№ 277
гр. С., 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно
гражданско дело № 20222200500271 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258, и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищците Д. Г. Т., ЕГН **********, и Г. Д. Т., ЕГН
**********, с общ адрес: с. С., обл. С., ул. „Б.“ № 10, чрез адв. Д. Д. от АК С., със съдебен
адрес: гр. С., к-с „Печ“, ет. 1, офис № 111, срещу Решение № 342/13.05.2022 г., постановено
по гр. д. № 1592/2021 г. по описа на РС С., с което предявеният от въззивниците срещу
Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройство, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 3, пр. 3 от
ГПК, че Държавата не е собственик на метален навес с размер 60/12 м. с идентификатор
65303.58.261.1 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-158/05.03.2020 г. на ИД на АГКК, с
административен адрес: с. С., находящ се в имот с идентификатор № 65303.58.261, целия с
площ 2617 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно
ползване: складова база, категория на земята: 4, е отхвърлен като неоснователен.
Въззивниците са осъдени да заплатят на Република България, представлявана от Министъра
на регионалното развитие и благоустройство, сумата от 150 лв., разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение,
поради неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения
и необоснованост. Въззивниците считат, че обжалваното решение съдържа изводи относно
допустимостта на иска, но не и относно неговата основателност, като това разграничение
било направено с Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г., по тълк. Д. № 8/2012 г. на
ОСГТК на ВКС. Посоченото тълкувателно решение съдържало две становища, които
въззивниците считат за относими. Твърдят, че защитават свое фактическо състояние –
давностно владение, което е смутено от заявеното от Държавата върху процесния имот
право на собственост. Държавата следвало да установи своето право на всички годни правни
основания, но от събрания по делото доказателствен материал такъв извод не можело да
бъде направен. Своето право на собственост държавата извличала от АДС, който не бил
1
оспорен от страните, тъй като същият бил съставен през 1995 г. и е законосъобразен, и до
31.03.1998 г. съставлявал годна легитимация на собственост за държавата.
Твърдят още, че процесният имот е инкорпориран в капитала на търговско дружество
и неговата стойност формирала част от капитала на това дружество. Собственик на този
капитал бил именно ответника до 1998 г., като независимо под каква форма до този момент
собствеността била държавна, включително за процесния имот. Промяната в статута
настъпила на 31.03.1998 г., когато с валидна приватизационна продажба по касов способ,
държавата отчуждила притежаваната от нея акционерна собственост, респ. и собствеността
върху вещите, включени в капитала. Валидността на сделката не е спорна, нито пък е спорен
и факта, че собствеността включена в капитала на „Фрукто“ ЕАД е трансформирана от
частна държавна в изцяло частна собственост. Противоречието между страните било по
отношение на фактите след извършване на отчуждаването. По отношение на тези факти
въззивниците сочат, че обжалваното решение не съдържа изводи, но поради липсата на
доказателства, считат, че държавата не е собственик към момента на предявяване на иска.
Въззивниците сочат, че извеждат своя правен интерес от това, че са предприели
действия по установяване на правата си на собственици по реда на обстоятелствена
проверка, но от издаденото удостоверение на Областна Управа С. се установило, че за имота
има съставен АДС, което съставлявало пречка в охранителното производство за признаване
на техните права. Направили искане до областната управа, но тя отказала да деактува
процесния имот. Именно в тази връзка формулират довод, че Държавата не е собственик на
процесния имот, тъй като е отчуждила притежаваната от нея собственост след 31.03.1998 г.
и съставеният АДС не удостоверявал годно придобивно основание, поради което следвало
да бъде отписан. В допълнение посочват, че в обжалваното решение е заключено, че
държавата е носител на правото на собственост върху имота, но без да е посочено въз основа
на кои доказателства този извод е изграден. Твърдят, че няколко години след извършване на
приватизационната продажба дружеството „Фрукто“ АД изпаднало в неплатежоспособност
и е обявено в несъстоятелност, а производството е приключило през 2010 г. Процесният
имот не бил включен в масата на несъстоятелност, но сделката, от която черпели правата си
била извършена две години преди началната дата на неплатежоспособност. Независимо от
това дали била действителна сделката, същата била неатакуема в производството по
несъстоятелност. С тази сделка „Фрукто“ АД погасил чрез даване вместо плащане един свой
дълг към кредитора „Булметал“ ООД, като предмет на сделката не била само процесната
сграда, а и други активи. Така от показанията на свид. К. се установило, че „Булметал“ ООД
е приело да получи предложените му активи в цялост, без да се конкретизира тяхната
индивидуална стойност, т.е. „Фрукто“ АД погасило един свой дълг с определен обем активи.
Сделката, с която това било направено можело да бъде атакувана само изцяло, а не
частично, но в този случай следва да се възобнови като пасив на несъстоятелността, като
част от активите формата на договора била валидна и не следвало да бъде прогласена за
недействителна. След като предметът на погашението на дълга бил неделим по волята на
страните, то и сделката се валидирала. Тези обстоятелства водили до извода, че процесната
сграда не е изключена поради грешка или опущение и производството по нея не е
възобновено или продължено, поради което Държавата не би могла да придобие
собствеността върху нея. Дори и да се приемело обратното, то собствеността не би могла да
бъде държавна, а общинска, тъй като сградата попадала в земеделска територия. Такова
ново придобивно основание не стабилизирало първоначалното, нито акта за неговата
легитимация от 1995 г.
Въззивниците считат за неправилен извода на първоинстанционния съд за това, че
ищците са държатели, а не владелци на процесната сграда, поради направения отказ от
отписване на имота и липсата на форма за прехвърляне изключвали владението. Този извод
считат, че е изграден при селекция на едни доказателства и игнориране на останалите
писмени и гласни доказателства. По делото имало достатъчно преки и косвени
доказателства, които в своята съвкупност обуславяли извода, че ищците са владели имота за
себе си. Така ищецът Т. твърди, че след 1998 г. е ползвал една стая за своите нужди, в който
2
момент бил действително държател, но не за държавата, а за собственика, който
приватизирал дружеството и е получил държането от него. Впоследствие разширил
предмета на ползване до размера на целия имот, а след покупката на трансформирал
фактическото си състояние от държане за другиго във владение за себе си. Считат още, че са
налице противоречия в изводите на първата инстанция относно това как държавата е
предала владението и как ищците са наясно, че държавата е собственик, при положение, че
ищците узнали за съществуването на АДС, едва когато са предприели действия за
установяване на правата си чрез обстоятелствена проверка. Неразбираем бил и изводът, че
ищците са наясно, че не е спазена формата за прехвърляне на имот. Въззивниците твърдят,
че били наясно единствено с факта, че придобиват собственост върху терена от „Булметал“
ЕООД, който се легитимирал като собственик на имота и сключената сделка и гарантирало
достатъчно стабилност на правния им статут. От доказателствата се установило, че са
договаряли с „Булметал“ ООД, а от гласните доказателства се установило, че това
дружество е придобило собствеността от приватизираното дружество „ Фрукто“ АД,
действителния собственик, като погашение на паричен дълг към него. След като имотът бил
закупен, въззивникът Т. твърди, че е изградил допълнително имота за да отглежда животни
в него, регистрирал го като постоянен животновъден обект, изградил ограда, извършил
кадастрално заснемане и препарцелирал терена за да обособи купената от него сграда в
самостоятелен парцел. Въззивникът счита, че явно и публично е манифестирал, че е
собственик на сградата, като в тази връзка не е имало спорове с други претенденти за
собственост, нито пък имал спорове за границите на правата му, а ползването било
непрекъснато и несмущавано. Това водило до извода, че са преки владелци върху имота от
04.2002 г. до датата на завеждане на делото.
В настоящия правен спор въззивниците сочат още, че са се позовали на изтекла в тяхна
полза придобивна давност и са обосновали своя правен интерес от предявяване на иска. По
отношение на периода на владение въззивниците формулират довод, че са присъединили
владението на своите праводатели, като считано от 01.04.1998 г. до настоящия момент
владението било осъществявано от „Фрукто“ АД, „Булметал“ ЕООД и ищците
непрекъснато, несмущавано и манифестирано. Основават този довод на твърдението, че
държавата е загубило владението на 01.04.1998 г., когато е преминало върху купувача на
акциите на дружество „Фрукто“ АД, в последствие на 05.04.2002 г. върху „Булметал“ ООД
и на 12.04.2002 г. е преминало върху въззивниците. Тоест владението било преминало през
двама владелци – „Фрукто“ АД, което е упражнявало владението като правомощие, и през
„Булметал“ ООД упражнявал владение като фактическо състояние. Собствеността на
„Фрукто“ АД върху включените в капитала материални активи след приватизирането на
капитала била опосредена, като така „Фрутекс“ АД придобило не активите на „Фрукто“ АД,
а неговите акции имали стойностно изражение, а именно стойността на включените в
капитала вещи.
Въззивниците считат още за неправилен и извода на първоинстанционния съд, че е
следвало да манифестират владението си пред държавата, тъй като според тях давността не
тече по отношение на някого, а по отношение на всички в полза на последния владелец. В
допълнение твърдят, че държавата не била собственик и за тях имало достатъчна сигурност,
че придобиват права на годно правно основание. Липсата на вещнопрехвърлителен ефект на
извършените сделки не пораждало автоматично ретроактивно действие и не връщало в
патримониума на държавата имота, тъй като приватизационната сделка, с чието извършване
се поставяло началото на владението върху имота, не била оспорена или развалена. От
житейска гледна точка владелецът не знаел и нямал възможност да установи носителя на
предходните права върху владяната от него вещ.
Формулират и довод, че в тяхна полза е изтекла предвидената в закона десетгодишната
придобивна давност, тъй като владението, считано от 01.04.1998 г. до сега, било
непрекъснато, несмущавано, явно и манифестирано за себе си. Посочват, че за времето от
01.04.1998 г. до 31.05.2006 г. в тяхна полза е изтекла давност от 8 г. и 2 месеца. Забраната за
придобиване на имоти частна държавна собственост била въведена с параграф 1 от ЗДЗС от
3
2006 г., като последното седмо изменение на ЗС удължило срока от 31.12.2017 г. до
31.12.2022 г., но с Решение № 3/28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г. на КС на РБ тази
разпоредба била обявена за противоконституционна. В мотивите на посоченото решение
било прието, че ако е отменен нормативен акт и нормата е породила правни последици при
решаване на правни спорове, тези последици не подлежат на ревизия и решението на КС
нямало възстановително действие. Обаче, ако нормата била отменена в хода на
неприключило съдебно производство, действието на отмяната следвало да се счита за
настъпило от момента на влизане в сила на отменената норма. Тя се приемала за
несъществуваща и поради това неприложима по правоотношения и съдебни производства.
Ако се приемело друго, Конституционният съд бил посочил в същото решение, че това
означавало да бъдат задължени съдилищата да решават спорове въз основа на норма, която
противоречи на Конституцията. Практиката на КС в тази посока била константна, а първото
такова становище изразено в Решение № 22/1995 г., по к. д. № 25/1995 г. От изложеното
следвало извода, че нормата на параграф 1 от ЗДЗС в последната си редакция има действие
от 31.12.2017 г. до 31.12.2022 г., не следвало да се прилага считано от 01.01.2018 г., а това
следвало и следващия извод, че за периода от 01.01.2018 г. до 09.05.2021 г. е изтекъл и
допълнителния давностен срок от 3 г., 4 м. и 9 дни. По този начин общия давностен срок,
който бил изтекъл в полза на въззивниците е с продължителност от 11 г. 6м и 9 дни.
Искат от настоящата съдебна инстанция да отмени обжалваното решение и да уважи
предявения отрицателен установителен иск, както и да им бъдат присъдени разноски за
двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника
Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройство, представляван по пълномощие от В. П. В., областен управител на област
С., с адрес за призоваване: гр. С., ул. „ Д. Д.“ № 3. Посочва се, че от фактическа страна
безспорно се е установило, че „Фрукто“ ЕООД (преобразувано в ЕАД) е еднолично
търговско дружество с държавно имущество, а процесният имот бил неговата собственост.
С договор за приватизационна продажба от 31.03.1998 г. Агенцията за приватизация
прехвърлила собственост върху 80% от капитала на „Фрукто“ ЕАД, върху „Фрукто“ АД.
След тази продажба „Фрукто“ ЕАД се преобразувало във „Фрукто“ АД-С.. Безспорно било и
че „Булметал“ ООД е придобило от „Фрукто“ АД процесния имот на 05.04.2002 г., а на
12.04.2002 г. е продал същия на Д. Т.. Въззиваемият формулира довод, че сделките не били
съставени в дължимата нотариална форма, поради което изводът на първоинстанционния
съд за нищожност бил правилен. По отношение на откритото производство по
несъстоятелност на дружеството „Фрукто“ АД, от представените заключения на вещи лица
се установило, че имотът не е разпореден в това производство. Нямало доказателства от
които да бъде направен извод, че имотът е изключен от масата на несъстоятелността.
Доводът на въззивниците за валидиране на порока на сделката, счита за неоснователен, тъй
като нямал опора в действащото българско законодателство, а и твърденията на които се
основава не били доказани. Хипотетично било и посочването, че процесният имот след
приключване на производството по несъстоятелност през 2010г., е общинска собственост,
тъй като противоречало на чл. 11 от ЗН, приложим според т. 10 от ТР № 1/03.12.2018 г. по т.
д. № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС. Видно от представената молба-декларация Община С.
отричала имотът да е общинска собственост.
Въззиваемият счита още за неверни твърденията, че не са представени доказателства за
собствеността на държавата, тъй като посочените основания за собственост били
подкрепени с писмени доказателства и приетите по делото експертни заключения.
Твърдението, че държавата не е деактувала имота и продължавала да се легитимира като
собственик, се опровергавала от факта, че ищците не са собственици и в тяхна полза не е
изтекъл изискуемия срок за да придобият същия на оригинерно правно основание. В тази
връзка счита за правилен извода на първоинстанционния съд, че ищците са държатели, а не
владелци, тъй като изводът бил подкрепен и от факта, че имотът е данъчно деклариран през
2021 г., което сочи, че ищците не са се считали за собственици пред Местни данъци и такси.
4
Въззиваемият твърди, че ищците заявили в исковата молба, че сключеният от тях договор не
е в предвидената от закона форма, а за първи път във въззивната жалба твърдели, че не са
наясно с порока във формата на сделката. Сочи, че първоинстанционния съд обсъдил и
аргументирал защо отхвърля иска при хипотеза, в която е упражнявана фактическа власт
под формата на държане и под формата на владение. Доводът за присъединение на
владението на праводателите счита за неоснователен, тъй като можело да се присъедини
владение само на чужд имот от предходен владелец, а не на собственика на имота, понеже
за последния това не е фактическо състояние, а елемент от правото на собственост. Това
било видно от систематичното място на чл. 82 от ЗС, който е наречен „придобиване право на
собственост по давност“. Придобивната давност можело да тече само в полза на лице, което
не е собственик и не може да се присъедини владение, което не е упражнявано на годно
правно основание да прехвърли правото на собственост. С оглед на изчерпателност
първоинстанционният съд бил посочил, че най-ранната възможна дата за упражняване на
твърдяното от въззивниците владение е 01.04.1998 г., но дори и от тогава срокът за
упражняване на недобросъвестно владение за придобиване на правото на собственост не
бил изтекъл.
Първоинстанционният съд правилно съобразил решението на КС на РБ, а твърденията
на въззивниците в тази връзка счита за спекулативни, тъй като в мотивите на решението на
КС ясно било посочено, че обявяването на разпоредбата на параграф 1, ал. 1о т ЗДЗС за
противоконституционна не засяга нейния досегашен ефект и последиците от
преустановяването на мораториума настъпват от момента на влизане в сила на решението.
За неприключените правоотношение и такива, предмет на висящи съдебни производства
обявеният за противоконституционен закон не се прилага.
Иска от настоящата съдебна инстанция да остави без уважение въззивната жалба и да
потвърди обжалваното първоинстанционно решение, като му бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното открито съдебно заседание въззивниците чрез адв. Д. поддържат своята
въззивна жалба и искат същата да бъде уважена. Решаването на спора зависело от анализа
на приватизационната сделка Не оспорват акта за държавна собственост, с който държавата
легитимира своите права, но до 31.03.1998 г. След това е изповядана приватизационната
сделка и собствеността преминавала върху частен правен субект. Съгласяват се с
твърдението, че за периода от 01.04.1998 г. до 04.04.2002 г. не са могли да присъединят
владението на праводателите. Дружеството „Фрутекс“ обаче щом не е собственик, то е
владелец на имота и давността следвало да се зачита. При положение, че Държавата не е
основала правото на собственост, тогава нямало прекъсване на давността, считано от
05.04.2002 г. до датата на завеждане на делото май месец 2022 г. Считат, че предметът на
доказване е подменен от въззиваемия, тъй като те следвало да докажат само своя правен
интерес.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемият чрез юриск. Иванов поддържа
отговора на въззивната жалба и с оглед запитването на въззивниците, сочи, че държавата е
собственик, тъй като е съставен акт за държавна собственост. Счита, че въззивниците не са
успели да докажат наличието на чл. 82 от ЗС, тъй като нито една възможна хипотеза в
интервала от време не била възможна, а от 05.04.2002 г. до 31.05.2006 г., е изтекъл 4 г. и 17
дни, и друг срок не е изтекъл. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, тъй като е подадена в
законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, срещу акт подлежащ на обжалване,
при наличие правен интерес от обжалването.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в
обжалваната част. Съдът е разгледал предявения иск на въведеното от ищците основание и
при доказано наличие на правен интерес.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
5
тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:
От представеното удостоверение за граждански брак № 034840 от 04.09.1988 г., се
установява, че е сключен граждански брак между Д. Г. Т., ЕГН **********, и Г. Д. Т., ЕГН
**********.
С Разпореждане № 21/20.04.1993 г. на МС е разпоредено преобразуване на държавни
фирми в ЕООД, като от приложение № 4 към т. 1. от разпореждането, е регламентиран
предмета, дейността и организацията на „Фрукто“ ЕООД
С решение № 2851 от 26.11.1993 г. по ф. гр. д. № 2408, С.ският окръжен съд е вписал в
търговския регистър преобразуването на държавна фирма „Фрукто“ С. в ЕООД, със
седалище в гр. С..
Видно от представения анализ е, че „Фрукто“ ЕООД гр. С. е правоприемник на всички
активи и пасиви на бившата ДФ „Фрукто“ С. и разполага с две площадки в гр. С., върху
които са застроени основни и спомагателни сгради с производствено складово
предназначение, както и битови и административни такива. Площадките били включени в
регулационния план на гр. С.. Дружеството разполагало и със складови бази в с. С.. Видно
от раздел 3 на анализа е, че изкупвателните бази/манипулационни пунктове/ в с. С. са със
застроена площ 12 314 кв. и незастроена 57346 кв. м. С допълнителния анализ от 1998 г. е
посочено, че към „Фрукто“ ЕООД е преминал и терена в с. С. от 6670 кв. м., като имотът е
актуван за държавна собственост № 137139/26.09.1995 г. от община С. на името на
„Фрукто“ ЕООД гр. С.. Сградите съгласно същият акт са актувани на името на „Фрукто“
ЕООД и представляват манипулационен цех, склад, кантар и клозет на стойност 958 000 лв.
Всички сгради и съоръжения се водели по счетоводния баланс и са включени в
дружествения капитал след преоценката им по 179 ПМС. Крайната констатация, която е
направена в допълнителния анализ е, че собствеността върху недвижимите имоти е
„Фрукто“ ЕООД. Имотите са били предоставени за стопанисване и оперативно управление
на ДКК „Иван Лилов“ от 1954 г. до момента на преобразуването в „Фрукто“ ЕООД
От опис на л. 108 по делото се установява, че сградата в землището на с. С. е основно
средство на „Фрукто“ ЕООД гр. С., под номер № 224, и представлява склад, метална
конструкция със застроена площ 745 кв. м., едноетажна, и намираща се в незастроена площ
от 6670 кв. м. Сградата е построена през 1976 г.
От Акт за държавна собственост № 137139/26.09.1995 г. се установява, че на основание
чл. 81 от НДИ, имот № 210 – навес манипул., в площ 745 кв. м.; № 224 – склад, с площ 745
кв. м. и № 340 клозет и кантар с площ 72 кв. м., общо терен от 6670 кв. м., находящ се в с. С.,
е целият държавна собственост. Имотът е предоставен за оперативно управление на
държавната организация „Фрукто“ ЕООД, гр. С..
С решение № 1507 от 04.07.1996 г., по гр. д. № 846/1996 г. С.ският окръжен съд
вписал в търговския регистър преобразуване на „Фрукто“ ЕООД в „Фрукто“ ЕАД, със
седалище гр. С..
С решение № 1139/31.07.1998 г., по гр. д. № 846/1998 г., С.ският окръжен съд е вписал
в търговския регистър преобразуването на „Фрукто“ ЕАД във „Фрукто“ АД, със седалище
гр. С..
От представеният писмен договор за продажба с нотариална заверка на подписите,
сключен на 12.04.2002 г., между „Булметал“ ООД, продавач, и Д. Г. Т., купувач, се
установява, че продавачът се е съгласил да продаде на купувача метален навес с размери
60/12-720 кв. м., находящи се в с. С. на цена 6000 лв.
С Решение № 88/05.11.2008 г., по т. д. № 235/2008 г., С.ският окръжен съд обявил за
неплатежоспособно и несъстоятелно ТД „Фрукто“ АД, гр. С., БУЛСТАТ ***********, с
начална дата 16.02.2004 г.; открил е производство по несъстоятелност на дружеството;
наложил е запор и възбрана върху имуществото му; прекратил дейността и правомощията
на органите на дружеството. Дружеството също така е лишено от възможността да се
разпорежда и да управлява имуществото, което в включено в масата на несъстоятелността.
6
С Решение № 49/09.02.2010 г. по т. д. 235/2008 г. Окръжен съд С. прекратил
производството по делото и постановил заличаване на дружеството „Фрукто“ АД, гр. С..
От представеното удостоверение за регистрация на животновъден обект №
3505/31.10.2020 г., се установява, че същото е издадено на основание заявление за
регистрация на животновъден обект от 30.10.2020 г. в ОДБХ С., както и че е предназначено
за отглеждане на овце с отговорно лице Д. Г. Т., който обект се намира в с. С., общ. С., обл.
С., координати х42.5795, у26.3286.
От представената скица на поземлен имот в с. С., общ. С., обл. С., с идентификатор №
65303.58.261, площ 2617 кв. м., се установява, че е с предназначение на земеделска
територията, с начин на трайно ползване – складова база. Номер по предходен план –
000261. Не са отразени собственици по данни от КРНИ, а попадащата сграда в имота е
сграда с идентификатор № 65303.58.261.1, застроена площ 723 кв. м., с предназначение на
селскостопанска сграда. Сградата няма установени собственици по данни от кадастъра.
От удостоверение за идентичност № РД-10-116/12.03.2021 г. се установява, че парцел
по ПП „ Складова изкупителна база“ на „Фрукто“ ЕООД с площ 6,670 дка, е идентичен с ПИ
№ 000250 с площ 6,646 от КВС на землище с. С., общ С..
С удостоверение от 28.01.2021 г. Община С. е удостоверила, че сграда с
идентификатор № 65303.58.261.1 по КККР на с. С., със застроена площ от 723 кв. м. не е
общинска собственост.
С удостоверение с № 024/03.02.2021 г. Областния управител на Област С. е
удостоверил, че за сграда с идентификатор № 65303.58.261.1, със ЗП 723 кв. м., има съставен
акт за държавна собственост № 137139/26.09.1995 г.
Със Заповед № РД-11-13-001/27.04.2021 г. Областният управител на Област С. отказал
отписване от актовите книги на имотите – държавна собственост на АДС №
137139/26.09.1995 г. Областният управител приел, че искането е неоснователно, тъй като не
били налице достатъчно безспорни писмени доказателства, легитимиращи Д. Г. Т. като
собственик на актуваната сграда.
От показанията на свид. Атанас К., съсобственик в Булметал, се установява, че с Д. и Г.
са огледали навеса, тъй като са се явили за да го купят и същият им е продаден от Булметал
за 6000 лева. Свидетелят потвърждава, че подписът, поставен върху договор за продажба от
12.04.2002 г. на л. 12 от делото, е лично негов.
От показанията на свид. Г. Г. се установява, че също познава ищците от малки, и знае,
че имат собствен навес, който ползват. Навесът е с желязна конструкция, така построили
навеса, подпорите били широки, метални, имат основа, която е забита с болтове. Отгоре
навесът е покрит с ентерит, от изток има три стаи и пак ги имало. От западната страна също
има навес по-висок, тъй като са строени по различно време и са долепени един до друг, но
между тях нямало нищо, освен телена ограда. От южната страна навесът е отворен и двата
навеса се ползвали в момента, като Д. ползвал по-ниския навес, който е от източната страна.
Д. гледал овце под навеса, като казал на свидетеля, че го е купил. За период от 7-8 години
никой не ползвал навеса. Другият навес първи го купил Радото за да гледа крави в него, а
другият бил празен, когато Д. е започнал да го ползва.
От показанията на свид. Д. Д. се установява, че познава Д. от 1979 г., били
животновъди, като Д. си купил имот и направил сграда за отглеждане на овце. Имотът се
намирал по пътя за с. К., между С. и К., по пътя за р. Тунджа. По- късно Д. купил имот от
"Булгара- Булгар плод – Иван Лилов", сградата била навеса. Навесът представлявал метална
конструкция, покрита с етернитови платна от северната стена, а от източната страна е с
иззидана с тухли. Другият навес не се ползвал от Д.. Под навеса на Д. имало три стаи, като
спял лятото там преди да купи навеса. След приватизацията имотът не бил ползван около 6-7
години от "Булгара", след 90-те години, при смяната на властта. Д. ползвал постоянно навеса
след закупуването му.
От заключението на назначената съдебносчетоводна експертиза се установява, че към
7
датата на съставяне на АДС № 137139 от 26.09.1995 г. металния навес със ЗП 720 м2 е
включен в капитала като недвижим имот и се води по счетоводния баланс на „Фрукто“
ЕООД. В допълнението към анализа на правното състояние на „Фрукто“ ЕООД, в т. д. №
235/2008 г., е посочено, че обектът, предмет на заключението, представлява самостоятелна
стопанска единица за производство на плодово-зеленчукови консерви. Както другите
терени, така имотът актуван с АДС № 137139 от 26.09.1995 г. на Община С. на името на
„Фрукто“ ЕООД, не е оценяван по 179 ПМС от 1991 г., не е посочен в баланса и
инвентарната книга на „Фрукто“ ЕООД и не е включен в капитала на дружеството, с който е
регистриран в съда. Това се отнасяло обаче до земите в с. С..
В архива на дирекция „Местни данъци и такси“ не са открити документи относно
откриване и закриване на партида за недвижим имот „манипулационен пункт“ в с. С..
Вещото лице е отговорило още, че според последния баланс на дружеството
30.06.2008 г. дружеството не е разполагало с краткосрочни вземания и парични средства,
нито с краткотрайни или дълготрайни материални активи, които да са включени в масата на
несъстоятелността. Дружеството ТД “Фрукто“ АД обявено за неплатежоспособност и с
решение № 49/09.02.2010 г. дружеството е заличено, като по отношение на процесния имот
няма данни да е разпореден в производството по несъстоятелност във вписаните в ТР
Решения.
От заключението на съдебнотехническата експертиза се установява, че процесният
имот с идентификатор № 65303.58.261.1 представлява част от „Манипулационен пункт“ в с.
С., включен в капитала на дружеството „Фрукто“ ЕООД и заведен с инвентарен № 224 в
балансовите книги на дружеството. Процесната сграда е обособена в самостоятелен
поземлен имот с идентификатор № 65303.58.261, който е част от терен с площ по документи
6670 кв. м., находящ се в землището на с. С., включен в капитала на „Фрукто“ ЕООД, заедно
с наличните построени в него сгради.
Пред първоинстанционния съд „Булметал“ ООД е заявил, че не разполага с
допуснатите от съда документи за придобиване на метален навес с размери 60/12м-720 кв.м.,
в землището на с. С..
От представените справка от Агенция по вписвания не се установява прехвърляне
правото на собственост по партидата на „Булметал“ ООД.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени, гласни
доказателствени средства и заключение на назначените съдебносчетоводна и техническа
експертиза.
Съдът дава пълна вяра на писмените доказателствени средства, тъй като същите са
последователни и непротиворечиви.
Съдът не дава вяра на показанията на свид. К. в частта, с която се установява, че
„Булметал“ ООД е придобило срещу задължения навеса, тъй като в тази част показанията са
в противоречие със справката от Агенция по вписванията от която е видно, че такова
имущество не е вписано, а и защото дружеството признава, че не разполага с документи за
собственост. Доставянето на консерви през 2000 г или преди 2000г. е факт неотносим към
настоящия правен спор. В останалата част показанията са достоверни и на същите следва да
бъде дадена вяра, тъй като са последователни и вътрешнологични.
Заключенията на назначените експертизи също следва да бъде кредитирани, тъй като
съдът намира, че са обективни, пълно и изготвени от компетентни вещи лица. Трябва да
бъде отбелязано, че предметът на спора касае правото на собственост върху метален навес
със ЗП 720 кв. м., и за разлика от земите върху които е построен, допълнителният анализ и
заключението на ССчЕ ясно посочват, че е включен в капитала на дружеството.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав достигна до
следните правни изводи:
Предявен е допустим отрицателен установителен иск с правно основание в чл. 124,
ал.4, изр. 2 от ГПК. В тежест на ищците е да установят правния си интерес, а в тежест на
8
ответника е да установи при условията на пълно доказване, че е собственик на процесната
сграда/метален навес/ на всички възможни придобивни основания.
В разглеждания случай ищците са доказали правния си интерес, тъй като имат
възможност да придобият имота на оригинерно придобивно основание, ако бъде отречено
претендираното от ответника право на собственост върху процесния навес, за който е
издаден акт за държавна собственост през 1995 г.. Следва да бъде посочено, че ответникът
посочва и придобивно основани по чл. 11 от ЗН, основано на твърденията, че правото на
собственост върху имота е придобито, когато имотът е останал непродаден в
производството по несъстоятелност и дружеството е заличено.
Оспорва се правото на собственост на ответника върху обект – сграда с идентификатор
№ 65303.58.261.1, разположен в ПИ с идентификатор № 65303.58.261, представляваща част
от „Манипулационен пункт“ в с. С., включен в капитала на дружеството „Фрукто“ ЕООД и
заведен под инвентарен № 224. Обектът, попада върху имот, който е образуван от имот №
000250, и старият номер по стар план е № 000261, с площ от 2617 дка.
Обособяването на собствеността на юридически лице – търговски дружества от
държавната собственост след влизане в сила на Конституцията от 1991 г. се е осъществявало
чрез преобразуване или приватизация на държавните предприятия. При преобразуване,
държавната собственост се превръща в собственост на търговското дружество. Държавата
поема правото върху дялове и акциите на търговското дружество, но субект на правото на
собственост на включените в капитала на дружеството вещи е самото търговско дружество.
Безспорно е, че ДФ „Фрукто“ (правоприемник на ДКК „Иван Лилов“ и „Булгарплод“) е
преобразувано в „Фрукто“ ЕООД през 1993 г., като последното е придобило всички активи
и пасиви, а в капитала и счетоводния баланс сграда с идентификатор № 65303.58.261.1( но
под № 224 склад) е бил включен. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че с
преобразуването, процесният обект е прехвърлен по реда на чл. 17а от ЗППДОбП (отм.) през
1993 г. от ДФ „Фрукто“ на „Фрукто“ ЕООД, тъй като държавните недвижими имоти са
предоставени за ползване на правоприемника и същите са включени в капитала на
новообразуваното ЕООД, и за тях не е предвидено друго в акта за преобразуване.
От този момент по отношение на процесния обект разпоредбата на чл. 86 от ЗС не
намира приложение, тъй като имоти, включени в капитала на еднолични държавни и
общински търговски дружества, с включването им в капитала на търговско дружество
(макар държавата или общината да е едноличен собственик на капитала на това дружество)
стават собственост на търговското дружество, т.е. частен субект на правото /Решение № 976 от
17.03.2010 г. по гр. д. № 2769 от 2008 г. на ВКС, І г.о., Решение № 331 от 11.05.2010 г. по гр. д. № 958 от 2009 г.
на ВКС, І г.о. и Решение № 111 от 25.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6821/2014 г., II г. о./.
Дружеството „Фрукто“ ЕООД е преобразувано в „Фрукто“ ЕАД с Решение №
1507/04.07.1996 г., по гр. д. № 846/1996 г. на ОС С. и е вписано в търговския регистър,
поради което последното е правоприемник на имуществото му. Не е спорно между страните,
че на 31.03.1998 г. чрез договор за приватизация Агенцията за приватизация е прехвърлило
80% от капитала на „Фрукто“ ЕАД на „Фрутекс“ АД. С решение № 1138/1998 г. по гр. д. №
846/1998 г. на ОС С. е вписано преобразуването на „Фрукто“ ЕАД в „Фрукто“ АД.
В конкретния случай обаче, не може да бъде направен извод въз основа на събраните
доказателства, че правоприемникът по приватизационния договор „Фрутекс“ АД е
придобило правото на собственост върху процесния навес. За настоящият съдебен състав е
единствено ясно, че са прехвърлени 80 % от акциите, част от капитала на „Фрукто“ АД, но
не и прехвърляне на правото на собственост върху процесния обект.
Съдът е събрал данни от третото лице „Булметал“ ООД, но от представените справки
за извършени вписвания и извънсъдебно признание на „Булметал“ ООД за липса на
документи за правото на собственост, не се установява същите да са придобили правото на
собственост върху процесната сграда. Доводът на ищците, че праводателят търговското
дружество „Булметал“ ООД, ЕИК *********, чрез даване вместо изпълнение, е придобило
правото на собственост върху процесната сграда – навес, от „Фрукто“ АД, е неоснователен,
9
тъй като такъв безспорен извод не може да бъде направен, поради липсата на достоверни
доказателствени средства. Показанията на свид. К. в тази връзка не са кредитирани, както е
изложено по-горе. Даването вместо изпълнение е нов, акцесорен договор, спрямо който
намират приложение правилата относно същия според вида му, включително относно
формата за действителност, ако е налице нормативно изискване за специална такава. Тоест
доколкото се касае за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот, то за него
би следвало да е спазена формата за действителност и придобиването му да е отразено в
имотния регистър. Такова отразяване по партидата на „Булметал“ ООД липсва.
С представения договор за покупко-продажба от 12.04.2022 г., правото на собственост
не е прехвърлено от „Булметал“ ООД в полза на ищците, тъй като от една страна, сделката е
недействителна, поради неспазване на нейната форма съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, а от
друга, праводателят не може да прехвърли права, които не притежава. Поради това,
настоящият съдебен състав намира, че правото на собственост върху сграда с
идентификатор № 65303.58.261.1, разположен в ПИ с идентификатор № 65303.58.261,
представляваща част от „Манипулационен пункт“ в с. С., е останало в патримониума на
„Фрукто“ АД.
От показанията може да бъде направен извод, че ищецът е владял навеса от
сключването на недействителния договор за продажба – 12.04.2002 г., като е упражнявал
фактическа власт върху навеса, съответстващо по обем на правото на собственост от този
момент. Не е налице обаче годно придобивно основание, което да направи ищеца Т.
собственик, тъй като не е спазена формата на сключения договор за покупко-продажба.
Поради това, ищецът е установил обикновено владение от 12.04.2002 г. и в негов полза е
възникнала възможността да придобие правото на собственост при условията на чл. 79, ал. 1
от ЗС. Спрямо ищеца намира приложение презумпцията на чл. 69 от ЗС, съгласно която
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Достатъчно
за придобиване на имота е владението да е трайно и да е изтекъл предвидения в закона
придобивен давностен срок.
Настоящият съдебен състав не споделя доводът на ищците, че са присъединили
владението на своите праводатели съгласно чл. 82 от ЗС, тъй като по делото не се
установява универсално или частно правоприемство между „Фрукто“ АД и „Булметал“
ООД., както и такова между ищците и „Булметал“ ООД. Присъединяването на владение
съгласно чл. 82 от ЗС е предпоставено от наличието на правоприемство, каквото в случая не
е налице.
Безспорен и относим към твърденията на ответника факт е приключилото
производство по несъстоятелност на „Фрукто“ АД, както и че процесният навес не е
разпореден. Производството е спряно поради липса на активи през 2008 г., а дружеството е
заличено през 2010 г. С оглед извода, че „Фрукто“ АД е собственик на процесната сграда, не
може да се приеме, че правото на собственост е разпоредено преди това и поради това то не
е включено в масата на несъстоятелност. Няма данни от които да бъде направен извод, че е
налице искане за възобновяване, каквото може да бъде направено по реда на чл. 745 от ТЗ.
Производството по несъстоятелност приключва и тогава, когато масата на несъстоятелност
не е изчерпана, но останалите активи са непродаваеми. Компетентен да вземе решението кои
активи са непродаваеми е заключителното събрание съгласно чл. 733 и чл. 734 от ТЗ, но в
случай, че те не вземат такова, а и в хипотезата на чл. 632, ал. 4 от ТЗ, производството по
несъстоятелност подлежи на прекратяване, а дружеството на заличаване. Със заличаването
на дружеството „Фрукто“ АД с Решение № 49/09.02.2010 г. по т. д. 235/2008 г. на Окръжен
съд С., същото е загубило своята правосубектност, а недвижимите и движими вещи,
останали непродадени в производството по несъстоятелност, се придобиват от държавата,
съответно от общината – т. 10 от ТР № 1/2017 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСТК .Предвид горното,
настоящият съдебен състав намира, че правото на собственост върху процесната сграда е
придобито от ответника след заличаването на частния субект „Фрукто“ АД. Тя попада в
обхвата на земеделска територия, но е самостоятелен обект на собственост, с траен начин на
ползване на складова база и не попада в нито една от хипотезите на чл. 3 от Закона за
10
Общинската собственост, поради което след заличаването на „Фрукто“ АД, Общината не е
придобила правото на собственост върху сградата. Не намира и приложение разпоредбата
на чл. 25 от ЗСПЗЗ, която урежда принадлежност на земеделската земя, която не
принадлежи на граждани, юридически лица или държавата.
Към момента на придобиване на правото на собственост от ответника, е действала
разпоредбата на параграф § 1 от ЗДЗС и последвалите изменения, съгласно които давността
за придобиване на държавни и общински имоти не тече за периода от 31.05.2006 г. до
07.03.2022 г. Горните разпоредби са обявени за противоконституционни с Решение №
3/24.02.2022, по к. д. № 16/2021 г. на КС, но с обявяването и за противоконституционни не е
засегнат досегашния им ефект. Изводите, изложени в мотивите на Решението на КС, за
придаденото ретроактивно действие, се отнасят до законодателното решение да бъде
удължен мораториума, което макар да е било допустимо, не е следвало да се прилага за
основните конституционни права, каквото е правото на собственост. Не се има предвид
различно приложение в темпорално отношение на влязлото в сила конституционно
решение.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че ищецът Т. е упражнявал
трайно, непрекъснато, явно и спокойно владение от 12.04.2002 г. до 02.2010 г., когато
„Фрукто“ АД е заличено, и правото на собственост върху процесния навес е придобито от
държавата. Срокът за придобиване по давност за ищеца е започнал да тече от 12.04.2002 г.,
но до придобиването на имота от държавата – 02.2010 г., не е изтекъл предвидения в чл. 79,
ал. 1 от ЗС 10-годишен давностен срок, а след този момент по отношение на процесния
обект не тече придобивна давност съгласно параграф § 1 от ЗДЗС. Ето защо не може да бъде
направен извод, че ищците са придобили по давност правото на собственост върху
процесния навес, нито към 02.2010 г., нито до момента на предявяване на исковата молба.
От момента, в който „Фрукто“ АД е изгубило своята правосубектност, ответникът се
легитимира като собственик на навеса, сграда с идентификатор № 65303.58.261.1,
разположен в ПИ с идентификатор № 65303.58.261, представляваща част от
„Манипулационен пункт“ в с. С..
Въззивната инстанция намира, че предявеният отрицателен установителен иск е
неоснователен и като такъв правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд, и поради
съвпадение на крайните решаващи изводи, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено като правилно на основание чл. 271 от ГПК.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия сумата в размер на 150 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Ръководен от горното, Окръжен съд С.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 342/13.05.2022 г., постановено по гр. д. № 1592/2021 г.
по описа на РС С..
ОСЪЖДА Д. Г. Т., ЕГН **********, и Г. Д. Т., ЕГН ********** , с общ адрес: с. С.,
обл. С., ул. „Б.“ № 10, чрез адв. Д. Д. от АК С., със съдебен адрес: гр. С., к-с „Печ“, ет. 1,
офис № 111, да заплати на Република България, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройство, представляван по пълномощие от М. Р. А.,
областен управител на област С., с адрес за призоваване: гр. С., ул. „ Д. Д.“ № 3, сумата от
150 лв., представляваща разноски за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му с
касационна жалба и при условията на чл. 280, ал. 1 и/или ал. 2 от ГПК.
Препис от решението да се изпрати на страните.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12