Р Е Ш Е Н
И Е №
град Свиленград, 22.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, ІІІ състав, в публично
съдебно заседание на десети юли две хиляди и
деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка
Кирева
при секретар: Татяна Терзиева, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело № 407 по описа за 2019година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление(НП)№КГ-2244 от 15.05.2019г. на Председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на „ПЕТРОЛ” АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Георги Иванов
Татарски и Милко Константинов Димитров-изп.директори, за нарушение на чл. 8,
ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), вр.чл. 6, т. 2,
Приложение № 2 от Наредба за изискванията за качество на течните горива,
условията, реда и начина на техния контрол (НИКТГУРНТК) е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в
размер на 10 000лв. и e постановено дружеството-жалбоподател да
заплати разходите за вземане и изпитване на пробите в общ размер на 640 лв.
Дружеството-жалбоподател
моли за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен, тъй като бил
постановен в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН – Актът за установяване на
административно нарушение (АУАН) бил съставен в нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН; твърденията, изложени в АУАН били недоказани, била нарушена процедурата за
вземане на проби и съхраняването им,отделно от това пробите на били взети в
присъствието на лице предвидено н чл.18,ал.3 от Наредбата. Счита още,че
обжалваният акт и АУАН не съдържали опиасние на самото нарушение,тъй като
изрично не било уточнено как се разпространявало горивото. Счита още,че пробата
и резултатите касаели процесните шест литра,но не и цялото налично количество в
резервоара,което било в размер от 9488,55литра . Алтернативно моли съда ако не
уважи горните възражения да приеме,че е налице разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,като излаго подробни съображения в тази насока.
В съдебната фаза дружеството
жалбоподател,
редовно призовано, респ.уведомено, не изпраща
представител,като по делото е постъпила молба,ведно с приложени към нея писмени
доказателства и съответно се взема становище по същество на спора.
Административнонаказващият
орган АНО (въззиваемата страна) - Председателят на ДАМТН, редовно призовани, не изпращат представител. В писмено
Становище процесуалният им представител -изключително подборно обосновава
тезата си, свързана с потвърждаване на обжалваното НП.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът,
след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
Във връзка с получен
сигнал за некачествено гориво-дизел на бензиностанция в гр.Свиленград,находяща
се на бул.България №185, стопанисвана от ПЕТРОЛ АД на 20.12.2018 година около
14.20 часа свидетелите Е.Д.Д. и Д.В.И. (служители на ДАМТН), посетили горепосочената
бензиностанция. В изпълнение на служебните си задължения в присъствието на
управителя на бензиностанцията/продавач консултант – Живка Захариева Дойчева, свидетелите
извършили проверка на документите, придружаващи последните доставки на течни
горива/декларация за съответствие №0436/03.12.2018г. издадена от Лукоойл
България ЕООД,Нареждане за експедиция №44881/17.12.2018г. за количество
3020,0литра и приемо предавателен протокол №413685/17.12.2018г./ и свидетелят Д.В.И.
взела представителни проби - контролна и арбитражна, от течно гориво за
дизелови двигатели за изпитване,от дозиращия накрайник на бензиноколонка №4 с помощта на удължител за гориво за дизелови
двигатели, която била свързана с резервоар №1,сварзан с бензиноколонката и в
който резервояр имало налично 9488,55литра гориво. Пробата била взета в 6броя
чисти еднолитрови метални съдове за еднократна употреба,всеки от който бил запълнен с до около 85% от обема си,като
преди запълване на всеки метален съд бил промит на обекта с по около 200мл. от
горивото . Общото количество взета проба било 6литра по касов бон и било
включено и горивото изразходвано за промивката. Разпределението на съдовете с
пробата,било както следва :4бр. с контролни проби/3броя за ГД ККТГ и 1брой за
проверената фирма и 2броя с арбитражни проби за ГД ККТГ,като съдовете след
вземане на пробите били затворени ,етекирани и пломбирани ,съгласно изискването
на чл.20 от НИКТГУРНТК.Оловните пломби били маркирани с персонален №2 на
пломбажните клещи на свидетелката,взела пробата и обозначени ГД ККТГ.Съдовете с
пробите също били пломбирани допълнително с еднократни пломби с №104664 и
обозначени ГД ККТГ.
Тези
действия били отразени в Протокол № Хс-115 от същата дата,като управителя на
бензиностанцията/продавач консултант – Живка Захариева Дойчева била запозната
със съдържанието на протокола и като присъствала на проверката и вземане на
пробите подписала същият .
Контролната проба,
съвпадаща по номер на еднократната пломба, вида на горивото и количеството с
тази, обозначена в Протокол № Хс-115 от дата 20.12.2018 година, е предадена за
изпитване по точно определени показатели със Заявка № С-308 от 21.12.2018
година в станционарна Изпитвателна лаборатория за горива, смазочни материали и
присадки към ДАМТН,за която съответно има издаден сертификат за акредитация и с
разширен обхват,съгласно Заповед №А 436/26.11.2018г. валиден до 30.09.2020год.
и двете приложени по АНПр.
За резултатите от
изпитването е съставен Протокол № С-0308 от 21.12.2018 година, в който са
посочени вида, в който е получена и индивидуализиращите белези на изследваната
проба, които съвпадат с тези на иззетата с Протокол № Хс-115 от дата 20.12.2018
година. В Протокола е посочено, че резултатът от изпитването по съдържание на
вода отчита 0,060 /или 600мгр./ с допустима грешка от 0,003% при максимално
допустимо съдържание на вода 200мгр./кг.
Изготвен е и Констативен
протокол за съответствие на течно гориво с изисквания за качество
№КП-0510/21.12.2018г. от главна дирекция „Контрол на качеството на горивата”,
от което се установява, че процесното дизелово гориво по показател „съдържание
на вода” не съответства на изискванията за качество – полученият резултат от
изпитването относно изискването за съдържание на вода, който е над максимално
допустимите 200 мгр./кг.
Посочените Протокол от
изпитване ;Констативен протокол за съответствие на течно гориво с изисквания за
качество №КП-0510/21.12.2018г. и
Констативен протокол за съдържание на биогориво в течно гориво
№КП-0510-Б/21.12.2018година са получени
от служител на дружеството-жалбоподател/тех.сътрудник/ на 01.01.2019 година.
Предвид
констатираното нарушение е изпратена покана на дружеството-жалбоподател негов
представител да се яви в отдел „Контрол на качеството на течните горива” към
АНО в офиса в град Хасково, ул.„Панорама” № 2 на дата 08.02.2019 година във
времето от 09.00 часа до 12.30 часа и от 13.00 часа до 17.00 часа. Поканата е
получена от служител на
дружеството-жалбоподател/тех.сътрудник/ на 16.01.2019 година.
След
изпращане и надлежно връчване на дата 16.01.2019
година година на Покана с изх.№ 84-00-8 от 11.01.2019
година, в кръга на службата си, свидетелят Е.Д.Д. – Старши инспектор, съставила
на 08.02.2019 година против дружеството-жалбоподател при условията на чл. 40,
ал. 4 (нарушението е установено въз основа на официални документи) и ал. 2 от
ЗАНН (след отправена покана не се явява представител на дружеството-нарушител) АУАН с бланков № А-053.
В
изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото
нарушение, свързано с разпространяването на течно гориво дизелово гориво, което
не съответства на изискванията на чл. 6, т. 2 от Приложение № 2 от НИКТГУРНТК,
както и на обстоятелствата по извършването и констатирането му. А досежно
квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбите на чл. 8, ал. 2
от ЗЧАВ, вр.чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК, които вписва за
нарушени.
На основание чл.43,ал.4 от ЗАНН процесният АУАН е изпратен за
предявяване и връчване на дружеството жалбоподател,чрез общинската администрация по
местоживеенето на нарушителя,а именно чрез Кмета на община Ловеч,като същият е
предявен и връчен на пълномощник на дружеството,съгласно приложено
пълномощно,нотариално заверено на 05.02.2019г. –Любомир Веселов Иванов
на18.02.2019г.,видно разписка за предадени /получени документи.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок е постъпило Възражение,в което
възразява,че АУАН е съставен на посочената в поканата дата,а не на следващият
ден,като счита,че това било съществено нарушение на правилата в ЗАНН.Отделно от
това счита ,че е налице разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,като съответно са
изложени мотиви в тази насока.Към възражението дружеството-жалбоподател е
приложило 4бр. протоколи от Теникъл Сървисил съпорт ЕООД,установяващи повреден
тръбопровод,като единият протокол е от дата 28.12.2018година,другият от дата
04.01.2019год. и останалите два от 05.01.2019г. и 06.01.2019г.
Сезиран
надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него
преписка, Председателят на ДАМТН, издава процесното НП №КГ-2244 от 15.05.2019г.
В издадения санкционен акт, АНО е възприел
изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация
на нарушението, дадена от контролния орган чл.
8, ал. 2 от ЗЧАВ, вр.чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК и наложил
на дружеството-жалбоподателя административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 10 000 лв.
Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 23.05.2019 година
по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено -
датирано и подписано, се намира приложена в АНП, с отбелязване и на името на
получателя й – Любомир Иванов, а именно че е получено от надлежно упълномощен
представител на дружеството-адресат съгласно посоченото по-горе Пълномощно.
Материалната
компетентност на актосъставителя да съставя
АУАН за нарушения по чл. 34 от ЗЧАВ, се доказва от приетата по делото
Заповед № А-167/01.03.2017 година на Зам.Председателя
на
ДАМТН.
В кориците на делото са приложени и
приети като доказателства Отчет горива № 2679/21.12.2018
г. с показания от електронни броячи, Отчет горива № 718/23.12.2018 г. с
показания от електронни броячи, Отчет горива № 722/25.12.2018 г. с показания от
електронни броячи, Отчет горива № 723/26.12.2018 г. с показания от електронни
броячи, Отчет горива № 724/26.12.2018 г. с показания от електронни броячи,
Отчет горива № 729/28.12.2018 г. с показания от електронни броячи, Констативен
протокол от 28.12.2018 г. за изтегляне на дизелово гориво, Приемо –
предавателен протокол № 418137/28.12.2018 г. удостоверяващ доставка на ново
дизелово гориво.
Представени са доказателства относно
разходите по вземане и изпитване на пробите в общ размер на 640 лева.
Изложената
фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в
АУАН, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – Е.Д.Д. и Д.В.И.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се
оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при
формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за
обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Е.Д.Д. и Д.В.И., които са безпротиворечиви, логични и
взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост
на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно
отношение към дружеството-жалбоподател, което да провокира актосъставителят да
състави АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания
не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на
ДАМТН, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост
спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от
тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това
е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
дружеството-жалбоподател. Точно обратното, свидетелските показания са в
цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според
Съда показанията на тези двама свидетели не са и не се считат за насочени към
прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са
пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават
фактическото му извършване от дружеството-жалбоподател, с оглед установения
факт на разпространение на пазара на дизелово гориво, което не съответства на
изискванията за качество. Поради това Съдът ги
кредитира изцяло за достоверни.
С правна
преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства,
приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които
не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло
по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
При
така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до
следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата
за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни
от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след
служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.
Не са допуснати
съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото
на защита на дружеството-жалбоподател и да се основания за неговата
незаконосъобразност и отмяна.
За съставянето на АУАН е бил надлежно
уведомен изп.директор на дружеството-нарушител като обстоятелството, че не била
спазена последователността относно връчването на документа не е от значение,
тъй като важно е лицето да бъде уведомено, но дори и да се приеме че е налице
някакво нарушение в процедурата, то не е съществено, тъй като съгласно правната
теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на Акта, т.е. такова нарушение, недопускането на
което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице. АУАН
правилно е съставен при приложението на чл. 40, ал. 2 и ал. 4 от ЗАНН –
съставен е в отсъствието на представител на дружеството-жалбоподател, тъй като
такъв не се е явил въпреки че още на 16.01.2019
година година изп.директор/чрез техн.сътрудник/ е надлежно уведомен за датата
и времето за съставяне на АУАН (дори да се приеме, че представител на
дружеството-нарушител е бил на посоченото в Поканата място и време, но не е
открил служител на АНО това не може да се приеме за съществено процесуално
нарушение предвид изложеното по-горе за същността на подобно нарушение) и тъй
като е съставен на базата на официални документи по смисъла на чл. 93, т. 5 от
Допълнителната разпоредба (ДР) на НК, вр.чл. 84 от ЗАНН каквито несъмнено са Протокол № С-0308 от 21.12.2018 година
и Констативен протокол за съответствие на течно гориво с изисквания за качество
№КП-0510/21.12.2018г., тъй като са изготвени от длъжностни лица на АНО, в кръга
на функциите им, в пределите на тяхната компетентност и по установените ред и
форма.
ЗЧАВ и НИКТГУРНТК
изчерпателно са уредили процедурата по изпитване на течното гориво, реда за
оспорването на резултатите, а от тук и характера и доказателствената сила на
Протоколите за изпитване и Констативните протоколи за съответствие на течно
гориво с изискванията за качество като официални документи относно резултатите
от изпитванията. АУАН е надлежно връчен на упълномощен представител на
дружеството-жалбоподател съгласно законовата делегация,че техническите
сътрудници могат да получават писмената кореспенденция на дружествата.
Като
неоснователно се възприема от съда доводът изложен в жалбата,че не е спазена
процедурата при издаване на АУАН,тъй като жалбоподателят бил поканен да се яви
на 08.02.2019година и процесният акт бил
издаден на същата дата,а следвало да бъде издаден на следващият ден. Дружестовто е било надлежно поканено
да се яви на посочената дата,като изрично в поканата е посочено,че на именно
тази дата ще му бъде съставен ивръчен АУАН.Поканата за съставяне на АУАН е задължително изискване на
процесуалния закон с оглед обезпечаване възможността на лицето да се запознае с
документите, вкл. и за резултатите от лабораторния анализ на взетите проби, и
да вземе адекватно становище по тях. Нарушено би било правото на участие на
лицето в производството: да се запознае с материалите, да направи искания и
възражения и да представи доказателства преди съставянето на акта.Неявяването
на представител на наказаното дружество в деня в който е поканен,не задължава
актосъставителя да отложи за следващият ден съставянето на АУАН,тъй като би
нарушил правата на наказаното лице,да с яви и да разбере в какво точно е
обвинено.т.е. задължение е на актосъставителят да състави АУАН в деня посочен в
поканата,при редовно връчена такава,като ирилевантно е дали нарушителят се е
явил,тъй като ЗАНН е уредил хипотеза за предявяване и връчване при неявяване на
нарушителя.
Дори обаче да се приеме, че в случая не са били налице условията за
съставяне на акта по чл.40, ал.2 от ЗАНН, според настоящата инстанция
нарушението ще е съществено, само ако е довело до нарушаване правото на защита
на лицето. В случая обаче такова не е налице, тъй като АУАН е изпратен на
основание чл.43, ал.4 от ЗАНН на Община Ловеч за предявяване и подписване от
нарушителя, като е безспорно удостоверено обстоятелството, че лично същият е предявен и връчен на Пълномощник на
дружеството./така и Решение №12/12.02.2016г. постановено по КАНД №335/2015г. по
описа на ХАС/.
Спазени са предвидената форма и
процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите
реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на
чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Последното е издадено при спазване на
условията, предвидени в чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.
Актът и НП са издадени от компетентни
органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл. 43а, ал. 1 от ЗЧАВ вр.чл.
43, ал. 1 от ЗЧАВ. Служителите на АНО – свидетелите Д. и И.
притежават правомощието да извършват проверка и да вземат проби от горива, тъй
като са оправомощени за това по реда на чл.
30а, ал. 1, т. 2 от ЗЧАВ съгласно Заповед № А-167/01.03.2017 година на Зам.Председателя на ДАМТН. Видно от
тази Заповед Д. и И. притежават правомощие да
съставят АУАН за нарушения по чл.
34, 34а,
34б,
34в
и 34г
от ЗЧАВ; да прилагат, посредством даване на задължителни предписания
и поставяне на удостоверителни знаци по чл.
30г, ал.2 от ЗЧАВ изчерпателно изброени принудителни административни
мерки (ПАМ); да отменят приложените ПАМ при наличието на законоустановените
предпоставки. Фактът на оправомощаването на посочените длъжностни лица да
съставят АУАН за нарушения по чл.
34, 34а,
34б,
34в
и 34г
от ЗЧАВ, имплицитно включва в себе си и правомощието да се извършват
проверки, да се вземат проби от горива за изпитване в лаборатории. Това се
следва и от логиката на самия закон, доколкото в чл.
43а, ал. 1 от ЗЧАВ се сочи, че АУАН за въпросните нарушения, се
съставят от длъжностните лица по чл. 30б, който чл. 30б, ал. 1, препраща към
лицата по чл. 30а, ал. 1, т. 2 от закона. Безспорно наличната Заповед изцяло
определя като лица по чл.
30а, ал. 1, т. 2 от ЗЧАВ настоящите проверяващи Д. и И..
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, който разпространява на
пазара течни горива (автомобилни бензини), които не отговарят на някое от
изискванията за качество, определени в НИКТГУРНТК, носи
административнонаказателна отговорност.
Приложеният
чл. 6, т. 2 от НИКТГУРНТК,
на който следва да отговарят течните горива, препраща към Приложение
№ 2 от същата Наредба.
Според това Приложение, граничната стойност на показателя „съдържание
на вода” е максимум до 200 mg/kg. Дружеството е
извършило описаното в АУАН и НП нарушение по чл.
8, ал. 2 от ЗЧАВ, във връзка с чл.
6, т. 2, Приложение
№ 2 от НИКТГУРНТК,
като на посочените в НП дата и място разпространява течно гориво - дизелово,
несъответстващо на изискванията за качество. Налични са доказателства, че „ПЕТРОЛ” АД,
„разпространява” несъответстващото на изискванията за качество течно гориво за
– ДИЗЕЛ. Съгласно разпоредбата на §
1, т. 23 от ДР на ЗЧАВ, по смисъла на закона, разпространение на
течни горива е движението на течните горива по веригата от производител,
съответно от вносител, до крайния разпространител, включително транспортиране,
предоставяне на складови услуги и съхранение на течни горива в местата по чл.
3, ал. 1, т. 5. Местата по чл.
3, ал. 1, т. 5 от ЗЧАВ са резервоарите за съхраняване и използване
на течни горива, петролните бази, терминалите, бензиностанциите, авто- и
жп-цистерните, корабните горивни танкове, с изключение на резервоарите на
моторните превозни средства. Няма спор по делото, че проверения в настоящия
случай обект е бензиностанция, която несъмнено представлява място измежду
изброените в чл.
3, ал. 1, т. 5 от ЗЧАВ, както няма спор, че същата се стопанисва
именно от „ПЕТРОЛ” АД.
След като управителят на бензиностанцията е присъствала при проверката и подписала без
забележки Протокол
№ Хс-115 /20.12.2018 година, в
който е посочено, че пробите са взети в момент на разпространение на гориво,
настоящата инстанция счита, че фактът на разпространяване на горивото е
безспорно доказан от АНО. Предвид фактическия състав на извършеното нарушение,
същото практически не подлежи на установяване в момента на извършване на
проверката в бензиностанцията. Данни за допуснатото нарушение актосъставителят
има най-рано от момента на получаване резултата от експертизата на контролната
проба.
Фактът на
налагане/неналагане на принудителна мярка е неотносим към настоящия правен
спор.
По отношение на Протокол
№ С-0308 от 21.12.2018 година следва да се посочи, че в него е отразено, че резултатът
от изпитването по съдържание на вода отчита 0,060 /или 600мгр./ с допустима
грешка от 0,003% при максимално допустимо съдържание на вода 200мгр./кг. ,поради което продуктът не
съответства на изискванията за качество по този показател. Т.е. за да се
установи, че тази характеристика не е в законовата норма не са необходими
специални познания, но въпреки това служителите на АНО са изготвили Констативен
протокол, в който изрично са посочили констатираното несъответствие. Правилно е
посочена и датата на установяване на нарушението, тъй като пробите са взети на
дата 20.12.2018 година, но тъй като на место не могат да
се направят необходимите изследвания, което е сторено в един последващ
момент като датата на установяване на
нарушението е датата на проверката, както вече бе посочено по-горе в
настоящото изложение.
Не са допуснати нарушения
при вземане на пробите от течното гориво. От
показанията на свидетелите – служители на АНО, и предвид
представените писмени доказателства, включително изготвения Протокол за
проверка и вземане на проба от течно гориво за контрол на качеството № Хс - 115/20.12.2018 година,
подписан от управителя на бензиностанцията ,стопанисвана от дружеството-нарушител
без възражения и без изразено несъгласие с начина на вземане на пробите и това,
което е отразено в Протокола, е видно, че няма допуснато
нарушение при вземането на пробите. Установено е по делото по безспорен начин,
че контролните проби са взети чрез пистолет на съответната бензиноколонка като
е използван специален накрайник за течно гориво, служещ за предходник между
пистолета на колонката и съответния метален съд. От друга страна, установено е,
че съдовете са чисти, за еднократна употреба, промити са предварително с вида
гориво и няма как да са повлияли върху качеството на горивото, а пробите след
това са били етикетирани и пломбирани съгласно НИКТГУРНТК. С оглед горното,
установено е, че пробите са взети надлежно и че вземането на проби от
автомобилния дизел от бензиностанция на санкционираното дружество е станало,
като са спазени изискванията на нормативната уредба относно начина за взимане,
съхранение и обработка на тези проби.
От Протокол за проверка и
вземане на проба от течно гориво за контрол на качеството № Хс-115/20.12.2018 година, е видно, че при вземане
на пробата от течно гориво – дизелово гориво, са били спазени
изискванията на чл. 18-чл.20вкл.
от НИКТГУРНТК.
Във връзка с това следва да се посочи наличието на нормативно
уреден в чл.
22, ал. 9 от НИКТГУРНТК ред за оспорване на получените резултати от
изпитването, проведено в стационарна лаборатория - възможност, от която
жалбоподателят не се е възползвал. Съгласно разпоредбата на чл.
22, ал. 9 от НИКТГУРНТК, при оспорване на резултатите от изпитване в
стационарната лаборатория заинтересуваната страна е длъжна в 7-дневен срок от
получаването на Протоколите по ал. 8 да поиска арбитражната проба да бъде
изпитана по арбитражните методи за изпитване по съответните показатели за нейна
сметка в друга акредитирана от Българската служба по акредитация лаборатория и
резултатите от изпитването се считат за окончателни.
В тази връзка следва и предвид факта, че
резултатите
от изпитване в стационарната лаборатория не са оспорени в
посочения срок, те стават окончателни и не подлежат на коригиране, следва
да се посочи, че в случая нарушението е установено въз основа на официални
документи - протокол от изпитване № С-0308 от 21.12.2018 година и Констативен протокол за съответствие на течно гориво с
изискванията за качество № №КП-0510/21.12.2018г., АУАН правилно е съставен по реда,
предвиден в чл.
40, ал. 4 от ЗАНН, като това обстоятелство изрично е отразено в
същия. От горното следва, че не е налице твърдяното от дружеството-жалбоподател нарушение на
изискванията на закона, водещо до незаконосъобразност на съставения акт.
Отделно от това, видно от съставения на 21.12.2018 година Протокол от
изпитване на контролната проба е описана идентичност и ненакърненост на
опаковките, представени за проба. Контролът за качеството на течните горива се
осъществява от Председателя на ДАМТН чрез Главна дирекция „Контрол на
качеството на течните горива” (ГД „ККТГ”) (чл.
14, т. 1 от НИКТГУРНТК)
и оправомощените със Заповед на Председателя на
ДАМТН длъжностни лица на ГД „ККТГ” - за дейностите по чл.
30б, ал. 1 от ЗЧАВ
(чл.
14, т. 2 от НИКТГУРНТК),
като по силата на чл. 15, т. 3
от НИКТГУРНТК длъжностните лица от ГД „ККТГ” извършват
контрол в бензиностанции от колонките за зареждане. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на НИКТГУРНТК, „представителна
проба” е проба с физични или химични характеристики, идентични на
средните характеристики на целия обем, от който се взема проба. В разпоредбата
на чл.
18 от НИКТГУРНТК е посочено, че проби от течни горива от
бензиноколонки се вземат от дюзата (накрайника на ръкохватката на дозиращата
помпа) директно в еднолитрови метални съдове за еднократна употреба с помощта
на удължител, непозволяващ разплискване, до запълване на около 85 на сто от
съда. С оглед цитираните разпоредби и доколкото няма спор, че пробите при
извършената на 20.12.2018 година проверка са взети от
самата колонка, това е достатъчно, за да се приеме, че същите са
представителни.
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с
оглед обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност
на АД, доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да
се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието. Т.е. отговорността за
нарушението на юридическото лице е обективна и не подлежи на изследване от
субективна страна.
Разпоредбата на чл.
34, ал. 2 от ЗЧАВ предвижда, че който разпространява
горива, включително като краен разпространител, които не съответстват на някое
от изискванията за качество, определени в НИКТГУРНТК, ако деянието не
съставлява престъпление, независимо от наличието или липсата на Декларация за
съответствие, се наказва с наказание „Имуществена санкция” в размер от 10 000
до 100 000 лв.
Административното наказание е правилно и законосъобразно
определено в минималния размер. Така наложеното с обжалваното НП наказание
Съдът намира за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите субекти.
НП е законосъобразно и правилно, в частта на постановеното
възлагане на дружеството-жалбоподател да заплати разходите за вземане
на пробите. Подобно разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на
съответното правно основание – чл.
25, ал. 4 от НИКТГУРНТК.
Правната разпоредба е императивна и обвързва във всички случаи указаното
разпореждане с тези вземането на проби, както правилно е подходил и АНО,
позовавайки на същата норма, като друго различно разрешение не следва и предвид
доказаното извършване на конкретното нарушение, обвързано с приложението й.
Т.е. правилно в случая разходите по вземане и изпитване на пробите са възложени
на дружеството, като законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл.
25, ал. 4 от НИКТГУРНТК
и чл. 25 от Тарифа № 11.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за
наличието на маловажност е предоставена на АНО, но тя
подлежи и на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 година, постановено по т.д.№ 1/2005 година на ОСНК
при ВКС. Няма спор, че в процеса на административното наказване наказващият
орган е длъжен да провери налице ли са предпоставките за приложение хипотезата
на маловажен случай и ако те липсват, да пристъпи към издаването на НП (по аргумент от разпоредбата
на чл.
53, ал. 1 от ЗАНН). Дори и АНО
да не е обсъдил тази възможност в мотивите си обаче, няма пречка това да се
извърши от Съда в процеса по контрол на НП. В случай, че
Съдът
констатира, че извършеното нарушение носи белезите на маловажен случай, няма
никаква пречка да приложи последиците на тази хипотеза. Според настоящия
състав, в случая преценката за липса на основания и предпоставки за
квалифициране на конкретния случай като маловажен, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането
на санкция на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази
насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ
по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните
реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения
фактически състав на административното нарушение, процесното деяние не разкрива
обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък
изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай, според
Съда. И това е така, както поради неговия формален характер – за
съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен
резултат. Поради това липсват
предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за
приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО
по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
Казано по друг начин съгласно
дадената в чл.
93, т. 9 от ДР на НК
дефиниция „маловажен случай” е този, при който извършеното
престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици ли с
оглед други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление (в случая
– нарушение) от съответния вид. Видно от установената фактическа обстановка, от
събраните по делото доказателства не се установява конкретното нарушение на чл.
34, ал. 2 от ЗЧАВ да се отличава с нещо от обикновения случай на
нарушение от този вид. Единственото констатирано смекчаващо отговорността
обстоятелство е, че въпросното нарушение е първо по ред на жалбоподателя. Този факт
обаче, сам по себе си, няма никакво отношение към прилагането на института на „маловажния
случай”, а следва да бъде отчетен единствено при индивидуализацията
на имуществената отговорност, както и АНО е сторил в процесното
НП.
В случая е неприложима и разпоредбата на
чл.
15 от НК, която гласи, че не е виновно извършено
деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването
на общественоопасните последици. От буквалния прочит на цитираната норма, става
ясно, че същата урежда обстоятелства, изключващи вината на дееца. От своя
страна административнонаказателната отговорност на юридическите лица, каквото
безсъмнено е и настоящия жалбоподател, се ангажира за
неизпълнение на задължения към Държавата или Общината при
осъществяване на тяхната дейност – чл.
83, ал. 1 от ЗАНН. Основна характеристика на
административнонаказателната отговорност на едноличните търговци и юридическите
лица е, че тя е обективна, т.е. безвиновна. След като вината не е част от
състава на процесното нарушение, то в случая липсва каквато и да било
възможност, предметното на въпросното НП деяние да бъде квалифицирано като
случайно по смисъла на чл.
15 от НК.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление(НП)№КГ-2244 от
15.05.2019г. на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор (ДАМТН), с което на „ПЕТРОЛ”
АД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от Георги Иванов Татарски и Милко
Константинов Димитров-изп.директори, за нарушение на чл. 8, ал. 2 от Закона за
чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), вр.чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от
Наредба за изискванията за качество на течните горива, условията, реда и начина
на техния контрол (НИКТГУРНТК) е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 10 000лв. и e постановено дружеството-жалбоподател да
заплати разходите за вземане и изпитване на пробите в общ размер на 640 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок от съобщението на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.............................