РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Перник , 22.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на девети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20201700500421 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 92 от 14.02.2020 г., постановено по гр.д. № 378 по описа на Районен
съд Брезник за 2019 г. съдът е ЗК „Лев Инс“АД, с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: ***, да заплати на И. М. М., с ЕГН: ********** и адрес: ***, на
осн. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата от 3000 лв. – пряка претенция срещу застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за обезвреда
на претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от увреждания, получени в
резултат на ПТП, настъпило на *** г., около 17.00 ч. на главен път ***, 158.28-ми
километър, в землището на *** на кръстовище преди връзката с АМ „***“ в посока
*** – ***, предизвикано от И. В. И. при управление на л.а. „БМВ Х6“, рег. № ***,
чиято гражданската отговорност е застрахована при ответника, за което непозволено
увреждане от водача има влязла в сила Присъда № 10 от 02.03.2017 г. по НОХД № 436
по описа на Т. районен съд за 2016 г., изменена с Решение № 61 от 09.07.2018 г. на Л.
Окръжен съд по ВНОД № 254/2017 г., ведно с компенсаторна лихва за забава по чл. 84,
ал. 3 ЗЗД върху главницата, считано от увреждането - *** г. до окончателното
изплащане на обезщетението. С обжалваното Решение първоинстанционният съд е
отхвърлил иска за разликата над 3000 лв. до предявения размер от 5000 лв., като
1
неоснователен.
С посоченото Решение Районният съд е осъдил ответното дружество да заплати
на адв. Я. В. С. от САК, адрес: ***, сумата 440 лева – адв. възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ищеца.
Осъдил е ЗК „Лев Инс“АД да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на
Районен съд Брезник сумата 120 лв. – държавна такса върху уважената част на
исковете, както и сумата 104 лв. представляваща разноски за производството, платени
от бюджета на съда.
Осъдил е ищеца И. М. М., да заплати на ЗК „Лев Инс“АД, сумата 240 лв. –
разноски по делото.
Ищецът в първоинстанционното производство е подал въззивна жалба против
Решението в частта с която е отхвърлен иска срещу ЗК „Лев Инс“ АД.
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение
на материалния закон и необосновано. Съдът не е обсъдил и липсва преценка на
всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Моли въззивният съд да
отмени първоинстанционното решение и да постанови решение, с което да уважи иска,
така както е предявен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба. В
същия срок не е постъпила насрещна въззивна жалба.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалният си представител
поддържа подадената въззивна жалба, моли въззивният съд да отмени
първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно в
отхвърлителните му части и да постанови ново решение, с което да уважи предявения
иск в пълен размер. Претендира сторените по делото разноски пред двете инстанции.
Представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.
В с.з. въззиваемото дружество редовно призовано не изпраща представител. С
писмена молба моли съда да потвърди обжалваното Решение.
Окръжен съд Перник, извършвайки проверка на обжалваното решение по
направените оплаквания в жалбата и с оглед събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено и доказано следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице – страна в
процеса, поради което същите са процесуално допустими.
2
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките
на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Пред Районния съд е предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 1, вр. чл. 267,
ал. 1, т. 1 КЗ (отм).
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на
страните, Окръжен съд Перник намира, че решението на РС Брезник е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Въззивният съд счита, че
първоинстанционният съд е изяснил пълно и всестранно спора от фактическа страна,
като настоящият състав на съда споделя изцяло изложените от районния съд мотиви и
правните му изводи, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
По изложените във въззивната жалба възражения, настоящата инстанция приема
следното:
Нормата на чл. 226, ал. 1 от КЗ сочи, че увреденият, спрямо който застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. За
основателността на иска по чл. 226, ал. 1 КЗ за застрахователно обезщетение за вреди
от ПТП е необходимо доказване на следните предпоставки: 1/ валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между
застрахователя – ответник и лицето, отговорно за причинените вреди при ПТП; 2/
отговорност на прекия причинител по чл. 45 ЗЗД. при следния фактически състав:
деяние, вреда за ищеца, причинна връзка, противоправност и вина.
Настоящият състав на въззивния съд също приема, че са налице всички
предпоставки на визираната правна норма, като на практика се оспорва само размерът
на обезщетението за неимуществени вреди. При определяне размерът на
обезщетението за неимуществени вреди, съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Отчитайки предмета на
застрахователно покритие по този вид имуществена застраховка, следва извода, че
съдържанието и размера на задължението на застрахователя да обезщети причинените
на трети лица вреди, зависят от деликтното обезщетение. При последното е приложим
принципа за справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 ЗЗД.
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционния съд се е съобразил с
претърпяната от процесното ПТП от ищеца травма. От заключението на съдебно-
3
медицинската експертиза е видно, че, в резултат на твърдяното в исковата молба ПТП,
ищеца е получил Контузна рана челно в ляво и Мозъчно сътресение. Въз основа на
представени медицински документи, вещото лице е заключило, че снижения кръвен
ток на лявата вертебрална артерия, изразяващ се в Синдром на вертебробазиларната
артериална система, се дължи на болестен процес и не е в причинна връзка и
неблагоприятно последствие от травматичните увреждания получени при инцидента
(ПТП), настъпил на *** г. Експертът е конкретизирал, че травмата в областта на
главата получена на *** г. изразяваща се в контузна рана в челната област на главата и
мозъчно сътресение е лекувана в лечебно заведение за период от време – 3 дни, като
през този период от време и след него пострадалият не се е нуждаел от чужда помощ.
Като краен извод вещото лице е направило извод, че по отношение на тези конкретни
травми, не са настъпили неблагоприятни последствия за здравето на пострадалия.
Неоснователно е съдържащото се във въззивната жалба оплакване, че
Първоинстанционният съд не е определил парична сума за нанесената психична
увреждания на пострадалият, които са различни от понесените физически такива тъй
като в на първо място липсва подобно искане в исковата молба и на второ място
Районният съд се е съобразил с горепосочените изводи на вещото лице. Взел е предвид
обстоятелствата, при които е било извършено увреждането, сред които е и възрастта на
пострадалия, която в никакъв случай не е напреднала, с претърпените от него морални
страдания, с вида и характера на травмата, както и с интензивността и
продължителността на изпитваните от пострадалия физически болки и страдания.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че
липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел
надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на
които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към
съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни
правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени
в размер на сумата от 440 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение за
тази инстанция.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 92 от 14.02.2020 г., постановено по гр.д. № 378 по
описа на Районен съд Брезник за 2019 г..
4
ОСЪЖДА И. М. М., с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на ЗК „Лев
Инс“АД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: *** сумата от 440 лв.
(четиристотин и четиридесет лева) представляваща юрисконсултско възнаграждение за
тази инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5