Определение по дело №1023/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл.166, ал. 4, вр. ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.172, ал. 6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на С. Г. Т., чрез адв. К., срещу Заповед № 24-0367-000170/18.08.2024 г., издадена от А. Д. – мл.автоконтрольор към ОДМВР-Пазарджик, РУ-Велинград, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като на основание чл. 172, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е отнето свидетелството за управление № ********* / ЗППАМ/.

В жалбата е отправено искане, на основание чл.166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК, за спиране предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ, като се твърди, че от допуснатото по закон предварително изпълнение, следва значителна и трудно поправима вреда за жалбоподателя, като е засегнат особено важен негов интерес - същият не може да упражнява правото си на труд, вследствие на което би останал без доходи, което ще отнеме възможността му да издържа и да полага необходимите грижи за двете си малолетни деца.

Съдът след като се запозна с доказателствата по административната преписка намира от фактическа и правна страна следното:

Искането за спиране, по което е образувано настоящото дело е процесуално допустимо, предвид това че е направено в срок, от активно легитимирано лице, с правен интерес и е отправено чрез оспорване на издадената ЗППАМ.

Разгледано по същество, е неоснователно.

Съгласно чл.171 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, сред които е и тази по т. 1, б. „б“ – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи .“

В съответствие с чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез визираните в нормата способи, като в случаите по чл. 171, т. 1, букви „б“, „е“ и „ж“ свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение. Предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП е по силата на закона - чл.172, ал.6 от ЗДвП. Предпоставките за спиране изпълнението й са визирани в чл.166, ал.2 от АПК, приложим на основание ал. 4 от същата норма.

Съгласно Тълкувателно решение № 5/08.09.2009 г. на ОС на Върховния административен съд при допуснато по силата на специален закон предварително изпълнение на административен акт (какъвто е и процесния случай), приложим при съдебния контрол за законосъобразност на административния акт е чл. 166, ал. 2 АПК. Съгласно посочения текст при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Анализът на текста води до обоснования извод, че в тежест на лицето, поискало спиране на предварителното изпълнение е да докаже вероятността за причиняване на оспорващия на значителна или труднопоправима вреда. Следователно, приложимостта на разпоредбата предполага вероятност за причиняване на значителна или труднопоправима вреда преди всичко по отношение на жалбоподателя. В случая като такава конкретна вреда жалбоподателят твърди, че не може да упражнява правото си на труд, чрез отнемането на СУМПС, би останал без доходи, което ще отнеме възможността му да издържа двете си малолетни деца. По делото са представени писмени доказателства, удостоверяващи дейността, която осъществява жалбоподателя, както и, че е родител на две малолетни деца и никакви други, довеждащи до извода, че чрез временното отнемане на СУМПС същият не би могъл да изпълнява работата си, като се отчете, че същият е със сключен граждански договор с община Септември да изпълнява дейности по маркиране, измерване и експедиране на дървесина и дърва, без да е поставено изричното условие, че въпросните материали следва да бъдат и транспортирани от жалбоподателя. За придвижването си до определеното работно място / непосочено в сключения граждански договор / жалбоподателя би могъл да ползва алтернативни на управление на МПС методи за пътуване. Доказателства за твърдението, че жалбоподателя би бил лишен от трудови доходи, което от своя страна би затруднило издръжката на двете му малолетни деца също не са представени, доколкото чрез временното отнемане на СУМПС не се отнема или ограничава конституционно гарантираното право на труд. Отделно от това по делото не са представени доказателства, от които да е видно, че низходящите и оспорващия живеят в едно домакинство, съответно, че единствено последният полага нужните грижи за тях.

Производство по реда на чл. 166 от АПК е такова, по което съдът следва да се произнесе незабавно с определение и поради това не предполага оставянето на искането за спиране без движение за уточняване на твърдените вреди или за представянето на нови доказателства. На следващо място, искането е за спиране на акт, по отношение на допуснато за него предварително изпълнение, по силата на закон - ЗДвП. За разлика от предварителното изпълнение, допуснато с разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК, тук самият законодател въвежда презумпция, че общественият и държавният интерес надделяват над личния (в случая интересът на физическо лице). Преценката не е на органа, а на законодателя. Очевидно евентуалните вреди, които би могъл да търпи жалбоподателя са преценени като такива, които не могат да се противопоставят на обществения интерес, който следва да бъде защитен. При съобразяване на горните факти и обстоятелства се налага извода за неоснователност на искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Противопоставеният с искането интерес в случая не се нуждае от защита в по-голяма степен от охранения от закона чрез допускането на предварително изпълнение. При липсата на данни и доказателства, че оспореният акт ще причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда и при съобразяване на значимостта на регулираните обществени отношения, съдът намира искането за спиране на предварителното изпълнение за неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.166, ал.2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ искането на С. Г. Т., чрез адв. К., за спиране предварителното изпълнение на Заповед № 24-0367-000170/18.08.2024 г., издадена от А. Д. – мл.автоконтрольор към ОДМВР-Пазарджик, РУ-Велинград.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, в седмодневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд на Република България.

ДЕЛОТО да се докладва след влизане в сила на настоящото определение.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.