МОТИВИ към ПРИСЪДА № 47 от 19.10.2016г. по НОХД № 928/2016г.
по описа на НРС, VI състав,
Валери Събев.
Районна
прокуратура гр. Несебър е внесла
обвинителен акт по досъдебно производство № 15/2014г.
по описа ДАНС-Н-21-Бургас, пр. преписка вх. 1203/2014г. по описа
на НРП, против М.Н.Г. за извършено престъпление по
чл. 172б, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК вр. с чл. 13, ал. 1 и чл. 22, ал. 1 от ЗМГО –
за това, че на 01.07.2014 г. в к.к. „Слънчев бряг", община Несебър, в търговски
обект, находящ се в к.к. „Слънчев бряг”, базар „************************”, стопанисван
от „М.Н. 71” ЕООД, без съгласието на притежателите на изключителното право по
смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, дадени съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗМГО, използвала в търговската си дейност
търговските марки „PUMA”, „Tommy Hilfiger”, „Hugo
Boss”,
„Polo sport”,
„Аdidas”, „Hollister”, „Converse”, „Raulph Lauren”, „CHANEL”,
„Abercrombie”,
„Bench”,
„NIKE”,
„Louis Vuitton” и „G-Star”, като излагала и предлагала за продажба стоки с
изобразени знаци сходни на посочените търговски марки, както
следва:
- 997 броя
тениски с изобразени знаци сходни на търговската марка „PUMA"
(„Пума")
на стойност 24 925 лева;
- 192 броя
къси шорти с изобразени знаци сходни на търговската марка „PUMA"
(„Пума")
на стойност 3840 лева;
- 9 броя
долници анцуг с изобразени знаци сходни на търговската марка „PUMA"
(„Пума")
на стойност 315 лева;
- 9 броя
горници анцуг с изобразени знаци сходни на търговската марка „PUMA"
(„Пума")
на стойност 405 лева;
- 434 броя
тениски с изобразени знаци сходни на търговската марка „Tommy
Hilfiger" („Томи Хилфигър") на стойност 17 360 лева;
- 121 броя
блузи с изобразени знаци сходни на търговската марка „Tommy
Hilfiger" („Томи Хилфигър") на стойност 7260 лева;
- 369 броя
тениски с изобразени знаци сходни на търговската марка „Hugo
Boss" („Хуго Бос") на стойност 11 070 лева;
- 122 броя
потници с изобразени знаци сходни на търговската марка „Hugo
Boss" („Хуго Бос") на стойност 3660 лева;
- 24 броя
блузи с изобразени знаци сходни на търговската марка „Hugo
Boss" („Хуго Бос") на стойност 1080 лева;
- 232 броя тенйски с изобразени знаци сходни на търговската марка „Polo
sport" („Поло спорт") на стойност 9280 лева;
- 6 броя
долници анцуг с изобразени знаци сходни на търговската марка „Рою sport" („Поло
спорт") на стойност 600 лева;
- 50 броя
блузи с изобразени знаци сходни на търговската марка „Polo
sport" („Поло спорт") на стойност 3000 лева;
- 129 броя
тениски с изобразени знаци сходни на търговската марка „Adidas"
(„Адидас")
на стойност 3225 лева;
- 17 броя
горници анцуг с изобразени
знаци сходни на търговската марка „Adidas" („Адидас")
на стойност 765 лева;
- 17 броя
долници анцуг с изобразени знаци сходни на търговската марка „Adidas"
(„Адидас") на стойност 595 лева;
- 86 броя
блузи с изобразени знаци сходни на търговската марка „Adidas"
(„Адидас")
на стойност 2150 лева;
- 4 броя
потници с изобразени знаци сходни на търговската марка „Adidas"
(„Адидас")
на стойност 80 лева;
- 186 броя
шорти анцуг с изобразени знаци сходни на търговската марка „Adidas"
(„Адидас")
на стойност 3720 лева;
- 3 броя къси
шорти с изобразени знаци сходни на търговската марка „Adidas"
(„Адидас")
на стойност 60 лева;
- 198 броя
тениски с изобразени знаци сходни на търговската марка „Hollister"
(„Холистър")
на стойност 2970 лева;
- 50 броя
долници анцуг с изобразени знаци сходни на търговската марка „Hollister"
(„Холистър")
на стойност 2750 лева;
- 97 броя
горници анцуг с изобразени знаци сходни на търговската марка „Hollister"
(„Холистър")
на стойност 3395 лева;
- 156 броя
блузи с изобразени знаци сходни на търговската марка „Hollister"
(„Холистър")
на стойност 3120 лева;
- 150 броя
къси панталони с изобразени знаци сходни на търговската марка „Hollister"
(„Холистър")
на стойност 3750 лева;
- 25 броя
къси шорти с изобразени знаци сходни на търговската марка „Hollister"
(„Холистър")
на стойност 625 лева;
- 241 броя
тениски с изобразени знаци сходни на търговската марка „Converse"
(„Конвърс")
на стойност 3615 лева;
- 16 броя
горници анцуг с изобразени знаци сходни на търговската марка „Converse"
(„Конвърс")
на стойност 480 лева;
- 16 броя
долници анцуг с изобразени знаци сходни на търговската марка „Converse"
(„Конвърс")
на стойност 320 лева;
- 57 броя
блузи с изобразени знаци сходни на търговската марка „Converse" („Конвърс")
на стойност 1140 лева;
- 34 броя
къси шорти с изобразени знаци сходни на търговската марка „Converse"
(„Конвърс")
на стойност 680 лева;
- 10 броя
горници анцуг с изобразени знаци сходни на търговската марка „Raulph Lauren" („Раулф Лорън") на стойност 800 лева;
- 37 броя
потници с изобразени знаци сходни на търговската марка „CHANEL"
(„Шанел")
на стойност 555 лева;
- 3 комплекта долница и горница
с изобразени знаци сходни на търговската марка „CHANEL"
(„Шанел")
на стойност 180 лева;
- 5 броя
блузи с изобразени знаци сходни на търговската марка „CHANEL"
(„Шанел")
на стойност 125 лева;
- 46 броя
горници анцуг с изобразени знаци сходни на търговската марка „Abercrombie"
(„Абъркромби") на стойност 1380 лева;
- 96 броя
блузи с изобразени знаци сходни на търговската марка „Abercrombie"
(„Абъркромби") на стойност 2400 лева;
- 89 броя
тениски с изобразени знаци сходни на търговската марка „Abercrombie"
(„Абъркромби") на стойност 1780 лева;
- 38 броя
горници анцуг с изобразени знаци сходни на търговската марка „Bench"
(„Бенч")
на стойност 1140 лева;
- 173 броя
потници с изобразени знаци сходни на търговската марка „Bench"
(„Бенч")
на стойност 1730 лева;
- 220 броя
блузи с изобразени знаци сходни на търговската марка „Bench"
(„Бенч")
на стойност 5500 лева;
- 15 броя
рокли с изобразени знаци сходни на търговската марка „Bench"
(„Бенч")
на стойност 450 лева;
- 12 броя
долници анцуг с изобразени знаци сходни на търговската марка „Bench"
з
(„Бенч") на стойност 240 лева;
- 68 броя къси панталони с изобразени
знаци сходни на търговската марка „Bench" („Бенч")
на стойност 1360 лева;
- 20
броя" шорти с изобразени знаци сходни на търговската марка „Bench"
(„Бенч")
на стойност 400 лева;
- 57 броя
къси шорти с изобразени знаци сходни на търговската марка „Bench"
(„Бенч")
на стойност 1140 лева;
- 27 броя
къси шорти с изобразени знаци сходни на търговската марка „NIKE"
(„Найк")
на стойност 540 лева;
- 33 броя
тениски с изобразени знаци сходни на търговската марка „Louis Vuitton" („Луи Вюитон") на стойност 660
лева;
- 4 броя
блузи с изобразени знаци сходни на търговската марка „Louis Vuitton" („Луи Вюитон") на стойност
100 лева;
- 4 комплекта долница и горница
с изобразени знаци сходни на търговската марка „Louis Vuitton" („Луи Вюитон") на стойност 240
лева и
- 83
броя тениски с изобразени знаци сходни на търговската марка „G-Star" („Джи Стар") на стойност 1660
лева, всички вещи на обща пазарната стойност на предлаганите за продажба стоки
/в оригинал/ в размер на 565 561 лева, а стойността на същите вещи към
инкриминираната дата като имитации – в размер на 138 615 лева, без лицето и
стопанския субект да притежават за това изричното съгласие на притежателя на
изключителното право да използват в търговската дейност горепосочените марки,
като от деянието са причинени значителни вредни последици.
Представителят
на НРП счита, че от събраните в хода на досъдебното производство доказателства
по несъмнен и безспорен начин е доказано обвинението спрямо подсъдимата М.Г.. Намира
за безспорно, че на 01.07.2014г. в стопанисван от „М.Н. 71” ЕООД търговски
обект, подсъдимата като управител и продавач предлагала стоки на търговски
марки, посочени в предявеното обвинение. Акцентира върху обстоятелството, че
подсъдимата не е представила документи, с които да удостовери съгласието на
собственика на изключително право да предлага стоки със съответната търговска
марка и е отказала да посочи произхода на стоките. Навежда, че предлаганите в
обекта стоки са имали знаци, които са сходни с търговските марки, за които е
предявено обвинението и които експертът, който е извършил маркова експертиза е
посочил, че биха могли да доведат до объркване на потребителите по отношение на
стоките. Излага, че от деянието са настъпили значителни вредни последици на стойност
565 561 лева, която надвишава 11 пъти квалифициращия признак „особено големи
размери”, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 1998г. по тълкувателно дело № 1
от 1998г. на Общото събрание на наказателна колегия на ВКС. Развива съображения
за наличието на пряк умисъл за извършване на деянието. Предлага на подсъдимата
да се наложи наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - в размер на
една година „Лишаване от свобода”, изпълнението на което да бъде отложено по
реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Счита, че не следва да се
налага наказанието глоба, което е предвидено за съответното престъпление.
Предлага на съда произнасяне в посочения смисъл.
Защитникът
на подсъдимата излага, че не оспорва фактическата обстановка по делото. Сочи,
че настоящото производство се води вече трета година, като през това време
подсъдимата е имала образцово процесуално поведение. Акцентира върху
обстоятелството, че същата е изтърпяла наложеното й преди възобновяване на
делото наказание „Пробация” през периода март - септември 2015г., като стриктно
се е явявала пред пробационния орган и е изпълнявала наложените й мерки. Счита,
че наказанието следва да се определи при условията на чл. 58а, ал. 4, вр. чл.
55 от НК, тъй като са налице изключителни и многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, а именно необремененото съдебно минало, съдействие пред органите
на досъдебното производство, зачитане на процесуално време на съда. Моли да
бъде определено наказание под визирания законов минимум, а именно три месеца „Лишаване
от свобода”, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от
три години, а на основание чл. 55, ал. 3 от НК - да не се налага кумулативно
предвиденото в разпоредбата на чл. 172б, ал. 2 от НК наказание глоба. Счита, че
по този начин биха се изпълнили в максимална степен целите на настоящото
производство.
Подсъдимата
се присъединява към казаното от защитника й. В последната си дума иска от съда
да й наложи минимално наказание.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира
за установено следното:
Настоящото производство се разви по реда на глава
двадесет и седма, чл. 371 и сл. от НПК, доколкото в съдебно заседание съдът
след извършено предварително изслушване на страните допусна разглеждането на
делото да протече при условията на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.
371, т. 2 от НПК.
С оглед така проведеното производство по делото се
установя следното от
фактическа страна:
Подсъдимата М.Н.Г.
е родена на ***г***, българка, българска гражданка, със средно образование,
омъжена, неосъждана, с адрес в гр. Слънчев бряг, бл. „Роза” № 1, ап. 1,
управител на „М.Н. 71” ЕООД, ЕГН **********. Настоящото производство е
образувано във връзка с Решение № 147/23.10.2015г. по НВОХ № 168/2015г. по
описа на Апелативен съд гр. Бургас, с което е възобновено производството по
НОХД № 78/2015г. по описа на НРС гр. Несебър и е отменено протоколното
определение № 16 от 19.02.2015г. за одобряване на споразумение за решаване на
делото спрямо М.Г.. С въпросното споразумение е било наложено наказание за
извършеното от Г. деяние, а именно „Пробация”. Видно от материалите по НОХД №
78/2015г. по описа на НРС Г. е заплатила направените по досъдебното
производство разноски в размер на 640 лв. Наложеното й по НОХД № 78/2015г. по
описа на НРС наказание „Пробация” е било приведено в изпълнение с начало на
изтърпяване – 05.03.2015г.
На 01.07.2014г. в ДАНС била получена информация за
извършвана престъпна дейност по разпространение на територията на област Бургас
на фалшифицирани стоки, носещи търговски марки. С оглед получената информация
служители на ТДНС – Бургас, сред които свидетелите Чавдар Митев (експерт) и
Димитър Цивков (експерт), извършили проверка, съвместно с експерт от НТЛ –
Несебър, на магазин, находящ се в к. к. „Слънчев бряг”, базар „************************”.
При проверката се установило, че магазинът се стопанисва от „М.Н. 71” ЕООД – с
управител подсъдимата Г.. При проверката подсъдимата се намирала в обекта като
представила на проверяващите документ за самоличност, документи за дружеството,
както и документи, свързани с наема на търговския обект. Проверяващите установили,
че в обекта на рафтове били изложени дрехи – долнища на анцуг, горнища на
анцуг, тениски, потници, къси шорти, блузи, къси панталони и др., обозначени с
марките „PUMA”, „Tommy Hilfiger”, „Hugo Boss”, „Polo
sport”,
„Аdidas”, „Hollister”, „Converse”, „Raulph Lauren”, „CHANEL”,
„Abercrombie”,
„Bench”,
„NIKE”,
„Louis Vuitton” и „G-Star”. В магазина се установили и
дрехи, поставени на манекени. Изложените дрехи имали етикети и цени.
Подсъдимата заявила на свидетелите, че тя стопанисва търговския обект чрез
дружеството си, като не разполага с документи, които да удостоверят правото й
да продава посочените марки дрехи. На проверяващите Г. не дала обяснения от
къде е закупена стоката. Дрехите с посочените марки били иззети с протокол за
претърсване и изземване (на л. 29 – л. 33 от том I от ДП). Впоследствие протоколът
бил одобрен с Определение от 03.07.2014г., постановено по ЧНД 412/2014г. по
описа на Районен съд гр. Несебър.
С протокола за претърсване и изземване от обекта
били иззети следните стоки: 997 броя тениски с изобразени знаци сходни на
търговската марка „PUMA”, 192 броя къси шорти с изобразени знаци сходни на
търговската марка „PUMA", 9 броя долници анцуг с изобразени знаци сходни на търговската марка „PUMA", 9 броя горници анцуг с
изобразени знаци сходни на търговската марка „PUMA", 434 броя тениски с
изобразени знаци сходни на търговската марка „Tommy
Hilfiger", 121 броя
блузи с изобразени знаци сходни на търговската марка „Tommy
Hilfiger", 369 броя
тениски с изобразени знаци сходни на търговската марка „Hugo
Boss", 122 броя
потници с изобразени знаци сходни на търговската марка „Hugo
Boss", 24 броя
блузи с изобразени знаци сходни на търговската марка „Hugo
Boss", 232 броя
тениски с изобразени знаци сходни на търговската марка „Polo sport", 6 броя долници анцуг с
изобразени знаци сходни на търговската марка „Роlo
sport" („Поло спорт"), 50 броя блузи с изобразени знаци
сходни на търговската марка „Polo sport", 129 броя тениски с
изобразени знаци сходни на търговската марка „Adidas”, 17 броя горници анцуг с изобразени знаци сходни на
търговската марка „Adidas”, 17 броя долници анцуг с изобразени знаци сходни на
търговската марка „Adidas", 86 броя блузи с изобразени знаци сходни на
търговската марка „Adidas", 4 броя потници с изобразени знаци сходни на
търговската марка „Adidas”, 186 броя шорти анцуг с изобразени знаци сходни на
търговската марка „Adidas", 3 броя къси шорти с изобразени знаци сходни на
търговската марка „Adidas", 198 броя тениски с изобразени знаци сходни на
търговската марка „Hollister", 50 броя долници анцуг с изобразени знаци сходни
на търговската марка „Hollister”, 97 броя горници анцуг с
изобразени знаци сходни на търговската марка „Hollister", 156 броя блузи с изобразени
знаци сходни на търговската марка „Hollister", 150 броя къси панталони с
изобразени знаци сходни на търговската марка „Hollister", 25 броя къси шорти с
изобразени знаци сходни на търговската марка „Hollister", 241 броя тениски с
изобразени знаци сходни на търговската марка „Converse", 16 броя горници анцуг с
изобразени знаци сходни на търговската марка „Converse", 16 броя долници анцуг с
изобразени знаци сходни на търговската марка „Converse", 57 броя блузи с изобразени
знаци сходни на търговската марка „Converse", 34 броя къси шорти с изобразени знаци сходни на
търговската марка „Converse", 10 броя горници анцуг с
изобразени знаци сходни на търговската марка „Raulph Lauren", 37 броя потници с изобразени знаци сходни на
търговската марка „CHANEL", 3 комплекта долница и горница
с изобразени знаци сходни на търговската марка „CHANEL", 5 броя блузи с изобразени
знаци сходни на търговската марка „CHANEL", 46 броя горници анцуг с
изобразени знаци сходни на търговската марка „Abercrombie", 96 броя блузи с изобразени
знаци сходни на търговската марка „Abercrombie", 89 броя тениски с изобразени
знаци сходни на търговската марка „Abercrombie", 38 броя горници анцуг с
изобразени знаци сходни на търговската марка „Bench", 173 броя потници с
изобразени знаци сходни на търговската марка „Bench", 220 броя блузи с изобразени
знаци сходни на търговската марка „Bench" („Бенч"),
15 броя рокли с изобразени знаци сходни на търговската марка „Bench”, 12 броя долници анцуг с
изобразени знаци сходни на търговската марка „Bench", 68 броя къси панталони с изобразени
знаци сходни на търговската марка „Bench", 20 броя" шорти с
изобразени знаци сходни на търговската марка „Bench", 57 броя къси шорти с
изобразени знаци сходни на търговската марка „Bench", 27 броя къси шорти с
изобразени знаци сходни на търговската марка „NIKE", 33 броя тениски с изобразени
знаци сходни на търговската марка „Louis Vuitton", 4 броя блузи с изобразени
знаци сходни на търговската марка „Louis Vuitton", 4 комплекта долница и горница
с изобразени знаци сходни на търговската марка „Louis Vuitton" и 83 броя тениски с изобразени знаци сходни на търговската
марка „G-Star".
В
хода на досъдебното производство са изготвени съдебно авторско-правна и оценъчна
експертизи. От съдебно авторско-правната експертиза се установява, че
предлаганите в обекта стоки са идентични на тези, за които са регистрирани
съответните търговски марки, като сходството може да доведе до объркване на
потребителите, което включва и възможност за свързване на изобразените върху
веществените доказателства знаци с регистрираните търговски марки. От експертизата
се установява, че сходството се дължи идентични и сходни основни и доминиращи
словни и фигуративни елементи, включени в съставите на стоките, на сходно общо
впечатление, създавано от общи похвати на представяне на знаците. От
изготвената оценъчна експертиза се установява, че пазарната стойност на
предлаганите за продажба стоки в оригинал би била в размер на 565 561 лв.,
а като имитации – в размер на 138 615 лв.
От Патентното ведомство на
Република България е изпратена информация (на л. 76 – л. 90 от том III от ДП), че посочените търговски
марки били регистрирани в същото, като във ведомството не били вписани
лицензионни договори за отстъпване правото върху цитираните марки с М.Н.Г. и „М.Н.
71” ЕООД. Този факт се потвърждава и от разпита на представителите за Република
България на процесните марки – св. Т. и св. В.С..
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от самопризнанието на
подсъдимата, направено по реда на чл. на 371, т. 2 от НПК. По този ред
подсъдимата е признала всички факти и обстоятелства, посочени в обвинителния
акт, като това нейно признание напълно кореспондира на събраните на досъдебното
производство доказателства относно тези факти. Наред с това подсъдимата е дала
и съгласието си за тези факти и обстоятелства да не се събират доказателства. С
оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 във вр. чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т.
2 настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка, обективирана
в обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява от направените от
подсъдимата самопризнания, подкрепящи се от събраните на досъдебното
производство доказателства, а именно показанията на свидетелите В.С., А.Т., Чавдар Митев и Димитър Цивков. Фактическата обстановка се подкрепя и от
събраните и приобщени писмени доказателства, които в съвкупност с гласните
такива допринасят за категорично й установяване. За изясняването на фактите са
допринесли и експертните заключения на извършените на досъдебното производство
експертизи. Всички посочени доказателства си кореспондират помежду си като в
пълна степен съвпадат и с признанията на подсъдимата.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимата е осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 172б, ал. 2 от НК. Съгласно цитираната правна норма на наказание подлежи лице, което без
съгласието на притежателя на изключителното право използва в търговската
дейност марка, без правно основание, като от деянието са произлезли значителни
вредни последици.
На първо
място от обективна страна по делото се установява, че подсъдимата е използвала
в търговската си дейност марки, сходни с тези на „PUMA”, „Tommy
Hilfiger”,
„Hugo Boss”,
„Polo sport”,
„Аdidas”, „Hollister”, „Converse”, „Ralph
Lauren”,
„CHANEL”,
„Abercrombie”,
„Bench”,
„NIKE”,
„Louis Vuiton” и „G-Star”, чрез предлагането на дрехи, носещи тези марки. Това е така,
тъй като в нает от нея търговски обект, и в качеството й на управител на
юридическо лице - ЕООД, тя е предлагала за продажба посочените по-горе стоки. Нормата
на чл. 172б, ал. 1 е бланкетна като
понятието „използване в търговската дейност” намира
легално определение в допълващата разпоредба на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО. В хипотезата на чл. 13, ал. 2, т.
2 от ЗМГО попада и предлагането на стоките с този знак за
продажба или пускането им на пазара или съхраняването им с тези цели. Т.е. след като по делото е
установено, че процесните стоки са се намирали в търговския обект, стопанисван
от подсъдимата, то тя безспорно ги е предлагала за продажба и по този начин ги
е използвала в търговската си дейност.
Същевременно
по делото се установява, че в полза на търговеца не е било дадено съгласие от
представителите на търговските марки за Република България, като същевременно
липсва и правно основание за използване в търговската му дейност на тези марки.
Безспорно се установява и, че марките, които се намират върху предлаганите
стоки са сходни с оригиналните търговски марки. Т.е. използваните
марки са неоригинални (фалшифицирани). По силата
на чл. 13, ал. 1, т. 1
от ЗМГО притежателят на изключителното право върху марка може да забрани на
трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който е
идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е
регистрирана. Точно по
този начин е процедирано в случая. Ето защо и този елемент от обективната
страна на процесното деяние е реализиран.
Деянието
е извършено и от субект, годен да понесе наказателна отговорност по смисъла на
чл. 172б НК. Вярно е, че в случая търговската дейност се е извършвала от юридическо
лице, но релевантен за определяне на субекта на престъплението
по чл. 172б от НК е въпросът кой е извършил конкретни действия, довели
до неправомерното й използване. По делото се установява, че това е физическото лице Г., която е управител
на дружеството и която е стопанисвала процесния обект, в който са се предлагали
процесните стоки.
Налице е
и другият признак от обективната страна на деянието, а именно – от него да са произтекли
значителни вредни последици. Както е посочено в Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2013г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013г.,
ОСНК, от престъплението по чл.
172б от НК могат да настъпят вреди, подлежащи на обезщетение,
изразяващи се в равностойността по
цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със
стоките, предмет на нарушението. В случая по делото се установява, че пазарната стойност
на предлаганите за продажба стоки в оригинал би била в размер на 565 561 лв. Именно тази сума
следва да се използва като ориентир при преценка характера на вредите (както е
посочено в цитираното тълкувателно решение). Сумата надвишава както 14
минимални работни заплати (по смисъла на Решение № 312 от 27.06.2008г. на ВКС по н. д. № 273/2008 г., III н. о., в което
е посочена количествената равностойност на понятието „значителни имуществени
вреди”), така и 70, респ. 140 минимални работни заплати (по смисъла на Тълкувателно
решение № 1 от 30.10.1998г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/98г., ОСНК, в което е посочено
какви суми съответстват на понятията „големи размери” и „особено големи
размери”). Т.е. налага се извод, че абсолютният размер на причинените вреди е
значителен, поради което е налице обективният признак да са настъпили
„значителни вредни последици”.
От
субективна страна подсъдимата е извършила престъплението при форма на вината пряк
умисъл. Умисълът за извършване на деянието се изразява в намерението на дееца
да предлага стоките в
търговската си
дейност, заблуждавайки или не потребителите за тяхната „оригиналност”, което
безспорно дава отражение върху цената им. Последното пък е свързано както с
професионалната компетентност на дееца, така и със задължението му да изиска от
продавача на
стоката сертификат за произход, за да бъде сигурен, че закупуваната стока е
оригинална и се ползва със съответното правно основание да я търгува. Или,
прекият умисъл на дееца като субективно психическо отношение към деянието и
неговия резултат следва да се изведе от обективираното му поведение на
предлагане за продажба като проява на използване в търговската дейност на процеснтие стоки,
при липсата на документи за техния произход, съответно за съгласие на
притежателя на правото върху регистрирания знак за ползването му.
При
индивидуализация на наказанието съдебният състав взе предвид, че съгласно
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК в случай на провеждане на съкратено
съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК наказанието следва да бъде определено при
условията на чл. 58а от НК. Според тази норма при постановяване на осъдителна
присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът
определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на
Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.
В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно са
налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55,
ако е по-благоприятен за дееца.
В
настоящият случай съставът прие, че приложение следва да намери чл. 58а, ал. 4
вр. с чл. 55 от НК. Това е така, тъй като са налице многобройни смекчаващи
вината обстоятелства по отношение на подсъдимата. В тази връзка като смекчаващи
вината обстоятелства следва да се отчетат чистото съдебно минало на
подсъдимата, доброто и процесуално поведение, включително и признаването на
фактите от обстоятелствената част на обвинението, дадено още на досъдебното
производство при разпита й като обвиняемо лице, което е улеснило разкриването
на обективната истина. В тази връзка съдът намира, че признанието на лицето
представлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното
разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на
престъплението и неговия извършител. Това поведението на подсъдимата не се
променило в хода на цялото наказателно производство. Ето защо признанието също
следва да бъде отчетено като смекчаващо вината обстоятелство, независимо, че
делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие. В такава насока са
и постановките на т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009г. по тълк.
дело № 1/2008г. на ОСНК на ВКС. Съдът отчита като смекчаващо вината
обстоятелство и факта, че деянието е извършено през 2014г., а наказателната
отговорност на подсъдимата е реализирана над две години по-късно - едва през
2016г., като през целия период от време тя е съдействала на разследването и
отдалечеността във времето между деянието и присъдата не се дължи на нейното
поведение. В тази връзка от значение е обстоятелството, че делото е
възобновявано от Апелативен съд гр. Бургас, а освен това внесеният впоследствие
обвинителен акт два пъти е връщан на РП гр. Несебър за отстраняване на
допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения. Т.е. подсъдимата
не е имала никаква вина за забавянето на производството. Нещо повече, след
влизане в сила на споразумението, одобрено от РС гр. Несебър, с което Г. се е
признала за виновна и е получила наказание за същото деяние, подсъдимата е
заплатила доброволно дължимите от нея на основание чл. 189, ал. 3 НПК разноски
и е търпяла наложеното й наказание „Пробация”. Впоследствие производството по
делото е възобновено и определението, с което е одобрено споразумението, е
отменено. Налага се извод, че на практика наложеното й наказание „Пробация” е
отменено с окончателен съдебен акт, а подсъдимата въпреки това го е изтърпяла,
което също следва да бъде отчетено като смекчаващо вината обстоятелство. Като
единствени отегчаващи вината обстоятелство може да се отчетат значителният
размер на вредите (вкл. и над минимума, който обосновава квалификацията на
престъплението по чл. 172б, ал. 2 от НК) и броят на засегнатите лица. Очевидно
е, че смекчаващите вината обстоятелства са многобройни, което е достатъчно, за
да се обоснове приложението на чл. 55 НК вр. с чл. 58, ал. 4 от НК.
С оглед
изложеното съставът достигна до извод, че за подсъдимата е по-благоприятно
приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и определяне на наказание под
минимума, предвиден в нормата на чл. 172б, ал. 2 от НК, доколкото определянето
на наказание дори и към минимума (със съответното му редуциране по реда на чл.
58а, ал. 1 от НК) би било несъразмерно тежко и няма да отговаря по никакъв
начин на смекчаващите вината обстоятелства, описани по-горе.
При
определяне на наказанието по реда на чл. 55, ал. 1 от НК съставът на първо
място отчете, че степента на обществена опасност на извършеното деяние може да
се определи като сравнително висока. Същевременно обществената опасност на
дееца следва да се отчете като ниска с оглед чистото му съдебно минало. Всички смекчаващи вината
обстоятелства (посочени по-горе), анализирани в тяхната съвкупност, и
съпоставени с обществената опасност на деянието и дееца, водят до краен извод,
че наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимата и което е
адекватно и на целите по чл. 36 от НК трябва да е в размер на една година и
шест месеца лишаване от свобода. Вярно е, че наказание в размер на една година
и шест месеца лишаване от свобода е значително под минимума, предвиден в
санкционната част от нормата на чл. 172б, ал. 2 от НК (а именно 5 години
лишаване от свобода). Вярно е също така, че претърпените от притежателите на
търговски марки вредни последици многократно надвишават долната граница на
критерия „значителни вредни последици”. Въпреки това настоящият съдебен състав
счете, че не може единственият критерий при определяне на наказанието да бъдат
вредните последици, претърпени от притежателите на търговски марки. В тази
връзка е необходимо да се отбележи, че определянето размера на наказанието не е
в резултат на механичен математически сбор на смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, а е следствие на една комплексна логическа дейност
по цялостната им оценка, с оглед тяхната диалектическа връзка, позволяваща
установяването на действителната конкретна тежест на извършеното престъпление
като сложно обществено явление и налагането на онова наказание, което с оглед
на тази тежест и личността на дееца най-добре отговаря на целите по чл. 36 от НК. Т.е. няма как само на базата на математически изчисления, основаващи се на
изключително високата стойност на претърпените вреди съдът
да приеме, че наказанието на подсъдимата следва да е в по-висок размер от определения
с постановената присъда. В чл. 36, ал. 1 НК са очертани целите, които
наказанието преследва, а в чл. 36, ал. 2 от НК – рамките, от които наказанието
не следва да излиза. В тази връзка съдебният състав прие, че при наличието на
множество смекчаващи вината обстоятелства, включително и изтърпяване на
наказание „Пробация” за същото деяние, целите на наказанието могат да бъдат
постигнати и чрез определянето му под специалния минимум по чл. 172б, ал. 2 от НК – и то при определянето му с три години и половина под този минимум. Именно
наказание в този размер ще отговаря в най-пълна степен на баланса, който следва
да се направи от съда между множеството смекчаващи вината обстоятелства и
обществената опасност на деянието. От една страна тежестта на извършеното
следва да намери отражение в съзнанието на дееца, за който да стане ясно, че е
неизбежно поведението му да бъде наказано. От друга страна определянето на
наказание в по-висок размер по никакъв начин не би отговорило на обсъдените
по-горе смекчаващи вината обстоятелства.
Всичко
изложено до тук в своята съвкупност мотивира съдът не само да приеме, че
наказанието следва да бъде определено значително под минимума на чл. 172б, ал.
2 от НК, който в настоящия случай е в рязък противовес с установените по делото
изключителни и многобройни смекчаващи вината на Г. обстоятелства, но и да
приеме, че са налице основанията за приложение на института на „условното
осъждане”. Преди извършване на деянието подсъдимата не е била осъждана, като в
настоящия случай е определено наказание в размер по-нисък от 3 години лишаване
от свобода. Съставът на НРС счете, че за поправянето и превъзпитанието
на подсъдимата не е
наложително тя да
изтърпи без отлагане наказанието
лишаване от свобода. Следва
да се има предвид, че с оглед ниската обществена опасност на подсъдимата,
съдебният състав прие, че тя много по-лесно би могла да се превъзпита без да изтърпява
наложеното наказание. Наред с това с определения тригодишен срок на отлагане
изпълнението на наказанието, целите му ще бъдат постигнати в пълна степен. Така
за един сравнително дълъг период от време подсъдимата ще е под страх от
извършване на престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, с оглед опасността
да изтърпи и наказанието, наложено с настоящата присъда. Това ще я мотивира
допълнително да избягва престъпни посегателства. Фактът, че поведението й е
санкционирано със съответно наказание по НК, както и неизбежността на това
наказание ще изиграе и своята предупредителна роля както върху подсъдимата,
така и върху другите членове на обществото. Ето защо съдът счита, че към
настоящия момент целите по чл. 66, ал. 1 НК и чл. 36 НК могат да бъдат постигнати
ефективно и с отлагане на наложеното наказание.
Що се отнася
до кумулативно предвиденото наказание глоба, съдебният състав се възползва от
възможността си по чл. 55, ал. 3 от НК и не наложи същото. Подробно описаните
по-горе смекчаващи вината обстоятелства обуславят приложението на чл. 55, ал. 3
от НК към настоящия случай, доколкото налагането на наказание глоба и към
минималния размер на чл. 172, ал. 2 от НК (5000 лв.) не е съвместимо с тези
обстоятелства. Според съда с налагането на наказанието по настоящото дело и с
търпяното наказание „Пробация”, наложено за същото деяние при предходно
разглеждане на делото (преди възобновяването му), подсъдимата в достатъчна
степен е търпяла (и ще търпи) нужната репресия срещу престъпното си поведение.
В такъв случай налагането на допълнителни наказания спрямо нея не е уместно. Поради
тази причина съдебният състав достигна до извод, че на основание чл. 55, ал. 3
от НК посоченото наказание не следва да бъде налагано.
С оглед
изричната разпоредба на чл. 172б, ал. 3 НК във връзка с чл. 53, ал. 1, б. „б”
от НК с присъдата веществените доказателства, предмет на деянието, бяха отнети
в полза на Държавата, като същите след влизането на присъдата в сила следва да
бъдат унищожени.
Въпреки
признаването на подсъдимата за виновна съдебният състав не я осъди на основание
чл. 189, ал. 3 НПК да заплати и разноски по делото. Това е така, тъй като видно
от платежно нареждане на л. 12 от НОХД 78/2015г. по описа на Районен съд гр.
Несебър, Г. вече е заплатила доброволно направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 640 лв. Поради тази причина към момента тя не
дължи на Държавата разноски по делото и съставът не я осъди да заплаща такива.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: