Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 02.08.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно
заседание на четвърти юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Диляна Цветкова, като разгледа
търговско дело № 4636 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 365 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от
25.07.2016 г. на „Г.К.Е.Ю.Ф.2“ ЕООД, ЕИК *******, предявена срещу „И.“ АД, ЕИК *******и
„Е.З.Б.” ЕООД (н), ЕИК *******, за признаване за установено, че не съществува
ипотечно право, учредено от „Е.З.Б.” ЕООД (н) в полза на „И.“ АД по отношение
на притежавани от ищеца недвижими имоти, представляващи апартамент В17, с
идентификатор 68134.1933.25.5.37 и апартамент Г15, с идентификатор
68134.1933.25.6.15, находящи се в град София, Район “В.”, местност “М.Л.-
запад”, ул. “Б.Л.”, в жилищни сгради с магазини и подземни гаражи - секции “А”,
“Б”, “В” и “Г”, изградени в недвижим
имот, представляващ УПИ І-25 от кв.59 по плана на гр. София и за заличаване на ипотеките,
учредени върху имотите с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот № 49, том IV, peг. № 5665, дело № 580 от 2008 г. по описа
на нотариус И.Н., № 040 в регистъра на НК, нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот № 184, том IX, рег. №21606, дело 1641 от
19.12.2008 г. по описа на нотариус В.И., № 271 в регистъра на НК, и нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 163, том II, peг.
№ 6999, дело 334 от 11.06.2009 г. по описа на нотариус В.И., № 271 в регистъра
на НК.
В исковата молба са изложени
твърдения, че ищецът придобил
от „Е.З.Б.” ЕООД (н) – новата фирма на „Л. - АйБ.” ООД правото на собственост
върху 13 недвижими имота, сред които процесните, чрез сключени договори за покупко-продажба
на право на строеж, оформени в нотариален акт № 170, том III, peг. № 16507,
дело № 513 от 15.12.2011 г., нотариален акт за покупко-продажба на право на
строеж № 12, том II, peг. № 8239, дело №178 от 20.06.2012 г. и нотариален акт
за покупко-продажба на недвижими имоти № 2, том II, peг. №7623, дело № 170 от
12.06.2012 г. по описа на Нотариус В.И., с peг. № 271 в НК, като заплатил
продажна цена в общ размер от 775014,90 евро (с вкл. ДДС), заплатена изцяло на
продавача по банков път, на вноски, извършени в периода от 27.05.2008 г. до
15.12.2011 г.. Върху имотите обаче, били учредени договорни ипотеки за
обезпечаване на вземанията на „И.” АД по договор за банков кредит, отпуснат на
„Е.З.Б.” ЕООД(н) и била предприета публична продан за удовлетворяване
вземанията на взискателя и ипотекарен кредитор. Ипотечното право на ответника „И.“
АД върху недвижимите имоти, собственост на ищеца, не съществувало, тъй като
били налице всички предпоставки за погасяването му, уговорени в договора за
банков кредит КЦ-244/2007-В от 14.02.2007 г. и анекс № 6 от 27.06.2012 г. към
договора за банков кредит от 14.02.2007 г, а именно: при ответника „И.“ АД била
открита специална банкова сметка, ***щеца плащания за придобитите от „Е.З.Б.”
ЕООД(н) недвижими имоти, при цена на кв. м. над минимално уговорената в т. 9 от
анекса. Въпреки това ответната банка не дала съгласие за заличаване на
ипотеката и това обуславяло правния интерес на ищеца от провеждане на исковете.
Ответникът „И.“ АД е подало отговор, в който оспорва
допустимостта на иска, съответно разглеждането му по реда на глава ХХХІІ ГПК.
Твърди, че не банката не е процесуалноправно легитимирана да отговаря по
предявения иск, включително за ищеца липсвал правен интерес от провеждането му,
а производството по отношение искането за заличаване на ипотеката, следвало да
бъде прекратено, тъй като такъв иск не бил предвиден в законодателството.
По възражението за разглеждане на спора по общия ред
съдът се е произнесъл с определение от 17.08.2016 г., в което е приел
възражението за неоснователно – предмет на производството е отрицателен
установителен иск за несъществуване на ипотечно право, което е вторично по своя
характер и обезпечава изпълнението на сключена търговска сделка, т.е.
съставлява правоотношение отнасящо се до търговска сделка, поради което спорът
попада в хипотезата на чл.365, т.1 ГПК.
Възражението за липса на процесуална легитимация също е
неоснователно, тъй като изложените от ищеца в исковата молба фактически
твърдения за несъществуване на учредени в полза на банката ипотеки върху
собствени на ищеца недвижими имоти, поради погасяване на вземането, което
обезпечават, обуславят както правния интерес на ищеца, така и процесуалноправната
легитимация на ипотекарния кредитор „И.“ АД. От друга страна заличаването на
ипотеката е последица от успешното провеждане на установителен иск за нейното
несъществуване, а не представлява самостоятелен иск, който да е предмет на
настоящия спор.
По отношение на
основателността на исковете твърди, че към датата на придобиване на процесните
недвижими имоти от ищеца – 12.06.2012 г. ипотечното право не е погасено и
ответникът е имал право да се удовлетвори от цената на ипотекираните имоти, независимо
от промяната в носителя на правото на собственост. Посоченият от ищеца анекс №
6 от 27.06.2012 г. бил неотносим, тъй като бил сключен след датата на
придобиване на ипотекираните имоти, а ищецът не бил страна по него. Поради
неизпълнение на задължението на „Е.З.Б.” ЕООД (н) да учреди нова ипотека в
полза на ответника, анексът не бил влязъл и в сила. Съгласието на ответната
банка за заличаване на ипотеки касаело единствено бъдещи продажби на имоти,
каквито тези, по които бил страна ищецът, не били. Оспорва ищецът да е
извършвал плащания за закупуването на процесните недвижими имоти, евентуално
поддържа, че платените суми не представлявали плащане в полза на „И.“ АД за
погасяване на дълга на „Е.З.Б.” ЕООД (н).
В допълнителната искова молба ищецът поддържа исковете си
и оспорва възраженията на ответника. Твърди че въз основа на сключените с „Е.З.Б.”
ЕООД (н) предварителни договори, към 15.12.2011 г. били платени всички суми за
придобиване на имотите, поради което датата на сключване на окончателните
договори не била относима за основателността на исковата молба. Представител на
ответника „И.“ АД участвал в целия процес на преговори за закупуване на имотите
и при приемане на плащанията. Анекс № 6 от 27.06.2012 г. съставлявал неразделна
част от договора за банков кредит от 14.02.2007 г., като с него се
предоговаряли и условията за заличаването на трите договорни ипотеки върху
имотите на ищеца, които условия били изпълнени. Подписвайки анекса, ответникът
„И.“ АД се отказало изрично от уредената в закона привилегия за неделимост на
ипотеката.
В допълнителния отговор ответникът „И.“ АД поддържа
възраженията си срещу иска. Твърди, че сключените от ищеца сделки и заплащането
на цената по същите е извършено преди подписването на анекс № 6 от 27.06.2012
г., който нямал обратно действие и поради това бил неотносим към спора.
Специална сметка (с особен режим на разпореждане) по смисъла на анекса била
разкрита на 06.06.2012 г. и по същата не били постъпвали никакви плащания.
Поддържа, че представените от ищеца допълнителни споразумения с „Е.З.Б.” ЕООД
(н), с които се намалявала продажната цена за придобитите от ищеца недвижими
имоти, правели неистински всички отразени в нотариалните актове обстоятелства
относно размера и плащането на окончателната продажна цена за придобитите от
ищеца имоти. По този начин продажната цена била по-ниска от уговорения в анекс
№ 6 минимум.
Ответникът „Е.З.Б.” ЕООД (в несъстоятелност) не депозира
отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
Страните не спорят и с определение от 18.04.2017 г. за
безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване в отношенията помежду им са
отделени фактите, че „Г.К.Е.Ю.Ф.2“ ЕООД придобило
от „Е.З.Б.” ЕООД (н) – новата фирма на „Л. - АйБ.” ООД правото на собственост
върху 13 недвижими имота, сред които апартамент В17, с идентификатор
68134.1933.25.5.37 и апартамент Г15, с идентификатор 68134.1933.25.6.15,
находящи се в град София, Район “В.”, местност “М.Л.- запад”, ул. “Б.Л.”, чрез
сключени договори за покупко-продажба на право на строеж, оформени в нотариален
акт № 170, том III, peг. № 16507, дело №513 от 15.12.2011 г., нотариален акт за
покупко-продажба на право на строеж № 12, том II, peг. № 8239, дело №178 от
20.06.2012 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 2, том
II, peг. №7623, дело № 170 от 12.06.2012 г. по описа на Нотариус В.И., с peг. №
271 в регистъра на НК, като заплатил продажна цена в общ размер от 775014,90
евро (с вкл. ДДС), на вноски, извършени в периода от 27.05.2008 г. до
15.12.2011 г., като върху придобитите недвижими имоти с нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 49, том IV, peг. № 5665,
дело № 580 от 2008 г. по описа на нотариус И.Н., № 040 в регистъра на НК,
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 184,
том IX, рег. №21606, дело 1641 от 19.12.2008 г. по описа на нотариус В.И., №
271 в регистъра на НК, и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот № 163, том II, peг. № 6999, дело 334 от 11.06.2009 г. по
описа на нотариус В.И., № 271 в регистъра на НК, били учредени ипотеки в полза
на „И.“ АД, обезпечаващи вземанията на банката по договор за банков кредит в
евро, отпуснат на „Е.З.Б.” ЕООД(н).
Видно от представения документ – анекс № 6/27.06.2012 г.
към договор за банков кредит в евро № КЦ-244/2007 – В от 14.02.2007 г., „И.“ АД
и кредитополучателят „Е.З.Б.” ЕООД(н) постигнали съгласие последното да учреди
нова договорна ипотека с материален интерес 746205,56 евро върху правото на
строеж за обособени обекти от одобрените за построяване „Нови многофункционални
жилищни сгради с магазини и подземни гаражи“, ведно с поземления имот, в който
се изграждат с идентификатор 68134.1933.25 (т.6 от анекса), като при реализация
на обособени обекти в този имот, всички постъпления от продажби следвало да
постъпват по специална сметка, открита в банката и средствата по нея да се
използват единствено за погасяване на кредита и за финансиране на
строително-монтажни дейности по довършване на обектите (т.7). В т.9 банката
изразила съгласие да бъдат заличени ипотеките върху отделни обособени обекти в
имота по т.6, след внасяне на съответни суми по специалната сметка, при минимум
стойности: за апартаменти - 800 евро на кв.м. и за мазета – 500 евро на кв.м..
Не е спорно, че на 04.04.2013 г. по частно гр. дело №
13189/2013 г. „И.“ АД се е снабдило със заповед за изпълнение въз основа на
документ и изпълнителен лист за сумата 10420035,99 евро – главница по договор
за кредит от 14.02.2007, заедно със законната лихва от 27.03.2013 г. до
погасяването й, както и акцесорни вземания в общ размер от 764729,15 евро и
съответните разноски, като въз основа на изпълнителния лист, банката инициирала
производство за принудително събиране на вземанията си.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът кредитира като обосновано и съответно на събраните в
производството доказателства, се установява, че ищецът е извършил плащания в
полза на „Е.З.Б.” ЕООД(н)
в общ размер от 775014,90 евро, като за процесните недвижими имоти - апартамент
В17 е заплатена сумата 74962 евро, а за апартамент Г15 – 79796 евро, като
сумите са постъпили по сметка IBAN *** BG
**********, които сметки са били с титуляр „Е.З.Б.” ЕООД(н), което към момента
на плащанията е бил с фирмено наименование „Л. - АйБ.” ООД. Въз основа на
договор от 06.06.2012 г. е открита специална платежна сметка IBAN ***, като за периода 01.01.2012 г. –
17.05.2017 г. по същата няма движение на парични средства. Към 18.05.2017 г. в
счетоводните книги на „И.“ АД са вписани вземания към „Е.З.Б.” ЕООД(н) в общ
размер от 1215460,42 лева.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че усвояването
и движението по кредита, отпуснат на „Е.З.Б.” ЕООД(н) е извършвано по платежни
сметки IBAN *** **********.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.
Относно установителните искове
с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 179, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявените отрицателни установителни
искове се обуславя от установяване на порок при учредяване на ипотечното право,
обуславящ неговата нищожност, за която и без въведен довод, съдът служебно
следи, респ. погасяване на вземането, което ипотеката обезпечава.
В решение № 143 от 10.11.2014 г. по гр. д. № 646/2014 г.,
Г. К., II Г. О. на ВКС, формиращо задължителна практика за съдилищата, както и
в цитираните в него решения, е подробно разяснено, че действащото обективно
право не съдържа забрана за учредяването на ипотека върху бъдеща сграда в
собствен на учредителя терен, нито върху право на строеж за изграждането на
конкретни обекти, какъвто е предметът на ипотеката, учредена с договора,
обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имот № 49, том IV, peг. № 5665, дело № 580 от 2008 г. по описа на нотариус И.Н.,
№ 040 в регистъра на НК.
Когато към момента на сключване на договора за ипотека е
налице надлежно одобрен инвестиционен проект за застрояването на терена, по
който е възможно да бъде извършена индивидуализацията на обектите, които ще
бъдат построени, изискването на чл. 166, ал. 2 ЗЗД за индивидуализация на
ипотекирания имот следва да се приеме за спазено, ако в договора е посочено, че
ипотеката ще има действие и върху построеното въз основа на одобрения
инвестиционен проект. Ипотеката в този случай ще се счита учредена под условие
и ще произведе действие от момента на завършване на строителството, ако след
построяването на сградата е налице тъждество между посочения в ипотечния
договор и реално възникнал недвижим имот и този имот е собственост на
учредителя на ипотеката. Не е необходимо всички бъдещи самостоятелни обекти в
бъдещата сграда да бъдат посочени в договора с пълната им индивидуализация, за
да има ипотеката действие върху цялата сграда, а при последващо разпореждане -
и за отделните самостоятелни обекти в нея. Съдържащо се в текста на нотариалния
акт индивидуализиране на обекта на ипотеката посредством посочване на
местоположението, границите и площта на терена, както и на одобрения
инвестиционен проект за застрояването му, удовлетворява изискването за форма,
установено в чл. 167, ал. 1 ЗЗД.
Изискването на чл. 167, ал. 3 ЗЗД касае принадлежността на
правото на собственост върху вещта към момента, в който ипотеката ще произведе
действие. Ипотечното право ще възникне от момента на построяването на сградата
и от този момент кредиторът ще има правото да иска удовлетворяване на
претенцията си чрез насочване на принудително изпълнение върху сградата,
съответно - върху отделните самостоятелни обекти в нея, обхванати от ипотечното
право.
В конкретния случай, учредената ипотека по волята на „Е.З.Б.”
ЕООД (н) и „И.“ АД обезпечава всички вземания на кредитора с правопораждащ факт
- договор за банков кредит в евро № КЦ 244/2007 – В от 14.02.2007 г. и обхваща
процесните апартамент В17 и Г15, индивидуализирани в достатъчна степен. Извършените
от собственика разпореждания с тези самостоятелни обекти от сградата след
построяването й се явяват последващи спрямо момента на възникване на ипотечното
право, т. е. извършени след като ипотеката вече е разпростряла действието си
върху сградата. Придобиването на вещното право на собственост върху процесните
апартаменти е в резултат на сключен на 12.06.2012 г. в изискуемата форма (нотариален
акт) договор за продажба, а това означава в момент, следващ възникване на
ипотечното право. Няма никакво съмнение и в производството е категорично
установено, че договорите за учредяване на ипотека в полза на банката-кредитор
са вписани по персоналната партида на „Е.З.Б.” ЕООД (н), което означава, че всеки
добросъвестен приобретател на самостоятелен обект в сградата, при полагане на
дължимата грижа към собствените си работи, е бил в състояние да узнае за факта,
че имотите са обременени с тежест и при закупуването им да постигне
споразумение с ипотекарния кредитор за евентуално заличаване на ипотеките.
Ищецът не твърди и не се установява да е налице порок в
учредяване на ипотечното право, съответно е придобил имотите, обременени с
ипотечно право, обезпечаващо вземанията на „И.“ АД по договор за банков кредит,
без да встъпи в преговори с ипотекарния кредитор и да се снабди с неговото
съгласие за отказ от обезпечението.
Според разпоредбите на чл. 179, ал. 1 ЗЗД и чл. 19, ал. 1
ПВ вписването на ипотеката се заличава въз основа на съгласието на кредитора,
което трябва да бъде дадено в писмена форма с нотариално удостоверен подпис или
въз основа на влязло в законна сила съдебно решение. Оттук следва, че във
всички случаи, когато кредиторът отказва да даде съгласие за заличаване на
ипотеката, въпреки че обезпеченото с нея задължение е погасено чрез някой от
установените в закона способи, може да бъде предявен отрицателен установителен
иск, че ипотеката е погасена. В този случай заличаването на вписването става
въз основана влязлото в сила съдебно решение, с което се постановява това
заличаване – така решение № 431 от
08.11.2011 г. по гр. д. № 1759/2010 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС.
С учредените ипотеки, тежащи и
върху придобитите от ищеца недвижими имоти е обезпечен кредит в евро,
предоставен на траншове, като никъде в договорите за учредяване на ипотеките не
е предвидено, че ипотечното право върху всеки от самостоятелните обекти в
изградената в недвижимия
имот, представляващ УПИ І-25 от кв.59 по плана на гр. София, сграда обезпечава конкретна част от
вземанията на кредитора в точно определен размер. Това означава, че ипотеката
върху всеки от самостоятелните обекти обезпечава цялото вземане по договора за
банков кредит и до погасяване на целия му размер ипотеката продължава да тежи
върху всички самостоятелни обекти в сградата, независимо от извършените от
длъжника разпореждания с правото на собственост върху тези обекти в полза на
трети лица, каквото е „Г.К.Е.Ю.Ф.2“ ЕООД. Това именно предвижда разпоредбата на чл. 174 ЗЗД, съгласно която ипотеката
обезпечава вземането независимо от промените, които са станали в него до
размера на сумата за която е извършено вписването. Ипотекарният длъжник,
какъвто е ищецът, в случай че няма интерес да осуети удовлетворяване на
кредитора от стойността на имота чрез принудително изпълнение, съгласно чл. 173, ал. 3 вр. ал. 1 ЗЗД, отговаря до
размера на реализираната при същото продажна цена. Същият, обаче, може да желае
запазване на имота си, в който случай и за избягване на принудителното
изпълнение може да изпълни вместо длъжника, но в размера за обезпечаване на
който е учредена ипотеката, за да се погаси същата. Безспорно се касае за
уредени от закона алтернативни възможности - да удовлетвори чрез имота, в който
случай отговаря до размера на продажната му цена, или в защита на правния му
интерес да запази собствеността си, като плати, в който случай отговаря до
размера на обезпеченото вземане, тъй като действителната продажна цена на имота
към момента на плащането, в погасяване на дълга, е неизвестна величина.
Ищецът не твърди обезпеченото вземане да е погасено чрез
плащане на целия размер, за който ипотеката е учредена, като фактът на
съществуване на непогасена част от отпуснатия банков кредит към приключване на
устните състезания е установен и чрез кредитираното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза.
Ищецът „Г.К.Е.Ю.Ф.2“ ЕООД основава погасяването на
ипотечното право на постигната между банката и праводателя му -кредитополучател
уговорка в анекс №6/27.06.2012 г., в който е предвидено задължение на банката
да дава съгласие за заличаване на ипотеките върху отделни обособени обекти след
внасяне на минимални суми по специална сметка, открита в банката. На първо
място, анексът е договор, сключен между банката и „Е.З.Б.” ЕООД (н) след вече извършената
покупка на апартаменти № В17 и № Г15 от ищеца, на която не е придадено обратно
действие и затова същата не преурежда факти (придобивания), осъществени преди
27.06.2012 г., както неоснователно твърди ищецът. На следващо място,
постигнатото между ипотекарния кредитор и длъжника съгласие в анекса не
произвежда действие по отношение на ищеца, който е трето за така сключения
договор лице. Съгласно чл.21, ал.1 ЗЗД договорът поражда действие между
страните, а спрямо трети лица – само в предвидените в закона случаи. Настоящият
не е такъв. Няма как тази последваща уговорка да рефлектира в правната сфера на
ищеца, след като същият не е страна по договора.
Извън казаното, само за пълнота на мотивите, следва да се
посочи, че условията, при които за банката се поражда задължението да даде
съгласие в изискуемата от закона форма за заличаване на ипотеката върху
конкретни обекти, е суми в размер на поне 800 евро/кв.м. за апартамент и 500
евро/кв.м. за мазе да бъдат внесени по специална сметка с особен режим на
разпореждане. Действително купувачът „Г.К.Е.Ю.Ф.2“ ЕООД е заплатил
по-висока от установената в анекса цена на всеки от имотите, но сумите са
постъпили по сметки с титуляр кредитополучателя (IBAN *** BG **********), за които нито се твърди,
нито се установява да са били с особен режим на разпореждане. Следователно,
дори да беше приложим анексът по отношение на ищеца, то предвидените в същия
кумулативни условия за даване на съгласие от страна на банката за заличаване на
ипотеката, не са налице.
За този извод е без значение фактът, че тези сметки, съгласно
заключението на вещото лице принципно са били използвани за погасяване на
кредита, отпуснат на „Е.З.Б.” ЕООД (н). Банката е волеизявила, че ще дава
съгласие за заличаване на ипотеките само при постъпване на суми в съответните
минимални размери по сметка, която да е с особен режим на разпореждане.
Заплащането на цената на имотите по платежна сметка на продавача, за която не
са установени ограничения при разпореждане с постъпилите суми, не гарантира, че
плащането ще се използва за погасяване на кредита и не изпълнява условието на
анекс №6/27.06.2012 г..
В обобщение - частичното плащане на задължението не
погасява ипотечното право върху някои (част) от обектите върху които тежи. То е
единно и неделимо – всяка част от вземането е обезпечена с ипотека и всяка част
от имота (всеки самостоятелен обект от сградата) обезпечава вземането.
Плащането на част от дълга не освобождава част от ипотеката – тя продължава да
тежи върху целия имот и го следва, независимо кой правен субект придобива
правата върху него (извън самия ипотекарен кредитор).
Именно защото няма основание да се приеме, че заплатената
цена на процесните недвижими имоти е погасила ипотеката върху тях, предявените
искове за установяване несъществуването на ипотечното право върху всеки от тях
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Акцесорното искане за заличаване
на ипотеката също е неоснователно, но по същото в диспозитива на съдебното
решение може да има произнасяне само в положителен смисъл, когато иск за
несъществуване на ипотечното право е уважен.
С оглед изхода на спора, съгласно чл.78, ал.3 ГПК, право
на присъждане на разноските за производството се поражда за ответника „И.“ АД, което претендира присъждане на сумата 8400 лева,
представляваща заплатено чрез банков
превод адвокатско възнаграждение в полза на адв. П.. Ответникът „Е.З.Б.” ЕООД (н) не
релевира искане за присъждане на разноски.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Г.К.Е.Ю.Ф.2“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище *** и адрес на управление:***, срещу „И.“ АД, ЕИК**********,
със седалище *** и адрес на управление:***, ЕИК *******и „Е.З.Б.” ЕООД (н), ЕИК
*******, със седалище ***, обективно, кумулативно съединени отрицателни
установителни искове при квалификация чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.179, ал.1 ЗЗД, за
признаване за установено, че не съществува ипотечно право, учредено от „Е.З.Б.”
ЕООД (н) в полза на „И.“ АД по отношение на притежавани от ищеца недвижими
имоти, представляващи апартамент В17, с идентификатор 68134.1933.25.5.37 и
апартамент Г15, с идентификатор 68134.1933.25.6.15, находящи се в град София,
Район “В.”, местност “М.Л.- запад”, ул. “Б.Л.”, в жилищни сгради с магазини и
подземни гаражи - секции “А”, “Б”, “В” и “Г”,
изградени в недвижим имот, представляващ УПИ І-25 от кв.59 по плана на
гр. София.
ОСЪЖДА „Г.К.Е.Ю.Ф.2“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище *** и адрес на управление:***, да
заплати на „И.“ АД, ЕИК**********, със седалище *** и адрес на
управление:***, ЕИК**********, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата 8400 (осем хиляди и четиристотин) лева – разноски за
производството.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: