№ 68
гр. Ихтиман, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря Надя Н. Борисова
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно
наказателно дело № 20211840200488 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу Електронен фиш серия К №2601915 на ОДМВР
София, с който на АЛ. Г. Н., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 2, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в
размер на 400 лв.
Твърди се, че фишът е незаконосъобразен, тъй като пътен знак за ограничение
на скоростта е липсвал или съответно е бил поставен в нарушение на изискванията и
мобилната система за контрол на скоростта е негодна да измерва подобна скорост.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в
съдебно заседание. Постъпила е молба от жалбоподателя, в която се посочва, че ЕФ не
може да бъде издаден на база мобилното устройство.
Въззиваемата страна не изпраща представител. В писмена защита взема
становище за неоснователност жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен
контрол акт.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на
1
обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен
срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок
от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай електронният
фиш е получен на 31.08.2021г. (видно от разписка на л. 33 от делото), като жалбата е
подадена на 08.09.2021г. (видно от отбелязване върху същата), поради което следва да
се приеме, че жалбата е подадена в срок.
На 01.03.2019 г. в 15,03 часа на автомагистрала Тракия, в района на км 49+800 с
посока гр. Пловдив, чрез преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM
S1" с автоматизирано техническо средство № 11743с1 е заснето МПС АЛФА РОМЕО
159 с рег. №******** със скорост от 133 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч,
въведена с пътен знак В26.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на
движещите се МПС на посочената дата и място е изготвен протокол съгласно чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е издаден ЕФ, с който за
нарушаване на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 5 от
ЗДвП административно наказание глоба в размер на 400 лв.
От представената справка за собственици на превозно средство се установява, че
собственик на МПС е жалбоподателят.
От разпечатка от показанията на радарното устройство – кадър от снимка, се
установява, че на 01.03.2019 г. в 15,03 часа лек автомобил с рег. № ******** е засечен
със скорост от 137 км/ч.
В обжалвания фиш след приспадане на допустимата грешка отчетената скорост
била редуцирана на 133 км/ч, т. е. превишаването на максимално допустимата скорост
на движение било с 43 км/ч.
От удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява, че срокът на
валидност е до 07.09.2027г.
От протокол №54-С-ИСИ/11.10.2018г. от проверка на преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера
и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява, че средство за измерване №11743с1
е проверено в периода от 03.10.2018г. до 10.10.2018г.
Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро
от ЗДвП, тъй като ОДМВР София е съответната териториалната структура на
2
Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.
Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото
нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система,
се издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това е специална
норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на
административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН.
По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано
техническо средство № 11743с1. В ЕФ присъстват, както видът и наименованието на
типа на автоматизираната система, а именно "ARH CAM S1", така и номерът на
автоматизираното техническо средство, като използваната система е посочена и в
изготвения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където е
индивидуализиран и номерът на автоматизираното средство.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на МВР
въвежда в задължение на контролните органи към всеки протокол за използване на
мобилно АТС, временно разположено на участък от пътя да се изготвя с снимка на
разположението на уреда. В случая такава снимка се съдържа в преписката и очевидно
е изготвена. Дори такава снимка да не беше представена, то би било налице е
нарушение, но то по характера си е такова, че не препятства установяването на
местоположението на АТС, което е посочено достатъчно точно в протокола за
използване на техническото средства, имащ характера на официален документ със
съответната доказателствена сила. Отделно, местоположението на АТС е установимо и
от снимковия материал на нарушението, доколкото мястото на извършване на същото в
случая съвпада с това на установяването му.
Неоснователно е възражението за липса на знак В26 за ограничение на
скоростта. Местоположението на пътен знак В26, въвеждащ ограничение в скоростта е
отразено в представената схема за организация на движението на л. 19 от делото. От
същата се установява, че в процесния участък- км 45+ 900 до км 53+000 в ляво и дясно
платно, е било въведено ограничение на скоростта от 90 км/ч. със съответните пътни
знаци, като нарушението е констатирано на км 49+ 800, т.е. именно в този участък.
Следователно мястото на временното разполагане на мобилното АТС и на процесните
3
знаци е индивидуализирано в достатъчна степен и по несъмнен начин, за да е налице
спазване на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че ЕФ не може да бъде
издаден на база на мобилно устройство. Представеното към молбата съдебно решение
на друг районен съд не представлява задължителна съдебна практика. На следващо
място законодателят не прави разграничение дали техническите средства са
стационарно позиционирани или мобилни, т.е. необходимо е нарушението да е
установено с техническо средство. Логичното тълкуване на разпоредбата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП предполага, че при установяване на нарушението, контролният орган
(дори и да се приеме, че присъства на място) не спира движещия се автомобил и не му
съставя АУАН, а се издава ЕФ (след установяване собственика на автомобила) в
отсъствието на контролния орган и нарушителя. Неоснователно е и позоваването на ТР
№ 1 от 26.02.2014 год. по т.д. № 1/2013 год. във връзка с разграничаването на
предварително позиционирани и трайно поставени на пътя технически устройства и
мобилни такива, което в частта си относно прилагането на разпоредбата на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП е загубило действие (така Решение № 114 от 04.02.2019 г. по к.н.а.д. №
1185/2018 г. на Административен съд София – област). Също така текстът "в
отсъствието на контролен орган и на нарушител" не изключва използването на
мобилни АТСС. По правилата на граматическото тълкуване, като се вземат предвид
обособените главна и второстепенна части на изречението, е видно, че отсъствието на
контролен орган, както и на нарушител е обстоятелствено пояснение, което "пояснява"
сказуемото в изречението "се издава". Следователно нарушението, чийто съставомерен
признак е движението на МПС със скорост над разрешените стойности, се констатира
и заснема с техническо средство, а отсъствието респективно присъствието на
контролен орган на мястото на позициониране на средството за видеоконтрол е без
значение за правомерността на прилагането му (Решение № 532 от 11.04.2019 г. по
к.н.а.д. № 25/2019 г. на Административен съд София – област).
По делото е установено, че посочената в ЕФ скорост е именно на процесния
автомобил. На представената от АНО снимка са видни всички необходими реквизити.
Действително автомобилът с рег. № ******** не е единственият на
снимката, но методът, по който се извършва измерването на скоростта с това
техническо средство дава възможност да се измери скоростта на конкретно движещ се
автомобил сред други такива. Съображенията за това са следните:
На първо място от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 от Български институт по метрология се установява, че преносимата
система ARH CAM S1 е мобилно многофункционално устройство за контрол на
скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Наред
с това от извършена от съда справка в онлайн страницата на БИМ се установява, че се
касае за одобрен тип средство за измерване с принцип на измерване на скорост:
лазерен скоростомер. Принципът на работа на системата е основан на лазерен модул,
който може да произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от
4
преминаващите превозни средства. Маркерите в средата на страните на изображението
на една снимка показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е
измервал скоростта на преминаващото превозно средство, определено от пресичането
на тези маркери. На изготвената снимка са налични маркери, обозначаващи
използваните лазерни лъчи. При тяхното пресичане се установява скоростта на кое
точно превозно средство е била измерена, като дори пресечната точка да не попада
точно в средата на автомобила, това не води до извод, че измерената скорост не е на
това превозно средство.
На второ място служебно е изискано от съда и е представено по делото
ръководство на потребителя за АТСС ARH CAM S1 (л. 35-55 от делото). От това
ръководство се установява, че маркерите в средата на страните на изображението
показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е измервал
скоростта на преминаващото превозно средство, определено от пресичането на тези
маркери (л. 12 от ръководството). В ръководството на потребителя за АТСС, раздел
„Определяне на нарушител от снимка на нарушението“ (л. 33 от ръководството) е
посочено следното: „Само на снимката, направена по време на самото измерване на
скорост, има данни за измерена скорост и дистанция до измерваното МПС. Тази
снимка може да бъде използвана за еднозначно определяне на нарушителя в случай, че
в снимката е заснето повече от едно МПС. В ъглите на всяка снимка има маркери,
които указват положението на лазерния лъч върху полето на наблюдението на
камерата. Маркерите са указани с червени стрелки на снимката по- долу. Съединяване
на линиите на маркерите указват с точност местоположението на лазерния лъч върху
МПС, както е указано на следващата страница“. На следваща страница от
ръководството се намира фиг. 42- Определяне на зоната за измерване върху
доказателственото изображение, като на тази фигура са посочени зоните, които се
определят от маркерите на изображението, като са обособени три зони:
- зона за измерване с лазер;
- ръб на измервателна площ;
- зона за безопасност.
Като уточнение на "зоната за безопасност" е посочено, че "за да се гарантира
абсолютна сигурност при определяне на нарушител на скоростен режим в рамките на
този кръг се допуска наличието само на едно превозно средство"
От приложената по делото снимка (л. 16 от делото), въз основа на която е
издаден процесният електронен фиш е видно, че в зоната за безопасност попада само
автомобилът с рег. № ********. Тоест, изискването в зоната за сигурност на
измерване да попада само един автомобил не е нарушено, което обуславя и
абсолютната сигурност на измерването, независимо, че на снимката (но извън
зоната на безопасност) са налични повече едно от МПС. В горния смисъл са
Решение № 769/28.07.2021г. по КАНД № 482/2021г. на Административен съд
София област, както и Решение № 1563 от 27.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 2008 / 2020 г.
на XXI състав на Административен съд – Варна, Решение № 1557 от 26.10.2020 г. по к.
адм. н. д. № 2078 / 2020 г. на XXV състав на Административен съд - Варна, Решение №
867 от 04.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 835 / 2019 г. на XI състав на Административен
съд – Пазарджик, Решение № 139 от 28.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 123 / 2020 г. на
Административен съд – Ловеч, Решение № 3 от 04.01.2021 г. по н. д. № 407 / 2020 г. на
Административен съд – Благоевград, Решение от 28.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 89 /
2020 г. на Административен съд – Търговище, Решение № 1698 от 04.12.2020 г. по к.
5
адм. н. д. № 1819 / 2020 г. на XVI състав на Административен съд – Бургас, Решение от
29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 578 / 2020 г. на Административен съд – Перник.
Въпреки гореизложеното съдът намира, че ЕФ следва да бъде отменен по
следните съображения:
По отношение на временната организация на движението по делото е
представена Заповед №РД-11-1327/19.12.2018г., с която се изменя предходна заповед и
се въвежда ограничение на движението за участъка от км 45+900 до км 53+00. В ЕФ се
твърди, че нарушението е извършено на 01.03.2019г., т.е. попада в обхвата на
заповедта по отношение на периода. Същевременно обаче в т. 2 на Заповед №РД-11-
1327/19.12.2018г. се посочва, че ограничението се въвежда след като са налице
всички условия за започване на СМР, едно от които е приемане на временната
организация на движението с протокол от комисия с представител на
„Автомагистрали“ ЕАД, сектори „Пътна полиция“ при ОДМВР София, ОПУ София.
По делото е представен такъв протокол касателно Заповед №РД-11-1327/19.12.2018г.
(л. 31 от делото), от който се установява, че е съставен на 31.05.2019г., т.е. след датата
на извършване на твърдяното в ЕФ нарушение (01.03.2019г.).. Следователно към
датата на извършване на твърдяното нарушение не са били налице всички условия за
въвеждане на ограничението на скоростта, посочени в т. 2 на Заповед №РД-11-
1327/19.12.2018г.. Поради това датата на извършване на твърдяното нарушение
(01.03.2019г.) попада извън времевия обхват на въведеното ограничението на
скоростта съгласно представените Заповед №РД-11-1327/19.12.2018г. и изготвения по
т. 2 от същата протокол от комисия с представител на „Автомагистрали“ ЕАД, сектори
„Пътна полиция“ при ОДМВР София, ОПУ София с дата 31.05.2019г., респ. към
01.03.2019г. не е било налице действащо ограничение на скоростта.
По изложените съображения, обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен
и като такъв следва да бъде отменен.
Воден от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №2601915 на ОДМВР София, с който на
АЛ. Г. Н., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП
за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София област.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6