Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……...
Град Свиленград, 11.01.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД, I граждански състав, в открито
съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в
състав
СЪДИЯ:
Ж. ПЕТРОВА
При
съдебен секретар: Ангелина Добрева,
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 289 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по иск с правно основание чл.32, ал.2 от Закона за собствеността,
предявен от А.Д.А. против Ж.Д.Т.
и Г.И.Т. .
Ищецът твърди, че страните са
съсобственици на двуетажна жилищна сграда в режим на етажна собственост,
построена в недвижим имот, представляващ УПИ XX-1686 в квартал 74 по регулационния
план на гр. Свиленград, с адрес: *****************************************.
Твърди, че ищецът е собственик на втория, а ответниците – на първия жилищен
етаж от сградата.
Твърди, че ищецът А.А. и ответникът Ж.Т.
са брат и сестра, и са придобили право на собственост върху съответните жилищни
етажи чрез реализирано право на строеж, учредено в тяхна полза през 1978 година,
от баща им Д.В., който е бил собственик на целия поземлен имот, в който е
построена сградата. По силата на правото на строеж, учредено със заявление с
вх.рег. № 96, том I,
№ 24/ 10.05.1978г. по описа на Свиленградския районен съд, Д.В. предоставил на
сина си А.А. правото да построи и придобие собствеността върху втория жилищен
етаж, „втория“ гараж от приземния етаж, и находящата се до гаража стая за
живеене, ведно с 1/3 ид. част от общите части на сградата, а на дъщеря си Ж.Т.
- правото да построи и придобие собствеността върху първия жилищен етаж,
югозападния гараж от приземния етаж, и насрещната до този гараж стая за
живеене, ведно с 1/3 ид. част от общите части на сградата. Така учреденото
право на строеж било реализирано по време на брака на ответниците и преди
сключване на брак от ищеца.
Впоследствие ищецът придобил и правото
на собственост върху поземления имот, върху който била построена сградата, въз
основа на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане, сключен с Нотариален акт от 12.06.1992г., с който баща му Д.В. му
прехвърлил целия УПИ.
Бащата Д.В. починал на 19.06.1997г. и
оставил за законни наследници преживяла съпруга - И.А.В.и двете им деца - ищеца А.А. и ответника Ж.Т..
На 19.07.2004 година И.В.извършила
частно завещателно разпореждане, обективирано в нотариално завещание, с което завещала
на сина си – ищеца А.А. 4/6 ид. части от 1/3 ид. част от приземния и от
таванския етаж на процесната сграда.
Ищецът твърди, че между страните липсва
съгласие относно ползването на съсобствения тавански етаж на сградата и в тази
връзка иска от съда да постанови решение, с което да извърши съдебно
разпределение на ползването, съобразно правата на собственост на страните по
отношение на общите части на сградата, които определя както следва: 11/18 ид.
части – за ищеца и 7/18 ид. части – за ответниците.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответниците е постъпил отговор в, с който оспорват предявения
иск като неоснователен, досежно сочените от ищеца собственически права, при
които се иска съдебно разпределение на ползването на общия таван.
Ответниците оспорват твърдението на
ищеца, че той е собственик на 11/18 ид. части, а те – на 7/18 ид. части от
собствеността върху таванския етаж на съсобствената им жилищна сграда. Твърдят,
че квотите на страните в общите части са равни, доколкото тези квоти – по 1/2
ид. част, са съразмерни на съотношението на стойностите на отделните помещения,
които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост.
Твърдят, че двата жилищни етажа са напълно равностойни като обем и квадратура,
както са равни и стойностите им към 1978г., когато е възникнала етажната
собственост.
Ответниците считат, че представеното от
ищеца нотариално завещание не засяга правото им на собственост върху 1/2 ид.
част от общите части на сградата. Оспорват същото завещание, като го считат
недействително, на основание чл.19, ал.1 от ЗН, доколкото завещателят И.В.не е
била собственик на завещаното имущество към момента на съставяне на
завещанието, тъй като не е била собственик на обект в сградата, а общите части
не са самостоятелни обекти на собственост и не могат да се прехвърлят отделно
от главния обект.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.235, ал.2,
вр. с чл.12 от ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от представеното Заявление за отстъпване право на строеж, вписано с вх.рег. № № 96, том I, № 24/ 10.05.1978г. от Свиленградския районен съд, Д.А.В., в качеството си на собственик на дворно място, обособено в парцел ХIV, пл. № 1799, в квартал 74 по регулационния план на гр. Свиленград, утвърден със Заповед № 1854/ 1977г., учредява на сина си А.Д.А. правото да построи „втори етаж от триетажната сграда с призем … върху 115 кв.м. застроена площ“, „втория“ гараж от приземния етаж, и „находящата се до този гараж стая за живеене, както и 1/3 ид. част от общите части на сградата“, а на дъщеря си Ж.Д.Т. учредява правото да построи „първия етаж от триетажната сграда с призем … върху 115 кв.м. застроена площ“, гараж в приземния етаж от югозападната страна на сградата и насрещната до този гараж стая за живеене, „както и 1/3 ид. част от общите части на сградата“.
Безспорно е установено, че към момента на учредяване на правото на строеж през 1978г. Д.А.В. е бил собственик на дворното място, за което е учредил правото на строеж. Безспорно е и че правото на строеж е реализирано през същата година, когато ответниците са били в граждански брак, а ищецът – не, както и че в същото дворно място няма построени други сгради - самостоятелни обекти на собственост, освен процесната такава, построена в резултат на правото на строеж. Последното се установява и от представената скица на имота, който по действащия регулационен план на гр. Свиленград, одобрен със Заповед № 602/ 22.11.1993г., представлява УПИ ХХ в кв.74, образуван за имот № 1686. По кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107/ 13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК, посочения имот е заснет като поземлен имот с идентификатор 65677.701.1686, а построената в него жилищна сграда – като сграда с идентификатор 65677.701.1686.1, видно от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза. От заключението се установява също, че в процесната сграда съществуват следните самостоятелни обекти: 1/. Жилище, апартамент на първия етаж с идентификатор 65677.701.1686.1; 2/. Жилище, апартамент на втория етаж с идентификатор 65677.701.1686.1.2; 3/. Гараж /северен/ на първия етаж с идентификатор 65677.701.1686.1.3; 4/. Гараж /южен/ на първия етаж с идентификатор 65677.701.1686.1.4; Няма спор, а и се установява от писмените доказателства, че ищецът е собственик на втория жилищен етаж и северния гараж, съответно обекти с идентификатори 65677.701.1686.1.2 и 65677.701.1686.1.3, както и на прилежащо към жилището складово помещение в приземния етаж /стая до северния гараж/, а ответниците – на първия жилищен етаж и южния гараж, съответно обекти с идентификатори 65677.701.1686.1.1 и 65677.701.1686.1.4, както и на прилежащо към жилището складово помещение в приземния етаж /стая срещу южния гараж/. Не се установява от заключението на вещото лице, нито от дадените от него уточнения в съдебно заседание, че в сградата съществуват други самостоятелни обекти на собственост, нито че са съществували такива към момента на построяването й. Не се установява също, че е било предвидено застрояване на други самостоятелни обекти в процесната сграда, извън двата жилищни етажа и двата гаража, за построяването на които е било учредено правото на строеж през 1978г. от собственика на земята. В тази връзка, в допълнителното заключение на вещото лице, депозирано на 05.11.2018г., се сочи, че в архива на Община Свиленград не се съхранява документация за извършения строеж, освен запазено Строително разрешение № 2/85, издадено на 26.06.1978г., за построяване на двуетажна жилищна сграда с партерен етаж и гаражи /уточнено в о.з. на 13.11.2018г./. Съдът не кредитира отговорите на вещото лице, дадени по въпросите в останалата част от допълнителното заключение от 05.11.2018г. и тези, дадени от него в о.з. на 13.11.2018г., доколкото с тях се правят правни изводи, а от направените от вещото лице констатации съдът не може да достигне до същите правни изводи.
При наличие на четири самостоятелни обекта в сградата в етажна собственост – на две жилища, всяко едно на отделните два жилищни етажа, ведно с прилежащи към тях складови помещения, и на два гаража, обща част остава таванът на сградата, чието разпределение се иска, и останалите вещи, които по естеството си или по предназначение служат за общо ползване, по смисъла на чл.38 от ЗС.
Съгласно чл.40 от ЗС, дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост. В тази връзка е назначена съдебно-оценителна експертиза, от заключението на която се установява, че дяловете на отделните собственици в общите части са равни.
Предвид дотук изложеното, оспореното от ответниците частно завещателно разпореждане, обективирано в Нотариално завещание № 2, том I, нот.дело№ 559/2004г. по описа на нотариус с рег. № 420 по РНК, вписано под № 2, том I, стр.1403/ 15.07.2004г. в Служба по вписванията, се явява недействително, на основание чл.19, ал.1 от ЗН. В същото се посочва, че И.А.В.завещава на сина си А.Д.А. „притежаваните от нея 4/6 ид.части от 1/3 ид. част от приземния етаж и от таванския етаж на двуетажната масивна жилищна сграда …“. Категорично се установи, че към момента на съставяне на завещанието завещателят не е притежавала право на собственост в процесната жилищна сграда. Отделно от това, предмет на завета са идеални части от общи части на сградата, т.е. от несамостоятелни обекти на собственост, които не могат да бъдат предмет на правна сделка, включително и на едностранна такава, без да се прехвърлят заедно с главната вещ, към която са принадлежност. Поради това, оспореното завещание не може да промени извода, че страните имат равни дялове от общите части на сградата в режим на етажна собственост.
Освен с правата на страните в съсобствеността, при разпределение на ползването по чл.32, ал.2 от ЗС съдът трябва да се съобразява и с действителното фактическо положение на имота до възникване на спора, в това число – с възможността да съответства на направените от страните подобрения, ако такива са налице, както и с предназначението на имота.
По делото е установено от приетата съдебно-техническа
експертиза, че в процесното таванско помещение има една капандура и една тераса
в северозападната част. Не се установява да са извършени от страните подобрения
в таванското помещение, нито че то има някакво различно предназначение.
Представени са от вещото лице четири
варианта на разпределение ползването на процесното таванско помещение. При първия
от тях разпределението е извършено при посочените от ищеца права в общите части
/11/18 ид. части – за ищеца и 7/18 ид. части – за ответниците/, а не при
установените равни дялове на страните. Ето защо, този първи вариант следва да
се изключи при избора на най-целесъобразен вариант.
В конкретния случай, съдът намира за най-удачен и
справедлив последният, четвърти вариант на разпределение, предложен от вещото
лице. При извършването на тази преценка съдът съобрази, че разпределение
на ползването по този начин ще позволи на всяка от страните да осъществява еднакъв
достъп до единствената капандура и единствената тераса на тавана, което е
невъзможно при останалите варианти.
С оглед горното, съдът счита, че следва
да се постанови разпределение на ползването съобразно предложения от вещото
лице четвърти вариант. Това разпределение
предлага най-целесъобразно ползване на общия таван, като се съобразява с обема
на правото на собственост на насрещните страни и им се предоставя възможност да
ползват намиращите се на тавана капандура и тераса, съобразно равните права
върху тях.
По
разноските:
В производство по разпределение ползването
на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от разноските,
включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически
експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно
заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат
за всяка страна в обема, в който са направени. Това разрешение следва от
характера на производството по чл. 32, ал.2
от ЗС, представляващо спорна съдебна администрация, приложима, когато
съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ
или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното решение ползва съсобствениците
и притежателите на други вещни права и затова в първоинстанционното
производство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както
са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят
според правата в съсобствеността. В тази насока е Решение № 275 от 30.10.2012
г., постановено по гр. д. № 444/2012 г. на ВКС, ІІ г.о.
В
настоящото производство ищецът е направил разноски за държавна такса - 30 лева,
за СТЕ - 200 лева /+ 4 лв. за банкови преводи/ и за адвокатско възнаграждение -
600 лева. Ответниците са направили разноски за СТЕ - 350 лева /+ 4 лв. за
банкови преводи/ и за адвокатско възнаграждение - 800 лева. Общият размер на
сторените в производството разноски за такси и възнаграждения за СТЕ възлиза на
588 лв. От тях 1/2 следва да понесе ищеца и 1/2 - ответниците. След приспадане
на внесената от ищеца сума от 234 лв., същият следва да бъде осъден да заплати
на ответниците сумата 60 лв. – разноски по делото.
Водим от горното съдът
РАЗПРЕДЕЛЯ
ПОЛЗВАНЕТО, на основание чл.32, ал.2 от ЗС,
на съсобствения на А.Д.А. с ЕГН: **********, Ж.Д.Т. с ЕГН: ********** и Г.И.Т. с ЕГН: **********, ТАВАН от двуетажна
жилищна сграда в режим на етажна собственост, построена в недвижим имот,
представляващ УПИ XX-1686
в квартал 74 по регулационния план на гр. Свиленград, одобрен със Заповед №
602/ 22.11.1993г., с адрес: *****************************************, която
сграда по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Свиленград,
одобрени със Заповед № РД-18-107/ 13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК,
представлява сграда с идентификатор 65677.701.1686.1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 65677.701.1686, както
следва:
На А.Д.А. с ЕГН: ********** определя за
ползване частта от тавана, означен на скицата „За ползване от ищеца“,
колорирана в зелен цвят;
На
Ж.Д.Т. с ЕГН: ********** и Г.И.Т. с ЕГН: ********** определя за ползване частта от тавана, означен на скицата „За
ползване от ответника“, колорирана в син цвят;
СКИЦА № 4 - Проект за разпределение правото
на ползване, приложена към заключението на приетата СТЕ /вх.рег. № 16652/
03.12.2018г.- лист 108 от делото/, подписана от съдията, ДА СЕ СЧИТА НЕРАЗДЕЛНА
ЧАСТ от решението.
ОСЪЖДА
А.Д.А. с ЕГН: ********** да заплати на Ж.Д.Т. с ЕГН: ********** и Г.И.Т. с ЕГН:
********** сумата от 60 лева, представляваща разноски по делото.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от
връчването му.