Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Пламен Борисов | |
за да се произнесе взе предвид следното : С Присъда от 02.03.2011 г. по НОХД /2008 г. Великотърновският районен съд е: Признал подсъдимия М. С. А. за виновен в това, че в периода от 06.03-21.07.2004 г. в гр. В. Т., при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с подсъдимите Г. А. А., С. Р. С. и С. Ж. С., с цел да набави за себе си и за другите трима имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у различни лица в този период, с което причинил имотна вреда на "-кредит" ЕАД гр. София, на обща стойност 18 560,78 лева, което деяние е в големи размери, извършено е от подсъдимия при условията на опасен рецидив и измамата е извършена от две и повече лица, сговорили се предварително за нейното извършване. Наложено му е наказание на основание чл. 211, пр. 2, вр. чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 и чл. 26 НК - "Лишаване от свобода" за срок от три години и шест месеца, като е определени първоначален "строг" режим на изтърпяване. На основание чл. 25, ал. 1 НК определил едно общо наказание измежду постановеното с тази присъда и наказание по 4 броя наказателни дела на ВТРС - общо в размер на 3 години и 6 месеца "Лишаване от свобода". На основание чл. 59, ал. 1 НК приспаднал времето, през което А. е бил задържан под стража. Зачел е на основание чл. 25, ал. 2 НК изтърпяното от него по присъдите от съвкупността. Признал подсъдимия М. А. за невинен в това, че в периода от 06.03-31.07.2004 г., при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с лицата В. Г., С. С., Г. А., Т. Б., С. С. и С. А., с цел да набави за себе си и останалите имотна облага, да е възбуждал и поддържал заблуждение в посочените и изброени изчерпателно лица, която имотна вреда да е настъпила в "-кредит" ЕАД на стойност 37 912,42 лева и го оправдал по това обвинение по чл. 211, пр. 1 и 2, вр. чл. 210, ал. 1, т. 2 и чл. 26 НК. Признал подсъдимия Г. А. А. за виновен в това, че в периода 11.03-17.07.2004 г., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у различни лица, относно същността, характера, условията и последиците на сключените с "кредит" ЕАД гр. София договори, съответните периоди и дати подробно изброени в присъдата, с което причинил имотна вреда на дружеството на обща стойност 11 449,83 лева, която измама е в големи размери и е извършена повторно от подсъдимия. На основание чл. 210, ал. 1, т. 4 и 5, вр. чл. 209, ал. 1 и чл. 26 НК го е осъдил на две години "Лишаване от свобода" при първоначален "строг" режим на изтърпяване. Приспаднал е времето, през което е бил задържан под стража. На основание чл. 68, ал. 1 НК привел в изпълнение наложено наказание с Присъда /1999 г. на РС гр. Л. в размер на 6 месеца "лишаване от свобода". Признал подсъдимия Г. А. за невинен по обвинение за това, че в периода от 11.03-29.07.2004 г, при условията на продължавано престъпление и след предварителен сговор с лицата М. А., В. Г., С. С. и С. С., да е извършил престъпление с цел да набави за себе си и за останалите имотна облага, след като възбудил и поддържал заблуждение в посочените лица относно същността, характера и условията на сключените с кредит" договори и с което да е причинил имотна вреда на дружеството на стойност 17 501,79 лева - вреда в особено големи размери, представляваща като престъпление "измама" особено тежък случай. Оправдал го за престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 210, ал. 1, т. 2 и 4, вр. чл. 26 НК. Признал подсъдимия В. Т. Г. за невинен по обвинението за това, че през периода от 06.03-31.07.2004 г. в гр. В. Т., при условията на продължавано престъпление и след предварителен сговор с М. А., С. С., Г. А., Т. Б., С. С. и С. А., с цел да набави за себе си и за останалите подсъдими имотна облага, да е възбудил и поддържал заблуждение в посочените и изброени в присъдата лица относно същността, характера, условията и последиците на сключените с "-кредит" договори, както и у В. А. Г. - изпълнителен директор на дружеството относно платежоспособността и кредитния рейтинг на длъжниците по договорите, финансирането и получаването на стоките по тях, с което да е причинил имотна вреда на дружеството на обща стойност 94 386,34 лева. оправдал го по това обвинение за извършено престъпление по чл-. 211, пр. 1, вр. чл. 210, ал. 1, т. 2, чл. 209, ал. 1 и чл. 26 НК. Признал подсъдимия С. Ж. С. за виновен в това, че през периода 06.03-15.06.2004 г., при условията на продължавано престъпление и след предварителен сговор с М. А., с цел да набави за себе си и А. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у различни лица, относно същността, характера, условията и последиците на сключваните с "-кредит" договори, с което причинил имотна вреда на дружеството на обща стойност 2 443,75 лева, която измама била извършена от него и в съучастие с две или повече лица сговорили се предварително. Осъдил го на една година и шест месеца "Лишаване от свобода" за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 26 НК. Това наказание на основание чл. 66 НК отложил за изпълнение за срок от 3 години. Приспаднал времето, през което С. е бил задържан. Съдът признал С. С. за невинен по обвинение в това, че за периода от 06.03-13.07.2004 г., при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с А., Г., С. и А., с цел да набави за себе си и тях имотна облага да е възбудил и поддържал заблуждение в изброените подробно лица относно същността, характера на сключените договори и да е причинил имотна вреда на TBI-кредит на обща стойност 17 657,71 лева - престъпление в особено големи размери и представляващо особено тежък случай, като го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 26 НК. Признал подсъдимия С. Р. С. за виновен в това ,че през периода 09.06-21.07.2004 г., при условията на продължавано престъпление и след предварителен сговор с М. А., с цел да набави имотна облага за себе си и А. възбудил и поддържал заблуждение у различни лица относно същността на сключените договори с "кредит" ЕАД гр. С., с което при¸инил имотна вреда на дружеството на обща стойност 18 909,03 лева, като деянието е в големи размери, квалифицирано, и измамата е извършена от две лица сговорили се предварително за нейното извършване. Наложил му наказание две години "Лишаване от свобода", което било отложено за изпълнение на основание чл. 66 НК за срок от 3 години. Приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража. Признал С. за невинен за извършени от него престъпления в периода 04.06-21.07.2004 г., да е действал след предварителен сговор и при условията на продължавано престъпление с А., С., Г. и А., с цел да набави за себе си и останалите четирима имотна облага, да е възбудил и поддържал заблуждение у посочените лица относно характера на сключените договори с "кредит" ЕАД гр. С. и с това си деяние да е причинил имотна вреда на дружеството на стойност 14 112,81 лева, която сума да е в особено големи размери и измамата да представлява особено тежък случай. Оправдал го по обвинението по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 210, ал. 1, т. 2, чл. 26 НК. Подсъдимият С. С. А. бил признат за виновен в това, че през периода 18.03-30.07.2004 г., с цел да набави за себе си имотна облага, при условията на продължавано престъпление, поддържал заблуждение у различни лица относно характера на сключените договори с кредит и с това причитнил имотна вреда на дружеството на стойност 2 338,48 лева и го осъдил на 1 година и 3 месеца "Лишаване от свобода" , като приспаднал времето, през коеуто е бил задържан под стража, а на основание чл. 68, ал. 1 НК привел в изпълнение наложено наказание със споразумение по НОХД /2003 г. на ВТРС в размер на 3 месеца. Признал А. за невинен в останалата част от обвинението за нанесена имотна вреда на дружеството "кредит" в размер на сумата 5 671,21 лева . Признал подсъдимата Т. К. Б. за виновна в това, че през периода 05.07-31.07.2004 г., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у различни лица относно същността на сключваните договори с "кредит" ЕАД гр. С., с което причинила имотна вреда на дружеството на обща стойност 7 108,07 лева, поради което на основание чл. 209, ал. 1 и чл. 26 НК я осъдил на една година и шест месеца "Лишаване от свобода", което наказание на основание чл. 66 НК е отложено за изпълнение за срок от 3 години. Признал е Б. за невинна в това да е извършила горното деяние в съучастие и след предварителен сговор с А. и Г., с цел да набави за себе си и другите имотна облага ,като възбудила и поддържала заблуждение у Т. Т. относно същността на сключения договор с "кредит" ЕАД гр. С. и с което да е причинила вреда на дружеството на стойност 840,08 лева. Оправдал е подсъдимата за извършено от нея престъпление почл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 26 НК. Осъдил е подсъдимите да заплатят по сметка на ВТРС направените разноски по делото в размер на 326,20 лева - по 39,36 лева всеки един от тях. Съдът в мотивите си излага подробно фактическата обстановка и приема, че от обективна и субективна страна подсъдимите, за частта, в която са признати за виновни, са налице доказателства за това, а по отношение на В. Г. счита, че обвинението е недоказано. Липсвали свидетелски показания той лично да е уговарял по какъвто и да е начин лицата да сключват тези договори, част от тях заявявали, че е ходил дори на място да се интересува от имотното им състояние и по никакъв начин не им е въздействал да сключват тези договори. За него единствено говорели част от подсъдимите като обяснявали, че той бил шефът на магазина. Г. изпълнявал своите задължения и по никакъв начин не е формирал заблуждение у купувачите и лицата сключвали договори с дружеството. Срещу тази присъда е подаден протест от ВТРП като се твърди, че присъдата в оправдателната й част е неправилна. Районният прокурор заема становище ,че именно чрез вписването на неверни данни в изготвените от него документи е възбудил заблуждение у директора на "кредит" ЕАД гр. С., че посочените лица имали финансова възможност да изпълняват задълженията си. По този начин той мотивирал изпълнителния директор да се разпореди със сумите предмет на обвинението. Предлага на съда да отмени присъдата в тази част и Г. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. В съдебно заседание представителят на В. поддържа протеста ,като счита, че незаконосъобразно е бил признат за невинен подсъдимият Г., деянието му било извършено умишлено и той е човекът, к¯йто е сключвал договорите с лица, които били неплатежоспособни и по този начин предизвикал имотната вреда в патримониума на дружеството. По отношение на останалите подсъдими счита, че присъдата е правилна и законосъобразна и предлага тя да бъде оставена в сила. Срещу присъдата са подадени въззивни жалби . С. А. моли да бъде признат за невинен, на първо място счита, че не били събрани достатъчно убедителни доказатества за това как той е възбудил и поддържал заблуждение в изпълнителния директор на "кредит" ЕАД гр. С. имотната вреда, която той бил причинил според РС е с най-нисък размер в сравнение с другите подсъдими и счита ,че определеното му наказание, ако бъде потвърдена присъдата относно виновността, следва да бъде намалено. Подсъдимият С. С. също е недоволен от присъдата и счита, че без да има каквито и да е доказателства бил признат за виновен. Моли да бъде признат за невинен. Подсъдимият Г. А. също иска да бъде признат за невинен, тъй като присъдата била необоснована и постановена в нарушение на закона. Подсъдимият М. А. счита ,че не следва да отговаря за чужди договорни отношения, моли да му се отмени присъдата или поне да му бъде намалено наказанието. Изложено е допълнително писмено изложение от пълномощника на Г. А., който подробно описва по обвинението какво е извършил и въобще дали е заблуждавал някого относно тези деяния. В заключение казва, че той не е извършил измамливи действия по отношение на лицата и тези лица имали мотив за това да подпишат договорите, и той бил да вземат пари за тези си действия от дружеството. Поддържат жалбите си в съдебно заседание, като останалите подсъдими - Т. Б. и С. С., чрез своите пълномощници заявяват, че са доволни от постановената присъда. Пълномощникът на Г. моли съда да потвърди присъдата в частта, в която е признат за невинен. Заявява, че нито от обективна нито от субективна страна той е осъществил състава на престъпленитето "Измама". Твърди, че никога не е назначаван от това дружество на трудов договор, не бил имал никакви отношения както с магазина, така и с лизинговата организация. По никакъв начин той не е възбуждал заблуждение у лицата, които са в обвинението, още повече да е поддържал такова при сключването на договорите от тях с "кредит" ЕАД гр. С. Счита, че практически вреда в случая няма, което правело самото обвинение изначало несъставомерно. Всички тези договори били застраховани и компанията е получила и е удовлетворена от застрахователя си. Моли да се потвърди присъдата по отношение на неговия подзащитен и той да бъде признат за невинен. Пълномощниците на подсъдимите подали жалба поддържат своите становища така както са заявени в самите жалби. Присъдата била незаконосъобразна и считат, че следва да бъдат признати за невинни. Липсвали мотиви в присъдата, според адв. П. - пълномощник на жалбоподателя С., относно всички деяния по дати, така както са изписани в присъдата. Това водело до липса на мотиви и представлявало съществено нарушение на процесуалните правила. Като той предлага алтернативно, ако неговият подзащитен не бъде признат за невинен, да се отмени присъдата и делото да бъде върнато за ново разглеждане. На това становище е и адв. Т. - пълномощник на подсъдимия С. А.. Съдът, след като взе предвид становището на страните, съобрази техните възражения и прецени законосъобразността на постановения съдебен акт от ВТРС намира за установено следното: Фактическата обстановка по делото от първоинстанционния съд е изяснена. Същата се изразява в следното: През 2004 г. се разпространил слух в гр. П. Т., че могат да бъдат закупувани стоки на изплащане и лица с ниски доходи или без такива могат да сключват такива договори, и самите стоки, които били вземани на лизинг от магазин в гр. В. Т. на "Д. - И. З.", "Д. - М. З." и от "И. У." , като стоките нямало да минават през тях, а ще бъдат продавани, а самите лица сключващи договорите можели да получат някаква определена сума. В основата били М. А., С. С., С. С. и Г. А., като двама от тях били осъждани за подобни деяния - измами. Те разработили тази схема, намерили фиктивни купувачи, които водели в магазините на "-кредит" и на чиито имена са вземани стоките на изплащане. Тези подсъдими ги карали да попълват неверни данни относно своите доходи, тъй като се изисквало да имат такива, за да бъде о‗пуснато целево финансиране. Казвали им, че никой няма да ги търси за нищо, а за услугата им давали малки суми. Лицата ,които подписвали тези договори били в тежко финансово положение и сумата, която получавали за сключваните договори била изгодна за тях. По този начин, чрез отразени неверни данни в попълваните документи, при сключване на договорите, подсъдимите станали причина за превеждането на сумите от лизинговото дружество "кредит" по различни договори за заплащане на стоки на продавача в съответните магазини. Обяснявано било, чрез въвеждане в заблуждение, от подсъдимите, че закупуваните електроуреди по сключените сделки няма да се заплащат от тях. Най-често им казвали, че са поръчители, а не купувачи и че тези стоки били безвъзмездна помощ за социално слаби. по този начин били убеждавани да подпишат документите за извършените сделки. За тази схема разбрали и подсъдимите С. А. и Т. Б.. Така в периода от 06.03-31.07.2004 г. тези подсъдими в различно съучастие и след сговор, извършили голям брой измами. Щетата, която била причинена на "кредит" ЕАД гр. С. е в размер на преведените суми по сметка на собствениците на магазините. Фиктивните купувачи не са претърпели вреди. Това се установява за съответния период след разпит на свидетелите по делото - купувачите сключвали договорите за закупуване на стоки, както и относно техните познанства с подсъдимите и от самите обяснения на подсъдимите. Районният съд подробно, за всяка една от извършените измами под формата на продължавано престъпление по пунктове от 1 до 42, е описал кой е сключвал договора, след чия намеса и с кого са контактували купувачите при изготвяне на договорите. Именно поради тази причина М. С. А. е бил признат за виновен за посочения период от 06.03-31.07.2004 г., при условията на продължавано престъпление и след предварителен сговор с лицата Г. А., С. С. и С. С. е възбудил и поддържал заблуждение у А.Ф., В.Й., М. Н., В. А., Х. Р., Р. С., В. Р., А. А., Х. Д., И. Д., М. С., Г.Е., М.И., В. И. и А. И., като с цел да набави за себе си и с лицата, действайки с предварителен сговор, при условията на продължаваното престъпление е причинил имотна вреда, възбуждайки и поддържайки заблуждението у тези лица относно същността, характера и условията на сключените от тях договори на "-кредит" ЕАД, на обща стойност 18 560,78 лева. Доказано е, че е действал при условията на опасен рецидив и че са действали след предварителен сговор две и повече лица. За останалите деяния е признат за невинен, тъй като стъпвайки на свидетелските показания съдът е преценил правилно, че те или не познават подсъдимите или други лица са ги уговаряли за сключването на тези сделки. Друга част от свидетелите не си спомнят нищо, тъй като показанията на някой от тях не са давани пред съдия, те не са били четени поради липса на съгласие за това. Деянието на А. е доказано от разпита на свидетелите и от доказателсвтата по делото - писмени такива във връзка със сключените договори. Правилно е приел районният съд, че възраженията относно това, че не било възможно да бъде ощетено юридическото лице в този случай е неоснователно, тъй като именно това дружество е превеждало съответните суми на продавачите в трите магазина сключили договор с него за лизинг. Именно към момента на напускането на конкретните суми от това дружество е довършена и измамата. Наложеното наказание, с оглед обсъдените отегчаващи вината обстоятелства и липсата на смекчаващи такива, е дало основание на районния съд да наложи такова в размер на една година и шест месеца "Лишаване от свобода", като предвид предходните осъждания, за които са наложени наказания лишаване от свобода преди да са влезли в сила и наличието на настоящото престъпление в тези срокове е определил едно общо наказание на А. в размер на най-високото от тях - три години и шест месеца. Правилно е бил определен първоначалният режим на изтъпряване - "строг" и зачетеното като изтърпяно наказание времето през което той е бил задържан под стража. Правилно е признат за виновен по повдигнатото му обвинение Г. А. А., като са съобразени отново свидетелските показания на част от разпитаните свидетели, а също така и отношенията му с подсъдимите, с които е извършвал деянието след предварителен сговор. Не са били събрани категорични доказателства за виновността на А. за част от извършените измами по обвиненията, като същият е бил признат за невинен по тези обвинения. Както при първия подсъдим, така и тук са налице особено големите размери, които изчислени съгласно 140 минимални работни заплати към 2004 г. дават основание да се счита, че сумата, с която е ощетено юридическото лице чрез причинената имотна вреда, в размер на 11 449,83 лева е в големи размери и е бил оправдан за особено големите по обвинението. Тъй като е минал продължителен период от време от момента на извършване на деянията то районният съд правилно е преценил доказателсвата и то тези на свидетелите като е взел предвид за доказано обвинението единствено за тези лица, които си спомнят начина, по който са били мотивирани да сключват договорите ,как е действано по отношение на тях и как им е обяснявано, че няма да дължат нищо, а ще получат малка сума за сключените договори. И от субективна, и от обективна страна, както А., така и А. са извършили деянията при пряк умисъл и са желали настъпването на общественоопасния резултат, като за това говорят техните действия и "събирането" на малоимотни лица за сключването на фиктивни договори, от които в крайна сметка са се облагодетелствали именно тези подсъдими. Наложеното наказание на А. от две години "Лишаване от свобода" е законосъобразно и е над минималния размер предвиден в закона. Неговото деяние е извършено при повторност, поради което съдът законосъобразно е привел в изпълнение предишното осъждане в размер на 6 месеца "Лишаване от свобода" наложено с присъда на РС Л. по НОХД /1999 г., влязла в сила на 06.04.2001 г. Законосъобразно е зачетено и времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража. Безспорно е установено по делото участието на лицата С. С., С. С., С. А. и Т. Б. в престъпната схема. С оглед свидетелските показания и сключваните договори от лицата, които са били обективирани от тези подсъдими в различно съучастие с първите двама, се установява по безспорен начин, че те са действали единствено с цел да набавят за себе си и за останалите подсъдими, в различни периоди, имотна облага, като са възбуждали и поддържали заблуждение у различните лица, през периода 03-07,2004 г. И те, както при първите двама са били признати за невинни за част от обвиненията поради липса на категоричност у свидетелите поради ред обстоятелства - дългият период на разследване /повече от 6 години/, липса на спомени у част от свидетелите за контакт с тези лица, а така също и поради липсата на възможност да бъдат четени показанията на някои от тях поради липса на съгласие от страна на защитата на подсъдимите. Признати са за виновни по обвиненията, които според съда са доказани по безспорен начин. Именно поради дългия срок на разследване са били заличени и част от свидетелите по това дело, като част от тях или не могат да бъдат намерени, или са напуснали пределите на Република България. При конкретизиране на наказанията за всеки един от тези подсъдими, а именно С. С., С. С. е налице възможността да им бъде наложено наказание при спазване разпоредбата на чл. 66 НК. Това е така и при присъдата на Т. Б., при която също е налице тази хипотеза. Деянията на всички подсъдими по делото са извършени през непродължителен период от време, при множество деяния, като всяко едно от тях осъществява състава на престъплението "Измама". На С. А. е наложено наказание в размер на една година и три месеца "Лишаване от свобода", като му е било приведено и наказание по чл. 68 НК в размер на три месеца. Престъплението е доказано както от обективна, така и от субективна страна. Подсъдимите се познават, решили са взаимно да извършат множество измами, като са се възползвали от малограмотността и липсата на финансови средства в лицата, които са били въвеждани в заблуждение да сключват договори чрез "кредит" за закупуване на стоки. Нито едно от тези лица не е получило стока, а са му давани минимални средства. Обясненията във връзка с това, че те няма да бъдат търсени е именно въвеждането в заблуждение, което било поддържано през целия период. Обществената опасност на това деяние се приема, че е със завишена степен, тъй като е извършено многократно и имотната вреда е в немалки размери, като за част от подсъдимите е в особено големи, а за други в големи размери. Възраженията на защитата на подсъдимите, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила настоящата инстанция не споделя след извършена служебна проверка по цитираните от защитниците на подсъдимите. Фактическата обстановка е изяснена първоначално изцяло относно начина, по който са извършени измамливите действия и след това конкретно за всеки един е записано в м¯тивите защо се приема, че е налице състава на престъплението и защо не се приема. Първоначално са изброени всички лица, с които са сключвани договорите по пунктове от 1 до 42, поради тази причина не може да се приеме, че РС е пропуснал за всеки конкретен случай да се мотивира. Наложените наказания са в рамките на предвидените от НК действащ към 2004 г. и единствено и само времето, през което е протекло това дело, който срок е повече от 6 години, законосъобразно РС е наложил наказание около минимума и към средата на размера предвиден като вид наказание в текста по чл. 211 и чл. 210 НК. В този смисъл намираме, че присъдата по отношение на всички подсъдими следва да бъде потвърдена изцяло. Постъпилият протест от ВТРП е единствено в частта относно подсъдимия Гроздев, който е бил оправдан по повдигнатото му обвинение. Изследвайки обстоятелствата по делото по отношение на този подсъдим се установява, че не се сочат данни в хода на съдебното следствие от свидетели, които да говорят, че той е лицето, което ги е уговаряло, да ги е принудил или подтикнал с някакво действие да подпишат договорите. Същият няма категорични данни да е участвал в тази схема с който и да е от подсъдимите. Това, че са го наричали "шефа на магазина" и то останалите подсъдими не означава по никакъв начин той да е действал с някакъв предварителен сговор с тях, да е въвеждал в заблуждение който и да е от свидетелите да подписва договор и да ги заблуждава със свои действия, че те ще получат сума и няма да връщат същите, или ще получат стока, за която няма да платят. Поради липса на доказателства в тази насока не може да се приеме, че Г. е формирал заблуждение в който и да е от свидетелите и то с цел да получи някаква имотна облага лично той или да желае да причини имотна вреда на дружеството, в което е работил - "кредит". Твърденията в протеста, поддържани от представителя на В., че той е вписал неверните данни и бил въвеждал в този начин изпълнителния директор на "кредит" ЕАД гр. С. не се доказват. Обстоятелството, че на него са му давали такива данни, каквито той е вписвал, не може да обоснове една осъдителна присъда само на предположения. В подкрепа на това, че лизинговата компания е била застраховала всички свои договори и не е била ощетена по смисъла, в който се твърди от представителя на обвинението е липсата на жалба от "кредит" ЕАД гр. С., затова, че не е допуснато като гр. ищец в наказателното производство. Подсъдимият Г. не познава нито едно от лицата, по отношение на които са били извършени измамливите действия от останалите подсъдими. В тази насока съдът намира присъдата, в едно с мотивите към нея, на ВТРС за правилна и счита, че същата следва да бъде потвърдена изцяло, като се потвърдят осъдителните присъди със съответните наказания и оправдателната по отношение на подсъдимия В. Г. Водим от горните мотиви и на основание чл. 334, т. 6 НПК Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № /02.03.2001 г. по НОХД /2008 г. по описа на Великотърновски районен съд като правилна и законосъобразна. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |