Решение по дело №9547/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 299
Дата: 10 февруари 2022 г.
Съдия: Татяна Лефтерова
Дело: 20213110109547
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 299
гр. Варна, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Дарина Сл. Димитрова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20213110109547 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Б. АНГ. М.,
ЕГН **********, с адрес: ***************************** с която против
ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *****************************, със седалище и
адрес на управление: *****************************, първоначално е
предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000
лева – частичен иск от претенция в общ размер на 5000 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди нанесени на собствения на ищеца
***************************** вследствие ПТП от 18.03.2021 г., в гр.
Варна, на бул. „Вл. Варненчик“ до №27, настъпило по вина на водача на
***************************** ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. След
допуснато изменение по реда на чл.214, ал.1 ГПК, касаеща размера на
предявения иск, ищецът претендира заплащане на сума в размер на 6000 лева.
Претендират се сторените разноски по делото.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Ищецът е собственик на *****************************. На
18.03.2021 г., около 14,05 ч., в *****************************, между
управлявания от ищеца автомобил и *****************************
управляван от Георги Йорданов Георгиев, възниква ПТП. Виновен за
настъпване на произшествието е водачът на второто превозно средство. За
настъпилото ПТП ищецът уведомява компетентните органи, които посещават
мястото на инцидента и съставят протокол за ПТП № 1823833/18.03.2021 г. по
1
описа на ОДМВР – Варна. По отношение на
***************************** е налице сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, обективиран в полица № BG/02/121000594729 със
срок на валидност до 22.02.2022 г.
След настъпване на инцидента, ответникът е уведомен незабавно, като е
заведена щета № **********/18.03.2021 г. Извършен е оглед и е изготвен
опис на увредените елементи от автомобила на ищеца. Твърди, че в
официалното представителство на „Тойота“ е извършен оглед, с цел
остойностяване на щетите, като е издадена проформа фактура за сумата от
6834,12 лева. На 30.03.2021 г. ответникът извършва повторен оглед на
автомобила и изготвя втори опис на увредените детайли от превозното
средство.
На 06.04.2021 г. ответникът изпраща до ищеца писмо, с което му
съобщава, че щетата по автомобила му е тотална, по смисъла на чл.390 КЗ,
като определеното застрахователно обезщетение е в размер на 1614,83 лева.
Според ищеца, сумата необходима за възстановяване на автомобила е в
размер на 6834,12 лева, а действителната пазарна цена на превозното
средство, към датата на настъпване на произшествието, е 5000 лева, поради
което е налице тотална щета, по смисъла на чл.390 КЗ. С оглед горното,
намира предложеното застрахователно обезщетение за твърде ниско по
размер, като сочи, че същото не отговаря на изискването на чл.386, ал.2 КЗ.
При тези доводи настоява за уважаване на иска.
В срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск по размер. Намира, че определеното
застрахователно обезщетение е достатъчно за възстановяване на процесния
автомобил. Сочи, че сумата от 6834,12 лева, за която ищецът твърди, че е
необходима за отремонтиране на превозното средство, както и пълният
размер на претенцията са силно завишени и не отговарят на действителния
размер на вредите. Твърди, че ищецът не е извършил проучване в сервизи, с
оглед установяване стойността на ремонтните дейности, както и че са налице
надписани дейности, които не са необходими за възстановяване на
автомобила, както и са посочени като увредение части, които не са засегнати.
Оспорва преди ПТП процесното превозно средство да е било добро състояние
и без щети. С оглед възрастта на автомобила и липсата на доказателства за
извършен ремонт на автомобила, обезщетението е определено съобразно
методиката, приета с Наредба по чл.504, ал.2, т.2 КЗ. Сочи, че е налице
тотална щета, по смисъла на чл.390, ал.2, т.1 КЗ. Отправя искане, при
определяне на обезщетението, да се съобрази стойността на запазените части
на увредения автомобил. Тъй като същите не са описани, намира, че следва да
се приложи разпоредбата на чл.22, ал.2 от Наредба №24/2006 г., т.е. да се
приемат за запазени 25 % от действителната стойност на МПС.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:
2
От представен по делото препис от СРМПС част II №******, издадено
на 20.01.2021 г. от МВР, се установява, че собственик на
***************************** е ищецът Б. АНГ. М.. Представено по
делото удостоверение сочи техническа изправност на автомобила, за периода
от 22.01.2021 г. до 22.01.2022 г.
Видно от протокол за пътнотранспортно произшествие
№1823833/18.03.2021 г., съставен от мл. автоконтрольор от Сектор „Пътна
полиция“ – ОДМВР – Варна, на 18.03.2021 г., в 14.05 ч., в
*****************************, възниква ПТП между процесния
автомобил и *****************************. От протокола се установява
механизмът на произшествието – „МПС №1
/*****************************, рег. № В4800ТС/ настига и удря МПС №2
/*****************************/. Изготвена е схема на произшествието.
На датата на инцидента – 18.03.2021 г., ищецът подава до ответника
уведомление за настъпилото застрахователно събитие. Въз основа подаденото
уведомление, ответното застрахователно дружество образува преписка по
щета № **********, като на 18.03.2021 г. изготвя опис-заключение, в който
са посочени установените вреди по елементи на автомобила, а именно: калник
заден десен, стоп десен, врата на багажник, облицовка задна броня,
подкалник заден десен. В описа е отбелязано, че предстои следващ оглед,
като такъв е извършен на 30.03.2021 г. В същия са вписани 16 бр. увредени
автомобилни елемента.
С писмо №ОК-192858/06.04.2021 г., ответникът уведомява ищеца, че
щетата по процесния автомобил е тотална по смисъла на чл.390 КЗ, като до
представяне на необходимите документи, удостоверяващи прекратяването на
регистрацията на автомобила, застрахователят не може да изплати
застрахователно обезщетение по щета № **********.
С писмо №ОК-221639/20.04.2021 г. ответникът предлага подписване на
споразумение във връзка с възникналото застрахователно събитие, като
предлага на ищеца да избере една от следните възможности: да му бъде
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1614,83 лева без
регистрацията на автомобила да бъде прекратена или след представяне на
удостоверение за прекратена регистрация, да му бъде изплатено обезщетение
в размер на 70 % от действителната стойност.
От изготвена проформа фактура по поръчка № 310102-4/24.03.2021 г.,
издадена от „Карком“ ООД, се установява, че необходимата сума за
възстановяване на автомобила е в размер на 6834.12 лева с вкл. ДДС.
Ответникът представя калкулация на щета, от която се установява, че
застрахователят изчислява същата в размер на 3258,61 лева.
Страните не спорят относно датата, мястото, участниците и механизма
на процесното ПТП, при което на собствения на ищеца л.а. са нанесени
материални щети. Не се спори относно валидността към датата на ПТП на
застраховка „Гражданска отговорност“ за *****************************, с
рег. *** и образуване на преписка по щета № ********** въз основа
3
уведомление на ищеца до ответника, от дата 18.03.2021 г., видно от която
последният е приел, че настъпилото произшествие по вина на водача на
*****************************, с рег. В4800 ТС, представлява покрит
застрахователен риск.
По делото е допуснато изготвяне на съдебно-автотехническа експертиза
/САТЕ/, от приетото заключение на която се установява механизмът на
настъпване на ПТП, нанесените увреждания по автомобила на ищеца,
стойността на ремонтните дейности, необходими за възстановяване на
автомобила до състоянието му преди произшествието и средната пазарна
стойност на превозното средство към 18.03.2021 г.
Експертното заключение сочи механизъм на настъпване на ПТП,
съвпадащ със сочения от ищеца и установения с протокол за ПТП №
№1823833/18.03.2021 г., съставен от служител на СПП – ОДМВР – Варна, а
именно – на 18.03.2021 г., около 14.05 ч., в гр. Варна, при движение по бул.
„**“, в посока центъра на града, до бл. 27, ***************************** е
застигнат и блъснат отзад от *****************************, с рег. В4800
ТС. По отношение на последния автомобил, към датата на ПТП, е установено
наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно полица
BG/02/121000594729, със срок на валидност до 22.02.2022 г. Констатирано е
наличие на причинно-следствена връзка между процесното събитие и
настъпилите вреди. Вещото лице определя общ размер на щетите по
процесния автомобил – 6950 лева. Средната пазарна цена на процесния
автомобил, към 18.03.2021 г., е в размер на 6000 лева. В открито съдебно
заседание експертът заявява, че точният размер на средната пазарна стойност
на автомобила е 5950 лева, а не 6000 лева, като последната е вписана в
заключението след закръгляне към по-голямото число.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Претендираните права имат извъндоговорен характер – непозволено
увреждане. Исковете черпят правно основание от разпоредбите на чл. 432, ал.
1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД, чл.497 КЗ вр. чл. 86, ал.1 вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. чл.432, ал.1 КЗ, увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ,
е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата
/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
4
причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
възстановяването им.
В тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно
доказване: наличие на валидно застрахователно правоотношение между
застрахователя и третото лице, настъпване на застрахователно събитие –
ПТП, механизъм на настъпване на същото и причинно-следствената връзка
между ПТП. По правило, в хипотезата на гражданска отговорност за вреди от
непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. В
тежест на ответника е да установи възраженията си въведени с отговора на
исковата молба, в т.ч., че са налице запазени части, както и каква е стойността
на същите.
Съдът намира, че в процесния случай са налице предпоставките по
чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45, ал.1 ЗЗД за изплащане на застрахователно
обезщетение в полза на ищеца. Същият е увредено лице, спрямо което
застрахованият е отговорен и което има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. В този смисъл
той е активно материалноправно легитимиран да претендира от
застрахователя обезщетение за причинените му вреди, а ответното
застрахователно дружество е пасивно легитимирано да отговаря по тези
претенции.
Безспорно е, че между ответното дружество и собственика на
*****************************, с рег. *** е сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, с който застрахователят се е
задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. По делото не се установяват
доказателства за наличие на правопогасяващи или правоизключващи
отговорността на застрахователя обстоятелства.
По делото се установи, че на 18.03.2021 г., по вина на деликвента –
водач на *****************************, с рег. В4800 ТС е настъпило ПТП,
при което на собствения на ищеца лек автомобил са били нанесени
имуществени вреди. Механизмът на настъпване на произшествието,
наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение
на деликвента и нанесените имуществени вреди на автомобила на ищеца, са
установени по безспорен начин чрез приетите по делото писмени
доказателства и експертното заключение.
Спорният въпрос между страните остава размерът на дължимото
обезщетение. На основание чл.386, ал.2 КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието.
5
В процесния случай, от приетото заключение САТЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно, се установи, че е налице тотална
щета на увредения автомобил, доколкото стойността на нанесените вреди,
значително надхвърля действителната стойност на автомобила на ищеца.
Разпоредбата на чл.390, ал.2 КЗ определя, че тотална щета на МПС е
увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишава 70 на сто от действителната му стойност, като тази стойност се
определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на:
издадена от сервиз проформа фактура – при възстановяване в натура на
вредите, или чрез експертна оценка – при изплащане на парично
обезщетение. Вещото лице е намерило, че стойността на щетите е в размер на
6950 лева, а средна пазарна стойност на автомобила към датата на ПТП – 6000
лева. При съпоставяне на двете стойности се установява, че разходите за
възстановяване на превозното средство представляват 115,8333 % от неговата
действителна стойност.
По делото не се установи дали са налице запазени части от автомобила
и каква е тяхната стойност, като съдът намира това обстоятелство за
ирелевантно за спора, доколкото увреденият автомобил не бил
дерегистриран, а е бил отремотниран. Ищецът не се е разпоредил със
запазените части, т.е. при изплащане на застрахователно обезщетение няма да
се стигне до неоснователното му обогатяване. Не е налице основание за
намаляване на застрахователното обезщетение до 75 % от действителната
пазарна стойност на автомобила, каквото искане е отправено от ответника. С
разпоредбата на чл.390, ал.2 КЗ е определено кога едно увреждане
представлява тотална щеца, но не е дефиниран задължителен метод и начин
на изчисляване на дължимото застрахователно обезщетение. За определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, следва да се съобрази
разпоредбата на чл.400, ал.1 КЗ, според която, за действителна
застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество.
Съгласно чл.400, ал.2 КЗ, за възстановителна застрахователна стойност се
смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в т.ч. всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка. При данни, че действителната пазарна
стойност на процесния автомобил към датата на ПТП е 5950 лева /без да бъде
съобразявано извършеното от вещото лице закръгляне към 6000 лева/, а
ответното застрахователно дружество не е изплатило на ищеца
застрахователно обезщетение, то искът се явява основателен и като такъв,
същият следва да бъде уважен до размера от 5950 лева, като за разликата до
пълния претендиран размер от 6000 лева същият подлежи на отхвърляне.
На основание чл.497 КЗ вр. чл.84 ал.3 ЗЗД вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, в полза на
ищеца следва да се присъди и законната лихва върху присъдената сума за
обезщетяване на имуществените вреди, считано от датата на уведомяването
на застрахователя, но доколкото в процесния случай лихва се претендира от
6
датата на подаване на исковата молба – 30.06.2021 г., то същата следва да се
присъди именно от посочената от ищеца начална дата.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, следва да
заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски, съгласно представен списък
по чл.80 ГПК. Ответникът въвежда възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, като намира, че размерът
на същото следва да бъде съобразен с минималния предвиден с Наредба №1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Възражението е неоснователно. При данни, че цената на иска е 6000 лева, то
размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от
5000 лева до 10000 лева, възнаграждението е в размер на 580 лева + 5% за
горницата над 5000 лева или сума в общ размер на 627,50 лева. Съразмерно
на уважената част от иска и с оглед представено доказателство за заплащане
на адвокатско възнаграждение в размер на 670 лева, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 664,42 лева, като този размер е
много близък до минималния съгласно Наредбата. Следва да се посочи, че
съдът не е длъжен да намалява заплатено адвокатско възнаграждение до
минималния размер, посочен с Наредбата, а и адвокатското възнаграждение,
изплатено в полза на пълномощника на ответника е в идентичен размер.
Съгласно представения списък по чл.80 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сума в размер на 1243,55 лева - разноски по
делото.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът има право на разноски,
съразмерно на отхвърлената част от иска, поради което ищецът следва да
бъде осъден да му заплати сума в размер на 7,67 лева.
Присъдените в полза на ищеца суми, могат да бъдат заплатени по
следната банкова сметка: BG20STSA93000010265046, с титуляр - Б. АНГ. М..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *****************************,
със седалище и адрес на управление: *****************************, ДА
ЗАПЛАТИ на Б. АНГ. М., ЕГН **********, с адрес:
***************************** сумата от 5950 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди нанесени на собствения на ищеца
**********************, вследствие ПТП от 18.03.2021 г., в ***********,
настъпило по вина на водача на ***************************** ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба -30.06.2021
г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 5950
лева до пълния претендиран размер от 6000 лева.
7
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *****************************,
със седалище и адрес на управление: ***************************** ДА
ЗАПЛАТИ на Б. АНГ. М., ЕГН **********, с адрес:
***************************** сумата от 1243,55 лева, представляваща
сторените разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Б. АНГ. М., ЕГН **********, с адрес: *****************
ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *****************************,
със седалище и адрес на управление: *****************************,
сумата от 7,67 лева, представляваща сторените разноски по делото, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8