Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 18.11.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на осми септември две хиляди и двадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на
секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 393
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 35- 0000084 от 09.03.2020 г. на Началник на Регионална
дирекция „АА” – гр.Плевен е наложено на ЕТ „Д.-Д.Г.-Л.Г.“, със седалище и адрес
на управление гр.Ловеч, ж.к.„М.“, бл.***, вх.*, ап.*, БУЛСТАТ ********,
представляван от Л. Г. Г., административно наказание на основание чл.104, ал.2 от
Закона за автомобилните превози – имуществена санкция в размер на 5 000 лева,
за нарушение на чл.3, § 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят, който чрез
процесуалния си представител адвокат С.Д. го е обжалвал, като неправилно и незаконосъобразно
издадено. В жалбата изтъква, че наказателното постановление е издадено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Сочи за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй
като нито в АУАН, нито в наказателното постановление е било посочено мястото
където е извършено нарушението. Подобно са изтъкнати доводи и развити
съображения в този смисъл. Изтъква, че от съдържанието на обстоятелствената
част на наказателното постановление не става ясно какво точно нарушение е
извършил жалбоподателя, поради което не може да организира и реализира защитата
си в пълен обем.
Подробно в жалбата са развити и съображения за това, че по никакъв начин не
става ясно как наказващият орган е установил, че в автобуса няма монтиран
тахограф. Твърди, че оглед на превозното средство не е бил извършван и че не
може само поради липсата на протокол за периодична проверка да се приеме, че е
липсвал въобще тахограф. Изтъква, че в тази връзка неправилно е била определена
приложимата санкционна норма и като релевантна за случая счита тази по чл.104,
ал.3 от ЗАвП, съответно – нарушението е следвало да бъде квалифицирано като
такова по чл.32, § 1, изр.1-во от Регламент (ЕС) № 165/2014.
Обстоятелствено в жалбата са развити и съображения относно наличието на
маловажен случай и основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява.
Представлява се от адвокат С.Д., която пледира наказателното постановление да
бъде отменено изцяло. Претендира и направените по делото разноски. Развива
изложените аргументи в жалбата, като акцентира на това, че от доказателствата
по делото се установява, че неправилно е било квалифицирано деянието, тъй като
при документалната проверка не е бил представен протокол за преминат технически
преглед на тахографа, а актосъставителят, съответно наказващият орган са
приели, че липсва монтиран такъв на превозното средство. Сочи, че при това
положение неправилно е била определена и приложимата санкционна норма. Счита
тези обстоятелства за достатъчно основание за отмяна на наказателното
постановление, тъй като установените по делото факти не отговарят на описаната
в постановлението фактическа обстановка. Акцентиа и на факта, че в обжалваното
НП не е посочено мястото на извършване на нарушението.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител. Писмено,
в съпроводителното писмо предлагат наказателното постановление да бъде
потвърдено, като законосъобразно. Пак там, на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН
правят възражение за прекомерност на претендирания по делото адвокатски
хонорар, в случай, че същия надвишава размера, предвиден в разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите Д.П.И., И.Ц.М. и Е.М.П., както и от изложеното в жалбата и в
съдебно заседание от страните, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка :
ЕТ „Д.-Д.Г.-Л.Г.“, представляван от Л. Г. Г. притежавал лиценз № 10236 на
Европейската общност за извършване на превоз на пътници. На 02.01.2020 г. между
търговеца и „В.“ АД – гр.София бил сключен договор за специализиран превоз /л.10/,
съгласно който ЕТ „Д.–Д. Г.а–Л. Г.“ следвало да извършва превоз на работници и
служители на „В.“ АД на повикване и в зависимост от нуждите на дружеството.
Съгласно така сключеният договор и видно от пътен лист № 247778 /л.11/, на
06.02.2020 г. едноличният търговец извършил специализиран превоз на пътници
(работници на „В.“ АД) с автобус „Р.М.“ с рег.№ ********по маршрут гр.Ловеч –
с.Г., област Ловеч. Водач на автобуса бил свидетелят Е.М.П., ЕГН : **********,
като началният час на тръгване от гр.Ловеч бил в 14:40 часа.
Тъй като докато бил изпълняван превоза с автобуса на търговеца се случило
ПТП, в което последния участвал, то от ОД на МВР Ловеч информирали за него
органите на ОО „АА“ – Ловеч. В тази връзка, на 07.02.2020 г., в офиса на ОО
„АА“ – Ловеч била извършена документална проверка на ЕТ „Д.–Д. Г.а–Л. Г.“
относно спазване нормативните разпоредби за извършения специализиран превоз на
пътници. Проверката била извършена от свидетелите Д.И. и И.М. – инспектори при
ОД „АА“ – Плевен. При проверката на представените от представляващия търговеца Л.
Г. документи свидетелите установили, че липсват протокол от оторизирана фирма
за монтиран тахограф и тахографски листи. С оглед на това обстоятелство свидетелите
И. и М. приели, че на превозното средство липсва монтиран тахографски апарат, а
такъв е необходим, тъй като за превозното средство се прилага Регламент (ЕО) №
561/2006 година.
С оглед на констатираното при проверката свидетелят И. приел, че ЕТ „Д.–Д. Г.а–Л.
Г.“ е нарушил разпоредбата на чл.3, § 1 от Регламент (ЕО) № 165/2014 г., поради
което му съставил акт за установяване на административно нарушение № 259999/07.02.2020
г. за нарушение на посочената разпоредба, на който като свидетел се подписал И.М..
По така съставеният му акт представляващият търговеца не е вписал
възражения.
Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН да е представил писмени
възражения.
Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно
постановление № 35-0000084 от 09.03.2020 г. на Директор на Регионална дирекция „АА”
– Плевен, в което била пресъздадена описаната в АУАН фактическа обстановка и
жалбоподателят ЕТ „Д.–Д. Г.а–Л. Г.“ бил санкциониран на основание чл.104, ал.2 от
ЗАвП с имуществена санкция в размер на 5000 лева. Наказващият орган също
квалифицирал нарушението по чл.3, § 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 година.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки по същество жалбата съдът прие
за установено следното от правна страна :
Жалбата е подадена в законовия 7-дневен срок от връчване на наказателното
постановление. Подадена е също така и от надлежна страна, поради което е
допустима.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от легитимен орган,
съгласно заповед № РД-08-80/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта /л.13-14/.
АУАН и НП са съставени съгласно изискванията на закона и съдържат всички
предвидени в чл.42, респективно чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити и няма основания
за отмяна на постановлението на формално основание. Направените в тази връзка
възражения от жалбоподателя не се споделят от настоящата инстанция и не могат
да бъдат кредитирани. Точно и изчерпателно в АУАН и в НП е описано нарушението
и обстоятелствата, при които е извършено. В този смисъл налице е и посочване на
мястото на извършване, като се има предвид и спецификата на вмененото на
жалбоподателя нарушение. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
е ангажирана след извършена комплексна проверка по документи в гр.Ловеч, в
сградата, където се помещава отдела на Изпълнителната агенция „АА“, като след
констатиране на нарушението е бил съставен АУАН. Вменената като нарушена
разпоредба на чл.3, § 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. задължава да се
монтират тахографски апарати във всички превозни средства, които са
регистрирани в държава-членка на съюза и които превозни средства се използват
за автомобилен превоз на пътници или товари и за които се прилага Регламент
(ЕО) № 561/2006. В случая, видно от представения пътен лист превоза е започнал
от гр.Ловеч, като това е отбелязано в обстоятелствената част на наказателното
постановление и това именно е мястото на извършване на нарушението. Без
значение е обстоятелството къде е настъпило пътно-транспортното произшествие,
станало повод за извършване на документалната проверка от органите на РД „АА“. Изпълнителното
деяние на нарушението пък е очертано в санкционната норма на чл.104, ал.2 от
ЗАвП, в хипотезата на „допусне извършването на превоз“, или т.нар.
„допустителство“. В този смисъл, в обжалваното НП описанието на санкционираното
нарушение е достатъчно пълно и ясно, в т.ч. и мястото на извършването му, за да
разбере извършителят в какво се обвинява, респективно да организира защитата си
в пълен обем. Както в АУАН, така и в НП изрично е посочено, че е допуснато да се
извърши превоз на пътници с превозно средство, което попада в обхвата на
Регламент (ЕО) № 561/2006 и което е нямало монтиран тахограф. Освен това,
вмененото нарушение е от вида „продължени административни нарушения“. При него
нарушителят непрекъснато осъществява състава на административното нарушение,
докато не предприеме дължимото действие, предписано от закона, или нарушението
бъде преустановено по независещи от него причини. В обжалваното НП е отразено,
че превоза е осъществен по маршрут гр.Ловеч – с.Г., с час на тръгване в 14:40
часа от гр.Ловеч. Това обстоятелство категорично изключва извода за допуснато
нарушение на административнопроизводствените правила визирани в нормата на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Ясно и недвусмислено наказващият орган е дал да се
разбере, че мястото на извършване на нарушението е гр.Ловеч, от където е
започнал превоза и където е седалището на превозвача допуснал осъществяването
на превоза с превозно средство, на което е нямало монтиран тахограф.
Независимо, че са били спазени процесуалните правила при издаването на
обжалваното НП, то съдът намира, че от обективна страна, извършването на
вмененото на жалбоподателя нарушение не се установява по категоричен и несъмнен
начин. Липсват каквито и да било доказателства, че на превозното средство, с
което жалбоподателят е допуснал да се извърши превоз на пътници е липсвал
монтиран тахограф. Отразените в тази връзка в АУАН обстоятелства се базират
изцяло на предположения и не са подкрепени с надлежни доказателства за
установени факти. При разпита им актосъставителят И. и свидетелят М. сочат, че представляващият
търговеца Л. Г. не представил при проверката протокол от оторизирана фирма за
монтиран тахограф и тахографски листи, от което те направили извода, че такъв
липсва монтиран на превозното средство. Оглед на превозното средство обаче не е
правен, нито пък е документиран такъв, респективно – липсват непосредствени
възприятия на двамата за наличието на това обстоятелство. Непредставянето на
тези документи не води автоматично до единствения извод, че тахограф не е
монтиран на автобуса. Обратното твърди свидетелят Е.П. – водач на автобуса.
Същият заявява, че автобуса е имал монтиран аналогов тахограф, но не бил
преминал задължителния технически преглед. Съдът няма основания да се съмнява в
показанията на П., още повече, че те не противоречат и не се оборват от
останалите доказателства по делото. В такъв случай би била нарушена
разпоредбата на чл.23, § 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., която задължава
тахографите да се подлагат най-малко веднъж на две години на технически
прегледи. Съответно и приложимата санкционна норма би била различна от тази по
чл.104, ал.2 от ЗАвП. Нещо повече – с оглед твърденията на свидетелите И. и М.,
че при проверката представляващия превозвача не представил протокол от
оторизирана фирма за монтиран тахограф и тахографски листи, и при липсата на
безспорна установеност, а единствено предположение, че на автобуса не е
монтиран тахограф, то тези им твърдения навеждат на извод за осъществен
по-скоро фактическият състав на нарушението по чл.97, ал.1, предл.2-ро от ЗАвП.
Ето защо съдът счита, че актосъставителят е подвел извод за липсата на
монтиран тахограф на превозното средство единствено на базата на предположения,
но не и на обективно проявени и проверени данни в този смисъл.
Наказателното постановление от своя страна е издадено изцяло на базата на
съставения АУАН, без извършването на допълнителна проверка от наказващия орган,
с оглед правомощията и задълженията му по чл.52, ал.4 от ЗАНН и най-вече – да
събере допълнително доказателства установяващи от обективна страна извършването
на визираното нарушение на разпоредбата на чл.3, § 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014
година.
Предвид на изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява необосновано, тъй като посоченото в него административно
нарушение е недоказано, поради което следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно.
При този изход на делото и с оглед претенцията на жалбоподателя да му бъдат
присъдени направените по делото разноски, то на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН
следва да бъде осъдена Регионална дирекция „АА” – гр.Плевен, представлявана от директора
Пенчо Василев Камарашев, да му заплати направените по делото разноски,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Същото е в размер от 300
лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие № 44296 от 30.04.2020
г. /л.5/ и следва да бъде присъдено в пълния му размер, независимо от
направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност по реда на чл.63,
ал.4 от ЗАНН. Изплатеното възнаграждение не е прекомерно, тъй като е в рамките
на определеното по чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 35-0000084
от 09.03.2020 г. на Директор на Регионална дирекция „АА” – гр.Плевен, с което е наложено на ЕТ „Д.-Д.Г.-Л.Г.“, със седалище и адрес на
управление гр.Ловеч, ж.к.„М.“, бл.***, вх.*, ап.*, БУЛСТАТ ********,
представляван от Л. Г. Г., административно наказание на основание чл.104, ал.2,
от Закона за автомобилните превози – имуществена санкция в размер на 5 000
лева, за нарушение на чл.3, § 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „АА” – гр.Плевен, ул.„Иван Миндиликов“ № 6А, ет.4,
представлявана от директора Пенчо Василев Камарашев, да заплати на ЕТ „Д.-Д.Г.-Л.Г.“,
със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, с горните данни, представляван от Л.
Г. Г. сумата 300 /триста/ лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч
в 14-дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :