№ 6065
гр. София, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20231100512158 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
Подадена е въззивна жалба от Столична община, ответник по главния
иск и ищец по обратния, срещу решение № 13744 от 09.08.2023 г. по гр.д.
67407 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 64 състав.
Решението се обжалва в частта, в която е бил отхвърлен обратния иск
срещу третото лице помагач на страната на ответника - „П. и с.“ ЕАД.
Излагат се доводи за неправилност на постановеното от СРС, решение в
обжалваната част, тъй като не било взето предвид, че между Столична община
и ответника по обратния иск, е сключен договор на 27.04.2015 г. за т.нар.
“абонаментна поддръжка”. Това означавало, че изпълнителят следва
непрекъснато за целия срок на договора да следи дали състоянието на пътната
настилка отговаря на изискуемото. При установяване на неравност или дупка,
същото следвало незабавно да предприеме действия по обезопасяване и
сигнализиране на съответния участък, както и да извърши необходимите
ремонтни дейности. Това задължение възниквало непосредствено от договора
1
и не следвало да бъде изрично възлагано от страна на Общината. В случая
процесното място – бул.”Мария Луиза” било включено в списъка с улици и
булеварди за абонаментна поддръжка по чл.1.1.1 от договора, сключен между
страните. От представените от ответника по обратния иск, констативни
протоколи било видно, че индикатор за изпълнението на определеното ниво Б
на поддръжка да пътната настилка се изразявало в наличието на 0 /нула/ брой
дупки и пропадания. Затова неправилно СРС бил приел, че Столична община
е загубила правото да претендира обезщетение за договорно неизпълнение.
Действително, представените констативни протоколи, с които извършената
работа била приета, били подписани от служители на Общината, но те
отразявали “моментно изпълнение” към момента на проверката, съответно с
дати 27.03.2017 г., 28.03.2017 г., 27.04.2017 г. и 28.04.2017г. В случая ПТП се
било състояло на 01.04.2017 г., т.е. между две проверки. Напълно възможно
било за периода между две проверки да е възникнала дупка на пътната
настилка /която била отстранена при следващата инспекция/ .Изпълнителят по
договора, обаче, следвало да изпълнява задълженията си непрекъснато като
следи за състоянието и качеството на пътната настилка. Позовава се на
практиката на СРС.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и
вместо това да постанови друго, с което обратният иск да бъде уважен.
Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника по обратния иск,
трето лице помагач на страната на ответника-“П. и с.” ЕАД, в който отговор се
излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на
първоинстанционното решение в частта по обратния иск. Сочи, че по своя
характер, сключения между страните договор от 27.04.2015 г. е такъв за
изработка. Действително, дружеството имало задължение за текущо
поддържане на уличната мрежа, вкл. И ремонт на отделни нарушения на
пътнотоплатно като дупки, пропадания и др., съгласно т.2.2.2 от договора.
Действително, участъкът, където се било състояло процесното ПТП на
01.04.2017 г., а именно: на бул. “Княгиня Мария Луиза” и ул.” Поп Богомил”
бил включен в обхвата на пътна поддръжка. Непосредствено преди събитието
на 28.03.2017 г. Столична община била подписала констативен протокол, с
който било прието, че на бул. “Княгиня Мария Луиза” няма дупки и
пропадания. С оглед на това, по арг. от чл.264, ал.1 ЗЗД от страна на
2
Общината, изрично била приета работата. Дори да се касаело за недостатъци
върху хътното платно, които не могли да бъдат открити при обикновен начин
на приемане предвид обширността на пътния участът, който бил предмет на
инспекцията, задължение на възложителя било ведна след откриването да
уведоми изпълнителя като се аргументира с чл.264, ал.2 ЗЗД. В случая такова
уведомяване липсвало по делото. При това положение съгласно чл.264, ал.3
ЗЗД работата се считала за приета от СО и тя губела правото да претендира
обезщетение за договорно неизпълнение в качествено отношение. Сочи, че
съгласно т.9.1.2 от договора СО упражнява контрол и извършва проверки на
нивото на поддръжка като част от цялостната работа на изпълнителя като
инициативата за това била на СО. В случай, че при тази проверка се открие, че
не са покрити критериите за подръжка, то възложителя следвало да изготви
уведомително писмо до изпълнителя по договора- т.9.1.2.1. След като
представителите на СО били удостоверили извънсъдебно, че задълженията на
“П. и с.” ЕАД по договора са изпълнение, то липсвало основание за
ангажиране на отговорността на дружеството-изпълнител. Затова и обратния
иск бил неоснователен и като такъв правилно бил отхвърлен. Не претендира
разноски.
Въззиваемият ЗК “Л.И.” АД, ищец пред СРС, не депозира отговор по
въззивната жалба. В течение на процеса изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Не претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима:
Решението е връчено на въззивника на 10.08.2023 г и е обжалвано в
срока по чл.259, ал.1 ГПК- на 24.08.2023 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на
СРС.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че страните
3
по обратния иск са обвързани от договор за изработка, сключен на 27.04.2015
г., съгласно който в задълженията на третото лице помагач било текущо да
поддържа уличната мрежа. Към това задължения се включвало и отделни
нарушения на пътното платно като дупки, напуквания, пропадания и др.,
съгласно т.2.2.2 от договора. В случая ПТП се било състояло на кръстовището
на бул.”Мария Луиза” и “Поп Богомил”, който териториален участък бил
включен в обхвата на договора за пътна поддръжка. По делото се установило,
че към датата на ПТП – 01.04.2017 г. на пътното платно било имало дупка.
Установило се и, че непосредствено преди събитието от страна на Столична
община бил подписан констативен протокол от 28.03.2017 г., с който обекта
бил приет, както и било констатирано, че на бул.”Мария Луиза” нямало дупки
и пропадания. По този начин изрично била приета работата от страна на
възложителя – Столична община, съгласно чл.264, ал.1 ЗЗД. Дори и да се
касаело до недостатъци върху пътното платно, които да не можели да бъдат
открити при обикновен начин на приемане предвид обширността на пътния
участък, предмет на инспекцията, задължение на възложителя било веднага
след откриването им да уведоми за тях изпълнителя като СРС се е
аргументирал с чл.264, ал.2 ЗЗД. За такова уведомяване липсвали данни по
делото. При това положение, съгласно чл.264, ал.3 ЗЗД работата се считала
приета от ответника и той губел правото да претендира обезщетение за
договорно неизпълнение в качествено отношение. Затова и обратният иск бил
неоснователен и като такъв е отхвърлен.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Действително, страните по обратния иск са обвързани от договор за
изработка, съгласно който изпълнителят – третото лице помагач в процеса, се е
задължил да извършва дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната
мрежа и пътните с..
Не се спори, че участъкът в който се е състояло процесното ПТП е
включен в списъка по Приложение 11 за осъществуване на поддръжка. В
същото Приложение е посочено и нивото на поддържане. В т.1.2.1 се
включват дейносттите по текущ ремонт и поддържката на пътните настилки.
Съгласно чл.2.2. от договора в зависимост от целите, за които се осъществява
поддържането, същото може да бъде превантивно и текущо рутинно. В т.2.2.1
4
е посочено какво се има предвид под “превантивно поддържане” като една от
посочените дейности е: затваряне на повърхностни пукнатини по
повърхността на пътната настилка. В т.2.2.2 са определени дейноститте по
“текущо поддържане” като част от тях са :“почистване и отстраняване на
отделни малки повреди по пътното платно” и “ ремонт на отделни
разрушения по пътното платно – дупки, пукнатини, пропадане, обрушени
ръбове и др.”, л.30 от делото пред СРС.
Съгласно договореното в т.9.1 възложителя упражнява контрол по
изпълнението чрез месечни и постоянни инспекции като месечните
инспекции са планирани предварително и за тях е необходимо предварително
уведомяване на изпълнителя. Съгласно чл.9.1.2 от договора възложителят
може да извършва проверки на нивото на поддържане като част от цялостната
работа като това може да се прави по собствена инициатива по всяко време и
на всеки един булевард или улица, или съоръжение, включени в предмета на
договора. За този вид контрол не е необходимо предварително уведомяване на
изпълнителя. В тази хипоеза, ако възложителят открие, че не са постигнати
критериите за ниво на поддръжка, то следва незабавно да уведоми
изпълнителя с нарочно изготвен в писмена форма уведомителен протокол като
се даде възможност на изпълнителя да предприеме действия по
възстановяване на улицата в съответствие с нивоо на подържане възможно
най-скоро.
Съгласно чл.9.2 изпълнителят се задължава да извършва периодично за
своя сметка проверки на нивото на обслужване на пътя /л.36 от делото пред
СРС/.
Всяка инспекция следва да бъде документирана с протокол като се
изготвят и доклади с констатации- чл.9.2.1.
Честотата на инспекциите за текущо и превантивно поддържане са поне
веднъж на месец за нива А,Б и В, а по искане на възложителя може и на по-
къси периоди от един месец.
Същевременно в т.11.1.3 от договора е посочено сред задълженията на
възложителя да упражнява цялостен и непрекъснат контрол върху качеството
при изпълнението на работите, а сред правата на възложителя е посочено, че
може да проверява изпълнението по всяко време относно качеството на
видовете работи.
5
В подкрепа на тезата си, че е изпълнил задълженията си по договора
ответникът по обратния иск представя констативни протоколи /л.74 и следв.
от делото пред СРС/ от 27.03.2017 г., 28.03.2017 г., 27.04.2017 г., 28.04.2017 г.
като в първите три относно дупките е отбелязяно “нула”, т.е. не са
констатирани такива. /В последния графата не е попълнена, но същият
протокол е далеч след процесното ПТП и е неотноим/. Самите констативни
протоколи са подписани и от двете страни по договора за изработка без
възражения.
Спорно по делото е установяват ли представените от ответника по
обратния иск, констативни протоколи нивото на изпълнение; налице ли е
неизпълнение на договора за изработка и чие е това неизпълнение и съответно
кой следва да понесе отговорността.
Регресната отговорност на изпълнителя пред възложителя, който е
изплатил обезщетение на пострадалия възниква от установените между
възложител и изпълнител отношения по договор за изработка - кои работи са
възложени и кога и как са изпълнени. Изпълнителят не отговаря пред
възложителя, ако той е изпълнил надлежно всички възложени задължения по
договора за изработка и въпреки това е ангажирана отговорността на
възложителя пред пострадалия - виж Решение № 465 от 28.12.2012 г. на ВКС
по гр. дело № 1157/2011 г., ІV г. о., ГК.
Няма съмнение, че наличието на дупки, които застрашават безопасността
на движението и съответно са в състояние да причинят увреждания на пътните
превозни средства и пешеходци при движението им по платната на
общинските П., които са в предметния обхват на процесния договор /които
вреди несъмнено имат характера на предвидими/, представлява неизпълнение
на договорните задължения.
Действително задължението на възложителя да приеме работата се
запълва съдържателно с нуждата от извършване на активни действия - да
прегледа изработеното за недостатъци и да уведоми веднага изпълнителя при
наличието на явни такива - чл. 264, ал. 2, изр. 1 ЗЗД. Според посочената
разпоредба, скрити недостътици са такива, които съществуват, но не могат да
се открият при обикновения начин на приемане на изработеното или такива,
които са се проявили по-късно, за които изрично в закона е предвидено, че
поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им
6
/или в уговорения между страните срок/, което не е необходимо само ако
изпълнителят е знаел недостатъците - чл. 264, ал. 2, изр. 2 и 3 ЗЗД /в тази
хипотеза възражението трябва да се доведе до знанието на изпълнителя в
максимално кратък, адекватен според обстоятелствата срок/. Ако
поръчващият не направи такива възражения, работата се счита приета,
съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД - с неуведомяването за недостатъци - явни или
скрити, се преклудира възможността на възложителя да реализира
отговорността на изпълнителя за некачествено изпълнение по чл. 265 ЗЗД. За
да може да търси някоя от възможностите, предвидени в посочения законов
текст, възложителят трябва да запази правата си по чл. 264 ЗЗД, като липсата
на уведомление до изпълнителя незабавно след откриване на видими
недостатъци или появили се скрити недостатъци води до преклудиране на
правата по чл. 265 ЗЗД. Законът не изисква конкретна форма, в която следва да
бъдат заявени възраженията по чл. 264, ал. 2 ЗЗД, поради което е допустимо те
да са направени и само устно /виж например Решение № 202 от 27.02.2015 г.
на ВКС по т. д. № 4123/2013 г., ІІ т. о., ТК/.
Наличието на дупка на пътното платно е установена със задължителна
сила на мотивите на първоинстанционното решение в частта по предявения
главен иск, в която част решението е влязло в сила, а ответникът по обратния
иск е участвал в производството като трето лице-помагач на страната на
Столична община.
Въззивната инстанция приема, че представените от ответника по
обратния иск констативни протоколи установяват приемане на работата до
посочените в тях дати. В конкретния случай застрахователното събитие е
настъпило на 01.04.2017 г., т.е. е с последваща дата на тези отразени в
констативните протоколи от 27.03.2017 г.и 28.03.2017 г.
Както вече посочихме по-горе констативните протоколи с дати на
съставяне от 27.04.2017 г. и 28.04.2017 г. са с дати далеч след настъпването на
процесното събитие.
Доколкото и са касае до задължение по осъществяване на “текущ
ремонт”, то съдът приема, че е налице неизпълнение на поетото от третото
лице помагач на страната на първоначалния ответник, договорно задължение
и това неизпълнение е виновно.
Съгъласно т.18.3 от договора за изработка при причиняване на ПТП и/или
7
възникване на щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение
предмета на договора, както и на всички нормативи и технически изисквания,
изпълнителят носи пълна имуществена отговорност за причинените вреди,
л.42 от делото пред СРС.
В този смисъл въззивната инстанция приема, че са налице всички
елементи от правопораждащия договорната отговорност на ответника
фактически състав по чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 82 ЗЗД вр. с чл.258 ЗЗД.
Главницата ще следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба по обратния иск - 14.04.2022 г. до
изплащане на вземането,
Налага се извод, че обжалваното решение в частта, в която е
отхвърлен обратния иск е неправилно и като такова ще бъде отменено.
Вместо това ще бъде постановено друго, с което претенция ще бъде
уважена.
Тъй като регресното притезание зависи от удовлетворяването на правото,
предмет на първоначалните искове, третото лице-помагач и ответник по
обратния иск ще плати, след като ищецът по обратния иск изпълни
постановеното срещу него осъдително решение.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора следва да се присъдят разноски в полза на
Столична община /ищец по обратния иск/. Такива са сторени – 50 лв.-
държавна такса за обратния иск и разноски за процесуално представителство-
юриск.възнаграждение, което съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК определя в
размер на 100 лв. или общо разноски в размер на 150 лв.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника разноски се следват. Такива са
сторени – 25 лв.- държавна такса за въззивното обжалване и разноски за
процесуално представителство- юриск.възнаграждение, което съдът на
основание чл.78, ал.8 ГПК определя в размер на 100 лв. или общо разноски в
размер на 125 лв.
Въззиваемият /трето лице помагач и ответник по обратния иск/-“П. и
8
с.” ЕАД, не претендира разноски, а и такива не се следват.
Въззиваемият – ЗК „Л.И.“ АД, ищец пред СРС, не претендира разноски
и такива не му се присъждат.
Водим от горното, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 13744 от 09.08.2023 г. по гр.д. 67407 по описа за 2021 г.
на СРС, ГО, 64 състав, в частта, в която е отхвърлен, предявеният от
Столична община с адрес – гр. София, ул. “Московска” № 33, обратен иск с
правно основание чл.82 вр. с чл.258 ЗЗД, срещу третото лице помагач на
страната на ответника - „П. и с.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“****
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „П. и с.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“****, да заплати на Столична община, с адрес: гр.
София, ул. Московска № 33, на основание чл.82 вр. с чл.258 ЗЗД, сумата от
356, 61 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на задължение по
сключен между страните договор № СОА 15-РД55-241 от 27.04.2015 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба по обратния иск -
14.04.2022 г. до изплащане на вземането, при условие, че Столична община
заплати на „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“****, сумата от 356, 61 лв. по постановеното срещу Столична
община решение по главния иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 26.11.2021 г. до окончателното й изплащане,
както и на основание чл.78, ал.1 ГПК- сумата от 400 лв. – разноски по главния
иск.
ОСЪЖДА „П. и с.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
9
управление: гр.София, ул.“**** да заплати на Столична община, с адрес: гр.
София, ул. Московска № 33, сумата в размер на 150 лв.- разноски /по
обратния иск/ пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА „П. и с.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“**** да заплати на Столична община, с адрес: гр.
София, ул. Московска № 33, сумата в размер на 125 лв.- разноски пред
въззивната инстанциь.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, арг. от чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10