№ 265
гр. Благоевград, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Крум Динев
при участието на секретаря Мария С.-Въкова
в присъствието на прокурора В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241200600354 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 313 и следващите от НПК, като е образувано
по протест на прокурор при РП - град Благоевград, ТО - гр. С. и жалба на
частния обвинител Ю. Х., действащ чрез повереника си адв. Г. Г., срещу
Присъда № 900181 от 14.09.2023 г. по НОХД № 459 от 2020 г. по описа на
Районен съд С., с която подсъдимият К. В. М., ЕГН ********** е признат за
невиновен в това за времето от 17.08.2012 г. до 26.12.2012 г., в град С., в
качеството му на длъжностно лице - като управител на “К.Б.” ЕООД, с цел да
набави за себе си имотна облага, да е възбудил и поддържал заблуждение у Ю.
Х. от град П., обл. Благоевград, с което да му е причинил имотна вреда в
големи размери, а именно 20 000 евро - деяние с правна квалификация по чл.
210, ал. 1 т. 3 и т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 НК; както и е признат за невиновен в това
на 15.11.2016 г., в град С., обл. Благоевград, да е съставил неистински
официален документ с цел последният да бъде използван - нотариален акт за
покупко продажба на недвижим имот № 38, том II, рег. № 2648 по дело № 191
от 2016 г., придавайки му вид, че е издаден от нотариус С. П. № 197, което
деяние да е извършено с цел имотна облага. С атакуваната присъда е
1
отхвърлен като неоснователен предявеният от гражданския ищец Ю. Х. иск за
сума в размер на 39 116 лева, представляваща причинени от деянието
имуществени вреди. В протеста, а и в представеното допълнение към него, се
сочи, че присъдата на Районен съд - С. е неправилна, като се прави искане
същата да бъде отменена и вместо това подсъдимият К. М. да бъде признат за
виновен по така повдигнатите му обвинения. Възразява се от страна на
прокурора, че съдът изградил приетата в мотивите фактическа обстановка на
база непълен и повърхностен анализ, като се изтъкват и противоречия в
аналитичната дейност на съдебния състав. Във въззивната жалба на частния
обвинител и граждански ищец Ю. Х. се релевира, че присъдата на РС - С. е
неправилна, постановена при нарушение на закона и допуснати съществени
процесуални нарушения, тъй като от събраните и приобщени в хода на
процеса доказателства по категоричен и безспорен начин се установявало, че
подсъдимият извършил от обективна и субективна страна престъпленията, за
които е предаден на съд. Прави се искане настоящата съдебна инстанция да
отмени присъдата и постанови нова такава, с която подсъдимият К. М. да бъде
признат за виновен, а предявеният граждански иск да бъде уважен изцяло,
евентуално делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново
разглеждане. С жалбата и протеста нови доказателствени искания не се
правят. Във въззивната инстанция е проведено ново съдебно следствие, като
съдът се е възползвал от правото, предоставено му от чл. 327, ал. 3 НПК и е
извършен повторен разпит на гражданския ищец и частния обвинител Ю. Х.,
както е разпитана за първи път и неговата съпруга - св. Б.Н.. В своите
пледоарии страните излагат отново възраженията и исканията си, изтъкнати в
сезиращите този съд процесуални документи. Така представителят на
държавното обвинение счита, че безспорно е установено по делото, че към
инкриминирания период подсъдимият е възбудил и поддържал заблуждение у
пострадалия Х., че ще му продаде ап. 13, находящ се в сградата на ул. “Г.Д.” в
С., въпреки че към този момент по отношение на този апартамент вече имал
сключен договор с друго лице, а именно испанския гражданин А.Б.Д., както и
че с пострадалия Х. постигнали съгласие предоставените до този момент 20
000 евро да бъдат съотнесени към покупката на това жилище, а едва след
започване на ремонтните дейности по апартамента последният разбрал, че не е
придобил реално собствеността на жилището. Ето защо присъдата на първата
инстанция е оценена като неправилна и незаконосъобразна, поради което се
2
иска нейната отмяна и постановяване на друга такава, с която подсъдимият да
бъде признат за виновен по така въздигнатите му обвинения в реална
съвкупност. От страна на повереника на гражданския ищец и частен
обвинител се акцентира, че съставената през 2012 г. разписка за сумата от 20
000 евро е всъщност разписка за прието плащане по отношение на апартамент
№ А13, който бил предложен от подсъдимия в замяна на апартамента, предмет
на предварителния договор от 2007 г., както и че през 2015 г. е било налице
ново плащане, с което Ю. Х. предоставил на подсъдимия още 500 евро. Със
съставянето на неистинския официален нотариален акт К. М. целял да въведе
в заблуждение пострадалия и неговото семейство, както и да извлече имотна
облага, изразена в това той да не възстанови получените 20 000 евро като
платежна цена по договора относно апартамент № А13. Прави се искане за
постановяване на осъдителна присъда след отмяна на първоинстанционната
такава. От своя страна защитникът на подсъдимия К. М. претендира да бъде
постановено решение, с което да бъде потвърдена първоинстанционната
присъда като правилна и законосъобразна, тъй като процесният случай касаел
неизяснени гражданскоправни отношения. Подчертава се, че по отношение на
обвинението за измама било абсолютно безспорно, че този престъпен състав, с
оглед посочената фактология, не бил осъществен, тъй като не било установено
на 26.10.2012 г. Ю. Х. да се е разпоредил с 20 000 евро, така както било
посочено в обвинителния акт, а освен това в процесния период апартамент №
А13 не бил предмет на никакви договори и в този смисъл бил свободен за
покупко-продажба. Проследяват се в хронологичен план отношенията между
подсъдимия и пострадалия в периода 2007 г. - 2012 г. по повод на друг
апартамент, различен от този посочен в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като страните се съгласили плащането по отношение на
това жилище да бъде съотнесено към коментирания апартамент А13, с
уговорката да бъде доплатена допълнителна цена. По отношение на
обвинението с правна квалификация по чл. 308, ал. 2 НК се посочва, че от
Ю.дическа гледна точка предметът на това престъпление не представлявал
нотариален акт, като същият не притежавал и всички необходими
законоустановени реквизити като печат на нотариус и отбелязване на данните
за вписване на същия в Служба по вписванията. С тези аргументи се
претендира първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. В своето
право на последна дума подсъдимият също моли присъдата на РС - С. да бъде
3
потвърдена.
Окръжен съд - Благоевград, Първи въззивен наказателен състав, след като
съобрази гореизложените възражения и искания на страните, приетата по
делото доказателствена маса, състояща се от писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, установява следното:
Подсъдимият К. М. е предаден на съд за две престъпления, за които се твърди
да са извършени в условията на реална съвкупност, с правна квалификация по
чл. 210, ал. 1 т. 3 и т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 НК и чл. 308, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 вр. ал.
1 НК. Видно от прочита на мотивите на първоинстанционната присъда е, че от
фактическа страна първостепенният съд приел, че частният обвинител и
граждански ищец св. Ю. Х. и подсъдимият К. М. сключили предварителен
договор за покупко-продажба на апартамент № 6 с площ от 48.22 кв.м.,
намиращ се в сграда в кв. “С.”, град С., за сума в размер на 27 000 евро, като
от страна на Х. били заплатени три вноски (съответно от по 2 700 евро, 13 500
евро и 500 евро), след което обаче преустановил плащанията и поискал да
придобие апартамент в центъра на град С.. Впоследствие Ю. Х. разбрал, че
апартаментът, предмет на предварителния договор за покупко-продажба, бил
продаден и след като не одобрил друг апартамент, заплашил подсъдимия със
сигнал до прокуратурата, в резултат на което последният му предложил да
закупи апартамент №А13, с площ от 96.83 кв. м., намиращ се в строяща се
сграда на ул. “Г.Д.” № 6, отново в град С.. За целта обаче Х. следвало да
доплати още 20 000 евро, което той сторил на 26.10.2012 г., поради и което в
негова полза К. М., в качеството му на управител на “К.Б.” ЕООД
(дружеството, в чиято полза било учредено право на строеж на сградата на ул.
“Г.Д.” № 6), предоставил разписка за така извършеното плащане. След тази
дата подсъдимият многократно отлагал сключването на окончателен договор
за този апартамент, като през месец ноември 2016 г. подсъдимият представил
на пострадалия нотариален акт, който носил от външна страна подписа на
нотариус С. П., като М. обяснил на Х., че нотариусът заминавал за Гърция и
нямал време, поради което двамата разписали акта в кафене в близост до ул.
“М.”. За да изведе тези фактически положения съдът посочил, че се доверява
на всички гласни доказателствени средства, в това число както на показанията
на св. Х., така и на обясненията на подсъдимия М..
Въззивният съд, съобразявай гореизложеното и в изпълнение на служебното
4
си правомощие да провери изцяло правилността на присъдата (чл. 314, ал. 1
НПК), констатира в рамките на извършения контрол допуснати съществени
процесуални нарушения, налагащи отмяна на присъдата и връщане на делото
за ново разглеждане на първата инстанция, като аргументите за това са
следните:
В сериозно нарушение на императивното изискване, залегнало в чл. 305, ал. 3,
НПК, първостепенният съд изобщо не е изложил съображения кои от
доказателствата кредитира и защо, а други не, като от страна на съдебния
състав не е констатирано основно противоречие в доказателствените
материали, досежно главния за доказване факт в процеса. Вместо това съдът
се е задоволил да изложи бланкетен доказателствен анализ, преценявайки
показанията и обясненията на свидетелите и подсъдимия единствено в
светлината на начина на тяхното излагане пред съда и логическото им
построяване (така например съдът е преценил обясненията като
последователни, а показанията на всички разпитани свидетели като подробни
и житейски обясними), без обаче да бъде направен дори някакъв опит за
съпоставяне на основните доказателствените източници един с друг, но в
контекста на интересуващите процеса факти, като се посочи на кои се дава
вяра, респ. на кои не и то по отношение на онези, в чийто съдържателен план
се разкриват относими за предмета на доказване факти и обстоятелства,
оставяйки настрана приобщените, но неотносими гласни доказателствени
средства, които в този процес не са малко. Последното изискване за
аналитичната дейност на съда не е просто стандартна необходимост при
мотивиране на крайния съдебен акт, в случая то е било крайно наложително да
бъде извършено, защото по отношение на инкриминираните факти,
съставляващи фактическата част и на двете процесни деяния, показанията на
свидетеля Ю. Х. и обясненията на К. М. са коренно противоположни и е
логически невъзможно съдът да кредитира едновременно тези два
доказателствени източника, така както е подходила първата инстанция. При
изграждане на фактическите обстоятелства по случая очевидно съдът взима
под внимание обясненията на подсъдимия в едната им част - относно
причината предварителният договор, сключен през декември 2007 г., да не
придобие окончателна форма, както и относно развитието на отношенията
между страните след октомври 2012 г., а по отношение на други факти, по-
конкретно относно предаването на 20 000 евро на 26.10.2012 г. и случилото се
5
на 15.11.2016 г., показанията на пострадалия, без да е обяснено защо съдът е
избрал този подход и кое мотивира съдебния състав да възприеме в едната
част обясненията М., а показанията на Х. в друга. За главно инкриминирания
факт в обстоятелствената част на обвинителния акт - предаването на сумата от
20 000 евро на 26.10.2012 г., съдът не е анализирал противоречивата
доказателствена маса по този въпрос, тъй като свидетелят пряк очевидец -
частният обвинител, първо в прочетените по реда на чл. 281 ГПК показания
твърди едно (действително да е предал посочената сума в процесния период),
а след това, при това двукратно, точно обратното. Първата инстанция не е
посочила как точно е преодоляла това противоречие, особено пък с оглед
отразеното в мотивите на присъдата, че обясненията на подсъдимия се
кредитират изцяло, а в тях този факт се отрича категорично. Последното важи
и в пълна сила за провелата се среща на 15.11.2016 г., датата на която се сочи
да е подписан процесният нотариален акт. Напълно без коментар са оставени
писмените доказателства, прочетени по реда на чл. 283 НПК, имащи
отношение към процесното обвинение, а именно относно покупко-продажбата
на право на строеж през 2013 г. на сградата, находяща се на ул. “Г.Д.” № 6,
като не е посочено и какво е тяхното значение за предмета на доказване,
особено в контекста на установения за доказан факт на предаване на
инкриминираната сума от 20 000 евро в полза на подсъдимия. Вместо това
съставът към РС- С. шаблонно сочи показанията и обясненията да са
житейски достоверни, макар че следва да се посочи, че е необяснимо как
веднъж от съда се приема, че пострадалият сам препятствал сключването на
окончателен договор за апартамента, намиращ се в кв. “С.”, с аргумента, че
иска да закупи централен такъв, а след това заплашил подсъдимия, че ще
сезира органите на съдебната власт за негови незаконни действия, без от
мотивите да става ясно за кои точно противозаконни действия иде реч,
особено след като е прието за доказано, че пострадалият сам отказал да закупи
апартамента, посочен в предварителния договор. В тази връзка и от страна на
представителя на държавното обвинение е въздигнато основателно
възражение, че съдът по-скоро се е придържал към фактическата обстановка,
приета в обвинителния акт, игнорирайки доказателствата, събрани в хода на
съдебното следствие, макар че упрекът към съда, че при своите правни
заключения е пренебрегнал обстоятелството, че към момента на предаването
на последната вноска от 20 000 евро по отношение на апартамент А13 бил
6
налице сключен предварителен договор не е особено акуратен, тъй като такъв
факт поначало не е приет за доказан, доколкото и такъв договор в кориците на
делото не се съдържа, а и сам пълномощникът на действителния купувач сочи
в показанията, че такъв не е бил сключван.
В мотивите липсва пълноценен анализ, свързан с деянието относно
съставянето на неистински официален документ, тъй като са предложени
единствено неотносими правни съждения, свързани с нищожността на
гражданскоправната сделка по покупко-продажба на процесния апартамент. В
тази връзка е наложително да се посочи, че поначало всеки неистински
(неавтентичен) документ, пораждащ права и задължения и като такъв
отразяващ единствено от външна страна сключена сделка, е нищожен (чл. 26,
ал. 2 ЗЗД), но за наказателната отговорност това обстоятелство е без значение,
защото обратното би обезсмислило съставите на престъпленията, предвидени
в чл. 308 и сл. от НК, като Ю.дическата оценка от гражданскоправна гледна
точка е без значение за съставомерността на деянието. По отношение на това
престъпление веднъж от фактическа страна е прието, че подсъдимият е
предоставил на св. Х. нотариален акт, носещ подпис на нотариус, но малко
след това в мотивите е заключено, че нотариалният акт изобщо не е бил
използван. Това вътрешно противоречие не дава възможност да се даде ясен
отговор на въпроса съгласява ли се в крайна сметка съдът с твърдението в
обвинителния акт, че подсъдимият съставил нотариалния акт с цел да бъде
използван от трето лице (каквато хипотеза е принципно възможна, доколкото
съставът на чл. 308 НК не изисква непременно съставителят да има за цел
лично да използва документа - Решение № 251/1962г. по н.д. № 85/1962 г., І
н.о. на ВС), с оглед легитимиращата функция на този титул за собственост.
Само като допълнение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 580 ГПК,
на която се е позовал съдът, не изисква поставянето на печат, за да бъде
довършено самото волеизявление на нотариуса - чл. 580, т. 6 ГПК, като
изискване за такъв реквизит не е налице и в специалния ЗННД.
В крайна сметка въззивният съд е поставен в невъзможност да провери по
същество дали първостепенният съд е извел фактите правилно и в
съответствие с действителното съдържание на доказателствата, защото
обективно не може да провери формирането на доказателствените изводи на
контролираната инстанция. Все в тази връзка следва да се посочи, че напълно
е вярно, че въззивната инстанция отново е съд по фактите (чл. 316 НПК),
7
поради и което настоящият съдебен състав положи усилия да преодолее част
от констатираните доказателствени проблеми, но пък е и толкова вярно също
така, че когато първата инстанция не е предложила както на подсъдимия и
неговия защитник, така и на държавното и частно обвинение всеобхватен и
ясен доказателствен анализ на фактите, оттам и на правото, втората инстанция
е в невъзможност да реализира своите правомощия, свързани с наказателната
отговорност на подсъдимия по отношение на едно или на всички деяния,
предмет на производството, защото първата инстанция е допуснала
съществено процесуално нарушение, рефлектиращо върху изготвените
мотиви до такава степен, че води до правен извод за тяхната липса, като така
страните се лишават от една инстанция по фактите, което в наказателния
процес е недопустимо. В случая съдът може да реализира възможността за
отмяна на оправдателната присъда, тъй като е налице искане в този смисъл от
частния обвинител - чл. 335, ал. 4 НПК, като такова искане е отправено и от
прокуратурата, но извън законоустановения срок, в рамките на който се
преценява съответността на подадения протест - по арг. от чл. 320, ал. 4 НПК,
като така изрично и Решение № 166 от 26.01.2018 г. по н. д. № 515 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение. Така допуснатото процесуално
нарушение определя като безпредметно обсъждането на другите доводите,
касаещи съществото на обвинението, защото налага връщане на делото за
ново разглеждане на първоинстанционния съд, като изходът на наказателната
част ще определи и основателността на предявената гражданскоправна
претенция.
Така мотивиран и на основание чл. 335, ал. 4 вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК,
Окръжен съд - Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 900181 от 14.09.2023 г. по НОХД № 459 по
описа за 2020 г. на Районен съд - С., като ВРЪЩА делото на този
първоинстанционен съд за неговото ново разглеждане от друг съдебен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9