Р Е Ш Е Н И Е
№260453/16.12.2022г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двори декемри, през две хиляди двадесет и втора
година, проведено в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №4123 по описа на Варненски районен съд за
2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на И.Д.Г., ЕГН ********** *** в качеството му на баща и законен
представител на детето Д И.Д.,
ЕГН **********, с която се иска предоставяне упражняването на родителските права по отношение
на детето на бащата, определяне местоживеенето при него, определяне
на контакт на детето с неговата майка К.Г.Х., ЕГН **********
***, както и осъждане на последната да заплаща
издръжка в полза на детето в размер на 250 лева месечно (съобразно допуснато изменение на предявения иск по
размер),както и издръжка за минал период
в размер на 200 лева, считано една година
преди завеждане на исковата молба в съда, на осн.
чл. 127, ал.2, чл.143 и чл. 149 СК.
В исковата молба е
посочено, че детето Д е родено по време на съвместното съжителство на страните.
Твърди се, че майката напуснала окончателно семейното жилище на 12.07.2019г.,
като оставила детето изцяло на грижите на бащата, който и към настоящия момент
продължава да полага същите, подпомаган от близките си. Посочва се, че ответницата
напълно се дезинтересирала от детето си след този
момент. Ищецът намира, че притежава нужния родителски капацитет, както и че
може в пълна степен да задоволява нуждите и потребностите на детето, свързани с
отглеждането и възпитанието му.
В срок е депозиран
отговор на исковата молба от ответницата, чрез назначения й особен
представител, в който е застъпено становище за неоснователност на така
предявените искове. Оспорено е твърдението за изоставяне на детето от майката.
Излагат се доводи за прекомерност на претендираната от ищеца издръжка, като в
тази връзка моли за определяне на такава в минимален размер. По отношение на
искането за заплащане на издръжка за минало време е посочено, че такава не се
дължи за целия претендиран период, доколкото до
фактическата раздяла на страните, нужната издръжка за детето е заплащана и от
двамата родители.
Съдът, след преценка на представените
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Представено по делото е удостоверение
за раждане на детето Д И.Д., роден на ***г., от което се установява, че
родители на детето са страните по спора.
Депозиран е социален доклад на
25.10.2022г. от Дирекция „СП“ – Варна, в
който се посочва, че считано от 12.07.2019г. грижите за детето Д са поети от
неговия баща, който среща подкрепа при отглеждане на същото от неговите
родители – баба и дядо на детето по бащина линия. Жилището, в което се отглежда
детето е подходящи условия за отглеждане
на дете на възрастта на Д. Детето посещава детска градина в гр. Игнатиево, като
се намира в подготвителна група. Установява се голям напредък в образователното
развитие на детето при осъществен разговор между социалните служители и
педагозите осъществяващи неговото обучение. В доклада се посочва, че родителите
на детето са разделят пред 2019г., от който момент грижите за Д се поемат от
неговия баща. Ищецът познава потребностите на детето, разполага с необходимия
родителски капацитет за да го подпомага в развитието му. Майката трайно се е
установила да живее извън територията на страната. Бащата осъзнава
необходимостта от присъствие на двамата родители в живота на детето, като
заявява готовност да съдейства за осъществяване на контакт с майката.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Когато родителите не постигнат съгласие по въпросите за това, кой от двамата ще
упражнява родителските права, респ. местоживеенето на детето, режима на личен
контакт и издръжката, то на осн. чл. 127, ал.2 СК
въпросът се разрешава от съда по настоящия адрес на детето. Компетентността на
Варненски районен съд да разгледа настоящото производство, което е образувано
по депозирана на 22.04.2020г. искова молба, окончателно е разрешен с
Определение № 162/04.07.2022г., постановено по ч.гр. дело № 749/2021г. на ВКС.
От представените по делото писмени
доказателства съдът приема, че родители на детето Д са страните по спора. Към
момента на депозиране на исковата молба в съда бащата е отглеждащия родител. Последният
е създал адекватни условия в домът си за отглеждане на дете в неговата възраст,
като от представения по делото социален
доклад изготвен от ДСП – Варна се установява силно изградена емоционална връзка
между бащата и детето.
По въпроса относно това, че бащата
следва да упражнява родителските права по отношение на детето, както и че при
него следва да бъде определено местоживеенето му спор между страните няма.
Съдът също намира, че с оглед защита правата и законните интереси на детето,
следва създаденото статукво да бъде запазено, като родителските права по
отношение на Д бъдат предоставени на бащата, при който се определи и
местоживеенето на детето.
По въпроса за режима на личен контакт
на детето с неговата майка:
Въпросът относно режима на личен
контакт между майката и детето следва да бъде разрешен с оглед охрана
интересите на детето, като бъдат взети в предвид обстоятелства относими към
този въпрос. От приетия по делото социален доклад изготвен от ДСП – Варна се установява,
че родителите на детето са разделени
считано от 2019г., от който момент бащата е отглеждания родител. Майката трайно
е установена в чужбина, като от друга страна бащата заявява, че осъзнава
потребността на детето да поддържа контакт със своята майка, при което е готов
да съдейства за осъществяване на това обстоятелство.
Наред с изложеното съдът намира, че
трайното установяване на ответницата в чужбина неминуемо води до настъпване на
родителско отчуждение, което следва да бъде компенсирано с първоначален период
на адаптация, така че детето отново да привикне към трайно отсъстващия в
животът му родител. В тази насока следва да бъде определен режим на личен
контакт между майката и детето, като бъде дадена възможност същата да
осъществяват контакт, като вижда и взима детето всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 9,00 часа до 16,00 часа, без приспиване при нея. Доколкото
майката отсъства от страната, като няма данни дали и кога същата ще се завърне,
съдът не може да определи адаптационен период, през което време да бъде
преодолян разрива в личните и емоционални отношения между детето и отсъстващия
негов родител. Това мотивира да определи режим на личен контакт без приспиване
при майката.При промяна в обстоятелствата, които обуславят ново преразглеждане
на режима, то същия може да бъде допълнително разширен, но това зависи от
поведението на майката, която към момента отсъства от живота на детето.
По
отношение на издръжката:
Размерът на издръжката се съобразява с
възможностите и материалното състояние на родителите и същевременно с
необходимите за развитие на детето условия на живот, в границите установени от чл.142, ал.2 от СК. За определяне нуждите на
детето следва да се вземе предвид възрастта, образованието и другите
обстоятелства, които са от значение за случая. Възможностите на лицата, които
дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и
квалификация.
Д е на 6 години. Детето се намира в подготвителна
група в детско заведение, като на същото през следващата 2023г. предстои да
постъпи в първи клас. Съдът при
определяне размера на дължимата в полза на детето издръжка изхожда от една
страна от потребностите на детето, които съобразява с материалните възможности
на неговите родители. Както вече съдът посочи предстои детето за започне
образованието си в училище, което предоставя повишаване разходите за неговото отглеждане.
За определяне на издръжката следва да бъдат взети в предвид и настъпилите инфлационни
процеси за времето от сезиране на съда с исковата молба до приключване на
съдебното дирене. Следва да бъде взето в предвид и очакваното изменение в
размера на минималната работна заплата от 710 лева на 850 лева, очаквано от 01.01.2023г.Следва също така да бъде посочено, че майката на
детето е лице, което е в работоспособна възраст, същата работи в чужбина, от
която дейност реализира доходи. Съдът намира, че възрастта на детето и нуждите
за неговото отглеждане предпоставят определяне на
издръжка в размер на 350 лева, като майката следва да поеме по-големия размер
от дължимата издръжка от 250 лева, за сметка на преките и непосредствени грижи,
които бащата осъществява по отношение на детето. Майката няма да бъде
затруднена да заплаща издръжка в размер на 250 лева доколкото няма данни за
здравословно състояние, което да обосновава невъзможността същата да упражнява
труд, от който да реализира доходи, с които да покрива размера на определената
в полза на детето издръжка. Определената издръжка съдът съобразява с очаквания
увеличен размер на минималната работна заплата на база 850 лева, като
превишаването на този минимален размер със сумата от 37,50 лева намира за
незначително. Взема в предвид, че ответницата упражнява труд в чужбина, което
обосновава по-висок размер на реализираните от нея доходи в сравнение доходите,
които същата би реализирала при полагане на труд с страната. От друга страна
определения размер на по-високата издръжка в полза на детето е съобразена и от
ненужното иначе пререшаване на спора при настъпване на измененията в минималния
размер на трудовите възнаграждения в страната, което пререшаване единствено ще
натовари финансово бащата като отглеждащ родител, което не би било в интерес на
детето. Определената от съда месечна издръжка се дължи в полза на детето,
същата платима чрез неговия баща и законен представите с падеж 1-во число на
съответния месец, за който се дължи ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, считано от постановяване на съдебното решение до настъпване
на причини за нейното изменение или прекратяване.
По
отношение на издръжката за минал период:
Разпоредбата на чл. 149 СК дава възможност издръжка в
полза на дете да бъде търсена най-много една година преди депозиране на
исковата молба в съда. В настоящата хипотеза съдът е сезиран с исковата молба
на 22.04.2020г., като няма спор между страните, че фактическата раздяла между
тях е настъпила преди 22.04.2019г. За процесния период 22.04.2019 – 22.04.2020г.
не се спори също така, че детето живее при ищеца, който е поел пряко и неговата
издръжка.
По изложените съображения в полза на детето следва да бъде присъдена
издръжка в размер на 2400 лева, за процесния период от 22.04.2019г. –
22.04.2020г., на база 200 лева на месец.
По отношение на разноските:
Не се поставя въпроса за дължимите разноски от страните, поради което съдът
не се привнася по тях.
Ответникът дължи заплащане в полза на съда на дължимата държавна такса в
размер на 4% от тригодишните платежи на определената периодична издръжка в
полза на детето, както и държавна такса в размер на 96 лева по искът за
издръжка за минал период, или 360 лева по предявения иск по реда на чл. 143 СК
и 96 лева по чл. 149 СК или общо 456 лева в полза на бюджета на съдебната
власт.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение детето Д И.Д., ЕГН ********** на
бащата И.Д.Г.
ЕГН **********, с адрес: ***, като определя местоживеенето на детето при него.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето Д И.Д. с ЕГН ********** с майката К.Г.Х.
с ЕГН **********, с адрес: ***, като дава възможност на майката да вижда
и взима детето всяка първа
и трета събота и неделя от месеца
от 9,00 часа до 16,00 часа, без приспиване при нея.
ОСЪЖДА К.Г.Х. с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето Д И.Д. с ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител И.Д.Г.
с ЕГН **********, с адрес: ***, месечна издръжка в размер на 250
(двеста и петдесет) лева, считано от постановяване на съдебното решение, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла
вноска, с падеж първо число на месеца, за който
се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за изменение
или прекратяване на издръжката, на основание чл. 143 от СК.
ОСЪЖДА К.Г.Х. с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето Д И.Д. с ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител И.Д.Г.
с ЕГН **********, с адрес: ***, издръжка за минал период – една година преди депозиране на исковата молба в съда
22.04.2019 – 22.04.2020г., в размер на
2400 (две хиляди и четиристотин) лева, на осн.
чл. 149 СК.
Осъжда
К.Г.Х. с ЕГН **********,*** да
заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Варненски
районен съд сумата от
456 (четиристотин петдесет и шест) лева представляваща
държавна такса по определения размер на периодичната издръжка на детето и тази
за минало време, както и 5 (пет) лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за издръжката, на основание
чл.242, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: