№ 2669
гр. Варна, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Х.а
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20243110111469 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.
405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, заявен като частичен с цена от 100 лв. от общо 1 177 лв.
Ищцата И. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес : ***, чрез пълномощник адв. Р.
Р. от АК Варна, със съдебен адрес : *** е сезирала РС Варна с осъдителен иск, предявен
против ответника-застраховател „ Д. - О. З.“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***.
Твърди се в исковата молба, че на 05.07.2023 г. между „Д. - О. З. „ ЕАД и И. И. П. бил
сключен застрахователен договор по застраховка „КАСКО +„, по отношение на следното
МПС : лек автомобил „ СМАРТ“ с peг. № ***. Този факт се удостоверявал от
застрахователна полица № 440123031031614. Съобразно посоченото в застрахователната
полица, полицата била със срок на действие от една година и започвала да действа, считано
от 13.07.2023г. до 12.07.2024г.
Лек автомобил „СМАРТ“ с рег. №*** бил собственост на И. И. П..
Към датата на сключване на застрахователният договор, съобразно изискванията на
застрахователното дружество, била определена застрахователна стойност на автомобила в
размер на 4 700 лв., при дължима застрахователна премия в размер на 365,73лв.
По време действие на застрахователният договор твърди Ив.И., че възникнало
застрахователно събитие, вследствие на което били причинени увреждания на детайли на
МПС - лек автомобил „СМАРТ“ с рег. № ***.
На 19.11.2023 г. в гр. Варна на паркинга на ***, при пристъпване към управление на
лек автомобил „СМАРТ“ с рег. № ***, ищцата установила, че е счупен стъкленият таван на
лекият автомобил, както и че са налице увреждания по задната броня на автомобилът. Около
същият били налице парчета, наподобяващи част от фасадата на жилищният вход, пред
който се намирал паркингът и бил паркиран автомобилът. Уврежданията по лекият
автомобил настъпили, без ищцата да е присъствала на това и на нея не й бил известен
точният механизъм на възникване на уврежданията по частите на автомобила. За
настъпилото застрахователно събитие, ищцата своевременно, на 21.11.2023 г. чрез онлайн
1
приложение, попълнено на място в Ликвидационния център при ответника във Варна,
уведомила ответното застрахователното дружество за същото, като предявила претенция по
застраховка „КАСКО +“ за образуване на щета, оглед на автомобила и изплащане на
дължимото се застрахователно обезщетение. Вследствие на това била образувана
застрахователна щета №44010312308206. Извършен бил оглед на автомобила от страна на
служители на застрахователната компания, за който бил съставен Опис-заключение по щета
№44010312308206/21.11.2023г. и отразени щетите по същия. Съобразно заключението на
експертите на застрахователя, по лекия автомобил били налице следните увреждания: таван
стъклен, посочен за подмяна; ъгъл задна броня десен, посочен за боядисване; ъгъл задна
броня ляв, посочен с лека степен на деформация и за боядисване.
С имейл от 23.11.2023г. изхождащ от страна на „Д. - О. З.„ ЕАД, ищцата била
уведомена, че по щета №44010312308206 е определено застрахователно обезщетение в
размер на 772,47 лв. От същото били приспаднати дължимите се от ищцата разсрочени
вноски по застрахователната полица в размер на 182,66 лв. и на ищцата бил изплатен
остатък в размер на 589,61 лв. Посочената сума била получена от ищцата.Плащането било
извършено от ответника към ищцата на 22.12.2023 г.
След извършено проучване сред сервизи за стойността на ремонта, необходим да
бъдат отстранени щетите по автомобила - изразяващи се в увреждане на таван стъклен ;
ъгъл задна броня десен; ъгъл задна броня ляв, ищцата твърди, че установила, че
необходимата сума е по-голяма от размера на изплатеното застрахователно обезщетение.
Средната пазарна стойност за отстраняване на щетите била в размер на 1 950 лв., при
определена от страна на застрахователната компания сума в размер на 772,47лв. В
уточнителната си молба ищцата е пояснила как се образува размера на частичния иск и на
цялото вземане, като е подчертала, че няма специални знания в областта на авто-
тенекеджийските и ремонти услуги. Налице била разлика в размер на закръглено 1 177лв.
