Присъда по дело №3070/2023 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 147/10.08.2023 г. по НОХД № 3070/2023 г. по описа на РС-
Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу В. М. П. с ЕГН: **********, с който той е обвинен в това, че на 28.07.2023 г., по
общински път „BGS 1211“, в района на пресечката за „***“, гр. Созопол, обл. Бургас,
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „***”, модел „А4”, с рег. №
***, след употреба на наркотично вещество, а именно „Канабис-25”/ТНС 25/, установено с
техническо средство – „Drager Drugtest 5000”/“Дрегер Дръг Тест 5000” /, с фабричен номер “
ARKH - 0031, проба № 69/28.07.2023 г. - престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като
при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият П. призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства
за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производство доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия самопризнания.
Счита, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 58а НК и на П. да бъде
определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 12 месеца, чието изпълнение да се
отложи с изпитателен срок от 3 годни и наказание „Глоба“ в размер на 800 лева. Счита, че
подсъдимият следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от една година и два
месеца, а вещественото доказателство да остане приложено по делото.
Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. А. Г. – БАК заявява, че не оспорва
фактическата обстановка или вината на подсъдимия. Пледира обаче за налагане на
наказание с по-нисък срок на лишаването от право, предвид трудовата ангажираност на П..
Подсъдимият П. дава кратки обяснения пред съда, като признава за извършеното
деяние и изразява съжаление и разкаяние за него. В пледоарията си заявява, че се придържа
към казаното от защитника му, допълвайки че би искал да плати по-голяма глоба, но да бъде
лишен за по-кратък срок от възможността да управлява МПС. В предоставената от съда
възможност за последна дума заявява, че съжалява за постъпката си и няма да я повтори.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият В. М. П. с ЕГН: ********** е роден на *** г. в гр. ***. Той е българин,
**********. П. работи в *********, като куриер и е с постоянен адрес: гр. ***, *******.
Подс. П. е правоспособен водач и притежава СУМПС № ********, валидно до ***** г. До
дата на инкриминираното деяние П. е бил санкциониран за нарушения на правилата за
движение по пътищата с общо 7 НП и 11 фиша.
На 28.07.2023 г. свидетелите К. Т. и Д. Т., и двамата полицейски служители към РУ-
Созопол на ОД МВР Бургас, били на работа, като изпълнявали служебните си задължения
на територията, обслужвана от горепосоченото районно управление на МВР, а именно по
общински път „ВGS 1211“, в района на пресечката за „***“, гр. Созопол, обл. Бургас. Около
16.00 часа, те видели, че по общинския път се движел, лек автомобил, чийто водач решили
да спрат за проверка. Полицейските служители спрели горепосоченото МПС на общински
път „ВGS 1211“, в района на пресечката за „***“.Управляващ, моторното превозно средство
1

- лек автомобил марка „***”, модел „А4”, с рег. № СО 3221 СМ, бил подсъдимият В. М. П..
Пътници в автомобила били св. К. Б., св. М. Г. и св. Д. Д.. Водачът П. бил видимо
притеснен, със забавени реакции и зачервяване на очите - причина поради която
извършващите проверката полицейски служители К. Т. и Д. Т., поискали съдействие от
полицейски служител при „Пътен контрол“ РУ Созопол, който да дойде и да извърши
проверка с техническо средство за употреба на алкохол и на наркотични вещества от водача.
Пред полицаите, подс. П. обяснил, че предния ден е пушил „марихуана“.
На място пристигнал св. Д. Л. - младши автоконтрольор при РУ Созопол. Той
извършил проверка на подсъдимия В. П., с техническо средство „Drager Drugtest 5000”
/„Дрегер Дръг Тест 5000” /, с фабричен номер „ARKH – 0031“, проба № 69/28.07.2023 г.,
която отчела положителен резултат за „Канабис-25”/ТНС 25/.
Впоследствие на подс. В. П. бил издаден талон за медицинско изследване № 103437.
В изготвения протокол за медицинско изследване, подсъдимият П. собственоръчно написал,
че отказва да даде кръвна проба за анализ, за наличие на упойващи и наркотични вещества.
За случая било образувано настоящето досъдебно производство (протичащо по реда
на бързото производство), в хода, на което подс. П. бил привлечен като обвиняем. В
последвалия разпит той заявил, че иска да се възползва от правото си да не дава обяснения.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното
от подсъдимия П. самопризнание, което се подкрепя от събраните в производството
доказателства, а именно:

