Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.03.2018г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и шести февруари две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д.
№ 6 328 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ за сумата от 101 500 лв.
В исковата молба на И.С.Б. се
твърди, че на 07.12.2016 г., около 07, 10 часа, в гр. София, в района на
връзката от Северна скоростна тангента към бул. „Владимир Вазов” е реализирано
ПТП с участието на лек автомобил „Волво С60” с рег. № *********, управляван от А.Н.С..
Твърди се, че водачът на лекия автомобил
самокатастрофирал в насипана земна маса и в резултат
на ПТП-то пострадал ищецът като пътник в същия. Заявено е в исковата молба, че
ищецът получил: счупване /компресионни фрактури на 11
и 12 гръдни прешлени. Твърди се, че след пътния инцидент бил откаран по
спешност в УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ” ЕАД като в Клиниката по неврохирургия,
след извършени изследвания, му била извършена хирургическа интервенция,
изразяваща се в открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация
– гръбнак. По повод тази интервенция ищецът закупил система бертебропластика
за сумата от 1 500 лв. Твърди се, че болничното лечение продължило до
13.12.2016 г., а впоследствие същият продължил да се лекува в домашни условия
до 12.04.2017 г. Твърди се, че от травмата изпитвал силна болка в областта на
гръбначния стълб дори при най-елементарни движения, оплаквал се от затруднено
дишане, болки в корема, загуба на чувствителност и мускулна слабост. Появила се
силна болка при преглъщане, водеща до загуба на апетит, силен страх от
възможността да не се възстанови напълно. Страдал от нарушения на съня,
понижено настроение, тревожност, стрес.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Волво С 60”, да му заплати сумата от 100 000 лв. – обезщетение
за причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените му травматични
увреждания и сумата от 1500 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в разноски за лечение. Претендира се законна лихва и сторени разноски,
съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът „З.К.Л.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира разноски, съобразно депозиран
списък по чл. 80 от ГПК.
Ищецът е депозирал допълнителна искова
молба респ. допълнителен отговор в срока по ГПК не е заявяван от ответника.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв.
Г.Й..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. М.В..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП на СДВР, от който се
установява, че на 07.12.2016 г., около
07.10 часа, в гр. София, връзката от Северна скоростна тангента към бул.
„Владимир Вазов” /ж.к. „Левски Г”/ е самокатастрофирал
лек автомобил „Волво С60” с рег. № *********, управляван от А.Н.С., в насипана
земна маса. В протокола е посочено, че пострадал от ПТП е И.С.Б., пътник в
автомобила, с работна диагноза – множество счупвания на прешлени на гръбначния
стълб, настанен в ИСУЛ.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е обосновал извод, че причините за
настъпване на ПТП-то са субективните действия на водача на лек автомобил „Волво
С60” с органите за управление на автомобила като същият е имал техническата
възможност да управлява със скорост, при която да спре в зоната на осветеност
от фаровете на автомобила при включени къси светлини. Обоснован е и извод, че
при включени дълги светлини водачът е имал техническата възможност да спре
преди мястото на удара. Посочено е, че ищецът е бил пътник на лява задна
седалка като няма данни за поставен предпазен колан. Посочено е, че при
преминаването на автомобила през земния насип тялото на пострадалия пътник е
отхвърлено нагоре към тавана на купето, след което е паднало на седалката.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице
д-р К.А.С.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че в
следствие на ПТП-то И.С.Б. е получил „счупване на 11-ти и 12-ти гръден прешлен”.
Обоснован е извод за проведено оперативно лечение – вертебропластика
като описаните увреди са в причинно-следствена връзка с ПТП. Посочено е, че
възстановяването на ищеца е продължило 10 месеца като през периода на лечение,
същият е търпял болки и страдания като през първите два месеца болките са били
с по-голям интензитет. Вещото лице е посочило, че не се очаква провеждане на
ново оперативно лечение като е установен запазен обем на движение, болезнен в
крайните си фази. Посочено е, че извършените разходи в размер на 1500 лв. са
били необходими с оглед лечебния период на ищеца.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Й.С.Б.,
брат на ищеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник на 28.12.2016 г. като към датата на заявяване на иска в съда срокът,
посочен в чл. 496 ал.1 от КЗ е изтекъл т.е. заявените искове са процесуално
допустими.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които
са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента, а в тази
връзка е налице и нарочно протоколно определение, обявяващо това обстоятелство
за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителя е установена с оглед изводите на вещото лице
по допуснатата САТЕ, която настоящият съдебен състав кредитира като обективно и
компетентно изготвено.
Установено по делото, от заключението на САТЕ е обстоятелството, че причина
за настъпване на ПТП-то е поведението на водача на лекия автомобил «Волво С60»,
изразяващи се в предприетите от него действия по управление на автомобила в
нарушение на правилата за движение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП, изразяващи се в управление на МПС със скорост, която не му е позволила да
спре при възникналото на пътя препятствие при установена техническа възможност
да стори това.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза, както и от събраните свидетелски показания, който ценени с оглед
нормата на чл. 172 от ГПК настоящият съдебен състав кредитира като обективни и
логически последователни.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени веди, изразяващи се в болки и страдания
от нанесените му тежки травматични увреждания, които са довели до значителни
като интензитет и продължителни във времево отношение болки и страдания и
същите се явяват пряка и непосредствена последица от деянието, то те подлежат
на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост
по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне
на размера на обезщетението съдът следва да
има предвид възрастта на ищеца /24 години/, степента и вида на
увредите, периодът от време, през който е търпял болки, страдания и ограничения
/10 месеца/, извършената хирургическа интервенция, промяната в емоционалното
състояние и стереотипа му на живот справедливо би било да
се присъди сума от 80 000 лв. като за горницата до пълния предявен размер искът
следва да се отхвърли като неоснователен.
При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за
съпричиняване, изразяващо се в обстоятелството, че ищецът
е пътувал без поставен предпазен колан. С оглед ангажираните по делото
доказателства – изводите на СМЕ и установеният механизъм на ПТП настоящият
съдебен състав намира възражението за неоснователно.
С оглед изводите на
вещото лице по СМЕ настоящият съдебен състав намира, че претенцията за обезвреда на сторените имуществени вреди е изцяло
основателна и като такава следва да бъде уважена.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от
датата, следваща изтичане на предвидения в чл. 496 ал.1 от ГПК срок т.е. в
настоящия случай от 29.03.2017 г. като размерът й подлежи на установяване от
страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: Със списъка по чл. 80 от ГПК, депозиран в съдебно
заседание на 26.02.2018 г. процесуалният му представител е заявил искане да му
се определи възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Направеното искане
е заявено в преклузивния по ГПК срок. В представения по делото договор за
правна помощ и съдействие /стр. 65/ е отбелязано, че процесуалното
представителство е на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. С оглед заявеният размер
на иска и при съблюдаване Наредба 1/2004 г. минималното адвокатско
възнаграждение възлиза на сума в размер на 3 830 лв. Припадащата се част от
нея, съобразно уважената част от исковете възлиза на 3 075, 32 лв., която
се следва на процесуалния представител на ищеца.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се следва сумата от 78, 82
лв. – разноски.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ в размер на 3701, 62 лв.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Д на
основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на И.С.Б., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** – адв. К.Д. сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 07.12.2016 г.
на северна скоростна тангента в гр. София, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 29.03.2017 год. до окончателното им изплащане като
отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 100 000 лв. като
неоснователен, както и сумата от 1 500
лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в закупени медицински
материали по фактура № **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 29.03.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Д да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 3 701, 62 лв. – дължима ДТ.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Д да
заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. К.Д.,
с адрес: ***, 32 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.С.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. К.Д. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на „З.К.Л.И.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Д сумата от 78, 82
лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: