Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 94/07.12.2009 г.  том ХІІІ  стр. 140 

 07.12.2009 год., гр.Добрич

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                  

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                  гражданска колегия ІV състав

На двадесет и трети ноември                      две хиляди и девета година

В публично заседание в състав

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ

                                                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

Секретар: ***

Прокурор :

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гражданско дело №3585 по описа за 2009 год.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове от *** с ЕГН ********** *** срещу *** със седалище и адрес на управление гр.*** №  ЕИК ***, представлявано от управителя ***, а именно :

иск на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна като незаконосъобразна на заповед №77/31.07.2009год., с която ищцата е освободена от работа на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ – „поради липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата”, считано от 03.08.2009 год.

иск на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност 

Претендират се направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.

Ицщовата страна счита, че към момента на прекратяване на ТПО не са налице предпоставките на чл.328, ал.1, т.5 КТ; сочи, че заповедта не е мотивирана, което прави невъзможен съдебния контрол, съществено затруднява защитата й и като цяло я прави незаконосъобразна. Последващи промени в изискванията за длъжността не могат да съставляват мотив за прекратяване на ТПО на посоченото правно основание.

          Ответникът, редовно призован, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК с отогвора на исковата молба оспорва исковете. Излага, че ищцата била назначена на длъжност, за която не се изисквало каквато и да било квалификация или трудови умения, а само съвестно изпълнение на трудовите задължения, които произтичат от естеството на работата. Поради това не било необходимо да се посочва кои именно качества и умения липсват на ищцата и са били основание за прекратяване на трудовия договор. Освен това уволнението било извършено след множество сигнали от бригадира на ищцата и проверка от длъжностно лице и предоставен сигнал относно поведението на ищцата. Като доказателства са представени две броя докладни записки – от бригадира и административния директор.   

          Съдът, след като прецени изявленията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложените по делото писмени доказателства, се установява, че **. *** безсрочно трудово правоотношение, като към момента на прекратяването му ищцата е изпълнявала длъжността „***”.

Със заповед №77/31.07.2009г. управителят на ответното дружество, на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ, едностранно прекратява трудовия договор с ищцата, считано от 03.08.2009г. Заповедта е редовно връчена на работника на 31.07.2009г., видно от вписаното в съответните реквизити на акта.    

Като основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата в атакуваната заповед е посочен чл.328, ал.1, т.5 от Кодекса на труда, чийто текст визира „липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата”.

 Отговорността по чл.328, ал.1, т.5 от КТ е обективна и безвиновна по своя характер. Безспорно в Кодекса на труда липсва изрична разпоредба установяваща задължение на работодателя да мотивира уволнителната заповед при уволнение на основание чл.328 от КТ /т.1-12/, но именно обективния характер на отговорността предпоставя такова задължение. Съществено е изискването работодателят да посочи в заповедта всички онези факти от действителността, формирали волята му за едностранно прекратяване на трудовия договор. Само в рамките на изложените мотиви съдът може да извърши проверка за съществуването на фактите в обективната действителност, както и правилното им подвеждане под съответната правна норма. От друга страна липсата на мотиви затруднява и правото на защита на уволнения работник или служител, който е лишен от възможността да узнае обстоятелствата, на които се основава уволнението му, за да представи доказателства, с които да ги обори /Р №324/1998 г. по гр.д.№1251/97 г. на ВКС/. Воден от горното съдът намира, че процесната заповед не е съобразена с изискванията на закона.

Видно е, че в заповедта липсва каквото и да било формулиране на установена от работодателя липса на качества на ищцата – било на професионални или личности качества. Отделно, ако и да са липсвали на ищцата определени качества, в заповедта не е посочено доколко недостигът им е повлиял на трудовата й функция, произтичаща от конкретния трудов договор досежно навременното, точно, качествено и количествено престиране на трудови задължения и дали недостигът е трайно състояние.    

Съдебната практика признава възможността в това отношение заповедта да съдържа препратка към друг акт – доклад-оценка на комисия, докладна записка за начина на установяване липсата на качества на работника като обективен факт.

В тази насока процесуалният представител на ответното дружество като счита за годно и относимо доказателство ангажира две докладни записки – съответно от *** – отговорник на шивалня ** и от *** – административен директор на дружеството. Документите не се датирани; липсват данни същите да се намират във връзка с уволнението на ищцата /липсва входящ номер на дружеството; разпореждане на управителя със становище/, предвид посочената по-горе липса на изрично посочване на качествата и уменията, които ищцата не притежава, за да работи ефективно; в атакуваната заповед липсва препращане към тях. Но дори и такова да беше направено, то съдържанието на изложените в тях факти и обстоятелства не биха могли да заместят волята на работодателя, която следва да бъде ясно и точно обективирана в мотивите на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

В отговора на исковата молба също не се уточнява кои конкретни качества са липсвали на ищцата и по какъв начин са възпрепятствали изпълнението на възложената й работа, което макар и да беше сторено не би имало значение за крайния изход на спора, защото съществено е заповедта за уволнение да съдържа конкретните липсващи качества на работника, необходими за адекватното изпълнение на възложената му работа. Принципно това е необходимо, тъй като липсата на качества следва да е във връзка с изпълнението на конкретна трудова функция, с която ищцата е била натоварена с длъжностната характеристика.

С оглед изложеното по-горе са налага извода, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено незаконосъобразно, както и че липсва основанието, предвидено в чл.328, ал.1, т.5 от КТ за прекратяване на трудовия договор на ищцата. Това е така първо, защото работодателят е издал немотивирана заповед, а липсата на мотивировка в заповедта за уволнение, предприето на осн.чл.328, ал.1, т.5 от КТ, е самостоятелно и достатъчно основание за признаване на уволнението за незаконно, тъй като атакуваната заповед безспорно ограничава възможностите на ищеца за адекватна защита, поставя го в състояние на процесуална изненада и в неравноправно положение в процеса спрямо работодателя. 

От друга страна, работодателят не доказа наличието на трите елемента на основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда: липса на качества на работника или служителя, неефективно изпълнение на работата и причинна връзка между тях. Ответното дружество - работодател, който носи тежестта на доказване на всички факти, обуславящи приложението на разпоредбата на чл.328, ал.,1 т.5 КТ не ангажира по делото годни и убедителни доказателства в подкрепа на становището си за наличие на фактическия състав на основанието, на което е прекратено ТПО с ищцата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че заповедта за уволнение на ищцата е незаконосъобразна. Искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. С оглед незаконното уволнение и неговата отмяна логически, юридически и в съотношението, в което се намира с иска по чл.344 ал.1 т.2 от КТ, следва да бъде уважен и иска за възстановяване на ищцата на предишната работа.

С оглед резултата от иска на основание чл.78, ал.1 от ГПК  на ищеца следва да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски - адвокатско възнаграждение в размер от 350 лв.

На осн.чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати ДТ в размер на 60 лева за двата иска, съгласно чл.3 от Тарифа за държавните такси.

С оглед,  изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед №77/31.07.2009год. на управителя на *** със седалище и адрес на управление гр.****, ЕИК *** представлявано от управителя **, с която *** с ЕГН ********** *** е освободена от работа на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ – „поради липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата”, считано от 03.08.2009 год.

ВЪЗСТАНОВЯВА ** с ЕГН ********** на длъжността „***” в *** гр.**.

ОСЪЖДА ****” със седалище и адрес на управление гр.***, ЕИК ***, представлявано от управителя *** да заплати на *** с ЕГН ********** ***, сторените разноски по делото адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.

ОСЪЖДА **** със седалище и адрес на управление гр.***, ЕИК **, представлявано от управителя *** да заплати по сметка на ДРС – държавна такса в размер на 60 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването му.

                                                                              

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :