Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на петнадесети ноември две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Таня Димчева, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 817 по
описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с установителен иск с
правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Ищецът „Б.” ЕООД твърди, че с договор
от 11.06.2008 г. в качеството си на възложител възлага на ответника „А.“ ЕООД,
в качеството на изпълнител да достави и монтира асансьорна уредба за
административно-складова база, находяща се в гр. София, ж. к. ********“, бул.
„Амстердам“ №6. В изпълнение на договора и Приложение №1 към него, дружеството
възложител е превело по сметка на изпълнителя, сумата в размер на
56 074.43 лева, съгласно издадена от изпълнителя фактура №10000000246/16.06.2008 г. По силата на
договора изпълнителят е следвало да достави и монтира асансьорната уредба в
срок до 31.10.2008 г., като за целта възложителят е следвало да предостави до
30.09.2008 г. подписан приемо-предавателен протокол за готовността за
извършване на монтажа на асансьорната уредба. Твърди наличието на множество
технически забавяния довели до
цялостната забава в осъществяването на
строителството на административно-складовата база. Тези технически проблеми
довели до съществени различия от първоначалния проект, като отпаднала
необходимостта от монтаж на асансьорна уредба.
Сочи, че са водени разговори с
представител на ответното дружество заплатеният аванс по процесния договор да бъде
реализиран за друг строителен обект на възложителя. Твърди, че процесният
договор не е прекратен или развален от ответното дружество. Твърди, че
договорът е прекратил действието си на 13.01.2017 г., с отправянето на
волеизявление с електронно писмо от същата дата, евентуално моли да се приеме,
че се прави нарочно волеизявление за отказ от договора, с исковата молба.
Поддържа, че отказ от договора може да бъде направен, независимо от това, че е
започнало неговото изпълнение. Моли ответникът да бъде осъден да заплати на „Б.“
ЕООД сумата в размер на 56 074.43 лева, представляваща заплатен аванс по
договор № 317 от 11.06.2008 г. за доставка и монтаж на асансьорна уредба, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
плащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „А.“ ЕООД оспорва предявения
иск. Твърди, че процесният договор не е прекратен. Не оспорва сключването на
договора от 11.06.2008 г., както и получаването на паричен превод по този
договор за сумата от 56 074.43 лева,
по банковата си сметка. Твърди,
че в изпълнение на задълженията си по договора са произведени и доставени
компоненти за асансьора и същите стоят на склад от лятото на 2008 г. Твърди, че
тези компонентите не могат да се вложат в друг асансьор и не могат да бъдат
реализирани от изпълнителя в друг проект. Твърди неизпълнение на договорни
задължения на ищцовата страна. Сочи, че нито едно от предварителните условия по
договора не е изпълнено по вина на ищеца и в резултат на неговото виновно
поведение се е стигнало до невъзможност да бъде изпълнено задължението на „А.“
ЕООД да достави процесния асансьор.Позовава се на изтекла погасителна давност,
както на правото на ищеца да иска разваляне на договора, така и да иска връщане
на авансово преведената сума по договора. Оспорва да е налице правно валидно
изявление за прекратяване на договора. Оспорва възложителят да има право да
претендира обезщетение. Моли съда да отхвърли иска, като му присъди направените
в производството разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл.12 и
чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното:
На 11.06.2008 г. между страните е
сключен договор № 317 за доставка и монтаж на асансьорна уредба, с който ищецът
е възложил на ответника да достави и монтира 1 брой асансьорна уредба, с
технически характеристики, посочени в спефицикация, неразделна част от
договора, на обект, представляващ административно-складова база в гр. София,
кв. „Дружба”. Изпълнителят ответник е поел задължението да достави със свой
транспорт и за своя сметка асансьорните уредби на посоченото в договора място
до 31.10.2008 г., в случай, че ищецът възложител е платил дължимите суми и
разполага с подписан приемо-предавателен протокол за готовността на съответните
шахти за извършване на монтаж на асансьорните уредби до 30.09.2008 г.
Възложителят поема задължение да осигури построени съгласно всички изисквания
на БДС асансьорна шахта и машинно помещение, при спазване на изрично посочени в
договора условия. Уговорената оцща цена по договора е 47784 евро с ДДС, като
възложителят заплаща тази сума на три вноски, първата от които се дължи при
подписване на договора и е в размер на 23892 евро без включен ДДС.
На 18.06.2008 г. ищецът превежда по
банковата сметка на ответника сумата от 56074.43 лева. Ответникът не оспорва,
че е получил тази сума.
На 19.01.2017 г. ответникът изпраща до
ищеца писмо, с което го уведомява, че поради вина на възложителя /липса на
приемо-предавателен протокл за изградена шахта/ не може да се изпълни договора,
с което за изпълнителя са настъпили вреди, изразяващи се в неполучената сума по
договора. Предвид изтичането на петгодишната давност намира, че всички насрещни
правоотношения между страните по процесния договор са окончателно приключени.
Това писмо е достигнало до своя адресат, тъй като ищецът прилага препис от него
към исковата молба.
От приетото, като неоспорено от
страните, заключение на съдебно-техническата експертиза което Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, се
установява следното:
Вещото лице е посетило склада на
ответника, където е съхранявано доставено от внос на ответника оборудване, състоящо се
компоненти и конструкции на асансьорната уредба, с параметри и технически
характеристики, посочени в спефицикация /приложение № 2/ към договора от 11.06.2008
г. От спецификацията по приложение № 2 вещото лице установява единствено
липсата на етажните и кабинната бутониери, както и светлинната индикация и
аварийното осветление по БДС, които се поставят последни след приключване на
монтажа на релсовия път, кабината и останалото оборудване на асансьорната
уредба. Доставеното от внос на ответника оборудване все още продължава да се
съхранява в оригиналната опаковка. Поради големите им размери хидравличните
цилиндри са позиционирани на отделно място в склада на ответника. Така
наличното оборудване на асансьорната уредба е осигурено конкретно и специално
за нуждите на ищеца, като е поръчано от ответника от швейцарски производител.
За да е възможно използването на компонентите, възлите и детайлите, поръчани и
доставени за асансьорната уредба на ищеца при последващ проект за друга
асансьорна уредба следва да има изготвено, съгласувано и одобрено техническо
задание за проектиране, доставка и монтаж на новата асансьорна уредба, която да
притежава същите технически параметри, както тези на ищеца. Вещото лице обръща
внимание, че става въпрос не само за точните и еднакви размери на шахтата,
отворите за вратите и прочие констрективни и строителни подробности, но и за
техническото оборудване, което проектантът ще предвиди за правилното
функциониране и изпълнение на конкретните задачи от асансьорната уредба. Освен
това следва да се има предвид, че от заявката са изминали почти 10 гидини, през
което време са направени и редица изменения в нормативната уредба, отнасяща се до
правилата за конструиране и монтиране на асансьори, изследване и изпитване,
както и правилата за проектиране, изчисляване, изследване и изпитване на
съставни части на асансьорите. Затова вещото лице стига до извод, че
спецификата на доставените от внос компоненти, възли и детайли за полъчаната от
ищеца хидравлична асансьорна уредба по отношение на тяхното производство и
функциониране не позволява преработката и пригаждането им за друга асансьорна
уредба. При поръчка като тази на ищеца
не е възможно едновременното производство на всички компоненти за асансьорната
уредба, тъй като по принцип част от съоръженитяа, компонентите и детайлите се
съхраняват като определено количество на склад, а други се произвеждат или
окомплектоват допълнително при направена заявка.
Предвид установените факти, настоящият
съдебен състав, намира, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД е неоснователен, по следните съображения:
Според
чл. 55, ал. 1 ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Видно от законовия
текст в него са уредени три различни специални фактически състава на
неоснователно обогатяване, като третият от тях се отнася до отпаднало с обратна
сила основание – в този смисъл и ППВС № 1/1979 г. На връщане в хипотезите на
чл. 55, ал. 1 ЗЗД подлежи реално полученото, а не по-малката стойност между
обогатяването и обедняването, което важи само при общия фактически състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД.
В настоящия случай се установи, че във връзка със сключения между
страните на 11.06.2008 г. договор, ищецът
е превел на ответника сумата от 56074.43
лева, представляваща предвидено в договора първо плащане, дължимо при
подписване на договора. Ищецът твърди, че се е отказал от този договор. В
разпоредбата на чл. 268 от ЗЗД е предвидена възможност за поръчващия да се
откаже от договора, макар и изпълнението да е започнало, ако има основателни
причини за това. В този случай поръчващит е длъжен да заплати на изпълнителя
направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от
изпълнението на работата. В случая е безспорно между страните, че ищецът не е
осигурил необходимото съдействие на изпълнителя да достави и монтира процесната
асансьорна уредба, като междувременно поради
съществени различия от първоначалния проект е отпаднала необходимостта
от монтаж на асансьорна уредба. В този смисъл ищецът има основателна причина да
се откаже от процесния договор. Предвид установеното от доказателствата по
делото /заключението на съдебно-техническата експертиза/, че е започнало изпълнение на договора от страна
на ответника и има извършени във връзка с изпълнението разходи от ответника
/разходи, направени за осигуряване на компоненти
и детайли за асансьорната уредба, отговарящи на техническите характеристика по
спецификацията към договора/, следва да се приеме, че отказвайки се от
договора, ищецът дължи на ответника направените разходи и възнаграждение за
извършената работа, на основание чл. 268 от ЗЗД. Затова ответникът има
основание да задължи предоставената му във връзка с договора от 11.06.2008 г.
сума, независимо от отказа на ищеца от договора. Дължимата престация поради
неоснователно обогатяване се състои в реституция на неоснователно получените
имуществени ценности. В случая не е налице такова неоснователно обогатяване от
страна на ответника, поради което предявеният срещу него иск следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
С оглед изхода на делото, ищецът следва да бъде осаден да заплати
на ответника направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Тези разноски възлизат на 4320 лева, в
това число 670 лева хонорар за вещо лице и 3650 лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Б.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** срещу „А.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** иск с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за заплащане на сумата от
56 074.43 лева, представляваща направено по договор № 317 от 11.06.2008 г. първо плащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски по
производството в размер на 4320 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: