Р Е Ш Е Н И
Е
№110
гр. Велико Търново, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично заседание на десети юни две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
ИВЕЛИНА
ЯНЕВА
при секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Весела Кърчева разгледа
докладваното от председателя касационно НАХД №10104/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. с 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е
по касационна жалба, подадена от адв. Т.И. от ВТАК като пълномощник на К.Н.Н. ***
против Решение №82/14.02.2022 г. по АНД №1304/2021 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е
потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление 21-1275-001360 от
22.07.2021 г. на началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико
Търново, с което на касатора за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са му наложени административно
наказание „глоба“ в размер на 3 000 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 месеца; за административно нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева; за административно
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева; за
административно нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183,
ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лева, като на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са му отнети общо 6 контролни точки.
Касаторът оспорва
решението като неправилно поради нарушение на закона и на това основание моли
за неговата отмяна. По същество поддържа конкретни възражения само в частта за
нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, като счита, че деянието е несъставомерно,
тъй като нито в НП, нито в оспореното решение е посочено за каква цел е
използван пътят от касатора, след като се твърди, че не е за превоз на хора и
товари. Създаването на опасност за останалите участници в движението не било
елемент от състава на нарушението. Поддържа, че е налице противоречие между
фактическото и правното обвинение и нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, поради което е възпрепятствано правото му на защита. Твърди се, че
деянието всъщност предполага нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДП, което не
може да се подведе под хипотезата на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП. В обобщение смята,
че не са осъществени в пълнота всички признаци от състава на административното
нарушение, поради което настоява ангажираната административнонаказателна
отговорност да отпадне. Оспорва възприетите от районния съд факти, за
установяване на които не било съобразено заключението на изслушаната
експертиза. Според касатора именно заключението на вещото лице обосновава
липсата на вина.
Ответникът
по жалбата – началникът на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на
подадената жалба и правилност на обжалваното съдебно решение. Счита, че ВТРС е
изяснил фактическата обстановка след задълбочен анализ на доказателствата и
правилно е приложил материалния закон. Споделя изложените мотиви и предлага решението
да бъде оставено в сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения
намира за установено следното:
Жалбата е
подадена от надлежна страна – участник във въззивното производство, в законния
срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63в от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния
съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава XII от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така
определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната
жалба за неоснователна, тъй като оспореното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Въззивната
инстанция правилно е установила всички релевантни факти и обстоятелства по
делото. К.Н.Н. като водач на лек автомобил „Фолксваген голф“ с peг. №***на
24.06.2021 г. в 20:00 часа в Община Велико Търново на път първи клас №4, км
124+500 в посока на движение към град Велико Търново, използвал пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Водачът Н. преминавал многократно в
двете ленти за движение, изпреварвайки другите участници в движението (отляво и отдясно) в посока гр. София, след което направил рязка маневра
– завиване наляво, и продължил в посока гр. Велико Търново, като отнел
предимството на товарен автомобил с рег. №***, с което застрашил живота и
здравето на всички участници в движението и създал реална опасност за ПТП.
Управляваното от водача МПС било с неизправно шумозаглушително устройство (липсвали
шумозаглушители и от задната част на автомобила излизал гъст черен дим, пречещ
на другите участници в движението, и се чувал силен шум). Водачът не използвал
обезопасителен колан, с какъвто бил оборудван автомобилът.
Описаните
действия на К.Н. били пряко възприети от служителите на Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Велико Търново, които го преследвали с включен светлинен и
звуков сигнал от района на бензиностанция „Петрол“. Въпреки сигнала за спиране
водачът предприел ускоряване до 160 км/ч и описаното по-горе поведение, което
продължило до разклона за с. Леденик, където Н. спрял и полицейските служители
му съставили АУАН GA №376825/24.06.2021 г. Нарушителят не дал никакви обяснения
и подписал акта без възражения. Писмени възражения също не подал. Писмени
показания за случилото се дал водачът на товарен автомобил рег. №***, чието
предимство било отнето.
Въз основа
на установеното в АУАН, от ответника по касация е издадено процесното НП, с
което К.Н. е санкциониран за четирите административни нарушения използва пътя
не по предназначение; отнема предимството на движещ се по главен път товарен
автомобил, управлява МПС с неизправно
шумозаглушително устройство и не използва обезопасителен колан но време на
движение.
В законния
срок НП е оспорено и същото е потвърдено с процесното решение на Районен съд –
Велико Търново като законосъобразно. Въззивният съд е приел, че АУАН и НП са
издадени от оправомощени за това лица, в рамките на законоустановените срокове,
при спазване на административнонаказателното производство и не страдат от
реквизитни недостатъци. Извършена е преценка, че с деянието си Н. умишлено е
нарушил забраните по: чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, осъществявайки състава на
административното нарушение по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП; чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, осъществявайки състава на административното нарушение по чл. 179, ал. 1, т.
5, пр. 4 от ЗДвП; чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, осъществявайки състава на
административното нарушение по чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП и чл. 137а, ал. 1
от ЗДвП, осъществявайки състава на административното нарушение по чл. 183, ал. 4,
т. 7 от ЗДвП. Изложени са мотиви, че наложените наказания са определени по вид
и размер съобразно законовите предвиждания и са законосъобразни. Съдът е приел,
че извършените нарушения не представляват маловажен случай.
Като е
стигнал до този извод, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт.
Настоящият състав намира изводите на районния съд за съответстващи на
доказателствата по делото и на приложимото право. Районният съд е изложил
подробни и обосновани мотиви и е достигал до правилен извод за
законосъобразността на НП, като касационният състав споделя изложените мотиви,
а доколкото възраженията, поддържани пред настоящата инстанция преповтарят
коментираните вече от районния съд, те не следва да се повтарят, а на основание
чл. 221, ал. 1 от АПК да се препрати към тях.
Касаторът
оспорва възприетите от районния съд факти и счита, че не е извършена правилна
преценка на събраните доказателства в хода на въззивното производство.
Твърдяната необоснованост обаче не е налице, доколкото районният съд е обсъдил
всички доказателства – гласни и писмени такива, включително и заключението на
приетата съдебно-техническа експертиза, поотделно в тяхната съвкупност, и правилно
е установил относимите факти и обстоятелства за решаването на спора. Това, че
касаторът не споделя установените факти и изведените от тях правни изводи не е
повод за отмяна на съдебния акт, а израз на защитна теза. Въпреки възможността
в хода на административнонаказателното производство да даде обяснения, да впише
възражения при съставянето на АУАН и да подаде писмени такива, едва в
производството пред РС – Велико Търново санкционираното лице е оспорило от
фактическа страна констатациите относно техническата изправност на автомобила.
Твърденията му обаче не се потвърждават, въпреки домогването за това, чрез
позоваване и тълкуване на заключението на вещото лице.
Нещо повече,
въззивният съд е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за
разрешаването на спора обстоятелства, както и всички наведени от жалбоподателя
в него производство доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за
изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими
доказателства. В производството пред ВТРС от Н. не са оборени фактическите
установявания в административнонаказателното производство, правилно кредитирани
от районния съд при постановяването на обжалваното решение.
Неоснователни
са възраженията на касатора за недоказаност на деянието. Съдът мотивирано е
посочил защо приема свидетелските показания – същите са последователни, взаимно
допълващи се, непротиворечиви и логични, досежно главните факти. Свидетелите са
очевидци и няма данни да са в особени отношения с Н., което да ги мотивира да
го злепоставят. Свидетелските показания се подкрепят от писмените обяснения на водача
на товарния автомобил Мустафов, който е абсолютно независим очевидец, участник в
движението към момента на нарушението, чието предимство е отнето. Той е
възпроизвел случилото се в писмени показания пред контролните органи, така и
пред съда чрез свидетелски показания. Противно на твърденията на касатора, съдът
задълбочено е анализирал и заключението на вещото лице, което не е опровергало
обстоятелството, че Н. е предприел екстремно каране с ускоряване до 160 км/ч,
явно целейки осуетяването на проверка, резки маневри в ляво и дясно, като дори
настъпването на техническа неизправност, засягаща двигателя, буталата или
горивната помпа по време на управление не е изключвала възможността да преустанови
движението. След като всички доказателства категорично потвърждават начина на
шофиране, няма основание настоящата инстанция да ревизира изводите на съда
както относно доказателствената стойност на показанията и заключението на
вещото лице, така и относно същината на съдържанието им. Всички доказателства
са били правилно кредитирани от съда, при липса на оборващи ги такива.
При това
положение, налага се еднозначният извод, до който е стигнал районният съд, че
колата не е управлявана по обичайния начин и според правилата за движение, а водачът
е целял и е извършил демонстративни маневри, изразяващи се в умишлена
многократна смяна на лентите за движение, преминаване и изпреварване на
движещите се МПС отляво и отдясно, предприемане на рязък обратен завой,
отнемане на предимство на автомобил, движещ се по главен път, ускоряване до 160
км/ч при преследване от полицейски автомобил, затрудняване на видимостта,
създаване на реална опасност от ПТП и застрашаване на живота и здравето на
участниците в движението, включително и на своите като е управлявал без
предпазен колан. Очевидно водачът не е използвал пътя в съответствие с неговото
предназначение – за превоз на хора и товари, като конкретната цел с оглед
контекста на спора, е съзнателното използване на отворен за обществено ползване
път за демонстративно и неадекватно, спортно и екстремно управление на МПС.
Този начин на управление на МПС е в разрез с нормата
на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и предвидената забрана за водачите на МПС да
използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение, тъй като се характеризира с повишена
опасност за останалите участници в движението и другите членове на обществото. Ето
защо неоснователно се поддържа наличието на отменително основание по чл. 348,
ал. ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН – нарушение на закона. При така
установените факти не може да бъде споделена тезата на нарушителя, че не са
установени в пълнота всички признаци от състава на нарушението. Правилно въззивната
инстанция е приела за доказано административното нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и неговото авторство. Извършена е правилна квалификация на деянието и са
наложени съответните за извършеното нарушение наказания, в предвидения от
закона абсолютен размер.
Напълно
неприемливи и неоснователни са съображенията, че тъй като създаването на
опасност за останалите участници в движението не е елемент от състава на
нарушението, НП следва да бъде отменено. Целта на закона не е и не може да бъде
допускане на умишлено и съзнателно опасно шофиране. Нарушението е формално,
като опасността влияе върху интензитета на обществената опасност на конкретното
деяние. Създадената опасност единствено потвърждава, че пътят не е използван в
съответствие с основната му цел. Подобно поведение по натоварени първокласни
пътища застрашава живота и здравето на останалите участници в движението,
поради което се характеризира с изключително висока степен на обществена
опасност. Сериозността на регулираните със ЗДвП
отношения изисква строга дисциплина и отговорност, каквато е била дължима от
касатора, гаранция за спазването на която е предвидената от закона санкция. Зачестилите
случаи на опасно шофиране и завишената обществена опасност са обусловили и
сравнително високите санкции за тези нарушения, както и изричната им забрана
след 21.01.2017 г., когато е влязъл в законна сила текстът на чл. 175а, ал. 1
от ЗДвП.
Въпреки че с
касационната жалба не са заявени други пороци и възражения, касационната
проверка не установи неправилно прилагане на закона по отношение на останалите
нарушения (по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, чл. 139,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП) – всички те са доказани от обективна и субективна
страна, правилно са квалифицирани и наложените наказания са съответни и законосъобразни.
Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил решението си при правилно
приложение на закона. Оплакванията в касационната жалба са неоснователни,
защото не се оправдават фактически и от гледище на закона.
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 82/14.02.2022
г. по АНД № 1304/2021 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.