№ 31
гр. Сливен, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светослава Костова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.
като разгледа докладваното от Светослава Костова Гражданско дело №
20222200100200 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба от М. Г. И. срещу МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД –
Сливен с искане за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер
на 94 000 лв., вследствие на допусната лекарска грешка от лекарски екип, работещ в
ответната болница, от чиито противоправни действия са настъпили вредите. Твърди се, че на
***г. в гр. Сливен ищцата в дома си е паднала и се ударила в областта на брадичката.
Изпитала е силни болки и е припаднала за около 10 мин. Схванала се е долната й челюст.
Всичко в тази област на лицето и долната челюст се е подуло и изтръпнало, като ищцата
изпитвала силни болки и схващане.
Посетила е Спешно отделение на МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД – Сливен към
14.55 ч. Била е приета и настанена в отделението по лицево-челюстна хирургия, за да чака
доктор - специалист хирург от гр. Пловдив. Били са направени рентгенови снимки и скенер.
На следващия ден е дошъл д-р Р., който е извършил преглед и установил, че има счупване
на лявата страна на долната челюст, като е насрочил операция за 28.06.2018 г. под пълна
анестезия. След операцията ищцата е видяла, че има външен разрез и е оперирана от външна
страна на челюстта. Били са й поставени метални пластини с винтове, като брадичката й е
била посиняла вдясно, лицето й е било отекло и асиметрично, а от единия зъб от дясно е
кървяло. Ищцата била изписана в 10.30 ч. след операцията.
След като е напуснала болницата ищцата не се чувствала добре и е направила нова
рентгенова снимка срещу заплащане. Оказало се, че зъбите й не се срещат правилно –
горните и долни зъби се разминават. Установено е и второ счупване на челюстта, което
докторът не е видял, като същото не е наместено и няма поставена втора метална пластина,
която да го фиксира. Последвало обаждане към д-р Р. по телефона, който отново е извикал
ищцата в болницата. На същата е било обяснено, че веднага следва да се направи втора
1
операция с местна упойка. Ищцата твърди, че е била слаба, замаяна и не е била в състояние
да взема решения, като под принуда е била заведена в операционната. Била й поставена
местна анестезия, която не е произвела действие. Били са й поставени 14 мм винтове, общо
10 или 12 на брой. По време на манипулацията ищцата изпитвала нечовешки болки, викайки
ръкомахайки и почти припаднала от болка. Няколко човека са я притискали към
операционния стол, вследствие на което имала синини по гърдите и тялото. От силната
болка изгубила съзнание. След като се свестила, ищцата си тръгнала от болницата, като
изпитвала болки още 2-3 дни и не можела да стане от леглото. Направила си допълнително
нова рентгенова снимка и 3D скенер. Извършена е била консултация с д-р П.П. от гр.
Сливен, който е заявил, че всичко е направено погрешно, не е наместено и няма как да се
оправи. Ищцата била изпратена в гр.София, където е била направена нова операция от д-р К.
на 12.07.2018 г. около 8.00 ч. с пълна упойка. Установено е срязване на лицев мускул, който
е атрофирал и лицето на ищцата е останало изкривено. Била е 6 месеца в болница, а 1 месец
не е могла да говори. Прекалено дългите винтове са излизали извън костта й на повече от 0,5
см и са прониквали в плътта, което е причинявало още по-силни болки.
Ищцата твърди, че са й били причинени извънредни болки и страдания, изпитала е
панически страх за живота си. Постоянно сънува кошмари и до днес. На обезболяващи и
успокоителни лекарства е всеки ден. Причинена й е била тежка психологическа травма, от
която не може да се възстанови. Вследствие на извършените оперативни манипулации от д-р
Р. и д-р Д., работещи в отделението по Лицево-челюстна хирургия в ответната болница,
ищцата е получила нарушение на захапката, изтръпване на брадата и долна устна вляво.
Наложило се да потърси консултация в друго лечебно заведение за отстраняване на
проблема, където е била поставена титаниева плака с винт, за което е заплатила сума в
размер на 3240 лв. Твърди се, че медицинските лица, като лекарски екип, д-р Р. и д-р Д. са
действали в разрез с медицинските стандарти и принципи при осъществяване на
професионалните си задължения, като поведението им е било противоправно – погрешни и
некомпетентно с използване на неподходящи материали.
Ищцата твърди още, че с поведението си медицинският персонал е предизвикал остра
стресова реакция - силен страх, тревожност, нарушен сън с нощни кошмари, като ищцата се
чувства лабилна, дезориентирана и не може да ходи на работа. Изпитва тревога, че ще
остане обезобразена за цял живот, поради лицевата асиметрия, и това я подтиска и
депресира силно. Няма желание за живот, изгубила е предишната си веселост и вече не се
радва на нищо.
Предвид гореизложеното от съда се иска да постанови решение, с което осъди
ответната болница да заплати справедливо обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в размер на 94 000.00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането 28.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира се
присъждане на деловодни разноски. Заявени са доказателствени искания.
Исковата молба е връчена редовно на ответната болница. В законоустановения срок е
депозиран писмен отговор. В същия е заявено, че предявените искове са допустими, но
2
неоснователни и недоказани по размер. Заявява се, че макар и доказан по основание,
претендираният размер като обезщетение е прекалено завишен. Посочва се съдебна
практика относно присъжданите по съдебен ред обезщетения по идентични случаи. Заявява
се становище по поисканите от ищеца доказателствени искания. Предявен е обратен иск от
ответната болница срещу ЗД „Евроинс” АД по повод сключен договор за професионална
застраховка от 20.12.2017 г. Цитира се, че с влязло в сила решение № 12/11.05.2021 г.
ответната болница е била осъдена да заплати на ищцата М. И. сумата в размер на 26 000 лв.
частична претенция до пълния размер 120 000 лв. обезщетение за неимуществени в
следствие проведената оперативна интервенция на 28.06.2018 г. ведно със законната лихва
до окончателното изплащане. Със същото решение ЗД „Евроинс” АД е било осъдено да
заплати на ответната болница присъденото за изплащане обезщетение. Съгласно
разпоредбата на чл. 298 ал. 1 от ГПК се сочи, че решенията влизат в сила само между
същите страни за същото искане и за същото основание. В този смисъл спора относно
дължимостта на застрахователното обезщетение в размер на сумите, които ответната
болница евентуално ще бъде осъдена да заплати на ищцата следва да се възложи на ЗД
„Евроинс” АД, вкл. и по отношение на присъдените съдебно-деловодни разноски.
Предявеният обратен иск е връчен редовно на ЗД „Евроинс” АД. В
законоустановения срок е депозиран писмен отговор, в който се заявява, че обратният иск е
допустим, но неоснователен, като същият е оспорен изцяло по размер. Моли се съдът да
постанови решение, с което отхвърли предявения обратен иск до размер на 5% от всички
изплатени до момента суми, както и сумите, които биха били присъдени допълнително.
Твърди се, че претендираното обезщетение е прекомерно завишено, тъй като за
претърпените болки и страдания ищцата е била обезщетена в пълен размер определен с
постановеното съдебно решение, с което е уважен частичният иск. Предвид това искът за
вреди причинени от лекарите на ответната МБАЛ за стойност над 26 000 лв. се оспорва, като
неоснователен. Заявява се становище по поисканите доказателства от ищцовата страна.
В с.з. ищцата се представлява от процесуален представител по пълномощие, който
поддържа изцяло исковите претенции и моли за пълното им уважаване. Представя писмени
бележки.
В с.з. ответната болница се представлява от процесуален представител по
пълномощие, който оспорва основателността на исковите претенции и моли да бъдат
отхвърлени. Представя подробни писмени бележки.
В с.з. третото лице помагач не се представлява. Представя подробни писмени
бележки.
От фактическа страна се установява следното –
По гр.д. № 83/2020г. на СлОС е постановено влязло в сила решение, с което е
присъдено частично обезщетение на ищцата за претърпените неимуществени вреди
вследствие разглежданата увреда.
На ***г. в гр. Сливен ищцата в дома си е паднала и се ударила в областта на
3
брадичката. Изпитала е силни болки, схванала се е долната й челюст. Посетила е Спешно
отделение на МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД – Сливен. Била е приета и настанена в
отделението по лицево челюстна хирургия, били са направени рентгенови снимки и скенер.
На следващия ден е дошъл д-р Р., който е извършил преглед и установил, че има счупване
на лявата страна на долната челюст, като е насрочил операция за 28.06.2018 г. под пълна
анестезия.
След операцията ищцата е видяла, че има външен разрез и е оперирана от външна
страна на челюстта. Били са й поставени метални пластини с винтове, като брадичката й е
била посиняла вдясно, лицето й е било отекло и асиметрично.
Ищцата била изписана в 10.30 ч. след операцията. След като е напуснала болницата
не се чувствала добре и си е направила нова рентгенова снимка срещу заплащане. Оказало
се, че зъбите й не се срещат правилно – горните и долни зъби се разминават. Установено е и
второ счупване на челюстта, което докторът не е видял, и същото не е наместено, като няма
поставена втора метална пластина, която да го фиксира. Последвало обаждане към д.-р Р. по
телефона, който отново е извикал ищцата в болницата. При повторното посещение в
болницата на ищцата е било пояснено,На същата, че веднага следва да се направи втора
операция с местна упойка.Била й поставена местна анестезия, която не е произвела
действие. Били са й поставени 14 мм. винтове, общо 10 или 12 на брой.
По време на манипулацията ищцата изпитвала нечовешки болки, викайки
ръкомахайки и почти припаднала от болка. Няколко човека са я притискали към
операционния стол, вследствие на което имала синини по гърдите и тялото. От силната
болка изгубила съзнание. След като се свестила, ищцата си тръгнала от болницата, като
изпитвала болки още 2-3 дни и не можела да стане от леглото. Направила си допълнително
нова рентгенова снимка и 3D скенер. Извършена е била консултация с д-р П.П. от гр.
Сливен, който е заявил, че всичко е направено погрешно, не е наместено пи няма как да се
оправи.
Ищцата била насочена за лечение в гр.София, където е била направена нова операция
от д-р К. на 12.07.2018 г. около 8.00 ч. с пълна упойка. Установено е срязване на лицев
мускул, който е атрофирал и лицето на ищцата е останало изкривено. При тази операция е
била поставена титаниева плака с винт, за което ищцата е заплатила сума в размер на 3240
лв. Представена е фактура № ********** от 12.07.2018г. за закупени титаниева плака и
титаниев винт – опаковка 12 броя.
Между ответната болница и ЗД „ЕВРОИНС ” АД е сключен договор за застраховка с
дата 20.12.2017 г., въз основа на който между страните е подписана застрахователна полица
с предмет „Професионална отговорност на персонала в лечебното заведение”. Срокът на
застраховката се сочи 12 месеца, считано от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., като се покриват
рискове свързани с работата на медицински персонал, работещ на трудов договор или друг
договор и упражняващи медицинска професия в лечебното заведение, съгласно приложен
списък. Медицинския екип извършил двете операции в МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД –
Сливен са част от медицинските специалисти, работещи по трудов договор в болницата.
4
Разпитаните по делото свидетели Ина Х.а и Таня Филипова в показанията си сочат,
че след първата операция лицето на ищцата е било деформирано, като челюстта е била
изместена видимо на една страна. Това е наложило повторна снимка при която е установена
втората фрактура на челюстта. Веднага ищцата е била повикана от д-р Р. в МБАЛ - Сливен и
е била извършена втора операция, но вече под местна упойка, която не е произвела
обезболяващо действие. Майката на ищцата е чакала пред заключената операционна, от
която са се чували силни викове. След втората операция отново е останало изкривяване на
лицето, силно подуто място в областта на външния шев на лицето. Ищцата не е могла да
отваря устата и да се храни. Това е наложило 10 дни по – късно да се потърси медицинска
помощ при лекарски екип в МБАЛ по ЛЧХ - гр. София, където е извършена нова трета
операция. Свидетелите сочат, че тези операции са се отразили много тежко на психическото
състояние на ищцата. Преди операциите ищцата е била весела, усмихната жена, а сега често
плаче, приема успокояващи лекарства. Получава често паник атаки и се стряска от най –
малкия шум. Постоянно сънува кошмари и до днес На обезболяващи и успокоителни
лекарства е всеки ден. Разчита постоянно на помощта на своите близки, не желае да излиза и
да контактува с други хора. Преди инцидента е работила, но след това изпитвайки силни
притеснения от вида на лицето си е прекратила работа.
Назначената по делото Съдебно – психологична експертиза установява,
че има данни за незначителни изменения от предходното изследване извършено по гр.д. №
83/2020г. на СлОС, които изменения се свеждат до обичайните затихващи процеси по
отношение на белезите на психично страдание. Хирургичните интервенции са изиграли
ролята на случайно отключващо събитие, като ищцата е претърпяла емоционална травма и
тя се е отразила на нейната социална адаптация. Поради невъзможността да интегрира
психически събитията, М. И. започва да преживява отново и отново стресовата ситуация под
формата на кошмари или неволни ретроспекции, което причинява силни емоционални
реакции. Налице са остатъчни симптоми, характерни за депресията, като загуба на интерес,
чувство за безнадежност и плач, които се причиняват от вътрешен стрес и обикновено
изчезват, след като ищцата се адаптира към ситуацията. Новото е, че ищцата вече не свързва
състоянието си с болест, тоест не се счита за болна тя самата. Състоянието й е един от
факторите за липса на трудова ангажираност, но не е единствен. Обективно нейното
състояние не е пречка тя да извършва трудова дейност, но нагласата й е такава, че тя не е в
състояние продължително да бъде в подобна среда.Не е извършвано психологично лечение,
като към момента последиците имат вече траен характер. В случая е налице емоционално
разстройство, което не е болест. Симптоматично би могла да бъде на медикаментозно
лечение, но в дългосрочен план не е необходимо.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна
преценка на събрания доказателствен материал, ценен както поотделно, така и в своята
съвкупност. Съдът даде вяра на разпитаните в с.з. свидетели и кредитира заключенията на
изслушаните по делото експертизи, като изготвени от компетентни вещи лица.
5
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Правно основание на главната искова претенция – чл.49 вр. чл. 45 от ЗЗД.
Правно основание на предявеният обратен иск – чл.219, ал.3 от ГПК вр. с чл. 429 от
КЗ.
Съгласно ТР № 3 от 22.04.2019г. на ОСГТК на ВКС Решението по уважен частичен
иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за
защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от
същото право.
В случая правопораждащите факти на спорното материално право са установени с
постановеното и влязло в сила решение по гр.д. № 83/2020г. на СлОС, с което е присъдено
обезщетение по частична искова претенция.
Особеното при медицинския деликт е, че деянието представлява част от
правнорегламентирана рискова професия.
На първо място, отговорността на ответника е за чужди действия, с които е
причинено деликтно увреждане. По своя характер тази отговорност е гаранционно
обезпечителна. В случая, ответната болница е възложила работа на трето лице, като
изпълнението на възложената работа е в интерес на възложителя - работодател. Последният
отговаря за причинените от неговите служители вреди, дори и тогава, когато не е установено
кой конкретно е причинил тези вреди. Достатъчно е да се касае за дейност, която се
осъществява по възлагане и вредите да са причинени при или по повод нейното изпълнение,
като не е необходимо да се установява прекия деликвент.
В случая е налице възлагане от страна на ответната болница на работа, на съответния
лекарски екип за осъществяване на болнично лечение, а именно операция, което е част от
осъществяваната дейност на ответника, в качеството му на болнично заведение. В случая
деянието на изпълнителя е пряко свързано с възложената работа. Същото е противоправно,
виновно извършено и се състои в неизпълнение на професионални задължения.
Вредата, причинена от противоправното деяние се изразява в неблагоприятните
последици, които са настъпили в правната сфера на ищцата. Същите са с начален момент –
28.06.2018г. и представляват болки, страдания и негативни стресови усещания, накърнено
физическо и психично здраве, вследствие на причинената от служителите на ответника
телесна повреда.
Налице е причинна връзка между противоправното деяние на изпълнителя при
ответника и настъпилата увреда. Такава категорично е налице, тъй като последната е пряка
и непосредствена последица от неправилното и неточно диагностициране на челюстната
травма, наложило провеждането на втора операция в МБАЛ – Сливен под местна анестезия,
както и провеждането на последващо оперативно лечение в МБАЛ по ЛЧХ - гр.София.
6
Медицинските лица, като екип, д-р Р. и д-р Д. са действали в разрез с медицинските
принципи при осъществяване на професионалните си задължения, като поведението им е
било противоправно – погрешни и некомпетентни оперативни действия с използване на
неподходящи материали.
Предвид изложеното са налице всички законови предпоставки за ангажиране
отговорността на ответната болница по реда на чл. 49 от ЗЗД. Налице е увреда, причинена от
оперативния медицински състав, извършил операцията на 28.06.2018г. Налице е
противоправно поведение от страна на медицинския персонал, което се изразява в
неспазване на нормата на чл.86, ал.1, т.10 от ЗЗ, а именно „като пациент всеки има право на
сигурност и безопасност на диагностичните и лечебни процедури, провеждани по време на
лечението му“. Случилото се не може да се квалифицира като „случайно събитие“, тъй като
се касае за проявена лекарска грешка и виновно неизпълнение на професионални
задължения при работа на медицинския персонал. Задължението на лекаря по чл. 86, ал.1,
т.10 от ЗЗ да осигури на пациента сигурност и безопасност на лечебните процедури включва
правилно и точно диагностициране, както и провеждане на лечение вкл. оперативно такова
максимално щадящо за здравето на пациента.
Деянието не е случайно, тъй като ответникът не е бил лишен от възможността да
предвиди и предотврати последиците от същото, а е могъл да го стори. Ищцата е била
информирана за рисковете, които могат да произлязат от операцията, но настъпилите
последици не са такъв страничен ефект, в границите на нормалното възстановяване.
Ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в силен страх,
тревожност, нарушен сън с нощни кошмари, като ищцата се чувства лабилна и
дезориентирана. Изпитва тревога, че ще остане обезобразена за цял живот, поради лицевата
асиметрия, и това я подтиска и депресира силно. Няма желание за живот, изгубила е
предишната си веселост и вече не се радва на нищо.
Ето защо, причинените на ищцата неимуществени вреди следва да бъдат репарирани
по справедливост до размер от 36 000 лева. От така определение размер следва да бъде
приспаднатото присъденото и изплатено обезщетение съгласно решение по гр.д. №
83/2020г. на СлОС в размер на 26 000 лева, като в настоящето производството следва да
бъде присъден допълнително остатъка от 10 000лева обезщетение. Дължима е и законната
лихва, считано от датата на деликта 28.06.2018г.
Правна квалификация на претендираните права по предявения обратен иск – чл. 219
ал.3 от ГПК, чл. 428 вр. чл.435 от КЗ.
По своята правна характеристика предявяването на обратен иск по реда на чл.219 ал.3
от ГПК, съставлява последващо обективно съединяване на искове при условията на
положителна евентуалност, при което се съединяват не искове между главните страни в
процеса, а първоначалният иск между тези страни с иска на една от тях срещу третото лице
- помагач.
Обратният иск има за предмет претенцията на една от страните срещу
7
подпомагащата я, спрямо която правото на първоначалния иск
има преюдициално отношение. Обратния иск се предявява като евентуален спрямо
първоначалния,който има качеството на главен,тъй като неговото разглеждане и решаване
зависи от изхода на делото по първоначалнияиск.
Предвид основателността на главния иск, както и че причинената вреда е в резултат
на виновно неизпълнение на професионалните задължения при медицинско обслужване,
съдът намира че този медицински деликт, съставлява застрахователен риск, покрит от
предмета на застраховка „Професионална отговорност на персонала в лечебното заведение”
по валиден застрахователния договор от 20.12.2017г., сключен между МБАЛ „Д-р Иван
Селимински“ АД и „Застрахователно дружество Евроинс“ АД – София, застрахователна
полица № 064 00000628001 от 02.01.2018г.
Съгласно раздел 4, т.3 от полицата, срокът на застраховката е 12 месеца, считано от
00.00ч. на 01.01.2018г. до 24.00ч. на 31.12.2018г., като предмет на застраховката и
покритите рискове са уредени в раздел 1, респективно раздел 2 от полицата. Съгласно
последната, застраховани лица по договора са ответната болница и 538 физически лица –
медицински персонал, работещи по трудов договор или друг договор и упражняващи
медицинска професия в лечебното заведение, съгласно приложен списък
За настъпването на застрахователния риск МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД е
уведомило на 28.02.2020г. писмено застрахователят ЗД „Евроинс“ АД.
Настъпването на застрахователния покрит риск, съгласно чл.6 от Общите условия по
застраховка „Професионална отговорност“, ангажира отговорносттта на застрахователното
дружество. Същото следва на осн. чл.435 от КЗ да бъде осъдено да заплати допълнително
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в присъдения размер от 10 000 лева,
ведно със законната лихва. Обезщетението подлежи на изплащане след представяне на
доказателства за извършено плащане на уважения размер обезщетение по главния иск.
По отношение на разноските :
По предявения главен иск по чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД:
Предвид изхода на делото на ищцата са дължими деловодни разноски,
претендирани като адвокатско възнаграждение. На осн. чл. 38, ал.2 от ЗА на процесуалния
представител на ищеца адв. М. Д. от АК Сливен е дължимо възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство в размер на 1016 лева.
На осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответната страна МБАЛ – Сливен следва да бъде
осъдена да заплати дължимата държавна такса по делото в размер на 400 лева, както и
сумата в размер на 380 лева - възнаграждение на вещо лице по СПЕ.
Съдът следва да вземе предвид сключения между МБАЛ „Д-р Иван Селимински –
Сливен“ АД и „ЗД Евроинс“ АД застрахователен договор за „Професионална отговорност“,
съгласно който в раздел ІV, чл.6, т.6.1/1.2/ е уговорено, че застрахователното дружество
поема в негова тежест и отговорността за съдебни разноски. Предвид това, дължимите от от
МБАЛ „Д-р Иван Селимински – Сливен“ АД деловодни разноски следва да бъдат възложени
8
в тежест на застрахователното дружество.
С оглед изхода на делото и съобразно правилата на чл.78 от ГПК ищцата следва да
бъде осъдена да заплати на ответника МБАЛ „Д-р Иван Селимински – Сливен“ АД
деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената претенция, в размер на 6 398 лева.
Съобразно чл. 78, ал. 10 ГПК, третото лице помагач нито дължи, нито му се дължат
разноски, както от страната, на която помага, така и от насрещната страна. В случая обаче
помагачът е и ответник по обратния иск. С оглед частичното уважаване на предявеният
обратен иск в тежест на „ЗД ЕВРОИНС“ АД следва да бъдат възложени деловодните
разноски, сторени от МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ – Сливен – 400 лева държавна такса и
1016лева – адвокатско възнаграждение.
Съобразно отхвърлената част от предявеният обратен иск на ЗД „Евроинс“ АД са
дължими деловодни разноски в размер на 150 лева.
Предвид изложеното, настоящия съдебен състав при Сливенски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД с ЕИК **** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на М. Г. И. с ЕГН ********** с адрес **** сумата в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева –
допълнително обезщетение, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, вследствие проведена оперативна интервенция на 28.06.2018г., ведно със законната
лихва считано от 28.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по главния иск до пълния претендиран размер от
94 000лева като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „ЗД ЕВРОИНС“ АД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление ***
ДА ЗАПЛАТИ на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД с ЕИК **** с адрес ***
застрахователно обезщетение за виновно допуснат застрахователен риск при
професионално обслужване на пациент по застраховка „Професионална отговорност на
медицински персонал”, в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, ведно със законната лихва
считано от 28.06.2018г., след като сумата бъде изплатена от МБАЛ „Д-р Иван
Селимински“ АД с ЕИК **** с адрес *** на М. Г. И. с ЕГН ********** с адрес ****.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по разглеждания обратен иск до пълния претендиран
размер от 94 000лева като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „ЗД ЕВРОИНС“ АД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление ***
ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. Л. Д., вписан в списъка на Сливенска адвокатска колегия сумата в
размер на 1 016 лева - възнаграждение за процесуално представителство на ищцата.
9
ОСЪЖДА „ЗД ЕВРОИНС“ АД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление ***
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлОС сумата в размер на 400 лева държавна такса, както и
сумата в размер на 380 лева -възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА М. Г. И. с ЕГН ********** с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на МБАЛ „Д-р
Иван Селимински“ АД с ЕИК **** с адрес *** сумата в размер на 6398 лева - деловодни
разноски.
ОСЪЖДА „ЗД ЕВРОИНС“ АД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление ***
ДА ЗАПЛАТИ на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД с ЕИК **** с адрес *** сумата в
размер на 1416 лева – деловодни разноски по предявеният обратен иск.
ОСЪЖДА МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД с ЕИК **** с адрес *** да заплати на
ЗД „ЕВРОИНС“ АД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление *** сумата в размер на
150 лева – деловодни разноски по разглеждания обратен иск.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
10