Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети февруари
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 9762
по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение №
303215/29.12.2017 г., постановено по гр. д № 75357/2016 г. по описа на СРС, II ГО, 70 състав, З. „Л.И.“ АД е осъден да заплати на Н.
А.П. сумата от 3 000 лв., на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) вр. с § 22 КЗ,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки, страдания
и стрес, резултат от ПТП, настъпило на 23.07.2016 г.в гр. Булгас повина на
водача на товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, рег. № ******* К.С.Ю.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.12.2016 г. до окончателното
погасяване, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 10
000 лв. Ответникът е осъден да заплати на адв. Ц.С.В., на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв., сумата от
440 лв. - адвокатско възнаграждение за защита по делото пред СРС. Ищецът е
осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 210
лв., представляваща разноски по делото, сторени пред СРС. Ответникът е осъден
да заплати по сметка на СРС, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 240 лв.,
представляваща държавна такса.
С решение № 436143/22.06.2018 г., постановено по
същото дело, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
горепосоченото съдебно решение в диспозитива като вместо Н. А.П. се чете Н.А.П..
Решението е влязло в сила като необжалвано.
Срещу съдебното решение от 29.12.2017 г. в частта, с
която е отхвърлен предявения иск е депозирана въззивна жалба от ищеца - Н.А.П..
Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Неправилно решаващият
съд е определил обема на претърпените от него неимуществени вреди и дължимото
обезщетение за тях. Не е съобразил характера и степента на получените
увреждания. След настъпване на събитието е изпаднал за кратко в безсъзнание,
изпитвал е силна болка в областта на травмите, страдал е от гадене и повръщане,
бил е в шок. Според вещото лице по изслушаната съдебно - медицинска експертиза
срокът за възстановяване е около 3 седмици, през които е трябвало да спазва
режим покой, хигиенно - диетичен режим без физическо и психическо напрежение,
без гледане на телевизия, електронни устройства, избягване на слънчева светлина.
По делото са разпитани свидетели, които са дали показания, че е било отпаднал,
виело му се свят, бил замаян и изнервен. След приключване на възстановителния
период се е върнал на работа, но не можел да упражнява дейността си на тенис
треньор. За да не се натоварва, дълго време е работил само с малки деца.
Преживял е силен психически стрес, емоционална нестабилност, безсъние,
изпитване на безпокойство. Решаващият съд не е съобразил, че след инцидента се
е страхувал да шофира. Не е съобразил и застрахователния лимит. Моли съда да
отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло предявения иск, да му
присъди сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника - З. „Л.И.“ АД, с който оспорва жалбата. Излага съображения, че решението в
обжалваната част е правилно и законосъобразно, а релевираните от жалбоподателя
доводи са неоснователни. Счита, че ищецът с поведението си е допринесъл за
настъпилия вредоносен резултат. След като ищецът е искал да излезе от кръга е
бил длъжен по - рано да се пристрои в крайна дясна лента, а не да се движи в
средната лента за движение, където обичайно се движат водачите, които имат
намерение за продължат движението си в кръговото движение.. Излага съображения,
че съдът е определил размера на дължимото застрахователно обезщетение, като се
е съобразил с характера на увреждането, начина на получаването му,
обстоятелствата, при които са получени. Моли съда да потвърди решението в
обжалваната част, като му присъди сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове
съответно с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) вр. с § 22 ДР на КЗ и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 23.07.2016 г., около 07.50 ч. в гр. Бургас, на
кръговото кръстовище „АСС“, К.З.Ю.при управление на лек автомобил марка „Пежо“,
модел „Партнер“, рег. № *******, поради грубо нарушаване правилата на движение
- неспазване на пътен знак Б1 „Пропусни движещите
се по път с предимство“, навлиза в кръговото кръстовище и става причина за настъпване
на ПТП, блъскайки правилно движещия се мотопед
марка „Пежо“, модел „Кисби“, рег. № *******, управляван от ищеца. В
резултат от това е получил множество травматични увреждания - контузио капитас,
комоцио церебри, контузия на шиен прешлен, охлузвания и кръвонасядания по
тялото и крайниците. След инцидента за кратко е изпаднал в безсъзнание, оказана
му била спешна медицинска помощ. Назначено му било медикаментозно лечение, с
указания за спазване на хигиенно - диетичен режим. Лечението му продължило в
домашни условия. Изпитвал главоболие и замаяност. Имал проблеми със съня и
изпитвал чувство на безпокойство. Отправил е искане до ответника да му заплати
застрахователно обезщетение, тъй като виновният водач е имал валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ към
датата на ПТП с него. Същият не е отговорил на претенцията му. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 10 000
лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в
резултат на процесното ПТП, ведно със законната лихва, считано от 23.07.2016 г.
до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски, включително и
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че ищецът не е отправил искане за
доброволно уреждане на спора, съгласно чл.380 КЗ. Счита, че не е поставен в
забава, тъй като ищецът не е посочил сметка, по която ответникът може да
изпълни. Оспорва заявените от ищеца фактически твърдения относно настъпилото
ПТП и причините за същото. Твърди, че към датата на ПТП ищецът не е имал
свидетелство за управление за съответната категория, което е довело до загуба
на контрол върху управлявания от него мотопед. Счита, че ищецът се е движил с
несъобразена скорост. Разполагал е с достатъчно странично разстояние, за да
избегне удара. Ищецът не е носил каска в нарушение на чл.137е ЗДвП, като по
този начин е допринесъл за настъпилия вредоносен резултат. Счита, че претендираното
застрахователно обезщетение е прекомерно
и не съответства на реално претърпените неимуществени вреди. Моли съда да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, като му присъди
сторените по делото разноски.
Видно от представения по делото протокол за ПТП на 23.07.2016
г., в гр. Бургас, на кръгово кръстовище на ул. „АСС“ , ул. „Стефан Стамболов“,
ул. „Транспортна“, е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Пежо“, модел
„Партнер“, рег. № *******, собственост на К.З.Ю.и управляван от същия, както им
мотопед марка „Пежо“, модел „Кисби“, рег. № *******, собственост на Н.А.П. и
управляван от същия. Посочено е, че пострадал от инцидента е ищецът. Като
причини за настъпилото ПТП е посочено, че водачът на лекия автомобил се е
движил по ул. „Стефан Стамболов“ в посока кв. „Ветрен“, като на кръговото
кръстовище АСС регулирано с пътни знаци не спира на пътен знак Б1, навлиза в
кръговото и става причина за ПТП с правилно движещия си в посока ул.
„Транспортна“ срещу пътен знак Б3 мотопед. Оказана е спешна медицинска помощ на
пострадалият ищец, който откаран до МБАЛ Бургас. В протокола е удостоверено, че
водачът на лекия автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“ е представил
застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
ответното дружество със срок на действие до 08.09.2016 г.
С влязло в сила на 15.11.2016 г. наказателно
постановление е ангажирана административно - наказателната отговорност на
виновния водач на лекия автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“.
С молба вх. № 8306/01.09.2016 г. ищецът е отправил
искане до ответника за заплащане на застрахователно обезщетение във връзка с
настъпилото на 23.07.2016 г.
С писмо изх. № 933/24.01.2017 г. ответникът е уведомил
ищеца, че определеното застрахователно обезщетение възлиза на 400 лв.
От заключението на вещото лице инж. Ж.Х.Е.по
изслушаната пред СРС авто - техническа експертиза, неоспорено от страните,
което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че процесното ПТП
е настъпило на 23.07.2016 г., на кръговото кръстовище „АСС“ между товарен
автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, рег. № 16 ***** и мотопед марка „Пежо“, модел „Кисби“, рег. № *******,
при което е пострадал водача на мотопеда. Товарният автомобил се е движил по
бул. „Стефан Стамболов“ в посока кв. „Ветрен“. При навлизане в кръговото
кръстовище „АСС“ водачът не се съобразява със знак Б 1 „Пропусни движещите се
по пътя с предимство“, навлиза в кръстовището, като отнема предимството на
мотопеда. В резултат на това настъпва удар между автомобила и мотопеда.
Предната част на мотопеда се е ударила върху предна броня в лява част, завърта
се обратно на часовниковата стрелка, като е последвало приплъзване между него и
автомобила. Вещото лице приема, че мотопедът е паднал на лявата си страна. В
резултат на този удар е пострадал водачът на мотопеда. Преди кръговото
кръстовище товарният автомобил се е движил срещу знак Б1 и Г12. Пътните ленти
на булеварда в посока кв. „Ветрен“ са четири, като дясната е предназначена за
завой на дясно, следващата е предназначение за движение направо. Третата лента
е предназначена за движение напред и на ляво и четвъртата лента е предназначена
за завой на ляво. Преди кръговото кръстовище лентите са отделени с непрекъсната
линия М1. Кръговото кръстовище има три ленти - дясната е предназначена за
движение направо, средната е предназначена за движение направо и наляво и
д„лявата лента - за движение наляво. мотопедът се е движил срещу знак Б3 - Път
с предимство и знак Г 12. Лентите в кръговото кръстовище са отделени с
прекъсвана линия М3. Вещото лице приема, че процесното ПТП е настъпило в
резултат на непропускане от страна на водача на товарния автомобил на движещия
се по пътя с предимство мотопед, т. е. причината за настъпване на процесното
ПТП има субективен характер. Същото не
би настъпило, ако водачът на товарния автомобил е намалил скоростта или е
спрял и е пропуснал движещия се по пътя
с предимство мотопед„
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че
мотопедът се е движил в средната лента за движение, която е предназначена за
движение направо и наляво. Мотористът е следвало да се движи по тази лента и да
продължи направо, за да излезе от кръговото кръстовище. В случая не е налице
пристрояване. Тази лента му позволява мотористът да продължи траекторията си на
движение направо. Мотористът е можел по тази траектория да се движи и по
най-външната лента, за да продължи направо. Той се е движил по път с
предимство, което му е било отнето.
От заключението на вещото лице д-р Д.Н.- съдебен
лекар, по изслушаната пред СРС съдебно - медицинска експертиза, неоспорено от
страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че при процесното ПТП, настъпило на 23.07.2016
г., ищецът е получил следните травматични увреждания: мозъчно сътресение; линейно
охлузване по външна страна на дясно коляно и подколенница по цялата дължина;
трицевидно охлузване по външна страна на ляво коляно; лек оток и охлузване по
външна страна на десен глезен; две кръвонасядания в областта на десен хълбок.
Установените травми са резултат от действието на твърди тъпи предмети по
механизма на удари с и върху такива, като добре отговарят да са получени при
процесното ПТП. Мозъчното сътресение е причинило на ищеца временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Възстановяването е за период от две - три
седмици. Мекотъкънните травми са причинили на ищеца болки и страдания.
Възстановяването е за 7-10 дни и е пълно. Ищецът е хоспитализиран в лечебно
заведение, проведено му е лечение с покой, вливане на водно - солеви разтвори и
приложение на нестероидни противовъзпалителни средства, ведно със средства за
защита на стомаха и червата. Лечението му е продължило в болничното заведение
от 23.07.2016 г. до 25.07.2016 г. Към момента на инцидента ищецът е изпитвал
средни по сила болки в областта на контузиите, затихващи постепенно в рамките
на възстановителния период за мекотъкънните травми и с прояви на периодично
главоболие до пълното възстановяване от черепно - мозъчната травма. Получените
от ищеца травми нямат потенциал да причинят на ищеца дългосрочни болки или
страдания. Не са налице данни за остатъчни последици от получените травматични
увреждания. Морфологията и локализацията на нараняванията при пострадалото лице
са основание вещото лице да приеме, че пострадалият е бил с поставена каска на
главата, като е възможно да е бил и с предпазни кори. В случай, че ищецът не е
ползвал предпазна каска, след инцидента ищецът е щял да получи тежка черепно -
мозъчна травма, включително тежки мекотъканни травми, дълбоки охлузвания,
кръвонасядания, разкъсно - контузни рани и счупвания на черепа. Такива травми
липсват в разглеждания случай. Т. нар. предпазни кори намаляват интензитета на
мекотъканните травми, но не могат да ги избегна напълно. В случая локализацията
на охлузванията показва, че същите само в областта на непокритите от тях
участъци.
Пред СРС е разпитан свидетелката С.С.М.. От
показанията й се установява, че с ищеца са семейни приятели и колеги. Познава
го от 6 години. През лятото на 2016 г. е претърпял злополука. Разбрала от
колеги, че ищецът е пострадал. Ударил го автомобил на кръговото движение. В
деня след инцидента посетила ищеца в болницата. Той бил на легло, отпаднал, не
искал да вижда никого. Имал контузии на краката, охлузвания и натъртвания,
както и кръвонасядания на хълбока отдясно. Споделил, че го болят гърдите и не
можел да диша. Болял го вратът. Докато бил в болницата, лежали не ставал от леглото. Ищецът бил два дена в болница.
След изписването му свидетелката го посещавала в дома му. Виело му се свят, бил
изнервен, предимно лежал. Обслужвал се сам. В продължение на две седмици бил
отпаднал и замаян. Не трябвало да излиза на слънце, както и да извършва
физическа дейност. Отокът на хълбока
преминал най - бавно. След две седмици охлузванията започнали да отминават.
Дълго време се оплаквал от болки в гърдите След около 10-12 дни се върнал на
работа. Не бил напълно работоспособен. Ищецът работил като треньор по тенис.
След връщането си на работа ищецът работел на закрито с малките деца, за да не
се натоварва. След инцидента мотопедът не бил в движение, ищецът не искал да го
вижда. Било му трудно в началото. Притеснявал се да кара автомобил. Към момента
вече карал, възстановил се. След инцидента се оплаквал от безсъние. Ищецът
споделил със свидетелката, че при инцидента е бил с каска и наколенници.
Съдът възприема показанията на свидетелката М., тъй
като те са логични и последователни, отразяват лично възприети от нея факти и
обстоятелства, както и изцяло кореспондират с останалите ангажирани по делото
доказателства.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Липсва спор между страните, а и от ангажираните по делото доказателства,
се установи, че за периода 09.09.2015 г. 08.09.2016 г. гражданската отговорност
на водача на лек автомобил марка „Пежо ”, модел „Партнер”, рег. № 16 *****, е покрита от ответника по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. Обект на застраховане по
посочената задължителната застраховка е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е
настъпила вредата, съгласно нормата на чл.257, ал.1 КЗ (отм.), приложим на
основание § 22 ПЗР на КЗ.
Застраховани лица по тази застраховка, съгласно втората
алинея на посочената норма, са собственикът на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което ползва моторното превозно средство на законно основание. В случая
автомобилът е управляван от собственика.
През време на действието на застрахователния договор – на 23.07.2016
г., е настъпило ПТП, причинено от водач на МПС, гражданската отговорност на
който е покрита от ответника. Във
връзка е настъпилото ПТП е ангажирана административно - наказателната
отговорност на виновния водач с постановеното влязло в сила наказателно
постановление, което няма обвързващата сила по чл.300 ГПК за гражданския съд. Причина
за настъпилото ПТП е, че водачът на автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“ не
се е съобразил със знак Б 1“Пропусни движещите се по път с предимство“ , като е
отнел предимството на мотопеда марка „Пежо“, модел „Кисби“. Ето защо и доколкото
не е оборена установената в нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция за вина,
следва да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране на деликтната
отговорност на виновния водач.
По релевираните доводи относно размера на
определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди:
Нормата на чл.226, ал.1 КЗ регламентира прякото право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”.
Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на
виновния водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на
застрахователно обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени
вреди.
Жалбоподателят релевира довод, че присъденото обезщетение
не съответства на съдебната практика при сходни казуси и не репарира в пълен
обем претърпените от него неимуществени вреди.
Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Ищецът е
претърпял травматични увреждания, описани по – горе, наложили оказването на
спешна медицинска помощ, както и провеждане на болнично и домашно лечение. На
ищеца е назначена медикаментозна терапия, както и е предписан хигиенно –
диетичен режим. Травматичните увреждания са разположени в различни анатомични
области и са причинили на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Следва да се съобрази също така и обстоятелството, че ищецът е
претърпял лека черепно – мозъчна травма: мозъчно сътресение, съпроводена с
гадене и повръщане, силни болки в шията, кратковременна загуба на спомен. Към
момента на инцидента ищецът е търпял средни по сила болки в областта на
контузиите, затихващи постепенно в рамките на възстановителния период, който е
продължил 2-3 седмици. С оглед спазване на медицинските предписания, ищецът е
променил служебните си задължения като треньор по тенис и е работел само на
закрито, с деца, за да не се натоварва. Изпитвал е страх от шофиране. Не са
налице медицински данни за остатъчни последици от получените травматични
увреждания и ищецът е напълно възстановен от получените травми. Към момента на
увреждането ищецът е бил на 40 г. – в активна трудоспособна възраст. Ето защо, съобразявайки се с принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, конкретната
икономическа обстановка към момента на настъпване на ПТП, установените
застрахователни лимити, както и задължителните указания, дадени с ППВС №
4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за неимуществени вреди възлиза
на 10 000 лв., което ще възмезди ищеца в най - пълна степен за претърпените от него
болки и страдания във връзка с настъпилите при процесното ПТП травми (определение №
657/23.11.2017 г. по . д. № 1659/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; определение №
659/15.10.2012 г. по т. д. № 369/2012 г. на ВКС, ТК, І ТО, постановени по реда
на чл.288 ГПК и др.).
Неоснователен е поддържания от ответника по
жалбата довод, че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат, като се е движил неправилно в средната лента за движение,
както и не е ползвал предпазна каска. От експертното заключение на вещото лице
инж. Ж.Е.се установи, че мотопедът се е движил в средната лента, която е
предназначена за движение направо в кръговото движение и наляво. Същият се е
движил по път с предимство, което му е било отнето от виновния водач.
Неоснователно е и възражението, че ищецът не е
ползвал предпазна каска. Вещото лице д-р Д.Н.е обосновал категоричния извод, че
към момента на инцидента ищецът е ползвал каска и протектори. В случай, че не е
използвал предпазна каска и след инициалния контакт между двете превозни
средства и падане на ищеца на терена на дясната си страна, би се реализирала
тежка черепно – мозъчна травма, включително мекотъканни травми и счупвания на
черепа, каквито в случая липсват. Експертното заключение не е оспорено от
страните, както и не са ангажирани доказателства, които да разколебаят този
извод на вещото лице.
По изложените съображения въззивният съд счита,
че възраженията на ответника за наличие на съпричиняване от страна на ищеца са
неоснователни.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции не
съвпадат, решението в обжалваната част следва да се отмени, като предявеният
иск следва да се уважи изцяло.
Тъй като във въззивната жалба не са изложени
оплаквания относно момента на поставянето на ответника в забава и на основание
чл.269 ГПК този въпрос стои извън въззивния контрол и не следва да се обсъжда
по същество.
Върху дължимото застрахователно обезщетение
следва да се присъди законната лихва от момента на настъпване на ПТП.
По разноските по производството:
При този изход на делото на
жалбоподателя - ищец следва да се присъдят сторените във въззивното
производство разноски. Техният размер възлиза на 140 лв. – заплатена държавна такса.
Жалбоподателят не е представил по делото договор за правна защита и съдействие,
сключен с представлявалия го по делото адвокат, за да може да се установи дали
е постигната уговорка за предоставяне на безплатна правна помощ. С оглед на
това не следва да се присъжда по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. претендираното адвокатско
възнаграждение.
Обжалваното решение следва
да се отмени в частта, с която в тежест на ищеца са възложени сторените от
ответника разноски в размер на 210 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на още 280
лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
303215/29.12.2017 г., постановено по гр. д № 75357/2016 г. по описа на СРС, II ГО, 70 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е отхвърлен
предявения от Н.А.П., ЕГН **********, срещу З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, иск с
правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) вр. с § 22 КЗ, за сумата над 3000 (три хиляди) лв. до пълния
предявен размер от 10 000
(десет хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки, страдания и стрес, резултат от ПТП, настъпило на 23.07.2016 г. в
гр. Бургас по вина на водача на товарен автомобил марка „Пежо“, модел
„Партнер“, рег. № ******* К.С.Ю., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 23.12.2016 г. до окончателното погасяване, както и В ЧАСТТА, с която Н.А.П., ЕГН **********,
е осъден да заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********, сумата от 210
(двеста и десет) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща разноски по
делото, сторени пред СРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******, с адрес ***, да заплати на Н.А.П.,
ЕГН **********, със съдебен адрес ***-13, офис 5, сумата над 3000 (три хиляди) лв. до пълния предявен размер от 10 000 (десет хиляди) лв., на
основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) вр. с § 22 ПЗР на КЗ, представляваща
застрахователно обезщетение във връзка с ПТП, настъпило на 23.07.2016 г. в гр.
Бургас, ведно със законната лихва, считано от 23.07.2016 г. до окончателното
изплащане, както и да заплати сумата от 140
(сто и четиридесет) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени
разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******, с адрес ***, да заплати по
сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от още
280 (двеста и осемдесет) лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК, представляваща
държавна такса.
Решението в частта, с която е уважен предявения иск, е
влязло в сила като необжалвано.
Решението не подлежи на обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.