Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...............
гр.
Карлово, 09.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският
районен съд ІІІ наказателен състав,
на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай Мурадов
при секретаря Красимира Божакова, като разгледа докладваното от съдията наказателно
административен характер дело № 43 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № **г. на Директора на Д.Н.П.Н.Б.“, на К.С.В., ЕГН**********
***, на основание чл.81, ал.1, т.1 от ЗЗТ е наложено административно наказание -
глоба в размер на 500 лева, за нарушение на
чл.21, т.16, пр.2 от ЗЗТ във вр. с т.3 от част 3.2.2.2 „Зона
Многофункционална“ от Плана за управление на НПЦБ 2016 - 2025 г.
Недоволен
от наказателното постановление е останал жалбоподателят и чрез пълномощника си
го обжалва, като с жалбата моли съда да отмени същото като неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се за допуснато съществено процесуално нарушение,
поради неясно посочване на
обстоятелствата по извършване на нарушението и непосочване на мястото на
нарушението.
В
с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. Ш. - надлежно упълномощен, който поддържа жалбата и
прави искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Излага доводи
за недоказаност на нарушението.
Органът,
издал наказателното постановление, редовно призован, се представлява от адв. А. - надлежно упълномощен, който оспорва жалбата,
счита атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно,
поради което пледира същото да бъде потвърдено
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата
е подадена от лице, притежаващо правен интерес да обжалва атакуваното
наказателно постановление, в законоустановения срок,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
от съда е основателна.
След
като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на
разпитаните в качеството на свидетели Г.И. /като актосъставител/,
Н.С. /като свидетел по акта/, С. А. и С.В. /по искане на жалбоподателя/, както
и приобщените писмени доказателства - Заявление за издаване на разрешително за паша с вх. №..г., ведно с Декларация за спазване на
правилата при паша на селскостопански животни в НПЦБ
и условията за опазване на съответните пасища, подписана от К.С.В. на
08.03.2018 г. и пълномощно, с нотариално заверен подпис на упълномощителя
К.С.В. на 05.08.2015 г., Заявление за издаване на разрешително за паша с вх. №..г., ведно с Декларация за спазване на
правилата при паша на селскостопански животни в НПЦБ
и условията за опазване на съответните пасища, подписана от К.С.В. на 08.03.2018
г.; Разрешително №..г. за паша на домашни животни,
издадено от ДНПЦБ за срок от 01.05.2018 г. до 15.11.2018 г.; Разрешително №..г.
за паша на домашни животни, издадено от ДНПЦБ за срок
от 01.05.2018 г. до 15.11.2018 г.; Уведомление за придвижване на селскостопански
животни на територията на НПЦБ с вх. №94 00-188/21.05.2018 г.; Констативен
протокол №0015488/20.05.2018 г. (вх. №81 00-136/21.05.2018 г.), от който е
видно, че 95 бр. говеда и 5 бр. коне са заели пасище Р. на 20.05.2018 г.; Уведомление
за придвижване на селскостопански животни на територията на НПЦБ с вх. №94
00-307/14.06.2018 г.; Констативен протокол №0015150/13.06.2018 г. (вх. №81
00-267/14.06.2018 г.), от който е видно, че 35 бр. говеда и 18 бр. коне са
заели пасище Ж. на 13.06.2018 г.; Уведомление за придвижване на селскостопански
животни на територията на НПЦБ с вх. №94 00-600/20.09.2018 г.; Констативен
протокол №0015695/19.09.2018 г. (вх. №81 00-734/20.09.2018 г.), от който е
видно, че 95 бр. говеда, собственост на К.С.В. са освободили пасище Р. в НПЦБ
на 19.09.2018 г.; Уведомление за придвижване на селскостопански животни на
територията на НПЦБ с вх. №94 00-617/27.09.2018 г.; Констативен протокол
№0015657/24.09.2018 г. (вх. №81 00-767/27.09.2018 г.), от който е видно, че 47
бр. говеда, собственост на К.С.В. са освободили пасище Ж. в НПЦБ на 24.09.2018
г., Констативен протокол №0015981/07.08.2018. г. (вх. №81 00-553/10.08.2018 г.)
ведно с 14 бр. снимки (заверени); Справка от
Интегрирана информационна система на БАБХ за наличните животни в обект с епизоотично значение (ОЕЗ): Пасище към 07.08.2018 г. с вх.
№06 00-138/16.08.2018 г.; Покана за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) изх. №94 00-508/28.08.2018 г. и известие за
доставка, удостоверяващо лично получаване на 04.09.2018 г. на поканата; АУАН
№7129/13.09.2018 г. (вх. №79 00-125/14.09.2018 г.), Допълнителни писмени
обяснения с вх. №94 00-592/19.09.2018 г., представени извън срока по чл.44, ал.1
от ЗАНН; Наказателно постановление №109/21.12.2018 г. (изх. №80
00-109/21.12.2018 г.) и известие за доставка, удостоверяващо получаване на
03.01.2019 г. на наказателното постановление; Пощенски
плик с клеймо от 09.01.2019 г. за изпращане на пратка от адв.
С.Ш. до ДНПЦБ. Пратката е регистрирана в Деловодството на ДНПЦБ - Жалба с вх.
№96 00-1/10.01.2019г., съдът намери за установено следното:
На
07.08.2018 г. служителите на ДНПЦБ - свидетелите Н.С. и С. А. осъществявали
служебните си задължения в района на Ц.С.П.. Около 10.20 часа на посочената
дата, на територията на НПЦБ, зона Многофункционална, П. участък К.,
охранителен участък „Р.“, пасищен район „Р.“ в местност билото западно от връх М.Ч.в
землището на гр. К.., на място с GPS координати
N ** представляващо защитена територия по смисъла на чл.5, т.2 от ЗЗТ
свидетелите установили 76 бр. говеда, които пашували
без пастир. Служителите на ДНПЦБ успели да установят номерата на ушните марки
на 53 бр. говеда, които надлежно описали.
За
извършената проверка бил съставен констативен протокол № **от 07.08.2018 г.,
към който бил приложен и снимков материал от проверката, който бил направен със
служебен фотоапарат.
Въз
основа на изготвения констативен протокол била извършена справка в ИИС на БАБХ
за наличните животни в ОЕЗ към 07.08.2018 г., от която било установено, че
говедо с номер на ушната марка *** е собственост на жалбоподателя.
Съобразно
издаденото разрешително за паша на В. № ..г., и показанията на св. С. и св.А. се
установява, че това животно се намирало на пасището си, но не било придружено
от пастир.
Във връзка с установеното В. бил поканен да се
яви на 13.09.2018 г. за съставяне на АУАН, като поканата получил лично на 04.09.2018
г.
На
13.09.2018 г., /като в самия АУАН грешно е вписана дата на съставянето му
13.08.2018г./ в присъствие на жалбоподателя, оправомощено
длъжностно лице съставило процесния АУАН, с който приело,
че жалбоподателят е осъществил нарушение на чл.21, т.16 от ЗЗТ във вр. с т.3 от част 3.2.2.2 зона
Многофункционална от Плана за управление на НПЦБ 2016 - 2025 г., тъй като на 07.08.2018
г., в 10.20 ч., на територията на НПЦБ, зона М.., п.. у.. К., охранителен
участък „Р.“, местност билото западно от връх М.ч., на място с
GPS координати N 42º43´26.3´´ Е
24º52´44.0´´, пашува стадо от
76бр. говеда без пастир, 1бр. домашно животно-едър рогат добитък /говедо/
номер на ушната марка .. е собственост на К.С.В.
ЕГН**********, като с това си деяние В.
осъществявал дейност по ползване на природен ресурс в защитена територия - паша на селскостопански животни в зона Многофункционална без пастир.
АУАН
бил връчен на жалбоподателя, като той вписал възражения.
На
21.12.2018 г. от оправомощено длъжностно лице било
издадено атакуваното наказателно постановление, с което при идентично посочени
с акта обстоятелства по нарушението, на жалбоподателя било наложено на
основание чл.81, ал.1, т.1 от ЗЗТ административно наказание - глоба в размер на
500 лева, за нарушение на чл.21,
т.16 пр.2, от ЗЗТ във вр. с т.3 от част 3.2.2.2 Зона
Многофункционална от Плана за управление на НПЦБ 2016 - 2025 г.
При
така установената и приета от съда фактическа обстановка, съдът направи
следните изводи от правна страна:
Като
въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва
да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност.
При
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
наказателното постановление следва да бъдат спазени задължителните изисквания,
визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като следва възприетата
правна квалификация да съответства с изложените факти по извършване на
нарушението, които от своя страна следва да съдържат всички признаци от
обективна и субективна страна на деянието, за да може да се подведе текстовото
изписване под съответна правна норма, свързана с нарушение на дължимо
поведение. В случая съдът констатира, че
тези изисквания са спазени и възраженията на повереника
в този смисъл са неоснователни.
Безспорно
се установява от събраните доказателства, че към датата на извършената проверка
са налице съставомерни действия от обективна и
субективна страна за осъществяване на административно нарушение по смисъла на чл.21,
т.16, пр.2 от ЗЗТ във вр. с т.3 от част 3.2.2.2 „З..м.
от Плана за управление на НПЦБ 2016 - 2025 г. от страна на К.В.. Несъмнено е
установено, че при извършената проверка е осъществявана паша
от домашно животно, негова собственост, без да е придружено от пастир в
защитена територия на НПЦБ. В настоящият случай това обстоятелства е безспорно
изяснено с разпита на свидетелите и от представените писмени доказателства и те
са относими към момента на извършване на административната
проверка от компетентните органи. За това настоящата въззивна
инстанция счита, че е изяснен по категоричен и несъмнен начин и автора на
административното нарушение, който е собственик на животното, като е налице
негово съставомерно поведение за административно
нарушение на чл.21, т.16, пр.2 от ЗЗТ
във вр. с т.3 от част 3.2.2.2
„Зона Многофункционална“ от Плана за управление на НПЦБ 2016 - 2025 г.
Налице
са обаче обективните предпоставки за определяне на настоящият случай като
маловажен по смисъла на чл.28, б.а от ЗАНН. Този извод несъмнено се обективира от цялостната преценка на събраните
доказателства. Налице са всички онези основания, които касаят приложението на
разпоредбата на чл.28 б.а от ЗАНН. Тези обстоятелства не са били правилно преценени
от наказващия орган и той незаконосъобразно е пристъпил към ангажиране и
понасяне на административно-наказателна отговорност от страна на жалбоподателя.
Предпоставките на чл.28 б.а от ЗАНН са приложими, защото случаят се явява маловажен най-вече с оглед на
обстоятелството, че говедото, макар и без пастир е пашувало
в местност за която на собственика му е издадено съответно разрешение и не е
напускало тази местност, но в същата неправомерно е пашувало
стадо от 75 бр. говеда.
В конкретният случай наказващият
орган не е отчел превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
обстоятелства, свързани с факта, че от страна на нарушителя е оказаното
съдействие при установяване на нарушението, като си е признал, че домашното
животно е негово, но се е отклонило от основното стадо при което е имало
пастир-св. С.. К..В., който е син на
жалбоподателя, поради навлизане в пасището им на голямо чуждо стадо от говеда,
което се потвърждава от гласните и писмени доказателства по делото. Административното нарушение е за първи път,
което се потвърждава както от АУАН така и от НП. От целия доказателствен
материал е видно, че В. не е допускал друго такова нарушение нито преди, нито
след установяване на процесното. Липсват отегчаващи
отговорността обстоятелства. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл.28
б.а от ЗАНН при маловажни случай на административни нарушения не се налага
административно наказание, а само се предупреждава нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Безспорно в настоящият случай административно–наказващият
орган при даденото от него описание на извършеното административно нарушение е
следвало да направи съответната преценка за приложение на разпоредбата на чл.28
б.а от ЗАНН и да прецени на база принципа на съразмерност по смисъла на чл.6 от АПК необходимостта от налагане на административна санкция, която дори и в
минимален размер е необосновано тежка за степента на засегнатост
на обществените отношения от осъщественото деяние. Не излагането на конкретни
мотиви на база съответните доказателства защо не са налице условията на чл.28
б.а от ЗАНН от своя страна води до съществено ограничение на правото на защита
на нарушителя и винаги е съществено административно нарушение на
административно–наказателните правила. Налице е неправомерно поведението на
административно-наказващите органи, които на основание неправомерното описание
са пристъпили към търсенето на административно-наказателна отговорност от В..
Неприлагането на разпоредбата на чл.28 б.а от ЗАНН за конкретния случай спрямо
конкретният субект на административно нарушение неоснователно е ограничило
неговите процесуални права на защита. Безспорно е, че обществената опасност на
деянието и дееца са изключително ниски, а наложената санкция, дори в един
минимален размер, би била неоправдано висока. Затова настоящият съдебен състав
счита, че като най-съответно на извършеното административно нарушение се явява
спрямо него да бъде приложена разпоредбата на чл.28 б.а от ЗАНН, като се
предупреди, че при следващо нарушение ще бъде наказан, а водената преписка да
се прекрати с мотивирана резолюция. Маловажните случаи на административни
нарушения не се наказват и административното производство се прекратява по
заповед на административно-наказващия орган, защото са налице обективни
предпоставки за това - нарушението е за първи път, то е с ниска степен на
засягане на охраняваните обществени отношения по защита на природно защитени
територии, не са настъпили някакви конкретни противоправни
последици. На конкретният нарушител за конкретно вмененото му административно
нарушение не е следвало да бъде наложена посочената в НП “глоба” в размер от
500 лева, защото тя се явява несъответна
на обществената опасност на деянието и дееца. Законосъобразно е в настоящият
случай единствено да се предупреди жалбоподателя, че при повторно нарушение ще
му бъде наложена такава санкция. Тези обстоятелства не са били правилно
преценени от наказващия орган, защото макар формално да се позовава на тяхното
обсъждане, липсва в издаденият административен акт онази необходима оценка на
събраните факти и преценка на изяснените обстоятелства по извършеното
административно нарушение. Ако бе подходено с
необходимият за това анализ при спазване на изискванията на чл.27 от ЗАНН, то
несъмненият извод би се явил за необходимостта от това, да не се стига до
ангажиране и понасяне на административно-наказателна отговорност от страна на
жалбоподателя. Като не е изпълнил и отчел тези предпоставки, той неправилно е
наложил административно наказание. Настоящата инстанция счита, че при така
определеното наказание не биха могли да бъдат постигнати целите на наказанието
по смисъла на чл.12 от ЗАНН, като доводите на настоящият съдебен състав са за наличието
на конкретни маловажни обстоятелства,
които касаят приложението на разпоредбата на чл.28 б.а от ЗАНН.
Затова,
при така установените фактически обстоятелства и направени правни изводи, след
преценка на събраните доказателства съдът намира, че неправилно
административно-наказващият орган е приел да бъде санкциониран жалбоподателя за
това, че е осъществил нарушение на
разпоредбата на чл.21, т.16, пр.2
от ЗЗТ във вр. с т.3 от част 3.2.2.2
„Зона Многофункционална“ от Плана за управление на НПЦБ 2016 - 2025 г.
В
предвид на изложеното, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно
като краен резултат и като такова следва да се отмени.
В
този смисъл е и решение по К.А.Н.Д. №250 по описа за 2017 година на
Административен съд гр.Пловдив.
Воден
от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № **г. на Директора на Д.Н.П.Н.Б.“,
с което на К.С.В., ЕГН********** ***, на основание чл.81, ал.1, т.1 от ЗЗТ е
наложено административно наказание - глоба в размер на 500 лева, за нарушение
на чл.21, т.16, пр.2 от ЗЗТ във вр.
с т.3 от част 3.2.2.2 „З.. М..“ от Плана за
управление на НПЦБ 2016 - 2025 г.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване от
страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.
Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.