Р
Е Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2021г., гр.Варна.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в закрито съдебно заседание
на двадесет и първи
януари 2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
С. КОЛЕВ
при участието на
секретаря Мая Вълева
и прокурора
Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното
от с-я Желязкова КНАХД № 2786/2020г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на С.Н.С., ЕГН
**********,***, срещу Решение № 1295/09.11.2020г. по НАХД № 3563/2020г. на
Районен съд – Варна, с което е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ № 353/05.08.2020г. на Зам.кмета на Община Варна,
с което на за нарушение по чл.94 ал.3 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лв., на основание чл.178е от ЗДвП.
Касаторът
твърди, че решението на въззивния съд е необосновано и неправилно, като заявава,
че поддържа възраженията си изложени във въззивната жалба. Последните най-общо
се свеждат до твърдения, че тротоара се ползва за паркиране и от други коли;
както и за недобро семейно и имуществено състояние. Моли за отмяна на решението
и на НП. В съдебно заседание касаторът се явява лично и поддържа жалбата.
Заявява, че счита мястото където е паркирал за трудно проходимо такова. Сочи,
че към посочения в акта момент не е бил паркирал само той на посоченото място,
а тротоарът е бил пълен и с други спрели коли, поради кето счита, че не
отговаря на истината посочено в акта обстоятелство, че е пречил на
преминаващите пешеходци. В тази връзка представя за сведение направени от него
снимки, от които е видно че и в последствие на това място се паркира. Сочи, че
глобата се явява прекомерна за доходите, които получава, като представя
доказателства за пенсия в размер на 305 лв.
Ответникът
– Община Варна, чрез процесуален представител – ю.к.Г.П., в депозиран по делото
писмен отговор и в съдебно заденаие оспорва жалбата и моли същата да се
отхвърли като неоснователна. Счита решението на ВРС за правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.
Представителят
на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС, като
правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред
надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна, по следните съображения:
Производството пред районния
съд е образувано по жалба на С.Н.С. против горепосоченото НП, с което за
нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 50 лв., на основание чл.178е от ЗДвП.
За
да се произнесе по спора, ВРС е приел от фактическа страна, че на 02.07.2020г.
служители на Общинска полиция –Варна, при изпълнение на служебните си
задължения установили, че С. е паркирал собствения си л.а. Ситроен с рег.№ *******на
улица „*******“ срещу № 7 върху тротоар, с което е създал пречки за
преминаването на пешеходците. Установеното било квалифицирано като нарушение на
чл.94 ал.3 от ЗДвП, за което на лицето бил съставен АУАН, а в последствие и
оспореното НП, с което административно-наказващия орган /АНО/ му наложил глоба
в размер на 50 лв.
В решението си съдът е изложил мотиви, че
административно-наказателното производство /АНП/ е проведено без нарушаване на
процесуалните правила визирани в ЗАНН; същото е започнало въз основа редовно
съставен АУАН издаден от компетентен орган и шестмесечния преклузивен срок; НП
е мотивирано; съставено е от компетентен орган, в законоустановения срок;
отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Нарушението е ясно описано и
позволява на лицето да разбере какво е повдигнатото обвинение, поради което и е
счел, че не е нарушено правото му на защита.
ВРС е приел, че от събраните по делото доказателства – писмени
такива и свидетелски показания на актосъставителя – свид. Г., безспорно се установява
деянието, за което е наложено административното наказание и че нарушението е
извършено от жалбоподателя, като е осъществен състава на чл.94 ал.3 от ЗДвП,
доколкото към момента на проверката същият е бил паркирал върху тротоар. Обсъдени са възраженията на въззивника, като същите са
приети за неоснователни, тъй като причините довели до нарушаване на закона са
ирелевантни, а лицето следва да има дължимото законосъобразно поведение.
Изложени са мотиви, че деянието не следва да се приема за маловажно, тъй като
не са налице доказателства установяващи по-ниска степен на обществена опасност
на нарушението в сравнение с други такива от същия вид.
Обжалваното
решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. При
постановяването му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно
задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите
и относими към спора доказателства, като изрично е посочил кои не кредитира и
защо. Подробно е обсъдил доводите на страните. В мотивите към решението е
направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически
обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият
съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби.
При
извършената служебна проверка, касационният състав не установи допуснати от
въззивния съд съществени процесуални нарушения. ВРС е ценил събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и е достигнал до законосъобразни изводи.
Обсъдил е всички наведени от въззивника възражения, като изложените в тази
връзка мотиви напълно се споделят от настоящия състав, поради което и предвид
разпоредбата на чл.211 ал.1 изр.2 от АПК не следва да се преповтарят.
Наведените в жалбата касационни
основания не се установяват. Освен това възраженията в същата са идентични с
тези от въззивната жалба и вече са били разгледани и обсъдени от ВРС, чиито
мотиви настоящият състав, както посочи по-горе, споделя изцяло. Допълнително
намира за необходимо да изложи следното:
На
практика жалбоподателят не оспорва извършеното нарушение. Същият обаче твърди,
че след като и други коли спират там, не би следвало неговото поведение да се
приема като противоправно и да носи административно-наказателна отговорност за
същото. Подобно възражение е несъстоятелно и не може да бъде аргумент за
неправилност на издаденото НП. Противорправното поведение и на други лица, по
никакъв начин не оправдава и не омаловажава извършеното от С. нарушение. Разписаното
в нормата на чл.94 ал.3 изр.1 от ЗДвП правило, чието нарушаване е скрепено от
закона със санкция е, че за престой и паркиране в населените места пътните
превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по
посока на движението и успоредно на оста на пътя. Изречение второ на нормата
предвижда изключение от това правило, което обаче безспорно в случая не е
налице: „Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с
допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от
собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако
откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване
на пешеходци“.
Събраните
по делото доказателства, в т.ч. представените от самия жалбоподател снимки
безспорно установяват, че мястото на което е паркирал е тротоар. Възражението
му, че е трудно проходимо място, е именно в подкрепа на тезата на АНО, че
паркирането на тротоари създава трудности и препяства движението на
пешеходците.
Съдът
намира за необходима да посочи, че е наясно с проблема в града относно местата
за паркиране, но при наличие на правила за дължимо поведение, същите следва да
се спазват от всички адресати, с оглед постигане на желания ред и спазване
правата и на водачи, и на пешеходци, като именно санкционирането на неизрядните
лица е начин да се постигне тази цел.
Възраженията
за недобро имуществено състояние не води до извода за маловажност на деянието
или до отпадане на административнонаказателната отговорноскт, а е относимо към
размера на санкцията. В случая санкцията в НП е наложена на основание чл.178е
от ЗДвП, която норма за неправилн паркиране на тротоар предвижда налагане на
глоба от 50 – до 200 лв. Т.е. с процесното НП АНО е съобразил особеностите на
конкретния случай е наложил санкция в минимален размер. ВРС също е съобразил
това обстоятелство и е присъдил , така и ВРС Нормата предвижда глоба Доколкото
обаче същата е определена от АНО в минимално предвидения от закона такъв – 50
лв., като нормата на чл.178е от ЗДвП предвижда до 200 лв. глоба. А от своа
страна ВРС е съобразил като е присъдил разноски на ответника в минимален
размер.
Останалите
наведени от С. възражения, свързани с житейски неволи са неотносими към спора.
Не влияят за правилното му решаване и не следва да се вземат под внимание.
С оглед изхода на спора и на основание чл.63 ал.3
от ЗАНН, основателно се явява искането на ответника за присъждане на ю.к.възнаграждение.
Същото следва да бъде присъдено в размер на 80 лв., определен от съда по чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП, вр. чл.27е от НЗПП
Водим
от горните съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1295/09.11.2020г. по НАХД № 3563/2020г. на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 353/05.08.2020г.
на Зам.кмета на Община Варна, с което на С.Н.С., ЕГН **********,***, за нарушение по чл.94 ал.3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., на основание чл.178е от ЗДвП.
ОСЪЖДА С.Н.С., ЕГН
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Община Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.