№ 181
гр. Пловдив, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева
в присъствието на прокурора Галина Андриянова Андреева-Минчева (ОП-
Пловдив)
като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215300601954 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда №260055/01.03.2021 г. по НОХД №2737/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ХIV н.с. подс.Т. ЦВ. Д. и подс.С. М. Ш. са признати
за виновни в извършване на престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3
вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, като на осн. чл.54, ал.1 на всеки от тях е наложено
наказание ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на
което е отложено за ТРИГОДИШЕН изпитателен срок на осн. чл.69, ал.1 вр.
чл.66, ал.1 НК. Относно веществените доказателства е постановено: мобилен
телефон „Нокиа“ да се върне на И.М., а розова чанта и черен чадър да се
отнемат в полза на държавата, ако в едногодишен срок от влизане на
присъдата в сила не бъде установено на кого да принадлежат. На осн. чл.189,
ал.3 НПК в тежест на всеки от подсъдимите са възложени разноските по
делото: по 178,26 лева, платими по сметка на ОД на МВР-Пловдив, и платими
по сметка на ПдРС 90 лева от подс.Ш. и 114,80 лева от подс.Д..
1
Недоволни от присъдата са останали служебните защитници на всеки от
подсъдимите адв.Д.Й. и адв.С.Д., депозирали въззивни жалби срещу същата с
искане за нейната отмяна. В допълнението си към същата първият е направил
и алтернативно искане за изменение на жаления съдебен акт в насока
преквалификация на деянието от чл.198, ал.1 НК в такова по чл.194, ал.1 НК и
налагане на справедливо наказание за кражба.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив в съдебно заседание
счита жалбите за неоснователни и моли присъдата да бъде потвърдена.
Подс. Д. не се явява във въззивното производство, протекло в негово
отсъствие, а подс.Ш. настоява да бъде оправдан му повдигнатото им
обвинение. Защитниците им адв.Д. и адв.Й. поддържат въззивните жалби,
като пледират и изменение на първоинстанционната присъда в насока
преквалификация на извършеното от грабеж в кражба по основния състав,
алтернативно редуциране на наложените на подзащитните им наказания.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се
запозна със събраните по делото доказателства, както и с наведените във
въззивните жалби и допълнението към едната от тях оплаквания,
проверявайки правилността на обжалваната присъда в пределите на чл.314
НПК, прие за установено следното:
За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е приел
следното от фактическа страна:
Подсъдимият Т. ЦВ. Д. е роден на ****, живущ в гр.Русе понастоящем,
Б., български гражданин, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият С. М. Ш. е роден на ***, живущ в гр. ** понастоящем, Б.,
български гражданин, неженен, осъждан, ЕГН **********.
Двамата подсъдими Д. и Ш. били настанени във ВУИ „**, но на
23.07.2018 г. избягали от същия и пристигнали в гр.Пловдив. Около обяд се
намирали в градския парк „Младежки хълм“. По същото време на
пострадалата свид.И.М. предстояла среща с нейни съвипускници в ресторант
„Сентрал парк“ в гр.Пловдив. Имала уговорка с приятели да се чакат пред
бензиностанция „Газпром“ на бул. “Хр. Ботев“ № 1Б, намираща се в южния
край на парка. Около 13.40 часа на същия ден свид.М се намирала на
стълбите на бензиностанция „Газпром“ към парка, облегнала се на парапета
2
им, изчаквайки своите приятели. В този момент забелязала непознатите за нея
подсъдими Д. и Ш., движещи се по пътеката, водеща от ресторанта към
парка. От своя страна, когато я видели, те се обърнали с гръб към нея за
малко. Тъй като им трябвали средства, с които да напуснат гр.Пловдив,
решили да й вземат чантата, разчитайки по този начин да се снабдят с нещо
ценно, от което да получат пари като краен резултат. След това отново се
обърнали с лице срещу свид.М и продължили да я приближават. Подс. Ш.,
носещ в дясната си ръка метален предмет, наподобяващ тръба с дължина
около 40 см., който дотогава криел зад гърба си, замахнал със същия към
свид.М. Тя започнала да вика, виждайки заплашващия да я удари с тръбата
подс.Ш. и от страх се изпуснала по малка нужда. От своя страна подс.Д. с
двете си ръце хванал дамската чанта на свид.М, държана от последната през
рамо, и няколко пъти се опитал силно да я издърпа. В резултат на това успял
да отнеме чантата, като в същото време подс.Ш. блъснал с ръце жената, а тя
залитнала и паднала на земята. Двамата подсъдими избягали в парка, тъй като
някакъв мъж тичал наблизо и се притеснили да не ги заловят. Наблизо в
храстите разгледали съдържанието на отнетата чанта и открили в същата
мобилен телефон „Нокиа“, портмоне със сумата 53 лева, 3 броя секретни
ключове, дамски чадър, гребен, огледалце, червило, личната карта на свид.М,
карта за ж.п. транспорта и снимки. Двамата подсъдими взели парична сума от
53 лева, която си разделили, а чантата с всички останали вещи изхвърлили в
храстите.
При реализирания оглед на доброволно предадените дискове,
съдържащи записи от охранителни камери в района на инкриминираното
деяние, се установило присъствието на пострадалата М до бензиностанция
„Газпром“, като в 13.33 часа същата излиза от обхвата на камерите. Записите
на охранителните камери на ресторант “Сентрал парк“ в парк “Младежки
хълм“ в гр.Пловдив сочат, че в 13.43.59 часа и 13.44.00 часа в обхвата на
камерите влизат две лица от мъжки пол на възраст около 18 години, като
едно от лицата, облечено с черна тениска, тъмно долнище и цветни
маратонки, държи в лявата си ръка черна на цвят дамска чанта, отговаряща на
описанието, дадено от свид.М. Двете лица излизат от външната част на
ресторанта и побягват в посока запад. От съдържанието на записите от
охранителни камери на игрална зала „Уинбет“, находяща се на ул.“Иван
Вазов“№98 в гр.Пловдив, е видно движението на същите две лица в 13.03
3
часа в посока от ул.“Иван Вазов“ на запад към „Младежки хълм“. Записите на
камерите за видеонаблюдение, разположени на ул.“Хр.Ботев“ №7 гр.Пловдив,
сочат движението в 13.03 часа на същите лица в посока запад към парк
„Младежки хълм“ Пловдив, тези от камерите на ОП “Общинска охрана“,
разположени на бул.“Хр.Ботев“№ 23 гр.Пловдив - движението в 13.24 часа на
същите лица в посока запад към парк „Младежки хълм“.
Съгласно заключението по назначената в хода на разследването
стоково-оценъчна експертиза стойността на отнетите от свид.М вещи е както
следва: мобилен телефон „Нокиа“ ведно със СИМ карта на Теленор - 30 лева;
дамската чанта – 50 лева, дамското портмоне – 15 лева, 3 броя ключове – 12
лева; дамски чадър – 10 лева, гребен – 1 лева, огледалце - 0,50 лева, червило -
1,50 лева; парична сума в размер на 53 лева или всички вещи на обща
стойност 173 лева, доколкото отнетите лична карта, карта за ж.п.транспорт и
снимки са вещи без стойност.
Експертните становища по извършените съдебно-психиатрични
експертизи от отношения на всеки от подсъдимите изясняват, че както
подс.Д., така и подс.Ш. не страдат от психично заболяване, не се водят на
диспансерен учет и са могли да разбират свойството и значението на
извършеното и да ръководят постъпките си, а процесното деянието не е
извършено поради лекомислие или увлечение от когото и да било от тях.
След деянието пострадалата М е претърпяла инсулт, намирала се в
тежко състояние на легло и не е в състояние да свидетелства по делото, видно
от заключението по назначената в хода на съдебното следствие съдебно-
медицинска експертиза.
Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел
за безспорно и категорично установена от събраните по делото
доказателствени източници след формирането на нов съдебен състав
/13.11.2020 г., л.224 /:
I писмени доказателства и доказателствени средства, прочетени и
приети по реда на чл.283 НПК: протоколи за оглед на местопроизшествие, за
оглед на веществени доказателства и за разпознаване на лица,
характеристични справки и справки за съдимост;
II заключения по стоково-оценъчна, съдебно-психиатрични и
4
съдебно-медицинската експертизи, които коректно са ценени като обективно
и компетентно изготвени.
III веществени доказателства – мобилен телефон, розова чанта и
черен чадър;
IV гласни доказателствени средства – частично от обясненията на
двамата подсъдими Ш. и Д., приобщените на осн. чл.281, ал.1, т.5, съотв.
чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.5 НПК показания на свид.М, дадени в хода на
досъдебното производство пред съдия, съотв. пред орган на същото,
показанията на свидетелите С и Д. касателно семейния и социален статус на
подсъдимите - техни деца, както и тези на Л, Г и Д. Правилно е становището,
че негодни са тези, изхождащи от свид.Г относно направеното пред същия
самопризнание от двамата подсъдими в хода на проведената беседа,
доколкото по това време те са били вече задържани и в този смисъл
реализираната беседа по своята същност представлява разпит на задържани
лица, без да им е разяснено правото на защитник, както и да не дават
обяснения, с които да се самоинкриминират. В този смисъл показанията на
свид.Г в обсъжданата част подлежат на изключване от доказателствената
съвкупност поради качествената им характеристика на негодни такива.
Съответен на съдържанието на доказателствените източници се явява
изводът на контролираната инстанция, че към датата на процесното деяние и
пострадалата, и подсъдимите са се намирали на инкриминираното място, като
последните чрез съвместната си задружна деятелност са отнели от нея
дамската й чанта, чието съдържание впоследствие са установили. В този
смисъл са както обясненията на подс.Ш. и подс.Д., така и инкорпорираните
по надлежния ред показания на свид.М предвид надлежно констатираната
невъзможност последната да бъде непосредствено разпитана от съда. Тези
гласни доказателствени средства намират опора и в останалите приобщени по
делото такива, доколкото хармонират с отразеното в протокола за оглед на
веществени доказателства - записи от охранителни камери в района на
посегателството, както и с показанията на свидетелите Л, Г И Д.
Съобщеното от последните несъмнено се явява производно доказателство, но
допустимостта относно ползването му в настоящия случай е напълно
правилна, защото дадените от тях сведения се явяват необходими за проверка
на първичните доказателствени източници – обясненията на подсъдимите и
5
показанията на самата пострадала при липса на установени други очевидци
относно случилото се.
Всъщност спорният в случая въпрос, касателно който са и основните
възраженията на защитата, е наред с накърняване на обществените
отношения, обуславящи нормалното, свободно и безпрепятствено
упражняване на правото на собственост върху движими вещи, засегната ли е
и личността на лицето М, за да бъде сломена съпротивата й и улеснено по
този начин вземане на чантата й, тоест наред с безспорно установения акт на
отнемане на чантата реализирана ли е и принуда спрямо пострадалата, за да
бъде квалифицирано осъщественото като грабеж. Изразеното в тази насока
положително становище от страна на първостепенния съд следва да бъде
споделено. Действително наред със свид.М липсват други очевидци на
случилото се, което налага дадените от нея показания да бъдат внимателно
анализирани и съпоставени с останалите информационни източници,
инкорпорирани в доказателствената маса по делото. Установява се, че
съобщеното от нея при двата разпита в хода на разследването (на
инкриминираната дата - 23.07.2018 г. и три месеца по-късно - 23.10.2018 г.) е
с незначителни несъответствия и по-скоро непълноти относно случилото се,
но същата е категорична , че докато е изчаквала свои познати на
инкриминираното място, към нея са се приближили две непознати момчета,
като едното извадило от дясната си страна черно желязо под формата на
тръба и е замахнало към М, възнамерявайки да я удари, а другото е
протегнало двете си ръце и хванало намиращата се на рамото й чанта, на
няколко пъти я е издърпало и в крайна сметка успяло да я изтръгне от ръцете
й, след което тя била блъсната на земята. Същевременно около месец след
случилото се свид.М е разпознала подс. Ш. именно като лицето, което при
инцидента е държало желязото. Действително липсват други очевидци на
случилото се, но оказва се, че дори две години по-късно горецитираните
свидетели Л, Г и Д, работили по случая като полицейски служители, са
възпроизвели пред първостепенния съд съобщеното им от пострадалата
непосредствено след деянието, като то изцяло хармонира на нейните
показания касателно нападението й от две момчета, носенето на нещо
наподобяващо стоманена тръба от едно от тях, с което то замахнало към нея,
измъкването на дамската й чанта и бутането й на земята. Жената била
уплашена до степен, че се изпуснала по малка нужда от страх, както и била
6
прашна от падането си на земята. Действително заявеното от тях не е в
резултата на придобити преки впечатления относно деянието, но
допустимостта относно ползването му като производно доказателство е
несъмнена, защото показанията им се явяват ценен източник на информация,
необходим за проверка на първичните доказателства - дадените от
подсъдимите обяснения и от пострадалата показания. В контекста на
изложеното, като последователни, логични, взаимно допълващи се и
намиращи опора едни в други, вяра следва да бъде дадена на показанията на
свидетелите М, Л, Г И Д относно конкретно реализираното от страна на
двамата подсъдими на процесната дата, което несъмнено съответства на
престъпния състав по чл.198, ал.1 НК, както и да не бъдат кредитирани
обясненията на подсъдимите, че преди вземането й, чантата била оставена на
земята и принуда за отнемането й не била използвана. Липсват въобще
доказателствени източници в подкрепа на тези им обяснения, поради което
доверие не следва да им бъде дадено. Ето защо несъстоятелна се явява
изтъкнатата в този смисъл претенция на защитниците както във въззивните
жалби, така и в пренията пред настоящата инстанция за преквалификация на
извършеното от грабеж в кражба по основания състав на НК.
Неаргументиран се явява даденият от адв.Й. в жалбата му анализ на
показанията на свид.М, доколкото никъде в същите не се излагат твърдения за
разговор между пострадалата и нейна позната, по време на който чантата на
първата, оставена наблизо, да е била отнета. Фактът, че на записите на
охранителните камери, намиращи се в района, са установени бягащите от
местопрестъплението лица, държейки откраднатата чанта, но не и
използването за сплашване на пострадалата от подс.Ш. желязо, не обосновава
извод, компрометиращ заявеното от свид.М, доколкото показанията й и в тази
им част намират доказателствена опора в изложеното от свидетелите Л, Г и Д,
възприето въз основа на споделеното им от пострадалата. Изложеното
мотивира несъстоятелност не само на това възражение на защитата, но и на
изтъкнатото, че дадените обяснения от подсъдимите в хода на разследването
били напълно обективни, разкривайки единствено отнемане на
инкриминираните вещи, но не и упражнена принуда, доколкото тези им
гласни доказателствени средства от досъдебната фаза не са надлежно
инкорпорирани и следователно не могат да бъдат ценени като годни
източници на доказателства.
7
След като е подложил на задълбочен и аргументиран анализ събраните
по делото доказателствени материали, напълно обосновано първостепенният
съд е счел за безспорно установен фактът, че на инкриминираните дата и
място подс.Ш. и подс.Д. чрез съвместни усилия са отнели дамската чанта на
свид.М с намиращите се в същата вещи, като за сломяване на съпротивата й
са употребили сила, а подс.Ш. – и заплашване. С действията си, при
условията на задружност, са успели да прекъснат досега осъществяваната от
свид.М фактическа власт върху инкриминираните вещи и са установили
такава спрямо същите без нейно съгласие. Изваждайки носената в себе си
метална тръба, подс. Ш. замахнал към пострадалата, но без да я удари, а
съучастникът му подс. Д. на няколко пъти се опитал силно да издърпа чантата
от ръцете на свид.М, в резултат на което успял да я отнеме,след което
подс.Ш. блъснал с ръце жената и тя паднала на земята. С отнемане на
инкриминираните вещи и установяване на владение от страна на подсъдимите
върху тях е настъпил и съставомерният резултат, а именно промяна във
фактическата власт спрямо същите.
От субективна страна процесното деяние е реализирано при общност на
прекия умисъл като форма на вина, с непосредствено целени и настъпили
общественоопасни последици. Подсъдимите са съзнавали противоправния му
характер, целейки и искайки настъпването на забранените му последици.
Налице е и допълнителният признак от субективна страна, а именно
намерение за присвояване на вещите, тоест считайки ги за свои да имат
възможност да се разпореждат с тях именно като със свои. Макар и
изпълнението на това намерение като признак от субективна страна да не е
необходимо, за да се приеме, че грабежът е довършен, то осъществяването му
безспорно го доказва. А в случая то е реализирано чрез извършеното
впоследствие изхвърляне на част от инкриминираните вещи, както и
разделяне на паричната сума и изхарчването й.
Въз основа на изложената фактология, приета за установена след
цялостен анализ на доказателствената съвкупност, напълно правилен се явява
изводът на контролираната инстанция за причастност на подсъдимите към
инкриминираното посегателство, поради което законосъобразно ги е признал
за виновни относно извършването му.
При индивидуализация на наказанието, правилно долустепенният съд е
8
отчел превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, чиято
съвкупност обаче не обуславя определянето му при условията на чл.55 НК
било с оглед количествената им, респ. качествената им характеристика.
Коректно като смекчаващи такива са преценени необремененото съдебно
минало и на двамата подсъдими към инкриминирания момент, както и
социалния им и семеен статус. Несъмнено липсата на родителски грижи и
контрол в тази крехка и за двамата възраст са се оказали основополагаща
причина за престъпното им поведение и то далеч от местоживеенето им.
Правилно като такива са категоризирани даденото от всеки от тях частично
самопризнание, касаещо само един от реализираните акта, включени в
съставното престъпление, за което са обвинени, а именно отнемането, както и
невисоката стойност на инкриминираните вещи, макар и това само по себе си
да не е било обхванато от общността на умисъла им. Съвсем точно като
отегчаващи такива са възприети значителният интензитет на обществена
опасност на самото деяние, доколкото механизмът на извършването му е
рефлектирал изключително негативно върху пострадалата, стресирана и
уплашена, дори изпуснала се по малка нужда от страх както сочат и
свидетелите, добили непосредствено впечатление относно състоянието й след
случилото се. Изключително укорителна е и демонстрираната от двамата
подсъдими дързост, извършвайки процесното деяние срещу значително
възрастна спрямо тях жена. Въз основа на обоснованата преценката относно
превес на смекчаващите обстоятелства, напълно законосъобразно за
съответно е счетено наказанието ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което и им е наложено. То не само успешно би реализирало
целите на индивидуалната превенция по чл.36 НК, но се явява безспорно
справедливо възмездие за засегнатите и защитени от закона обществени
отношения, поради което и претенцията на защитниците за редуциране на
размера им е неоснователна.
Отчитайки вида и срока на наложеното на всеки от подсъдимите
наказание, както и вземайки предвид, че към момента на извършване на
престъплението същите не са осъждани на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
престъпление от общ характер, то обоснован се явява и изводът на
контролираната инстанция, че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето и превъзпитанието на подсъдимите не се налага никой
от тях да изтърпи ефективно наложеното му наказание. Поправително-
9
възспиращото въздействие на същото върху бъдещото им поведение може да
бъде постигнато много по-успешно именно в рамките на изпитателен срок от
три години, отколкото с изолирането имот обществото чрез ефективно
изтърпяване на наказанието в пенитенциарно заведение. Поради това напълно
обосновано на осн. чл.69, ал.1 вр. чл.66, ал.1 НК е отложено изпълнението на
наложеното на всеки от подсъдимите наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за максималния относно непълнолетните тригодишен изпитателен срок,
доколкото именно този му размер би се явил възспиращ за извършване и на
други посегателства. Същият следва да тече от влизане на
първоинстанционната присъда в сила.
Законосъобразно е постановено вещественото доказателство – мобилен
телефон, собственост на пострадалата, да й бъде върнат, а относно розова
чанта и черен чадър - да се отнемат в полза на държавата, ако в едногодишен
срок от влизане на присъдата в сила не бъде установено на кого да
принадлежат.
Предвид признаване на подсъдимите за виновни по повдигнатото им
обвинение, правилно на осн. чл. 189, ал. 3 НПК в тяхна тежест са възложени
разноските по делото, платими в полза на ОД на МВР-Пловдив и в полза на
ПдРС, като в съответствие с цитираната разпоредба е определена частта
разноски, която всеки от тях следва да внесе.
В хода на досъдебното производство, респ. съдебното такова въззивната
инстанция не констатира да са допуснати съществени отстраними нарушения
на процесуалните правила, явяващи се основание за отмяна на присъдата й
връщане на делото за ново разглеждане. Не са налице и основания за нейното
изменение или отмяна, поради което същата подлежи на потвърждаване и
затова на осн. чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК Окръжен съд-Пловдив:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №260055/01.03.2021 г. по НОХД
№2737/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIV н.с.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11