Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260546
гр.Бургас, 07.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на десети ноември
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на
секретаря *, като разгледа НАХД № 2960 по описа на БРС за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на
Г.М.Х. с ЕГН: **********, адрес: ***, против Наказателно постановление № *от 12.03.2019г.,
издадено от началник група към Сектор „Пътна полиция” („ПП”) при ОД на МВР –
Бургас, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя са
наложени административни наказания – глоба в размер на 800 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
С
жалбата се моли за отмяна на атакувания електронен фиш, поради допуснати
процесуални нарушения и недоказаност на деянието.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява. В постъпило от адв. *от
САК становище се доразвиват доводите в жалбата, като се иска присъждане на
разноски и се представя списък
Административнонаказващият
орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован, не изпраща представител.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал.2 от ЗАНН, доколкото липсват доказателства за датата на връчване на
обжалвания акт. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като
съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На
10.08.2018 г., в 15.21 часа, в гр.Бургас, на ПП I-6 км. 488+700, в посока от кв.
Ветрен към ПВ „Лукойл“, било разположено автоматизирано техническо средство TFR1-M с фабричен номер 510/07. На
посочения пътен участък било въведено ограничение за движение в населено място
от 90 км/ч с пътен знак В26 (л. 47).
Бил
съставен АУАН */04.12.2018 г. на
ОДМВР-гр.Бургас за това, че на същата дата и час с горепосоченото средство бил
заснет лек автомобил „Форд Фокус 1.6 И“, с рег. номер *, собственост на Г.М.Х.
(след като същата не попълнила декларация, че е предоставила МПС на друго лице),
който се движил със 114 км/ч, като било посочено, че ограничението в участъка било
общото ограничение от 50 км/ч. С НП за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП на жалбоподателката е наложено
административно наказание глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство. От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените
възражения, съдът прие следното:
Наказателното
постановление е издадено от оправомощено за това лице – Росица Паязова –
Началник Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от
компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Спазен е срокът
за издаване на АУАН, тъй като той започва да тече от установяване на
нарушителя, което в случая става след като собственикът не е попълнил
декларация по чл. 188 от ЗДвП. Техническото средство е било годно към датата на
заснемането.
Независимо
от горното, съдът намира, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
останало недоказано. Посочено е, че е извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП- нарушаване ограничението на скоростта за населено място от 50 км/ч. Видно
е обаче от справката от Община Бургас, че на процесния участък е било въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 90 км/ч, при което евентуално би
било налице нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Признаците от състава на това
нарушение обаче не са били възведени в повдигнатото с АУАН обвинение и няма как
едва в съдебно заседание те да бъдат вменявани във вина на жалбоподателя при
тяхното установяване на този етап. Съдът е обвързан от правната
квалификация на деянието, дадена от АНО в обжалваното НП . При извършеното
съдебно следствие той проверява доказателствата за наличието на елементите от
състава на съответното инкриминирано административно нарушение, а не за
наличието на друго. Ако при тази проверка констатира, че нарушението не е
доказано, или пък че са налице данни за друго такова, той следва да отмени НП.
В горепосочения смисъл е и напр. Решение № 2236 от 04.4.2017 г. по адм.д. №
346/2017 г. на Административен съд – София и др.
Предвид
всичко изложено, издаденото и обжалвано НП се явява незаконосъобразно и следва
да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред.
ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно
се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита
(л. 56), в който е отразено, че е заплатено в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. Не бе направено искане от представителя на АНО
за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение до предвидения минимум,
а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., предвижда, че ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Предвид на това следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение
в размер на 450 лв. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските,
направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото
лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди
ОДМВР-Бургас да заплати сторените в настоящото производство разноски, в размер
на 450 лв. по съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран, на
основание чл.63, ал.1, предл. 3 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ *от 12.03.2019г., издадено от началник група към Сектор „Пътна полиция”
(„ПП”) при ОД на МВР – Бургас, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на Г.М.Х. с ЕГН: **********, адрес: ***, са наложени административни
наказания – глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от три месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на Г.М.Х. с
ЕГН: **********, адрес: ***, съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева.
ПРЕПИС от решението да се връчи
на страните на посочените по делото адреси.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.