№ 351
гр. Б., 20.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20251200500233 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 28005/06.12.2024 г. , подадена от адв. К. А.,
процесуален представител на Н. И. Б., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Б., ул. „П.“ №
6, срещу Решение №807/31.10.2024 г. по гр.д.№2286/2023 г. по описа на РС – Б..
С въззивната жалба решението се оспорва изцяло като неправилно, незаконосъобразно,
постановено при нарушение на процесуалните правила, при неправилно разпределена
доказателствена тежест. Основните оплаквания са в насока, че ищецът, като изпълнител не е
доказало изискуемостта на процесното вземане, че е извършил качествено и в срок поетите с
договора СМР, както и че работата е приета от възложителя. Изтъква се, че в чл.13, ал.6 от
договора страните са уговорили възникване на задължение за плащане на договорените СМР
след приемане на работата, каквото се поддържа, че няма направено, поради липса на
отправена от изпълнителя писмена покана за приемане, липса на подписан сертификат и на
приемно - предавателен протокол. Твърди се неправилно разпределена доказателствена
тежест по отношение на тези факти. Оспорва се като неправилен и изводът, че Анекс от
15.08.2014г. не е влязъл в сила и не обвързва страните. Жалбоподателят се позовава на този
анекс и чл.2, ал.1, т.3 от него, с който се твърди уговорен начин на приемане на работата и
съответно изискуемост на вземането, от което 30 % се твърди, че е дължимо и след
подписване на приемо-предавателен протокол. Освен твърдение за некачествено изпълнение
от жалбоподателя се поддържа твърдението за забавено изпълнение на работите от етап 21
до 22 от Приложение № 7, неразделна част от договора. Поддържа се недължимост на
вземането и на основание чл.6, ал.10 вр. с т.2 от Приложение № 7 от договора, поради
уговорена и неиздадена от ищеца банкова гаранция, което е било уговорено допълнително
1
условие за окончателно плащане. Сочи се нарушение на процесуалните правила, изразяващо
се в недопускане на своевременно поискани доказателства – за свидетели, за писмени такива
и искане по реда на чл.176 ГПК, за установяване на твърдени от ответника факти за
предявяване от негова страна на претенция за некачествено и забавено изпълнение. Оспорва
се извода, че ищецът е престирал пълно, качествено и в срок, както и отчасти изводите на
приетата експертиза, като се твърди, че вещото лице не е остойностило всички дефекти,
отстранени от ответника, описани във въззивната жалба. При поддържане на оспорвания в
тази насока се иска отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.
С въззивната жалба са направени доказателствени искания – за допускане до разпит на
трима свидетели, за установяване на осъществена между страните кореспонденция чрез
ел.адрес с покана за предявяване на некачествена работа по сградата, както и какви са били
некачествено изпълнените СМР. Поискано е по реда на чл.176 ГПК управителя на
дружеството на отговори дали с ответника са разменяли кореспонденция по ел.адрес и по
кой ел.адрес. Поискани са и две експертизи – техническа –за установяване на ел.адрес,от
който между страните е водена кореспонденция и оценителна – остойностяване на всички
материали и работи за отстраняване на дефектите, описани в таблица към отговора по
исковата молба.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна, от която, в срока по чл. 267,
ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор, с който жалбата се оспорва изцяло като неоснователна.
Твърди се, че с възивнвата жалба за първи път се изтъкват доводи, относно предпоставките
за изискуемост на вземането, които не са поддържани в отговора по иска, а именно за липса
на отправена покана за приемане на изпълнената работа, липса на подписано окончателен
приемо-предавателен протокол и непредставяне на банкова гаранция по чл.6, ал.10 от
договора. Твърди се договорено приемане чрез издаване на разрешение за ползване, което
разрешение е издадено и на това основание вземането е станало изискуемо, тъй като
работата следва да се счете за приета. Твърди се покана зда приемане на работата с издаване
и подписване на акт обр.15., липсата на подпис върху фактурите, както и неиздаване на
банкова гаранция не са основания, освобождаващи от плащане. Оспорват се възраженията
на жалбоподателя за некачествено и забавено изпълнение. Сочи се, че не е представен анекс
от 15.08.2014г. и недоказаност на възражението на ответника в тази връзка. Възразява се по
искането за допускане на нова оценителна експертиза с подробни аргументи. Твърди се
липса по същество на оспорвания на решението, в частта на присъдената неустойка. Иска се
отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението. Всички искания по доказателствата
на жалбоподателя се определят като неоснователни по изложени съображения като
недопустими, респ.неотносими към предмета на спора.
В отговора на въззивната жалба са формулирани искания за събиране на гласни и писмени
доказателства. Иска се приемане като писмено доказателство на решение на АС Б., което се
твърди, че своевременно е поискано да се даде възможност за представянето му, но поради
процесуално нарушение не е допуснато събирането му. иска се приемане като доказателства,
без да се конкретизират, на такива за заплащане на всички СМР, предхождащи спорната
2
вноска, но същите липсват приложени към жалбата. Иска се допускане на свидетели за
установяване изпълнението на СМР и приемането им от ответника. В случай на допускане
на експертизи, се иска възможност за писмени доказателства и поставяне на задачи.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване
съдебен акт, като същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Осъществена е и процедурата по връчване на препис от жалбата на въззиваемата страна. Ето
защо делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните с произнасяне по доказателствените им искания.
От въззивника се твърди допуснато процесуално нарушение във връзка с разпределение на
доказателствената тежест и се иска събиране на допълнителни доказателства. С оглед на
обстоятелствата, на които се основава спорното право от ищеца в исковата молба, от една
страна, а от друга оспорванията, исканията и възраженията, направени от ответника в срока
по чл.131 ГПК, съдът счита, че исканията на въззивника за допускане на гласни
доказателства - за установяване на факта на водена кореспонденция по ел.адрес между
страните, за отправяне на покана за предявяване на некачествено изпълнени СМР и
свързаното с това искане по реда на чл.176 ГПК, както и за техническа и оценителна
експертизи, следва да се счетат за неотносими. И двете страни твърдят уговаряне начин на
приемане на договорените СМР с договор, което е въпрос на тълкуване кой е обвързващия
ги договор и какво е уговореното съдържание на клаузата за приемане на работа. Ето защо е
неотносимо събиране на гласни доказателства и такива по реда на чл.176 ГПК за
установяване на факта на приемане на работата от възложителя. Неотносимо е искането и за
допускане на оценителна експертиза, която да изследва наличието на некачествено
изпълнение и да остойности видове материали и работи за отстраняване на дефекти при
липса на предявени възражения или насрещни искове по чл.265, ал.1 или ал.2 ЗЗД в срока по
чл.131 ГПК.
От въззиваемата страна също се обосновава процесуално нарушение при отказ да се даде
възможност за сочене на доказателства за релевантен факт – влизане в сила на разрешението
за ползване, за което в преклузивния срок страната е поискала процесуална възможност за
събирането му. Възражението е основателно. С изрично писмено становище с вх.№
623/10.01.2924г. /л.64- РС/ , в указания, на основание чл.101, ал.1 ГПК – 1- седмичен срок от
получаване на 08.01.2024г. на определение 2143/22.12.2023г., страната е поискала
възможност да представи решение по адм.д.№ 279/2018г. на АС Б. с отбелязване влизането
му в сила. Въпреки това на страната е отказана възможност на сочене на това относимо
доказателство, поискано своевременно. На основание чл. 266, ал.3 ГПК препис от решение
по адм.д.№ 279/2018г. на АС Б. следва да се допусне и приеме като писмено доказателство.
Останалите искания по доказателствата на въззиваемата страна следва да се оставят без
уважение като неотносими по аналогични съображения, с които са отхвърлени
доказателствените искания на въззивника.
Водим от изложеното и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД на въззивна жалба с вх.№28005/06.12.2024 г., подадена от адв. К. А.,
процесуален представител на Н. И. Б., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Б., ул. „П.“ №
6, срещу Решение №807/31.10.2024 г. по гр.д.№2286/2023 г. по описа на РС – Б. –
пр.основание чл.258 и сл. ГПК.
ДОКЛАДВА въззивната жалба, ведно с отговора на въззиваемата страна.
ДОПУСКА И ПРИЕМА като писмено доказателство решение № 732/28.04.2022г. по
адм.д.№ 279/2018г. по описа на АС Б..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на страните, както следва: на
въззивника - за допускане на гласни доказателства, на обяснения по реда на чл.176 ГПК, на
съдебно – техническа и оценителна експертизи и на въззиваемата страна - за допускане на
гласни доказателства.
Препис от отговора по въззивната жалба да се връчи на жалбоподателя.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.04.2025г. от 9 часа,
за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от определението.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4