеца банкови извлечения, съгласно които по неговата сметка постъпват суми от „***“АД, а като наредител е посочено съответно сдружение на собственици. Посочва, че съгласно чл. 5 от посоченото ПМС кметовете на общини провеждат процедурите за възлагане на обществени поръчки и отговарят за цялостното техническо и финансово администриране на дейностите по програмата. Посочва, че разплащането на извършените дейности се извършва чрез „***“АД, като О. в качеството си на представляващ сдружението открива банкова сметка на името на сдружението и нарежда плащания по договора до размера на установените с анекс 1 или анекс 2 суми. Заявява, че последиците от извършените действия от упълномощения възникват направо за упълномощителя съгласно чл. 36,ал.2 от ЗЗД, което упълномощаване е уредено, освен с договорите между О. и съответното сдружение на собствениците, и в самата Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Посочва, че О. разплаща не със свои средства, които впоследствие да получи, а разплаща от името на доверителя, като за целта оперира с преведените на всяко сдружение на собствениците средства по банкова сметка. Посочва, че след като правните последици възникват за доверителя, то именно той се е обогатил от получената услуга, а не О.. Посочва, че съгласно представените договори за целево финансиране всички сдружения на собственици, по отношение на които са настоящите претенции, имат осигурено целево финансиране, като в образеца на договора изрично е записано, че „***“АД и МС на Р.Б. чрез областния управител предоставят целевото финансиране на конкретното сдружение на собственици чрез кмета на съответната община, който действа в качеството на довереник. Посочва, че съгласно ПМС 18/2015 г. отговорността за осигуряване на финансирането е разпределена между МФ и М***, като по отношение на М*** е вменено задължението да планира в рамките на бюджетната процедура за съответната година средствата за помощта за включване в държавния бюджет и в средносрочната бюджетна прогноза, а по отношение на МФ – да извърши съответните действия по издаване на държавната гаранция по чл. 100 от ЗДБРБ за 2015 г. Заявява, че всички тези действия са свързани с осигуряването на 100% безплатно саниране по НПЕЕМЖС по отношение на сдруженията на собствениците, поради което счита, че процесният договор е породил действие по отношение на трета страна – държавата, поради което исковете следва да бъдат предявени именно срещу нея, тъй като държавата осигурява финансирането, а не срещу О.Х. която действа като представител на сдружението на собствениците. Посочва, че самата програма за саниране е национална програма, приета в изпълнение на политиката на държавата, и е нормативно уредена с ПМС, съгласно което на О. са вменени определени задължения. Твърди, че окръжният съд е приел, че О. е доверител на СС единствено по отношение на М*** и „***“АД, но не и по отношение на външните изпълнители, което е без правна логика. Твърди, че погрешните си изводи съдът е извел от съдържанието на чл. 1,ал.4 и чл.4,ал.6 от договорите между О. и СС, но съгласно чл. 1 от тези договори доверителят възлага, а довереникът приема да представлява за упражняване на правата и изпълнение на задълженията му за участие по НПЕЕМЖС, като от името и за сметка на доверителя да проведе всички необходими процедури за избор на изпълнители на дейностите по обновяване на сградата и да сключи договори с избраните изпълнители, да представлява доверителя пред държавата в лицето на областния управител и пред „***“АД с цел получаване на необходимото финансиране за обновяване на сградата по Програмата, приета от МС, да осъществява текущ контрол по изпълнение на задълженията на изпълнителите по Програмата и да (чл.1,т.4) разплаща всички дейности по обновяването. Заявява, че последното не означава, че О. разплаща със свои средства дейностите, напротив, за изпълнението на тази точка има създадени правила от „***“АД, съгласно които О. при изпълнение на дадена дейност представя определен набор от документи и нареждане за извършване на плащане от името на СС от съответната негова сметка. Посочва, че съгласно чл.4,ал.4 от договора между О. и СС довереника усвоява суми по договора от името и за сметка на доверителя, в това число открива сметка в „***“АД на името на доверителя и оперира със средствата. Заявява, че по отношение на втората искова претенция за заплащане на частично неразплатени дейности, въпреки че съдът е установил, че фактурите са издадени на името на СС и че плащанията са извършени от банкови сметки с титуляр съответното СС, съдът прави неправилното заключение, че само изискването било фактурите да са с получател СС, без да обсъжда, че парите са разплатени със средства, които са предоставени на СС и от техни банкови сметки. Жалбоподателят счита, че от фактурите може да се направи извод, че след като те се издават с получател съответното СС, именно то се явява страна по договора, тъй като реално то закупува услугата от ищеца и същата се разплаща със средства от банкова сметка на СС. Заявява, че втората искова претенция е неоснователна и на друго основание – подписаните от страна на изпълнителя протоколи за действително приети дейности и подлежащите на разплащане суми, в които е посочена реалната РЗП, но са посочени сумите, които са във възлагателните писма, именно за които ищецът е издал фактури, които са му разплатени, поради което може да се приеме, че с извършването на тези действия изпълнителят се е съгласил цената по договора да бъде именно такава. Твърди, че следва да се има предвид и чл.3,ал.5 от договора, съгласно който конкретната сума за всяка отделна сграда ще се определя във възлагателното писмо за стартиране на дейностите, като съгласно чл. 266 от ЗЗД, ако възнаграждението е уговорено по единични цени, то размерът му се установява при приемането на работата. Заявява, че при обявяване на обществената поръчка възложителят е посочил РЗП на всяка една от допустимите сгради, за която може да възникне задължение за извършване на обследване, т.е. ищецът е бил наясно предварително за всяка сграда какво заплащане би получил и в тази връзка договорът следва да се тълкува в смисъл, че е без значение РЗП, която ще се установи при обследване, тъй като заплащането ще бъде на база предварително посоченото в обществената поръчка и възлагателното писмо. С отговора на въззивната жалба ответникът по нея възразява, че е правилно окръжният съд е приел, че именно О. е задължена да разплати извършените по нейно възлагане дейности, за които е образувано производството по делото. Посочва, че О. е правнозадълженият субект, спрямо който дружеството има право да предяви иска за заплащане на дължимото възнаграждение, тъй като въз основа на проведена процедура по ЗОП между страните е сключен процесният договор за изработка между дружеството като изпълнител и О. като възложител. Посочва, че съгласно чл.6,т.2 от договора изпълнителят има право да получи уговореното възнаграждение в сроковете и при условията, регламентирани в договора, а съгласно чл. 3,ал.1 от договора възнаграждението се заплаща именно от възложителя. Посочва, че поетото от О. задължение да заплати възнаграждението е в съответствие с правилото на чл. 266,ал.1 от ЗЗД, според което възнаграждението за приетата работа се дължи от поръчващия, а в случая О. действа както като поръчващ, така и като приемател на работата. Посочва, че съгласно чл. 20а,ал.1 от ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Заявява, че не може да се сподели довода на жалбоподателя, че сдруженията на собствениците следва да заплащат възнагражденията, дължими в изпълнение на сключения с О. договор от 20.10.2015 г. Заявява, че при сключването на процесния договор О. действа като самостоятелен правен субект, а не като представител или пълномощник на сдруженията на собствениците, които са трето ползващо се лице по Програмата, като задължението за заплащане на възнаграждение остава на възложителя, с когото е сключен процесният договор. Посочва, че за самите сдружения на собствениците дейностите по програмата са 100% безвъзмездни и именно при тези условия сдруженията са заявили участие в обновяването на обектите. Посочва, че сключените между сдруженията и О. договори изрично е предвидено, че именно О. има ангажимент да разплаща всички дейности по обновяването (чл.1,т.4 от договорите), като същият смисъл има и чл.4,т.6 от договорите, според който О. поема задължение да извърши всички плащания, свързани с изпълнението на дейностите по сградата, включително по сключените договори с външни изпълнители. Твърди, че освен задълженията, поети от О. по процесния договор от 20.10.2015 г., тя дължи плащане на реално извършените и приети дейности и на основание чл. 5,ал.1,т.2 от ПМС № 18/2.02.2015 г., според която разпоредба кметът на О. договаря и разплаща всички дейности по обновяването. Заявява, че всички доводи относно механизма за разплащане са неотносими към процесния спор и единствено гарантират, че за О. съществува ред, по който да възстанови сумите, които ще плати при евентуално окончателно решение по делото в полза на дружеството. Заявява, че жалбоподателят във въззивната жалба признава, че с решението по спора за него възникват регресни права спрямо останалите участници в Програмата. Заявява, че самите процедури и начина за вътрешно отчитане на сумите не освобождават възложителя от основното му задължение да разплати извършената и приета работа, както правилно е приел окръжният съд. Твърди, че воденето на отделен иск срещу сдруженията на собствениците или срещу друга институция, освен срещу О., би било заобикаляне на Закона за обществените поръчки. Посочва, че съгласно чл.5,ал.3 от НПЕЕМЖС изпълнението на процесните дейности се извършва въз основа на нарочна обществена поръчка, която се провежда от кметовете на общините съгласно ЗОП и приложимите нормативни актове, като именно в изпълнение на проведена процедура по ЗОП е сключен процесният договор от 20.10.2015 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет избор на изпълнители за извършване на обследвания във връзка с изпълнение на НПЕЕМЖС на територията на О.Х. по обосомени позиции. Заявява, че след като за процесната работа е сключен договор по реда на ЗОП, то не може да се сподели тезата на жалбоподателя, че претенцията за заплащането й е следвало да се насочи към други правни субекти и институции, с които дружеството-изпълнител няма договор. Твърди, че подобни дейности са недопустими и биха представлявали неправомерно изменение на страните по сключен по ЗОП договор и на параметрите на обществената поръчка – условията, при които е открита, проведена и обявена за приключила с одобряване на кандидата за изпълнението й. Счита, че воденето на производства пряко срещу сдруженията на собствениците или срещу Държавата чрез отделни министерство би довело до неправомерно изменение на страна по договора, в разрез с разпоредбите на ЗОП. Посочва, че след като договорът е сключен само с О., във всички останали случаи дължимото възнаграждение ще се изчислява по правилата на неоснователното обогатяване или водене на чужда работа без пълномощия и по този начин ще се стигне до определяне на възнаграждение за извършени дейности по НПЕЕМЖС, без да се съобразяват посочените цени по обществената поръчка, което ще обезсмисли проведената процедура по ЗОП. Заявява, че окръжният съд правилно е приел, че страните не са постигнали съгласие за ревизиране на сключения договор и доверителят ни не е давал съгласие за получаване на възнаграждение, по-малко от дължимото. Намира, че по отношение на присъдената сума по втората претенция окръжният съд правилно е приел, че приложение намира правилото на чл. 266,ал.1,изр.2 от ЗЗД, според което, ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемане на работата. Посочва, че в случая на основание чл. 3,ал.1 от договора възнаграждението зависи от действително обследваната площ, а тя е посочена изрично в съставените между страните протоколи, в които е потвърдено задължението на О. да заплати реално извършените и приети без възражение дейности. Посочва, че цените и условията на заплащане на извършените работи са предварително уточнени и не са изменяни в хода на отношенията и след като дружеството не е давало съгласие за изменение на клаузите на договора и не е правило изричен отказ от правото да получи пълния размер на дължимото възнаграждение, то претенцията правилно е присъдена като основателна. Заявява, че е неоснователно оплакването във въззивната жалба, че непосочването на конкретните 37 обекта, за които се отнася присъдената по втората претенция сума, води до необоснованост на решението. Посочва, че по делото ищецът е представил надлежна справка, от която се установяват обектите, за които има частично неразплатени дейности и за които се води производството по втората претенция и в случай, че О. иска да реализира регресните си права, тя би могла да приобщи настоящото производство или да иска допълване, тълкуване или поправка на ОФГ. Заявява, че самото непосочване на обектите не води до необоснованост като порок на решението съгласно смисъла, изяснен в т.12 от ТР №1/2001 г. по гр.д.№1/2001 г. на ГК на ВКС.

         Съгласно посоченото в договора №297/20.10.2015 г., той е сключен между О.Х. като възложител и „А.п.“ООД-гр.С. като изпълнител, като възложителят възлага на изпълнителя да извърши посочената в чл.1,ал.1 услуга във връзка с изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради в одобрените многофамилни жилищни сгради на територията на О.Х. В чл.1,ал.2 от договора изрично е посочено, че предметът на договора ще се изпълнява само и единствено за одобрени сгради по НПЕЕМЖС, за които има подписан договор между О.Х. и СС за конкретна многофамилна жилищна сграда – Приложение № 10 от Методическите указания на М***, утвърдени по НПЕЕ, приета с ПМС №18/2.02.2015 г., и договор за целево финансиране между „***“АД, О.Х. *** – Приложение №11 за осигурено финансиране на конкретната сграда. Несъмнено е с оглед ясното посочване в договора, че той се сключва с оглед осъществяване на дейности по НПЕЕМЖС и съгласно ПМС № 18/2.02.2015 г. за приемане на Национална програма за енергийна ефективно на многофамилни жилищни сгради, за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата и за определяне на органите, отговорни за реализацията й. Съгласно разпоредбата на чл. 1,ал.3 от ПМС 18/2015 г., дейностите по Програмата ще се осъществяват на територията на страната в рамките на 265 общини. Съгласно нормата на чл. 2,ал.2 от ПМС 18/2015 г., регистрираните сдружения на собствениците на многофамилни жилищни сгради имат право на безвъзмездна финансова помощ, която е в размер на разходите по обновяването, но не повече от осигуреното финансиране по ал.4 и свързаните с него лихви. Съгласно чл. 2,ал.3 от ПМС 18/2015 г. сдружение на собствениците, чието заявление е одобрено, сключва договор, с който възлага на кмета на съответната община да го представлява за упражняване на правата и изпълнение на задълженията му по Програмата, включително да усвоява суми по договора за целево финансиране по ал.4, от името и за сметка на Сдружението на собствениците. Съгласно чл.2,ал.4 от ПМС 18/2015 г. правото на безвъзмездна финансова помощ по ал.2 възниква за Сдружението на собствениците с подписването на договора за целево финансиране между кмета на О., *** и съответния областен управител. Съгласно чл.2,ал.5 от ПМС 18/2015 г. безвъзмездната финансова помощ по ал.2 подлежи на отпускане след приключване на обновяването и се предоставя чрез директно погасяване от държавния бюджет на задълженията на сдруженията на собствениците по ползваното финансиране по ал.4. Съгласно чл.2,ал.6 от ПМС 18/2015 г. сумите от безвъзмездната финансова помощ по ал.2 стават дължими и се превеждат на *** от държавния бюджет (чрез бюджета на М***), когато главниците и лихвите по отпуснатото от б. финансиране подлежи на погасяване. Съгласно чл. 5,ал.1 от ПМС 18/2015 г., кметовете на общините отговарят за цялостното техническо и финансово администриране на дейностите по обновяване на сградите, намиращи се на териториите им, като извършват и следните функции: приемат заявления от сдруженията на собствениците и сключват договор със съответните сдружения по предоставянето на финансирането и помощта;  договарят и разплащат всички дейности по обновяването; сключват договори за целево финансиране с *** и с областния управител за съответното финансиране. Съгласно чл. 5,ал.2 от ПМС 18/2015 г. кметовете на общини предприемат необходимите действия за осигуряване реализацията на Програмата на своята територия. Съгласно чл. 5,ал.3 от ПМС 18/2015 г. кметовете на общини провеждат процедурите за възлагане на дейностите съгласно Закона за обществените поръчки и приложимите нормативни актове. Съгласно чл. 6 от ПМС 18/2015 г. Областният управител като представител на държавата подписва договор за целево финансиране с кмета на О. и с *** и наблюдава процеса по обновяване на жилищните сгради на своята територия в изпълнение на договора за целево финансиране. Съгласно чл. 7 от ПМС 18/2015 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите сключват с *** споразумение по въпросите, свързани с финансирането на Програмата и изплащането на безвъзмездната финансова помощ, което се одобрява от Министерския съвет. В раздел II, т.4 „Сключване на договор и финансиране на дейностите“ от Методическите указания (Приложение № 2 към чл.1,ал.2 от ПМС 18/2015 г.) е посочено, че СС, чиито заявления са одобрени, сключват договор по образец (приложение № 10), с който СС дава мандат на О. в лицето на кмета да извърши от негово име действия по осигуряването на необходимия ресурс за обновяване на сградата и организиране на всички дейности по обновяването, след сключването на договора между О. и СС О. от името на СС сключва договор за целево финансиране с *** и с областния управител по образец (приложение №11), като предвид начина на финансиране и предоставяне на БФП по Програмата и поради това, че договарянето, разплащането и финансирането се извършва чрез кмета на О. от името и за сметка на СС, тези дейности и свързаното с тях финансиране и разплащане не се отразяват по бюджетите на общините и всички операции по програмата, с изключение на разходите на О. по администриране на процеса, не засягат бюджета на О., включително и по отношение на показателите за поети ангажименти и нови задължения за разходи. От Приложение № 10 – образец към Методическите указания е видно, че договор се сключва между сдружение на собствениците като доверител и кмета на съответната община като довереник, като доверителят възлага, а довереникът приема да представлява доверителя за упражняване на правата и изпълнение на задълженията му за участие по НПЕЕМЖС, като от името и за сметка на доверителя да проведе всички необходими процедури при спазване на приложимото национално законодателство за избор на изпълнители на дейностите по обновяване на сградата и да сключи договори с избраните изпълнители, да представлява доверителя пред държавата в лицето на областния управител и пред ББР с цел получаване на необходимото финансиране за обновяване на сградата по Програмата, приета от МС, да осъществява текущ контрол по изпълнение на задълженията на изпълнителите по Програмата и да разплаща всички дейности по обновяването. Видно от приложение № 11 – образец към Методическите указания, договор за целево финансиране се сключва между „***“АД-гр.С., Министерския съвет на Р.Б.чрез областния управител и кмета на община в качеството на довереник на сдружение на собственици, като съгласно чл. 8,ал.1 средствата по ползваното целево финансиране се възстановяват чрез безвъзмездната финансова помощ, предоставена от Държавата на Сдружението за обновяване на сградата по специална сметка на б. и се отнасят служебно от б. за погасяване на дължимите суми по настоящия договор, за което Сдружението чрез кмета на О. дава своето безусловно и неотменимо съгласие с подписването на този договор.

         Съгласно разпоредбата на чл. 280 от ЗЗД, с договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия. Съгласно разпоредбите на чл. 292,ал.1 и ал.2,изр.1 от ЗЗД, ако довереникът действа от името на доверителя като негов пълномощник, правата и задълженията по сделките, които той сключва с трети лица, възникват направо за доверителя, а ако довереникът действа от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за него. Съгласно нормата на чл. 36 от ЗЗД, едно лице може да представлява друго по разпоредба на закона или по волята на представлявания, като последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания. С отговора на исковата молба ответната община представя 40 броя договори, сключени през 2015 г. от кмета, представляващ О.Х. и сдружения на собственици на многофамилни жилищни сгради в гр. Х., с които СС като доверители възлагат на кмета на О.Х. като довереник (който приема), да ги представлява за упражняване на правата и изпълнение на задълженията им за участие по НПЕЕМЖС, като от името и за сметка на доверителя да проведе всички необходими процедури, при спазване на приложимото национално законодателство, за избор на изпълнители на дейностите по обновяване на сградата и да сключи договори с избраните изпълнители, да представлява доверителя пред държавата в лицето на областния управител и пред *** с цел получаване на необходимото финансиране за обновяване на сградата по Програмата, приета от МС, да осъществява текущ контрол по изпълнение на задълженията на изпълнителите по Програмата и да разплаща всички дейности по обновяването. Така сключените съгласно нормата на чл. 2 от ПМС 18/2015 г. договори между кмета на О.Х. и сдруженията на собствениците са едностранни и безвъзмездни договори за поръчка. С тях е уговорено и упълномощаване от страна на сдруженията на кмета да извършва посочените правни действия от името на представлявания. Установено е пряко представителство, което създава за кмета като пълномощник на сдруженията на собствениците правомощието да извършва правни действия от името на представлявания (съответното сдружение на собствениците), последиците от които се отразяват направо в имуществото на упълномощителя (съответното сдружение на собствениците). Учредяването на това представителство е установено като законово изискване с нормата на чл.2,ал.3 от ПМС № 18/2015 г., като без него е невъзможно развитието на последващите фази от предоставянето на безвъзмездната финансова помощ. Касае се за уредба чрез правни норми (ПМС), която несъмнено е известна на всички участници в правоотношенията по предоставянето на тази помощ от държавата, включително и на лицата, с които кметовете на общини сключват договорите за реализиране на дейностите след провеждане на процедура за възлагане на дейностите съгласно ЗОП. Няма друга възможност при тази законова уредба, освен така установената - кметът при сключването на договорите с изпълнителите на дейности по Програмата да действа именно като довереник на сдруженията на собствениците като доверители, съответно, именно от тяхно име  като техен пълномощник, поради което правата и задълженията по сделките, които той сключва с трети лица, възникват направо за доверителя, т.е. направо за съответното сдружение на собствениците, без отчетна сделка, каквато по дефиниция няма при прякото пълномощие. С оглед установената с ПМС 18/2015 г. правна уредба е налице правоотношение между държавата и съответното сдружение на собствениците по предоставянето на безвъзмездна финансова помощ за реализирането на НПЕЕМЖС от държавата на съответното сдружение. Кметът на съответната Община е довереник и представител на съответното сдружение на собствениците, поради което неговите действия не ангажират самата Община. Правото на изпълнителя на работите от дейности по Програмата да получи своето възнаграждение се осъществява чрез директно погасяване от държавния бюджет на задълженията на сдруженията на собствениците по ползваното финансиране съгласно чл. 2,ал.5 от ПМС 18/2015 г., като дължимите суми се превеждат съгласно чл. 2,ал.6 от ПМС 18/2015 г. на „ББР“АД от държавния бюджет (чрез бюджета на М***). Кметът на съответната община действа само с оглед дадения му мандат от сдружението на собствениците с договора по образец-приложение № 10, като договарянето, разплащането и финансирането се извършват чрез кмета на О. от името и за сметка на сдружението на собствениците, поради което тези дейности и свързаното с тях финансиране и разплащане не се отразяват по бюджетите на общините и всички операции по програмата (с изключение на разходите на О. само по администриране на процеса), не засягат бюджета на О.. Несъмнено е при тези обстоятелства, че О., в конкретния случай О.Х. чийто кмет е довереник и пълномощник на сдруженията на собствениците, не носи отговорност за задълженията на тези сдружения на собственици като доверители и упълномощители към изпълнителя по договора от 20.10.2015 г. „А.п.“ООД-гр.С.. Следва да се посочи, че при създадената с ПМС 18/2015 г. правна уредба отговорност обаче от страна на сдруженията на собствениците не следва да се търси, тъй като за тях помощта е безвъзмездна, а тя би следвало да бъде понесена от държавата, която е платецът за надлежното предоставяне на БФП, като на изпълнителя принадлежи преценката по какъв ред да стане това (по реда на чл. 134 от ЗЗД или по друг способ). Обстоятелството, че в изпълнение на своите задължения по осъществяване на дейности от НПЕЕМЖС кметът е провел обществена поръчка и въз основа на чл. 74 от ЗОП (2004 г., отм.), каквото изискване е създадено в чл. 5,ал.3 от ПМС №18/2015 г., е сключил договор за възлагане на обществена поръчка с дружеството-ищец, неоснователно ищецът претендира да създава за него права именно против ответната О.Х. в разрез с установената от ПМС № 18/2015 г. уредба относно качеството на кмета на О., в което той участва при реализирането на Програмата. Сключването на процесния договор от 20.10.2015 г. по реда на ЗОП не може да създава на дружеството права в нарушение на посоченото ПМС, съответно, търсенето на реализация на негови права като изпълнител по този договор няма основания да се приеме за  заобикаляне на ЗОП. При тези обстоятелства се установява, че е основателно възражението на О., заявено с отговора на исковата молба и допълнено със съображенията, посочени с отговора на допълнителната искова молба, че, тъй като кметът на О. е доверител на сдруженията на собствениците, О. не носи отговорност за неразплащането с изпълнителя по договора от 20.10.2015 г., съответно, основателно е нейното оплакване като жалбоподател, че окръжният съд неправилно по начало е приел наличие на основание О.Х. да носи отговорност спрямо изпълнителя по този договор за неиздължени суми. Затова решението на окръжния съд като неправилно следва да бъде отменено, като се отхвърлят предявените искове като неоснователни. Анотирана съдебна практикаАнотирана съдебна практика        

         Съгласно разпоредбите на чл. 78,ал.3 и ал.8 от ГПК дружеството-ищец по спора и ответник по жалбата дължи да заплати на О. направените за производството по спора разноски. Те в случая са за платена ДТ за въззивното производство и за юрисконсултско възнаграждение. Платена е ДТ в размер на 1 490,66 лв. с вносна бележка от 30.01.2019 г. Дължимо е юрисконсултско възнаграждение  е в размера по чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25,ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ – 300 лв. Общо направените разноски, които следва да бъдат присъдени в полза на О. и в тежест на дружеството следователно са в размер на 1790,66 лв.

         С оглед на гореизложеното съдът

 

Р       Е       Ш     И:

 

ОТМЕНЯ решение № 4, постановено на 10.01.2019 г. по т.д. 105/2018 г. на Окръжен съд–Х., с което е осъдена О.Х. да заплати на „А.п.“ ЕООД-гр. С. дължими суми по договор №*************г. на основание чл.266, ал.1 във  вр. с чл.258 от ЗЗД и чл.86 ал.I от ЗДД, както следва: сумата 39 613,90 лв. с ДДС относно извършени и изцяло неизплатени дейности по т.1 и 2 от договора по обследване за установяване на техническите характеристики по чл.169 от ЗУТ, технически паспорт и енергийна ефективност по НПЕЕМЖС, съставена от 10 822,03 лв. по фактура **********/11.ХII.2017 г. относно обект  в гр.Х.,ул.“С.п.“ №*****вх.*****, 19 857,97 лв. по фактура **********/11.ХII.2017 г. за обект в гр.Х. ул.“С.п.“ №** вх.* и ул.“Г.“ №*******и 8 933,90 лв. по фактура **********/11.ХII.2017 г. за обект в гр.Х. ж.к.“Б.“ бл.*,ведно със законната лихва от 05.VII.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата 34 918,76 лв. частично неразплатени дейности по т.1 и 2 от договора относно установяване на техническите характеристики по чл.169 от ЗУТ,технически паспорт и енергийна ефективност по НПЕЕМЖС за 37 възложени обекта на територията на о.Х. ведно със законната лихва от 05.VII.2018 г. до окончателното й изплащане, както е и осъдена О.Х. да заплати на „А.п.“-гр. С. на основание чл.78 от ГПК сумата 6 697,76 лева разноски по делото, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените с исковата молба, подадена на 5.07.2018 г. с вх. № 6047 до ОС-Х., от „А.п.“ЕООД-гр.С., ***, ЕИК ********* против О.Х. пл.“О.“№*, БУЛСТАТ ********* искове с правно основание чл. 266,ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати ищеца сумата 39 613,90 лв. с ДДС– възнаграждение за извършени и изцяло неизплатени дейности по договор №****************г., сключен между дружеството и О., по обследвания за установяване на техническите характеристики, свързани с изискванията по чл.169 от ЗУТ, изготвяне на технически паспорт и извършване на обследване за енергийна ефективност, която сума е сбор от сумата 10 822,03 лв. по фактура **********/11.12.2017 г. относно обект  в гр.Х.,ул.“С.п.“ №*****, вх.*****, от сумата 19 857,97 лв. по фактура **********/11.12.2017 г. за обект в гр.Х. ул.“С.п.“ №**, вх.* и ул.“Г.“ №*******и от сумата 8 933,90 лв. по фактура **********/11.12.2017 г. за обект в гр.Х. ж.к.“Б.“ бл.*, както и да му заплати сумата 34 918,76 лв. – възнаграждение за частично неразплатени дейности по договор № ****************г., сключен между дружеството и О., по обследвания за установяване на техническите характеристики, свързани с изискванията по чл.169 от ЗУТ, изготвяне на технически паспорт и извършване на обследване за енергийна ефективност за 37 възложени обекта на територията на о.Х., а именно ЖК „Б.“, бл.28 с частично неплатена сума 2549,54 лв. по фактура 123/8.02.2016 г., ЖК“Б.“,бл.** с частично неплатена сума 1645,25 лв. по фактура 118/8.02.2016 г., ЖК“Б.“,бл.** с частично неплатена сума 938,34 лв. по фактура 119/8.02.2016 г., ЖК“Б.“, бл.* с частично неплатена сума 1387,24 лв. по фактура 120/8.02.2016 г., ул.“Т.К.“** с частично неплатена сума 1649,58 лв. по фактура 121/8.02.2016 г., ЖК“Б.“,бл.** с частично неплатена сума 952,51 лв. по фактура 122/8.02.2016 г., ул.“С.“*** с частично неплатена сума 2733,61 лв. по фактура 124/8.02.2016 г., ЖК“Б.“,бл.* с частично неплатена сума 2000,63 лв. по фактура 125/8.02.2016 г., ул.“Д.“*,бл.*****с частично неплатена сума 2758,74 лв. по фактура 126/8.02.2016 г., ЖК“Б.“,бл.** с частично неплатена сума 832,66 лв. по фактура 127/8.02.2016 г., ЖК“Б.“,бл.** с частично неплатена сума 1136,58 лв. по фактура 128/8.02.2016 г., ул.“Д.“* с частично неплатена сума 2205,54 лв. по фактура 129/8.02.2016 г., ЖК“Б.“,бл.** с частично неплатена сума 99,13 лв. по фактура 171/12.05.2016 г., ЖК“Б.“,бл.** с частично неплатена сума 132,17 лв. по фактура 173/12.05.2016 г., ул.“Г.Б.“*****, „М.“**и „О.“** с частично неплатена сума 165,21 лв. по фактура 202/18.07.2016 г., ул.“С.п.“*****, кв.“Р.“ с частично неплатена сума 1519,81 лв. по фактура 203/18.07.2016 г., ЖК“Б.“* с частично неплатена сума 94,94 лв. по фактура 204/18.07.2016 г., ул.“Б.“,бл.** с частично неплатена сума 158,23 лв. по фактура 205/18.07.2016 г., ул.“Б.“,бл.** с частично неплатена сума 66,09 лв. по фактура 206/18.07.2016 г., ул.“Б.“,бл.** с частично неплатена сума 63,29 лв. по фактура 207/18.07.2016 г., ул.“Б.“, бл. ** с частично неплатена сума 63,29 лв. по фактура 208/18.07.2016 г., ул.“С.п.“*****с частично неплатена сума 1537,52 лв. по фактура 209/18.07.2016 г., ул.“Б.“,бл.**с частично неплатена сума 99,13 лв. по фактура 210/18.07.2016 г., ул.“С.“*****с частично неплатена сума 63,29 лв. по фактура 211/18.07.2016 г., ул.“В.“* с частично неплатена сума 126,58 лв. по фактура 212/18.07.2016 г., „ЖК“Б.“,бл.** с частично неплатена сума 347,17 лв. по фактура 235/23.06.2017 г., ул.“С.п.“*****с частично неплатена сума 1417,35 лв. по фактура 236/23.06.2017 г., ул.“С.“*****и ул.“П.“*****с частично неплатена сума 285,06 лв. по фактура 237/23.06.2017 г., ЖК“Б.“,бл. ** с частично неплатена сума 122,72 лв. по фактура 238/23.06.2017 г., ул.“О.“*****,вх.**** и ул.“Щ.В.“№* и №* с частично неплатена сума 223,76 лв. по фактура 239/23.06.2017 г., ул.“С.п.“№*****с частично неплатена сума 1381,93 лв. по фактура 240/23.06.2017 г., ул.“М.“*****с частично неплатена сума 154,98 лв. по фактура 241/23.06.2017 г., ул.“С.п.“*** и №** с частично неплатена сума 5588,43 лв. по фактура 242/23.06.2017 г., ул.“С.“** с частично неплатена сума 202,78 лв. по фактура 243/23.06.2017 г., ул.“С.п.“*****с частично неплатена сума 80,55 лв. по фактура 244/23.06.2017 г., ул.“Ц. С.“*** с частично неплатена сума 52,94 лв. по фактура 245/23.06.2017 г. и ул.“М.“** с частично неплатена сума 82,16 лв. по фактура 246/23.06.2017 г., ведно със законната лихва върху сумите 39 613,90 лв. и 34 918,76 лв. от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на всяка от сумите, поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТ.

         ОСЪЖДА „А.п.“ЕООД-гр.С., ***, ЕИК ********* да заплати на О.Х. пл.“О.“№*, БУЛСТАТ *********  сумата  1790,66 лв. – разноски за производството по спора пред окръжен съд и пред апелативен съд.

         Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

                            ЧЛЕНОВЕ: (1)                         

 

 

 

    (2)