№ 594
гр. София, 07.09.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Гражданско дело №
20221800100361 по описа за 2022 година
Производството е образувано /след изпращането му подсъдност от
С.ския районен съд/ по искова молба, подадена от Н. К. К. срещу „Р.” ЕАД, с
която е предявен иск за признаване за установено, че ищцата не дължи на
ответника сумата 60675 лв., ведно с 13% годишна лихва, считано от датата на
издаване на запис на заповед от 05.07.2007 г., въз основа на който е издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. 1414/2010 г. на РС-С. и
образувано изпълнително дело № 481/2011 г. на ЧСИ Н. Дангова.
Ищцата твърди в исковата молба, че на 05.07.2007 г. между ответника
„Р. /Б.” ЕАД и „С.Д.” ЕООД е бил сключен договор за кредит, за обезпечение
на вземанията по който в полза на банката е бил издаден запис на заповед от
05.07.2007 г. за сумата 60675 лв., ведно с 13 % годишна лихва върху тази
сума, считано от издаването му. Записът на заповед е следвало да се предяви
за плащане не по-късно от 25.07.2012 г. Издаденият от „С.Д.” ЕООД запис на
заповед бил авалиран от ищцата Н.К. и още три физически лица – Й.С., К.С. и
К.Н..
Твърди се, че за вземането по записа на заповед ответникът подал
срещу ищцата и К.Н. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 1414/2010 г. на РС-С.. На
30.12.2010 г. била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
солидарно срещу посочените длъжници за сумата 60675 лв., представляваща
парично задължение по записа на заповед, ведно със законната лихва за
забава върху тази сума, считано от 22.12.2010 г. до окончателното й
изплащане, и сумата 5611,90 лв., представляваща лихва в размер на 13 %
годишно върху главницата, считано от датата на издаване на записа на
заповед до настъпване на падежа с неговото предявяване на 22.12.2010 г., и
сумата 2438,61 лв. разноски. На 21.01.2011 г. бил издаден изпълнителен лист
за посочените суми, въз основа на който по молба на банката срещу ищцата и
К.Н. било образувано изп. дело № 481/2011 г. по описа на ЧСИ Н. Дангова с
1
рег. № 793 в КЧСИ. По образуваното изп. дело били предприети
изпълнителни действия за принудителното събиране на сумите по
изпълнителния лист. Длъжникът К.Н. подал възражение срещу издадената
заповед за изпълнение, като по-късно изпълнителното производство срещу
него било прекратено на основание чл. 431, ал. 1, т. 8 от ГПК и същото е
продължено само срещу ищцата.
Ищцата излага възражение за нищожност на записа на заповед на
основание чл. 535, т. 3, вр. чл. 486, ал. 2 от ТЗ, тъй като падежът в него бил
определен по начин, различен от предвидените в закона. Твърди, че записът
на заповед не й е бил предявен в срока по чл. 477, ал. 1 от ГПК, поради което
вземането по него срещу нея като авалист не е изискуемо и е погасено по
давност. Излага и твърдение, че записът на заповед е издаден като
обезпечение на вземанията на банката на стойност 60675 лв., ведно с 13%
лихва годишно от датата на издаването му по договор за кредит №
175125/05.07.2007 г. с краен срок на погасяване 25.06.2012 г., но към датата на
предявяване на записа на кредотополучателя „С.Д.” ЕООД не били доказани
непогасени задължения с настъпил падеж от страна на банката, нито
предоставянето на кредита на кредитополучателя. Ищцата счита, че с оглед
липсата на изискуемо вземане по каузалното правоотношение по договора
кредит, не е налице подлежащо на изпълнение вземане и по цената книга към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Сочи
също, че липсва задължение на авалиста, основано на записа на заповед,
поради недобросъвестност и злоупотреба с права от страна на „Р.” ЕАД –
няма данни банката да е обявила кредита за предсрочно изискуем на
кредитополучателя „ С.Д.” ЕООД, нито срещу последния да са били
предприети мерки за погасяване на задълженията му по договора за кредит от
05.07.2007 г.
С оглед на горното, ищцата счита, че сумите по записа на заповед не са
изискуеми към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение срещу нея, поради което не дължи тези суми. Сочи, че като е
разпоредил издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по нищожен
запис на заповед, а алтернативно по несъществуващо задължение, съдът е
издал нищожен съдебен акт – заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 1414/2010 г., които следва да бъдат обезсилени.
Алтернативно, ако се приеме, че записът на заповед от 05.07.2007 г. е
валиден от външна страна, ищцата навежда възражение за погасяване на
вземанията по него по давност поради изтичане на предвидения в закона 3 –
годишен срок съгласно чл. 531, ал. 1 от ТЗ, както и на основание изтеклата
обща 5 – годишна погасителна давност – поради факта, че записът на заповед
не й е бил предявен, от издаването му на 05.07.2007 г. до изтичане на крайния
срок за предявяване на 25.07.2012 г.
В исковата молба ищцата въвежда и довод, че към датата на подаване
на заявлението до РС-С. не е била дължима цялата сума по договора за кредит
2
от 60675 лв., обезпечен с издадения запис на заповед, поради погасяване на
част от сумата от кредитополучателя „С.Д.” ЕООД. Сочи, че с договор за
цесия от 15.11.2016 г. банката е прехвърлила вземането си по договора за
кредит № 175125 на „Е.М.” ЕООД. Според ищцата, след като вземането по
договора е продадено, е отпаднала и необходимостта от неговото
обезпечаване с издадения запис на заповед, авалиран от нея. Твърди, че
същият договор за кредит е бил приключен счетоводно от „Р.” ЕАД като
погасен на 27.12.2009 г. след продажбата на „Е.М.” ЕООД, поради което
продължаване на принудителното събиране на суми за задължения по записа
на заповед след приключването на договора за кредит от страна на банката –
кредитор представлява недобросъвестно поведение и злоупотреба с права.
Въз основа на тези твърдения ищцата счита, че не дължи търсените от
ответника суми по издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по
ч.гр. д. № 1414/2010 г. на РС-С. и изпълнителен лист, въз основа на които е
образувано изп. дело № 481/2011 г. по описа на ЧСИ Н. Дангова, поради
нищожност на записа на заповед, водеща до нищожност на издадената
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, алтернативно – поради
погасяване по давност на задължението поради липса на надлежно
предявяване на записа на заповед и поради недобросъвестното поведение и
злоупотреба с права от страна на банката.
От представените от РС-С. копия от материалите по ч.гр.д. № 1414/2010
г. се установява, че същото е образувано по заявление на „Р. /Б.” ЕАД за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа
на документ по чл. 417, т. 9 от ГПК солидарно срещу Н. К. К. и К.Х.Н. за
сумата 60675 лв., представляваща парично вземане по запис на заповед,
издаден в гр. С. на 05.07.2007 г. от „С.Д.” ЕООД и авалиран от Й.М.С.,
К.Д.С., Н. К. К. и К.Х.Н., както и сумата 5611,90 лв., представляваща част от
поетото със записа на заповед задължение на заплащане на лихва в размер на
13 на сто годишно, считано от датата на издаване на записа на заповед до
настъпване на падежа с неговото предявяване на 22.12.2009 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението до окончателното изплащане. Така подаденото заявление е
изцяло уважено, като на 30.12.2010 г. е издадена заповед № 1421 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
и изпълнителен лист солидарно срещу длъжниците Н.К. К. и К.Х.Н. за
претендираните суми.
За вземанията по заповедта за незабавно изпълнение е образувано
изпълнително дело № 20117930400481 по описа на ЧСИ Наталия Дангова, с
район на действие СОС.
Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение в срока по чл. 414,
ал. 2 от ГПК е постъпило възражение само от длъжника К.Х.Н.. С
определение на С.ски РС от 27.10.2011 г. на заявителя е указано, че в
едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за вземането си срещу
3
възразилия длъжник К.Х.Н.. В посочения срок заявителят е представил пред
заповедния съд доказателство за предявен срещу този длъжник иск по чл. 422
от ГПК с предмет вземанията по издадената заповед за незабавно изпълнение.
Съдът намира, че така предявеният отрицателен установителен иск за
установяване недължимостта на вземане, за което е издадена издадената
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, е недопустим. Тъй като
заповедта а изпълнение по ч.гр.д. № 1414/2010 г. на РС-С. е влязла в сила и
длъжникът не е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК, то всяко
възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не
може да бъде заявено от него чрез иск извън хипотезите на чл. 424 и чл. 439
от ГПК. В посочените две разпоредби са предвидени специални способи за
защита на длъжника при наличие на изпълнителен титул.
Първата хипотеза на специалната защита на длъжника по чл. 424 от
ГПК касае оспорване на вземането на заповедта за изпълнение, основано на
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено
значение за спора, които не са могли да бъдат известни на длъжника до
изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се
снабди в този срок. Втората хипотеза на защита на длъжника чрез иска по чл.
439 от ГПК е предвидена при предприети срещу него изпълнителни действия
въз основа на изпълнителното основание, като оспорването на вземането
може да се основава само на новонастъпили факти след приключване на
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Преценката
за допустимост на двата иска се прави на база изложените факти в
обстоятелствената част на исковата молба, обуславящи извод за недължимост
на вземането по заповедта за изпълнение. Ако в обстоятелствената част на
исковата молба не са изложени такива факти, за ищеца не е налице правен
интерес да претендира да бъде установено по исков ред несъществуването на
вземането по заповедта за изпълнение.
В случая в исковата молба ищцата не се позовава на новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
делото, които да не са й били известни до изтичане на срока за подаване на
възражението срещу заповедта на изпълнение или с които не е могла да се
снабди в същия срок. Изложените в обстоятелствената част на исковата молба
възражения - за липса на законоустановени реквизити на записа на заповед,
непредявяването му на ищцата като авалист, наличието на каузално
правоотношение, което записът на заповед обезпечава и ненастъпване на
изискуемостта на вземането по това правоотношение - не съставляват
новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 424 от ГПК. Тези възражения са
преклудирани с изтичане на срока за подаване на възражение. Ново
обстоятелство по смисъла на чл. 424 от ГПК не е и погасяването на вземането
по давност, каквото възражение е направено в исковата молба.
В исковата молба не са въведени и относими към иска по чл. 439 от
ГПК фактически твърдения. Този иск е средство за защита на длъжника
4
срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение и
при конкретно посочени от закона предпоставки. Защитата на длъжника по
изпълнението по чл. 439 от ГПК е допустима само при предприети срещу
него в рамките на изпълнителното производство конкретни изпълнителни
действия. В случая ищцата не излага твърдения за предприети спрямо нея
действия по принудително изпълнение на вземането по издадените заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на които е образувано соченото
изпълнително дело № 481/2011 г. ан ЧСИ Н. Дангова.
На следващо място, в исковата молба не са изложени твърдения за
факти, настъпили след изтичането на срока за подаване на възражение срещу
издадената заповед за незабавно изпълнение, само на каквито факти може да
се основава оспорването на изпълняемото право от длъжника. Оспорването на
вземането по изпълнението се основава на възражения относно възникването
и съществуването на вземането, в какъвто смисъл следва да се квалифицират
твърденията за нищожност на записа на заповед, за липсата на предявяване на
записа на ищцата като авалист, за наличието на каузално правоотношение
/договор за кредит/, за обезпечаването на което записът е издаден, и
ненастъпването на изискуемостта на вземането по това каузално
правоотношение. Следователно, предявените искове се основават на факти,
които са били известни на ищеца, който е могъл да ги посочи в срока за
възражение по чл. 414 ГПК, поради което и оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането
се преклудирани и не могат да бъдат релевирани чрез специалния иск за
оспорване на изпълнението по чл. 439 от ГПК. Твърдението за сключен
между взискателя и трето лице договор за цесия с предмет процесните
вземания също не представлява нов факт по смисъла на чл. 439, ал. 2 от ГПК,
тъй като не засяга съществуването на прехвърлените вземания - ефектът от
договора за цесия е смяна на кредитора, а не погасяване на вземането срещу
длъжника.. Направеното „алтернативно” възражение за погасяване на
процесните вземания по давност, макар и принципно да е относимо при иск
по чл. 439 от ГПК с оглед твърдението за настъпил погасителен ефект на
давността след влизане в сила на заповедта за изпълнение, в случая не може
да обоснове допустимост на отрицателен установителен иск относно
вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение. Това е така, тъй като от
една страна фактическото основание на това възражение е обосновано с
твърдение, че записът на заповед изобщо не е бил предявен на ищцата и не е
настъпила изискуемостта на задължението спрямо нея. Началният момент на
погасителната давност на вземането е неговата изискуемост. Възражението за
ненастъпване на изискуемостта на вземането, доколкото не представлява нов
факт, е следвало да бъде релевирано от ищцата посредством подаване на
възражение срещу издадената заповед за изпълнение. След като възражение
не е подадено в срока по чл. 414 от ГПК и заповедта за изпълнение е влязла в
сила, ищцата не може при оспорване на вземането с иск по чл. 439 от ГПК да
въвежда възражение, че не дължи поради последващо изтичане на
5
погасителната давност, основано на възражение за ненастъпила към момента
на подаване на заявлението /респ. за по-късно настъпила/ изискуемост на
вземането по издадената заповед за изпълнение. На следващо място следва да
се посочи, че когато изпълнителното основание е заповед за изпълнение, то
при липса на подадено в срок възражение давността следва да се смята за
прекъсната /арг. от чл. 116, б. „а” от ЗЗД, съгласно който давността са
прекъсва с признаване на вземането от длъжника, а неподаването на
възражение следва да се приравни на такова признание/.
С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че не е налице правен
интерес от предявяване на иск за установяване недължимостта на вземанията
по издадената срещу ищцата заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
поради което така предявеният иск е недопустим и производството по него
следва да бъде прекратено.
Воден от горното, Софийски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА подадената от Н. К. К. срещу „Р.” ЕАД искова молба, по която
е образувано гр.д. № 361/2022 г. на Софийски окръжен съд, и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
6