Р Е Ш Е Н И Е
Номер 69 15. 07. 2020 година град
Търговище
В И М Е Т О НА Н А Р
О Д А
Административен съд
град Търговище
на четиринадесети
юли
две хиляди
и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
ЧЛНОВЕ: АЛБЕНА
СТЕФАНОВА
ИВА.
ИВАНОВА
Секретар:ГЕРГАНА
БАЧЕВА
Прокурор:ВАСИЛ
АНГЕЛОВ
Като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
КНАХД
№ 66 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХІІ от АПК във вр. с чл. 63, ал.2 от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от Община Омуртаг, против Решение №22 от 10.04.2020
година
постановено по АНД № 217 по описа
за 2019г на ОРС и с
което е било потвърдено Наказателно Постановление №25-000027 от
04.11.2019г. издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.
Търговище, с което за извършено административно нарушение на чл. 160 ал.1 КТ на
Община Омуртаг, представлявана от кмета Е. Е., е наложено на основание чл. 414
ал. 1 КТ административно наказание, а именно имуществена санкция в размер на
1600 лева., като законосъобразно. В
касационната жалбата се сочи, че атакуваният акт е
незаконосъобразен. Визира
неправилна преценка на гласните доказателства,. Твърди се , че изявлението на
лицето маже да бъде както писмено, то и устно. Сочи липса на задължителни
реквизити в АУАН и НП. Счита, че са налице предпоставките за приложение на
чл.28 ЗАНН. По тези съображения жалбоподателят моли съда да отмени обжалваният
акт и наказателното постановление изцяло. В с.з. жалбоподателят се представлява
от процесуалния пълномощник а.. Р.М. от ВТАК, която поддържа жалбата и моли за
присъждане на направените деловодни разноски на основание чл. 63 ЗАНН.
Ответната
страна, взема становище, като счита жалбата за неоснователна.Претендира
разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр. Търговище, дава заключение за
неоснователност на касационната жалба,
предвид законосъобразността на въззивното решение.
След като обсъди
законосъобразността на решението по наведените касационни
оплаквания в жалбата, доказателствата по делото, становищата на
страните и в рамките на касационната проверка,извършена съгласно чл.218 АПК,
административен съд намира следното:
Жалбата е процесуално
допустима-постъпила е в срок, от надлежна страна и подлежи на
разглеждане.
По
същество жалбата е
неоснователна.
Въз основа на събраните доказателства съдът
е приел, че видно от приложения
по делото протокол №ПР1931299 от 08.10.2019г. на 25.09.2019г. двама служители
от Дирекция”Инспекция по труда” – Търговище са извършили проверка на Община
Омуртаг, при която са направени пет констатации, покриващи съставите на пет
отделни административни нарушения, поради което и на основание чл. 404 ал.1 т.1 КТ за четирите констатирани нарушения са дадени предписания до работодателя.
Препис от протокола е връчен на представителя на провереното юридическо лице на
08.10.2019г. Относно констатацията по т.1 от посочения протокол не е дадено
предписание, но във връзка с нея е връчена призовка на представител на
работодателя, в която е изискано да бъдат представени в Д“ИТ“ – Търговище
трудовите досиета на лицата, полагащи труд в Община Омуртаг на длъжност „чистач
– хигиенист“, вкл.молби и заповеди за ползване на платен и неплатен отпуск,
графика на работното време на тези служители, ведомостите за заплати на същите
за месеците юли и август 2019 г., присъствена форма 76 за месеците юли и август
2019г. С тази призовка изрично са изискани и обяснения относно заповед №423 за
разрешен неплатен отпуск по чл. 160 КТ на А. Г. А. за това има ли подадена
молба от лицето за този отпуск, както и за вида на отпуска, отразен с код“А“ в
присъствената форма. В деня на проверката в сградата на Община Омуртаг са
попълнени декларации по образец от
три лица, работещи на длъжността „чистач – хигиенист“, едно от които е и А.Г.
А.. В декларацията си, подписана на 25.09.2019г. в 10.15
часа, същата е декларирала, че работи по трудов договор на
длъжността „чистач – хигиенист“, при пълен работен ден, с месечно трудово
възнаграждение, като последното получено от нея възнаграждение било за месец
август 2019г., преведено й на 03.09.2019г. На същата дата – 25.09.2019г.
временно изпълняващият длъжността кмет на Община Омуртаг съгласно Заповед
№228/19.09.2019г. на кмета на Община Омуртаг е дал писмени обяснения, в които
ясно е посочил, че във връзка с издадената Заповед №423/01.07.2019г. на Кмета
на Община Омуртаг за разрешен неплатен отпуск по чл. 160 КТ на А.
Г.
А. за м.юли 2019г., „подадена молба за ползване на неплатен
отпуск няма, но причините за издаване на заповедта са здравословните проблеми
на лицето…тя и без това напуска работното си място безпричинно когато иска,
вместо да я освободя дисциплинарно като работодател, от хуманна гледна точка да
я пусна в неплатен отпуск, като издадох цитираната по – горе заповед, през
което време да се успокои и да продължи след това да работи нормално“. Сред
представените в резултат на изискването от страна на проверяващите документи са
трудовият договор и допълнителните споразумения към него, сключени между кмета на
Община Омуртаг и А. Г. А., от които следва, че последната работи от 2014 г.
като „чистач – хигиенист“. Приложена е Заповед №423/01.07.2019 г.
на Кмета на Община Омуртаг за разрешен неплатен отпуск по чл. 160 КТ на А. Г. А.
за 15 дни в периода от 01 юли 2019 г.- 19 юли 2019 г.,
както и други заповеди за разрешено ползване на платен отпуск от лицето по
заявления на същото, таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за
м.юли 2019 г., уведомление за размера на платения отпуск, който
всеки служител може да ползва през календарната година, фиш за начислено
трудово възнаграждение на А. за м.юли 2019г. След преглед на представените
документи и при така направените констатации в посочения констативен протокол,
е съставен акт за установяване на административно нарушение
№25-000027/08.10.2019 г., в който актосъставителят е приел, че „работодателят
Община Омуртаг е издал Заповед №423/01.07.2019г., с която е разрешил ползване
на неплатен отпуск от 15 работни дни от 01 юли 2019 г.до
19 юли 2019 г., на работничката А. Г. А.. Съгласно представената
таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за м.юли
2019 г.на работничката е отразен ползван неплатен отпуск за
времето от 01.07.2019 г.до 19 юли 2019 г.вкл., съгласно
представената ведомост за работни заплати за м.юли 2019 г.
на работничката е начислен ползван неплатен отпуск в размер на 15 работни дни.
При извършена проверка на трудовото досие на А. и на представените документи по
режима на ползване на отпуските се констатира, че А. е наета на работа по
трудов договор №30/14.10.2014 г. на длъжността „чистач – хигиенист“,
няма писмено искане до работодателя за ползване на неплатен отпуск за посочения
период. Съгласно дадено обяснение от работодателя, от посочената работничка
няма подадена молба за ползване на
посочения отпуск. Нарушението е извършено от работодателя на 01.07.2019 г.
в гр. Омуртаг и е констатирано на 07.10.2019 г.при проверка на
документите на работодателя в офиса на Д“ИТ“ – Търговище“. Като нарушена
законова разпоредбата е посочена тази на чл. 160 ал. 1 от КТ. Актът е подписан
от актосъставителя, един свидетел и от представител на визирания нарушител,
който е записал, че ще подаде писмени възражения срещу акта. В рамките на
3-дневния срок за възражения против съставения АУАН са подадени писмени
възражения. Въз основа на съставения акт
е издадено Наказателно
постановление №25-000027 от 04.11.2019 г., в което след като
е приел за установени изложените в АУАН фактически констатации и ги е описал
обстойно в НП, АНОрган е направил извода за извършено от Община Омуртаг
административно нарушение по чл. 160 ал. 1 от КТ, като е приел за дата на
извършването му – 01.07.2019 г., и като място :
гр. Омуртаг. Направен е опис на писмените доказателства, послужили за
установяване на административното нарушение. След извършване проверка на
обстоятелствата по реда на чл. 52 ал.4 ЗАНН и след преценка за наличие на
компетентност на актосъставителя съгласно чл. 416 ал.1 КТ, за присъствие на всички
задължителни реквизити на акта и за безспорно доказване на описаното нарушение,
както и след обсъждане на постъпилото възражение против акта и преценка, че
случаят не е маловажен поради настъпили вредни последици за работника А. А. и
невъзможност нарушението да бъде отстранено, АНОрган е наложил на основание чл.
414 ал. 1 КТ административно наказание на Община Омуртаг, представлявана от
кмета Е. Е., а именно имуществена санкция в размер на 1600 лева.
От правна
страна е прието, че няма допуснати
съществени нарушения в процедурата по издаване на АУАН и НП. Съгласно чл. 416
ал.1 изр.посл.КТ редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена
сила до доказване на противното. Тази разпоредба съдържа специално правило за
изместване на доказателствената тежест, различно от общото правило за тежестта
на доказване в административнонаказателния процес, според което наказващият
орган следва да докаже наличието на констатираното от него административно
нарушение. В цитираната разпоредба на КТ е заложена една оборима презумпция,
която дава празумптативна доказателствена сила на редовно съставения АУАН,
която сила може да бъде оспорена и да отпадне в случай, че визираният нарушител
докаже, че не е налице описаното в АУАН нарушение от обективна или субективна
страна по смисъла на чл. 6 ЗАНН. В настоящия случай е налице един редовно
съставен АУАН, който съгласно посоченото специално правило на КТ се ползва с
доказателствена сила до доказване на противното. Въпреки тази презюмирана
доказателствена сила на акта от страна на административнонаказващия орган и на касатора
са ангажирани писмени и гласни доказателства. Наличната по АНПреписка и
визирана в АУАН и в НП Заповед №423/01.07.2019 г.на Кмета на Община
Омуртаг показва, че със същата е разрешено ползване на неплатен отпуск от 15
работни дни от 01 юли 2019г.до 19 юли 2019 г. на работничката А.
Г. А.. Прегледът на наличните по преписката документи от трудовото досие на
посочената работничка показва, че от 2014 г., от когато е в
трудовоправни отношения с касатора, същата е ползвала платени отпуски винаги
след подадено и подписано от нея заявление за това, въз основа на което е била
издавана и съответната заповед. Няма данни тази работничка да е прибягвала до
ползване на неплатен отпуск през годините. За пръв път такъв й е предоставен с
цитираната заповед, но липсва каквото и да е писмено заявление от нея с искане
да ползва точно такъв вид отпуск за фиксирания в заповедта времеви период. В
приложената по преписката таблица за отчитане явяването и неявяването на работа
за м.юли 2019 г.е отразено, че А. А. е отработила 8 човекодни и с
„разрешение на админист.“не се е явила 15 дни. Наличният списък за полагащ се
платен отпуск за 2019 г. показва, че А. е имала право на 20 дни платен годишен
отпуск, който не е ползвала към датата на проверката предвид липсата на
документи, установяващи това. От приложения фиш, издаден въз основа на ведомостите
за начислени трудови възнаграждения за м.юли 2019 г. следва, че А. е
получила за този месец трудово възнаграждение, начислено за 8 отработени дни. Съдът
подробно е анализирал гласните доказателства, като мотивите и изводите не
следва да се преповтарят.
Съдът е извел извод, че касаторът не е спазил разпоредбата
на чл. 160 КТ. В качеството му на работодател е разрешил ползването на неплатен
отпуск на работничката А. в размер на 15 работни дни за времето от 01,07.2019г.
до 19.07.2019г., без да има искане от работника за ползване на такъв. Правилото
на чл. 160 ал.1 от КТ предвижда, че работникът ползва неплатен отпуск след
направено от него искане до работодателя и след изрично писмено разрешение на
последния, независимо от това, дали работникът е ползвал или не платения си
годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж.
Процедурата е формална и макар, че същата не налага ползването на утвърдени
образци за заявления, то след като чл. 173 ал.1 КТ изрично изисква работодателят
да разрешава ползването на платен годишен отпуск с писмено разрешение, то
писмената форма е наложителна и при разрешенията на останалите видове отпуски,
а това съответно предполага и писмена форма на заявлението за ползване на
отпуск. Писмената форма на заявлението на работника и разрешението на
работодателя гарантира спазването на трудовите права на работещите, поради
което и законодателят е въвел като задължителна писмената форма за трудовия
договор съгласно чл. 62 ал.1 КТ.
Подаденото от работника заявление следва да съдържа ясно изразената воля на
работника за ползването на отпуск, вида на искания отпуск, началната дата, от
която ще се ползва отпускът и за какъв период от време. По настоящото дело е
установил категорично, че работникът А. А. не е подавала писмено искане за
ползване на неплатен отпуск. Прието е, че от обективна страна касаторът е
нарушил разпоредбата на чл. 160 ал.1 КТ. Предвид правосубектната форма на касатора
– юридическо лице, в случая не подлежи на изследване субективната страна, т.е.
вината, тъй като юридическите лица не могат да формират субективно отношение
към постъпки, респ. не формират вина, а тяхната административнонаказателна
отговорност е безвиновна и обективна. В
този смисъл е нормата на чл. 83 ЗАНН, въвеждаща нов вид административно
наказание, приложимо само за юридически лица и еднолични търговци – имуществена
санкция. Именно такова наказание е наложено с НП. От материалноправна страна е
прието, че АНОрган правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба
на чл. 414, ал. 1 КТ, съгласно която работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. Съдът е приел, че
е налице пълно съответствие между
приетата фактическа обстановка в НП и дадената й правна квалификация. По
възражението за маловажност на нарушението, което се базира на разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН, правилно съдът е отчел, че следва
да се посочи, че КТ се явява специален закон спрямо ЗАНН, тъй като в КТ има
изрична разпоредба, озаглавена „Отговорност за маловажно нарушение“, и това е
чл. 415в ал.1 КТ, съгласно който за нарушение, което е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли
вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. В настоящия случай липсват
доказани твърдения нарушението да е отстранено веднага след констатирането му,
а и АНОрган изрично е посочил в НП, че
това нарушение не може да бъде отстранено. Съдът е приел, че тъй като към момента
на проверката е изминал целия период на разпоредения неплатен отпуск и не е
съществувала реална възможност същият да бъде преустановен. Липсва и втората
предпоставка по чл. 415в ал.1 КТ, тъй като в случая не може да се приеме, че не
са настъпили вредни последици на работника. С разпореденото ползване на
неплатен отпуск работодателят е препятства правото на работника да полага труд
и съответно да получи полагащото се за този труд възнаграждение.
Административнонаказващият орган в рамките на диапазона на предвидената санкция
от 1500 лева до 15 000 лева е наложил санкция около и над минималния
размер, а именно 1600 лева. Съдът е приел за справедлив този размер на
санкцията, тъй като сравнително дългият период от 15 дни, в който работничката
е поставена в неплатен отпуск без възможност да полата труд и да получава
заплата, е отегчаващо обстоятелство.
Тези
изводи напълно се споделят от настоящата инстанция. Касационното
производство е средство за отстраняване на грешките на съда при прилагане на
закона. Нарушение на материалния закон е налице, ако той е приложен неправилно,
т.е. не е приложена съответната правна норма на закона, допусната е неправилна
квалификация на деянието или не е приложен законът, който е трябвало да бъде
приложен. Нарушението на процесуалните правила е съществено, когато са налице
хипотезите, посочени в чл.348, ал.3 от НПК, както и когато се създава
вероятност фактите да са се осъществили по различен на приетия от
съда начин. В настоящето производство не са налице доказателства Омуртагският
районен съд да е допуснал такива нарушения.
Не е допуснато нарушение на
процесуалните правила. Съдебният акт е подробно и обстойно
мотивиран. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства. Материалния
закон е приложен правилно.
Атакуваният съдебен акт се основава на
правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с
приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при
стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални
нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са
взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените
от страните становища по тях, и е отговорено на всички
относими инвокирани възражения.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички
относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и
аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното
право, като е направил верни изводи, които се споделят от касационната
инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и
прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да
бъде оставено в сила.
По изложените съображения и при извършената
проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че
обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените
касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Претенцията за разноски в
настоящото производство е основателна с оглед последните изменения на ЗАНН,
като касаторът следва да заплати на
ответната страна такива в размер на 100 лв.
представляващи ю.к.възнаграждение.
Водим
от горното и на основание чл.221, ал.2 във вр. с ал.1 от АПК , във
вр. с чл.63 от ЗАНН, Административен съд гр. Търговище
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №22
от 10.04.2020 година
постановено по АНД № 217 по описа
за 2019г на ОРС , като законосъобразно.
ОСЪЖДА ОБЩИНА
ОМУРТАГ да заплати на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Търговище разноски в размер на 100 лв.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.