№ 470
гр. П., 08.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселка Златева
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Веселка Златева Гражданско дело №
20205220103110 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432,
ал.1 от Кодекса за застраховането и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба против ЗК"ЛЕВ ИНС"АД, ЕИК121130788, гр.София,
бул."С.ш."№67А, представлявано от М.М.-Г. и П.Д., чрез юк.Ч. ищцата Ф.
АНГ. ИВ., ЕГН********** от гр.П., ул.“Я.№27, ет.2, ап.3 твърди, че е баба на
починалата вследствие на ПТП Н.Е.Р., на 22 години. На ...., около 17.30 часа,
на път ІІ-84 между селата Ветрен дол и Б. в посока с. Б., на около 200 метра
след разклона за с. Л. се движил л.а. „...“ с peг. № ..., управляван от водача
ОЛ. АЛБ. Ч., който нарушил правилата за движение по пътищата, като се
движил с несъобразена скорост, загубил контрол над управляваното от него
МПС, излязъл извън пътното платно в дясно по посока на движението,
блъснал се в крайпътно дърво и се преобърнал в дясната пътна лента. В
резултат на удара автомобилът бил силно деформиран. На задната седалка на
автомобила се возила Н.Е.Р., която вследствие на удара получила телесни
повреди, била настанена в болница и по-късно е починала.
По случая било образувано НОХД № 325/ 2018 г. по описа на Окръжен
съд - П.. Видно от решение № 74/ 03.04.2019 г. на ВКС, ОЛ. АЛБ. Ч. бил
1
признат за виновен с влязла в сила присъда № 42/ 11.09.2018 г. по НОХД №
325/ 2018 г. по описа на Окръжен съд - П. в това, че осъществил състава на
престъпление по чл. 343, ал. 3. б. „б“ вр. с ал. 1. б. ..в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК,
като е нарушил разпоредбите на чл. 20. ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Наказателното дело протекло по реда на съкратено съдебно следствие, при
което подсъдимият признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, обосноваващи вината на деликвента, като се
съгласил да не се събират доказателства за тези факти и бил осъден за
повдигнатото обвинение. В хода на наказателното производство безспорно
било установено, че причина за настъпването на процесното ПТП било
управлението с превишена скорост от виновния водач и загубата на контрол
над лекия автомобил, вследствие на което излиза извън пътното платно и се
блъска в крайпътно дърво. Констатирано било още, че в случая О.Ч. бил
неправоспособен водач и шофирал след употребата на наркотични вещества.
Съгласно чл.300 от НПК влязлата в сила присъда на наказателния съд
била задължителна за гражданския съд, който разглеждал гражданските
последици от деянието, относно това, дали било извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на това в случая
съществувала пряка причинна връзка между деянието на водача на лекия
автомобил ОЛ. АЛБ. Ч. и настъпилите обществено опасни последици -
причинената смърт на Н.Е.Р..
За увреждащия л.а. ,....“ с peг. №..., управляван от ОЛ. АЛБ. Ч., имало
сключена със ЗК „Лев Инс” АД, гр. София застраховка “Гражданска
отговорност”, з.п. BG/22/117001999518/18.07.2017 г., със срок на валидност
една година, считано от 18.07.2017 г. до 18.07.2018 г. По силата на този
договор, застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица,
свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 000 000 лв.,
която сума представлявала минималният размер на обезщетението за
неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите за 2017 г. при повече от едно увредено
лице, какъвто е конкретния случай. В конкретния случай съгласно
разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалата била предявила претенцията си за
изплащане на обезщетение пред ЗК „Лев Инс” АД, като били представени
2
всички документи, с които разполага. С обратна разписка от 19.12.2017 г.
ответникът бил уведомен за застрахователното събитие. По случая била
заведена щета с № 0000-1000-61- 17- 7812, по която застрахователят към
настоящия момент не бил изплатил обезщетение.
С оглед на изложеното били налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ЗК „Лев Ине” АД за причинените неимуществени вреди на
ищцата. В резултат на инцидента била загинала Н.Е.Р., на 22 години. Същата
получила тежки несъвместими с живота телесни увреждания довели до
настъпване на смъртта й на ... г. Ищцата била баба на починалата Н.Е.Р. и
смъртта на Н. причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания на
баба й. Към датата на ПТП Н. била на 22 години, младо, здраво, жизнено
момиче, отговорна и амбициозна, помагала във всичко на семейството.
Ищцата била изключително близка със своята внучка, като бабата прекарвала
всеки удобен момент с нея. Тя помагала активно в грижите за малката Н., в
резултат на което помежду им съществувало особено силно чувство на обич,
уважение, взаимно подкрепа и всеотдайност. Ищцата не можела да приеме и
преодолее случилото се, мъката й била огромна. Покосен бил един човешки
живот, който едва започнал, прекършени били всички мечти и надежди на
бабата, свързани с нейната внучка, изчезнал смисълът на живота й.
Моралните страдания на ищцата, претърпяната скръб от невъзвратимата
загуба били огромни и неописуеми и щели да я съпътстват през целия й
живот. Травмата от преживяното, болките и страданията от загубата на Н. Р.,
щели да останат за цял живот и с времето да се увеличават.
Несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба на Н. Р. била особено
трагично обстоятелство, което завинаги променило живота на ищцата.
Мъката й била огромна и не можела да бъде компенсирана с нищо.
С оглед на изложеното причинените болки и страдания на ищцата
следвало да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имали
по-голямо значение и съответно се оценявали по-високо. Паричното
обезщетение не можело да замести накърнените морални блага, но то би
обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би
могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално,
заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт.
Обезщетението за неимуществени вреди имало за цел да репарира в
3
относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания и
изобщо нематериалните последици от извършеното деяние.
Вредите на ищцата били в резултат на виновното поведение на водача
на увреждащия автомобил ОЛ. АЛБ. Ч., а за причинените от него вреди
отговарял ответникът по делото ЗК „Лев Инс” АД. Съгласно чл. 432 от КЗ
увреденият имал право на пряк иск срещу застрахователната компания
отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради
което за ищцата бил налице правен интерес да иска от съда определяне на
справедлив размер на обезщетението за причинените й неимуществени вреди.
Претендираната сума била съобразена от една страна с принципа на
справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдание от
причинената смърт на нейната внучка, а от друга страна - с лимита на
отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при
компенсиране на вреди от този вид.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, е което да
приеме, че предявеният граждански иск е основателен и доказан по размер,
като осъди ответника ЗК „Лев Инс” АД да заплати на ищцата Ф. АНГ. ИВ.
сумата от 5 000 лв., частичен иск от 50 000 лв. за причинените й
неимуществени вреди от смъртта на внучката й Н.Е.Р.. Претендира законната
лихва, считано от 06.11.2017г. – датата, на която изтичал срока по чл.429, ал.3
от КЗ във в. с чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Твърди, че
исковете са недопустими поради липса на предпоставките на чл. 496 от КЗ.
Оспорва претенцията по основание и размер. С оглед заявените фактически
твърдения оспорва за ищеца Ф.И. да било възникнало материално притезание
- право на обезвреда за неимуществени вреди поради загуба на близък.
Оспорва наличието на родствена връзка. Не се установявало от твърденията в
ИМ, че ищцата следвало да получи обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на лицето, сочено за нейна внучка, вместо най-близките роднини на
пострадалата, доколкото не се твърди те да са били в обтегнати отношения
или пък такива да не съществуват. Излага подробни съждения в тази насока –
нямало особена близост и отношения с особена връзка, различни от
обичайните между баба и внучка или да са довели до проявление на
4
неимуществени вреди различни от обичайните, присъщи на добри отношения
между сродници, нямало зависимост на ищцата от внучката откъм нужда от
грижи.
Ищцата не била наследник на пострадалата по права линия, тя оставила
наследник майка си ЕВГ. Р. ИЛ.. Ищцата не била сред най-близкия кръг на
пострадалата, като не са налице и заявени конкретни житейски обстоятелства,
поради които привързаността между баба и внучка да била станала толкова
силна, че смъртта на пострадалата да била довела у ищеца до значителни
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за тази родствена връзка и характерните за
съдържанието й отношения. Не са налице твърдения за юридически факти,
определящи връзката между ищцата и пострадалата, които в достатъчна
степен да обосновават да се направи изключение от общото правило, че се
дължи обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт само на най-
близките на починалия.
Оспорва механизма на ПТП, както и причинените във връзка с
посочения механизъм телесни увреждания на сродницата на ищцата при и по
повод на настъпилото събитие, довели до леталния изход. Навежда довод за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата летално,
изразил се в неизползване на инерционен обезопасителен колан по реда на чл.
137а от ЗДвП, поради което е настъпил вредоносния резултат. Твърди, че
основна причина за настъпилите увреждания на пострадалата, поради които
настъпила нейната смърт са причинени поради непоставянето на
обезопасителен колан. В настоящия случай поради наличие на
съпричиняване, то същото било основание за намаляване на размера на
обезщетението за неимуществени вреди на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Отделно от това се твърдяло, че пътнотранспортния инцидент бил
причинен от Олег О.Ч. нямал признато по установения ред право да
управлява моторно превозно средство. Пострадалата била пътник в
автомобила като очевидно се познавала с водача, не се твърдяло да е била
превозвана против волята си. Решението да бъде превозвана от водач, за
когото била в известност, че няма свидетелство за управление на моторно
превозно средство и с движение с превишена скорост без да вземе отношение
към този факт било взето лично от праводателката на ищцата, поради което
5
сама себе си е поставила в риск от настъпване на неблагоприятно за нея
събитие. Поставянето сам себе си в риск, разбира се не дерогирало
отговорността на водача за причиненото престъпление, но имало отношение
към размера на вредите,
Оспорва дължимостта на претендираните акцесорни искове за изтекли
лихви, като дължими за посочения период. Следвало да бъде взето предвид,
че поради непредставяне на всички необходими доказателства за
приключване на щетата по доброволен ред, срокът за произнасяне не бил
изтекъл и към настоящия момент, както и съгласно чл.409 от КЗ, лихва не
следвало да бъде присъждана. Оспорва се изцяло претенцията за присъждане
и на законна лихва, като неоснователна. Лихвата била такава с компенсаторен
характер, като поради недължимост на исковата претенция, такава не
следвало да бъде присъждана. На самостоятелно основание ответното
дружество прави възражение и за изтекла погасителна давност по отношение
на претенцията за лихва, считано от датата на настъпване на произшествието,
до датата на предявяване на прекия иск срещу застрахователя. /арг. от
Решение № 128 от 25.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 396/2012 г., II т. о., ТК/,
съгласно което вземането за лихви при упражнено право на трети лица срещу
застрахователя на гражданската отговорност на делинквент се погасява с
кратката тригодишна давност съгласно чл. 111, б. "в" ЗЗД, считано от деня на
настъпилото пътно-транспортно произшествие. Оспорва размера на
предявената искова претенция за неимуществени вреди, като счита същата за
неоснователна поради недължимост на обезвреда, както и прекомерна като
заявена в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от
ЗЗД. Предявената претенция не отговаряла на обективните критерии,
включващи се в понятието „справедливост”, принципно указани от Върховен
съд, за да се достигне целта на закона - репариране на вреди от деликт в
техния справедлив размер. Размерът на исковата претенция бил прекомерно
завишен и предвид момента на настъпване на транспортния инцидент - 2017г.
