Р Е Ш Е Н И Е
№262018
гр. Пловдив, 18.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVIІ гр. с., в открито съдебно заседание на 14.06.2021г., в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН
АТАНАСОВ
при секретаря Василена Стефанова, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 16115 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Правната квалификация на иска е
чл. 422 ГПК, ал. 1 във връзка с чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, във връзка с чл. 6, ал. 1,
т.10 ЗУЕС.
С искова молба вх. № *****г. ищец
„Агенция Монк“ ЕООД с ЕИК ********* с управителя В. Ж. чрез адв. В.М. изменена
по реда на чл. 214 ГПК с молба вх. № ****. се иска да се признае за установено
по отношение на отв. Щ.Д.Х. с ЕГН ********** с адрес: ***, че последната дължи
сумата от 112 лева както следва:
14 лева такса за поддръжка на
общите части на сградата за периода м.август 2019г. – м.декември 2019г.,
14 лева – такса за поддръжка на
общите части на сградата за периода м.януари до м. юни 2020г.
42 лева – дължими вноски към
управляващото дружество съгласно договор за управление и поддръжка от
05.07.2018г. с управител на ЕС
70 лева – дължими вноски към
управляващото дружество съгласно договор за управление и поддръжка сключен на
05.07.2018г.
за които суми е била издадена
заповед № *****. по ч.гр.д. № *****г. по
описа на РС – Пловдив. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник Щ.Д.Х. чрез адв. В.Б.
оспорва предявените искове.
Съдът след като се запозна със
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.
12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна
следното.
Със заповед № *****. по ч.гр.д. № ****. по описа на РС – Пловдив е
разпоредено отв.Х. да заплати в полза на ищеца следните суми:
70 лева – такси за поддръжка за
периода м. август 2019г. – м.декември 2019г
84 лева – такси за поддръжка и управление за периода м.януари – м.
юни 2020г.
за апартамент № ** за ЕС с
административен адрес гр. ****, ул. *** № **, вх.* съгласно решение на ОС на ЕС
от 02.7.2018г. и съгласно договор за управление и поддръжка на ЕС с ищеца.
Страните не спорят, че ищецът е
управител на процесната ЕС по силата на договор за управление и поддръжка,
както и че ответникът притежава апартамент № **, респ. има качеството на етажен
собственик.
Още със изменението на исковата
молба с молба вх. № **** не става ясно как точно се намалява сумата от 154 лева
на 112 лева тъй като сборът от всички суми 42+14+72+14 по молбата от 17.
05.2021г. е равен на 140 лева. Вероятно ищецът формира сумата от 112 лева като
сбор от такса поддръжка и такса управление / възнаграждението по договора за
управление/ т.е 42 лева + 70 лева за периодите от м.август до м. декември
2019г. и от м. януари до м. юни 2020г., но не става ясно сумите от 14 лева как
се отнасят към сумата от 42 лева и 70 лева. Налице е пълно несъответствие между
основанието като правопораждащ фактически състав вземанията за сумите за които
е била издадена заповедта по чл. 410 ГПК.
Така веднъж сумата от 70 лева
представлява такса за поддръжка на общите части за периода от август-декември
2019г., а друг път сумата от 84 лева представлява такса за поддръжка и управление за януари-юни 2020г., без
да е ясно обаче в тази сума от 84 лева каква част се включва за такса
управление и каква част такса поддръжка.
Отново в сферата на вероятностите
съдът предполага, че ищецът претендира сумата от 42 лева /м.август до м.
декември 2019г./ като сбор от 14 лева за такса поддръжка общи части и 28 лева
такса управление, а сумата от 70 лева /м. януари до м. юни 2020г/ е сбор от 14
лева за такса общи части и 56 лева такса за управление. В този случай обаче
отново е налице липса на идентитет между сумите по заповедта по чл. 410 ГПК,
тъй като в заявлението, а от там и в заповедта заявителят въобще не е
прецизирал претенцията за 70 лева като сбор от такса поддръжка общите части и
такса управление, посочил е единствено такса
поддръжка.
Следователно 28 лева такса
управление /период м.август до м. декември 2019г/ е свръх петитум на настоящия
иск защото въобще в заповедта няма такса управление за този период поради което
производството е недопустимо в тази му част, а за сумата от 14 лева
производството е недопустимо, тъй като ищецът не посочва за кой месец измежду
август-декември се отнася тази сума или тя е съразмерна за всеки от месеците,
т.е по 2,80 лева месечно, т.е съдът е в обективна невъзможност да се произнесе
по този иск тъй като не знае за кой точно месец се претендира поради което и
производство в тази му част е недопустимо.
Сумата от 84 лева по заповедта по
чл. 410 ГПК съпоставена със сумата от 70 лева е отново абсолютно неясна за какво
се претендира, тъй като, първо, изначално в заповедта е неясно каква част от 84
лева се разпределят измежду такса поддръжка общи части и такса управление, че
да може на базата на това разпределение да се съпостави основанието на
установителния иск в частта му за 70-те лева. Неясно е защо ищецът диференцира
с молбата от ****. тези 70 лева за такса управление след като въобще в
заповедта по чл. 410 ГПК няма такава диференциация и за пръв същата се въвежда като
дори посочва че към тях претендира и 14 лева, което както се отрази води до
противоречие/ при което настоящата инстанция не може да установи каква е точно
волята на ищеца за тези 70 лева – да ги установява като сбор от 14 лева за
такса общи части и 56 лева такса за управление или да ги установява като сбор
от 70 лева такса управление плюс 14 лева такса общи части. В първия случай
искът е отново недопустим, тъй като изначално в заповедта няма такова деление,
каквото се извършва с изменението на исковата молба, а във втория случай искът
отново би бил недопустимо тъй като сборът от сумите 42+14+72+14 не съответства
на изменението.
Предвид на гореизложеното
предявения иск се явява недопустим на основание чл. 130 ГПК поради което и
въобще не може да се приеме, че е предявен иск по смисъла на чл. 415, ал.1, т.1 ГПК с оглед на което заповедта по чл. 410 ГПК следва да се обезсили изцяло.
На основание чл. 78 ГПК в полза
на ответник Х. се присъжда стореното от нея възнаграждение в размер на сумата
от 750 лева съгласно представения списък на разноски.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения иск с искова молба вх. № *****. от ищец „Агенция Монк“ ЕООД с
ЕИК ********* с управителя В. Ж. чрез адв. В.М. изменена по реда на чл. 214 ГПК
с молба вх. № ****. ПРОТИВ Щ.Д.Х. с
ЕГН ********** с адрес: *** КАТО НЕДОПУСТИМ
И ПРЕКРАТЯВА производството по делото;
ОБЕЗСИЛВА
изцяло заповед № ****. по ч.гр.д. № ***г. по описа на РС – Пловдив;
ОСЪЖДА
„Агенция Монк“ ЕООД с ЕИК ********* с управителя В. Ж. със седалище и адрес на
управление: гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Щ.Д.Х. с ЕГН ********** с адрес: ***
лева разноски за настоящата инстанция.
Решението има характер на
Определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Веселин Атанасов
Вярно с оригинала.
ЕН