От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите: К. Т. (л. 13-14 от
ДП); Д. Т. (л. 15-16 от ДП); Д. Л. (л. 17-18 от ДП); К. Б. (л. 19 от ДП); М. Г. (л. 20-21); Д. Д.
(л. 22-23) и от обясненията на подсъдимия В. П. (л. 11 от съдебното производство).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 8 от съдебното производство);
ЗППАМ (л. 25 и л. 26 от ДП); АУАН (л. 37-28 от ДП); талон за медицинско изследване (л. 33
от ДП); протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества (л. 30 от ДП);
протокол за медицинско изследване (л. 34-35 от ДП); справка от Сектор „ПП“ (л. 36-38 от
ДП); справка за собственост на МПС (л. 39 от ДП); разписка (л. 32 от ДП); протокол за
проведено обучение (л. 42 от ДП); документи по задържане по ЗМВР (л. 52-53 от ДП) и
разпечатка от техническо средство (л. 31 от ДП)
От веществените доказателства: 1 брой тест касета от „Drager Drugtest 5000”/„Дрегер
Дръг Тест 5000”/ с фабричен номер „ARKH – 0031“, проба № 69/28.07.2023 г. (л. 54 от ДП)
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл. 373, ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия П. се подкрепят от гореизброените доказателствени
източници, събрани в хода на производството, с оглед на което съдът прие за безспорно
установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в
лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.
373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на
доказателствата. В случая доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и
непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.
2

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 343б,
ал. 3 НК, за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се
изразява в „управление” на МПС. Съдът счита, че действията на подсъдимия по привеждане
на автомобила в движение и придвижването му в пространството по общински път „BGS
1211“, в района на пресечката за „***“, гр. Созопол, обл. Бургас - представлява
„управление” на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните
указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983 г., според които понятието „управление“,
включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното
средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.
На следващо място от обективна страна, няма спор, че лекият автомобил „***”, модел
„А4”, с рег. № ***, който подсъдимият е управлявал е „моторно превозно средство” по
смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, доколкото е снабден с двигател
за придвижване и не е релсово превозно средство.
На последно място, за да бъде престъпно поведението на подсъдимия, законът
изисква управлението на МПС да се осъществява, след като той е употребил наркотични
вещества или техни аналози. В конкретния случай и този признак от обективна страна е
налице, доколкото видно от приложените писмени и веществени доказателства, след
направената проверка с техническо средство - „Drager Drugtest 5000” /„Дрегер Дръг Тест
5000”/ с фабричен номер „ARKH – 0031“, проба № 69/28.07.2023 г. безспорно се установява,
че подсъдимият е бил употребил „канабис“ - представляващо високорисково наркотично
вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите (ЗКНВП), връзка Приложение № 1 - Списък 1 - „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” към чл.
3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл”
по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото подсъдимият П. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че
е употребил наркотично вещество „канабис“, както и че с действията си привежда в
движение лекия автомобил и го предвижва в пространството, но въпреки това от волева
страна той е искал да управлява МПС-то и то след като е употребил наркотично вещество.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една до три години и глоба от
петстотин до хиляда и петстотин лева, а съгласно чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал. 3, вр. с чл. 37,
ал. 1, т. 7 от НК и наказание „Лишаване от право да управлява МПС”.
В конкретния случай въпреки, че предвиденото наказание за умишленото
3

престъпление е до 3 години „Лишаване от свобода“, неприложим се явява институтът на чл.
78а НК, съобразно забраната по чл. 78а, ал. 7 НК (деянието е извършено след употреба на
наркотични вещества).
Същевременно въпреки настъпилите законодателни промени досежно
престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК (ДВ, бр. 67 от 2023 г.), в сила от 08.08.2023 г.,
съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 НК съдът следва да приложи този закон, който е
най-благоприятен за дееца, и който в случая се явява законът, който е действал към датата
на извършване на деянието.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът намира,
че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като и
най-лекото предвидено в закона наказание за конкретното престъпление е несъразмерно
тежко, поради което при определяне на наказанието приложение следва да намери
правилното на чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 55, ал. 2 НК. Това е така, доколкото в полза на
подсъдимия следва да се отчете фактът, че същият е в млада възраст, както и че към датата
на извършване на престъплението той е бил с чисто съдебно минало, без каквито и да е
данни за извършени до момента противоправни прояви. На следващо място подс. П.
изразява искрено съжаление и разкаяние за постъпката си и е оказал пълно съдействие на
разследващите. Не може да се подмине обстоятелството, че в случая е налице употреба на
само едно наркотично вещество и то от т.нар. „леки“ наркотици, както и че управлението на
МПС е било извършено извън населено място. Съдът отчита и факта, че подсъдимият е
трудово ангажиран. Всичко това кара съдът да приеме, че подсъдимият е лице с ниска
степен на общественаопасност, като настоящето деяние е инцидентна проява в живота му,
както и че е осъзнал стореното и искрено се разкайва за него. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство следва да се отчетат множеството предишни нарушения на
ЗДвП, но това обстоятелство не е в състояние да разколебае горните изводи, а следва да
бъде съобразено при определяне на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“.
В случая санкционната част на нормата на чл. 343б, ал. 3 НК предвижда наказание с
минимум от една година лишаване от свобода, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1
НК съдът следва да определи наказание под този минимум. С оглед всичко казано по-горе,
съдът счита, че конкретният размер на наказанието следва да бъде седем месеца „Лишаване
от свобода“. Наред с това, съдът счита, че на подсъдимия следва да се наложи и
кумулативно предвиденото наказание „Глоба”, като ръководен отново от принципите на чл.
55, ал. 2 вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, и съобразявайки имущественото състояние на
подсъдимия (работи), съдът счита, че конкретния й размер следва да бъде определен на 400
лева.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне
целите по чл. 36, ал. 1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и
превъзпитанието на П. и наред с това ще му въздейства предупредително и възпиращо.
Освен всичко горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на
генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите
членове на обществото.
Настоящият състав счита, че за постигане на горните цели и преди всичко за
поправянето на подсъдимия не е необходимо наложеното наказание да се изтърпи
ефективно, доколкото настоящето деяние се явява изолиран случай в живота на подсъдимия.
Налице са и останалите предпоставки по чл. 66, ал. 1 НК, доколкото към момента на
извършване на деянието подс. П. не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление
от общ характер, а срокът на наложеното наказание е до три години лишаване от свобода,
поради което и съдът счита, че изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода,
следва да бъде отложено за срок от три години, считано от влизане в сила на настоящата
присъда.
4

Съдът отчита, че настоящето производство протече по реда на Глава 27 НПК (чл.
372, ал. 4, вр. с чл. 371, т. 2 НПК), поради което при определяне на наказанието, принципно,
приложение би следвало да намери правилото на чл. 58а НК вр. с чл. 373, ал. 2 НПК.
Доколкото обаче, съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК, когато едновременно са налице
условията по чл. 58а, ал. 1-3 НК и тези по чл. 55 НК, съдът следва да приложи само чл. 55
НК, когато той е по-благоприятен за дееца (както е в случая), съдът определи наказанието
именно по този ред.
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал. 3, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от
НК – когато признае подсъдимия за виновен, съдът във всички случаи следва да му наложи
и наказание „Лишаване от право”. При определяне на конкретния срок, през който
подсъдимият следва да бъде лишен от това право, съдът отчита от една страна, че до
настоящия момент подсъдимият е бил санкциониран за други нарушения по ЗДвП, а от
друга, че управлението на МПС е необходимо на П., за да изпълнява трудовата си функция.
Съдът не може да не отчете и че управлението на МПС след употреба на наркотични
вещества, потенциално застрашава живота и здравето на всички участници в движението.
Всичко това кара съдът да приеме, че времето, през което подсъдимия следва да се лиши от
възможността да управлява МПС следва да е в размер на седем месеца, който срок по
мнение на настоящия състав се явява съразмерен на обществената опасност на извършеното
и извършителя. На основание чл. 59, ал. 4 НК от този срок следва да се приспадне времето,
през което П. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това
право.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 2 НПК подсъдимият следва да бъде осъден да
заплати в полза на РС-Бургас - 5.00 лева – държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист, ако се пристъпи към издаването на такъв. Други разноски в хода на
производството няма сторени.

По веществените доказателства:

По делото има приложено веществено доказателство - касета от техническо средство,
което поради характеристиките си и на основание чл. 111, ал. 1 НПК, следва да бъде
унищожено след влизане в сила на присъдата по предвидения в ПАС ред.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

5

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	147
Дата:	10 август 2023 г. (в сила от 26 август 2023 г.)
Съдия:	Мартин Рачков Баев

Дело:	20232120203070
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 август 2023 г.

Присъда по дело №3070/2023 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите