РЕШЕНИЕ
№ 455
гр.Бургас, 16.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 20 февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на секретаря С. Х., в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Белев КАНД № 35 по описа на съда за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Жалбоподател е началникът група „АНД, ОПТП, Профилактика
и ПОВ“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас с адрес гр.Бургас ул.Янко
Комитов 34. Жалбоподателят не изпраща представител в съдебно заседание.
Ответник по касация е С.Л.Й. ЕГН: ********** с адрес ***
Баев 13. Ответникът по жалбата участва в производството лично.
Жалбата е насочена срещу решение № 1382/13.11.2019г. по
АНД № 3272/2019г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е отменено
наказателно постановление № 19-0769-002940/24.06.2019г. на началника група към
ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ (АНО) с което на С.Й. е наложено наказание
200лв. глоба за извършено нарушение по чл.179 ал.2 хип.1 от ЗДП.
В обстоятелствената част на НП АНО е приел за установено,
че С.Й., на 28.05.2019г. около 16,30 часа в гр.Бургас на ул. проф.Яким Якимов,
като водач на лек автомобил Субару Легаци с рег.№ А 7125 КН, преди кръстовището
с ул. Янко Комитов, при движение с несъобразена скорост с интензивността на
движение, блъснал спрелия в колона от автомобили лек автомобил Фолксваген ДК№ А
8188 КС, който от удара се изместил и се ударил в лек автомобил Хонда ДК№ А
2481 НМ.
В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че при ангажиране
отговорността на водача било допуснато съществено процесуално нарушение. В
частност съдът посочил, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати идентични
нарушения на изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото и
в двата акта е налице неясно и непълно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които същото е осъществено. Съдът приел, че не са
конкретизирани обстоятелствата, с които водачът Й. не съобразил скоростта на
движение и които станали пряка и непосредствена причина за настъпване на ПТП. В
решението е прието, че чл.20 ал.2 от ЗДП обхваща широк спектър от
дължимо поведение на водача, поради което допуска най-разнообразни проявни
форми на противоправно поведение. Нито едно от обстоятелствата, с които
водачите са длъжни да съобразяват скоростта си на движение, съгласно
разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДП, не
било описано в съставения АУАН и в НП. Не ставало ясно какви били особеностите
на релефа, както и какво е било състоянието на пътя, с които не се е съобразил
водачът. Нито в АУАН, нито в НП било описано с каква скорост е управлявал
автомобила си жалбоподателят.
В касационната си жалба АНО оспорва изводите на
първоинстанционния съд. Твърди, че в АУАН и НП достатъчно ясно е описано с кои
обстоятелства не е била съобразена скоростта на движение, а именно с интензивното
движение в участъка, поради което настъпило ПТП. Иска се касационната инстанция
да отмени обжалваното решение и да постанови такова, с което да потвърди
постановлението. Не се сочат нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в срок от страна, за
която решението е неблагоприятно.
Ответникът по жалбата излага устно становище, с което
оспорва доводите и исканията на жалбоподателя. Счита за обосновани и правилни
фактическите и правните изводи, изложени в обжалвания съдебен акт. Иска потвърждаване
на първоинстанционното решение. Не сочи нови доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за
основателност на жалбата. Иска отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на ново по същество, с което да се потвърди наказателното
постановление. Не сочи нови доказателства.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че
първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.
За да прецени правилното приложение на материалния закон,
на основание чл.220 АПК съдът прие за установени фактите по случая такива,
каквито са били установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. На
28.05.2019г. около 16,30 часа в гр.Бургас на ул. проф.Яким Якимов, С.Й., като
водач на лек автомобил Субару Легаци ДК№ А 7125 КН, преди кръстовището с ул.
Янко Комитов, при движение с несъобразена скорост с интензивността на движение,
блъснал спрелия в колона от автомобили лек автомобил Фолксваген ДК№ А 8188 КС,
който от удара се изместил и се ударил в лек автомобил Хонда ДК№ А 2481 НМ.
Пристигналият на място полицейски служител изготвил протоколи за ПТП, в които
ги описал и начертал схеми, от които е видно разположението на всички
автомобили, участвали в сблъсъка.
Жалбата е основателна.
Приложима в процесния случай е разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДП, според
която водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Посочената разпоредба въвежда изискване водачът да съобразява скоростта на
движение с всички условия на времето и мястото, в което управлява МПС, когато
тези условия оказват или биха могли да окажат влияние върху движението му по
пътя. Процесът на съобразяване на скоростта изисква пълен контрол във всеки
един момент върху всички елементи на пътната обстановка така, че водачът да е в
състояние да спре безопасно при наличието на каквато и да е пречка за
безопасното движение на моторното превозно средство. От доказателствата по
делото се установи, че в конкретния случай Й. не е упражнил непрекъснат контрол
върху собственото си МПС – не е съобразил скоростта си (съответно ускорението
си при потегляне) с моментната натовареност на кръговото кръстовище, в което
навлизал. Не се е съобразил с възможността движещите се пред него автомобили да
предприемат аварийно спиране, при което избраната от него скорост не му е позволила
да изпълни задължението си по чл.20 от ЗДП и да спре при възникналата опасност
за движението. Така Й. е допуснал ПТП поради скорост, несъобразена с характера
и интензивността на движението, както е посочено в наказателното постановление.
Не е необходимо установяване и отразяване в АУАН и НП на точната величина на
скоростта, тъй като квалифицирането и като „несъобразена“ по смисъла на чл.179
ал.2 от ЗДП произтича от това, че същата не му е позволила да спре на време,
преди да се блъсне в предния автомобил и да нанесе материални щети.
Не се установиха процесуални
нарушения, които АНО е допуснал при издаването на наказателното постановление,
а материалния закон е бил правилно приложен.
При горните изводи относно приложението на материалния
закон касационната инстанция счита, че съдът е следвало да постанови различен
резултат – да потвърди постановлението. Предвид тези окончателни изводи на
настоящия съдебен състав и на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното съдебно
решение следва да се отмени, като се постанови ново по същество, с което
постановлението се потвърди.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1382/13.11.2019г.
по АНД № 3272/2019г. на Районен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 19-0769-002940/24.06.2019г. на началник група към ОДМВР, сектор
„Пътна полиция“.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.