Р Е Ш Е Н И Е
№ 260040
гр. Хасково, 21.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Хасково, ГО, 7–ми граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христина Жисова
при участието на секретаря Велислава Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Жисова гр. д. № 2805 по описа за 2020г. на Районен съд - Хасково, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от „Обединена българска банка“ АД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от
изпълнителните директори С.А. Г. и Т.В.М., против И.А.П. ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 ал.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1, чл.86
ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ, вр. чл.121 и сл. от ЗЗД. За претендираните суми
е издадена заповед № 402 от 09.06.2020г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 1011 по описа за 2020г.
на РС Хасково.
Ищецът твърди, че с договор за банков кредит – овърдрафт „Малки и средни предприятия“ № MS17-00068/02.02.2017г. по програма „Малък бизнес“ /COSME кредит за оборотни средства/ от 02.02.2017г. „СИБАНК“ЕАД (понастоящем „Обединена българска банка“АД – универсален правоприемник на „СИБАНК“ ЕАД, преобразувано чрез вливане в „Обединена българска банка“АД) е предоставила на кредитополучателя „ИБЕРИЯБУЛТРАНС“ЕООД, банков кредит под формата на овърдрафт в размер на 30 000 лева, като кредитът бил изцяло усвоен. Кредитополучателят се задължил, да ползва кредита за оборотни средства, съгласно срокове и условия, подробно описани в разпоредбите на т. II „Предмет и условия на договора“ от Договора за банков кредит от 02.02.2017г. Съгласно т.4.1.2 Раздел IV Други условия от Договора за кредит във връзка с т. 37.2 от Общите условия, неразделна част от договора за кредит, банката имала право да направи предсрочно изискуем целия дълг в пълен размер по кредита при неизпълнение на условията му, без да дължи покана или уведомление до кредитополучателя и съдлъжника. Поради неплащане на 4 броя месечни погасителни вноски в общ размер на 2 323.50 лева, дължими за периода от 22.05.2019г. до 22.08.2019г., описани в извлечението от счетоводните книги на Банката, приложено към Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем, като до длъжниците, били изпратени уведомителни писма. На длъжника „ИБЕРИЯБУЛТРАНС" ЕООД било изпратено Уведомително писмо-покана Изх. № ИД-1812-2020/20.01.2020 г. на ОББ АД, което било връчено чрез ЧСИ Самуил Пеев, рег.№ 874 на КЧСИ, чрез залепване на уведомление на 29.02.2020 г. на регистрирания адрес по седалище и адрес на управление на дружеството, видно от придружително писмо с изх.№ 5744/22.05.2020г. На съдлъжника и ответник в настоящото производство И.А.П. било изпратено Уведомително писмо-покана Изх. № ИД- 1813-2020/20.01.2020 г. на ОББ АД, като също било връчено чрез ЧСИ Самуил Пеев, рег.№ 874 на КЧСИ чрез залепване на уведомление на 29.02.2020 г., видно от придружително писмо с Изх.№ 5745/22.05.2020г. Ищецът твърди, че предсрочната изискуемост е произвела действие и кредитът е осчетоводен като предсрочно изискуем на 01.06.2020г., след изтичането на седемдневния срок от получаването на поканите за доброволно изпълнение, с който била дадена възможност да погасят просрочието си.
Задължението не било погасено и поради това на 05.06.2020г. ищецът подал заявление по 417 от ГПК в Районен съд Хасково, за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжниците "ИБЕРИЯБУЛТРАНС" ЕООД - кредитополучател и ответника И.А.П. - съдлъжник. По подаденото заявление, била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответниците по ч. гр. д. № 1011/2020г., с която двамата длъжници били осъдени солидарно да заплатят на банката следните суми: 24 116.51 лева - главница; Законна лихва върху главницата считано от 05.06.2020г.; 1 623.38 лева - договорна лихва за периода от 22.05.2019г. до 31.05.2020г.; 509.85 лева - обезщетение за забава на просрочените плащания за периода от 22.05.2019г. до 12.03.2020г. вкл. и за периода от 14.05.2020г. до 31.05.2020г. вкл.; 26.80 лева-обезщетение за забава на предсрочно изискуема главница за периода от 01.06.2020г. до 04.06.2020г.; 48 лева - просрочени такси; 100 лева - юрисконсултско възнаграждение; 526.50 лева - държавна такса за издаване на изпълнителен лист. След получаването на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, на 25.06.2020г. ищецът инициирал образуване на изпълнително дело № 20208740400501 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, peг. № 874 с район на действие - ОС - Хасково срещу горепосочените солидарни длъжници. Препис от издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК от ЧСИ Самуил Пеев на длъжниците "ИБЕРИЯБУЛТРАНС" ЕООД и на ответника И.А.П.. ЧСИ бил изпълнил процедурата по ГПК за връчване на Покана за доброволно изпълнение, копие от заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, чрез залепване на уведомление по отношение на кредитополучателя "ИБЕРИЯБУЛТРАНС" ЕООД и съдлъжника И.А.П., при което била налице хипотезата на разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, навежда доводи за нередовност на исковата молба, като моли същата да бъде оставена без движение, тъй като същата не отговаряла на изискванията на чл. 127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК. Твърди се, че в обстоятелствената част на иска ищецът изложил съображения, че кредитополучателят не е погасил 4 броя месечни погасителни вноски по кредита в общ размер 2323,50лв., дължими за периода 22.05.2019г. до 22.08.2019год., с настъпил падеж на всички задължения на 01.06.2020 г. Ответникът счита, че не са изложени обстоятелства относно основанието за дължимост на тези вноски, характера им и размера на всяка една от тях, както и защо и при какви условия е счетено, че на посочената дата - 01.06.2020 г. е настъпил падежа на всички задължения по кредита, поради обявяването му за предсрочно изискуем. В същото време ищецът отправил искане към съда да се постанови решение, с което да бъде признато за установено, че има спрямо ответника изискуемо вземане по процесния договор за кредит в размер на 24 116,51 лева, без да е посочено за какъв период е претендираната главница и каква част от нея е с настъпил падеж и каква част е обявена за предсрочно изискуема; договорна лихва в размер на 1623,38 лева за периода от 22.05.2019 г. до 31.05.2020г. без да е посочено на какво основание и върху главница в какъв размер е начислявана; обезщетение за забава в размер на 509,85лв. за периода от 22.05.2019 г. до 12.03.2020г. и за периода 14.05.2020г. до 31.05.2020г., без да е посочено на какво основание и върху каква главница е начислена; 26,80лв. обезщетение за забава на предсрочно изискуема главница за периода 01.06.2020г. до 04.06.2020г., без да е посочено основанието, на което се претендира и върху какъв размер главница е начислена; такси - 48 лева, без да е посочено на какво основание и за какъв период се претендира. При така изложените обстоятелства, на които се основавал искът и формулираното към съда искане оставало неясно на какво основание се дължат вноските, които ищецът твърдял да са просрочени и въз основа на които е обявил кредита по процесния договор за предсрочно изискуем на 01.06.2020г., като искът било необходимо да е конкретизиран по пера, периоди и стойности, както и да е уточнено каква част от главницата и за какъв период е с настъпил падеж (падежирали вноски) и каква част от главницата и за какъв период е с ненастъпил падеж (непадежирали вноски). По отношение на претендираните договорна и мораторна лихва, ищецът било необходимо да уточни каква част от същите и за какъв период твърди да са начислени върху падежиралата и непадежиралата претендирана главница. Поради неясната искова претенция не можело да бъде организирана и адекватна защита на ответника по иска.
Ответникът
счита на следващо място, предявените искове за допустими, но за неоснователни
по основание и по размер като се твърди, че ответникът не е съдлъжник по
процесния договор за кредит. В приложения към исковата молба договор за банков
кредит-овърдрафт от 02.02.2017г., както и в Анексите за изменението му,
липсвала клауза по смисъла на чл. 121 от ЗЗД, с която ответникът да се е
задължил солидарно с кредитополучателя за изпълнение задълженията на последния
по този договор. Изписването на данните на ответника в началото на договора и
посочването му като съдлъжник не представлявало договор между страните, по
силата на който ответникът да е поел задължения спрямо ищеца и да възниква
солидарна отговорност. В договора липсвало изявена воля от съдлъжника да
отговаря солидарно с кредитополучателя, нито било уточнено за кои негови
задължения ще отговаря солидарно. В раздел III от договора наименован „Обезпечения“ страните договорили едно
единствено обезпечение - залог върху паричните вземания по всички сметки,
открити в ОББ. Освен това се твърди, че ответникът не е подписал договора за
кредит като съдлъжник по него. Положеният в края на договора на стр.7 подпис на
лицето И.П. не бил направен от него.
Ответникът
чрез особения си представител излага твърдения, че част от клаузите на
процесния договор били нищожни, както и че не е налице надлежно обявена
пресрочна изискуемост на задълженията на съдлъжника на процесния договор за
кредит. Освен това претенцията на ищеца била неоснователна, тъй като банката
била получила плащане от Националния гаранционен фонд ЕАД.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно
изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1011
по описа на РС Хасково за 2020
г. в полза на ищеца е издадена Заповед № 402 от 09.06.2020 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу ответника и солидарния
му длъжник „ИБЕРИЯБУЛТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – ************ за
следните суми: 24 116.51 лева – главница, дължима по Договор за банков кредит-овърдрафт «Малки и средни
предприятия» № MS17-00068/02.02.2017г.
по програма „Малък бизнес“ /COSME
кредит за оборотни средства/ от 02.02.2017г., Анекс №1 от 16.04.2018г. и Анекс
№ 2 от 16.09.2019г.; 1 623.38 лева – договорна лихва за периода от
22.05.2019г. до 31.05.2020г. вкл.; 509.85 лева – обезщетение за забава на
просрочените плащания за периода от 22.05.2019г. до 12.03.2020г. вкл. и за
периода от 14.05.2020г. до 31.05.2020г. вкл.; 26.80 лева – обезщетение за
забава на предсрочно изискуема главница за периода от 01.06.2020г. до
04.06.2020г. вкл. и 48 лева – просрочени такси, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.06.2020г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на
526.50 лева за държавна такса и 100 лева
– юрисконсултско възнаграждение. Тъй като заповедта за изпълнение е
връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК на длъжника И.А.П., на основание чл. 415, ал. 1, т.
2 ГПК ищецът е предявил иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на
вземането си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
От представения Договор за
банков кредит – овърдрафт „Малки и средни предприятия“ №
MS17-00068/02.02.2017г. по програма „Малък бизнес“ /COSME кредит за оборотни
средства/ от 02.02.2017г. се
установява, че "СИБАНК" ЕАД, чийто правоприемник е ищецът
"Обединена българска банка" АД, се е задължила да отпусне на
кредитополучателя „Ибериябултранс“ ЕООД кредит под формата на овърдрафт в размер на 30 000 лв. Договорът се подновявал
автоматично и многократно за периоди на ползване от 12 месеца: до 19.02.2018 г., респ. до 19.02.2019 г., респ. до 19.02.2020 г., при максимално допустим размер на
дебитното салдо по кредитиращата сметка, равен на пълния размер на предоставения
кредит, при запазване на договорените условия и без да е необходимо подписване
на анекс, ако до крайния срок на издължаване банката не уведоми
кредитополучателя, че преустановява автоматичното му подновяване и не е
подписан анекс за промяна на условията по кредита. Годишният лихвен процент е уговорен като
плаващ лихвен процент в размер на едномесечния СОФИБОР плюс 5 пункта надбавка,
но не по-малко от 7 % годишно. В договора е посочено, че се начислява такса за
управление на кредита в размер на 0,30 % върху максимално разрешения размер на
овърдрафта, дължима за първата година при отпускане на средствата от кредита и
впоследствие ежегодно, при всяко револвиране. Кредитополучателят бил длъжен да
погаси ползвания овърдрафт и да плати дължимите начислени лихви до 20.02.2020 г. Лихвата се заплащала
ежемесечно на 20-то число, като при неиздължаването й в срок кредитополучателят
заплащал върху неиздължената част от лихвите годишен лихвен процент за
просрочие. Съгласно чл. 4.1.2 при настъпване случай на неизпълнение банката
може да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съдлъжник по договора за кредит е
ответникът И.А.П..
По делото е
представен, вкл. и в оригинал и Анекс № 1 към Договор за банков кредит-овърдрафт «Малки и средни предприятия» № MS17-00068/02.02.2017г. по
програма „Малък бизнес“ /COSME
кредит за оборотни средства/ от 02.02.2017г., от 16.04.2018г. , според който
„Ибериябултранс“ ЕООД и съдлъжника И.А.П. са постигнали съгласие, че към
13.04.2018г. остатъкът по кредита е в размер на 29 748.88 лв. – просрочена
главница; 607.87 лв. – просрочена лихва и 0.02 лв. – просрочени такси като просрочената
главница се връщала в редовен дълг и следвало да бъде издължавана съгласно
погасителен план, считано от 22.04.2018г. Отпадала възможността за усвояване на
средствата по овърдрафта, крайният срок за издължаване на кредита ставал 60
месеца, считано от датата на подписване на анекс № 1. От Анекс № 2 от
16.09.2019г. към същия договор е видно, че „Ибериябултранс“ ЕООД и съдлъжника И.А.П.
са постигнали съгласие, че към датата на анекса остатъкът по кредита е в размер
на 22 766.22 лв. – редовна главница; 1350.26 лв. – просрочена главница;
577.18 лв. - просрочена лихва, както и начислена текуща лихва. Договорен е
индивидуален погасителен план с погасителни вноски, дължими в периода от
22.08.2019 г. до 22.03.2023 г.
Приложени са и покани за изпълнение до кредитополучателя
„Ибериябултранс“ ЕООД съдлъжника
И.А.П., изпратени до регистрираните им адреси, с които поради нередовно погасяване на
вноските банката е отправила изявление, че обявява целия кредит за предсрочно
изискуем, като е предоставен седемдневен срок на длъжниците за изпълнение.
Поканите са връчени чрез частен съдебен изпълнител Самуил Пеев с
район на действие ОС Хасково по реда на чл. 47 ГПК. Връчителят е извършил три
посещения на адреса на управление на кредитополучателя „Ибериябултранс“
ЕООД – ****, и на постоянния и настоящ адрес
на съдлъжника И.А.П.,
съвпадащ с посочения по-горе адрес на управление на „Ибериябултранс“ ЕООД - на 29.01.2020 г., 09.02.2020 г. и 29.02.2020 г., след което е залепил уведомления по
чл. 47, ал. 1 ГПК на горепосочените адреси. По
отношение на съдлъжника И.А.П., връчителят е събрал данни, че е в чужбина. В двуседмичния срок никой не
се явил да получи книжата, като поканите са връчени на основание чл. 47, ал. 5 ГПК на
29.02.2020 г.
Във връзка с
ответните оспорвания се представи от ищеца и Писмо с № 187 от 05.11.2020г. до
„Обединена Българска Банка“АД от Национален гаранционен фонд, според което НГФ
е разгледало искането за плащане по Договор за банков кредит-овърдрафт № MS17-00068/02.02.2017г. на
„Ибериябултранс“ ЕООД, но поради неизпълнение на задължение на Банката във
връзка със Споразумение за гарантиране на портфейл от кредити от 03.11.2015 г.,
сключено между „СИБАНК“ЕАД и „Национален гаранционен фонд“ЕАД, плащането на
гаранцията е отказано.
За цялостното
изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, което възприема изцяло като компетентно и
обективно изготвено. От него се изяснява, че кредитният
лимит е бил усвоен напълно до размера на 33 413.45 лв., като усвояванията са извършени на следните
дати: 10.02.2017 г., 13.02.2017 г., 20.02.2017 г., 21.12.2017 г., 22.02.2017 г., 27.02.2017 г., 28.02.2017 г., 01.03.2017 г., 06.03.2017 г.,
07.03.2017 г., 08.03.2017 г., 10.03.2017 г., 14.03.2017 г., 15.03.2017 г., 16.03.2017 г.,
17.03.2017 г., 20.03.2017 г.,
21.03.2017 г., 28.03.2017 г.,
30.03.2017 г., 03.04.2017 г., 04.04.2017 г. и 05.04.2017 г. Установено
е, че след подписването на Анекс № 1 от 16.04.2018г. когато е кредитното
задължение е преминало в режим на месечни анюитетни вноски (запазено като
уговорка и с Анекс № 2 от 16.09.2019 г.) всяка от 588.15 лева, платима до 22-ро
число на месеца кредитът не
бил погасяван регулярно в
уговорените срокове. След 22.07.2019 г.
на падежа не били постъпвали плащания. Към 22.05.2020 г. общият размер на дълга възлизал на 26 358.51 лв., от които 24 116.51
лв. – главница, 1623.38 лв. – възнаградителна
лихва, 536.64 лв. – наказателна лихва, 33.50
лв. лихва за забава за периода от 01.06.2020 г. до 05.06.2020 г. и 48.01 лв. -
такси. От заключението е видно още, че няма постъпили и
осчетоводени суми, които да служат за погасяване на задължението в счетоводните
банкови регистри от НГФ.
В срока за
отговор на искова молба ответникът, чрез особения си представител, оспори автентичността на подписите, положени в
качеството му на солидарен длъжник (съдлъжник) единствено в Договора за банков кредит.
На основание чл.193, ал.2 ГПК ищецът заяви, че ще се ползва от тези документи,
но не представи оригинал на Анекс № 2 от 16.09.2019г. към Договор за банков кредит-овърдрафт «Малки и средни
предприятия» № MS17-00068/02.02.2017г.
по програма „Малък бизнес“ /COSME
кредит за оборотни средства/ от 02.02.2017г. В съдебно заседание, провело се на
24.11.2021г., съдът е открил производство по чл. 193 от ГПК, като е разпределил
тежестта на доказване. Назначил е и изслушал заключение по съдебно-почеркова
експертиза, което следва да се кредитира изцяло като компетентно, обективно,
обосновано и от което се установява, че И.А.П. е изпълнил подписите в графата
„за съдлъжника“ на стр. 7 от Договор
за банков кредит-овърдрафт «Малки и средни предприятия» № MS17-00068/02.02.2017г. по
програма „Малък бизнес“ /COSME
кредит за оборотни средства/, вкл. и в графата: „за кредитополучателя“ както и
всички подписи на страници от 1- 6 на позиция 3. Посочено е в заключението, е
ответникът е изпълнил и подписите за Кредитополучател и Съдлъжник на всички
страници от Общите условия на „Сибанк“ за кредитиране и за издаване на банкови
гаранции на Малки и средни предприятия. По отношение на изследвания Анекс № 1
от 16.04.2018 г. към Договор за
банков кредит-овърдрафт «Малки и средни предприятия» № MS17-00068/02.02.2017г. по програма
„Малък бизнес“ /COSME
кредит за оборотни средства/ от 02.02.2017г., вещото лице е констатирало, че И.А.П.
е изпълнил подписа след „за кредитополучателя“, но експертизата не е могла да
определи дали ответникът е изпълнил подписа след „за съдлъжника: И.А.П.“. В
съдебно заседание уточнява, че този подпис, по отношение на който не може да
бъде определено дали е изпълнен от И.А.П., съществено се различавал от
останалите оспорвани подписи, за които се доказало, че са положени от едно и
също лице, както и от използваните сравнителни образци.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са
при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.422,
вр. чл.415 ал.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1, чл.86 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ,
вр. чл.121 и сл. от ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от
заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния
срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесните вземания при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани по същество, исковете са изцяло основателни,
поради следните съображения:
За успешното провеждане на
предявените искове ищецът следва да установи наличието на валидно
правоотношение по договор за кредит, по който е била предоставена и усвоена
твърдяната парична сума. Също така следва да установи и наличието на валидно
постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва, както и
размера на дължимите възнаградителни лихви.
От наличните по делото
доказателства, вкл. и от съдебно-почерковата експертиза може да се направи извод, че
ищецът, от една страна, и третото лице „Ибериябултранс“ ЕООД и ответникът, от друга, са
сключили договор за кредит, съгласно който кредиторът е предоставил на „Ибериябултранс“
ЕООД сумата от 30 000 лв., която последният се е задължил да
върне в срок до 22.03.2023 г. съобразно последно договорения
между страните погасителен план в Анекс № 2 от 16.09.1019 г. солидарно с ответника. Тук следва да
се отбележи, че особения представител на ответника фактически не е оспорил подписите
в Анекс № 1 и Анекс № 2 към Договора
за банков кредит-овърдрафт «Малки и средни предприятия» № MS17-00068/02.02.2017г. по
програма „Малък бизнес“ /COSME
кредит за оборотни средства/ от 02.02.2017г. С оглед разпоредбата на чл. 430, ал. 2 ТЗ е поето задължение
предоставената в заем сума да бъде върната заедно с уговорената възнаградителна
лихва. Поради това съдът намира, че е налице валидно сключен договор за кредит,
съгласно който за ответника в качеството му на солидарен длъжник по смисъла на
чл. 122, ал. 1 ЗЗД е възникнало задължение да върне на кредитора главницата
ведно с уговорената възнаградителна лихва.
Във връзка с
ответните оспорвания относно липсата на клауза както в договора за банков
кредит, така и в анексите към него, касаеща възникването на солидарна
отговорност, следва да се отбележи, че същите са неоснователни, тъй като съгласно
чл.4.1.3 от Договора за банков
кредит-овърдрафт «Малки и средни предприятия» № MS17-00068/02.02.2017г., към въпросите и
условията за ползване на кредита, които не са уредени изрично в договора, се
прилагат подписаните включително и от ответника в качеството му на съдлъжник
Общи условия, чийто чл.33 съдържа изрична уредба, че съдлъжникът се задължава
на основание чл.121 и следв. от ЗЗД да отговаря солидарно с кредитополучателя
пред Банката за плащане на всички дължими суми по кредита, вкл. главница,
лихви, комисионни, такси, евентуална наказателна лихва и разноски, при
условията, посочени в индивидуални договор и в Общите условия, както и за
изпълнението на всички задължения по кредита, включително и за задължения,
възникнали от последващи анекси, сключени към индивидуалния договор.
Въведено е
възражение, че банката е получила плащане от Национален гаранционен фонд ЕАД,
което категорично бе опровергано както от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, така и от представеното писмо до „Обединена Българска Банка“АД от
Национален гаранционен фонд, според което НГФ е отказал плащането на гаранция по
процесния кредит.
Ответникът И.А.П., чрез подадения от особения представител
отговор на исковата молба, направи възражение за неравноправни
клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП в договора и тяхната нищожност,
както и за липса на настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Съдът намира и
двете възражения за неоснователни.
Съгласно §13 т.1 от ДР на ЗЗП, само физически лица могат за да ползват от възражението за неравноправни клаузи, защото само те се ползват с потребителска защита, а в случая нито длъжникът-търговец, сключил договора за банков кредит, нито солидарния длъжник имат качество на потребители по смисъла на §13 т.1 ДР на ЗЗП, въпреки че солидарния длъжник е физическо лице. Налице е практика на ВКС /решение № 84/20.07.2017г по т.д. № 19348/2015г. на ВКС, І. т.о/, макар и вече незадължителна за съдилищата, която се споделя от настоящия съдебен състав и е относима към казуса. Тя дава отговор на следния допуснат до касационно обжалване въпрос: „Съдлъжникът и поръчителят по договор за банков кредит и анексите към него, които са физически лица, могат ли да се ползват от защитата на Закона за защита на потребителите, когато кредитополучателят е търговец?“ Според ВКС, физическо лице – съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и да се позовава на защитата на ЗПП, в т.ч. на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. ВКС приема, че обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, включително, когато последното е съдлъжник или поръчител, не може да се приеме като дадено за цели извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество, като участие в неговото управление или мажоритарно участие в същото. Видно от процесния договор, ответникът И.П. е подписал договора както като солидарен длъжник, така и като управител на дружеството – кредитополучател. След справка в търговския регистър е видно, че към датата на подписване на договора за кредит, И.А.П. е едноличен собственик на капитала и управител на дружеството-кредитополучател. При тези факти и съобразявайки практиката на ВКС, съдът приема, че придобиването на качеството на солидарен длъжник към банката от физическото лице И.А.П. е осъществено с оглед тесните му професионални връзки с дружество-кредитополучател, поради което не може да се приеме, че задължаването му като физическото лице е извършено за цели, извън всяка търговска дейност или професия. Въпреки че обезпечаването на кредита е направено от ответника в качеството му на солидарен длъжник и физическо лице, последният няма качеството на потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП и не се ползва със защитата по глава шеста от ЗЗП - „Неравноправни клаузи в потребителските договор“, поради което възражението за наличие на неравноправна клауза в договора, е неоснователно. В тази връзка не се установява по делото да е налице нищожност на договорните клаузи поради противоречието им с добрите нрави или незаконосъобразност с оглед обвързващото действие на договорите по смисъла на чл. 20а ЗЗД.
Другото възражение е, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Тъй като ищецът претендира и дължимата до изтичане срока на договора главница, следва да се установи в действителност дали е упражнил надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В случая третото лице „Ибериябултранс“ ЕООД и ответникът са били в забава от 22.05.2019 г., поради което ищецът е отправил изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Поканата се счита връчена на двамата солидарни длъжници по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, вр. чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ след изтичане на двуседмичния срок за получаване на уведомлението на 29.02.2020 г. Съдът, като съобрази указанията на горецитираното тълкувателно решение и дадения от ищеца седемдневен срок за доброволно изпълнение след 22.05.2020 г., когато е уведомен от ЧСИ за връчване на поканите, приема, че на 01.06.2020 г. е настъпила предсрочната изискуемост. От това следва, че ответникът дължи солидарно с третото лице „Ибериябултранс“ ЕООД връщането на неизплатената главница по кредита, която е в размер на 24 116.51 лв.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС при настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски. Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно-обезпечителна функция съгласно чл. 71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция. Изменението на договора поради неизправност на заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл. 70, ал. 1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период – след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. Като съобрази всичко това, съдът намира, че в разглеждания случай се дължи начислената договорната лихва до датата на обявяване на предсрочната изискуемост, а именно – 01.06.2020 г. (до 31.05.2020 г. вкл.), съответстваща по размер с претендираната съобразно заключението и на назначената съдебно-счетоводна експертиза.
При неизпълнение в срок на парично задължение на основание чл.86 ЗЗД неизправния длъжник дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва като с оглед събраните доказателства съдът намира, че ответникът дължи заплащане и на обезщетение за забава на просрочените плащания, считано от 22.05.2019г. до датата, предхождаща настъпването на предсрочната изискуемост на кредита – 31.05.2020 г., а именно в периода от 22.05.2019 г. – 12.03.2020г. вкл., респ. 14.05.2020г. до 31.05.2020 г., чийто размер съдебно-счетоводната експертизата е изчислила на 536.64 лева, но ищецът претендира 509.85 лв., както и че ответникът дължи и заплащането на начислените такси във връзка с уведомлението за предсрочна изискуемост, които видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза са в размер на 48.01 лв. С оглед прогласеното в чл. 6 ГПК диспозитивно начало съдът следва да съобрази само въведения с исковата молба размери – 509.85 лева, респективно 48.00 лева и не може и да присъжда по-големи.
Тъй като ответникът е изпаднал в забава, следва да заплати и обезщетение за забава за периода от датата на обявяването на предсрочната изискуемост – 01.06.2020 г., до датата, предхождаща подаване на заявлението по чл. 417 ГПК включително – 04.06.2020 г., в размер на 26.80 лв., съобразно заявения от ищеца размер.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че съществуват задълженията на ответника, произтичащи от сключения договор за кредит като следва да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца солидарно с „Ибериябултранс“ ЕООД следните суми: 24 116.51 лева – главница, дължима по Договор за банков кредит-овърдрафт «Малки и средни предприятия» № MS17-00068/02.02.2017г. по програма „Малък бизнес“ /COSME кредит за оборотни средства/ от 02.02.2017г., Анекс №1 от 16.04.2018г. и Анекс № 2 от 16.09.2019г.; 1 623.38 лева – договорна лихва за периода от 22.05.2019г. до 31.05.2020г. вкл.; 509.85 лева – обезщетение за забава на просрочените плащания за периода от 22.05.2019г. до 12.03.2020г. вкл. и за периода от 14.05.2020г. до 31.05.2020г. вкл.; 26.80 лева – обезщетение за забава на предсрочно изискуема главница за периода от 01.06.2020г. до 04.06.2020г. вкл. и 48.00 лева – просрочени такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 05.06.2020г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 402 от 09.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 1011 по описа на РС Хасково за 2020 г.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. В хода на заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 626.50 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство е заплатил държавна такса в размер на 653.10 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 350 лв., като е бил защитаван от юрисконсулт, както и депозит за особен представител на ответника в размер на 700.00 лв. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. От своя страна, нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25, ал. 1 предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лв., а в исковото – от 100 до 300 лв. Предвид вида и характера на извършените процесуални действия, съдът определя на ищеца възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв. за заповедното и 100 лв. за исковото производство. С оглед уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски в размер на 626.50 лв., както и тези, направени в хода на настоящото производство, които възлизат на 1803.10 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Хасково и сумата от 300 лв., представляваща изплатени от бюджетните средства на съда възнаграждение за вещо лице, както и сумата от 5.00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр. чл.415 ал.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1, чл.86 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ, вр. чл.121 и сл. от ЗЗД, по отношение на И.А.П. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, че дължи на „Обединена българска банка“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от изпълнителните директори С.А. Г. и Т.В.М., солидарно с „Ибериябултранс“ ЕООД следните суми: 24 116.51 лева – главница, дължима по Договор за банков кредит-овърдрафт «Малки и средни предприятия» № MS17-00068/02.02.2017г. по програма „Малък бизнес“ /COSME кредит за оборотни средства/ от 02.02.2017г., Анекс №1 от 16.04.2018г. и Анекс № 2 от 16.09.2019г.; 1 623.38 лева – договорна лихва за периода от 22.05.2019г. до 31.05.2020г. вкл.; 509.85 лева – обезщетение за забава на просрочените плащания за периода от 22.05.2019г. до 12.03.2020г. вкл. и за периода от 14.05.2020г. до 31.05.2020г. вкл.; 26.80 лева – обезщетение за забава на предсрочно изискуема главница за периода от 01.06.2020г. до 04.06.2020г. вкл. и 48.00 лева – просрочени такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 05.06.2020г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 402 от 09.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 1011 по описа на РС Хасково за 2020 г.
ОСЪЖДА И.А.П. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Обединена българска банка“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от изпълнителните директори С.А.Г. и Т.В. М., сумата от 626.50 лв., представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 1011 по описа на РС Хасково за 2020 г., за които е издадена Заповед № 402 от 09.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, както и сумата от 1803.10 лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА И.А.П. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес ***, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в
полза на държавата по сметка на Районен съд – Хасково сумата от 300.00 лева, представляваща разноски по
делото, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се
чете
/Хр. Жисова/
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.