№ 3716
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20211100509949 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 25057919 от 04.03.2021 г., постановено по гр. д. № 14511/2020 г. на
Софийски районен съд, 47 състав, е признато за установено по предявените от О. А. О. с
ЕГН:********** срещу "Е.М." ЕООД с ЕИК:******* обективно съединени искове с правно
основание чл. 439 ГПК, че О. А. О. не дължи на "Е.М." ЕООД сумата от 2000,00 лева и 39,00
лева, дължими суми по извлечение от сметка, лихва в размер на 341,56 лева за периода от
19.05.2009 г. до 19.01.2000 г., лихва в размер на 2371,10лева за периода от 08.06.2009 г. до
23.08.2013 г. и законна лихва от 23.08.2013 г. до изплащане на вземането, както и разноски в
размер на 377,57 лева, за събиране на които е образувано изп. дело №20208390400096 по
описа на ЧСИ И.М.-К., въз основа на изп. лист, издаден на 02.09.2013 г. по ч. гр. дело
№35793/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 78-ми състав.
Решението е обжалвано изцяло от ответника в първоинстанционното производство -
"Е.М." ЕООД, действащ чрез процесуалния си представител. Изложените доводи във
въззивната жалба са за неправилност на решението. Твърди се, че районният съд неправилно
е приел, че в разглеждания случай следва да намерят разрешенията на Тълкувателно
решение №2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В тази
насока се поддържа, че за образуваното изп. дело №2065/2013 г. по описа на ЧСИ М. М. за
събиране на процесното вземане следва да намери приложение Постановление на Пленума
на ВС №3 от 18.11.1980 г., съгласно което погасителна давност не е текла, докато е траело
1
изпълнителното производство за събиране на вземането. Моли се да се уважи въззивната
жалба, като предявените искове бъдат отхърлени изцяло и се присъдят сторените пред двете
съдебни инстанции разноски.
Ответникът по въззивната жалба - О. А. О., действащ чрез процесуалния си
представител, е депозирал в законовоустановения срок отговор на въззивна жалба. В
отговора се излагат съображения за правилност и законосъобразност на решението на
районния съд и се оспорва като неоснователна въззивната жалба. Иска се присъждане на
разноски, сторени във въззивното производство, в полза на въззиваемия.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по
предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от
ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени
на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото
право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално
правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни.
За да постанови обжалваното съдебно решение, с което исковете с правно основание
чл. 439 ГПК са уважени, първоинстанционният съд е приел, че не са ангажирани
доказателства от страна на ответника и такива не се намират в изпълнителното дело, от
които да се приеме, че след 15.10.2013 г., докато е наложен запор върху дружествени дялове
на длъжника, са извършвани изпълнителни действия, които да спират или прекъсват
давностния срок. Поради това процесиите вземания са погасени по давност на 16.10.2018г.
Следователно към датата на образуване на новото изп. дело №20208390400096 по описа на
ЧСИ И.М.-К. - 06.06.2020 г., вземанията за събиране на които е образувано, са погасени по
давност. Ето защо към датата на депозиране на процесната искова молба – 18.03.2020 г., тези
вземания са били погасени по давност, поради което предявените искове са основателни.
Така изложените правни аргументи на районния съд са законосъобразни, обосновани
са, при правилно прилагане на закона и след анализ на събраните по делото доказателства,
2
поради което настоящият състав счита, че постановеното решение е правилно и следва да се
потвърди.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за
принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг
орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по
несъстоятелността) и то прекъсва давността, но давността е свързана с поведението на
кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган
преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не
се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.
Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с
обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва
последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни
процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта,
разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до
влизането в сила на постановлението за възлагане. В Тълкувателно решение №2 от
26.06.2015 г. по тълкувателно дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е посочено, че в
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Ето защо всяко насочване на изпълнението върху отделен
имуществен обект на длъжника прекъсва давността, тъй като с него започва да се
осъществява принудата в изпълнителния процес – длъжникът започва да търпи ограничение
в правната си сфера – неговите актове на разпореждане стават непротивопоставими на
първоначалния и присъединените кредитори.
Безспорно се установява в разглеждания случай, че кредиторът „Първа инвестиционна
банка“ АД и праводател на "Е.М." ЕООД се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист, издаден на 02.09.2013 г., за парични вземания, произтичащи от
договор за кредит, срещу О. А. О.. На 14.10.2013 г. заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист са предявени за изпълнение, като е образувано изпълнително дело
№2065/2013 г. по описа на ЧСИ М.. В разглеждания случай давността е прекъсната с
изтичането на срока за възражение, след връчването на заповедта за незабавно изпълнение
на 04.11.2013 г. (работен ден), ведно с поканата за доброволно изпълнение, лично на
длъжника, т.е. на 18.11.2013 г., когато влиза в сила заповедта за изпълнение и започва да
тече новата 5-годишната давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо
3
(преди това давността е била прекъсната и с налагането на запор върху дружествените
дялове на длъжника на 15.10.2013 г.). Действително след 18.11.2013 г. не се установяват
осъществяването на изпълнителни действия, годни да прекъснат давността по изпълнително
дело №2065/2013 г. по описа на ЧСИ М.. Ето защо на 18.11.2018 г. е изтекла петгодишната
давност и процесните вземания са погасени по давност. В тази насока правилен се явява
изводът на районния съд, че към момента на образуване на новото изп. дело
№20208390400096 по описа на ЧСИ И.М.-К. - 06.06.2020 г., вземанията за събиране на които
е образувано, са погасени по давност.
За по – голяма яснота следва да се посочи, че действително в разглеждания случай на
18.11.2015 г. е настъпила перемпция на изпълнително дело №2065/2013 г. по описа на ЧСИ
М. съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Тя обаче няма пряка относимост към погасяването по
давност на процесното вземане, предмет на принудителното изпълнение и исковете по чл.
349 ГПК. В тази насока, че между перемпция и погасяването по давност на вземанията,
предмет на изпълнителното производство, няма пряка връзка на зависимост е например
решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС.
По възражението срещу действието на Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС по отношение на разглеждания случай:
Несъстоятелни са твърденията, че доколкото изпълнително дело №2065/2013 г. по
описа на ЧСИ М. е образувано преди постановяването на 26.06.2015 г. на ТР по
тълкувателно дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, то относно погасителната давност следва
да намери приложение Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд.
Действително към момента на постановяване на тълкувателното решение изпълнителното
дело №2065/2013 г. по описа на ЧСИ М. е било висящо, но това не означава, че дадените в
него разрешения са неприложими за погасяването по давност на процесните вземания.
Видно е от мотивите на ТР по тълкувателно дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че дадените
в него разрешения са относими към приложение на разпоредбите на ГПК в сила от
01.03.2008 г., касаещи уредбата на изпълнителния процес. Именно поради възприетата от
законодателя нова концепция относно неговата същност и значение, настоящият съдебен
състав счита, че разрешенията, дадени в това тълкувателно решение, са приложими и по
отношение на висящите изпълнителни дела, образувани преди неговото постановяване на
26.06.2015 г. Разрешението, дадено в Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния
съд, касае уредбата на изпълнителния процес по отм. ГПК и до влизането в сила на
действащия ГПК на 01.03.2008 г.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да се
потвърди изцяло.
По разноските за въззивната инстанция:
Предвид неоснователността на въззивната жалба и наличието на разноски единствено
за адвокатско възнаграждение, въззиваемата страна има право на такива съгласно чл. 78, ал.
3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК. Съгласно представения списък и договор за правна защита и
4
съдействие е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева от страна на
О. А. О. в полза на процесуалния си представител във въззивното производство.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 25057919 от 04.03.2021 г., постановено по гр. д. №
14511/2020 г. на Софийски районен съд, 47 състав.
ОСЪЖДА „Е.М." ЕООД с ЕИК:******* да плати на О. А. О. с ЕГН:**********
сумата от 550 лева - заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5