Ответникът „Д. - О. З. „ ЕАД към момента на подаване на исковата молба не бил
заплатил в пълен размер, дължимото се от него застрахователно обезщетение, на основание
застраховка „КАСКО +“, за възникналите увреждания по лек автомобил „СМАРТ“ с peг. №
***, вследствие на възникналото застрахователно събитие, изразяващи се в увреждания на
таван стъклен; ъгъл задна броня десен; ъгъл задна броня ляв, като извършил плащане
единствено на сума в размер на 772,47 лв. от общо необходима такава за извършване на
ремонта от 1 950 лв. или било налице задължение за плащане на разлика от сума в размер на
1 177лв. С плащане на сумата от 772,47 лв., счита ищцата, че застрахователната компания
извършила признание на основателността на дължимото се застрахователно обезщетение,
като спорен момент счита Ив.И., че е единствено дължимия се размер на застрахователното
обезщетение.
Предвид гореизложеното ищцата е отправила и следното ИСКАНЕ по см. на чл.127,
ал. 1, т. 5 ГПК:
Да бъде постановено съдебно Решение, по силата на което съдът да осъди „Д. - О. З.“
ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на И. И. П., ЕГН
********** с адрес *** сумата от 100 лв. представляваща частичен иск от общо сумата от 1
177лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на таван стъклен; ъгъл задна броня десен;
ъгъл задна броня ляв на лек автомобил „СМАРТ“ с рег. №***, причинени в резултат на
настъпило застрахователно събитие по застрахователен договор с полица №
440123031031614 по застраховка „КАСКО+„ и образувана застрахователна щета
№44010312308206/21.11.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда - 10.09.2024 г. до окончателно изплащане на
задължението.
Ищцата моли да й бъдат присъдени и сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
В подкрепа на твърденията и искането си ищцата е направила доказателствени
2
искания .
Претендираните парични вземания, е посочила ищцата съгласно нормата на чл. 127,
ал. 4 ГПК, че може да бъдат заплатени от ответната страна по следната банкова сметка,
създадена на основание чл.39 от Закона за адвокатурата, а именно: IBAN- *** -„П. И. Б.“-
адв. Р. Р.
Предвид становището на ответната страна в съдебно заседание е заявила ищцата, че
ще сочи и други доказателства.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез процесуален представител юрисконсулт М.
Я. е депозирал писмен отговор на исковата молба.
С ОТГОВОРА на искова молба ответникът оспорва изцяло предявените искове, както
по основание, така и по размер.
Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Каско+“ между ответното дружество и собственика на МПС Смарт“, с peг. №
***, действаща към момента на събитието, като не възразява посоченото обстоятелство да
бъде отделено като безспорно в настоящия процес.
Потвърдено е , че между ответното дружество и собственика на процесното МПС е
сключен Договор за застраховка на МПС „Каско+ „ , обективиран в застрахователна полица
№ 4401231031614, валидна за периода 13.07.2023 г. - 12.07.2024 г. Неразделна част от
сключения застрахователен договор подчертава ответната страна, че били приложимите
ОБЩИ УСЛОВИЯ, заверено копие на които представя. С подписването на полицата
застрахованата декларирала, че е запозната с Общите условия, че ги е получила, запознала се
с тях и ги приела .
В Общите условия на сключената застраховка на МПС „Каско+“, обективиран в
застрахователна полица № 440123031031614, се определяли начините на обезщетяване при
частични щети в зависимост от годините, на които е МПС, изчислени от първата
регистрация на същото. Процесното МПС към дата на застрахователното събитие сочи
ответника, че било на повече от 24 г. Съгласно Общите условия на сключената застраховка,
същото не подлежало на ремонт в официален или доверен сервиз. Този факт за ответника
бил безспорен, тъй като така бил сключен застрахователния договор между двете страни. В
т. 3 . „Специални договорености „ от Раздел II. „Каско“ от Общите условия изрично било
посочено, че към Клаузи „СУПЕР“ и „ПЪЛНО КАСКО“ могат да бъдат договорени следните
специални допълнения: цитира буквално ответната страна в отговора на искова молба:
„3.1. "Официален сервиз": „Официален сервиз" може да се договори за МПС на
възраст до 4 (четири) години включително и при минимална застрахователна премия,
съгласно Тарифата на ЗАСТРАХОВАТЕЛЯ. При настъпване на застрахователно събитие,
ЗАСТРАХОВАТЕЛЯТ покрива разходи за ремонт на частични щети по застрахованото МПС
е сервиз на официалния представител на съответната марка МПС.
3.1.1. 3а МПС на възраст над 4 до 8 години включително, специалната договореност
"Официален сервиз" се предоставя само за леки и товарни автомобили до 3,5 тона общо
тегло, автобуси (15+1 места) и туристически ремаркета със застрахователна сума над 10 000
(десет хиляди) лв., при допълнително завишение на застрахователната премия, съгласно
Тарифата на ЗАСТРАХОВАТЕЛЯ.
3.1.2. "Доверен сервиз": Доверен сервиз" може да се договори при минимална
застрахователна премия, съгласно Тарифата на ЗАСТРАХОВАТЕЛЯ. При настъпване на
застрахователно събитие, ЗАСТРАХОВАТЕЛЯТ покрива разходи за ремонт на частични
щети в сервиз, съгласуван със ЗАСТРАХОВАТЕЛЯ.
3.2.1.3а МПС на възраст над 8 години и собственост на физически лица, правото на
използване на специална договореност „Доверен сервиз“ се ограничава до 2 пъти през срока
на договора за щети, при които доказването на застрахователното събитие е на база писмена
декларация от ЗАСТРАХОВАНИЯ. Отпадане на ограничението може да се договори при
заплащане на допълнителна премия съгласно Тарифата на ЗАСТРАХОВАТЕЛЯ.
3
3.3.„Експертна оценка“. При настъпване на застрахователно събитие размерът на
дължимото застрахователно обезщетение се определя на база експертна оценка на
ЗАСТРАХОВАТЕЛЯ. ЗАСТРАХОВАТЕЛЯТ предоставя отстъпка от премията съгласно
действащата тарифа.“
Процесният застрахователен договор не бил сключен при специални договорености,
което било посочено и в подписаната от ищцата застрахователна полица -посочено било :
специални договорености: няма.
На основание подадено от застрахованата на 21.11.2023 г. уведомление за щета по
застраховка "Каско+" (приложено към исковата молба), в „Д. - О. З.,, ЕАД потвърждава
ответника, че била заведена ликвидационна преписка № 44010312308206, във връзка с
декларирано събитие, настъпило на 19.11.2023 г.
В уведомлението г-жа П. избрала начин на определяне на размера на
застрахователното обезщетение по оценка на застрахователя, което съответствало на
условията на сключения от нея застрахователен договор. По образуваната щета бил
извършен оглед и заснемане на пострадалия автомобил, отразени в Опис-заключение по
щета, подписан от собственика на увредения автомобил и от представител на застрахователя
(приложен към исковата молба).
В т. 12 „Оценка на щетите и размер на обезщетенията“ от Раздел II. Каско от Общите
условия , сочи ответника, че било при определено при частични щети застрахователят да
определи размера на застрахованото обезщетение по един от следните начини , избран от
застрахования : 12.1.1. по експертна оценка съгласно действащата Методика на
ЗАСТРАХОВАТЕЛЯ за определяне размера на застрахователното обезщетение; 12.1.2. по
представени оригинални разходни документи - при сключена специална договореност
„Доверен сервиз“.
Определено било застрахователно обезщетение в размер на 772,47 лв., от което били
прихванати дължимите от ищцата разсрочени вноски от застрахователната премия.
С оглед становището на ищцата по настоящия отговор на исковата молба и при
евентуални оспорвания на твърденията на ответника в първо открито съдебно заседание,
ответникът сочи, че ще се ползва от правото си по чл. 144, ал. 1 от ГПК.
В подкрепа на твърденията си ответникът е направил доказателствени искания.
В проведеното по делото последно открито съдебно заседание съдът е допуснал на
основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменение на предявения от И. И. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, срещу „Д. - О. З.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, иск да бъде постановено съдебно Решение, по силата на което съдът да осъди „Д. - О.
З.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на И. И. П., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 100 лв. - представляваща частичен иск от общо сумата от
1177 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на таван стъклен; ъгъл задна броня десен;
ъгъл задна броня ляв на лек автомобил „СМАРТ”, с рег. №***, причинени в резултата на
настъпило застрахователно събитие по застрахователен договор с полица №
440123031031614 по застраховка „КАСКО +” и образувана застрахователна щета №
44010312308206/21.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда - 10.09.2024 г., до окончателно изплащане на
задължението, на основание чл.405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД,
като същият се счита за предявен от датата на подаване на исковата молба -
10.09.2024 г., за сумата от сумата от 1175 лв. (хиляда сто седемдесет и пет лева) -
представляваща частичен иск от общо сумата от 1177 лв., представляваща неизплатено
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на таван стъклен; ъгъл задна броня десен; ъгъл задна броня ляв на лек автомобил „СМАРТ”,
с рег. №***, причинени в резултата на настъпило застрахователно събитие по
застрахователен договор с полица № 440123031031614 по застраховка „КАСКО +” и
4
образувана застрахователна щета № 44010312308206/21.11.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 10.09.2024 г.,
до окончателно изплащане на задължението, на основание чл.405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В о.с.з. от 20.06.2025 г. ищцата представлявана от адв.Р.Р. моли съда да уважи
предявения иск.Процесуалният представител на ищцата счита, че с оглед събраните по
делото доказателства, искът се явява доказан и по основание, и по размер. Ищцата и адв.Р.
молят да бъдат присъдени сторените по делото разноски, с оглед оказаната от адв.Р.
безплатна адвокатска помощ. Отправено е и искане от адв.Р. съдебното решение, на
основание чл. 50, ал. 4 от ГПК, да бъде връчено на ответната страна по електронен път на
електронен адрес.
В о.с.з. от 20.06.2025 г. ответното дружество, представлявано от юрисконсулт П. Н. ,
моли съда да отхвърли така предявения иск. Между страните не отрича процесуалният
представител на ответника, че е налице валидно облигационно отношение, по силата на
което страните са се споразумели при определени условия да поемат помежду си
ангажимент и с определянето на застрахователна сума по договора и плащането на премия,
определянето на същата били поети конкретни задължения за репариране на вреди по
процесния автомобил, които били подробно мотивирани в отговора на исковата молба,
поради което ответникът счита искът за изцяло неоснователен. Алтернативно, в случай, че
съда намери основание за присъждане на застрахователно обезщетение, то процесуалният
представител на ответника моли съда да вземе т. 3 от заключението на вещото лице, като
отчете, че застрахователят е извършил доброволно плащане, след като е определил
застрахователно обезщетение, от което е приспаднал дължимите вноски по застрахователния
договор. На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК, изрично ответникът моли за вписване на
банкова сметка в съдебното Решение, предвид волеизявлението на ищцовата страна, в
случай на осъдително Решение. Изрично е подчертано от ответника , че не са давали
съгласие за електронно връчване по реда на чл. 41а от ГПК.
СЪДЪТ, след съобразяване със становищата на страните, на база събраните по делото
доказателства, приложимия закон и нормите на чл. 235 и чл.236 ГПК ПРИЕМА за
установено и доказано по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :
С доклада по делото , съдът е квалифицирал предявения осъдителен иск с правна
квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, заявен като частичен с цена от 100 лв.
от общо 1 177 лв.
Предявения частичен иск е изменен по размер за сумата от 1175 лв. от общо 1 177
лв.С доклада по делото , на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните.Съгласно общото правило на чл.154,ал.1 ГПК
съдът е указал на страните, че всяка една страна в процеса следва да установи и докаже
твърдените от нея факти и обстоятелства въз основа на които черпи положителни за себе си
права.По квалифицирания от съда осъдителен частичен иск с пр. осн. чл.405 КЗ ведно с
акцесорното искане с пр.осн. чл.86,ал.1 ЗЗД съдът е възложил в тежест на ищцата да докаже
при условията на пълно и главно доказване следното: че с ответника са сключили на договор
за застраховка на МПС "Каско+ „ , обективиран в застрахователна полица № 4401231031614,
валидна за периода 13.07.2023 г. - 12.07.2024 г. и обект на застраховане: л. а. марка „СМАРТ"
с рег. №*** ; че на посоченото в исковата молба място и време и по описания начин
настъпило застрахователно събитие с л.а. , механизма на същото и вредите причинени по
л.а. на ищцата ; размера и вида на вредите;наличие на причинно-следствена връзка между
събитието и вредоносния резултат; че е изправна страна в правоотношението със
застрахователя, като е заплатила дължимата застрахователна премия и е изпълнила
задължението си по договора за уведомяване за настъпилото застрахователно събитие.
В тежест на ответника съдът е възложил доказването на възражението, че интересът
на кредитора е напълно удовлетворен с плащането на сумата от 772,47 лв. В тежест на
ответника е било и да докаже възражението си , че съгласно договора между страните л.а.
не подлежи на ремонт в доверен сервиз , респ. че застрахователното обезщетение е правилно
5
определено .
С доклада по делото съдът е отделил спорното от безспорното , като е приел за
безспорно и ненуждаещо от доказване от страните следното: 1.че между ищцата и ответното
дружество е сключен Договор за застраховка на МПС „Каско+“, обективиран в
застрахователна полица № 4401231031614, валидна за периода 13.07.2023 г. - 12.07.2024 г. и
обект на застраховане: л. а. марка „СМАРТ" с peг. №*** ; 2.че на 21.11.2023 г. ищцата е
уведомила застрахователя-ответник за настъпилото застрахователно събитие и представител
на ответника е извършил оглед на л.а.; 3.че в резултат на настъпилото застрахователно
събитие на настъпили имуществени щети по лекия автомобил и 4.че при ответника е
образувана ликвидационна преписка №44010312308206, във връзка с декларирано събитие,
настъпило на 19.11.2023 г. по която е определено от ответника на ищцата застрахователно
обезщетение от 772,47 лв. , платено на 22.12.2023 г., като на ищцата е преведена сума от
589,61 лв. - остатък след приспадане на дължимите се от ищцата разсрочени вноски по
застрахователната полица в размер на 182,66 лв.
Изрично съдът е указал на страните, че на са налице факти и обстоятелства за които
да не сочат доказателства, а спорът помежду йм се състои в това с изплащане на
застрахователно обезщетение ответникът застраховател покрил ли е изцяло размера на
щетите.
При така изложеното по-горе, на база писмените доказателства по делото :
представените от ищцата заверени за вярност с оригинала копия от комбинирана
застрахователна полица № 440123031031614/05.07.2023 г.; уведомление от 21.11.2023 г. за
щета № 44010312308206 по полица № 440123031031614 Каско +; опис-заключение по щета
№ 44010312308206/21.11.2023 г.; писмо от електронна поща от 11.06.2024 г.; свидетелство за
регистрация част I № ********* ; писмо от електронна поща от 13.09.2024 г.; заявка за
потвърждение за уведомление за щета, както и представените от ответника заверени за
вярност с оригинала копия от комбинирана застрахователна полица №
440123031031614/05.07.2023 г.; предложение- въпросник с анализ на клиентските нужди,
съгласно чл. 325а от КЗ към комбинирана полица № 440123031031614 за сключване на
автомобилна застраховка „Каско +”; Общи условия на „Д. - О. З.” ЕАД за автомобилна
застраховка „Каско +”; 4 листа цветни снимки, вкл. и заключението на вещото лице А. В. по
допуснатата САТЕ , съдът приема за безспорно установено и изяснено по делото следното :
Ищцата е твърдяла и не е и спорно, че с ответника са се намирали във валидно
застрахователно правоотношение , че е настъпило застрахователно събитие със собствения
на ищцата л.а. , по време на действие на договора за застраховка Каско плюс, че е уведомила
застрахователя за събитието , че направен оглед от ответника на увредения л.а. и че на
ищцата е определено застрахователно обезщетение от точно 772,47лв. , изпратено на
ищцата на 22.12.2023 г. чрез превод на сумата от 589,61 лв.- остатък след приспадане на
дължимите се от ищцата разсрочени вноски по застрахователната полица в размер на
1822,66 лв.
Твърдяло се е от ищцата, че общата стойност на застрахователно обезщетение възлиза
на 1 177 лв., като ищцата е предявила частичен иск с цена 100 лв., изменен по размер в
последното о.с.з. на 1 175 лв. Ответникът е оспорил, че е определил правилно размера на
действителното обезщетение и го е изплатил ,поради което и намира иска за неоснователен
.
С оглед правилното изясняване на фактическата страна на спора , твърденията и
възраженията на страните и исканията йм , съдът е допуснал провеждане на САТЕ която да
даде отговор на спорните по делото въпроси .
САТЕ е възложена на в.л. Ал.В. , като заключението на вещото лице е приобщено по
делото на листи от 85 до 88 .
САТЕ приема на база приложените по делото доказателства, описани и по-горе и
които не са оспорени, че уврежданията, установени при оглед на автомобила от
представител на застрахователя, описани в Опис-заключение по щета №
6
44010312308206/21.11.2023 г. и видими на предоставения снимков материал, а именно:
Таван стъклен, Ъгъл задна броня десен, Ъгъл задна броня ляв са настъпили именно при
застрахователното събитие от 19.11.2023 г./ т.1 от заключението на в.л. , л. 88 от делото/.
Според т.1 от САТЕ на в.л. Ал.В. : Необходимите разходи за възстановяване на
увредените детайли - таван стъклен; ъгъл задна броня десен; ъгъл задна броня ляв на лек
автомобил „Смарт“ с рег. № ***, след проучване за извършване на ремонта в сертифицирани
автосервизи, както и в несертифицирани такива, както и в зависимост от вида и качеството
на извършване на ремонта, са със средна пазарна стойност за извършване на ремонта към
момента на настъпване на застрахователното събитие, в размер на 2 175.25 лв., която
включва следните позиции: общо за таван стъклен - 1524.73 лв. ; общо за ъгъл задна броня
десен - 255.26 лв.; общо за ъгъл задна броня ляв - 295.26 лв. и общо за общи операции -
100.00 лв.
В т 2 от САТЕ в.л.Ал.В. дава отговор на въпроса каква е стойността за
възстановяване на увредените детайли, определена към датата на застрахователното
събитие, съобразена със средни пазарни цени на части, часова ставка на труд, боя и
материали, като се вземе предвид пет сервиза, които са изрично посочени : „*** ,, , „*** „ ,
„*** „ , „***“ и „***“ , без да се вземат предвид цените на официалните сервизи, като
определя тази стойност в размер на 1 947.97 лв., включваща следните позиции: общо за
Таван стъклен - 1464.73 лв., общо за ъгъл задна броня десен - 189.12 лв., общо за ъгъл задна
броня ляв - 219.12 лв.и Общо за Общи операции - 75.00 лв.
И на последно място в т.3 от САТЕ вещото лице е определило общата стойност на
обезщетението, съгласно сключения договор за застраховка на МПС „Каско+“ по експертна
оценка, съгласно действащата Методика на застрахователя за определяне размера на
застрахователното обезщетение, в размер на 798.23 лв., която включва следните позиции:
общо за Таван стъклен - 659.61 лв., общо за ъгъл задна броня десен - 55.31 лв., общо за ъгъл
задна броня ляв - 63.31 лв. и общо за Общи операции - 20.00 лв.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявените по делото искове намират правното си основание в чл. 405, ал. 1 от КЗ
(НОВ) – (аналог на чл. 208 ал.1 КЗ (отменен), вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковите претенции са допустими и по тях съдът дължи произнасяне по същество. С
доклада по делото съдът е отделил безспорните факти и обстоятелства, които не се нуждаят
от доказване и е разпределил тежестта на доказване между страните
При разпределената тежест на доказване, на база събраните по делото доказателства,
съдът достига до извода от правна страна за основателност и доказаност на предявения
главен, частичен иск ,в изменения му размер ведно с акцесорното искане с правно основание
чл. 86, ал.1 ЗЗД .
Както бе посочено и по-горе безспорно е и е доказано, че ищцата и ответника 1)са
валидно обвързани от договор за застраховка на МПС "Каско+ „ , обективиран в
застрахователна полица № 4401231031614, валидна за периода 13.07.2023 г. - 12.07.2024 г. и
обект на застраховане: л. а. марка „СМАРТ" с рег. №*** ; 2) че на 21.11.2023 г.ищцата е
уведомила застрахователя-ответник за настъпилото застрахователно събитие и представител
на ответника е извършил оглед на л.а., 3) че в резултат на настъпилото застрахователно
събитие на настъпили имуществени щети по лекия автомобил, описани и по вид и по степен
от представител на ответника в опис – заключение по щета № 4401231031614 и 4) че при
ответника е образувана преписка по щета с № 4401231031614по която е определено от
ответника на ищцата застрахователно обезщетение от 772,47 лв.
Не се оспорва , че ищцата е получила плащане на застрахователно обезщетение, след
приспадане на дължимите се от ищцата разсрочени вноски по застрахователната полица в
размер на 182,66 лв.
Именно с оглед определяне на размера на действителната пазарна стойност на щетите
7
по л.а. на ищцата по делото е допусната САТЕ . Видно е от САТЕ, че вещото лице е
посочило три отделни и различни суми за възстановяване на л.а. - първата от 2 175,25 лв.,
втората от 1947,97 лв. , и третата 798.23лв.
Най-ниската стойност по т.3 от САТЕ от 798,23 лв. вещото лице е определило като се
е водило от методиката на ответника, като в о.с.з. вещото лице сочи , че е възможно да има
минимални разлики . Стойността по т.3 от САТЕ кореспондира с определеното от ответника
застраховател обезщетение от общо 772,47 лв., но не и със стойностите по т.1 и т. 2 от САТЕ.
Сравнителния анализ на заключението на в.л. Ал.В. по т. 1 и т. 2 от експертизата със
заключението по т. 3 от същата обосновава и извод, че действителната средна пазарна
стойност на щетите по л.а. на ищцата не е определената от ответника сума от 772,42 лв., а
по –висока : по т.1 в размер на 2 175.25 лв., а по т.2 в размер на 1947,97 лв. Разликата между
средната пазарна стойност на щетите по л.а. на ищцата и определеното обезщетение и по т.1
и по т.2 от заключението на вещото лице Ал.В. е дължима , като по т.1 разликата възлиза на
1402,78 лв., а по т. 2 на 1 175.50 лв. Т.е. размера на частичния иск от 1 175 лв. от общо 1 177
лв. и в двата варианта на САТЕ по т.1 и по т.2 е доказан.
При така изложеното по - горе, кредитирайки напълно заключението на в.л.
инж.В., като обективно и компетентно дадено, съдът прави извод от правна страна, че
предявеният от ищцата иск е доказан и по основание и по размер.
За да изведе извода за основателност и доказаност на предявения осъдителен иск
изменен и поддържан като частичен за сумата от 1 175 лв. от 1 177 лв., съдът се спира и
на анализ на относимата правна уредба на правоотношенията между страните .
Съгласно разпоредбата на чл. 208, ал.1 от КЗ ( отменен ) при настъпване на
застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение
в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в
който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207, ал. 3,
които съответно се изразяват в това, че при настъпване на застрахователното събитие
застрахованият е длъжен в 7-дневен срок от узнаването да уведоми застрахователя, освен ако
в договора е предвиден друг подходящ срок, който не може да бъде по-кратък от три дни от
узнаването. При настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да
допусне застрахователя за извършване на оглед на увреденото имущество и да представи
поисканите от застрахователя документи, пряко свързани с установяването на събитието и
на размера на вредите.
По делото не е спорно, че е настъпило застрахователно събитие по повод на което
застрахователят- ответник е бил надлежно уведомен от ищцата, негов представител след
оглед е изготвил опис-заключение по щетата след което и ответника е платил на ищцата
сумата от 772,44 лв.застрахователно обезщетение, от която сума са били удържани
дължимите застраховетелни вноски .
Спорният въпрос между страните се свеждал до това дали сумата която
застрахователя - ответник е определил и изплатил на ищцата е достатъчна да покрие в пълен
размер щетите по собствения на ищцата л.а., а отговорът на този въпрос се съдържа в
заключението на вещото лице по САТЕ - инж.В. , както в т.1 , така и в т.2 , но не и в т.3.
При приспадане на заплатеното преди завеждане на настоящия иск обезщетение от
действително дължимото се обезщетение в размерите и по т.1 е по по т.2 от заключението
на в.л.В. се получава разликата представляваща изменения размер на частичния иск/а
според т.1 от САТЕ и по-висок / , поради което и съдът приема , че исковата претенция
на ищцата, така както е изменена по чл.214 ГПК е изцяло основателна и доказана и
следва да бъде уважена.
Предвид акцесорния характер на претенцията за законна лихва ВРС присъжда и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда и
до окончателното изплащане на вземането.
Настоящият състав намира възраженията на ответника за недължимост на
8
допълнително застрахователно обезщетение за неоснователни.
Съгласно трайната съдебна практика - размера на застрахователното обезщетение е
равен на действителната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие. В
този смисъл са и мотивите в решенията постановени по реда на чл.290 ГПК : Решение № 235
от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски;
Решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията
Емилия В.а, които са задължителни за съда.
Съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно част от трайната практика на
ВКС, цитирана по-горе, ВКС приема, че обезщетението по имуществена застраховка се
определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането. В решение № 235/27.12.13 г. на ВКС ІІ т.о. постановено по т.д.1586/13 е даден
отговор на релевантния за спора въпрос как следва да се определи размера на
обезщетението, като е посочено,че принципният отговор намира своята законова опора в
нормата на чл.208, ал.3 КЗ, вр. с чл. 203, ал.2 КЗ, вр. с ал.4, като последната изрично урежда,
че когато между страните по застрахователния договор не е уговорено друго, то
обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество като за
такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото
качество (ал.2), т.е. по пазарната му стойност. В тази насока съдията докладчик Б.Балевски е
цитирал и други решения на ВКС, а именно: Решение № 115/9.7.2009 на ВКС по т.д.
627/2008 на ІІ т.о., Т.К . и Решение № 209 /30.1.2012 г. на ВКС по т.д. 1069/2010 ІІ т.о. , ТК ,
постановени също по реда на чл.290 ГПК.
По изложените мотиви и съобразно практиката на ВКС, постановена по реда на
чл.290 ГПК, настоящият съдебен състав намира предявения, изменен частичен иск с цена
1 175 лв. от 1 177 лв..с правно основание чл.405, ал.1 КЗ /нов / (аналог на чл.208, ал.1 от КЗ
отм.) за основателен изцяло и напълно доказан по размер , поради което следва да бъде
уважен .
С оглед изхода по спора и нормата на чл. 78, ал.1 ГПК съдът присъжда в полза на
ищцата сторените разноски по делото, така, както са претендирани и за които са представени
доказателства за реалното им извършване.
С списъка за разноски по чл. 80 ГПК представен от ищцата и приобщен по делото на
л.92-ри по делото , ищцата претендира възстановяване следните разходи :
53 лв. за заплатена д.т. ведно с преводната такса , 103 лв. за депозит за САТЕ ведно с
преводната такса . На основание чл. 7,ал.9 от Наредба № 1/ 2004 г. и чл.38, ал.1 т.3 пр.
първо във вр. с чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата е отправено и искането съдът да
присъди сумата от 650 лв. адвокатско възнаграждение за осъществената от адв.Р.Р.
безплатна правна помощ на ищцата.
От представените по делото и приобщени на л. 18 и 60 доказателства се установява,
че ищцата е сторила разноски по делото в общ размер на 153 лв. които и се следват съгласно
чл. 78 , ал.1 ГПК - сбор от 53 лв. за платена д.т. ведно с преводна такса от 3 лв.и 100 лв.
депозит за САТЕ .В приложеното на л.60-ти преводно нареждане е вписана сума от 100 лв.,
без преводна такса, поради което и съдът присъжда на ищцата сумата от 153 лв., а не 156 лв.
разноски за платени държавна такса и депозит за експертиза.
На второ място съдът констатира, че на л. 6 -ти е приложено заверено за вярност с
оригинала копие на пълномощно и договор за правна защита и съдействие, неоспорени от
ответника, които отразяват и доказват факта, че ищцата И. И. е била представлявана по
делото от адв.Р.Р. при условията на чл.38, ал.1, т.3 пр.1 -во ЗАдв. Ето защо и съгласно чл. 38,
ал.2 ЗАДв., съдът следва да определи размера на дължимото се в полза на адв.Р.Р.
възнаграждение за оказаната от него пред настоящата инстанция безплатна правна помощ на
ищцата . При определяне на размера на дължимото се в полза на адв.Р. възнаграждение за
процесуално представителство съдът се ръководи от нормата на чл. 38, ал.2 ЗАдв .,
9
препращаща към чл.36, ал.2 ЗАдв и към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения , обн. - ДВ, бр. 64 от 2004 г., сега Наредба № 1
/2004 за възнаграждения за адвокатска работа . При цена на иска 1175 лв. от 1177 лв.
съгласно чл.2, ал.7 и чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 г. съдът определя възнаграждение
равно на сбора от 400 лв. плюс десет процента върху горницата над 1000 лв./до 1177 лв./ =
417,77 лв. Така пресметнатия от съда размер на адвокатско възнаграждение, съдът присъжда
в полза на адв.Р. и в тежест на ответника .
Водим от горното , Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответното дружество„Д. - О. З.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ищцата И. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес:
***, СУМАТА от 1175,00 лв. (хиляда сто седемдесет и пет лева) - представляваща
частичен иск от общо сумата от 1177, 00 лв., представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на таван
стъклен; ъгъл задна броня десен; ъгъл задна броня ляв на лек автомобил „СМАРТ”, с рег.
№***, причинени в резултата на настъпило застрахователно събитие по застрахователен
договор с полица № 440123031031614 по застраховка „КАСКО +” и образувана
застрахователна щета № 44010312308206/21.11.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 10.09.2024 г., до
окончателно изплащане на задължението, на основание чл.405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответното дружество„Д. - О. З.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***,ДА ЗАПЛАТИ на ищцата И. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес:
*** СУМАТА от общо 153,00 лв. (сто петдесет и три лева ) сторените от ищцата пред
настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски за заплатена държавна такса и депозит
за вещо лице, на основание чл. 78, ал.1 ГПК .
ОСЪЖДА ответното дружество„Д. - О. З.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. В. Р. ЕГН ********** от АК Варна,, с адрес
*** СУМАТА от 417,77 лв. (четиристотин и седемнадесет лева и седемдесет и седем
стотинки ) - дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната от адв.Р.Р. правна помощ
и процесуално представителство на ищцата И. И. П. при условията на чл.38, ал.1 , т.3 , пр.1
-во ЗЗД , пред настоящата инстанция и на основание чл.38 , ал.2 от Закона за
адвокатурата .
ПЛАЩАНЕТО на присъдените с Решението парични вземания може да бъде
извършено от ответника по посочената в исковата молба съгл.чл. 127, ал. 4 ГПК банкова
сметка : създадена на основание чл.39 от Закона за адвокатурата, а именно: IBAN- *** -„П.
И. Б.“- адв. Р. Р..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм
представители.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10