Определение по дело №3503/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 42
Дата: 8 януари 2020 г.
Съдия: Марияна Пенчева Бахчеван
Дело: 20197050703503
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

 

 

……………………………., гр.Варна

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав, в закрито заседание на  08.01.2020г. в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН

 

                           

като разгледа докладваното от съдията    административно дело №3503 по описа на Административен съд – Варна за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

 

 

Производството е по реда на чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл.126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.  Делото е образувано  по жалба на „Авома“ ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя  Илона И.Г. срещу заповед №482-ФК/28.11.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка по чл.186 ал.1 т.1 б.“А“ от Закона за данък върху добавената стойност, изразяваща се в запечатване на търговски обект – кафе-бар „Арома“, находящ се в гр.Варна, ул.“Шейново“ №3, стопанисван към деня на проверката на 27.11.2019г. от  „ММММ Арома“ ЕООД за срок от 20 дни, в срок – „незабавно от датата на връчване на заповедта“.

Съгласно разпоредбата на чл.187 ал.1 от ЗДДС /ДВ бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г./,  принудителната административна мярка се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията, включително когато към момента на запечатване обектът или обектите се стопанисват от трето лице, ако това трето лице знае, че обектът ще бъде запечатан.  Изхождайки от разпоредбата на чл.22 от ЗАНН, според която принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях и имайки предвид понятието за административно нарушение, дадено в чл.6 от ЗАНН, може да се направи извода, че принудителната административна мярка се налага във връзка с предотвратяване или преустановяване на деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно /или безвиновно в случаите по чл.83 ал.1 от ЗАНН/ и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, както и да предотвратяване или отстраняване на вредните последици от такова деяние.

Следователно, при запечатване на обект, ако същия се стопанисва от трето лице  /в случая „Авома“ ООД/, то неминуемо има право да оспорва принудителната административна мярка, тъй като тя го засяга по смисъла на чл.120 ал.2 от Конституцията на Република България. В практиката си по тълкуването на тази конституционна норма Конституционния съд на Република България включва в кръга на засегнатите не само адресатите на съответния административен акт, но и тези, чиито права, свободи или законни интереси са пряко и непосредствено нарушени или застрашени, или за които той поражда задължения /в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл.147 ал.1 от АПК/. За „Авома“ ООД   няма друг път за защита, например чрез обжалване на наказателно постановление във връзка с административното нарушение, за което се налага съответната принудителна административна мярка, предвид това, че тя е  във връзка с противоправното поведение на друг правен субект, срещу който ще се води и административно-наказателното производство.  Ако се приеме от съда, че третото стопанисващо обекта лице няма право да обжалва принудителната административна мярка, означава че спрямо него ще има отказ от правосъдие и Държавата ще е в нарушение на чл.6 „Право на справедлив съдебен процес“ и чл.13 „Право на ефективни правни средства за защита“ от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (Ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г. в  сила за Република България от 7 септември 1992 г.).

Видно от протокол №0354539 от 16.12.2019г. на същата дата органите по приходите са  посетили отново процесния търговски обект  в присъствието на управителя Илона И.Г. представляващ  на „Авома“ ООД, който го е подписал с отбелязване, че ще подаде възражение в срок. Във връзка с това, съдът счита, че жалбоподателя е узнал за процесната заповед на 16.12.2019г. и подадената от него жалба на 23.12.2019г. е в 14-дневния срок за обжалване по АПК.

Изхождайки от горното, съдът намира за ДОПУСТИМА жалбата на „Авома“ ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя  Илона И.Г. срещу заповед №482-ФК/28.11.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка.

Определение №3208/19.12.2019г. на Варненския административен съд, ХІІ състав по административно дело №3467/2019г. не се ползва със сила на присъдено нещо, тъй като не е акт по съществото на спора, поради което по смисъла на чл.159 т.6 от АПК не е пречка за разглеждане на настоящото съдебно производство.

Административният орган следва да представи доказателства за образувано срещу „ММММ Арома“ ЕООД административно-наказателно производство във връзка с нарушението, установено на 27.11.2019г. в кафе-бар „Арома“.

Няма пречки делото да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА ЗА ДОПУСТИМА жалбата на „Авома“ ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя  Илона И.Г. срещу заповед №482-ФК/28.11.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка.

НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 26.02.2020г. от 13:30ч., за когато да се призоват жалбоподателя чрез адв.С.С. и ответника - началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН   СЪДИЯ: