Р Е Ш Е Н И Е
№ 799
гр. Габрово 28.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛЕМИРА ДИМИТРОВА
при
секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията Димитрова гр.
дело № 799 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.422 от ГПК.
В исковата молба се
твърди, че на 23.06.2015
г. Л.М.И. в качеството на Кредитополучател е сключил Договор за потребителски
кредит № ********* с „Провидент Файненшъл България" ООД, при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Договорните
разпоредби, които са неразделна част от договора за потребителски кредит.
Кредитополучателят е удостоверил с подписа си, че преди сключването на договора
за кредит е получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита,
както и че от страна на „Провидент Файненшъл България" ООД му е
предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация относно условията
на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които
Кредитополучателят се е съгласил с факта на подписване на договора за кредит.
Също така, подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят е потвърдил, че е
прочел договора преди неговото подписване, разбира неговите разпоредби и
подписването му е акт на неговота свободна воля.
При
условията на Договора за потребителски кредит, Кредитодателят се е задължил да
предостави на Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на
500,00 лева, като сумата е предоставена от страна на кредитен консултант в брой
по местоживеенето на Кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора
за кредит.
Кредитополучателят потвърждава, че е получил в пълен размер кредита с факта на
подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на сключения договор,
усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява
с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на
договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така,
подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие договорната
лихва за срока на договора да бъде в размер на 98,62 лева. Общата стойност на
усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 598,62 лева,
които се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер
на 9,98 лева. Първата погасителна вноска е платима на 30.06.2015 г., а
последната погасителна вноска е с падеж: 18.08.2016 г.
С
подписването на договора за кредит, Кредитополучателят е изразил съгласието си
да заплати такса за оценка на кредитно досие, която е в размер на 25,00 лева.
Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за оценка на досие е платима
при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие таксата да бъде
включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя.
Така, таксата за оценка на досие е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в
размер на 0,42 лева, които са платими на падежните дати на погасителните
вноски.
Кредитодателят
се е задължил да предоставя на Кредитополучателя допълнителна услуга,
изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и
услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на
Кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у дома". Съгласно
чл. 25 от договора за кредит, Кредитополучателят се съгласява, че сумата
„Кредит у дома" е допълнителна и по негово желание и се предоставя срещу
такса. При тази услуга кредитът се предоставя на Кредитополучателя в брой по
неговото местоживеене и погасителните вноски се събират седмично също по
местоживеене на Кредитополучателя. С подписването на договора за кредит,
Кредитополучателят удостоверява, че разбира, че 30% от таксата е равна на
разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит у
дома" и предоставянето на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя, както и че тази такса е дължима от Кредитополучателя при
подписването на договора, но се заплаща на равни вноски през периода на кредита
за улеснение на Кредитиполучателя. В конкретния случай таксата „Кредит у
дома", която е дължима за предоставяне на кредита по местоживеенето на
Кредитополучателя е в размер на 117,45 лева и е разделена на 60 броя равни
вноски, всяка в размер на 1,96 лева, които са платими на падежните дати на
погасителните вноски. Останалата част от таксата „Кредит у дома", която е
в размер на 274,05 лева е свързана с разходите на Кредитодателя за събиране на
седмичните вноски в дома на Кредитополучателя и е дължима през срока на
кредита, като също е включена в седмичните вноски. Тази такса също е разделена
на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 4,57 лева, платими на падежните дати
на погасителните вноски. Описаните такси „Кредит у дома" са посочени като
обща сума в буква „Д" на първата страница на договора за кредит, а именно:
391,49 лева.
Съгласно
чл. 26 от договора за кредит, Кредитополучателят има право по всяко време да се
откаже от услугата „Кредит у дома", която е договорена за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя, като подаде писмено
уведомление за това до Кредитодателя. В този случай, Кредитополучателят няма
вече да дължи такса за разходи за събиране на погасителните вноски в дома на
Кредитополучателя за периода от датата на завеждане на уведомлението до датата,
договорена от страните за последно плащане по договора за кредит, но ще
продължава да дължи непогасената част от 30 % от таксата за услуга „Кредит у
дома", която е дължима за предоставянето на кредита в брой по местоживеене
на Кредитополучателя.
Така,
общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне на Кредитодателя
при сключване на договора за кредит е в размер на 1015,12 лева, която включва:
главница в размер на 500,00 лева, договорна лихва в размер на 98,62 лева, такса
за оценка на досие в размер на 25,00 лева, такса услуга „Кредит у дома" за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене в размер на 117,45 лева и такса
услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене
в размер на 274,05 лева. Съгласно клаузите на договора за кредит общата дължима
сума е платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на
16,92 лева, като в размера на вноската са включени: вноска по кредита в размер
на 9,98 лева, вноска по такса за оценка на досие в размер на 0,42 лева, вноска
по такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на Кредитополучателя в размер на 1,96 лева и вноска по такса
услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене
на Кредитополучателя в размер на 4,57 лева.
Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят се е
задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените
лихви и такси, в сроковете указани в Договора, посредством заплащането на
седмични вноски, платими чрез предаване на пари на определен от Кредитодателя
кредитен консултант по местоживеето на Кредитополучателя.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита
е 18.08.2016 г. (дата на последна погасителна вноска), предвид което
вземанията, произтичащи от договора за кредит не са обявявани за предсрочно
изискуеми.
На Кредитополучателят, от страна на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, в качеството на кредитор, е начислено обезщетение за забава
върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за периода от
15.01.2016 г. до датата на входиране на задължението в съда, общият размер на
което е 78,26 лева.
Кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен
заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 482,00
лева, с която са погасени, както следва: такса услуга „Кредит у дома" за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя: 56,84
лева, такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на Кредитополучателя: 132,53 лева, такса за оценка на досие: 11,89
лева, договорна лихва: 69,88 лева, главница: 210,86 лева.
На 01.07.2017 г. е сключен Договор за цесия между „Изи Асет
Мениджмънт" АД, ЕИК ********* и „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК
********* (с предишно наименование „Провидент Файненшъл България" ООД), по
силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит №
*********/23.06.2015 г., сключен между „Провидент Файненшъл България" ООД
и Л.М.И. е прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски.
На
1.06.2018 г. е подписано Приложение 1 към Допълнително споразумение от дата
01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за
събиране на вземания" ООД/понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/, по силата на което „Изи Асет Мениджмънт" АД е
прехвърлило в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД вземането,
произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/23.06.2015 г.,
сключен между „Провидент Файненшъл България" ООД и Л.М.И., ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски. Договора за потребителски кредит съдържа изрична
клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на
трети лица. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършените
продажби на вземането от страна на „Файненшъл България" ЕООД и съответно
от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД по втората цесия с Уведомителни
писма, изпратени с известия за доставяне.
На
осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, на Л.М.И. е изпратено Уведомително писмо за цесия и
Покана за доброволно изпълнение Изх. № УПЦ- П-ИАМ-ФН/*********, с дата
25.06.2018 г. и Уведомление за извършено прехвърляне на вземания (цесия) от
25.06.2018 г. Изх. № ЛД-П-ИАМ- ФН/*********, които се връщат с отбелязване
„Пратката не е потърсена". На самото известие е отбелязано
съдържанието на изпратеното писмо - „увед.писмо Изх. № УПЦ-П-ИАМ-ФН/*********
уведомление по чл. 14 от ОРЗД". След направен втори опит за уведомяване,
са получени лично от длъжника Уведомително писмо за цесия и Покана за
доброволно изпълнение Изх. № УПЦ-С-ИАМ-ФН/*********, с дата 12.04.2019 г. и
Уведомление за извършено прехвърляне на вземания (цесия) от 12.04.2019 г. Изх.
№ ЛД-С-ИАМ- ФН/*********. В предпоследното поле „Описание на пратката" от
разписката е отбелязано съдържанието на полученото писмо: „Увед.писмо Изх.№
УПЦ-С-ИАМ-ФН/*********, ЛД-С-ИАМ-ФН/*********".
За
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД е възникнал правен интерес от
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК. Съдът е уважил претенцията и по образувано ч. гр. д. № 198/2019 на ГРС е издадена Заповед за изпълнение.
Срещу Заповедта е депозирано бланкетно възражение, с оглед на
което ищецът прави искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Л.М.И.,
че същия дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД главница 289,14 (двеста осемдесет и девет и 14) лева, договорна
лихва 28,74 (двадесет и осем и
74) лева за периода от 14.01.2016 г. до 18.08.2016 г., ведно
със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до
окончателното изплащане на задължението, такса
за оценка на досие 13,11
(тринадесет и 11) лева за периода от 14.01.2016 г. до 18.08.2016 г., такса
за услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя 60,61 (шестдесет и 61) лева за
периода от 21.01.2016 г. до 18.08.2016 г., такса
услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
Кредитополучателя 141,51 (сто четиридесет и един и
51) лева за периода от 21.01.2016 г. до 18.08.2016 г. и обезщетение за забава в размер на 78,26
(седемдесет и осем и 26) лева за периода от 15.01.2016 г. до датата на подаване
на заявлението в съда.
Претендира се присъждане на направените съдебно деловодни разноски в
заповедното производство в размер на 100 (сто) лева - юрисконсултско
възнаграждение и 25
(двайсет и пет) лева - държавна такса.
Както и на разноските в исковото производство за държавна такса в размер на 275
(двеста седемдесет и пет) лева както и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 (триста) лева направени в исковото производство.
В законния срок е постъпил отговор от
ответника, чието становище е, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан .
Релевира възражение за нищожност на процесния договор
за кредит, като сключен в нарушение на
добрите нрави и противоречие със закона. Валидността и последиците на договора
не са съобразени и не отговарят на императивните изисквания на специалния закон
- ЗПК.
Процесният договор за
потребителски кредит от 23.06.2015г. е сключен в нарушение на изискванията на
чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК, тъй като няма изискуемото по закон съдържание -
липсва погасителен план, поради което е налице пълна недействителност
/нищожност/ на договора, по арг. от чл.22 ЗПК. Не става ясно как се формират
сумите на седмичните погасителни вноски и последната носка, като сборът от
общия размер на седмичните плащания и последното плащане, не съответства на
общия размер на дължимата сума. Не е изпълнено задължението кредиторът да
посочи разбивка на всяка една отделна погасителна вноска, не е посочено в
стойността на всяко седмично плащане какъв е размерът на главницата, лихвите и
допълнителните разходи, включително размерът на таксата „кредит у дома" в
двете й разновидности.
Клаузите на процесния договор,
определящи размер на фиксирана лихва -31.82% и ГПР- 48% , нарушават принципа на
справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ищеца, поради
наличие на явна нееквивалентност на насрещните престации, което води до тяхната
нищожност. Размерът на договорната лихва надвишава трикратния размер на
законната лихва за страната, което също съставлява основание за
недействителност на тази клауза поради противоречие с добрите нрави.
Неоснователни се явяват претенциите за такса „кредит
у дома" и такса за оценка на досие, които
са нищожни на основание чл. 21, ал. 1 и 2 ЗПК, като чл.25 и 26 от договорните
разпоредби по кредитния договор / с характер на общи условия/, са неравноправни
клаузи и по смисъла на чл. 143, т. 14 вр.чл. 146. ал.1 от ЗЗП.
Съгласно клаузата на чл. 25 от
договора за потребителски кредит, само 30 % от общия размер на таксата „кредит
у дома" е за компенсиране разходите на кредитора, следователно останалата
част по същество представлява негова печалба и се явява на практика втора,
скрита възнаградителна лихва. Така формулираната клауза заобикаля императивното
правило на чл. 19. ал. 4 ЗПК максимално допустимият процент на разходите на
годишна база (ГПР) да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския
съвет. Съгласно сключения между страните договор, такасата „кредит у дома"
не е включена в ГПР, а ако се добави към тази величина, безспорно ще надхвърлят
лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договорката за заплащането й се
явява нищожна -арг. от чл.21, ал. 1 ЗПК. Тълкуването на чл.25 и 26 от
договорните разпоредби води до извода, че таксата за услугата „Кредит у
дома" се дължи дори и когато тя не е била предоставена на клиента, поради
което тези разпоредби съставляват неравноправни и следователно нищожни клаузи.
Освен това дължимостта на таксата се обуславя от това дали кредиторът е
изпълнил задължението си да предостави услугата, за която се дължи тя.
Заявявам, че в настоящия случай такава услуга по предоставяне на кредита в брой
и събиране на вноските в дома ми, изобщо не е
била извършвана, съответно не дължа плащане на претендираната
такса.
По отношение на таксата за оценка
на досие, която по своята правна същност представлява дейност на кредитора по
проучване платежоспособността на кредитополучателя, същата противоречи на
забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
На следващо място считам, че процесният
договор за цесия няма действие по отношение на мен и претендираните права на
ищеца в качеството му на цесионер, са ми непротивопоставими. Оответникът оспорва
"Провидент файнешъл България" ООД да е цедирал на ищеца ликвидно и
изискуемо вземане спрямо него по
процесния договор за кредит. Възразява
вземане спрямо него да е прехвърлено на ищеца с приложените към исковата молба договори за
цесия, възразява да съм бил уведомен по надлежния ред за цесията. Продавач по
Рамков договор за цесия от 16.11.210г. и допълнителното споразумение към него от
01.11.2017г. е лице, което не е кредиторна ответника по процесния договор за
потребителски кредит, рамковият договор за цесия е сключен през 2010г., или пет
години преди сключването на договора за потребителски кредит.
Приложените към исковата молба
копия от извлечения от : Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.З от ЗЗД от
„Файненшън България" ЕООД, и от Приложение №1 Р/01.06.2018г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 16.1 1.2010г„
са без дата и пълно съдържание и като такива са непротивопоставими на ответника.
Релевира се възражение
за нищожност на Рамков договор за цесия от
16.11.2010г. и допълнителното споразумение към него от 01.11.2017г., поради липса
на цена и предмет, на определеност и индивидуализация на прехвърлените
вземания. Предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само
съществуващи вземания, т.е.тяхното съществуване към момента на сключване на
договора за цесия е условие за нейната действителност.
Ответникът заявява, че не е получавал приложените към молбата уведомления за извършена цесия и
оспорвам ищецът да е бил упълномощен да съобщава за същата от името на мой стар
кредитор.
Към датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК и до момента на получаване на
исковата молба, ответникът твърди, че не е бил изобщо уведомяван за каквото и да е прехвърляне на вземания.
Съгласно
твърденията на ищеца исковата молба, по процесният кредит е погасена сума в
размер на 482 лева, което съставлява почти пълно погасяване на главницата от
500 лева. Заявява, че му е непонятно как
са формирани размерите на претендираните с исковата молба суми, като оспорва да
е налице остатък от неизплатена главница. Твърди, че сумите за погасяване на кредита са внасяни от баща му, а не са събирани от него в дома му.
Възразява да
дължи плащане на каквато и да е сума на ищцовото
дружество, тъй като процесният договор за потребителски кредит е нищожен въз
основа на изложените по- горе основания, не
е установено да е налице неизплатен остатък от дъжимата главница в размер на
500 лева и не е налице валидно цедиране на вземане на кредитора по договора за
кредит спрямо ответника в полза на
ищцовото дружество.
Претендира съдебни разноски с оглед изхода на спора.
Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното :
По делото е
приложено ч.гр.д. №198/2019г. на ГРС, по което е издадена в полза на „Агенция
за събиране на вземания" ООД Заповед за изпълнение на парично задължение №
794/05.02.2019г. против длъжника Л.М.И. за следните суми : главница 289,14 (двеста осемдесет и девет и 14) лева, договорна
лихва 28,74 (двадесет и осем и 74) лева
за периода от 14.01.2016 г. до 18.08.2016 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в районен съд до
окончателното изплащане на задължението, такса за оценка на досие 13,11 лева за периода от 14.01.2016 г. до 18.08.2016
г., такса за
услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене
на Кредитополучателя 60,61 лева за периода от
21.01.2016 г. до 18.08.2016 г., такса услуга „Кредит у
дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
Кредитополучателя 141,51 лева за периода от 21.01.2016 г. до
18.08.2016 г. и обезщетение за забава в размер на 78,26 лева за периода от 15.01.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в съда.
От страна на ищеца
са представени заверени по реда на Закона за адвокатурата копия на Формуляр за
кандидатстване за кредит; Договор за потребителски кредит; Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на кредити; Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция
за събиране на вземания" ООД от дата
16.11.2010 г. и Допълнително Споразумение към рамков Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. и Потвърждение; Потвърждение
за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и
договорите; Приложение № 1-Р/01.06.2018 г. към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания; Пълномощно за уведомяване; Известие за доставяне *PSSDTS009E5IH*; Уведомително
писмо за цесия и Покана за доброволно изпълнение Изх. № УПЦ-П-ИАМ-ФН/*********
и Уведомление за извършено прехвърляне на вземания (цесия) Изх. №
ЛД-П-ИАМ-ФН/*********; Уведомително писмо за цесия и Покана за доброволно
изпълнение Изх. № УПЦ-С-ИАМ-ФН/********* и Уведомление за извършено прехвърляне
на вземания (цесия) Изх. № ЛД-С-ИАМ-ФН/*********; Обратна разписка към
товарителница № 68319034.
От представените писмени доказателства се установяват изложените в исковата молба твърдения относно сключването на Договор за потребителски кредит
№ *********/23.06.2015 г.
между „Провидент Файненшъл България" ООД
и ответника Л.М.И..
По силата на договора заемодателят се е съгласил да предостави на ответника
заем в размер на 500,00 лв., който заемателят да върне за срок от 60 седмици. Договорено е, че кредитополучателят дължи 25.00 лева такса за оценка на досие, както и договорна
лихва в размер на 31.82% годишно.
Посочените параметри на заема определят ГПР от 48%.
Страните са договорили също, че кредитодателят се задължава
да предоставя на кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в
доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично
събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на кредитополучателя,
наречена в договора услуга „Кредит у дома", за което кредитополучателя
дължи допълнителна такса в размер на
391.49 лева.
С оглед на договореното общо дължимата от кредитополучателя сума по
договора е в размер на 1015.11 лева, която следва да се погаси на 60 седмични
вноски по 16.92 лева и една последна изравнителна от 16.83 лева, с ден за
погасяване вторник, като първата погасителна вноска е дължима на на
30.06.2015г.
По делото е представен рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Изи Асет Мениджмънт" АД и
„Агенция за събиране на вземания" ООД от 16.11.2010 г., по силата на който
първото дружество се задължава да прехвърли на второто ликвидни и изискуеми
вземания в пълния им размер, произхождащи от договори за потребителски кредит,
сключени с физически лица, които не са изпълнили задълженията си по тях,
индивидуализирани в приложение, неразделна част от договора, срещу заплащането
на определена цена. Представено е и Допълнително споразумение от 01.11.2017г.
към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, с което е
разширен предмета на рамковия договор като е предвидено и прехвърлянето на ликвидни и изискуеми вземания произтичащи
от договори за потребителски кредит,
сключени от „Файнейшъл България” ЕООД / с предишно наименование„Провидент
Файненшъл България" ООД/. По силата на това допълнително споразумение е
прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД вземането, произтичащо от
договор за потребителски кредит № *********/23.06.2015 г., сключен между
„Провидент Файненшъл България" ООД и Л.М.И..
Самият договор за цесия за цесия и приложението към него подписани между „Файнейшъл България” ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт" АД не е
представен. Представено е единствено Потвърждение за сключена цесия на осн. чл. 99 ал.3 от ЗЗД,
издадено от Файненшъл
България" ЕООД в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД, съгласно което по договор за потребителски кредит №
*********/23.06.2015 г., сключен между „Провидент Файненшъл България" ООД
и Л.М.И., в полза на „Изи
Асет Мениджмънт" АД се прехвърля вземането за главница в размер на 500 лева.
На 01.06.2018 г. е подписано Приложение
1 към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/, по силата на което „Изи Асет Мениджмънт" АД е
прехвърлило в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД вземането,
произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/23.06.2015 г.,
сключен между „Провидент Файненшъл България" ООД и Л.М.И., ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски. Договора за потребителски кредит съдържа изрична
клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на
трети лица. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършените
продажби на вземането от страна на „Файненшъл България" ЕООД и съответно
от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД по втората цесия с Уведомителни
писма, изпратени с известия за доставяне.
В писмо, адресирано до ответника, ищецът, действайки като пълномощник на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, е направил изявление, че въз основа приложение № 1/01.06.2018 г. към договор за цесия от 16.11.2010
г. сключен между „Изи Асет Мениджмънт“
АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, на „Агенция за събиране на
вземания“ АД са прехвърлени всички вземания по договор за потребителски кредит
№ *********/23.06.2015 г., които към 25.06.2018
г. възлизат на 592.78 лв., като ответникът е поканен да ги заплати в 5-дневен
срок от получаването на поканата на посочена сметка. Писмото е изпратено с
препоръчано писмо с обратна разписка и върнато, с отразяване, че пратката не е
потърсена
Представено е и повторно уведомително писмо от 12.04.2018 г., в което е
посочено, че към тази дата задълженията възлизат на 741.11 лв. Съгласно
товарителница на Лео Експрес, писмото е получено от Л.М.И. лично .
При
така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна , че
предявеният иск с основание чл. 422 от ГПК е изцяло неоснователен, тъй като
ищецът не доказа, че неговият прародител „Изи Асет Мениджмънт“ АД е придобил
вземането срещу ответникаИвенов от „Провидент Файненшъл България" ООД. Не беше представен договорът за цесия, независимо от изрично дадените
от съда указания с доклада по делото. Представено е единствено едно
потвърждение съгласно което по
договор за потребителски кредит № *********/23.06.2015 г., сключен между
„Провидент Файненшъл България" ООД и Л.М.И., в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД се прехвърля
вземането за главница в размер на 500 лева. Това потвърждение не е достатъчно
за да удостовери факта на сключването на договор за цесия.
От събраните по делото доказателства се установи, че е
възникнало валидно облигационно правоотношение между ответника,
в качеството на заемател и „Провидент Файненшъл България" ООД, в
качеството на заемодател, по сключен между тях договор за потребителски кредит
№ *********/23.06.2015 г.,
Съгласно чл. 9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на
закона и добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави следва да се
считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота и се използва недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг.
Съгласно чл. 22 от Закона за
потребителския кредит когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В случая договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е
посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа „ годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин“.
В конкретния случай в договора е посочен размерът на ГПР, но не е посочено как е формиран този
размер. В чл.19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая тези
основания не са изложени в договора като
не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 48,00 %. Видно от поредността на договорните клаузи
в в посочения ГПР не е включена таксата, която длъжникът дължи за заплащане на
услугата „Кредит у дома“ в размер на 391.49 лева, пора което договорът е
недействителен на основание чл.22 вр.
11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При това положение
ответникът дължи на ищеца връщане на главницата, която е получил по договора, а именно 500 лева. Съгласно посоченото
в исковата молба обаче, към датата на депозиране на исковата молба
кредитополучателят е заплатил по кредита сума в размер на 482.00 лева.
Следва да се има предвид, че уговорката за заплащане на договорна лихва
в размер на 31,82 % фиксиран годишен процент по заема, също противоречи на
добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва,
въведена като критерий за допустим размер на договорната лихва. Това
представлява основание за нищожност по чл.26, ал.1 предложение второ от ЗЗД , в
какъвто смисъл се е произнесъл ВКС на РБ с Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. №
315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. №
1106/2003 г., II г. о..
По отношение на претенцията за заплащане на сумата 25,00 лева, представляваща
такса за оценка на досие, съдът също приема, че клаузата е нищожна. Съгласно
чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съгласно
чл.21, ал.1 от Закана всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Поради това
съдът намира, че таксата за оценка на досие е нищожна и не е породила действие,
а сумата е недължима.
С оглед на всичко изложено по- горе
предявеният иск с основание чл. 422 от ГПК следва да бъде отхвърлен
изцяло.
Ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в
размер на 350.00 лева, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. ”Д - р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда
“Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева –
Изпълнителен директор, против Л.М.И., ЕГН ********** с адрес *** ,със съдебен адрес *** – чрез
адвокат И.Ж., с искане ДА
БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК, че съществува на
вземане в полза на АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД за главница в размер над 289.14 лева
/двеста осемдесет и девет лева и четиринадесет стотинки/, за договорна лихва в размер на 28.74 лева / двадесет и осем лева и
седемдесет и четири стотинки/ за периода 14.01.2016г. – 18.08.2016г., за такса
за оценка на досие в размер на 13.11 лева / тринадесет лева и единадесет
стотинки/ за периода 14.01.2016г. –
18.08.2016г., за такса за услуга „ Кредит у дома” за предоставяне на кредита в
брой по местоживеене на кредитополучателя в размер на 60.61 лева /шестдесет лева и шестдесет и една
стотинки/, за такса за услуга „ Кредит у
дома” за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя
за периода 21.01.2016г. – 18.08.2016г. в размер на 141.51 лева /сто четиридесет и един лева и
петдесет и една стотинки/ и за обезщетение за забава в размер на 78.26 лева / седемдесет и осем
лева и двадесет и шест стотинки/ за периода 15.01.2016г – 01.02.2019г., по
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №794/05.02.2019г. по ч. гр. д. № 198/2019г.
по описа на Габровски РС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”Д - р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда “Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева – Изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на Л.М.И., ЕГН ********** с адрес *** ,със съдебен адрес *** – чрез адвокат И.Ж., направените по делото разноски в размер на 350.00 лева / триста и петдесет лева/ на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
Препис от решението да бъде връчен на страните.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :