Решение по дело №610/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на В. Р. Б. срещу Решение № 2153-15-36/02.02.2024г. на директора на Териториално поделение на НОИ – гр. Пловдив, с която е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане [номер] по протокол № 2140-15-977/13.12.2023 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 КСО и добавка по чл. 84 КСО от починалата му съпруга.

С жалбата се твърди, че органът неправилно не е признат от втора категория трудът за периода от 10.09.2010 г. до 01.02.2011 г., когато е управлявал товарен автомобил с товароподемност повече от 12 тона. Изразява несъгласие с изводите, че за периода от 21.07.1981 г. до 17.11.1983 г. не е ясно в какъв цех е положен трудът от ищеца като „леяр“.

Ответната страна – директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

В. Р. Б. е подал до директора на ТП на НОИ – Пловдив заявления вх. № 2113-15-2525/03.07.2023 г. и № 2124-15-304/03.07.2023 г. и № 2116-15-2353/27.06.2023 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по чл. 69б, ал. 2 КСО и добавка по чл. 84 КСО от починалата му съпруга И. Т. Б..

Към заявлението са приложени трудови книжки № 576 и № 33, удостоверение, обр. УП -3 № 42/02.08.2023 г., удостоверение № 2183/29.04.2022 г. на ГДИН и служебна бележка № 153-111/12.04.2022 г. на Военно окръжие – Пловдив.

Според удостоверение, обр. УП -3 № 42/02.08.2023 г., издадено от „Темподем“ ЕООД, жалбоподателят е работил на длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ и ма трудов от 3 г., 6 м и 21 дни (от 16.12.2019 г. до 07.07.2023 г.).

Съгласно служебна бележка № 153-111/12.04.2022 г. на Военно окръжие - Пловдив жалбоподателят е бил наборен военнослужещ за 2 г и 12 дни (от 20.09.1976 г. до 02.11.1978 г.).

Според удостоверение № 2183/29.04.2022 г. на ГДИН жалбоподателят е работил като „надзирател“ в ТПО „Баня“ към Затвора Пловдив и има трудов стаж 2 г., 5 м и 4 дни (от 17.11.1983 г. до 20.04.1986 г.).

В част от записите на трудова книжка № 576 е посочено, че В. Б. е заемал длъжността „леяр“ за периода от 21.07.1981 г. до 17.11.1983г.

В част от записите на трудова книжка № 576 (продължение) е отразено, че В. Б. е заемал длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил“ в „Темподем“ ЕООД от 10.09.2010 г. до 01.10.2012 г. и длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ за периода от 01.10.2012 г. до 04.08.2014 г. в същото предприятие.

С разпореждане от 24.10.2023 г. е спряно административното производство до получаване на отговор от контролните органи на ТП на НОИ – Пловдив.

Постъпило е писмо изх. № 5507-15-1738/08.11.2023 г. на началник сектор „ОДОСД“, според което в НОИ не се съхраняват ведомости за заплати и трудовоправни документи, даващи информация за осигурителен доход и стаж на В. Б. в АПК „Тракия“ – Пловдив, СП „Механизация и автотранспорт Тракия – Пловдив, СП „Промишлени дейности“. С разпореждане от 12.12.2023 г. е възобновено производството.

С констативен протокол № КП -5-15-01394468/17.07.2023 г. е извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване. От справката се налага извод, че жалбоподателят е осигуряван в „Темподем“ ЕООД за втора категория труд до 01.10.2012г.

Приложено е и пенсионното досие на починалата му съпруга И. Т. Б..

С разпореждане [номер] по протокол № 2140-15-977/13.12.2023 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 КСО и добавка по чл. 84 КСО от починалата му съпруга.

Отразено е, че жалбоподателят е на възраст 66 г., 2 м и 2 дни към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия. Прието е, че жалбоподателят има 02 г., 5 м. и 4 дни осигурителен стаж от първа категория труд, 11г., 7 м. и 17 дни осигурителен стаж от втора категория труд и 14 г., 9 м. и 16 дни осигурителен стаж от трета категория труд. На основание чл. 104 КСО общият осигурителен стаж превърнат към трета категория труд е 33 г., 4 м. и 16 дни.

Органът е приел, че за периода от 21.07.1981 г. до 17.11.1983 г. В. Б. е заемал длъжността „леяр“ при осигурителя АПК „Тракия, СП „Промишлени дейности“ – Пловдив, но според полученото писмо от „ОО“ при ТП на НОИ не е съхранявана информация във ведомостите на кое звено или цех се е отчитал трудът, поради което е прието, че се касае за трета категория труд.

В тази връзка е прието, че спрямо жалбоподателят не е налице условието за 15 години осигурителен стаж от втора категория, регламентирано в чл. 69б, ал. 2 КСО. Отказана е добавка по чл. 84 КСО, тъй като жалбоподателят не получава лична пенсия.

С жалба вх. № 1012-15-10/12.01.2024 г. е обжалвано горепосоченото разпореждане. Счита, че стажът на длъжността „леяр“ е от първа или втора категория труд, тъй като трудът е свързан с леене на цветни метали. Допълнително счита, че за периода от 10.09.2010 г. до 01.02.2011 г. е полагал труд от втора категория, тъй като е управлявал товарен автомобил с товароподемност повече от 12 тона.

Последвало е издаване на оспореното решение № № 2153-15-36/02.02.2024г. от директора на Териториално поделение на НОИ – гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на В. Б. срещу Разпореждане №№ ********** по протокол № 2140-15-977/13.12.2023 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.

Органът е обсъдил всички доказателства, събрани в производството и напълно е споделил фактическите и правни доводи в оспорваното разпореждане.

Приел е, че в трудовата книжка е отразено, че В. Б. е заемал длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил“ в „Темподем“ ЕООД за периода от 10.09.2010 г. до 01.10.2012 г. с посочен шифър по ЕЩР 8322205. Изложени са мотиви, че от шифъра по ЕЩР може да се изведе информация за заеманата длъжност (в случая шофьор на товарен автомобил), когато такава липсва в даден документ, но не и за категорията труд, по която следва да се зачете конкретен стаж.

Органът е приел, че В. Б. е заемал длъжността „леяр“ в АПК – Тракия, СП „Механизация и автотранспорт“ за периода от 21.07.1981 г. до 17.11.1983 г. Отбелязано е, че Аграрно – промишления комплекс (АПК) е териториална организация, обособена на самостоятелна стопанска сметка за производство на селскостопанска и друга продукция чрез прилагане на промишлени методи в интеграция с преработваща промишленост. СП „Механизация и автотранспорт“ е обособено предприятие за управление и поддръжка на специализирана селскостопанска механизация и транспортния автопарк, а СП „Промишлени дейности“ – предприятие за промишлено производство, чиято дейност не е видна от вписванията в трудовата книжка.

Органът е цитирал т. 4а, б. „м“ и б. „н“ от ПКТП (отм), регламентиращ първа категория труд за труда на работници в леярското производство на цветни и черни метали. Направен е извод, че в случаите, когато съответният работник фигурира в списъчния състав на съответния цех, но работното му място е извън него, той не може да ползва правата по тези точки. Цитирани са още т. 12 от ПКТП (отм), регламентиращ втора категория труд за инженерно-техническите работници до началник на цех включително, невключени в т. 4а, б. „н“ от ПКТП (отм), като според органа от този текст се ползват всички ковашко – пресови цехове, в които се работи по горещия способ.

Органът е направил извод, че липсват доказателства В. Б. да е назначен (да фигурира в списъчния състав) на леярен цех и работното място да е в него, поради което стажът е зачете от трета категория. По тези съображения е прието, че липсва изискуемият 15 години стаж от втора категория и не са налице условията на чл. 69б, ал. 2 КСО, при което жалбата е отхвърлена.

В хода на съдебното производство са изискани и приети документи, съхранявани в „Темподем“ ЕООД, според които В. Б. е осигуряван за труд от трета категория за периода от 10.09.2010 г. до 01.02.2011 г. Представено е свидетелство за управление на МПС на В. Б., от което е видно, че същият придобил категория „CE“ на 27.10.2011г.

По делото са разпитани свидетеля Д. С., за който са представени доказателства (трудови книжки), от които е ясно, че същият е полагал труд по същото време, когато жалбоподателят е работил в АПК – Тракия. Съдът кредитора неговите показания, тъй като са непротиворечиви, логични и свидетелят непосредствено е наблюдавал трудовия процес на жалбоподателя. Наред с това свидетелските показания се отнасят за условията на заеманата длъжност от жалбоподателя, т. е. за начина на извършваната трудова дейност и мястото на работа, а не за категорията труд. Освен това чл. 104, ал. 10 КСО не съдържа ограничение относно чл. 69б КСО.

От показанията се установява, че В. Б. е работил в леярният цех на АПК Тракия, намиращ се в ТЕЦ Север. Работата на жалбоподателя била свързана с пещ – пота, която се зареждала с кокс, при което се развивала висока температура. Част от работния процес било поставянето на метали (алуминий и месинг) в тази пещ, за да се разтопят и отливките на разтопения метал да се поставят в съответните форми.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата срещу процесното решение е подадена в срок, срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, от активно легитимирано лице, адресат на акта, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Според чл. 146, вр. чл. 168 АПК съдът следва да провери актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.

По делото няма спор, а и с оглед разпоредбата на чл. 117, ал. 3, във вр. ал. 1, т. 2, б. „а“ КСО следва, че обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган.

Същият е обективиран в законоустановената писмена форма и съдържа всички реквизити, които са предвидени за спазване при издаването му, в т. ч. правни и фактически основания, които са конкретни, ясни и кореспондират помежду си.

При постановяване на оспорваното решение са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неизясняване на фактическата обстановка, отнасящи се за полагания труд на длъжността „леяр“ в АПК – Тракия, СП „Механизация и автотранспорт“, СП „Промишлени дейности“. Посоченото нарушение е свързано с правилното определяне на категорията труд, а това е от значение за прилагането на материалния закон.

Съгласно чл. 69б, ал. 2 КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за мъжете възниква при навършена възраст от 58 години и 08 месеца и придобит осигурителен стаж от втора категория най - малко 15 години. Възрастта като основание за придобиване на правото в случая е налична, но не е установено съществуването на минимално изискуемия 15 години осигурителен стаж от втора категория.

Спорът е концентриран около твърдението на жалбоподателя, че е работил като шофьор на товарен автомобил с товароподемност от 12 и повече тона за периода от 10.09.2010 г. до 01.02.2011 г., както и че осъществяваната работа на длъжността „леяр“ за периода от 21.07.1981 г. до 17.11.1983 г. представлява първа или втора категория труд.

На първо място следва да се посочи, че са правилни изводите на органа, че е трета категория труд осъществяваната от жалбоподателя работа за периода от 10.09.2010 г. до 01.02.2011 г. на длъжността „шофьор на товарен автомобил“ при осигурителя „Темподем“ ЕООД. Тези извод кореспондират със събраните доказателства и се подкрепят свидетелството за управление на МПС на В. Б., според което същият е придобил категория „CE“ на 27.10.2011г., т. е. за обсъждания период е нямал необходимата правоспособност за управление на товарен автомобил с товароподемност над 12 тона.

Съществените процесуални нарушения, допуснати от органа, се отнасят при определянето на категорията труд за осъществяваната работа на длъжността „леяр“ за периода от 21.07.1981 г. до 17.11.1983 г.

Съгласно чл. 104, ал. 1 КСО от съществено значение за определяне на категорията на труда е неговият характер, т. е. съдържанието на изпълняваните трудови функции, както и особените условия, при които е полаган. За да се направи обоснован извод от коя категория следва да бъде зачетен конкретно положен труд, необходимо условие е изясняване съдържанието на трудовите функции, възложени за съответната длъжност, по която е бил положен труда, при какви условия са изпълнявани тези функции.

Категорията на труда при пенсиониране се преценява от органите по пенсионно производство в съответното ТП на НОИ въз основа на данните от оригинални документи за осигурителен стаж, издадени на база изплащателни ведомости или друга счетоводно-отчетна документация. При необходимост пред пенсионните органи може да се представи и друга документация, доказваща категорията на положения труд. Такива могат да бъдат производствена характеристика, длъжностна характеристика за задълженията и изискванията към съответния вид работа или професия, заповеди за възлагане за изпълнение на определени работи и дейности, първична документация, доказваща плащания за реализиране на обем работа, разплащателни ведомости, наряди за работа, ежедневни или ежемесечни назначителни листове, протоколи и други.

При решаване на спор за причисляване на труда към съответната категория следва да се изхожда от материалните разпоредби, които са били в сила по време на положения труд и пенсиониране на лицето. Според т. 4а, б. „м“ от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране - отм. ДВ, бр. 39/98 г. (ПКТП) работещите в следните производства, цехове и отделения на работници и инженерно-технически работници до началник на производство (цех) включително в леярските производства (цехове), леярните, линиите за непрекъснато леене, валцуване и изтегляне на цветни и благородни метали.

Органът е изискал информация от Осигурителния архив на НОИ документи, свързани с това къде се е отчитал трудът на длъжността „леяр“ и в какво звено фигурира В. Б.. Така изисканата информация не е в състояние да се изясняни съдържанието на трудовите функции, възложени за съответната длъжност и при какви условия са изпълнявани тези функции. Не са извършени съответните проучвания, свързани с това дали в АПК – Тракия, СП „Механизация и автотранспорт“ - СП „Промишлени дейности“ са извършвани дейности по леярско производство и дали са обособени леярни помещения. Не са изискани производствена характеристика или длъжностна характеристика за задълженията и изискванията за длъжността „леяр“, както и в какви помещения и с какви материали са работили други лица, заемащи същата длъжност.

Пропускът за установяване на релевантните факти са запълнени с свидетелските показания, дадени пред съда, които са допустима, тъй като са насочени за начина на извършваната трудова дейност и мястото на работа, а и нормата на чл. 104, ал. 10 КСО не съдържа ограничение относно хипотезата на чл. 69б КСО. От тези показания, съответстващи на записаната длъжност в трудовата книжка, се установява мястото на извършваната работа и обстоятелството, че В. Б. е работил с пещ, в която е поставял цветни метали (алуминий и месинг) с цел тяхното разтопяване, т. е. жалбоподателят е извършвал дейности, които са пряко свързани с леярското производство, които попадат в обхвата на т. 4а, б. „м“ от ПКТП (отм.). Този период е от 21.07.1981 г. до 17.11.1983 г., при което съгласно чл. 69б, ал. 6 КСО допълва осигурителния стаж от втора категория труд без превръщане, при което има значение при отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 КСО и добавка по чл. 84 КСО.

Горното налага извод за основателност на жалбата, поради което на основание чл. чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК следва да се отмени оспорваното решение на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив и преписката да се върне на органа, който да издаде съответния акт при съобразяване, че се касае за първа категория труд, полаган от жалбоподателя на длъжността „леяр“ в АПК – Тракия за периода от от 21.07.1981 г. до 17.11.1983 г.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК оспорващата страна има право на разноски, които са в размер на 700 лева за адвокатско възнаграждение, което е платено в брой, видно от приложения договор за правна помощ.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-36/02.02.2024 г. на директора на Териториално поделение на НОИ – гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане №№ ********** по протокол № 2140-15-977/13.12.2023 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.

ИЗПРАЩА административната преписка на директора на Териториално поделение на НОИ – гр. Пловдив за издаване на акт, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на В. Р. Б. сумата в размер на 700 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.