РЕШЕНИЕ
№ 5333
гр. София, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на тридесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20221110213010 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания(ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 14/23.09.2022 г.,
издадено от И. А. – Изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво
енергийно развитие (АУЕР), гр. София, с което на основание чл. 64, ал. 1 от
Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), за нарушение на чл.
34, ал.8 от ЗЕВИ във вр. с чл. 4, ал. 3, т.2 от Наредба № РД-16-1117 от
14.10.2011 г. за условията и реда за издаване, прехвърляне, отмяна и
признаване на гаранциите за произход на енергията от възобновяеми
източници, на ЕТ “Г. Т. – СОЛАР“, с ЕИК *********, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 500 лева.
Недоволно от наказателното постановление е останало
санкционираният субект, който го обжалва в законоустановения срок. В
жалбата излага твърдения, че постановлението е издадено при нарушение на
административнопроизводствените правила и на материалния закон, довели
до ограничаване на правото на защита на санкционираното дружество.
В съдебното заседание жалбоподателят е редовно призован и се
представлява от адвокат Н. Д.. Последният моли за отмяна на НП, като
поддържа аргументите, че в АУАН и НП са описани две различни нарушения
довели до нарушаване на правото на защита на търговеца. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява в съдебното
1
заседание от юрисконсулт И. П.. Последният иска от съдебния състав да
потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно. Твърди, че
нарушението било доказано безспорно. Не претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно
легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
ЕТ “Г. Т. – СОЛАР“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление област Видин, община Белоградчик, с. Вещица, пк. 3918, кв. „Ст.
дв.“, е регистрирано като производител на енергия от възобновяем източник с
обща инсталирана мощност над 30 Kw. В това си качеството търговецът е
имал задължение да подаде пред Агенцията за устойчиво енергийно развитие
заявление за издаване и прехвърляне на гаранции за произход на енергия,
произведена за месеца, в която е произведена.
Контролният орган е извършил проверка и се установило, че
едноличният търговец, в качеството си на производител на енергия от
възобновяем източник с обща инсталирана мощност над 30 KW, не е подал
заявление за месец Август 2021 г. от енергиен обект ФтЕЦ „Вещица",
находящ се в област Видин, община Белоградчик, с. Вещица, УПИ VI-102. кв.
18, ПИ 0090009 и ПИ 009036 с обща инсталирана мощност 0.1128 MW.
Заявлението е трябвало да се подаде не по-късно от 30.09.2021 г.
Жалбоподателят е подал въпросното заявление на 09.07.2022 г. Нарушението
е извършено на 01.10.2021 г., т.е датата, следваща датата, на която е изтекъл
срокът за подаване на заявлението и е установено в сградата на АЕУВ, където
е трябвало да бъдат подадени документите.
При установяване на горните факти, на търговеца е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 451/25.08.2022 г. на
чл. 34, ал. 8 от Закона за енергията от възобновяеми източници във вр. с чл. 4,
ал. 3, т. 2 от Наредба № РД-16-1117 от 14.10.2011 г., който бил връчен срещу
подпис на управителя на търговеца.
Въз основа на така съставения АУАН № 451/25.08.2022 г. е направено
предложение от административнонаказващия орган за сключване на
споразумение за приключване на производството съгласно чл. 58г от ЗАНН,
което предложение не е прието. Поради това АНО е пристъпил към издаване
на обжалваното НП № 14/23.09.2022 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН
за нарушение на чл. 34, ал. 8 от ЗЕВИ, вр. с чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба № РД-
16-1117 от 14.10.2011 г., е наложено административно наказание
„имуществена санкция“, в размер на 500 лева, на основание чл. 64, ал. 1 от
ЗЕВИ.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа на събраните по делото доказателствени материали:
2
показанията на свидетел Св. Кл. и писмените доказателства по делото, които
настоящият състав е приобщил по надлежния ред, визиран в чл. 283 от НПК.
Съдът намира, че показанията на разпитания свидетел Св. Кл. са
непротиворечиви и последователни и се подкрепят от останалия събран по
делото доказателствен материал, поради което им дава вяра изцяло.
Съдът кредитира в цялост цитираната доказателствена съвкупност,
намирайки гласните и писмени доказателствени източници за
безпротиворечиви и допринасящи за правилното изясняване на фактическата
обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение
на това свое правомощие, съдът констатира, че съставеният АУАН и
оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи,
в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред,
т.е налице са всички изискуеми реквизити по чл.42 респективно чл.57 от
ЗАНН и редовно са връчени в преклузивните срокове, предвидени в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН на жалбоподателя.
Съдът не може да се съгласи с изложеното от жалбоподателя, че е
неправилна квалификацията на нарушението, включително и некоректно
посочена, с оглед на различните хипотези, предвидени в чл. 34, ал. 8 от ЗЕВИ
защото разпоредбата разпорежда, че за изкупената електрическа енергия по
чл. 31, ал. 5, т. 1 производителите заявяват издаване на гаранции за произход
и ги прехвърлят на обществения доставчик, съответно на крайния снабдител.
Според чл. 35, ал. 4 от ЗЕВИ, условията и редът за издаване, прехвърляне и
отмяна на гаранциите за произход, както и условията и редът за признаване на
гаранциите за произход се определят с наредба на министъра на енергетиката.
В чл. 4, ал. 3, т. 2 от наредбата №РД-16-1117 от 14.10.2011 г. за условията и
реда за издаване, прехвърляне, отмяна и признаване на гаранциите за
произход на енергията от възобновяеми източници, се предвижда, че
гаранции за произход на произведената енергия от възобновяеми източници
се издават въз основа на заявление от производителя, подадено в АУЕР по
образец съгласно приложението след изтичане на календарния месец, в който
е произведена енергията, но не по-късно от един календарен месец след
месеца, в който енергията е произведена - от производители извън тези по т.
1, т.е с над 30 KW. В конкретния случай, жалбоподателят не е подал в срок
заявление за издаване и прехвърляне на гаранции за произход за произведена
енергия за месец Август 2021 от ФтЕЦ „Вещица", находящ се в област Видин,
община Белоградчик, с. Вещица, У ПИ VI-102. кв. 18, ПИ 0090009 и ПИ
009036 , като този срок е не по-късно от един календарен месец след месеца,
3
в който е произведена енергията. Съдът намира, че правната квалификация е
правилно посочена както в АУАН, така и в НП.
В този ред на мисли, съдът намира, че е осъществен съставът на
административното нарушение по чл. 34, ал. 8 от Закона за енергията от
възобновяеми източници във вр. с чл. 4, ал.3, т.2 от Наредба № РД-16-1117 от
14.10.2011 г.
Доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, която е
обективна (безвиновна), изобщо не следва да бъде обсъждан въпросът за
субективната страна на деянието.
Според нормата на чл. 64, ал.1 от ЗЕВИ, на производител на
електрическа енергия от възобновяем източник, който не изпълни
задължението си по чл. 34, ал. 8 (да подаде в предвидения от закона срок
заявление за издаване/издаване и прехвърляне/ на гаранции за произход на
енергията), се налага с имуществена санкция в размер от 500 до 10 000 лв.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е определил
санкционната норма и е наложил съответното наказание, в предвидения от
закона минимален размер.
Съдът намира, че процесният случай не може да се определи като
маловажен и да се приложи чл. 28 от ЗАНН, тъй като извършеното
нарушение е с типичната за вида си обществена опасност и с нищо не
разкрива по-ниска степен на засягане на обществените отношения от този
тип. В този смисъл без значение е обстоятелството дали са настъпили вреди
от деянието или не, доколкото самото нарушение е формално и не предвижда
настъпване на вредоносни последици. В допълнение, дружеството е било
предупредено за същото нарушение, за което жалбоподателят вече е бил
уведомен.
Всички тези съображения водят съда до извода, че издаденото НП е
правилно и законосъобразно. При този изход на делото, съдът не може да
уважи претенцията на жалбоподателя за разноски, а доколко такива не са
поискани от въззиваемата страна, то съдът не дължи произнасяне по въпроса
за разноските.
Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 14/23.09.2022 г.,
издадено от Ивайло Алексиев – Изпълнителен директор на Агенцията за
устойчиво енергийно развитие (АУЕР), гр. София, с което на основание чл.
64, ал. 1 от ЗЕВИ, за нарушение на чл. 34, ал.8 от ЗЕВИ във вр. с чл. 4, ал. 3,
т.2 от Наредба № РД-16-1117 от 14.10.2011 г. за условията и реда за издаване,
прехвърляне, отмяна и признаване на гаранциите за произход на енергията от
4
възобновяеми източници, на ЕТ “Г. Т. – СОЛАР“, с ЕИК *********, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на
500 лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5