№ 88
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20231110215627 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от В. Й. К., ЕГН ********** срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство серия К № 8214336, издаден от СДВР, с който за нарушение на
чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на
жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100
лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
С жалбата се изразява недоволство от атакувания електронен фиш и се иска
неговата отмяна. Твърди се, че били допуснати редица съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон в хода на административнонаказателното
производство. Сочи се липса на повторност, тъй като предходният електронен фиш се
обжалвал и не бил влязъл в законна сила. Претендират се разноски.
В откритото съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се
явява и не се представлява. Процесуалният представител на жалбоподателката е
депозирал молба, че не възразява да бъде даден ход на делото, поддържа изцяло
депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на издадения електронен
фиш. Претендира адвокатско възнаграждение и възразява срещу присъждане на
юрисконсултско такова.
За АНО, редовно уведомен, не се явява представител в откритото съдебно
1
заседание. В съпроводителното писмо към преписката се иска потвърждаване на
издадения електронен фиш и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на другата страна.
Съдът счита, че жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от
легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството по делото е
редовно образувано пред РС-София.
Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
Срещу жалбоподателката В. Й. К. бил издаден електронен фиш Серия К №
5321302 на СДВР за извършено на 06.09.2021 г. нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от
ЗДвП, като наказанието е било наложено на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП,
който обаче и към настоящия момент все още не е влязъл в сила, тъй като се обжалва
пред СРС, като е образувано НАХД № 13142/2023 г. по описа на СРС, НО, 14-ти
състав. На 11.12.2023 г. делото е било обявено за решаване.
Междувременно на 06.10.2023 г. в 18:57 часа, мобилна система за видеоконтрол
„ATCC“ № MD1197 заснела лек автомобил марка „***“, **** с рег. ***, собственост
на жалбоподателката В. Й. К., движещ се в град София, по бул. „********“ до номер
***, в посока от ул. „*******“ към бул. „****“, с превишена скорост – 65 км/ч, при
максимално разрешена за движение в населено място – 50 км/ч, въведена с пътен знак
В-26.
Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия автомобил,
впоследствие бил издаден от СДВР и обжалваният понастоящем електронен фиш серия
К № 8214336 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателката,
в качеството й на собственик на заснетото МПС, е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева, като било прието, че нарушението е повторно,
понеже било извършено в едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш
Серия К № 5321302 на СДВР, издаден отново за шофиране с превишена скорост.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които
преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с „електронен фиш“, като по този
2
начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на наказанията.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Посоченото отсъствие на контролен орган касае издаването на електронния фиш, а не
както понякога се тълкуваше преди изменението на закона, че контролният орган
трябвало да отсъства от мястото, на което е било монтирано автоматизираното
техническо средство при заснемане на нарушението.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да
е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка
намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки
фактор. В процеса по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административнонаказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше
съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС
становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията
на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен
терминът „автоматизирано“ техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП - „Автоматизирани технически средства и
системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени
и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес“, тоест контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира,
включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на
работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се
посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно
решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с което реализирането на
административнонаказателната отговорност за нарушения на Закона за движението по
пътищата чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни
системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху
3
дисциплината на водачите. Посочва се, че използването на мобилни технически
средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролния орган
се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо
средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства
способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са
преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и
софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при
стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на
всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична
проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните
системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и
задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство.
Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от
централизирана информационна система.
Към датата на нарушението вече е било отменено изискването на чл. 165, ал. 2,
т. 8 от ЗДвП да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в
средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на
вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването
на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. След
като това изискване е отпаднало и то изрично е отменено с последвалата редакция на
закона, то не е необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, да е бил обозначен с поставянето на пътен знак
Е-24, каквото задължение имаха преди това контролните органи. Именно поради тази
причина и след отпадането на посоченото законово изискване, не е необходимо да
бъдат събирани доказателства за поставен пътен знак, указващ на водачите за
извършвания видеоконтрол.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, АНО е изпратил на съда
цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на
скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и
географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката
на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо
средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени
доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на делото.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол
„ATCC“ № MD1197, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и
записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като
4
единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство,
като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе
ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо, съдът намира, че процесната
система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да
не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш липсва посочване
на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това
качество.
Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като автомобилът е
заснет с мобилна камера за превишена скорост и снимката е приложена по делото, като
върху нея са посочени датата и часът на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл.
188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторното
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. В случай, че не собственикът е управлявал
автомобила, а друго лице, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, след
получаване на електронния фиш, жалбоподателката К. е следвало в 14 дневен срок да
подаде писмена декларация до териториалната структура на МВР с данни за лицето,
извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. В настоящия случай, в изпълнение разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП, наказващият орган е изпратил ел. фиш на лицето по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, като
в същия изрично е указана възможността за подаване на цитираната по-горе
декларация. Вместо декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, жалбоподателката е подала
жалбата, предмет на настоящото производство, тоест тя не се е възползвала от
предоставената й законова възможност.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен
фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Самият електронен фиш е
приравнен от законодателя на наказателно постановление, тъй като с него освен, че се
установява нарушението, се налага и конкретно наказание за това нарушение. Тоест
тук процедурата е различна от тази по ЗАНН, като нямаме отделен АУАН и НП, а
двата акта са инкорпорирани в електронния фиш. Следователно не може да се приложи
разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, относно сроковете за издаване на АУАН и НП, тъй
като ел. фиш е приравнен на наказателно постановление, а за дата на издаването му се
счита датата на извършеното нарушение. Електронният фиш съдържа всички
необходими реквизити във връзка с извършеното нарушение, а именно: дата, място,
начин на извършване на нарушението и самоличност на нарушителя. Разликата в
засечената скорост от 68 км/ч и посочената в ел. фиш скорост от 65 км/ч се дължи на
така наречения „толеранс“, който представлява възможната процентна грешка при
5
засичането на скоростта. Този толеранс е 3% от засечената скорост и се отчита в полза
на нарушителя, като засечената от радара скорост се намалява именно с тези 3%. Точно
заради това не може да се говори за нарушаване правата на жалбоподателката, поради
неяснота или противоречия в издадения ел. фиш. Напротив, правата й са напълно
защитени, тъй като евентуално възможната грешка при отчитането на скоростта е
изчислена в нейна полза.
Следва да се отбележи, че от приложените по делото Протокол № 022-СГ-ИСИС
от проверка на мобилна система за видеоконтрол „ATCC“ № MD1197 от 14.03.2023 г. и
приложеното Удостоверение за вписан тип средство за измерване се установява, че
система за видеоконтрол „ATCC“ № MD1197 е мобилна такава, одобрена да служи за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, надлежно калибрована и
технически годна към датата на нарушението за осъществяване на посочения
видеоконтрол.
Обстоятелството, че в ел. фиш не са посочени начинът на обжалването му и
органът, пред който се обжалва, по никакъв начин не е довело до ограничаване правото
на защита на жалбоподателката. Фактът, че делото се разглежда от настоящия състав и
производството е редовно образувано пред СРС е достатъчно показателен, че са
напълно защитени правата й и същата се е възползвала от дадената законова
възможност да обжалва, и да иска отмяна на наложената й глоба пред съда.
Нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда административнонаказателна
отговорност за собственика на МПС за извършеното с него нарушение. В конкретния
случай, видно от справката от централната база на КАТ, собственик на МПС, с което е
извършено нарушението, е жалбоподателката В. Й. К. и по делото няма представени
доказателства в друга насока. Същата не се е възползвала от възможността по чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП, поради което и правилно е била приета като лице, отговорно за
извършеното нарушение.
Според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч,
посочени изчерпателно в тази алинея, а според чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, когато стойността
на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак. В конкретния случай жалбоподателката е нарушила
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, понеже се е движила с автомобила с по-висока
от максимално разрешената скорост за движение в населено място от 50 км/ч, въведена
с пътен знак В-26. Касае се за нарушаване на забраната в населено място да не се
превишава максимално допустимата скорост, която е указана с пътен знак по смисъла
на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Водачът на автомобила се е намирал в населено място и е
следвало да спазва ограничението на скоростта, указано със знака. Писмено
доказателство за цитираното ограничение на скоростта е приложеният по делото
6
протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта от 06.10.2023 г. В него ясно е описано мястото, където се е осъществявал
контрол на скоростта и това, че ограничението е било 50 км/ч, въведено с пътен знак В-
26. Съставителят на протокола е длъжностното лице мл. инсп. Н. Й., който се е
подписал относно верността на тези обстоятелства. Това е официален документ по
смисъла на чл. 93, т. 5 от НК - съставен по предвидения ред от длъжностно лице в
кръга на службата му и има доказателствена сила за описаните в него обстоятелства,
към които спадат ограничението на скоростта в процесния участък и точното
разположение на техническото средство. Освен това по делото е приложена и снимка
на знака, с който е въведено ограничението на скоростта. Предвид на това не е
необходимо да бъдат изисквани допълнителни доказателства за точното
местоположение на техническото средство и въведеното ограничение на скоростта.
Санкционната норма на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва:
т. 2 - за превишаване от 11 до 20 км/ч - с глоба 50 лева.
В случая обаче, съдът не е съгласен с посоченото в електронния фиш, че
нарушението е повторно по смисъла на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно дефиницията
на § 6, т. 33 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, „повторно“ е нарушението,
извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително
и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. По делото се доказа,
че посоченият електронен фиш № 5321302 на СДВР, с който се обосновава
повторността, е бил издаден срещу жалбоподателката В. Й. К. за извършено на
06.09.2021 г. нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, като наказанието е било
наложено на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, но към датата на нарушението
06.10.2023 г., а и към настоящия момент, този електронен фиш все още не е влязъл в
законна сила, тъй като се обжалва пред СРС, като е образувано НАХД № 13142/2023 г.
по описа на СРС, НО, 14-ти състав, а на 11.12.2023 г. делото е било обявено за
решаване. Следователно, към 06.10.2023 г. жалбоподателката К. не е била наказвана за
същото по вид нарушение с влязъл в сила акт, поради което не е налице повторност по
смисъла на § 6, т. 33 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Макар да не е налице
повторност, то все пак има извършено нарушение по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, за което
е предвидено наказание глоба в размер на 50 лева.
С оглед на цитираната нормативна уредба и предвид установените по делото
факти, съдът приема, че в случая жалбоподателката е нарушила забраната на чл. 21, ал.
2, вр. ал. 1 от ЗДвП, тъй като от събраните по делото доказателства се установи, че на
06.10.2023 г. в 18:57 часа, лек автомобил марка „***“, **** с рег. ***, управляван от
жалбоподателката В. Й. К., се е движил в град София, по бул. „********“ до номер
7
***, в посока от ул. „*******“ към бул. „****“ с превишена скорост – 65 км/ч, при
разрешена максимална скорост за движение в населено място от 50 км/ч, въведена с
пътен знак В-26. Разрешената скорост е била превишена от жалбоподателката с 15
км/ч, а размерът на глобата в този случай е точно 50 лева.
Стана ясно, че неправилно е приложена санкционната норма на чл.182, ал.4 от
ЗДвП, тъй като не се доказа нарушението да е повторно. След като обаче е доказано
извършено нарушение, то приложимата санкционна разпоредба в случая е тази по чл.
182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, която предвижда глоба в размер на 50 лева. Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, съдът изменя акта по чл. 58д, когато се
налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В случая не е налице
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, тъй като фактите във
връзка с неговото извършване си остават същите, като единствено отпада твърдението
за извършване на нарушението в едногодишен срок от влизането в сила на електронен
фиш № 5321302 на СДВР, като се налага съдът да приложи закон за по-леко наказуемо
нарушение, прилагайки санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Това е
в интерес на наказаното лице, тъй като му се налага по-леко наказание, като не се
утежнява положението му, понеже не се прилага закон за по-тежко наказуемо
нарушение, тоест по никакъв начин не се нарушават правата му и по-конкретно
правото на защита.
Предвид на изложеното, то електронният фиш следва да бъде изменен, като на
жалбоподателката бъде наложена глоба в размер на 50 лева на основание чл. 182, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП, гласящ, че водач, който превиши разрешената максимална скорост в
населено място, се наказва за превишаване от 11 до 20 км/ч с глоба 50 лева.
Наказанието е във фиксиран размер.
В последно време изключително много зачестиха пътнотранспортните
произшествия, които се дължат именно на шофиране с превишена скорост, а в
населено място това поведение е особено опасно, поради наличието на пешеходци,
сред които деца, възрастни хора и майки с бебета. В немалко случаи тези
произшествия завършват със смърт или сериозни телесни увреждания. Поради тази
причина следва да се обърне сериозно внимание на водачите, които си позволяват
такова неправомерно поведение и според настоящия състав единствено ефективни
наказания биха могли да осъществят както индивидуалната, така и генералната
превенция (цел) на наказанието по смисъла на чл. 12 от ЗАНН, тоест не само да
предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на установения правен ред, но и
да имат възпиращо, възпитателно и предупредително действие по отношение на
останалите членове на обществото. Нашата държава е на едно от челните места по
смъртност вследствие на пътнотранспортни произшествия, а най-честата причина за
8
тези произшествия е именно движението с превишена или несъобразена скорост.
Предвид на това, случаят не може да бъде приет за маловажен по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН.
По изложените съображения обжалваният електронен фиш следва да бъде
изменен, като на жалбоподателката В. К. бъде наложена глоба в размер на 50 лева, на
основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Въпреки изменението на обжалвания електронен фиш и намаляването размера
на глобата, то няма как да бъде уважено искането на защитника за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателката. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, тоест ЗАНН препраща към АПК по въпроса за
определянето на разноските. Според чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В случая съдът не намира, че е налице някаква непълнота,
която да налага субсидиарното прилагане на ГПК по смисъла на чл.144 от АПК.
Законодателят е бил пределно ясен, че разноски в полза на жалбоподателя се дължат
само при отмяна на обжалвания акт. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ЗАНН,
районният съд се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или
отмени акта по чл. 58д. Това са трите възможности за районния съд и когато
обжалваният електронен фиш се потвърждава или изменя, то разноските са в полза на
наказващия орган, тъй като се приема, че законосъобразно е ангажирана отговорността
на нарушителя. Само когато електронният фиш се отменя, единствено в този случай
разноските са за жалбоподателя, понеже е бил наказан незаконосъобразно. От друга
страна производството пред районния съд се развива по реда на НПК, а чл. 189, ал. 3
от НПК гласи, че когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да
заплати разноските по делото, без значение дали впоследствие наложеното му
наказание е било изменено (намалено, увеличено и т.н.), релевантно е единствено дали
е признат за виновен да е извършил инкриминираното деяние. В тази връзка, дори
горната инстанция да измени присъдата и да намали наказанието, то размерът на
разноските не се променя, тъй като той не е обвързан с размера на санкцията. По тези
дела става въпрос за извършени административни нарушения, които с оглед по-ниската
степен на обществена опасност се наказват по административен ред, а не са
престъпления по смисъла на НК, тоест касае се за вид наказателна отговорност, а не
гражданска такава и тези производства се доближават повече до наказателните
производства по реда на НПК, отколкото до гражданските такива по реда на ГПК.
Предвид на това, частичното уважаване на гражданския иск и отхвърлянето за
9
останалата част не може да се приравнява на намаляването на наказанието в
административнонаказателните и наказателните производства, тъй като в единия
случай се касае за гражданска претенция за определени суми, а в другия за наказание за
извършено нарушение или престъпление, което се налага по справедливост от съда.
Отново трябва да се подчертае, че в случая не е налице празнота в АПК, която да
налага приложение на ГПК, тъй като ясно и изрично е посочено, че само при отмяна на
обжалвания акт се присъждат разноски в полза на жалбоподателя, а по настоящото
дело атакуваният електронен фиш не се отменя. В този смисъл е и практиката на
касационната инстанция, а именно Определение № 2369 от 01.04.2021 г., постановено
по дело № 2503/2021 г. по описа на АССГ, XV касационен състав; Определение №
10316 от 24.11.2023 г., постановено по дело № 10493/2023 г. по описа на АССГ, XXVIII
касационен състав и др.
От своя страна наказващият орган не е претендирал заплащане на разноски,
поради което такива не следва да се присъждат.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. ал. 7, т. 1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 8214336, издаден от СДВР, с който за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на В.
Й. К., ЕГН ********** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
100 /сто/ лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като
НАЛАГА на В. Й. К., ЕГН ********** административно наказание глоба в размер на
50 /петдесет/ лева на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. И. Р. от САК за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателката В. Й. К..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10