Р Е Ш Е Н И Е №260159/30.3.2021г.
гр. Ямбол, 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Я.СКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на петнадесети март
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието
на секретаря П. А, като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 458/
2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от Й.Й. ***, в която ищецът твърди, че на 31.07.2016 г. на кръстовище в с.К., обл. Я., около 21,10 ч. е настъпило ПТП между лек автомобил „Фолксваген Голф”, собственост на П.Д.Д. и лекия автомобил „Опел Корса”, собственост на ищеца. Първият автомобил се е движил с несъобразена скорост, а водачът му е бил в нетрезво състояние. Навлязъл е в насрещната лента за движение и е ударил челно автомобила на ищеца. За това противоправно деяние извършителят е признал вината си, подписал е споразумение по НОХД №***/2017 г. на ЯРС и му е наложено наказание. Налице е задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач при ответното застрахователно дружество, което е уведомено от пострадалия за щетите с молба от 06.07.2017 г. Последвал е отказ за заплащане на обезщетение за вредите на автомобила. След представянето на надлежните документи от ищеца с ново искане за определяне на обезщетение, ответникът не е определил такова. Застрахователят е приел, че се касае за тотална щета и ищецът е предприел действия за прекратяване на регистрацията на автомобила и снемането му от отчет. В този случай, според ищеца, обезщетението се равнява на 3000 лв. Поради това се иска да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 1000 лв.-частичен иск от 3 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до подаването на исковата молба, както и да заплати разноските по делото.
В с.з. ищецът
не изпраща представител, а искът се поддържа в писмена молба. Предприето е
изменение на размера на иска, който е намален на сумата от 634,05 лв. и
представлява пълният размер на вземането, предвид отказа от частичността на
иска.
В срока за отговор ответникът е оспорил иска като неоснователен. Признава наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност” за автомобил „Фолксваген” и образуването на
застрахователна преписка по щетата. Оспорва настъпването на ПТП между
посочените участници и при описания механизъм, както и самия протокол за ПТП в
частта относно „обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП“. Ответникът основава възраженията си на и фактите, че е налице тотална щета на застрахования автомобил, но действителният размер
на вредите не е претендирания с исковата молба, който е завишен. Експертният
съвет на застрахователя е определил обезщетение от 1446,28 лв., което не е
изплатено. Счита, че размерът на действителните вреди следва да се определи
съобразно датата на първата регистрация на МПС -1993 г., което е експлоатирано
близо 23 години и стойността му е по-ниска. Ответникът е предявил обратен иск
по чл. 433 т.3 вр. чл. 500 ал.1 т.1 от КЗ срещу П.Д.Д., който не е подал
отговор на исковата молба в срок.
В с.з. ответникът не изпраща
представител. Поддържа отговора и обратния иск в писмена молба.
Третото лице П.Д.Д. не се явява в
с.з.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По
делото е безспорно, че ищецът е бил собственик на лек автомобил „Опел
Корса” с рег.№ ***. На
негово име е издадено представеното Свидетелство за регистрация част I от 17.09.2010 г. относно същия
автомобил.
По
делото е представен Протокол за ПТП № ***/09.09.2016 г. на РУ-„Т.”-гр.Я., според
който на 31.07.2016 г. в с.К. се е осъществило посоченото в исковата молба ПТП
между автомобила на ищеца и управлявания от третото лице „Фолксваген Голф“ с peг. № ***. В
него е посочено, че е образувано ДП №*** и е извършен оглед на място. Начертана
е схема на ПТП. Описани са причинени материални щети по двете МПС. В Протокол
за разпит на свидетел от 03.08.2016 г. по ДП № ***/2016 г. на РУ-„Т.”-гр.Я. П.Д.Д. е признал участието си в посоченото
ПТП.
Със Споразумение по
НОХД № *** по описа за 2017 г. на
ЯРС П.Д.Д. се е признал за виновен в това, че на 31.07.2016 г., около 21,10
часа в село К., обл.Я. по ул. „С.“ на кръстовище с ул. „***“ в посока към
центъра на село К. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Фолксваген Голф“ с peг. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2
на хиляда, а именно 1,21 на хиляда, установено по надлежния ред при проверка с
техническо средство „Дрегер Алкотест - 7510“, поради което и на основание чл.
343б, ал.1, вр.чл.54 от НК му е определено наказание.
От
заключението по автотехническата експретиза се установява, че ПТП е настъпило между
посочените в исковата молба автомобили. Автомобилът „Опел Корса“ се е движил по ул. „***“ и е трябвало да
излезе на ул. „***“, където на кръстовището между двете улици е трябвало да
завие наляво. Движил се е в лентата си за движение, а водачът на автомобил
„Фолксваген Голф“, виждайки го, е задействал спирачната система, завил е наляво
и е навлязъл в насрещната лента за движение, където е станал ударът. Автомобилът „Фолксваген Голф“ е предприел
заобикаляне на другия автомобил, който частично е заел и двете пътни ленти.
Понеже водачът Д. е употребил алкохол, не е реагирал правилно- да спре, да
намали, когато има опасност в движението, а е предприел маневра заобикаляне с
навлизане в насрещната лента за движение, което е непосредствената причина за
ПТП. Трябвало е да остане на място и да пропусне другия автомобил, след което
да продължи в своята лента за движение. В. л. сочи, че средната пазарна
стойност на лек автомобил „Опел
Корса”
към датата на ПТП е 750 лв., с оглед на датата на първоначалната му
регистрация-1993 г., на техническото му състояние и котировката му на
автомобилния пазар. В заключението са описани вида и размера на причинените му
щети, на обща стойност 634,05 лв. В с.з. вещото лице заявява, че щетата по автомобила надхвърля 70 процента от
неговата пазарна стойност, поради което следва да се приеме, че е тотална,
тоест техническото и икономическото възстановяване на автомобила е
нецелесъобразно. Увредените части не могат да се възстановят и стойността на
щетите е изчислена въз основа на смяната с нови части. Експертът се е позовал
на заключението на представителя на застрахователната компания. По делото е
представен Опис на щета №2 по щета № ***/09.06.2017 г., изготвен от
застрахователя, подписан и от ищеца.
Не
се спори, че е съществувало валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между ответника и
собственика на увреждащия автомобил. Също е безспорно сезирането на
застрахователя на 09.06.2017 г. със заявление за изплащате на обезщетение, удостоверено в Уведомление за
необходими документи от ответната
компания. По делото не е представено самото
заявление, а приложената Молба от името на ищеца, сочеща на вече образувана
щета, е входирана от застрахователя на 01.11.2017 г..
Въз основа
на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е прекият иск по чл. 432 от КЗ на увредения срещу застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" за заплащане на застрахователно
обезщетение за имуществени вреди.
Съгласно
432 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.
Искът е
допустим. Ответникът не се е произнесъл по предявената пред него претенция за
застрахователно обезщетение.
В случая съществуването на застрахователно правоотношение между деликвента
и застрахователя е безспорно. От писмените доказателства и заключението на
вещото лице се установи и осъществяването на ПТП с участието на третото лице и
ищеца. Съдът счита, че се доказаха противоправното и виновно поведение на
водача на застрахования автомобил, твърдените в исковата молба вреди,
претърпени от ищеца в резултат от ПТП. Освен в протокола за ПТП, вредите са
описани и от самия застраховател. Заключението по автотехническата експертиза
потвърждава констатациите в протокола. Вещото лице сочи и причинната връзка
между ПТП и вредите като пряка и непосредствена. Относно противоправността на
деянието и вината като елементи от състава на деликта, следва да се отбележи,
че противоправността произтича от нарушението на чл. 20 ал.2 от ЗДП, тъй като
водачът на автомобил „Фолксваген Голф” е нарушил задължението си да намали скоростта и да спре при възникналата опасност за движението, нарушил е чл. 25 ал.1, тъй като преди да започне маневрата заобикаляне, не се е убедил, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които минават покрай него, а в противоречие с ал.2 при извършване на маневрата, която е свързана с навлизане изцяло
в съседна пътна лента, не
е пропуснал пътното превозно средства, което се е движило по нея. Вината се презюмира на осн. чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Презумпцията не беше оборена. Освен това водачът на автомобил „Фолксваген Голф” е
извършил престъпление, шофирайки с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, съгласно споразумението по НОХД. Фактите-елементи от престъпния състав,
установени от наказателния съд, по силата на чл. 300 от ГПК са безспорно
установени за гражданския съд, тъй като споразумението, имащо значение на
влязла в сила присъда (чл. 383 ал.1 от НПК), е задължително за него (в този
смисъл е трайната практика на ВКС, вж Решение № 336 от 05.01.2012 г. по гр. д. № 280/2011 г., г. к., ІІІ г. о. на
ВКС, Решение № 221 от 21.06.2011 г.
по гр. д. № 399/2010 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, Решение № 163 от 26.10.2011
г. по т. д. № 1025/2010 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС). Освен това е налице
признание по наказателното производство на деликвента за извършване на
деянието.
Що се отнася до размера на обезщетението, дължимо от ответника за имуществените
вреди, следва да се вземе предвид заключението на вещото лице, като експертът
посочва подробно аргументите си за стойността на вредите. Ищецът е намалил
претенцията си до техния размер и искът му следва да се уважи изцяло.
С оглед на основателността на главния иск е основателна и претенцията за законна лихва, уредена в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ (съгласно нормата застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди, вкл. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице). Съгласно специалната разпоредба на чл. 497, ал. 1 КЗ, лихви за забава върху дължимото застрахователно обезщетение по договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се дължи след изтичане на по-ранната от следните две дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по КЗ и изтичането на срока по КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на КЗ. Съгласно Чл. 496 ал.1, срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В случая няма данни по делото дали и кога ищецът е представил всички доказателства по КЗ на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. Следователно застрахователят не дължи лихва от датата в първата хипотеза на чл. 497 ал.1- на която изтича срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по КЗ, а ще дължи лихвата от датата по втората хипотеза- след изтичане на тримесечния срок по чл. 496 ал.1 КЗ, изтичащ на 09.09.2017 г. Искането за заплащане на лихва за забава за периода 31.07.2016 г.- 09.09.2017 г. следва да се отхвърли.
Съгласно чл. 38 ал.1, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на
лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица; роднини, близки или на
друг юрист, а съгласно ал.2, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата
страна да го заплати. По делото е представено адвокатско
пълномощно от ищеца и договор за
правна помощ, в който е
отбелязано, че адвокатът оказва безплатно правна защита (съобразно чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА) поради невъзможност на клиента да заплати възнаграждение. Представени са документи за материалното
състояние на ищеца, въз основа на които е освободен от държавна такса и
разноски. Поради това следва да се присъди на адвоката минималното
възнаграждение по чл. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004 г. на ВАдвС. Ищецът не е направил разноски.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметката на ЯРС ДТ за уважения иск в размер на 50 лв. и разноски за експертизата в размер на 150 лв..
Поради уважаването на главния иск се осъществява
условието за произнасяне по обратния иск на застрахователя срещу деликвента по чл. 433 т.3 вр. чл. 500 ал.1 т.1 от КЗ за платените на пострадалото лице суми, който
следва да бъде уважен.
Първата
разпоредба урежда, че застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования за всичко платено на увреденото лице -
в случаите, когато застрахованият причини вреда чрез негови действия или
бездействия вследствие на употребата на алкохол с концентрация в кръвта над
допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или на
негов аналог. Съгласно чл. 500 ал.1 т. 1 освен в
случаите по чл. 433, т. 1 застрахователят има право да получи
от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените
лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното
произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или
е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
наркотици или други упойващи вещества.
Страните не спорят, че е сключен
договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ към момента на ПТП, както и че е било налице валидно застрахователно
правоотношение спрямо управлявания от ответника по обратния иск автомобил. Установено е осъществяването на фактическия състав на деликта и началния
момент на задължението за законна лихва. Както се посочи, управляването на моторното
превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в
кръвта над допустимата по закон норма е установено със споразумението
по НОХД. Тъй като е настъпило събитие, пораждащо отговорността на ответника спрямо ищеца, съответно
задължение на застрахователя да покрива отговорността на застрахования за
причинените от него вреди на трети лица, свързани с ползването на МПС, обратният иск следва да
бъде уважен за сумата от 634,05 лв. По отношение на въпроса за лихвите съдът
приема изложеното по-горе за началния
момент на задължението.
Искането на
ищеца по обратния иск за присъждане на разноските следва да се уважи.
Ето защо ЯРС
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс” АД-гр. София, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, ул. „Джеймс Баучер" № 87, да заплати на Й.Й. ***, ЕГН **********, сумата
634,05 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат
на настъпило на 31.07.2016 г. пътнотранспортно произшествие, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 10.09.2017 г. до окончателното `и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането за присъждане на законната лихва върху
обезщетението за имуществени вреди за
периода 31.07.2016 г.- 09.09.2017 г.
Решението е постановено при участието на трето лице –помагач на ответника П.Д.Д. ***, ЕГН **********.***" АД да заплати на адвокат Д. С. Т., личен номер от регистъра при ВАдвС - *** и адрес на упражняване на дейността: гр. С., ***, на основание чл.38, ал.2, вр. с чл.36 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА П.Д.Д.
*** да заплати на ЗД "Бул Инс" АД сумата 634,05 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на
настъпило на 31.07.2016 г. пътнотранспортно произшествие, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 10.09.2017 г. до окончателното `и изплащане, разноските, които дружеството е осъдено да заплати по делото в общ размер
на 500 лв., както и направените по делото разноски за защита по първоначалния и
обратния искове в общ размер на 800 лв., при условие, че дружеството заплати
дължимите суми по това решение на Й.Й. ***.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс” АД-гр. София да заплати по сметката на ЯРС ДТ в размер на 50 лв. и разноски в размер на 150 лв.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: