№ ...............
гр. Кюстендил, 22.10.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 89 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова
молба, депозирана от В.В.В. ***.
В
исковата молба се сочи, че на 19.12.2018 г., около 19:30 часа на ул. „Тинтява“
в гр. Кюстендил, ищецът, вървейки от дома си на ул. „Черешово топче“ № 3 към
хранителния магазин на ул. „Тинтява“, стъпил на заледената улица поради
непочистен от снега тротоар и, въпреки че внимавал, се подхлъзнал и паднал. При
падането се подпрял на дясната си ръка, при което изпитал силна и остра болка
по цялото тяло. Намиращият се в непосредствена близост А.Н. му помогнал да се
изправи, след което повикал такси, с което бил закаран до Спешния център в гр.
Кюстендил. В резултат на извършени прегледи и направени рентгенови снимки се
установило, че дясната ръка на ищеца била счупена, поради което я гипсирали на
19.12.2018 г. До 21.01.2019 г. на ищеца били предписани и силни обезболяващи.
Установеното общо негово състояние било оточност на дясната подмишница,
деформация и патологична подвижност. Гипсовата превръзка била премахната 33 дни
след поставянето й. Травмата причинила на ищеца трайно затруднено движение на
горен десен крайник за период от около 3 месеца, през което време същият не
могъл да изпълнява ежедневните си занимания, а така също и да се обслужва сам
по повод хранене, миене, ходене на тоалетна и др. Необходима му била помощ
каквато получавал от Ц. З..
Изложеното,
в своята съвкупност, довело и до появата на психологически проблеми за ищеца -
депресия, чувство за малоценност, за което му било предписано медикаментозно
лечение от д-р П..
Ето защо се поддържа
искане да бъде осъдена Община Кюстендил, адрес:
пл. „Велбъжд“ № 1, да заплати на В.В.В., ЕГН: **********,
адрес: ***, обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 1000.00 (хиляда лева), от които 700.00 лева, представляващи
болки и страдания и 300.00 лева, представляващи стрес и неудобство, по вина на
Община Кюстендил в следствие виновното неизпълнение на законовото й задължение
да почиства улиците и тротоарите от сняг и лед, ведно със законната лихва от датата
на увреждането до окончателното й изплащане.
С протоколно определение от 09.09.2020 г. е допуснато изменение на
иска, на осн. чл. 214 ГПК, като същият се счита предявен за сума в общ размер
на 6000.00 лв., от които 5700.00 лв. представляващи обезщетение за
неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от процесното нараняване,
както и 300.00 лв. за причинени стрес и неудобства (погрешно отразени в протокола от с.з. като
имуществени).
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор. Същата оспорва, че разполага с надлежна пасивна
легитимация по така предявения иск. От заявената претенция не ставало ясно къде
точно е настъпило увреждането, което на свой ред да обоснове отговорност на
ответната община.
Искът бил и изцяло неоснователен и недоказан.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД била обективна, безвиновна, но била обусловена
от виновното и противоправно поведение на прекия причинител на вредата –
общинско предприятие „Чистота“, за което не могло да се направи обоснован
извод, че не е положило дължимата при изпълнение на работата си грижа. Поради
това не могла да се ангажира както неговата отговорност като пряк причинител на
вредата, така и тази на ответната община като възложител по см. на чл. 49 от ЗЗД.
Не
отговаряло на истината и обстоятелството, че улицата не била почистена. От
приложените към отговора писмени доказателства било видно, че са изпълнени
всички мероприятия по зимна поддръжка на улиците и тротоарите. В изпълнение на
разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Наредбата за поддържане и опазване на
чистотата на територията на Община Кюстендил бил утвърден План за зимно
почистване за периода 05.11.2018 г. – 31.03.2019 г., с който било извършено
разпределение на наличната техника за снегопочистване и на водачи /вкл.
дубльори/ по направление на територията на гр. Кюстендил. Отделно била издадена
и Заповед № 147/18.10.2018 г. на Директора на ОП „Чистота“, с която били
определени 26-ма служители, които да положат извънреден труд за отстраняване на
поледиците при снеговалеж.
Описаните
в исковата молба травми, които ищецът получил, се дължали на собственото му
неправилно поведение като пешеходец. Същият, движейки се по улицата, нарушил и
правилото на чл. 108 от Закона за движение по пътищата. Поведението му като
противоправно такова, не могло да бъде основание да черпи от него благоприятни
за себе си правни последици. Ето защо ответната страна прави възражение за
изключителен принос на ищеца за настъпване на процесния инцидент.
Отделно
от горното, претендираният размер на обезщетението бил силно завишен. Не
съответствал на принципа за справедливост по см. на чл. 52 от ЗЗД, както и на
социално-икономическите условия в страната, а така също и на съдебната
практика. Отделно от това и здравословното състояние на ищеца не следвало да се
квалифицира като тежко такова.
Неоснователността
на главния иск обуславяла неоснователност и на акцесорната претенция за
заплащане на лихва.
Предвид
изложеното се поддържа искане за отхвърляне на исковата претенция като
неоснователна. Алтернативно ответникът прави възражения за прекомерност на
размера на обезщетението.
В съдебно заседание исковата молба и
отговорът към нея се поддържат от процесуалните представители на страните.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е установено, че на 19.12.2018г., около 19.00 часа, на ул.
„Тинтява“№ 13 в гр. Кюстендил ищецът паднал на пътното платно, в резултат на
което наранил ръката си. В т.см. са показанията на свидетеля Н., който
придружавал В.В.. Мястото на падането описва като улица, от едната страна на
която няма тротоар. Данни в т.см. се изличат и от показанията на свид. Златанова,
която излизайки от намиращия се в близост магазин, видяла ищеца паднал на
улицата, на „самото пътно платно“, на което място „няма тротоар“.
Не е спорно по делото, а и от събраните в
същото доказателства (Епикриза на В.В.В., издадена от МБАЛ „Д-р Н. Василиев“,
гр. Кюстендил от 19.12.2018г. – л. 4, ведно с приложените към същата рентгенови
снимки – л. 5 и 6, както и от горепосочените показания на св. Златанова и Н.)
се установява, че ищецът е потърсил медицинска помощ.
Според данните
в приложената Епикриза ИЗ 11185/2018, издадена от МБАЛ „Д-р Никола Василиев“
гр. Кюстендил, е установена „Фрактура
радии декстра ин локо трипико – S 52.50“, което е наложило „закрито наместване на
фрактура без вътрешна фиксация при анестезия – радиус и улна“. Установи се още,
че на ищеца е поставена гипсова имобилизация, като последният не е престоял в
лечебното заведение за болнично лечение, а препоръките и назначенията са да
спазва установения от лекуващия лекар режим.
От
представените 3 бр. болнични листове, а имено: болничен лист № Е2018864077, № Е
20196028745 и № Е 20196028575 се установи, че В. бил в отпуск за временна
неработоспособност за времето съответно от 20.12.2018г. до 18.01.2019г.; 18.02.2019г.
– 19.03.2019г. и 19.01.2019г. – 17.02.2019г. (общо 90 календарни дни).
Към отговора
на исковата молба са приложени: Правилник за
устройството и дейността на общинско предприятие „Чистота“ гр. Кюстендил; План за зимно поддържане на уличната мрежа на гр. Кюстендил за периода
05.11.2018г. – 31.03.2019г.; Заповед № РД-00-1125/14.12.2017г. на Кмета на
Община Кюстендил; Заповед №0147/18.10.2018г. на Директора на ОП „Чистота"; Заповед
№ 148/18.10.2018г. на Директора на ОП „Чистота“; Справка за техниката, която ще
участва в снегопочистването за периода 2018/2019г., както и 4 бр. пътни листове
за снегопочистващата техника с номера 041811/17.12.2018г., 041765/16.12.2018г.,
041829/18.12.2018г., 041862/19.12.2018г.
От приетата по делото справка вх. №
9078/18.05.2020 г. (л. 58), изготвена от Националния институт по метеорология и
хидрология – филиал Кюстендил, се установи, че на процесната дата (19.12.2018 г.)
минималната температура за деня е била
минус 4 градуса, максималната – плюс 3.6 градуса, а снежната
покривка – 7 см. (като в същия ден не е имало снеговалеж, но такъв е имало
на 17.12.2018 г., когато се е образувала
снежна покривка от 14 см.).
Вещото лице
д-р Е.Л. в заключението си сочи, че общото състояние на пострадалия е било
добро, но в следствие падането е получил счупване на дясната лъчева кост на
типично място, което е установено клинично и рентгенологично. При самото падане
и счупване пострадалият е получил силна болка, оток, деформация, изкривяване и патологична
подвижност в областта на дясната гривнена става и долна трета на предмишницата.
Тази силна болка обикновено продължавала до поставянето на гипсова имобилизация
и няколко дни след това. От момента на счупването до пълното възстановяване на
движенията в гривнената става и предмишница ищецът имал силно затруднени
движения, болки, които постепенно намалявали и затруднение при ежедневните му
физиологични нужди и обслужване като хранене, къпане, миене на зъби, бръснене и
други. Периодът на възстановяване при този вид фрактури бил от 3 до 6 месеца,
като през този период пострадалият изпитвал болки и страдания. Такова счупване
обикновено било предпоставка за по-ранно получаване на артрозни промени в
съседните стави (в случая гривнената такава), като тези промени се изразявали в
болки при пипане, движение и ограничение в крайните степени. При изслушването
на вещото лице в о.с.з. от 30.06.2020 г., същото сочи, че в процесния случай
дори и след пълно възстановяване винаги остават артрозни изменения. Посоченият
в заключението срок на възстановяване от 3 до 6 месеца е такъв, важим за
възстановяване на самата кост, но след това се получавали артрозни изменения,
които понякога водели до болки, деформации, увеличаващи се с възрастта. Сочи
още, че придружаващите заболявания на ищеца не биха се отразили на срока на
възстановяването му.
По делото са
събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Ц. З., А.Н.,
А.Т., Б.Б., В.З. и Н.Д..
От показанията
на свидетелите Златанова и Н. се установява, че на процесната дата, пътното
платно на което се намирал ищецът (поради това, че тротоарът – там където имало
такъв, бил непроходим) било силно заледено, в следствие на което В. се подхлъзнал
и наранил ръката си, за която впоследствие се установило, че е счупена. Същите
сочат още, че на ищеца бил поставен гипс, което му пречело да изпълнява
домакинските си задължения, поради което помощ получавал както от Златанова,
така и от Н., доколкото ищецът живеел с майка си, която била много възрастна и
не можела да се обгрижва сама. Свидетелят Н. сочи още, че и към настоящия
момент ищецът се оплаквал от болка в ръката при промяна на времето.
Показанията на
св. Т. (работник към „Управление на общински имоти“) сочат, че около процесния
период (декември 2018г.) времето не било лошо: „…почти нямаше сняг.“, като не
били съставяни актове на лица, отговарящи за почистването на тротоарите от
сняг.
Свидетелите Б.
и З. (работници съответно в „Управление на общински имоти“ и ОП „Чистота“),
сочат, че улицата все пак била заснежена, но почистена, респ. не било
необходимо почистване на 18.12.2018 г. доколкото нямало нов сняг.
Свидетелят Д.,
също работник към ОП „Чистота“ сочи, че на процесната дата – 19.12.2018г., на
ул. „Тинтява“ имало заледени участъци, поради което било извършено опесъчаване
между 4.00 и 5.00 часа сутринта.
Други доказателства по делото не са ангажирани.
При така установените
фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл. 49 във вр. чл. 45 във вр. чл. 52 от ЗЗД – за присъждане на обезщетение за претърпените болки и
страдания, а така също изпитани стрес и неудобства, в резултат
на получена „фрактура радии декстра ин локо трипико – S 52.50“, при падане на заледен участък на пътното
платно на ул. „Тинтява“ № 13, гр. Кюстендил, ведно с
обезщетение за забава, считано от датата на деликта 19.12.2018 г. - до пълното му изплащане, като и направените по делото разноски.
По силата на разпоредбата на чл. 49
от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Следователно,
за да възникне гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя за
причинени вреди при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната
действителност да са настъпили следните материалноправни предпоставки в
съотношение на кумулативност: деяние - действие или бездействие;
противоправност - несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение; вреди, изразяващи се неблагоприятно засягане на
имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен интегритет;
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите
имуществени и неимуществени вреди; вина на делинквента, която, според уредената
в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция, се предполага, и виновното лице да е
причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа.
Съгласно § 7, т. 4 (в
редакция, ДВ - бр. 26 от 2000 г.) от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините
преминават и държавни имоти, сред които общинските пътища, улиците, булеварди,
площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено
ползване. Според указаното в чл. 11 от ЗОС имоти и вещи – общинска собственост
се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на
закона и с грижата на добър стопанин – спр. чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 3
от ЗП във вр. с § 1, т. 14 от ДР и чл. 31 на ЗП. В т.см. съответната община
следва да поддържа пътищата, като осигурява необходимите изисквания за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. Собствеността на
пътищата се разпростира върху всички основани елементи на пътя, т.е. върху
обхвата на пътя, пътните съоръжения и пътните принадлежности. В чл.5, ал. 2 от
ЗП е определено понятието „обхват на пътя”, като в него е включено „земното платно”, част от което, съгласно
легалната дефиниция, дадена с § 1, т. 2 от ДР на ЗП, е и тротоарът. Понятието „поддържане
на пътища“ пък е дефинирано в разпоредбата на § 1,
т. 14 от ДР на ЗП
и е доразвито в чл. 47
от ППЗП,
като една от основните дейности за зимно поддържане на пътищата е
обезопасяването им срещу хлъзгане (разчистване от заледяване
– лед) чрез разпръскване на материала или химични вещества.
При
посочените законови регламенти спорен по делото е въпросът дали процесният участък от пътя на ул. „Тинтява“ е бил
заледен, респ. дали тротоарът, там където го е имало, е бил непроходим и дали
ответната община е изпълнила вмененото й от действащото законодателство
задължение да поддържа пътищата, общинска собственост, в състояние, което да
осигури безопасно за гражданите движение по същите, както и дали е положена
грижата на добрия стопанин в тази насока.
Събраните в хода на производството
доказателствени средства, водят до извода, че това не е било сторено с нужната
грижа. Съображенията на съда са следните:
За обстоятелството, че процесният участък от
пътното платно на ул. „Тинтява“, гр. Кюстендил, на 19.12.2018 г., е бил заледен
се намират данни в показанията на свидетелите Златанова и Н., които се
подкрепят и от тези на св. Д., който сочи, че на същата дата и в процесния
участък „имаше заледени участъци“. Нещо повече, за възможността да се образува
поледица, свидетелстват и метеорологичните данни, от представената по делото
справка вх. № 9078/18.05.2020 г. (л. 58), изготвена
от Националния институт по метеорология и хидрология – филиал Кюстендил, при
анализа на които това обстоятелство се потвърждава с оглед наличието на снежна
покривка на процесната дата (7 см) и минусовите градуси (средноденонощна
температура на въздуха – минус 2.1 градуса по Целций). Дори показанията на св. Т.,
които поначало отричат наличието на особености в пътната обстановка, не
установяват категорично липсата на снежна покривка, а напротив, сочи се, че „..почти нямаше сняг“.
В същото време, независимо, че
представените към отговора писмени документи свидетелстват, че през зимния период
се е осъществявала дейност по почистване в района, както и че за процесния период не са съставени актове на
лица, имащи задължение по почистване на снега (спр. показанията на св. Т.), не
може да се установи, че резултатът по обезопасяване пътната обстановка с оглед
изпълнението на задължението на ответната община, е бил постигнат. Поради
изложеното и втората кумулативно необходима представка се приема за установена.
Предвид изложеното съдът счита за неоснователни
наведените от ответната страна доводи за изключителен принос на ищеца в
настъпване на увреждането.
Че от горното са последвали вреди за В. е
видно от събраните по делото допустими писмени и гласни
доказателствени средства. Същите анализирани в съвкупност и поотделно
установяват, че на 19.12.2018 г. ищецът, движейки се по ул. „Тинтява“, в гр.
Кюстендил и отивайки до намиращия се на същата магазин се е подхлъзнал и паднал, като е получил „Фрактура радии декстра ин локо трипико – S 52.50“, което е
наложило „закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация при анестезия –
радиус и улна“.
Връзката между установеното увреждане и
последвалия резултат е доказана от заключението на
вещото лице д-р Е.Л., който приема, че в следствие
падането същият е получил счупване на дясната лъчева кост на типично място,
което е установено клинично и рентгенологично. При самото падане и счупване пострадалият е получил силна болка, оток,
деформация, изкривяване и патологична подвижност в областта на дясната гривнена
става и долна трета на предмишницата. Тази силна болка обикновено продължавала
до поставянето на гипсова имобилизация и няколко дни след това. От момента на счупването до пълното възстановяване на движенията в
гривнената става и предмишница ищецът имал силно затруднени движения, болки,
които постепенно намалявали и затруднение при ежедневните му физиологични нужди
и обслужване като хранене, къпане, миене на зъби, бръснене и други.
Доколкото се установи, че увреждането е
настъпило поради бездействие (неполагане на дължимата по обезопасяване на
процесния пътен участък грижа) на служители на Община Кюстендил, респ.
натоварени изрично от нея с тази дейност трети лица, вината им съгласно чл. 45,
ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното. Т.к. посочената законова
презумпция не бе оборена следва да се приеме, че ответната страна обективно е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат.
Относно размера на желаното обезщетение следва да се вземе предвид
принципното разбиране, че неимуществените вреди, с оглед естеството им, не
могат да бъдат поправяни. Именно заради това предназначението му е да улесни
увредения в друга област, като законът овластява съда да определи неговия
размер по справедливост. Съдебната практика приема, че той зависи от вида на
накърнените блага – душевен или телесен интегритет, степента и
продължителността на увреждането, очакваното развитие на страданието, наличието
на трайни увреждания, интензитет
на негативните преживявания, допълнителното влошаване на здравето на пострадалия,
загрозявания и др. (така и Постановление
№ 4 от 23.ХІІ.1968 г. на Пленума на ВС). В този аспект от подробния анализ на
събраните писмени доказателства и свидетелските показания, може да се изведе,
че на ищеца, който към момента на настъпване на процесното падене е бил на
възраст над средната (61 г.), с придружаващи заболявания (диабет Е11 и
Хипертония – 111(спр. л. 4), е причинено временно разстройство на здравето без
опасност за живота (общото му състояние било добро) като според вещото лице е
необходим период за възстановяване около 3 до 6 месеца, като през този период пострадалият изпитвал болки и
страдания. С оглед горното от една страна съдът взема предвид, че ищецът се е
намирал във временна неработоспособност едва 3 месеца (спр. болнични листове на
л. 7-9 от делото), но от друга страна -
изложеното от експерта, е че „такова счупване обикновено е предпоставка
за по-ранно получаване на артрозни промени в съседните стави (в случая
гривнената такава), като тези промени се изразяват в болки при пипане, движение
и ограничение в крайните степени“, както и че „ дори и след пълно
възстановяване винаги остават артрозни изменения“, а посоченият в заключението
срок на възстановяване от 3 до 6 месеца е такъв, важим за възстановяване на
самата кост, но „след това се получават артрозни изменения, които понякога
водят до болки, деформации, увеличаващи се с възрастта“.
В тази
насоченост са и показанията на св. Н., които установяват, че дори и към
настоящия момент В. се оплаквал от болки в ръката при промяна на времето.
Ето защо съдът намира, че справедливо обезщетение за претърпените вреди,
съставляващи болки и страдания, се явява такова в размер на 3000.00 лева, като
предявеният иск в останалата част, над уважения до пълния заявен размер от 5700.00
лева, не отговаря на принципа за справедливост, и като такъв следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
Като самостоятелна претенция ищецът е заявил искането си да му се присъди
обезщетение отново за неимуществени вреди, но съставляващи не претърпени болки
(краткотрайно преживяване на неприятно усещане) и страдания (продължаваща
болка), а причинени стрес и неудобства в размер на 300.00 лв. Съдът счита така
предявения иск за основателен и доказан поради следното: посочените
обстоятелства се установиха от една страна от показанията на свидетелите
Златанова и Н., които сочат, че след падането В. не е могъл да се обслужва сам
и да се грижи за домакинството като е разчитал на чужда помощ (каквато
получавал от същите), а от друга – и от подкрепящите ги изводи на експерта,
който в заключението си също сочи, че В. е бил ограничен в движенията си, което
препятствало ежедневните му физиологични нужди като хранене, къпане, миене на
зъби, бръснене и др., а пък за причинения му стрес, заключението свидетелства
за причинените му потиснатост и депресия, породили необходимост от
медикаментозно лечение, изписано от д-р Панайотова. С оглед изложеното, съдът
счита, че справедливо обезщетение за неимуществени вреди на соченото основание,
а именно – причинени стрес и неудобство, е такова в размер на 300.00 лв.,
поради което, и с оглед съблюдаване принципа на диспозитивното начало, съдът ще
уважи така заявената претенция в пълния й размер.
На основание чл. 86 от ЗЗД и предвид изхода на
делото по главния иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, следва и присъждане на
законната лихва върху обезщетението, считано от датата на увреждането –
19.12.2018 г. по арг. от нормата на чл.
84, ал. 3 от ЗЗД.
С оглед изхода от делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски в размер на 522,50 лева - за
внесена държавна такса, разноски за вещи лица и адв. хонорар от 500 лв., който
не е прекомерен предвид минималния предвиден от 630 лв. с оглед дължимото по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед заявения по
делото материален интерес, в който смисъл бе поддържано възражение от ответната
страна.
По силата на чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника също
следва да бъдат присъдени деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част
от иска.
Размерът на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение в този случай
следва да се определи по указанията в разпоредбата
на чл.78, ал.8 от ГПК, като сумата от 200,00 лв.
съдът счита за справедлива с оглед правната и фактическа сложност на делото.
Поради това и с оглед частичното отхвърляне на исковите
претенции на ответника се следва сума в размер на 90,00
и тази сума ще бъде възложена в тежест на ищеца.
Насрещните вземания за разноски не могат да
бъдат компенсирани поради липса на искане в т.см.
ОСЪЖДА Община Кюстендил, представлявана от кмета П.
П., с адрес гр. Кюстендил, площад „Велбъжд“ № 1 ДА
ЗАПЛАТИ на В.В.В., с ЕГН **********, с адрес ***,
сумата в размер на 3000,00 лв. (три
хиляди лева и нула стотинки), представляваща обезщетение за неимуществени вреди
- болки и страдания, в резултат на получено счупване на дясната лъчева кост, при падане на 19.12.2018
г., около 19.00 часа в гр. Кюстендил на заледен
участък на ул.
„Тинтява“ № 13, както и сумата в размер
на 300,00 лв. (триста лева и нула
стотинки), представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в причинени стрес
и неудобства, ведно с обезщетение за забава върху
главниците, считано от датата на деликта 19.12.2018
г. - до пълното му изплащане, като ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКА за обезщетението за неимуществени вреди, представляващи
претърпени болки и страдания от процесното увреждане за разликата над 3000 лв.,
до пълния предявен размер от 5700.00 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Община Кюстендил, представлявана от кмета П. П., с адрес гр. Кюстендил,
площад „Велбъжд“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на В.В.В., с
ЕГН **********, с адрес ***,
сумата в размер на 522,50
лв. (петстотин двадесет и два лева и петдесет стотинки) на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща сторени разноски по делото, с оглед уважената част от иска.
ОСЪЖДА В.В.В., с
ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Община Кюстендил, представлявана от кмета Петър Паунов, с адрес гр.
Кюстендил, площад „Велбъжд“ № 1, сумата в размер на 90,00 лв. (деветдесет лева и нула стотинки) на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, представляваща сторени разноски по делото, с оглед отхвърлената част от иска.
Решението може да се
обжалва пред Окръжен съд - Кюстендил с въззивна жалба в двуседмичен срок от
датата на връчването му в препис на страните.