Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 470

 

21.04.2020 г., гр.Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Бургас, в публично заседание на 28.02.2020 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

 

секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 205 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от И.Н.П., ЕГН ********** с адрес: ***.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №19-0769-004666/01.10.2019 г. издадено от Началник група към ОД на МВР – гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН,  чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания по вид „глоба” в  размер от 200 лева, както и административно наказание по вид „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

            С жалбата се иска  отмяна на процесното НП като незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния закона, както и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Претендират се и направените от жалбоподателя разноски.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Не се явява и представител. В съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена на съда е отправено искане за оставяне жалбата без последствия и потвърждаване на процесното НП. В становище на юрисконсулт А.Д., упълномощена от директора на ОД на МВР – Бургас, се посочва, че от приложената преписка не се установяват изложените в жалбата доводи; производството е приключило в законовите срокове; обжалваното НП е издадено от компетентен орган, а наложените санкции били в законоустановените срокове. Алтернативно и в случай, че съда намери жалбата за основателна и отмени процесното НП с присъждане на разноски, със становището се прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и се счита, че същото следва да бъде определено в минималния предвиден в закона размер.

 

            ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

            Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 14.01.2020 г., видно от приложената към него разписка, а жалбата е била подадена в Районен съд – Бургас на 17.01.2020 г. с вх.№2673/14.01.2020 г.

            Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

            Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

            УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

            Жалбоподателят И.П. притежава свидетелство за управление на МПС №********* и от 25.06.2019 г. е правоспособен водач на МПС от категории М и B.

            От 29.09.2018 г. спрямо него има влязло в сила 1 наказателно постановление за 1 нарушение на ЗДвП. Няма наложени глоби с фишове.

            Св.П.С.е собственик на лек автомобил марка „Волво“ модел „460“ с рег.№ *******по силата на договор рег.№1082/19.04.2019 г. за покупко-продажба.

            На 20.06.2019 г. В 18:31 часа и служебно по силата на чл.143, ал.15 ЗДвП регистрацията на лекия автомобил била прекратена. Причина за настъпване на това събитие би е липсата на прехвърляне на автомобила пред органите на „Пътна полиция“ в двумесечен срок от регистриране на посочения по-горе договор за покупко-продажба.

            Жалбоподателят е племенник на св.П.С.и през лятото на 2019 г. двамата работили заедно в к.к.“Слънчев бряг“. На 25.07.2019 г. С. бил много изморен и помолил И.П. да управлява процесния лек автомобил.

            На същата дата П.Г. (младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“) бил на работа за времето от 19:00 до 7:00 часа и около 21:15 часа се намирал на улица „Т.“ в гр.Бургас. По същото време жалбоподателя управлявал процесното МПС на същата улица. Св.Г. спрял за проверка автомобила и след проверка чрез РСОД (таблет) установил, че МПС е с прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 ЗДвП.

            В резултат на посочената проверка, в тримесечния давностен[1]  срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, св.П.Г. съставил против жалбоподателя Акт №19-7779-004666/25.07.2019 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетел А.Г.И.. На същата дата срещу подпис на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН.

            С Постановление от 24.09.2019 г. Районна прокуратура – Бургас отказала да образува досъдебно производство по случая, като било разпоредено препис да се изпрати на настоящия наказващ орган с оглед преценка за евентуална реализация на административно-наказателна отговорност по отношение на жалбоподателя И.П..

На 01.10.2019 г., в рамките на давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН и макар извън рамките на инструктивния срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, наказващия орган издал обжалваното НП, което, както бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя на 14.01.2020 г. В цифров и словесен вид вмененото на жалбоподателя е идентично с това, отразено в АУАН.

На 17.01.2020 г., в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК с вх.№2673/17.01.2020 г. в Районен съд – Бургас постъпила процесната жалба.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП.

            Съгласно чл.140, ал.1, изр.1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

            Няколко обстоятелства по отношение на вмененото нарушение по този член на закона са безспорни. На първо място не се спори, че процесното МПС е собственост на св.П.С.от 19.04.2019 г. На второ място не се спори, че жалбоподателя е племенник на П.С.и двамата са работили в к.к.“Слънчев бряг“ през лятото на 2019 г. От показанията на св.С., се установява, че тъй като самия той не е знаел за служебно прекратената регистрация на процесното МПС и поради това не е свел до знанието на жалбоподателя това обстоятелство.

            Съгласно чл.145, ал.2 ЗДвП приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.

Съгласно чл.7, ал.1 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като в последния случай и според ал.2 непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, какъвто очевидно настоящият не е. След като липсва дори индиция, че към датата на извършване на вмененото му нарушение жалбоподателя И.П. е знаел, че управляваното него МПС не е регистрирано по надлежния ред, то не е налице умисъл в извършването на деянието и същия не е административно-наказателно отговорен. Няма и данни процесното МПС да е било със снети регистрационни табели към датата на нарушението, при което състояние неминуемо у него, като правоспособен водач би възникнал въпроса дали управлявания от него товарен автомобил е регистриран.

При посоченото дотук съдът намира подадената жалба за основателна, поради което следва процесното НП да бъде отменено.

Съгласно чл.18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В настоящия случай с жалбата е представен договор за правна защита и съдействие (л.4 от делото), съгласно който договореното възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателя е 400 лева. Предвид направеното възражение за прекомерност следва в полза на жалбоподателя да се присъдят разноски на основание чл.63, ал.3 ЗАНН в минималния размер от 300 лева.

 

             

             Съдът не намира, че е налице възможност за прилагане на чл.28 ЗАНН. Като цяло настоящия случай не обладава някакви особености, при вземане предвид на които да се стигне до извода, че се касае за маловажен случай.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №19-0769-004666/01.10.2019 г. издадено от Началник група към ОД на МВР – гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“,

с което на основание чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата,

на И.Н.П., ЕГН ********** с адрес: ***

е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 200.00 лева, както и административно наказание по вид „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца;

 

На основание чл.63, ал.3 във връзка с ал.1 ЗАНН ОСЪЖДА ОД на МВР – гр.Бургас да заплати на И.Н.П., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 300.00 лева, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

 Районен съдия: /п/

Вярно с оригинала: /п/

КС