Поради отдалечеността във времето на настъпване на смъртта и момента на
предявяване на претенцията - вече 4 г. след настъпване на произшествието,
житейски логично и обосновано било ищцата да търпи по- малки като
интензитет негативни изживявания в по-късен момент. Принципът, въведен
от чл. 52 от ЗЗД бил общ правен принцип, който възлагал преценка за
справедливост при компенсацията на накърнени права от деликт, без оглед
6
дали отговорността на делинквента била обезпечена по договор за
задължителна застраховка. С оглед характера на вредите, които се отнасяли
до засягане на неимуществената сфера на лицето бил въведен и принципа за
справедливост при определяне на размера на паричната сума за обезвреда.
исковете са допустими, но неоснователни, тъй като претърпените болки и
страдания били компенсирани с изплатеното обезщетение в размер на 500
лева.
С определение от 18.03.2021г. е конституиран като ТЛ-помагач О.Ч. –
водач на лекия автомобил, причинил ПТП.
Във връзка с отговора по чл.131 от ГПК е постъпило допълнително
становище от ищцата чрез пълномощника й адв.К.. Твърди, че изложените от
ответника доводи за недопустимост на предявения иск поради непредставяне
на изисканите от него документи по заведената пред него извънсъдебна
застрахователна претенция били неоснователни. Единственото условие за
допустимост, което законодателят е въвел с разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от
КЗ, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, е да има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.
380 от КЗ, т.е. след отправена към застрахователя писмена застрахователна
претенция, което в случая било сторено от страна на ищцата, видно от
заведената по случая преписка пред ответника. Преди подаване на исковата
молба ищцата била отправила към застрахователя писмена застрахователна
претенция по реда на чл.380 от КЗ и бил изтекъл предвидения 3-месечен срок,
които обстоятелства не се оспорвали от ответното дружество. Към нея
ищцата била представила всички документи, с които разполага. В този смисъл
уреденото в КЗ производство по искане за плащане на застрахователно
обезщетение пред застрахователя било изчерпано като възможност за
извънсъдебно уреждане на спора в срока по чл.498 от КЗ и на ищцата се
предоставяла възможност да предяви претенциите си по съдебен ред.
Неоснователно ответникът оспорвал материалноправната легитимация
на ищцата, както и съществувалите между нея и починалата й внучка близки
отношения. Кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за причинени
неимуществени вреди, бил посочен в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/ 69 г.,
като с тълкувателно решение №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС този кръг бил
7
разширен и ищцата попадала в кръга на лицата, които имат право на
обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на своята внучка. Между
ищцата и нейната внучка Н. е била създадена трайна и дълбока емоционална
връзка, предвид семейните им отношения като баба и внучка,
характеризираща се с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. От смъртта на Н. Р. ищцата търпяла продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай било справедливо да бъдат
обезщетени.
Установена била и родствената връзка между ищцата и Н. Р. – имало
писмени доказателства по делото. Във връзка с оспорването от страна на
ответника на механизма на получаване на телесните увреждания от
починалата, който са довели до летален изход, следвало да се има предвид, че
в случаите, когато с деянието са причинени вреди и те са елемент от състава
на престъплението, влязлата в сила присъда формира сила на пресъдено
нещо, поради което е задължителна за гражданския съд (решение № 135 от
13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г., т. к., I т. о. на ВКС и решение № 22 от
05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г., т. к., I т. о. на ВКС).
Неоснователни бири възраженията на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалата. Нямало данни, от които да се
направи извода, че починалата е извършила нарушения, които да са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат.
Известно било от практиката, че и при поставен предпазен колан в резултат
на действие на инерционните сили при удар, пострадалите получават
наранявания във вътрешната част на автомобилното купе. Относно знанието у
пострадалата, че водачът на автомобила не е притежавал свидетелство за
правоуправление, същото не било съпричиняващ фактор - решение № 59/
10.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 286/2010 г., I т. о. и решение № 16/04.02.2014
г. по т.д.№ 1853/2013 г. на ВКС.
Неоснователно било и възражението на ответника за погасени по
давност лихви за забава. При деликт лихви за забава се дължат от датата на
непозволеното увреждане. В тази връзка следвало да се има предвид, че
задължението за изплащане на застрахователно обезщетение възниква с
настъпването на застрахователното събитие, покрито от З“ГО“ на
автомобилистите. Приложимата правна норма била чл. 429, ал.З КЗ, в която е
8
уредено задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от
застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице. Тъй като за делинквента е
установено задължение да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата
на настъпване на застрахователното събитие, а в конкретния случай
застрахователят не оспорва, че това задължение е изпълнено, то за него
възниква задължение за плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден -
така, както било посочено в исковата молба - 06.11.2017 г.
Най -късният момент, от който възниквало задължение за лихви е 19.12.17 г., от
когато ответникът е уведомен за настъпилото застрахователно събитие, за което по делото
били представени доказателства. Неоснователно ответникът възразявал, че
предявения иск за неимуществени вреди е в завишен размер. Предявеният иск
бил съобразен от една страна с принципа за справедливост, с оглед
причинените неимуществени вреди от причинената смърт на внучката на
ищцата, а от друга страна - с броя на пострадалите лица, лимита на
отговорност на ответника за 2017 г. и съдебната практика при компенсиране
на вреди от този вид.
С определение от 22.11.2021г. съдът е заличил като ищец Ф. АНГ. ИВ. и
е конституирал като ищци Н. Р. ИВ. от гр.П., ул.“Б."№37, ет.2, ап.28, ИВ. Р.
АНГ. от гр.П., ул."Я."№17, ет.1, ап.1, ЕВГ. Р. ИЛ. от гр.П., ул.“Б."№37, ет.2,
ап.28 и АДР. Р. ИВ. от гр.П., ул."П.Д.П."№30.
С протоколно определение от 08.02.2022г. съдът е допуснал увеличение
на претенцията от 5 хил.лв на 25хил.лв, като частична от 50хил.лв.
Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, прие от фактическа и правна страна следното:
Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432 от КЗ при
застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите е функционална
на деликтната отговорност, т. е. тя е налице дотолкова, доколкото е налице
отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право
на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл. 45 от ЗЗД против
деликвента. Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск
по чл. 45 от ЗЗД или с иск по чл. 432 от КЗ, е предоставена на избор по волята
на увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на
9
обезвреда за причинени от деликвента вреди.
В случая ищцата е избрала защита на накърнените й права чрез прекия
иск против застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ. Съобразно чл. 432, ал. 1 от
КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
Съгласно чл. 498, ал. З КЗ, увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане на обезщетение пред съда, само ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение – каквато е настоящата хипотеза.
Установено е по безспорен начин по делото, че ОЛ. АЛБ. Ч. е признат за
виновен с влязла в сила присъда № 42/ 11.09.2018 г. по НОХД № 325/ 2018 г.
по описа на Окръжен съд - П. в това, че осъществил състава на престъпление
по чл. 343, ал. 3. б. „б“ вр. с ал. 1. б. ..в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като е
нарушил разпоредбите на чл. 20. ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. При това ПТП е
причинена смъртта на Н.Е.Р. на .... В хода на наказателното производство
безспорно е установено, че причина за настъпването му е управлението с
превишена скорост от страна на виновния водач и загубата на контрол над
лекия автомобил, вследствие на което той е излязъл извън пътното платно и
се е блъснал в крайпътно дърво. Констатирано е, че в случая О.Ч. е бил
неправоспособен водач и е шофирал след употребата на наркотични
вещества. Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Не се спори, че виновният водач е имал сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в ЗК „Лев Инс“
АД с полица №BG/22/117001999518/18.07.2017 г., със срок на валидност от
18.07.2017 г. до 18.07.2018 г.
По отправена на 23.01.2020г. на основание чл.380 от Кодекса за
застраховането претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач -
ответника ЗК „Лев Инс“ АД - искане вх. №1075 от 23.01.2020г. да бъде
определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение
10
застрахователят е отказал да определи такова поради липса на доказателства
за особено близка връзка на починалата и ищцата и действително претърпени
от смъртта й вреди. Така производството по искане за плащане на
застрахователно обезщетение пред застрахователя е изчерпано като
възможност за извънсъдебно уреждане на спора в срока по чл.498 от КЗ,
което от своя страна обуславя правния интерес на ищцата да предяви
претенциите си по съдебен ред.
Няма спор, че ищцата е материалноправно легитимирана да предяви
иска.
Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №
4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на
Върховния съд. С ТР №1/2016г. на ОСНКГКТК на ВКС е прието, че по
изключение и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. Така ищцата несъмнено попада в кръга на
лицата, които имат право на обезщетение за неимуществените вреди от
смъртта на внучка й.
Оспорва се от ответник механизма на ПТП, както и причинените във
връзка с него телесни увреждания на пострадалата. Навежда довод за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата,
изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан. Отделно от това с
решението на пострадалата да бъде превозвана от водач, за когото била в
известност, че няма свидетелство за управление на моторно превозно
средство и с движение с превишена скорост, тя поставила сама себе си в риск,
което следвало да се отчете при определяне размера на вредите.
Изслушана е по делото комплексна съдебно-медицинска и авто-
техническа експертиза. Установява се от същата, че ПТП е настъпило в края
на здрачаването на денонощието и движението на МПС е било на фарове.
Времето е било ясно и не е имало ограничение на видимостта по
метеорологични причини. След настъпване на произшествието лекият
автомобил се е установил на пътното платно на лявата си страна, с предната
11
част насочена на югоизток, като с оглед наличните данни, скоростта му е била
над 100 км/ч. След преустановяване на движението на автомобила тялото на
пострадалата Н. И. е намерено извън него, на около 1 метър напред. /в посока
към с. Звъничево/. С оглед на конкретния механизъм на ПТП поставеният
колан би бил ефективен само доколкото би задържал пострадалата към
седалката – да не изпадне от автомобила. Вещите лица са категорични, че в
случая именно с оглед механизма на ПТП използването на предпазния колан
не е имало значение за живота на пътника Н. И..
В с.з. на 08.02.2022г. вещите лица д-р М. и инж.М. поддържат
експертизата и допълват следното: Според фотоалбума в досъдебното
производство автомобилът е бил застанал на покрива си. За отговор на
въпроса за механизма на увреждането вещите лица са използвали на СМЕ в
наказателното производство, извършена от д-р Ангел Фингаров на следващия
ден след ПТП. В нея е отразено, че основната част от травмите са в областта
на гръдната и коремна кухина, с характер на удар в предмет с широка
плоскост, който води до множествени счупвания на ребрата двустранно,
разкъсване на аортата, излив на кръв в коремната и гръдната област,
разкъсване на далака и черния дроб. Все във връзка с това дали евентуално
поставен колан е щял да предпази пострадалата, то в конкретния случай
вероятността била минимална – с оглед механизма на ПТП и на увреждането.
От една страна заради механизма на движение на автомобила – траекторията,
преобръщането през таван - , а от друга - моделът и конструкцията - кабрио,
със снет покрив. В случай, че Н. И. е била с колан, то при този механизъм на
ПТП тя е щяла да остане на асфалта, притисната отгоре с автомобила – тъй
като няма покрив над главата й. Установено е безспорно, че автомобилът
след завъртането е паднал с колелата нагоре.
Във връзка с механизма на ПТП е разпитан по делото и св.С.К.. Същият
ясно си спомня, че ПТП е станало в неделя, през 2017г. Не било все още
тъмно, но се смрачавало. Движението било голямо, той пътувал от
гр.Велинград и му направило впечатление някакъв автомобил - БМВ кабрио
– който го изпреварил по пътя, после свидетелят го изпреварил със своя
автомобил и затова предполага, че другият е бил спрял за кратко някъде по
пътя. Свидетелят шофирал бавно, тъй като бил професионален шофьор и
карал внимателно. Някъде след с.Ветрен дол видял, че БМВ-то било с
12
пуснати фаровете и изпреварвал другите МПС. В този момент пътят бил прав
участък, нямало завои, нямало мъгла, не било мокро, водачът на БМВ-то
шофирал с висока скорост. В един момент БМВ-то се завъртяло и се ударило
от дясната си страна в дърветата отстрани. Видял, че нещо изхвърчало от
автомобила на пътното платно. Предполага, че е било човек. Заради
интензитета на движение свидетелят не могъл да спре, но се обадил на
тел.112.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.К., тъй като са депозирани от
незаинтересовано лице, подробни, логични и последователни са, не си
противоречат, подкрепят се изцяло от събраните по делото писмени
доказателства и заключението на комплексната съдебно-медицинска и авто-
техническа експертиза.
В подкрепа на горните изводи на съда е и решение № 169 от 2.10.2013 г.
на ВКС по т. д. № 1643/2013 г., II т. о., ТК, което указва, че само
обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил
без да ползва предпазен колан, не е достатъчно за прилагане разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намаляването на обезщетението за вреди ще е допустимо
само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че
вредите не биха били настъпили, ако по време на произшествието
пострадалият е ползвал предпазен колан. В настоящия случай такива
доказателства не са събрани, напротив – в обратния смисъл.
Неоснователно е възражението на ответника, че знанието на
пострадалата, че водачът на автомобила не е притежавал свидетелство за
правоуправление, представлявало съпричиняващ фактор. С решение № 59 от
10.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 286/2010 г., I т. о., ТК е прието, че за да бъде
намалено обезщетението за вреди, увреденият следва да е допринесъл за
тяхното настъпване, като този принос, за да е налице съпричиняване, следва
да бъде конкретен - изразен в определено действие. Сам по себе си фактът, че
увреденият се е качил в автомобил, управляван от водач без свидетелство за
управление, не налага извод, че е допринесъл за вредите. Затова при
определяне размера на обезщетението същото не следва да се намалява
съгласно разпоредбата на чл.51, предл. 3 от ЗЗД.
Оспорва се от ответника наличието на особена близост и отношения с
особена връзка, различни от обичайните между баба и внучка или да са
13
довели до проявление на неимуществени вреди различни от обичайните,
присъщи на добри отношения между сродници, нямало зависимост на
ищцата от внучката откъм нужда от грижи.
В тази връзка и за установяване на твърдените вреди - болки и
страдания - по делото са разпитани свидетелите Ф.М. и А.М.. Св. М. познава
Ф.И. от 20 години, съседи са. Познавала е и починалата Н. още от малка. Н.
била първото внуче на Ф. и тя много се грижела за нея. Майката и бащата на
Н. често пътували извън България за по няколко месеца и после се връщали, а
през това време за Н. се грижела баба й, живеели заедно в нейния апартамент.
Ф. се разболяла след смъртта на внучка си, била болна с месеци.
Неколкократно постъпвала в болница заради влошеното си здравословно
състояние и там починала. Докато била жива все оплаквала внучка си, всеки
ден ходела на гроба й, плачела за нея. Н. била много добродушна и хубава,
нямало някой, който да не я обича. Другите внуци на Ф. си живеели с техните
си семейства, а само Н. живеела при нея.
От своя страна св.М. установи, че е съседка на Ф. от 30 години, в един
блок живеели. Познавала и внучка й Н. - за нея предимно се грижела Ф.,
защото майка й ходела да работи в чужбина. Всички живеели заедно в един
апартамент - Ф., Н., майка й и баща й на Н.. Бабата умряла от мъка по
внучката си, тъй като много я обичала, много страдала след смъртта й. Н.
била много добро дете. След смъртта й баба й всеки ден ходела на гроба й.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като взаимно се
допълват и не си противоречат и не на последно място не се опровергават от
никакви други доказателства, събрани по делото.
Така съдът приема, че между ищцата и нейната внучка Н. е била
създадена трайна и дълбока емоционална връзка, предвид семейните им
отношения като баба и внучка, характеризираща се с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост - по смисъла на Тълкувателно
решение №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Съответно в резултат смъртта на Н.
Р. ищцата търпяла продължителни болки и страдания, които следва да бъдат
обезщетени. Смъртта на Н. е причинила дълбока мъка, душевни болки и
страдания на баба й. Към датата на ПТП Н. е била на 22 години, младо,
здраво, жизнено момиче, отговорна и амбициозна, помагала е във всичко на
семейството. Ф.И. е била изключително близка със своята внучка, като е
14
прекарвала всеки удобен момент с нея. Тя се е грижела за Н. от малка и в
резултат на това помежду им е съществувало особено силно чувство на обич
и привързаност. Страданията на ищцата, скръбта от невъзвратимата загуба са
били огромни. Внезапната и несвоевременна смърт на Н. Р. е променила
безвъзвратно живота на Ф.. С оглед на всичко това причинените болки и
страдания следва да бъдат компенсирани.
Според разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква
претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието "справедливост" не е абстрактно и според ПП
№4/23.12.1968г. на ВС е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от
съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характерът на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата, при които е станало, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.
В конкретния случай съобразявайки и прилагайки принципа на
справедливостта, който налага определяне на обезщетение съответно на
действително претърпените неимуществени вреди, техния характера и тежест,
съдът намира, че ответникът следва да заплати на ищцата изцяло
претендираната сума от 25000лв.
При определяне на дължимото застрахователно обезщетение съдът
отчете и конкретните икономически условия и като ориентир за размера на
обезщетението взе предвид съответните нива на застрахователно покритие.
Претенцията за заплащане на лихва за забава съдът намира за
основателна. Същата не е погасена по давност, тъй като при деликт лихви за
забава се дължат от датата на увреждането. Съответно задължението за
изплащане на застрахователно обезщетение възниква с настъпването на
застрахователното събитие, покрито от З“ГО“. В чл. 429, ал.3 от КЗ е уредено
задължението на застрахователя да заплаща лихви от датата на уведомяване
от застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице. Такова уведомяване е
сторено в срок – този факт не се оспорва от ответника – и за него възниква
задължение да заплаща лихва. Предвиденият 7-дневен срок е изтекъл на
15
05.11.2017г. и лихвата се дължи считано от 06.11.2017г.
Ищцата е освободена от заплащате на такси и разноски, поради което
такива не следва да се присъждат.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати на адв.П.К.
възнаграждение в размер на 1536лв с ДДС на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК"ЛЕВ ИНС"АД, ЕИК121130788, гр.София,
бул."С.ш."№67А, представлявано от М.М.-Г. и П.Д. да заплати на Н. Р. ИВ. от
гр.П., ул.“Б."№37, ет.2, ап.28, ИВ. Р. АНГ. от гр.П., ул."Я."№17, ет.1, ап.1,
ЕВГ. Р. ИЛ. от гр.П., ул.“Б."№37, ет.2, ап.28 и АДР. Р. ИВ. от гр.П.,
ул."П.Д.П."№30 – в качеството им на наследници на Ф. АНГ. ИВ.,
ЕГН********** - сумата от 25 000лв /двадесет и пет хиляди лева/, частичен
иск от 50 000 лв., за причинени неимуществени вреди от смъртта на Н.Е.Р.,
ведно със законната лихва, считано от 06.11.2017г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА ЗК"ЛЕВ ИНС"АД, ЕИК121130788, гр.София,
бул."С.ш."№67А, представлявано от М.М.-Г. и П.Д. да заплати адв.П.К.
възнаграждение в размер на 1536лв с ДДС на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-
седмичен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
16