Р Е Ш Е Н И Е №
4859
гр.
Пловдив, 17.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 30.10.2019 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6355 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е по реда на 124, ал.1 ГПК.
С определение № 7756/11.07.2019 г. на осн. чл. 213, ал. 1 от ГПК в едно производство са съединени за съвместно разглеждане гр. д. № 6355/2019г. на ПРС и гр.д. № 7090/2019г. на ПРС, като производството продължава под номера на по-рано образуваното дело гр.д. № 6355/2019г.
Производството е образувано по искова молба от М.В.Т. против „ЧЕЗ Електро България“ АД – гр. София, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата в размер на 3808.33 лв., претендирана от ответника с фактура № **********/20.02.2019 г. и сумата в размер на 3762.90 лева, претендирана от ответника с фактура № **********/20.02.2019 г., начислени служебно по партидата на клиентски № ***. Претендират се разноски.
В исковата молба се оспорва дължимостта на претендираните от ответника суми по посочените две фактури. Твърди се, че ищцата няма облигационно правоотношение с ответника, не е потребител. Липсвала доставка на ел. енергия на претендираната стойност. Оспорва това количество ел. енергия на посочената стойност да е измервано от СТИ, монтирано на обект нейна собственост. Оспорва да е уведомявана за проверка на СТИ. Твърди нищожност на клаузите в Общите условия на ответника, който предвиждат еднократна корекция. Оспорват се Общите условия на ответника, които не били приети от ищцата.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който на първо място прави възражение за местна подсъдност на делото. В отговора се твърди, че между ищеца и ответника съществува облигационно правоотношение по доставка на ел. енергия. Лично ищцата била подала заявление с искане за продажба на ел. енергия за обект находящ се в ***, кл. № ***, СТИ № ***, който първоначално е бил гараж, но функционира като денонощен магазин, за което било съставен официален документ.
Процесните фактури са издадени за посочения обект.
Във връзка с вземането по фактура № **********/20.02.2019 г. се твърди се, че на обекта, стопанисван от ищцата е извършена проверка на средството за търговско измерване СТИ от служители на оператора на ел. мрежата „ЧЕЗ Разпределение България“ АД на 23.08.2018 г., в резултат на която бил изготвен констативен протокол. При изготвянето му не присъствал представител на ищеца, но присъствали двама независими свидетели от Федерацията на потребителите и *** служител, които подписали протокола. Била установена неправомерна намеса в СТИ, променяща схемата на свързване на измервателната система на ел. енергия. След възстановяване на схемата електромерът измервал в класа си на точност. В тази хипотеза, при променена схема, електромерът не се изпращал за метрологична проверка, а се коригира сметката на база констативния протокол. Определен е периодът на грешно отчитане, съобразно правилата на КЕВР И ПИКЕЕ от 90 дни, а именно за периода от 26.05.2018 г. до 23.08.2018 г. Издадено е предложение за корекция, съгласно чл.48, ал.1, т.2, б. „б“ ПИКЕЕ. Твърди се, че ищецът е получил уведомлението за корекцията и фактурата. Твърди се изправност на СТИ № ***, захранващ обекта на ищцата. Излагат се правни доводи.
Във връзка с вземането по фактура № **********/20.02.2019 г. се твърди се, че на обекта, стопанисван от ищцата е извършена проверка на средството за търговско измерване СТИ от служители на оператора на ел. мрежата „ЧЕЗ Разпределение България“ АД на 17.10.2018 г., в резултат на която бил изготвен констативен протокол. При изготвянето му не присъствал представител на ищеца, но присъствали двама независими свидетели от Федерацията на потребителите и *** служител, които подписали протокола. Била установена неправомерна намеса в СТИ, променяща схемата на свързване на измервателната система на ел. енергия. След възстановяване на схемата електромерът измервал в класа си на точност. В тази хипотеза, при променена схема, електромерът не се изпращал за метрологична проверка, а се коригира сметката на база констативния протокол. Определен е периодът на грешно отчитане, съобразно правилата на КЕВР И ПИКЕЕ от 90 дни, а именно за периода от 24.08.2018 г. до 17.10.2018 г. Издадено е предложение за корекция, съгласно чл.48, ал.1, т.2, б. „б“ ПИКЕЕ. Твърди се, че ищецът е получил уведомлението за корекцията и фактурата. Твърди се изправност на СТИ № ***, захранващ обекта на ищцата. Излагат се правни доводи
Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Пловдивският районен съд, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са отрицателни установителни искове, с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК.
За да бъдат уважени така
предявените искове ищецът следва да установи, че ответникът е издал срещу него фактура № **********/20.02.2019 г. на
стойност 3808.33 лв. и фактура № **********/20.02.2019 г. на стойност 3762.90
лева. В тежест на ответника е да
установи, че е ищецът е потребител на услугите, предоставяни от ответника, че
сумата е начислена на валидно правно основание – цитираните правила и в
съответствие със ЗЕ, респ., че е налице хипотеза за корекция на сметка поради
неправомерна манипулация върху СТИ, какви са причините за неизмерване или
неточно измерване на доставената електроенергия, както и размера на
претендираната сума и периода, за който е начислена, както и твърденията си, че
проверката на СТИ и свързаните с нея последващи действия са извършени съобразно
нормативните изисквания и при спазване на правилата на ПИКЕЕ.
С Определение от 02.08.2019 г. е отделено като безспорно между страните, че че ответното дружество е издало срещу ищцата фактура № **********/20.02.2019 г. на стойност 3808.33 лв. и фактура № **********/20.02.2019 г. на стойност 3762.90 лева, които са начислени служебно.
Първият спорен въпрос по делото е дали
ищцата има качеството на потребител на предоставяните от ответника услуги за
процесния период, за който е начислено допълнително количество ел. енергия.
Ответникът признава, че вземането в размер
на 3808.33 лв., претендирана по фактура №
**********/20.02.2019 г. е стойността на допълнително начислена ел. енергия за
обект находящ се в ***, кл. № ***, СТИ № *** за периода 26.05.2018 г. до 23.08.2018 г.
Ответникът
признава, че вземането в размер на 3762.90
лева, претендирано по фактура № **********/20.02.2019 г. е стойността на
допълнително начислена ел. енергия за обект находящ се в ***, кл. № ***, СТИ № ***
за периода 24.08.2018 г. до 17.10.2018
г.
Ответникът се позовава на облигационно
правоотношение с ищеца за доставка на услугите предоставяни от ответника на
база подадено от ищцата Заявление за продажба на ел. енергия за битови нужди за
обект, находящ се в ***, заведен с кл. № *** и СТИ № ***,
приложено към отговора на исковата молба /л.29/. Видно от заявлението същото е подадено и
входирано в ответното дружество на 11.12.2018
г., от която дата съдът приема, че е възникнало облигационното
правоотношение между страните, от която дата е сменена партидата на името на
ищцата и от която дата, същата има качеството потребител. Датата на възникване
на индивидуалното облигационното правоотношение между страните по делото е след
процесните отчетни периоди.
Предвид изложеното съдът намира, че в
процесните периоди ищцата не е имала качеството потребител. Видно от справката
от Служба вписвания /л.50/, процесният имот не е нейна собственост, нито има
учредено вещно право на ползване. С декларацията ищцата не се е съгласила да
отговаря за задълженията натрупани за имота преди възникване на индивидуалното
правоотношение с ответника на 11.12.2018 г. Обстоятелството, че между
собственика на имота „Мина Строй“ ЕООД и ищцата е сключен договор за наем на
процесния имот от дата 01.01.2017 г. не прави ищцата потребител именно от този,
съгласно Общите условия на ответното дружество, а и съгласно закона. В чл.4,
ал.1 ОУ е предвидено, че потребител на ел. енергия за битови нужди е собственика
и ползвателя на имота. В ал.2 от същата разпоредба е предвидено, че потребител
може да бъде и трето лице, ако е поискало това и само в случаите, че
собственика и лицето на което е учредено вещно право на ползване е представил
изрично писмено съгласие в тази връзка, като именно от този момент може да се
търси плащане на задължения от ползвателя на имота, който не е собственик или
носител на вещно право на ползване. Още повече Законът за енергетиката, който
регулира отношенията по повод на ползването на услугите, предоставяни от
ответника, свързва потребителя с титулярството на вещното право на собственост,
респективно вещното право на ползване, когато за електроснабдения имот няма
сключен договор между крайния снабдител и ползвателя на договорно основание за
доставка на ел. енергия в същия имот. /В този смисъл Решение № 205 от
28.02.2019 г. по гр.д. № 439/2018 г. III ГО на ВКС./
Предвид изложеното по делото не се установи,
че в процесните периоди ищцата е била потребител на доставяните от ответника услуги,
за да й бъде начислявано допълнително количество ел. енергия за тези период.
Само на това обстоятелство исковете се явяват основателни и следва да бъдат
уважени.
Останалите изложени възражения и доводи от
страните дали е спазен законовия ред за допълнително начисляване на количество
ел. енергия за процесния период съдът намира за безпредметно да обсъжда.
По отговорността за разноските:
С
оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца, на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК. Ищецът доказа следните разноски – 302.86 лева – платена държавна такса /152.34
лева, л.9 по гр.д. № 6355/2019 г. и 150.52 лева л.9 по присъединеното гр.д
№7090/2019 г./ и 1000 лева – платено адвокатско възнаграждението, платено в
брой /л.130/. Общо разноски за ищеца, които следва да му се присъдят са размер
на 1302.86 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.В.Т., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, блок Бенч Марк Бизнес център сумата в размер на 3808.33 лв., претендирана от ответника с фактура № **********/20.02.2019 г. и сумата в размер на 3762.90 лева, претендирана от ответника с фактура № **********/20.02.2019 г., начислени служебно по партидата на клиентски № *** за обект, находящ се в ***.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ № 159, блок Бенч Марк Бизнес център да заплати на М.В.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата в размер на 1302.86 лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