№ 232
гр. Пазарджик , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220200250 по описа за 2021 година
Производството е по реда с чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба Ц. Д. И. от гр.София, ЕГН ********** против НП
№ 20-1006-002982 от 07.10.2020 год. на началник група в сектор „ПП” при
ОДМВР-Пазарджик, с което на основание чл.638 ал.1, т.1, във вр. с чл.461, т.1
от КЗ и за нарушение на чл.483 ал., т.1 от КЗ е наложена глоба в размер на
250 лв. /двеста и петдесет лева/.
В жалбата се навеждат доводи за наличие на материална и процесуална
незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска. Принципно не
се оспорва изрично фактът на липса на ЗЗГО към инкриминираната дата, но
се изтъква наличие на съществени процесуални нарушения /СПН/,
накърняващи правото на защита до степен на невъзможност за неговото
адекватно упражняване.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично и не изпраща процесуален представител.
Ответникът по жалбата – АНО, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител.
1
Районният съд прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства, обсъди доводите на страните и при съобразяване разпоредбите
на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят И. е санкционирана с обжалваното НП затова, че на
20.09.2020 год., в 10:49 часа, на АМ „Тракия”, км 69-ти, в посока към
гр.София, управлява л.а. „Тойота Рав 4” с рег. № *** – лична собственост,
което МПС било регистрирано на територията на Р България и не било
спряно от движение, при което горната като физическо лице, което притежава
въпросното МПС, не била сключила, респ. нямала действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Това била установено на посочените в НП дата, час и място, след като
жалбоподателката била спряна за проверка от служители на СПП при
ОДМВР-Пазарджик, сред които бил актосъставителят – св. П.Б..
Описаното съставлявало нарушение по чл.483 ал.1, т.1 от КЗ, поради
което против И. бил съставен АУАН бл.№ 61343 от 20.09.2020 год., който й
бил предявен и подписан от нея. Единствените възражения, които Иванов
вписал в акта не били против направените в него констатации за липса на
ЗЗГО, а относно това, че била спряна с автомобила за проверка в аварийната
лента на магистралата.
Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което било връчено
лично на нарушителя на 03.02.2021 година. Жалбата против него била
подадена директно в съда по пощата на 09.02.2021г., при което е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от
лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите
писмени доказателства и изцяло от показанията на актосъставителя – св. Б..
Съдът кредитира събраните гласни доказателства, т.к. същите са
непротиворечиви и не се опровергават от никое друго доказателство.
При така установената фактическа обстановка, разгледана по същество,
жалбата против НП е неоснователна.
2
Безспорно бе установено по делото, че на посочените в НП дата, час и
място жалбоподателят И. е извършила описаното по-горе административно
нарушение, като е управлявала собственият си лек автомобил, за който в
същото време не е била изпълнила задължението си по чл.483 ал.1, т.1 от КЗ,
а именно да сключи преди това и да има действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Това по
същество не се оспорва изрично и в подадената въззивна жалба, нито е
оспорено при съставянето на АУАН и вписването на възражения в него от
страна на И.. Единствените й възражения в акта са били относно мястото, на
което е била спряна за проверка от страна на полицейските служители – в
аварийната лента на магистралата, но те са абсолютно неотносими към
предмета на настоящото дело и не следва да се обсъждат.
От показанията на актосъставителя Б. се установи, че той е бил пряк
очевидец на факта на управлението на автомобила от страна на
жалбоподателя И., т.к. той е бил в състав на автопатрул на процесния участък
на АМ „Тракия”, който е спрял и извършил проверка на водача. След това,
посредством служебен таблет, била извършена проверка за наличие на
валидна застраховка „ГО”, при която се установило, че няма такава. Съдът
напълно кредитира като обективни и безпристрастни показанията на
горепосочения полицейски служител, т.к. макар и в служебна връзка с АНО,
той няма никакъв личен мотив да уличава жалбоподателя И., като й приписва
поведение или нарушение, което обективно да не е било извършено.
Отделно от това фактът на липсата на валидна застраховка „ГО” към
момента на проверката се установява и при извършване на елементарна
справка в електронния публичен сайт на Гаранционния фонд на Р България,
от който може да се установи, че за автомобила не е имало сключена
задължителна застраховка „ГО” към инкриминираната дата.
При така установеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя на основание чл.638 ал.1, т.1 от КЗ. Тази правна норма
императивно предвижда, че на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 /собственикът на
МПС – бел. моя/, което не изпълни задължението си да сключи задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага глоба
3
от 250 лв. – за физическо лице, каквато безспорно е собственикът на
процесното МПС – жалбоподателят И..
Не могат да бъдат споделени възраженията във въззивната жалба за
допуснати съществени процесуални нарушения /СПН/, накърняващи правото
на защита, изразяващи се в липса на ясно и точно описание на нарушението,
липса на посочване на конкретното място на извършване на нарушението,
разминаване между правната квалификация на нарушението посочена в акта и
в НП, липса на посочване в НП дали актът бил съставен в присъствие на
свидетели.
На тези възражения следва да се отговори така:
Първо – нарушението е описано абсолютно ясно и недвусмислено. От
обстоятелствената част на НП категорично се разбира, че нарушението се е
изразило в управление на процесното МПС, регистрирано на територията на
Р България и неспряно от движение, от неговият собственик, който е ФЛ и
който не е изпълнил задължението си да сключи преди това и да има
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
Второ – мястото на нарушението е съвсем ясно и точно посочено, както в
описателната част на акта, така и в НП като - АМ „Тракия”, км 69-ти, в посока
към гр.София, а това пък няма как да не е известно на И., т.к. на
инкриминираната дата тя е била спряна за проверка именно на това място,
след което й е бил съставен АУАН, който й бил връчен, след което тя го
подписала и приела екземпляр от него.
Трето – няма разминаване между акта и НП в правната квалификация на
нарушението, като и в акта, и в НП е посочено, че то е по чл.483 ал.1, т.1 от
КЗ, но в НП вече е изписана и санкционната норма по чл.638 ал.1, т.1 от КЗ,
която няма място в акта, която норма е привързана с тази по чл.461, т.1 от КЗ,
за да се подчертае задължителният характер на липсващата застраховка.
Четвърто – в НП липсва посочване на обстоятелството дали актът бил
съставен в присъствие на свидетели, т.к. това не е сред реквизитите на едно
НП, регламентирани от нормата на чл.57 ал.1 от ЗАНН. Свидетели, респ.
тяхното качество се посочват само в АУАН, което в настоящия казус е
4
сторено.
При определяне на размера на глобата АНО е спазил изискванията на
чл.27 от ЗАНН, като я е определил законосъобразно в абсолютно установения
от закона размер от 250 лева, което е съответно на извършеното и с което ще
се постигнат целите по чл.12 от ЗАНН.
С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
Пазарджишкият районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-1006-002982 от 07.10.2020 год. на
началник група в сектор „ПП” при ОДМВР-Пазарджик , с което на Ц. Д.
И. от гр.София, ЕГН **********, на основание чл.638 ал.1, т.1, във вр. с
чл.461, т.1 от КЗ и за нарушение на чл.483 ал., т.1 от КЗ е наложена глоба в
размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
административен съд в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5