№ 993
гр. Бургас, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д.М. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20222120203068 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалбата на „***” ЕООД с ЕИК: ***,
чрез адв. Н.И.в - БАК, против Наказателно постановление № 650134-
F667559/09.08.2022 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас в
ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н- 18/13.12.2006 г. на МФ
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредбата), вр. с чл. 118, ал. 6 от
Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 185, ал. 2, изр.
2, вр. ал. 1 от ЗДДС, на търговеца е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500
лева.
С жалбата се иска отмяна на НП като се изтъкват доводи за допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник
- адв. Н.И.в - БАК, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Ч., която моли
постановлението да бъде потвърдено, посочвайки, че не са допуснати процесуални
пороци, а нарушението е безспорно доказано. Моли за присъждане в полза на НАП на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок
за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по
съдебния контрол намира за установено следното:
На 07.07.2022 г. служители от НАП, сред които и св. Т. Б. - инспектор по
1
приходите в НАП, извършили проверка на обект - бензиностанция „***“, стопанисвана
от дружеството-жалбоподател, находяща се в гр. ***. В хода на проверката
служителите констатирали, че 3 бр. резервоари за съхранение на бензин, дизел и
пропан-бутан притежавали свидетелство за калибриране от 21.10.2013г. Резервоарите е
трябвало да се рекалиброват на всеки 5 години. Установено е, че и трите резервоара е
следвало да се рекалиброват на 21.10.2018г. Било установено и, че жалбоподателят не е
подавал в НАП по установена дистанционна връзка данни, които да дадат възможност
за определяне на наличните количества горива.
Св. Б. преценил, че с поведението си дружеството е осъществило нарушение на
чл.3, ал. 3 от Наредбата, поради което и поканил негов представител да се яви на
13.07.2022 г. в ТД на НАП за съставяне на АУАН. На посочената дата се явил
управителят, като в негово присъствие св. Б. съставил АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се
събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените
факти. Като цяло фактическата обстановка не се оспорва и от жалбоподателя.
Съдът с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията
и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява
изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от
основанията, посочени от страните, намира от правна страна следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник
отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие
на Заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай е допуснато съществено
нарушение на производствените правила, довело до незаконосъобразност на издадения
санкционен акт.
Това е така доколкото в АУАН и НП са били описани няколко нарушения, а
дружеството е наказано с една санкция. На първо място се твърди, че 3 бр. резервоари
за съхранение на бензин, дизел и пропан-бутан притежавали свидетелство за
калибриране от 21.10.2013г., като резервоарите е трябвало да се рекалиброват на всеки
5 години. По мнение на този състав, липсата на рекалиброване на всеки един от
резервоарите е самостоятелно нарушение, което следва да се накаже с отделна санкция.
Отделно от това се установява, срокът на калиброването е изтекъл на 21.10.2018г.,
което означава, че от 22.10.2018г. вече са налице нарушенията и е съществувала
възможност за АНО да ги установи. АУАН е издаден на 13.07.2022г. в нарушение на
чл.34 ЗАНН.
В описателната част на АУАН и НП се сочи и друго нарушение - че
жалбоподателят не е подавал в НАП по установена дистанционна връзка данни, които
да дадат възможност за определяне на наличните количества горива. Това е също
самостоятелно нарушание, като в нарушение на чл.18 ЗАНН е определена една обща
санкция и както съда, така и жалбоподателя не може да разбере за кое нарушение е
наказан.
При това положение обжалваното НП подлежи на отмяна, поради съществени
нарушения на процесуалния закон. Липсват доказателства за сторени разноски, поради
което такива не се следват.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд,
РЕШИ:
2
ОТМЕНЯ Наказателно постановление 650134-F667559/09.08.2022 г., издадено от
Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на
чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, вр. с чл. 118, ал. 6 от Закона за данъка върху добавената
стойност и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, на „***” ЕООД с ЕИК:
*** е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „***” ЕООД с ЕИК: *** за
присъждане на разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3