Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 159
гр. Варна, 01.07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на
петнадесети май, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ
ХРИСТОВА
при
секретаря ЕЛИ ТОДОРОВА, като разгледа
докладваното от съдия Р.Славов в.т.д.№117 по описа за 2019г. на ВАС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 913/28.11.2018год. по
т.д. № 1619/2017год. на ВОС, съдът е: Признал за установено в отношенията между НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
гр.София и ПОЛИМЕРИ АД – в несъстоятелност ,
ЕИК *********, със седалище гр.Девня, Промишлена
зона, съществуването
на вземане на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ гр.София, спрямо ПОЛИМЕРИ АД – в
несъстоятелност, ЕИК *********, в размер на 129 902,69лв, от което 109 600,31лв- главници и 20
302,38лв- лихви
до 17.03.17г., възникнали по декларации обр.6, изд. за периода 12.05.13г. до
13.03.17г., ведно с лихвите до оконч.погасяване на главниците,
на основание
чл.694, ал.2, т.1 ТЗ, като е Отхвърлил иска за сумата от 2451,21лв,
съставляваща разликата над
размера от 129902,69лв. до пълния предявен размер от 132353,90лв,
представляваща главница по РА №03251300182/17.01.14г., като
неоснователен: Отхвърлил предявения от НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ гр.София срещу
ПОЛИМЕРИ АД – в несъстоятелност , ЕИК *********, със седалище гр.Девня,
Промишлена зона, иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ за установяване на
поредност на удовлетворяване на публични вземания в размер на
505 274,62лв- главници и 138501,15лв – лихви, възникнали по РА
№03251300182/17.01.14г., по реда на чл.722, ал.1, т.6 ТЗ, като неоснователен:
Осъдил е ПОЛИМЕРИ АД – в несъстоятелност , ЕИК *********, със седалище
гр.Девня, Промишлена зона, ДА ЗАПЛАТИ на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
гр.София, сумата от 1609,63лв.,
представляваща направени в производството разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Осъдил е НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ гр.София ДА ЗАПЛАТИ на ПОЛИМЕРИ
АД – в несъстоятелност , ЕИК *********, представлявано от синдика И.Б., сумата
от 92,83лв., представляваща направени в производството разноски: Осъдил е ПОЛИМЕРИ
АД – в несъстоятелност , ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски
окръжен съд сумата от 1299,03лева,
представляваща
дължимата за производството по уважения иск
държавна такса, на основание чл.78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.694, ал.7 от ТЗ.
Недоволни от
решението са останали страните по делото:
Производството е образувано по въззивна жалба от
синдика на „Полимери“АД-/в н./ гр.Девня- И.Т.Б., чрез адв.Е.Д. срещу постановеното решение в частта му с което
исковете срещу дружеството са уважени, както и срещу решението в частта му, с
която същото е осъдено да заплати разноски.
Счита
решението в обжалваните частти за неправилно- поради необоснованост на същото и
поради процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, по изложени
съображения, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което
искът да бъде отхвърлен изцяло.
Относно
оплакването за допуснати процесуални нарушения излага следното: Съдът е
допуснал за разглеждане претенциите които са обективно съдединени и на различно
основание: По РА и по Декларации, за главници и лихви, съответно за
установяване на различна поредност на приети в производсвото по несъстоятелност
вземания. В проведеното на 25.06.2018год. заседание по делото са поискали съда
да коригира докалада по чл.146 ГПК, като индивидуализира претенциите на НАП по
основаниие и размер, но съдът е приел, че не са налице основания за това и е
приел доклада така, както е изложен в определение № 1509 от 30.04.2018год.:
Също
в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е е разпределил
доказателствената тежест между страните и конкретно не е указало на НАП да
докаже твърдението си, че е предприело действия по принудително изпълнение на
процесните неприети вземания, което е било оспорено с отговора на исковата
молба. Счита нарушението за съществени, тъй като в резулатат на него ВОС не е
разгледал и възражението на въззивника, че претендираните за установяване от
НАП вземания по Декларациите са погасени чрез плащане.
Излага,
че съдът е допуснал нарушение на чл.236 ГПК, понеже не е обсъдил всички
възражения на страните, конкретно на синдика на „Полимери“АД/в н./, а именно:
Възраженията, че НАП имат право да преценят как да
разпределят постъпилите плащания от „Полимери“АД/н/, по Декларациите, съответно
че „Полимери“АД/н/ не може да упражни правата си по чл.169 ал.3 ДОПК.
Относно
твърдението за противоречие с материалния закон и необоснованост на обжалваната
част от решението:
Излага,
че с ИМ НАП претендира установяване на вземане в размер на 109 600,31лв.
по декларации за периода 04.06.2013год.-13.03.2017год. Видно от приетата ССЕ и
представените 78 бр. платежни нареждания-неоспорени от ищеца, както и от
признание на последния, „Полимери“АД/н/ е платило на ищеца задължения по
процесните декларации за периода 04.06.13год.-13.03.2017год. сума в размер на
133 891лв., а за периода до края на 2017год.-сума в размер 141 210,15лв.
След като НАП претендира по-малка сума
по процесните декларации, следва че искът в тази си част е неоснователен. За
това претендираното от НАП задължение от 109 600,31лв. е погасено чрез
плащане. Счита за неоснователно възражението на НАП, че има право да прецени
как да разпределят постъпилите плащания по декларациите, съответно че
„Полимери“АД /н/, не може да упражни правата си по чл.169 ал.3 ДОПК.
Относно
вземането за лихви в размер на 20 302,38лв.: Решението в тази част е
неправилно, понеже след като са неоснователни главните претенции за вземания по
главници по Декларациите, следва че са неоснователни и акцесорните претенции за
лихви върху тях, поради което искът следва да се отхвърли изцяло в тази му
част.
В
евентуалност счита, че претенцията на НАП за главници по Декларациите следва да
бъде уважена за сумата от 69 242 лв., съответно за сумата от
62 305,89лв. и да бъде отхвърлена за разликата до пълния претендиран
размер от 109 600,31лв. понеже:
Според
Доп.ССЕ, вземанията на НАП по Декларациите след извършените плащания са в размер на 69 242лв., поради което
претенцията е основателна само до този размер:
В
евентуалност вземанията на НАП са в размер на 47 294,42лв. понеже: В
производството по несъстоятелност на „Полимери“АД /н/, по РА са приети вземания
в размер на 566 559,11лв. а от страна на НАП са претендирани
519 264,69лв., за сметка на платената от дружестното сума в размер на
47 294,42лв. по процесните Декларации. Следователно, вземанията по
процесните декларации в размер на 47 294,42лв. вече са приети в
допълнителен списък № 17, като част от вземанията по РА, поради което не може
да се установяват отново. За това претенцията на НАП е основателна но само за
сумата от 62 305,89лв., която е останала непогасена след извършените
плащания от „Полимери“АД/н./. С оглед на
изложеното, счита че се налага промяна в решението и относно вземането за лихви, като същото
бъде намалено до 13 204 лв. в първия случай, съответно до 12 680 лв.
във втория. Оспорва решението и относно присъдените разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като счита, че такива не се дължат, понеже НАП не са
представили списък по чл.80 ГПК.
С
жалбата се иска решението да бъде отменено в обжалваната част и исковете да
бъдат отхвърлени изцяло.
Срещу
решението е постъпила жалба и от ищеца НАП-Соофия, която го обжалва чрез
процесуален представител, в частта с която предявения иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ
за установяване на поредност на удовлетворяване на публични вземания в размер
на 505 274,62лв- главници и 138501,15лв – лихви, възникнали по РА
№03251300182/17.01.14г., по реда на чл.722, ал.1, т.6 ТЗ, е отхвърлен като
неоснователен:
Счита
решението за неправилно поради необоснованост и незаконосъобразност и като
такова се иска решението да бъде отменено в обжалваната част и постановено
ново, с което исковете бъдат уважени.
Оспорва
извода на съда, че ревизионния акт установява публични задължения, като едва с
влизане в сила на акта, задълженията са окончателно индивидуализирани и
установени по основание и размер. Излага, че данъкът е публично държавно
вземане, като негова характеристика е законоустановеност по основание, размер и
субекти. Затова задълженията за данъци са
винаги ликвидни и с настъпване на датата на падежа стават изискуеми. С
ревизионният акт се констатира вече
възникнало по силата на закона данъчно задължение, тъй като данъчните
задължения стават изискуеми с настъпването на определения падеж. За това, с РА
се признават или задължения, а не се създават такива, понеже същият има само
декларативно действие. Основната функция на РА е да послужи като изпълнителен
титул, като с него се констатира вече възникнало по силата на закона данъчно
задължение.
Насрещната
страна- „Полимери“АД/в н./, не е изразила становище по жалбата:
-синдикът
на „Полимери“АД/н./, чрез писмен отговор на процесуален представител, оспорва
жалбата като неоснователна, по изложени съображения.
Жалбите
отговарят на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и са допустими.
В
съдебно заседание жалбите се поддържат чрез процесуални представители.
Постъпили са и писмени бележки от процесуалния представител на синдика на
„Полимери“Ад /в н./
За
да се произнесе, съдът съобрази следното, относно обжалваните части от
решението:
Производството е било образувано
по искова молба, подадена от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ гр.София срещу
ПОЛИМЕРИ АД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище гр.Девня, при
участието на синдика И.Т.Б., с която е предявен иск с правно основание чл.694,
ал.2, т.1 ТЗ за установяване съществуването на неприето в производството по
несъстоятелност вземане на кредитора НАП в размер на 129 902,69лв, от които 109 600,31,лв-
главници и 20302,38лв- лихви до 17.03.17г., възникнали по декларации обр.6, изд. за периода 12.05.13г.
до 13.03.17г., ведно с лихвите до окончателното погасяване на главниците:
Както и за установяване на
поредност на удовлетворяване на публични вземания в размер на
505 274,62лв- главници и 138501,15лв – лихви, възникнали по РА
№03251300182/17.01.14г., по реда на чл.722, ал.1, т.6 ТЗ.
В исковата си молба ищецът
твърди, че с молба от 24.03.17г. е предявил публични вземания в общ размер на
1070013,64лв, възникнали по РА №03251300182/17.01.14г. и по декларации обр.6,
издадени за периода 12.05.13г. до 13.03.17г. Излага, че в допълн.списък №17 на
приети вземания синдикът е включил публ.вземания в общ размер на 933851,24лв,
като за главница в размер на 566 539,11 лв и лихва от 138501,15лв е предвидил
поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.7 ТЗ, а в допълн.списък №2 на
неприети вземания е включил публ.вземания в размер на 112 160,31лв-главница и
21550,88лв-лихви по декларации обр.6. Твърди, че е депозирано възражение срещу
неприемането на публ.вземания и поредността на удовлетворяване, което било
оставено без уважение. Твърди, че по РА №03251300182/17.01.14г. е предявена
главница в размер на 519 196,52лв, от която 505274,62лв е възникнала преди
откриване на производството по несъстоятелност, а 13921,90лв е възникнала след
ОПН, както и е предявена лихва в общ размер на 357 293,05лв, от която 138
501,15лв е възникнала до датата на съд.решение за ОПН. Излага, че с РА се
констатират вече възникнало по силата на закона данъчно задължение и същият има
само декларативно действие, тъй като не създава същинско даннъчно задължение,
или неговата функция е да служи като изпълнитеен титул и с него се констатира
вече възникнало данъчно задължение. За това счита, че публичните вземания,
които са възникнали до датата на съдебното решение за ОПН, вкл. и лихвите върху
тях, следва да се изплатят с поредност по чл.722, ал.1, т.6 от ТЗ.
Твърди още, че изискуемите неприети
вземания са в общ размер на 129 902,69лв, от която за задълж.осигур.вноски
по декларации обр.6 – 109 600,31лв и лихви 20302,38лв. Излага, че съгл. чл.169,
ал.4 ДОПК за публични задължения, установявани от НАП, до започване на
принуд.събиране длъжникът заявява вида на задълженията, които иска да погаси.
Твърди също, че срещу дружеството са предприети действия по принудително
събиране, поради което и е преклудирана възможността на длъжника да посочва кое
публично вземане погасява, като постъпилите средства били разпределени
съобразно реда, посочен в ДОПК, за погасяване на най-старите задължения. С допълнителна
искова молба оспорва отговора на синдика.
В
срока по чл. 367 от ГПК ответникът ПОЛИМЕРИ АД – в несъстоятелност, ЕИК
*********, със седалище гр.Девня, не е депозирал писмен отговор.
Синдикът
И.Т.Б., е депозирал писмен отговор, с който счита иска за неоснователен.
Твърди, че са налице платежни нареждания за заплащане на претендираните
главници.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното, относно
обжалваната част от решението:
С Решение № 1758/12.12.2012год. по т.д. № 1132/2012год. на ВОС е открито
производство по несъстоятелност на „Полимери“АД/в н./.
Не
се оспорва, а това се установява и от приложената по делото преписка по т.д.№1132/12г. на ВОС, че с
определение №3566/09.11.17г.
по т.д.№1132/12г.
е оставено без уважение възражението с вх.№ 26375/25.09.2017год. на НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ гр.София, срещу поредността на прието от синдика негово
вземане в размер на 566539,11лв главница и 138 501,15лв лихва, и двете по РА
№03251300182/17.01.14г., като вместо по чл.722, ал.1, т.7 се измени на чл.722,
ал.1, т.6 ТЗ, както и срещу неприемането на предявено вземане в общ размер на
136 162,40лв, от които главница по РА – 2451,21лв и 133 711,19лв-главници и
лихви по 47 бр. декларации обр.6.
Установява,
че на 14.03.2017год. –т.е. при условията на чл.688, ал.3 ТЗ ищецът НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, е предявил за удовлетворяване в производството по
несъстоятелност спрямо длъжника ПОЛИМЕРИ АД публични вземания в общ размер на
1070013,64лв, в т.ч. вземания за данъци - главници – 568 990,32лв и лихви –
367312,13лв по РА №03251300182/17.01.14г. и декларации обр.6, изд. за периода
12.05.13г. до 13.03.17г., както и вземания за задълж.осигур.вноски – главници-
112160,31лв и лихви 21550,88лв по РА №03251300182/17.01.14г. и декларации
обр.6, изд. за периода 20.06.14г. до 13.03.17г. С оглед на изложеното съдът
намира, че е налице идентичност на вземанията, описани в исковата молба, и
тези, предявени пред синдика, както и че настоящият иск е предявен в срока по
чл.694, ал.1 ТЗ / определението на съда по чл.692, ал.4 е обявено на
09.11.2017г. в ТР,а пощенското клеймо е от 23.11.2017год.
Предвид изложеното,
предявената искова претенция е допустима, а обжалваното решение съставлява
валиден и допустим съдебен акт.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Не
е спорно следното:
От
представеният по делото РА №03251300182/17.01.14г. се установява, че на
ответника ПОЛИМЕРИ АД за периода
01.01.09г.-31.01.13г. е извършена ревизия за установяване задължения за
корпор.данък, данък по чл.42/49 ЗДДФЛ, вноски за ДОО, здравно осигуряване и за
ДЗПО за УПФ, като ревизионния акт е връчен на синдика на дружеството на
24.01.14г. Няма спор по делото, че ответното дружество е подало декларации
обр.6 / приложени по делото/ за периода 12.05.13г. - 13.03.17г., както и че е
извършвало плащания, за което по делото са приложени преводни нареждания.
Конкретно,
от доказателствата по делото се установява, че първото плащане е осъществено от
синдика на 20.01.2015год. и се отнася за задължения за период м.12.2014год.
–Справка за преведените суми –приложение 1 към ССЕ-стр.319. Видно е от
справката, а и от представените платежни нареждания от л.178-259, че длъжникът
ежемесечно е подавал декларации обр.6 и е плащал дължимите суми по отделните
пера /фондове/. Последното плащане е от 13.12.2017год. и е за период м.
11.2017год. Общият сбор на преведените суми е 141 210,15лв.
Не
е спорно, а това се установява и от Приложение 2 /стр.324 и сл./ към ССЕ, че с
постъпилите по декларациите суми, данъчния орган е погасявал предходни и
различни задължения, а не посочените в Декларациите обр.6 периоди и основания,
за които са се отнасяли.
Според
неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, определените по РА публични
задължения за главница са в размер на 566 559,11лв и лихви към датата на
издаване на акта – 187 588,30лв, или общо задължения по РА -754 147,41лв./стр.314/.
Към 14.03.2017год.-датата на предявяане на вземанията, поради извършени
плащания, размерът на главницата по
ревизионния акт се намалява с 47 294,42лв., като остава непогасена
главница от 519 264,69лв.
Според
ДССЕ, Декларациите обр.6, цитирани в исковата молба са с вх.№№ от 12.05.2013год.
до 13.03.2017год. и се отнасят за задължения за периода от м. февруари 2013год.
До февруари 2017год.-т.е. за задължения възникнали след датата на РОПН.
Според
приложение 1-3-1 от ДССЕ-стр.411, задълженията по декларации обр.6 издадени за периода 04.06.2013год.-13.03.2017год.
е сумата от 233 120,65лв. Платената сума според данъчния орган по процесните
декларации е в общ размер от 69242лв. Дължимата сума към 17.03.2017год. е
163 878,65лв.
Експертизата
установява, че ответникът е извършвал плащания в периода 20.01.15г.-13.12.17г.
по декларации обр.6 в общ размер според справка на НАП 144 351,876лв. С
постъпилите суми са погасени задължения в посочения размер, а именно: в периода
до 17.03.17г. те са покрили задължения по РА-главница в размер на 47 294,42лв и
по декларации обр.6 – 89674,02лв. При
анализ на тези плащания, вещото лице е
установило, че има плащания на главници
и лихви в общ размер на 20457,96лв. / за
посочени периоди/ декларации обр.6, които са
извън процесните-посочените в исковата молба. След извършените плащания
и приспадане на посочената сума, извършените плащания от страна на ответника по
процесните декларации обр.6 към 17.03.2017год. е сумата от 69 242лв.
Сочи,
че след 17.03.17г. плащанията са в размер на 7319,88лв. Съгласно заключението
след приспадане на плащанията към 17.03.17г. вземанията за главници по РА са
общо 519264,69лв, а размера на вземанията за главници по процесните декларации
обр.6 – 163878,65лв / съгласно уточненията в с.з./. Вещото лице сочи, че
размерът на вземанията за главници по РА, възникнали до РОПН - 12.12.12г. са в
размер на 523617,28лв, а за лихви по РА до 12.12.12г. са 115124,58лв., като
вземания за главници и лихви по декларациите до този момент няма. Вещото лице
заключава, че размерът на лихвите по РА до 12.12.12г. / датата на РОПН/ е 115124,58лв, а за периода
13.12.12г.-17.03.17г. при съобразени плащания е 237510,43лв. Дава заключение,
че размерът на лихвите по декларации обр.6 , изчислени от 13.12.12г.-17.03.17г.
при съобразени плащания е 39219,36лв.
От
така събраните по делото доказателства безспорно се установява, че към момента
на подаване на молбата по чл.688 ТЗ ищецът има вземания за главници по РА
№03251300182/17.01.14г. общо 519264,69лв., при отчитане извършените от
ответника плащания, а същевременно в производството по несъстоятелност е прието
вземане на същия по РА с допълн.списък №17 в размер на главница 566 539,11лв.
По делото се установи още, че след приспадане на плащанията на ответника са
налице дължими вземания за главници по процесните декларации обр.6 в размер на
163878,65лв, а размерът на лихвите по тях, изчислени от 13.12.12г.-17.03.17г. е
39219,36лв.
Относно
становището на въззивника „Полимери“АД/н/, за неоснователност на иска за главница по декларации обр.6 в
размер на 109 600,лв. и лихви-20302,31лв., изразено с въззивната жалба:
Същият обосновава становището си с извършени плащания до предявяване на
вземанията 14.03.17год. в размер на 133 891лв., съответно до края на
2017год.-141 210,15лв.-т.е платил е суми, надвишаващи претенцията на НАП:
Съдът
не споделя становището на НАП, за приложимост на разпиредбата на чл.169 ал.3 ДОПК, даваща възможност на данъчния орган за разпределение на сумите и
погасяване на задълженията по реда на чл.169 ал.1 ДОПК.
Всички
плащания на синдика на „Полимери“АД/в н/, по декларации обр.6 са за погасяване
на текущи –ежемесечни задължения.
Както
се посочи, страните спорят относно обстоятелството, дали е започнало принудително изпълнение, респективно
дали дансъчният орган е имал право по свое усмотрение да погасява задълженията
по реда на чл.169 ал.1 ДОПК.
Действително,
ищецът в подкрепа на становището си, е представил 4 Постановления на
публичен изпълнител за налагане на
обезпечителни мерки-запори и възбрани. Най-ранно е Постановление №
4358---0009/13.08.2009год. /стр.130/.
Според съдържанието му, срещу „Полимери“АД е образувано изп.д. № 4358/2009год. за принудително събиране на
публични вземания които към 13.08.2009год. са:–главница-212 287,92лв. и
лихва: 3103лв. За удовлетворяване на вземанията по изп.дело, са наложени
възбрани върху описани недвижими имоти.
Останалите
представени постановления, са за обезпечаване на изискуеми публични вземания
към 30.01.2012год. и към 21.05.2012год., чрез налагане на запори.
Съдът
намира чл.169 ал.3 ДОПК за неприложим в производството по несъстоятелност,
поради следното:
От
една страна, приложима разпоредба в
производството по несъстоятелност е чл.193 ДОПК. Съобразно 193 ал.4 ДОПК в срок
до 6 м. от откриване на производството по несъстоятелност, имуществото на
длъжника се предава от публичния изпълнител на синдика и се реализира в
производството по несъстоятелност. Или, към 12.05.2013год. изпълнителните дела
образувани от публичния изпълнител, следва да се приемат за прекратени,
респективно принудителното изпълнение по тях следва да се приеме, че също е
приключило. За това е и неприложима разпоредбата на чл.169 ал.3 ТЗ, даваща
право на избор на данъчния орган кои задължения да погаси.
Но данъчния
орган е нямал право на избор и на още едно основание.
Всички процесни
декларации са за задължения, възникнали след РОПН, съответно и постъпилите
платежни нареждания са за погасяванве на декларираните с тях задължения.
Следователно, процесните задължения, предмет на иска, са възникнали след датата
на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Според
разпоредбата на чл.639 ал.1 ТЗ, кредиторите, чиито вземания са възникнали след
датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност,
получават плащане на падежа, а тези които не са получили плащане, се
удовлетворяват по реда на чл.722 ал.1 ТЗ. За това, синдикът на „Полимери“АД
правилно и в срок в изпълнениае на тази разпоредба от 20.01.2015год. е започнал
да декларира задълженията чрез декларации обр.6, и е плащал същите на падежа.
Респективно, данъчния орган в нарушение на тази разпоредба, се е отклонил от
задължението си с постъпилите плащания да заплати задълженията по декларациите
по които са постъпили плащанията, като със сумите е погасявал по-стари
задължения на ответника, относно които както се посочи, е следвало да се
удовлетворят по реда на чл.722 ал.1 ТЗ. Със своите действия, данъчния орган
освен че е извършил нарушение на чл.639 ал.1 ТЗ, нарушил е и чл.169 ал.3 ДОПК,
според което администрацията трябва да уважи заявеното от длъжника желание, като
платената от него сума бъде отнесена за погасяване на задълженияята, които е
посочил. С тези свои действия, дан.орган е компрометирал и разпоредбата на
чл.107 ал.1 ДОПК, според която задължението подлежи на внасяне в срока,
предвиден в съответния закон, което е сторено от страна на синдика. Или, в
заключение, неправилно и в нарушение на цитираните разпоредби, данъчния орган с
постъпилите суми е погасил предходни задължения на длъжника.
За това, съдът в изпълнение на цитираните разпоредби,
следва да зачете посочените основания в постъпилите плащания и на основание
чл.639 ал.1 ТЗ да приеме, че със същите са погасени посочените задължения за
погасяване. А за останалите предходни задължения по процесните декларации,
непогасени на падежа, при доказаност на същите, следва да бъдат удовлетворени
по реда на чл.722 ал.1 ТЗ.
Както
вече се посочи, първото плащане по декларации обр.6 е през м.януари 2015год. и
чрез него са погасени задължения за м.12.2014год., като след това са постъпвали
ежемесечни плащания до м.12.2017год. Самият ответник не оспорва, че не са
заплащани задължения до 20.01.2015год., поради което следва да се направи
извод, че задълженията декларирани с Декларации обр.6 до м.11.2014год.
включително, са останали непогасени, респ.изискуеми.
За
това, съдът прави извод, че с постъпилите неоспорени по падеж и размер
плащания, са погасени всички задължения декларирани с Декларации обр.6
след м.декември 2014год. За това и искът
за установяване на задължения за този период се явява неоснователен и следва да
се остави без уважение. Но видно е от исковата молба и от процесните
декларации, ищецът основава претенцията си на декларирани задължения по
декларации обр.6, обхващащи период от м. февруари 2013год. до м.февруари
2017год.
Относно
претенциите за периода до м.11.2014год.: Не се оспорва, включително и от
синдика, че същият не е извършвал плащания за посочения период. Това безспорно
се установява и от събраните доказателства и заключенията на ССЕ. За това
следва да се направи извод, че съобразно разпоредбата на чл.639 ал.1 ТЗ, ,
искът се явява основателен за вземанията по декларации обр.6 за период от
м.февруари 2013год. до м.ноември включително 2014год. -т.е от декларация по
исковата молба вх.№ …9355/12.05.2013год. до декларация
вх.№….2518/08.12.2014год. Общата сума на декларираните неплатени задължения по
тези декларации е в размер на 98 891,5лв. За тази сума, представляваща
неплатени главници за посочения период искът по чл.694 ТЗ се явява основателен,
като съответно до предявения размер от 109 600,31лв. следва да се остави
без уважение, като неоснователен.
Относно
претенцията за лихви в размер на 20 302,38лв.: Съдът намира иска за
основателен в претендирания размер. Дължимите лихви за главница от
98 891,5лв. и то за период не от падежа на всяка главница, а от
08.12.2014год. –когато е последната декларирана неплатена главница, до 17.03.3027год. е в размер на
22 851,05лв. изчислена на електронен калкулатур на НАП от сайта на НАП.
Следователно, претенцията за лихви от 20 302,38лв. е доказана и следва да
бъде уважена в този размер.
Предвид
това съществуването на предявените от ищеца вземания, предмет на настоящия иск,
по декларации обр.6 в размер на 98891,5лв и лихви - 20302,38лв. се явява
доказано. Ето защо искът в тази му част следва да бъде уважен за сумата от
98 891,5лв. и за лихви-20 302,38лв., респективно решението на
ВОС-потвърдено за тези размери и отмемено в частта до уважения размер от
109 600,31лв.-главница.
Жалбата
на синдика на „Полимери“АД /в н/ е неоснователна до посочения размер и следва
да се остави без уважение.
Относно
жалбата на НАП-София.
По
отношение на предявения иск за установяване на поредност на удовлетворяване на
публични вземания в размер на 505 274,62лв- главници до РОПН и 138501,15лв
– лихви, възникнали по РА №03251300182/17.01.14г.:
Видно от Ревизионен акт №03251300182/17.01.14г., на който ищецът се позовава, ревизията обхваща периода от 01.01.09г. - 31.01.13г., като
касае установяване на задължения за корпор.данък, данък по чл.42/49 ЗДДФЛ,
вноски за ДОО, здр.осигуряване и за ДЗПО за УПФ. Няма спор, че ревизионния акт
е връчен на синдика на дружеството на 24.01.14г. и е влязъл в сила.
Съгласно
разпоредбата на чл.118, ал.1, т.1 от ДОПК с ревизионния акт се установяват,
изменят и/или прихващат задължения за данъци и задължителни осигурителни
вноски, т.е. ревизионният акт съставлява декларативен админ.акт, който не
поражда, а установява публични задължения. С издаването на РА обаче вече е
налице определено по основание и размер вземане, и така установено то подлежи
на изпълнение по реда на чл.127 ДОПК.
По
повод на изложеното в жалбата, следва да се отбележи и следното: Действително с
РА са установени задължения, които са
възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност.
Следва да се отбележи, че извършване на данъчната
ревизия и издаването на РА, не е е необходима предпоставка за определяне на
данъчното задължение. За това задълженията констатирани с РА са възникнали още
с техните падежи в размери, определени от съответния данъчен закон.
Следователно,
същите са възникнали преди РОПН и е следвало да се предявят в сроковете по
чл.685, евентуално чл.688 ал.1 ТЗ, което не е сторено и същите са неправилно
приети като такива по чл.688 ал.3 ТЗ.
Но
понеже няма жалба от насрещната страна, решението в тази част не може да се ревизира.
Ето
защо, след като тези вземания са приети като
такива по чл. 688 ал.3 ТЗ-както е отбелязъл и синдика-като възникнали
след решението за РОПН или същите са приети като настъпил след откриване на
производството по несъстоятелност на длъжника, то следва, че публичните
вземания, установени с него са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.7
от ТЗ. Предвид това предявеният иск за
установяване на поредност на удовлетворяване на публични вземания в размер на
505 274,62лв- главници и 138501,15лв – лихви, възникнали по РА
№03251300182/17.01.14г. по чл. 722, ал.1, т.6
от ТЗ се явява неоснователен. Следва да се
отбележи, че не съществува спор относно така определения размер на
задълженията-главници и лихви.
Предвид изложеното, публичните вземания,
установени с РА следва да са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.7
от ТЗ, както правилно е приел и окръжния
съд. Жалбата на НАП е неоснователна и следва да се остави без уважение.
С оглед на
изложеното, решението на ВОС следва да бъде отменено в посочената част.
Разноски и дължими
такси: С оглед изхода на спора, разноски не се присъждат. Следва да се отбележи
обаче, че синдикът на «Полимери»АД /в н./ не е представил валидни доказателства
за извършени разходи за въззивното производство.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ държавната такса се определя върху
една четвърт от вземането, за което е предявен установителният иск, поради
което дължимата държавна такса за второинстанционното разглеждане на спора
е в размер на 595,96 лева, съответно
присъдената д.т. пред ВОС следва да бъде намалена със сумата от 107,09лв.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 913/28.11.2018 год., постановено по т.д.№ 1619/2017 год. по описа на ВОС В ЧАСТТА с
която ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ гр.София и ПОЛИМЕРИ АД – в
несъстоятелност , ЕИК *********, със седалище гр.Девня,
Промишлена зона, съществуването
на вземане на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ гр.София, спрямо ПОЛИМЕРИ АД – в
несъстоятелност, ЕИК *********, за разликата над 119193,88лв. до уважения размер от 129902,69лв, от което 98891,5лв- главници и 20302,38лв- лихви до 17.03.17г.,
възникнали по декларации обр.6, изд. за периода 12.05.13г. до 08.12.14г., ведно с лихвите до оконч.погасяване на главниците,
на основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ,
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 10 708,81лв. съставляваща
разликата над размера от 119 193,88,88 до уважения
размер 129902,69лв., като неоснователен.
ОТМЕНЯ Решение № 913/28.11.2018 год., постановено по т.д.№ 1619/2017 год. по описа на ВОС В ЧАСТТА с която ОСЪЖДА
ПОЛИМЕРИ АД – в несъстоятелност , ЕИК *********, със седалище гр.Девня,
Промишлена зона, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Варненски окръжен съд разликата над сумата от 1191,94лв. до 1299,03лева, представляваща дължимата за
производството по уважения иск държавна такса, на основание чл.78, ал.6 от ГПК
във вр. с чл.694, ал.7 от ТЗ.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА ПОЛИМЕРИ
АД – в несъстоятелност , ЕИК *********, със седалище гр.Девня, Промишлена зона,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски
апелативен съд полза на бюджета
на съдебната власт държавна такса в размер на 595,96лева, на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията
на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.