№ 45
гр. Пловдив, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Радка Д. Чолакова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20225001000709 по описа за 2022 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по постъпила въззивна жалба
от М. И. Д., действаща чрез процесуалния и пълномощник адвокат Н. А., срещу
постановеното решение №260345 от 19.07.2021 г. по търг.дело №983/2019 г. на О.С.П..
С посоченото решение е признато за установено между Ю.Б. АД и М. И. Д., че М. И.
Д. дължи на банката следните суми на основание сключен между тях договор за банков
кредит №НL82658 от 06.06.2017 г. и допълнително споразумение към него, а именно:
-сумата 77 637,68 лв. предсрочно изискуем остатък от дължима главница, ведно със
законната лихва, начиная от 10.05.2019 г. до окончателното плащане,
-сумата 317,12 лв. мораторна лихва по т.4 от договора за периода 10.08.2018 г. –
08.05.2019 г.,
-сумата 31,50 лв. такси по договора за периода 10.08.2018 г. – 08.05.2019 г.,
-сумата 40,11 лв. застраховки за периода 15.03.2019 г. – 08.05.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК № 3952 от 14.05.2029 г. по ч.гр.д.№7382/2019 г. по описа на Р.С.П.,13 гр.с.
Жалбоподателят е останала недоволна от решението, като е изложила подробни
съображения. Счита, че то е неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено
при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не е съгласна с изводите на
1
първоинстанционния съд относно настъпване на предсрочна изискуемост, относно
погасителните вноски, включително след „обявяване“ на предсрочната изискуемост,
относно неравноправни клаузи и разноските, като посочва и липса на мотиви. Моли да се
отмени решението и се отхвърли предявения иск.
Ответникът Ю.Б. АД, чрез адвокат Г. Б. И., е представил отговор срещу въззивната
жалба, в който я счита за неоснователна. Моли да се остави без уважение, като се потвърди
обжалваното решение.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания,
както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 13.09.2021 г., а въззивната
жалба срещу него е подадена на 27.09.2021 г. чрез куриер Е., което е в двуседмичния срок,
предвиден в чл.259 от ГПК. Жалбоподателят е надлежна страна. Жалбата е срещу
подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Ето защо, следва да се пристъпи
към разглеждането и в съответствие с чл.269 от ГПК.
Видно от твърденията в исковата молба, банката е предявила положителен
установителен иск за установяване на вземанията и, предмет на заповедно производство,
произтичащи от договор за банков кредит.
Позовава се на сключен с М. И. Д. договор за банков кредит №НL82658 от
06.06.2017 г. и допълнително споразумение към него за рефинансиране и превалутиране
задължението на кредитополучателя към банката. За тази цел банката предоставя на
кредитополучателя кредит в размер на 87 500 лв. за пълно предсрочно погасяване на
задълженията по договор за кредит № НL34080. Кредитът е обезпечен с договорна ипотека
върху недвижим имот. Отпуска се със срок на погасяване 192 месеца, считано от дата на
откриване на заемна сметка, като такава е открита на 15.06.2017 г. крайният срок за
погасяване на задълженията спрямо тази дата е 22.06.33 г.
В деня на подписване на договора страните са сключили и допълнително
споразумение към него, с което кредитополучателят е дал съгласие и е упълномощил
банката да преведе част от заемната сума на трети лица за погасяване на публични
задължения, описани в споразумението.
В приложение №1 към договора от 15.06.2017 г. е посочен размерът на усвоения
кредит - 83 138,72 лв.
Ищецът посочва, че кредитополучателят не изпълнява задълженията си за
погасяване на кредита в съответствие с уговореното в договора, като първата просрочена
вноска в размер на 433,01 лв. е с падеж 10.08.2017 г. Към дата на изготвянето на извлечение
от счетоводни книги е имало забава на 10 погасителни вноски за главница, поради което и
съгласно чл.21,ал.1 от договора за кредит банката има право да обяви кредитът за
предсрочно изискуем. В тази връзка посочва, че е предсрочната изискуемост е настъпила
на 02.07.2018 г. с уведомяването на кредитополучателя с нотариална покана, връчена на
2
тази дата. След тази дата длъжникът е погасил падежиралите преди датата 10 вноски.
Останала е вноската с падеж 02.07.2018 г. и целият остатъчен дълг, формиращи главницата.
Образувано е заповедно производство въз основа на извлечение от счетоводни
книги към 08.05.2019 г. за сумите, а именно: -сумата 77 637,68 лв. предсрочно изискуем
остатък от дължима главница, ведно със законната лихва, начиная от 10.05.2019 г. до
окончателното плащане, -сумата 317,12 лв. мораторна лихва по т.4 от договора за периода
10.08.2018 г. – 08.05.2019 г., -сумата 31,50 лв. такси по договора за периода 10.08.2018 г. –
08.05.2019 г., -сумата 40,11 лв. застраховки за периода 15.03.2019 г. – 08.05.2019 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Посочените суми са предмет
на настоящото производство с основание чл.422 от ГПК.
Ответницата – кредитополучател оспорва исковата молба в представения отговор.
Посочва, че е погасявала вноските по кредита, когато е имала възможност, включително
вноски са погасявани от трети лица и след „обявяването“ на предсрочната изискуемост.
След 02.07.2018 г. банката не е отнасяла получените суми към погасяване на изискуемата
главница в цялост. След образуване на изпълнително дело №***/**** г. при ЧСИ Р. С.
започнали преговори за спогодба, като ответницата внесла сума за държавни такси,
адвокатски хонорари по заповедно производство и такси ЧСИ, поради което разноските за
заповедното производство са недължими. Оспорва настъпването на предсрочна
изискуемост, поради липса на условията за това. Позовава се на чл.9 от договора, съгласно
който се дължи само главница за първите 60 месеца от кредита, което прави неоснователно
искането на лихви за просрочие. Позовава се на наличие на неравноправни клаузи в
договора, сключен с потребител, както и в общите условия.
Страните са ангажирали доказателства в подкрепа на становищата си. Ищецът е
приложил към исковата молба процесният договор, допълнително споразумение към него,
приложение №1 за откриване на заемната сметка на 15.06.2017 г., на която дата ще се
извърши превалутирането на средствата по усвоения кредит, уведомление за предсрочна
изискуемост, ведно с приложения за връчването му по нотариален ред, заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист. Въпреки, че част от така
посочените доказателства са непълни, същите се съдържат в цялост в приложеното към
настоящото дело заповедно производство. Видно от същото, приложени са договорът,
приложение №1 към него, допълнително споразумение и погасителен план. Ответницата е
приложила извлечение от разчетна сметка за погасяване на кредит за периода 11.07.2017 г.
– 24.10.2019 г. По делото са приети основно и допълнително заключение на съдебно-
счетоводна експертиза.
В първоинстанционното решение е прието, че договорните клаузи са
индивидуално уговорени в полза на ответницата и не са неравноправни, че са налице
предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост на 02.07.2018 г., че последващите
плащания след датата на настъпване на предсрочната изискуемост не водят до нередовност
на предсрочната изискуемост, а представляват изпълнение на изискуеми вземания, че е
правилна поредността на погасяването на задълженията от страна на ищеца.
3
От приложеното заповедно производство се установява, че е подадено възражение
в срок срещу издадената заповед за плащане, както и, че настоящата искова молба е
подадена в предвидения от закона едномесечен срок в чл.415 от ГПК. Ето защо,
предявеният по чл.422 от ГПК положителен установителен иск е допустим.
От представените писмени доказателства се установява по несъмнен начин
сключването на процесния договор за банков кредит от 06.06.2017 г., по силата на който
банката се задължава да отпусне на кредитополучателя заемна сума с определена цел, а
кредитополучателят се съгласява как да ползва сумата и да я върне съгласно уговорения
срок. В случая договорът е сключен за рефинансиране на предходен договор за
предоставяне на жилищен кредит, сключен между същите страни. Съгласно чл.2а,
конкретният размер на задълженията по предходния договор № НL34080 се посочва в
Приложение №1, което страните подписват при откриване на заемната сметка. В случая това
е сумата 74 323,64 лв., равна на левовата равностойност на задълженията в швейцарски
франкове по предходния договор по обявения от банката обменен курс към датата на
откриване на заемната сметка. Към тази сума се включват и плащанията по допълнителното
споразумение между страните за погасяване на публични задължения в общ размер 8 815,08
лв. Така общият размер на предоставения кредит и в съответствие с т.4.1 от приложението е
83 138,72 лв.
Видно от процесния договор, страните са уговорили, че за първите 60 месеца от
срока на издължаване на кредита кредитополучателят не дължи лихва на банката, след
което започва да заплаща лихва, изчислена при променлив годишен лихвен процент
съгласно чл.3 от договора. При просрочие на дължимите плащания, вкл. и при обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, кредитополучателят дължи обезщетение за времето на
забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се
определя от Министерски съвет, съгласно чл.4 от договора. Посочен е годишният процент
на разходите и общата дължима сума от кредитополучателя, разноските, които се заплащат.
В чл.9 е уговорен погасителният план – за първите 60 месеца се заплащат вноски само от
главница с падеж на 10-то число на месеца, а след това се дължат анюитетни месечни
вноски, включващи главница и лихви, до пълното погасяване на главницата. Посочени са
размерите на вноските спрямо посочената сума в чл.1.2 от договора. Уговорен е начин и
механизъм на изменение на договора, учредяването на договорна ипотека за обезпечаване
вземанията на банката, предсрочна изискуемост в чл.21.1 от договора при непогасяване на
една или повече вноски по кредита в уговорения срок, както и общи условия-чл.23-чл.35.
От основното заключение на съдебносчетоводната експертиза по делото се
установява, че е усвоен кредит в размер на 83 138,72 лв. на 15.06.2017 г.
Към 02.07.2018 г. се установява дължима главница 4 343,72 лв., формирана от 10
бр.вноски по 433,01 лв. всяка една вноска /4330,10 лв./, + 13,63 лв., като кредитополучателят
е в неизпълнение на вноска с падеж 10.08.2017 г.
Към 08.05.2019 г., когато е изготвено извлечение от счетоводни сметки,
приложено към образуваното на 13.05.2019 заповедно производство, са констатирани
4
просрочени 10 бр.главници, от които вноска №13 с падеж 10.07.2018 г. е частично платена –
304,94 лв. на 18.04.2019 г. с остатък 128,09 лв.
Към 08.05.2019 г. е погасена общо главница 5 501,04 лв., като е останала общо
дължима главница 77 637,68 лв. По отношение на лихва на за забава е погасена 236,33 лв.,
като остава 317,12 лв. Общо дължими такси са 242 лв., от които са платени 210,50 лв., като
остават неплатени 31,50 лв. Общо дължими застраховки са 134,24 лв., платени са 94,13 лв.,
като остават дължими 40,11 лв. Потвърждават се сумите, предмет на заповедното
производство.
Вещото лице е изчислило размерът на вземанията на банката, които са с настъпил
падеж към датата на входиране на исковата молба – 14.11.2019 г., по пера, като общият
размер е 81 627,42 лв., в която сума са включени и разноските за заповедното производство.
Посочило е размерът на внесените суми по кредитната сметка също към 14.11.2019 г. – по
пера и общо 11 706 лв., както и размерът на погасеното кредитно задължение от датата на
усвояване на кредита до изготвяне на експертизата.
Видно от допълнителното заключение, плащанията по кредитната сметка са
показани в хронологичен ред, като последователността на отразяване на плащанията по
компонентите на задължението е разноски/такси/, лихва за просрочие, главница. В случаите,
в които е налице остатъчна неразплатена вноска по главницата, същата преминава в
следващия период и се заплаща като първа сума, дължима за минал период от следващата
постъпила вноска за обслужване на кредита, след което следват разплащанията в
последователност разноски, лихва, главница. След обявяване на кредита за предсрочно
изискуем плащанията са със същата последователност разноски, лихва, главница с един и
същи вальор.
Съдът възприема констациите на вещото лице Т., като компетентни, изготвени на
база писмени документи и неоспорени от страните. Затова следва да ги вземе предвид при
изграждане на своите изводи.
Въз основа на така събраните доказателства, първо се дължи отговор на въпроса
има ли неравноправни клаузи в процесния договор, тъй като ответницата е направила общо
възражение в този смисъл, а и съдът служебно дължи преценка на този въпрос. В случая
процесният договор е бил сключен с цел рефинансиране и превалутиране на задължението
на ответницата по предходен банков договор. Страните са уговорили през първите 60 месеца
от усвояване на заемната сума да се погасява само главницата на равни месечни вноски, а
след изтичането на този срок месечните вноски се формират от главница и договорна лихва.
Предмет на делото е неизплатената главница. Не се претендират вноски за договорна лихва,
поради което е и безпредметно да се преценява характера на клаузата на чл.3 от договора,
уреждаща този вид лихва и нейното изменение. По принцип рефинансирането предполага
изтеглянето на нов кредит, но при по-добри и изгодни условия за длъжника, за да може той
да погаси предишния си дълг, сключен при относително по- неблагоприятни за него
условия. С него се уреждат конкретни отношения между страните, като в настоящия случай
5
договорът не е сключен при общи условия. Видно от чл.35, посочени са документите
неразделна част от договора. В изброяването липсват общи условия. При тази констатация и
имайки предвид договорните клаузи следва да се приеме, че същите са уговорени
индивидуално. В чл.146 от ЗЗП е посочено, че индивидуално договорените клаузи не са
нищожни, но се допуска само някои условия да са индивидуално уговорени, в който случай
към останалата част от договора се прилагат правилата на неравноправните клаузи. Ето
защо и за пълнота следва да се прецени клаузата на чл.4 от договора, уреждаща лихва при
просрочие на дължимите плащания. Съгласно изр.2 от посочената клауза,
кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забавата върху просрочените суми в
размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя от Министерски съвет. Така,
както е уговорена клаузата не води до задължение на потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка,
съответства на нормативно определения размер на законната лихва, поради което същата не
е неравноправна и намира приложение в договорното отношение.
От данните по делото се установява, че за първите 60 месеца от усвояването на
заемната сума ответницата следва да заплаща месечна вноска по 433,01 лв., както и че
същата е изпаднала в забава за вноската с падеж 10.08.2017 г.
По делото е приложено уведомление до ответницата за предсрочна изискуемост,
връчено и на 02.07.2018 г. по нотариален ред. Видно от уведомлението, банката е посочила
формираните просрочия /в т.ч. лихви и такси/ в размер на 4 803,45 лв., както и че тъй като
се касае до трайно просрочие, обявява задължениято по договора за изцяло предсрочно
изискуеми на основание чл.21,ал.1. Посочени са задълженията към 15.06.2018 г. – главница,
в която са включени просрочените вноски, както лихви, такси и застраховки по посочения
механизъм, както и че ако тези суми не бъдат погасени в едноседмичен срок ще се пристъпи
към принудително изпълнение.
В чл.21,ал.1 от договора страните са приели, че при непогасяване в уговорения
срок на една или повече вноски от кредита, банката има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,
което настъпва с волеизявление на една от страните по договора – кредиторът посочва, че
ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуеми,
включително и вноските с непогасен падеж, които към момента на посочването не са били
изискуеми. Уредена е в чл.60,ал.2 от Закон за кредитните институции /ЗКИ/ и представлява
сложен фактически състав от два елемента. Първият е обективен. Това е обективният факт
на неплащане. Вторият е субективен, предполагащ възможност на банката да обяви кредита
за предсрочно изискуем, т.е. да упражни правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Действието на предсрочната изискуемост започва от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са налице обективните
факти, обуславящи настъпването и. Доказателствената тежест е на страната на кредитора.
Той следва да докаже настъпването на предсрочната изискуемост, в т.ч., че е уведомил
длъжника за това. В случая се установяват посочените елементи от фактическия състав. Към
6
02.07.2018 г. не са били заплатени 10 вноски дължима главница в размер на 4 343,72 лв.,
ответницата редовно е уведомена за това с връченото и на 02.07.2018 г. уведомление, с
което се обявава кредитът за изцяло предсрочно изискуем. Неплатените вноски се отнасят
до основно задължение в договорното отношение, което не се изпълнява в продължителен
период от време.
По делото се установява, че са правени вноски за погасяване на задълженията през
периода 22.06.2018 г. до 18.04.2019 г., когато е направено частично плащане по вноска №13
с падеж 10.07.2018 г., но тези плащания са след обявяване на предсрочната изискуемост и
след настъпилото вече изменение на сключения договор. Следователно не влияят върху
настъпването на предсрочната изискуемост.
Установява се също така размерът на задълженията на ответницата към момента на
образуване на заповедното производство – 13.05.2019 г., както и платените суми след
издаване на изпълнителния лист и образуване на изпълнително дело. В случая за
установяване на задълженията на ответницата е релевантен първият момент, тъй като искът
за съществуване на вземането на кредитора се счита за предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Установява се начина на погасяване на
внесените суми, който е в съответствие с чл.76,ал.2 от ЗЗД и уговореното от страните. Ето
защо и при така посочената фактическа обстановка вземането на банката от ответницата
съществува така, както е установено от вещото лице и както е посочено в заповедното и
настоящото исково производство. Следва да се уважи предявеният иск по чл.422 от ГПК.
До този краен извод е достигнал първоинстанционният съд, поради което неговото
решение следва да се потвърди.
По разноските – от банката - ответник във въззивното производство не са
претендирани разноски, поради което не следва да се присъждат.
По отношение на оплакването във въззивната жалба, свързано с разноските в
заповедното производство, е проведена процедура по чл.248 от ГПК, като е постановено
определение №261752 от 02.12.2021 г., което е влязло в сила, като необжалвано.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260345 от 19.07.2021 г. по търг.дело
№983/2019 г. на О.С.П., с което е признато за установено между Ю.Б. АД и М. И. Д., че М.
И. Д. дължи на банката следните суми на основание сключен между тях договор за банков
кредит №НL82658 от 06.06.2017 г. и допълнително споразумение към него, а именно:
-сумата 77 637,68 лв. предсрочно изискуем остатък от дължима главница, ведно със
законната лихва, начиная от 10.05.2019 г. до окончателното плащане,
-сумата 317,12 лв. мораторна лихва по т.4 от договора за периода 10.08.2018 г. –
08.05.2019 г.,
7
-сумата 31,50 лв. такси по договора за периода 10.08.2018 г. – 08.05.2019 г.,
-сумата 40,11 лв. застраховки за периода 15.03.2019 г. – 08.05.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК № 3952 от 14.05.2029 г. по ч.гр.д.№7382/2019 г. по описа на Р.С.П.,13 гр.с.
Решението е неокончателно и подлежи на касационно обжалване с касационна жалба
пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8