№ 218
гр. Провадия, 29.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20233130100652 по описа за 2023 година
за да се произнесее, взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното
Производството е по реда на ЗЗДН.
Производството е по реда на ЗЗДН.
Провадийският районен съд се сезира с молба от С. К. И. против Д. М.
Д. с искане да бъде постановено решение, с което в полза на С. К. И. и
нейната непълнолетна дъщеря Е. Д. Д. да бъдат предприети мерки за защита
по смисъла на ЗЗДН, поради осъщественото от ответника спрямо тях
домашно насилие на 20.06.2023 г.
В молбата, ведно с декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН се посочва, че
С. К. И. и Д. М. Д. живеят на семейни начала от дълги години, като от
съвместното си съжителство имат две дъщери, една от които непълнолетна –
Е. Д. Д.. Твърди се, че около пет часа сутринта на 20.06.2023 г. ответникът Д.
Д., след употреба на алкохол, блъска вратата и влиза в стаята, където спи
молителката С. И., при което започва да й крещи, а след това да я удря с
шамари по лицето и врата. В този момент на врата се появява и дъщеря им Е.
Д. Д., която чува виковете, като ответникът я изгонва от стаята. В тази връзка
се посочва, че ответникът заявява пред молителката, че ще си купи пистолет и
ще гръмне всичките, визирайки нея и дъщеря й Е. Д.. В това време Е. Д.
уведомява сестра си, която уведомява органите на МВР, които пристигат на
място и съставят предупредителен протокол да се въздържа от домашно
насилие. Молителката и дъщеря й към момента не живеят в жилището на Д.
Д., а временно при другата й дъщеря М. Д. М..
В о.с.з. молителката се представлява от упълномощения от нея
1
процесуален представител, който поддържа молбата за защита. Моли за
уважаването й.
Ответникът, редовно призован, се явява лично. Признава твърдението
на молителката, че на 20.06.2023 г. сутрина посяга към нея и я удря. Счита
молбата за основателна.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
В о.с.з. ответникът Д. М. Д. признава пред съда, че на 20.06.2023 г.
крещи на С. и й удря шамар по лицето. Заявява, че детето не е свидетел на
случилото се. Посочва, че в същата вече употребява алкохол.
Разпитано в о.с.з. детето Е. Д. Д. заявява на съда, че около 5.20-5.30 ч.
чува майка си в другата стая да казва на баща й да спре. Отива към хола и
вижда, че баба й по майчина линия пристига в стаята, след което заедно двете
хващат ответника за ръцете, за да спре да удря майка й – молтелката по
делото. Посочва, че баща й не й посяга, но и заявява, че няма право да се
меси. Детето заява пред съда, че ответникът обижда дъщеря си с думата
„курва“.
Разпитан в проведеното о.с.з. свидетелят М. Х.-младши инспектор в
РУ-Провадия и автор на протокола за предупреждание, заявява, че получава
сигнал, като при посещение на адреса, среща молителката и дъщеря й, които
му обясняват, че ответникът е в нетрезво състояние и възниква скандал
помежду им. Посочва, че по данни на молителката, ответникът й нанася удар
в областта на тила. Пред него не възникват скандали.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Молбата е подадена от и срещу легитимираното по закон лице,
съобразно чл. 8, т.1 и т. 2 и чл. 3, т. 2 и т. 4от ЗЗДН. Депозира се в
предвидения в чл.10, ал.1 от ЗЗДН преклузивен срок.
Целта на специалния ЗЗДН е при доказана нужда чрез съда да се даде
спешна защита на лица пострадали от домашно насилие, както и да се
предотвратят последващи неправомерни посегателства спрямо тях.
Съобразно общите правила на ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, приложими на основание § 1 от ЗР на
ЗЗДН, за уважаване на подадената молба за защита е необхоД. молителят да
установи действителното осъществяване на твърдяната дата, от посочения
извършител на сочените действия, квалифициращи се като актове на домашно
насилие.
Чл. 2 от ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на
физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на
личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо опредЕ.
категория лица, в която попадат молителките и ответникът. В закона липсва
легална дефиниция на понятието “психическо насилие”, както и дефиниция за
понятието “емоционално насилие”, но като такива могат да бъдат окачествени
2
всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху
психиката на едно лице- пораждат отрицателни за него емоции и/или го
принуждават да ги подтиска и да не ги изразява. Актове на емоционално и
психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие (крещене, обиждане,
псуване), отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх,
изолация. Преценката дали е налице емоционално или психическо насилие
следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между
страните, техните физически и психически особености и съответните следи,
останали в съзнанието на пострадалото лице.
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси
по ЗЗДН разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Закона придава на декларацията по
чл. 9, ал.3 от ЗЗДН особена доказателствена сила в настоящия процес.
Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е изрично предвиден от закона и
специфичен за това производство привилегирован доказателствен способ,
който се ползва със специална доказателствена сила, тъй като в подобни
хипотези, поради спецификата на конкретната битова ситуация, други годни
доказателства няма как да бъдат събрани. От друга страна, в хода на
производството се събират достатъчно доказателства, установяващи,
наведените в декларацията твърдения, а от друга страна - от ответника не се
ангажират никакви доказателства, които да опровергават изложените в
декларацията обстоятелства.
От признанията на ответника в о.с.з и подкрепящите ги по съдържание
и насоченост доказателства и декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН се
установявва, че в действителност сутринта на 20.06.2023 г. сутринта спрямо
молитеката се извършва акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от
ЗЗДН, чрез упражняване на физическо насилие над нея.
Налице е и акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН
спрямо детето Е. Д. Д., тъй като провявеното физическо насилие спрямо С. И.
се извършва в негово присъствие. Отделно от това, се установява от
изслушването на детето в о.с.з., че бащата проявава вербална агресия към
него, включително с обидни думи.
Молбата за издаване на заповед за защита е основателна и следва да се
уважи.
По отношение на мерките, които следва да бъдат наложени, съдът
намира следното:
Ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителката С. И..
Доколкото се установи физическо насилие, като адекватни и
необходими следва да се определят такива мерки, които в действителност
биха били резултативни в посока преосмисляне отношението на ответника
спрямо неговата бивша съжителка. Все пак, защитните мерки срещу домашно
насилие нямат за цел да накажат необосновано насилника, а да предотвратят
бъдещи актове на домашно насилие, съхранявайки здравето-физическо и
психическо, и живота на пострадалия. В този смисъл съдът намира, че на
ответника следва да му се забрани да доближава молителката С. К. И., в т.ч.
3
жилището и местоработата й на по- малко от 10 метра за срок десет месеца.
Искания от молителката срок от 18 месеца съдът намира за несъответен на
характер и тежестта на извършеното, още повече че ответникът изразява
съжаление за стореното.
Следва да се задължи ответникът да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо детето си Е. Д., както и да я приближава също за
срок от 10 месеца, вкл. и училището, което посещава.
Предвид раздялата на родителите и извършеното от ответника
домашно насилие, следва да се определи временно за период от 10 (десет)
месеца местоживеенето на детето Е. Д. Д. да е при неговата майка.
Съобразно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да
заплати глоба в минимален размер от 200,00 лв, предвид признанието и
проявеното разкаяние за извършеното.
С оглед тези неправомерни юридически факти, съдът намира
определените срокове на постановените мерки и размерът на наложената
глоба за пропорционални на характера и степента на извършеното насилие,
наред с факта, че молителят изразява съжаление за стореното и липсват данни
за извършен от ответника предходен акт на домашно насилие.
Сроковете са подходящи, с оглед постигане на възпитателния ефект от
мерките, както и за преосмисляне на поведението на ответника.
Ответникът следва да бъде предупреден, че на основание чл. 21, ал. 3
от ЗЗДН при всяка, дори и незначителна проява на акт на домашно насилие,
полицейският орган констатирал нарушението, задържа нарушителя и
уведомява незабавно органите на прокуратурата, за да се образува
наказателно производство за престъпление от общ характер.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Провадийски районен съд дължимата за
производството държавна такса в размер на 25,00 лв.
На основание чл.15, ал. 2 от ЗЗДН на молителя следва да бъде издадена
заповед за защита.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Д. М. Д., ЕГН:********** с адрес: ******** да се
въздържа от извършване на актове на домашно насилие спрямо С. К. И., ЕГН:
********** и Е. Д. Д., ЕГН:********** с адрес: ********.
ЗАБРАНЯВА на Д. М. Д., ЕГН:********** с адрес: ******** да
приближава на по-малко от 10.00 метра С. К. И., ЕГН: **********;
жилището, в което живее, както и месторатата й на адрес: *******, за срок от
десет месеца на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Д. М. Д., ЕГН:********** с адрес: ******** да
приближава на по-малко от 10.00 метра Е. Д. Д., ЕГН:********** с адрес:
4
********; жилището, в което живее, както и училището й СУ „*****“, за срок
от десет месеца на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Д. М. Д., ЕГН:********** с адрес: ******** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Провадия глоба в
размер на 200,00 лв., на осн. чл.5, ал.4 от ЗЗДН.
ОПРЕДЕЛЯ временно местоживеенето на детето Е. Д. Д.,
ЕГН:********** при неговата майка С. К. И., ЕГН: **********, за срок от 10
(десет) месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДн.
ОСЪЖДА Д. М. Д., ЕГН:********** с адрес: ******** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Провадия държавна
такса в размер на 25,00 лв., на осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на С. К. И., ЕГН: ********** и Е.
Д. Д., ЕГН:********** с адрес: ********.
На основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН заповедта и препис от решението на
съда да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУ на ОДМВР по
местоживеене на извършителя и пострадалото лице.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. М. Д., ЕГН:********** с адрес: ********, че
на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и
незабавно уведомява органите на прокуратурата.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на
страните пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
5